Из Софии пытаются убрать памятник Советской армии
Вести.Ру, 9 января 2011,
В болгарской столице одновременно прошли два митинга — «за» и «против» переноса памятника Советской армии, установленного в центре города в 1954 году. На мероприятии с участием сторонников Болгарской социалистической партии и людей старшего поколения подчеркивалась необходимость не допустить переноса. «Историю необходимо чтить, независимо от того, какая часть ее кому-то не нравится», — заявил представитель БСП Симеон Славчев. «От молодежного объединения партии мы настаиваем на сохранении в стране всех исторических памятников, а не только памятника Советской армии», — добавил он.
Другой митинг организовали сторонники правых партий, выступающие за демонтаж и перенос памятника из исторического центра на окраину города. Лидер инициативного комитета по переносу памятника Валентин Маринов заявил, что его организация «не имеет ничего против российского народа, но памятник Советской армии является символом управления коммунистической державы, поэтому не уместен в центре европейской столицы». «Мы категорически против уничтожения монумента, но настаиваем на переносе памятника в другое место», — сказал он.
Споры вокруг этого памятника вспыхивали в Болгарии неоднократно. Решение о его демонтаже городской совет Софии принял в 1993 году, но из-за протестов сторонников Болгарской социалистической партии в 1994 году работы были прекращены. Позже ни один из мэров Софии так и не решился приступить к исполнению решения совета, которое формально так и не отменено.
Ранее в Болгарии также неоднократно пытались снести знаменитого «Алешу» — памятник солдату-освободителю в Пловдиве. Однако жители города отстояли монумент круглосуточными дежурствами. Против попыток сноса выступали десятки общественных организаций Болгарии, а группа живущих в стране ветеранов даже пригрозила публичным самосожжением. В результате Верховный суд Болгарии постановил, что монумент является памятником Второй мировой войны и не может быть разрушен.
7 января в столице Узбекистана демонтирован памятник герою Великой Отечественной войны генерал-майору Сабиру Рахимову. Четырехметровый памятник знаменитому военачальнику, стоявший на двухметровом постаменте, сносили шесть бульдозеров. До этого власти Ташкента переименовали Сабир-Рахимовский район и станцию метро, названные в честь единственного узбекского генерала Великой Отечественной.
Новость на сайте «Вести.Ру»
От руската публикация се виждат няколко интересни факта.
От една страна тонът е далеч по-умерен от крясъците на червените лумпени от т.н. “контрамитинг” в София. Но с петата (тон)колона у нас е така: тя репродуцира любовта си към всичко руско под формата на френетичен крясък, пък ако ще да е в защита на съветски престъпления, които в самата Русия са подложени на критика.
В същото време статията явно е писана по сведения, взети от български медии и са се получили някои “неточности”. Валентина Маринова се е оказала …мъж. Което е дреболия в сравнение с лъжата, че съветските паметници в София и Пловдив били спасени от преместване досега благодарение на самоотвержените усилия на другарите социалисти ( в Пловдив щели да се палят тези поборници в знак на протест – не че подобни малоумни “заплахи” нямаше, но не те бяха решавщи).
Истината е, че демонтирането на паметника в София, както и в Пловдив ,беше спряно с категоричната намеса ( във вътрешните работи на България) на руския посланик Авдеев. Той се появява дори лично на обекта в София в момент, когато беше построено скеле и течеше подготовка за демонтирането (има свидетели). За успешната си дейност в уж малка България ( но много важна за Русия като троянски кон, оказва се) Авдеев беше повишен в ранг първи заместник –министър на външните работи след завръщането си в Москва. А Путин го направи свой министър на културата през 2008 г.
Грешчица е също твърдението, че демонтажът е спрян през 1994 г. Истината е, че това се случи през 1993-та, малко след като влезе в сила договорът за дружба и сътрудничество между двете държави, подписан на 4 август 1992 г. ( на което се е позовал руският посланик абсолютно неправомерно, защото по силата на този договор няма никакви пречки за суверенното разпореждане на България с паметника).
