Имам чудесно доказателство за обречената на успех инициатива за демонтиране на съветския символ на българската търпимост към лъжата в центъра на София – успехът обаче не се измерва непременно с “бройката” протестиращи или с моменталното постигане на окончателната цел. Има и други критерии…
Озверяха! Спестявам го на широката аудитория в блога, защото тук не е кош за отпадъци, за да публикувам боклучави мисли, някои от които са просто плод на болно и перверзно съзнание ( сексуални закани към и семейството ми, закани със смърт в комбинация със сексуални обиди и изтезания и т.н.). Това си е съпътстваща помия, която по принцип се лее в блога ми. Но този път боговете (им) наистина са полудели!
Искам да им благодаря за това – да успееш да побъркаш противника до степен да загуби всякакво самообладание и да го докараш до положение да вие като в предсмъртен гърч, това си и добра новина. Техният вожд и учител Ленин обичал да се присмива на противника капиталист, когото обичал да нарича “полезен идиот” понеже не разбирал как болшевиките ще му прегризат гърлото в резултат на отстъпките му Но защо да се връщаме чак до Ленин, като си имаме тук малки ленинчета в пропагандата?
Някои може би си спомнят преломният момент в края на зимата на 1990 г., когато БКП стана БСП, а “Работническо дело” открадна най-нагло Ботевия авторитет и се прекръсти на “Дума”. Та тъкмо в този орган се появи кампанията за консолидиране на червените редици, която наистина свърши чер(ве)ната си работа и превърна България в единствената от фалиралите сателити на СССР, в която първите избори бяха спечелени от същите хора, които управляваха и преди в условията на диктатура. Последиците от този фалстарт, който отсрочи (почти) фатално истинската демократизация на България , се усещат и днес.
“Мили хора”, така се обръщаше партийният орган и лично главният му редактор към съмишлениците, които се бяха смразили от страх да не постъпят с тях, както те са се отнесли с “немилите” им хора след кървавия преврат от 9.9. 1944 г. Толкова се бяха изплашили от евентуален огледален процес, че в онзи кратък период от 2-3 месеца най-неочаквано бяха дали път на …истината. Не другаде, а тъкмо в “Работническо дело” се появиха първите автентични потресаващи разкази за зверствата на комунизма. Беше нещо като опит за умилостивяване- “нека това да не се повтаря”, повтаряше се между редовете на органа.
Както знаем, нищо подобно не се случи, но макар да нямаше разстрели, концлагери и интернирания , другарите пропагандатори продължаваха да се жалват от “настъпващия фашизъм”. И до ден днешен несъгласните с тях биват заклеймявани като “фашисти” ( по разбираеми причини се правят, че не са чували автентичното название “националсоциалисти”).
С кампанията си под надслов” мили хора” необичайният порив на конспираторите (с вековен опит в прикриването на собствените безобразия) към откровен разговор за миналото беше пресечен като със сърп и сплескан като с чук до обичайните пропагандни клишета. Така си и върви….
Благата на свободата, както е известно обаче, много често се използват агресивно тъкмо от нейните принципни противници. Престъпниците по начало умеят да се облагодетелстват от отворената врата към света и от употребата на отворените врати в закона, който в държави, като нашата, престъпно стърчи като “врата у поле”. Нещо подобно се случва и в интернет. Паднало им е да нахранят агресивните си инстинкти с анонимни псувни и консумират това “благо” с наслада, с упоение, което няма равно на себе си.
Истерията, която регистрирам в блога си, е най-доброто доказателство, че статиите и преобладаващите коментари към тях докарват до полезен бяс ( за демократичната част от обществото ни) паразитиращите върху свободата другарки и другари. Да напомня, че трафикът в него надхвърли 4 милиона за около година и половина и това ги настървява, кара ги да се чувстват като акули на безплатен обяд. И познайте кой е основният им “аргумент” : “ ако не ми публикуваш написаното, значи си фашист”. Готино, нали!
Така че: “ мили хора”, благодаря за високата оценка. Чрез вашия потрес разбирам правотата да защитаваш свободата. Но нямаме нужда от него. Не ви пожелавам смърт, както вие редовно ми пожелавате на мен, но поне си починете ( не ви казвам да починете, а имам основание за това, ако трябваше да ви отвърна със същото).
Само че глупостта умора няма. И сега милите хора са намисли цяла кампания, “хитра” като онази сврака, която Радичков им даде на заем за вестника и те се крият зад нея вече второ десетилетие. Един през друг “кротко” пишат в коментарите колко съм си бил близък с Първанов – така се говорело в цяла София ( а защо не и в целия свят?!). Вече започнаха да се подписват и с имена на реално съществуващи мои познати с надеждата да ме вкарат в интрига ( на този номер наистина се хванах веднъж и няма да е лесно да ме провокират отново).
Изобщо: ласкаят ме с вниманието си. Той другарят Продев, главният редактор на “Дума”, хубаво им го беше написал в колонката “Ние пак сме тук” ( по повод епохалния им успех с моето прогонване от поста Главен директор на БТА през лятото на 1993 г.), че “идеологът на синята идея” ( ха, това съм аз?!) , едно “случайно явление в българската журналистика”, вече окончателно е низвергнато и никой повече не бива да се занимава с него, за да го постигне забравата. Ама на, не спазват заветите на своя пропаганден кумир съвременните другарки и другари. Не само , че се “занимават”, ами са на път да ме произведат в свой важен враг на постамента на оплюването.
За което,“мили хора”, искрено ви благодаря. Вашето налудно поведение е храчка в правилната посока – към задавянето с омраза.
Както е казано:ЛУД УМОРА НЯМА!Не губете самообладание-това са предсмъртни агонии…
“…и се прекръсти на “Дума”. Та тъкмо в този орган се появи кампанията за консолидиране на червените редици, която наистина свърши чер(ве)ната си работа и превърна България в единствената от фалиралите сателити на СССР, в която първите избори бяха спечелени от същите хора, които управляваха и преди в условията на диктатура. Последиците от този фалстарт, който отсрочи (почти) фатално истинската демократизация на България , се усещат и днес.”
Усещат се и още как, щом и тук се пише, че “първите избори бяха спечелени от същите хора”…
Бяха фалшифицирани с 500 000 гласа, имаше и много други мошеничества, натиск, заплахи и т.н….
Омръзна ми вече да обяснявам!
Наистина ли вярвате на официални данни?
Иво,
добър си. Много добър. Дали да добавя и отличен?
Вярно е, другарите се бесни и вече плюят като работеща на бързи обороти и произведена, да речем, в Япония, пръскачка за поливане на ливади. Те много добре разбират, че на изобразените в тоя паметник войници, автомати, пистолети и муниции се е крепило и продължава да се крепи кървавото им комунистическо царство. Паметникът на Съветската армия-поробителка е нещо като олтар на техния комунистически “бог”, на който се молят тия другарки и другари с престъпни наклонности. И посягането срещу него сякаш ще пресече жизнените им сили, ето затова са така бесни.
Ето един малък пример в тази насока: http://aig-humanus.blogspot.com/2011/01/blog-post_6218.html
Другарки и другари, по-полека беснейте да не се задавите и да пукнете! На такава възраст сте, че подобна ярост и такива необуздани вълнения са твърде опасни и вредни. Тъй че, таваришчи, щадате се! По най-човеколюбиви подбуди ви го казвам. Ний, демократите, сме човеколюбиви хора. И ви жалим, че сте толкова нещастни…
Към Бодичек:
Никъде в текста не съм казал, че изборите са били спечелени честно, а че ги спечелиха с пропагандни манипулации за консолидиране на своите редици. Не съм дообрисувал картинката за останалите шмекерии ( като с бюлетините) защото не това е тамата на тезата. А и в очите на 99 на сто от света си остана свършен фактът, че са …спечелили. След като бяха признатиза такива от чуждите наблюдатели, нямаше какво повече да се направи, освен…да се емигрира. Както направиха стотици хиляди българи, за да могат сега същите другари и техните протежета да реват колко е гадна демокрацията, която е прогонила децата ни в таз пуста чужбина.
Иво, друго не може и да се очаква, дръж се и ги пускай по тъча! Да, надига си стандартната истерия около всичко,на което кремълските лакеи в България дължат кариерите си,сметките си, коремите си. А онези белокоси нещастници пък, които ги избират и които преживяват със своите 160 лв. пенсии,дължат на шмайзера и ботуша над България психическото си равновесие изобщо. Ясно е, че ще вият “фашисти, екстремисти”.Тези дни обаче си спомних една чудесна мисъл на духовният баща на Роналд Рейгън – Бари Голдуотър (духовете на двамата велики антикомунисти още шествуват из най-страшните кошмари на червените кратуни). Та Бари беше казал:
Extremism in defense of liberty is no vice. Tolerance in the face of tyranny is no virtue.