Друг е въпросът, че през 1994-та и доста време след нея, вместо да демонтира “съоръжението”, софийската община се захвана да го търка ( ту с безплатния труд на български войници, ту пък в сътрудничество с БСП и нейни доброволни чистачи). Пазеше го като голяма ценност. Година- две поне в средата на 90-те години всяка нощ полицейски патрулки обикаляха около тотема като индианци край свещен знак за червеното им минало.
Впрочем сега, този месец, изтича договорът на общината с руското посолство за поддръжката на паметника. Това е нещо като държавна тайна, но реших да я издам – вие, читателите, вече сте сред посветените и може да изисквате информация от длъжностните лица, които се намират в кметството благодарение на вашите гласове.
Но да се върнем на кантара: от една страна руската публикация споменава факта, че решението на столичната община за демонтирането на паметника формално не е отменено, т.е. искането за демонтажа е напълно законно.
От друга страна обаче няма и дума в публикацията за мотивите, с които привържениците на идеята да бъде спазено това решение от 1993 г. обосновават теза си. И не е чудно, че в коментарите към статията пожелалите да се изкажат руснаци до един папагалски повтарят лъжите за голямата добрина, която съветската армия била сторила на неблагодарните българи. Те, милите коментатори ,дори не знаят, че България е била нападната като неутрална държава и не е оказала никаква съпротива, което я прави несравнима с никоя друга държава в Европа, завладяна от СССР. Авторите на руската статия може и да са наясно с този факт, но мълчат. Вероятно също им се иска да сме благодарни за окупацията, кървавите репресии, извършени от българските им слуги в условията на тази окупация, насилственото установяване на комунистическата диктатура и репарациите (наложени най-вече поради настояването на СССР в ООН България да бъде категоризирана като победена държава, независимо от участието на страната в бойните действия срещу Германия и десетките хиляди български жертви, за които няма паметник и до днес).
Щеше да бъде хубаво също да се спомене в руската публикация, че съотношението между законният митинг за демонтирането на паметника и участниците в незаконната контрасбирка ( самият факт, че беше незаконна също “малко” е пропуснат) беше към десетина пъти в полза на мирно демонстриращите хора с плакатите, срещу които хулиганите сипеха гръмогласни обиди, гарнирани с гръмко озвучаване, което явно целеше да заглуши очакваните от тях речи ( каквито нямаше). Целият този терор на шепа агресивни болшевикльовци е премълчан – пък и хвърлянето на яйца срещу чучело на един журналист ( моя милост) не е впечатлило като екзотика никого от онези, които са преписали от българските медии ( в които този епизод все пак беше споменат)…. Вместо това от руския текст излиза, че едва ли не става дума за две равностойни и равноправни групи хора, митингували по еднакъв начин, само дето в руския преразказ явно преобладава мнението на другарите със знамената на Че Гевара ( които тоже не влизат в очерка, правен уж от мястото на събитието).
Впрочем това внушение ( за равнопоставеността ) беше търсено и постигнато също в повечето български публикации, поради което не е чудно, че като са преписвали, братушките са хванали основната мисъл на нашенските манипулатори като своя – веднъж и те да подражават на българите. Пък и представяте ли си каква обида за руснаците е да научат, че дори и червените български другари са неблагодарни, щом размахват знамена с Че Гевара ( забранен за споменаване в СССР, освен като “ревизионист”), вместо с физиономиите на Ленин, Сталин и Путин?!
Ако има нещо забавно в цялата тази игра на развален телефон, това е възпроизвеждането на българската пропаганда от руската. Кой на кого подражава – не сме ли “велики”, а? Авторите на руската публикация, които ни правят горди с този факт, напълно заслужават една (горда?!) “Стара планина” от страна на др. Георги Първанов. Наскоро той награди Евгений Примаков ( бивш външен министър на Русия и ментор на споменатия руски посланик Авдеев) с това отличие. Защо пък да не закичи с него и други заслужили (свои) руски другари?