И, мисля си, приятели, че точният смисъл на утрешната ни акция е много добре определен. Ние ще протестираме срещу символ на ЛЪЖАТА, срещу нейното отровно проникване в паметта на обществото и в осмислянето на историята, срещу самоунижението на един народ.
Или- както се е пеело в един хард политсонг от някогашна България:
“От детето до старика-
всички срещу болшевика”!
Г-н Инджев,
Подмятанията за Ваша принадлежност към АБВ са абсурдни, лишени от елементарна логика. Някой самодейно злорадства нескопосано и няма смисъл в това да се търси организиран заговор. По-коварното е, когато Ви винят за лично отношение към Първанов, а не за устояване на принципи.
BRAVO IVO!
Иво, първо искам да ти благодаря, че ни спестяваш погнусата и не публикуваш помията заливаща блога ти, особенно след обявяването на инициативата за премахване на гнусния “памЯтник”. Силно съм убеден, че при следващото ми посещение в София(лятото), тази не-национална “гордост”, ще липсва от пейзажа на българската столица и това ще бъде пример за другите подобни купища от бетон и желязо в цялата страна. За съжаление чувството на масите към истинските смели и честни родолюбци у нас, не е на уважение и благодарност. Както постъпиха с Политика, извел ги от собствената им нищета – Иван Костов, така постъпват и с Журналиста отстояващ и тяхната истина – Иво Инджев. А на интригите, са били винаги “царе и президенти”, те друго и не могат. Бъди здрав и смел както винаги !! Успех!!
Да, всеки път се изумявам каква е тази омраза и как живеят хората с нея.
Да си го заврат паметника…., като са истински комунисти би трябвало доста да им стане хубаво.
Не съм сляп,да не виждам,че БСП ще е най-доволна,ако се опорочи гневът срещу вековна,неправда.
Ако издателският борд на България Холдинг,публикува мноого,грижливо,
и знаците на съболезнования към към един уважаван покойник-артист,с което Царят ни показва,
че бави но не забравя,а и анализа
на бивш финансов министър,дори с някои “камъни срещу държавна контрабанда”преди 1989 г.и ролята н ДС,по врме на Виденов, Костов,и останалите,известни с “опасно”,
триизмерно уточнение,даже,пример
сравнение,как е започнал като популист и как е завършил Лукашенкос 80% изборна победа,
очевидно оценявана, както трябва, на Запад!
Но се откроява, и веднага ,и видимо, най-вече поканата за “кадрил” между триото дъщеря,
свекарва и снаха,към премиера.
Става разбираемо,защо започнах в няколко коментара,с много,много
прочувствено слово на Фердинанд I,недалеч от Шипка,когато през сълзи се обръща близо до високия гост-княз от Петербург и призовава
живи и покойници, да се изправят на своите кости и да послушат словото на Господа!
Тази вечер дават филма “Мария Антоанета” по Би Ти Ви
Якобински екцесии не ни трябват!
Точно това ще е добре дошло за сбъркана “Левица” исторически сгрешен сюзник на Русия,но точно това за тях,няма да се реши сега и веднага!
Но ще бъде оценена гражданската зрялост на правилна България!
Иво , пука ли ти…Сложи си ги на трамвая и да го…
Другарките и другарите в България са неделима част, от Българската нация и ако някой от тях служи на комунистическите си заблуди (вироса на тиранията) или на червените господари, от организираната престъпност и корупцията в Ръ Бъ, това означава, че съзнателно или несъзнателно служи , на новият криминално олигархичен строй в милиционерската република на ДС-МАФИЯТА в България.Надявам се Българката патриотична съвест на цялата Българска нация, да извади от старите съндъци на бабите и дядовците ни, Българските национални носии и с тях на 9 януари 2011г да протестира пред паметника, на съветската окупационна армия в столицата на България.
Паметникът на съветската армия няма да стърчи в центъра на София. Аз, Ясен Прахов, ви гарантирам това. Общественото мислене представлява един маховик, който лека-полека се задвижва и постепенно набира инерция, докато набере критичното количество обороти, при които вече не може да бъде спрян. Нашият български маховик по принцип е много тежък и инертен. Това е наша национална, а и балканска черта. Но по отношение на Паметника той вече е завъртян, не усещате ли? По-напредничавата част на обществото, осъзнала до болка КАКВО символизира този паметник, вече не може да го понася. Все повече и повече хора, които увлечени в своето ежедневие, просто са възприемали паметника като част от пейзажа и не са се замисляли за него, вече не могат да го гледат. А тези хора от ден на ден стават все повече и повече. Паметникът е осъден на смърт, маховикът е завъртян и набира обороти. Искам да кажа това за успокоение на подтискащите се от Шпагин-а и за сведение на поддържащите го, просто за да свикват с мисълта.
Нека за N-ти път припомня на колебаещите се по въпроса какво представлява този паметник.
ТОЙ ДЕМОНСТРИРА РУСКАТА ИМПЕРСКА ХЕГЕМОНИЯ НАД БЪЛГАРИЯ! Той дори не е паметник на комунизма, още по-малко пък на лявата идея. Той не е паметник и на Съветския съюз, макар че носи името на Съветската армия. Ако беше паметник на Съветския съюз, при идеята за събарянето му, щяха да скочат всички бивши республики, които “равноправно” съставляваха съюза. Представяте ли си как Естония изпраща нота към България да пази тези паметници? Това звучи като виц (но руската нота не е никакъв виц).
Ние премахнахме основните символи на комунизма в София. Паметникът на Ленин (срещу ЦУМ) символизираше глобалния ленински комунизъм, махнахме го. Петолъчката над Партийния дом, символ на комунизма и в частност БКП – махнахме я. Мавзолеят на вожда и учителя – символът на нашия си комунизъм, махнахме го…
Възниква въпросът – какво прави паметника на съветската армия толкова витален? Какво символизира той и кой го подкрепя?
ПАМЕТНИКЪТ СИМВОЛИЗИРА ФАКТА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е ПОДЧИНЕНА НА РУСИЯ.
България трябва да знае и помни, че е под руския ботуш. Това е. Независимо от това дали Русия се е експандирала до Съветски съюз или се е поприбрала малко. Също, независимо от това дали в Русия е комунизъм или не! Там в момента няма комунизъм, но те ревностно пазят паметника си. Аргументите им са, че монументът е в чест на загиналите съветски войници в борбата с фашизма. Една ярка лъжа, защото историята показва друго. Никакъв съветски войник не е загинал на българска територия (извинете, че досаждам на блога с този хилядократно повторен факт, но имам чувството, че много хора не са осъзнали това). За починалите (не загинали в бой) и погребани в България съветски войници има изградена братска могила – костница в кв. Лозенец, която никой не пипа с пръст. В началото на септември 1944 г. съветската армия е получила заповед да нападне (неутрална) България и да я окупира. Войските пресичат Дунава …и се слисват! Вместо огън и отбранителни линии, те срещат усмихнати хора, които ги посрещат с хляб и сол. Тук няма нищо военно-стратегическо, нито дори политическо. Това е народната любов към братята-освободители от турско робство през 1878 г. Всичко е толкова наивно, човешко и красиво. Как обаче реагира Русия на това посрещане? Ами казва Разгеле! Ще ги окупираме леко и без жертви, колко е удобно. Всички врати са отворени, всяка къша кани руските войници и ги храни. Какъв кеф! Когато скоро след това се гласува кои страни да бъдат определени като победители във войната, и кои – като победени, Русия налага на света България да влезе в списъка на победените, (въпреки че българската армия участва в разгрома на нацистите), макар че много страни не са съгласни с това. Имперска Русия (не само Сталин, защото това продължава и до днес) е искала да подчини (присъедини) България. И в общи линии успява. Ето това символизира Паметникът на съветската армия в София. Днес въпросът е съгласни ли сме с това и искаме ли го? Тук въобще не е важно кой от коя партия е, ляв ли е там, десен ли е…
Слушам внимателно защитниците на паметника и ми се набива на очи следното: те не желаят да обсъждат пряко темата, ами я обикалят с разни странични доводи (сякаш има някаква тайна причина паметникът да бъде опазен, някои посветени знаят причината, но тя не може да се каже публично). Разбира се, тук изключвам всички, чиито “аргументи” са крясъците Фашисти! Рушители! и т.н. Но имаше разговарящи образовани защитници на паметника, от чиито доводи откроих следните пет:
1. Паметта на загиналите съветски войни в борбата срещу фашизма не ни позволява да скверним паметника. Даже в Берлин има паметник на съветската армия, запазен след обединяването на Германия, не сме изключение.