Наглата комунистическа пропаганда в България също така се учи от постболшевишката зависима преса в Русия. Днес, 12-и януари в малко вестниче със заглавие “Работническо дело”, орган на не знам кое от многото БКП-та в страната,повтаря внушенията на бивш заместник главен прокурор на Русия, ако не се лъжа – Смирнов, че убитите в Катин 4 500 полски офицери, видите ли, били разстреляни от германците, а не от съветското НКВД. И това се прави въпреки доказаната историческа истина, въпреки че Русия официално поиска извинение за масовото клане в Катин през м. март 1940 г. и предостави протокола от секретното заседание на съветското Политбюро,на което е взето решение за екзекуцията на полските офицери, въпреки че на Нюрнбергския процес през 1945/46 г. обвиненията срещу германците за разстрела в Катин бяха снети, въпреки заключенията на съдебните лекари, че поляците са разстреляни през пролетта на 1940 г., т.е. 15 месеца преди нахлуването на германската армия в Съветския съюз. Пиша това, защото, както е видно, комунстите с болшевишка закваска ни най-малко не са се отказали от мераците си да ни яхнат отново и с невиждана наглост и цинизъм пак са се втурнали да фалшифицират историята, като лъжите им са насочени главно към подрастващите, които не са живели при комунистическия режим и не познават неговите “прелести”
Затова с такава злоба и ярост защитават символите на лъжата, без която не могат да живеят.
Проста да падладейш!!!
Относително умереният тон на руската публикация доказва една стара истина, на която учи историческият опит: Русия винаги пази поне някакво благоприличие спрямо страни и техните общества, които ясно и твърдо са дефинирали мястото си на геополитическата карта (страните) и на ценностите (обществата). Може Естония да е малка, но вече е окончателно изгубена, таваришчи- так рассуждают КГБстите в Кремъл. Всьо!И обратното.Русия става като бик пред червен парцал само сред сивата геополитическа зона на страни, които не знаят с Беларус и Северна Корея ли са съюзници или с НАТО, и на общества, които продължават да се чудят например Гошо Тарабата национален герой ли е или национален престъпник, Альошата окупатор ли е, или “освободител”, “при Тошо хубаво ли ни беше” и т.н.?
А, и още нещо! Че Узбекистан (под властта на женения за рускиня Ислам Каримов !) ни изпреварва в десъветизацията, то е ясно.Сега на ред са Молдова и Беларус, та дано се сетим и ние!
Правилно, Стамбо! Докато се държим като сервилни слуги, ще ни държат езика, който заслужаваме – така както господаря говори с роба си. Защо Русия не държи подобен език на Сърбия,например, в чиято подкрепа винаги е заставала. Но сърбите са хора с достойнство – не трепнаха нито пред Хитлер, нито пред Сталин, а ние само мислим кой да дойде да ни “оправя”.
ОТНОВО БРАВО ИВО! БЪЛГАРИЯ СЕ ГОРДЕЕ С МЪЖЕ КАТО ТЕБЕ!
Считам, че за нашата кауза трябва да се потърси помощта на правозащитни организации от Полша, Чехия, Унгария (страни пострадали като нас от Съветската агресия), тъй като нашите правозащитници са още много слаби.
Считам, че Хелзинкският комитет и Атлантическият клуб трябва да внесат въпроса в ръководните органи на Европейския съюз и НАТО.
Иво е прав!Русия е подла и вероломна.Русия е зло!
Сега когато във вътрешен план се “разбърника “бесепарско-деепсарския” стълб крепил 8 г. бащицата на нацията,а във външен,не само Естония,
но дори “трите бая големи тигърчета”като Молдова,Беларус и Узбекистан,е най-добре г-н Инджев,
да обмисли още един п р о л е т е н е к о л о г и ч е н план за доразчистване в качеството му на интелигентна и м и р н а г р а ж д а н с к а акция:
“Заедно с Данчето,да се изчисти боклука!”Нейна работа,като кмет кого ще покани,ако e примерно на 3 март 2011 г.