2. Високата му художествена стойност. По паметника е работил цветът на българската скулптура и архитектура на онова време, резултатът е забележителен и трябва да бъде съхранен като произведение на изкуството.
3. Нродната памет – това е паметник на епохата, на състоянието на България в този исторически момент, такъв, какъвто е бил и трябва да се запази за поколенията.
4. Колко е лесно да се руши, а колко трудно да се гради! Паметникът е струвал на България маса пари и труд. Скулптори, архитекти, градоустройственици, строителни инженери, бронзолеяри, каменоделци, кранисти, кофражисти, арматуристи, зидари, шофьори и пр. както и счетоводители, партийни секретари, цяла армия офисни служители и не на последно място – данъкоплатците са създали нещо грандиозно, което ние сме призвани да запазим.
5. Събарянето на паметника би било обида към Русия, нашата освободителка.
Желая да отговоря по тези точки:
1. В България няма загинали съветски войни. Ако искахме един адекватен паметник на жертвите (включително български) на Съпротивата срещу фашизма, той трябваше да има съвсем друг мащаб и характер. Уместно би било да е нещо като пиета, което да пробожда сърцето на човека и да му припомня, че не трябва да допуска такова нещо да се повтаря. Обаче един нагло доминиращ Шпагин и самото име “Паметник на Съветската армия” отправят друго и съвсем ясно послание. Колкото до Берлин, случаят там е съвсем друг – първо, Германия официално се отрече и заяви ясно на света, че скъсва с миналото си. Те окачествиха нацизмът като чума, като едно раково образувание в обществото си. Там няма партия-приемник на национал-социалистическата работническа. Там този паметник почита армията, дала основният принос към унищожаването на това зло. Един вид армия освободителка. Паметникът има основание, да не говорим, че само в битката за Берлин са загинали над 500 000! съветски войника. Никакъв вид сравнение с нашия случай не издържа.
2. Паметникът има висока художествена стойност. Тук съм напълно съгласен. Перфектен е! Непременно трябва да бъде съхранен и като произведение на изкуството. И това ще стане, когато той бъде преместен в Парка-музей на открито, заедно с други подобни реликви от това време и с табела, която запознава зрителя какво е това пред него. Тук конфликт с господа защитниците на паметника няма.
3. Народната памет, знак за епохата. Идеално, напълно съм съгласен! Епохата е била такава, каквато е била и паметникът в Музея прекрасно ще я отразява. Дори много по-добре, отколкото ако просто стърчи в центъра на София. Конфликт няма.
4. Трудно се гради, лесно се руши. Така е, но паметникът вече е изграден. Огромната трудност и постижение са бронзовите скулптурни групи, които ще бъдат внимателно демонтирани, пренесени и внимателно монтирани на новото място. Другата трудност е била добрата каменоделска работа. Тук няма да се налага да преоткриваме топлата вода. Има утвърдени световни методи как камъните се номерират, демонтират и преизграждат в съшия ред. Железобетонната вътрешна част при днешната технология не е никакъв проблем. Да, разбира се, всичко това ще струва пари, но те са несъизмеримо по-малко, отколкото са дадени за първоначалното изграждане на паметника. Повтарям – несъизмеримо по-малко. Така че, няма да рушим паметника. Конфликт няма.
5. Ако разрушим паметника, ще обидим Русия, нашата освободителка от турско робство. И таз хубава! България е била, е и ще е признателна на Русия за този акт. Каквито и стратегически планове да са водели Александър Втори в тази война (няма да се спирам на тях), освобождението на България е факт и ние сме и трябва да сме благодарни на Русия за това. Изградили сме най-хубавите възможни паметници на руските освободители и никой няма намерение да ги докосва! Само в София: Руски паметник, Паметникът на Цар Освободител и разбира се, най-вече Храм-паметникът Свети Александър Невски. Колко булеварди и улици носят имената на руските пълководци… Всяка година на 3-ти март честваме и славим руските (+ румънски, финландски и прибалтийски) освободители. А в Плевен и въобще в цялата страна има безброй паметници на братята освободители и стоици улици носят имената на руските генерали. Е, какво повече да направим?
Крайно време е да осъзнаем като общество каква е целта и какво символизира паметникът на съветската армия в София и да го разкараме оттам с един замах! Той няма бъдеще и ще падне. Както казах в началото, осъден е на смърт, маховикът на нетърпимостта към него е завъртян и вече е набрал необратимата скорост. Въпросът е да не се бавим много, защото то си е за нас. Когато този смазващ паметник на чужд окупатор в собствената ни столица го няма, ще можем да си поемем свеж въздух с пълни гърди. Смазващо е да се гледа това нещо в София, особено вечер, когато (все още) прожектори ярко осветяват монумента, да не би някой да не го види.
http://vbox7.com/play:7d4caef2
Айде утре на паметника
На пролет ще направим и хепънинг, да има радост и веселие около този паметник, да им се стъжни на носталгиците
Струва ми се,че трябва да апелерам, на утрешното събитие/а то би трябвало да бъде такова/ДА НЕ СЕ ДОПУСНЕ ИЗДИГАНЕТО НА ЛОЗУНГИ ОТ СОРТА:Да бъде разрушен,взривен и т.н.Такова поведение ще налее вода във воденицата на всички,които окачествяват инициятивата ни за преместване на монумента,като проява на ОТКРОВЕН ФАШИЗЪМ,АНТИРУСИЗЪМ и прочие.Сигурен съм ,че там ще има провокатори ,чиято цел ще бъде,с подобно поведение да въздействуват на доста от хората,на които им е писнало да преглъщат обидата от съществуването на такова петно върху националният ни суверенитет!
Бележки по:
Posted by Иво Инджев | януари 8, 2011, 12:55 Към Бодичек:
ИНДЖЕВ:
“Никъде в текста не съм казал, че изборите са били спечелени честно, а че ги спечелиха с пропагандни манипулации за консолидиране на своите редици.”
………………………….
И аз никъде не съм споменал, че сте казал подобно нещо.
………………………….
ИНДЖЕВ:
“Не съм дообрисувал картинката за останалите шмекерии ( като с бюлетините) защото не това е тамата на тезата.”
…………………………..
Да, не е това темата и не сте длъжен!
Но какво ще кажете, ако някой удари на някого шамар, после го срита и накрая го удари с цепеница по главата и го остави в кома, а очевидец по-късно разправя, че е видял как някой си залепил на някого плесница – не звучи ли като оневиняване…?
……………………………
ИНДЖЕВ:
“А и в очите на 99 на сто от света си остана свършен фактът, че са …спечелили. След като бяха признатиза такива от чуждите наблюдатели, нямаше какво повече да се направи, освен…да се емигрира.”
…………………………..
Имаше какво да се направи, но на никого не му се искаше да си слага главата в торбата. С малки изключения. Та и досега.
А реакцията на “света” отдавна не е критерий за справедливост. Това с наблюдателите е мярка да не се лее кръв…
Да бъде наречено преброяването на 500 000 мъртви гласа – “шмекерия” е не евфемизъм, ами направо оправдателна присъда…
Съжалявам, може би, пак ще бъда цензуриран или отстранен, но истината ми е по-скъпа…
ИВО ИНДЖЕВ ПРЕЗИДЕНТ
Нека да възвеличаем НАШИТЕ ПРЕДЦИ-ОСНОВОПОЛОЖНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. ТОВА Е НУЖНО ДНЕС НАМ-ДА ОСТАВИМ НА ДЕЦАТА СИ СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО. НИМА НЯМА БЪЛГАРИ ОТ РОДА ДУЛО, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ ВЕКОВЕН ПАМЕТНИК? ИМА! ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН!
Господин Инджев, от сърце желая здраве и успех през Новата 2011 година!
Иво,ако не си прочел,аз ти направих продължение на твойте мисли в предаването на БНТ – Денят започва.в коментара си съм отразил какво точно ще се случи до 1 година.Мойте уважения приятелю… Джон
Утре няма да имам възможността да бъда на събитието, но Ви подкрепям и желая успех от сърце!!!
Другарите които така самоотвержено демонстрират любовта си към вас реално са не са достигнали кои знаи какво морално и личностно израстване. Наследниците им са абсолютно същите.
Посредсвени момченса получили всичко на готово, заобиколени от подмазваци и нагаждачи.
Хора способни да изрекат подобни пожелания, водят живот на вълци единаци.Защото много добре осъзнават от какви са заобиколени …и не вярват особенно на никого.
Интересно около какво се въртят техните разговори – чевемета, карначета, перчени кой къде е ходил и колко пари е похарчил.И разбира се за връзките им в държавните институции.Като особен вид постижение може да отбележат факта от наличието на две и повече условни присъди …. казват го с идеята “колко съм недосегаем” ;).
Къде може да ги намерите – в кръчмите (ужасни мазни мази).
И никога не са сами …
Uspeh i dano tova da e povratniqt moment, v kojto ste se sabudi balgarskoto grajdansko obstestvo. Sajaliavam, che sam tolkova daleche.
Моите поздравления за прекрасно написаната статия, Иво.
Пиша Ви това, защото съм длъжен да Ви предупредя, относно утрешната инициатива, че се събират шайка насъскани умствени недоносчета, които са направили специално събитие във Фейсбук, със звучното наименование – “Подхвърляне на яйца към Иво Инджев и Сие.” Ако Ви интересува, можете да прочетете за това вълнуващо събитие на следният адрес: http://www.facebook.com/event.php?eid=179991202022422
Успех и бъдете здрав!
С уважение
Тодор Христов
Podkrepiam Vi, Bog da vi pazi. Dalech ot Rodinata sam , no sam s Vas. Uspeh!
Harrison 08.01.2011
Gotin material. Bravo, g-n Indjev!
Да си жив и здрав и ти и семейството ти!
Прекрасно е че поддържаш очите отворени и перото остро!
Хубаво е да може да се прочете нещо различно от мърлавия информационен сапун леещ се навсякъде и отвсякъде.
Благодаря за това, което споделяш с нас, твоите читатели и УСПЕХ!
Колонката в “Дума” ми напомни за една друга колонка в “Демокрация”-“Статия на свободата”! Така и не разбрах защо я свалиха от вестника?
И коя беше причината да спре вестник “Експрес”-използвахме връзки да го купуваме!
Към Атес:
Голяма част от статиите ми в колонката “Статия на свободата” публикувах в книгата ” Мълчанието е злото”. Намира се оше ( и дори се рекламира изправена на някои маси на площад “Славейков”в София). А я свалихана рождния ми ден на 16 април, близо годинаслед катобях напуснал вестника, но продължавах да поддържам колонката…Не ми се връща към тази история.
Колкото до в. ” Експрес”, където просъществувах като главен редактор малко повече от половин година, там пък се наложи да си тръгна след като стана ясно, че вбесям с редакционната си политика видни политици ( от ДПС и БСП) и рекламодатели. Въпросът стоеше: или се махам, или закриват вестника. Най-много ги побъркваше това,че бях превърнал темата за нарушенията на югоембаргото от българската мафия ( в симбиоза с властта, естествено) във водеща тема. Започнаха да ни препечатват в европейски вестници. Пазя си възклицанията в цвейцарски и австрийски вестници ( като”Ди пресе” например) : “един малък български вестник се осмелява…”. Това е много повече от всякакъв “Чернориец храбър” за мен.
Но им дойде повечко на кукловодите и ме принудиха да напусна, след като междувременно спряха наистина някои от нй-дохоносните реклами, за да покажат, че наистина не се шегуват.
А на административния фронт фронтменът на натиска за моето отстранява от първия час на назначаването ми беше директорът на НДК Христо Друмев. Понеже председателят на борда на директорите ( в който и той членуваше на правата на домакин от името на НДК, където беше редакцията) Любомир Павлов отказа да си отмени заповедтта за назначаването ми, Друмев го …изхвърли отофиса му в административната сграда барабар с мебелите. Насила, брутално. И за да го унижи още повече, повика фотографи от в. “24 часа” за “ъбитиет”.
Интересно, дали Любомир Павлов “помни” тази истройка сега, когато стана шеф на въпросната пресгрупа?!
Благодаря за информацията.Книгата Ви я имам с автограф.Дълго време пазех изрезките от “Демокрация”.
Желая ви успех през новата година и здраве на цялото Ви семейство.
Сета Добарова