След тона на ЕС чрез Щефан Мюле,в смисъл,да “не се хвърлят камъни срещу Юлия Тимошенко!”,”отборът” до 3 март,би могъл и да се п о р а з ш и р и “п о у к р а и н с к и!”,а ще лъсне и каквото трябва на “най големия стратег до Милошевич.”
Към ЕТ с уважение:
Някъде в началото на лятото,ако не се лъжа,преди премиерът,да тръгне на “сгледа”в Москва с инфраструктурни мечти,възторжено одобрени и от мен,по примера на Рузвелт,продължих известно време при “австралийско наводнение” от турски сериали,да хвърлям и поглед на външнополитическата
“комсомолска” реколта,около Атина,
Белград,Скопие,Тирана и т.н.
Излиза,че акъла ни е бил или около Ферхунде или “Изаура!!!”
защото Анкара си е изплела кошницата с мечти за Османски Балкани,и плацдарм към Адриатика,
но ние сме разчитали на “гъдел по Охрид” и къса памет на др.в т.ч. и да им продаваме ток или досами пирамидите, или до р.Йордан!
Вероятно,за да издуе бузи и Барозу
за още по-спасителен пояс на еврозоната,към досегашните 750 млрд.
Не е подла и верломна Русия,ЕТ,а ние до събите като че ли сме у дупе правени!
Господине,
Бих искал да ви кажа няколко прости истини.
Никой не си е позволявал да нарече Червената армия освободителка на народите от фащизма-окупационна!!
Окупационна е била нашата царска армия в Гърция и Югославия,за подвизите на която сме осъдени справедливо и плащаме репарации до края на 70 години. Ако не бяхме измили кръвта от ръцете си, участвайки във втората фаза на войната, попълвайки левия фланг на Трети Украински фронт-щяхме да се разделим и с част от територията на България!
Никакви теории за “обединение на българите”, не могат да оправдаят влизането ни в Хитлеристката коалиция, обявяването на война на САЩ и СССР, безчинствата на царската армия и полиция!
Съветската армия не е убила нито един български фашист, макар да е имала законното право да прочисти България. Съветската армия не е убила нито един български гражданин вследствие на бомбардировки, макар че е имала право да постъпи като САЩ и Англия!
ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА СМЯТАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ИЗГРАДИМ НОВ ПО-ВНУШИТЕЛЕН ПАМЕТНИК В БЛИЗОСТ ДО СТАРИЯ, КОЙТО ПО КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН ДА ПОКАЖЕ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ КОЙ ВСЪЩНОСТ Е РАЗБИЛ ХИТЛЕРОВИТЕ ПЪЛЧИЩА!!! КОЯ АРМИЯ ВМЕСТО ДА СЕ РАДВА НА ПОБЕДАТА, ЗА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ИЗМИНАВА 10 000 КМ., ЗА ДА РАЗБИЕ КВАНТУНСКАТА АРМИЯ, ОСВОБОДИ КИТАЙ И ПРАКТИЧЕСКИ ПОСТАВИ ЯПОНИЯ НА КОЛЕНЕ!!! -НЕЩО НЕПОСИЛНО ЗА САЩ!
Към Спас:
Господине, Червената армия си е била окупационна. Официално и тържествено!
Пишете откровени глупости по този въпрос. А по другия – къде какво и кого е освобождавала, няма разговор в този блог ( поне не и от моя страна) – спорите с измислени противникови тези, а това си е долна манипулация. Ролята на СССР другаде не е тема тук…
Само поклоник на българското братоубийство , поощрявано и дирижирано от Москва, може да се радва на гадната теза, че съветската армия не си е цапала ръцете да избива десетките хиляди българи, погубени пред доволната физономия на засукания сталински мустак. Сталин дори вика на отчет Димитров, Коларов и Трайчо Костов да им се кара, че не използват достатъчно ефективно съветските войски за “разчистване на опозицията” . След което настъпва окончателното умъртвяване на всяка опозиция в България..
Твърдя, че Сталин не е освобождавал, а е заробил България и то напълно преднамерено. Има официални изявления, например на Вишински, от които става ясно, че Сталин си го е намислил отдавна. Някои историци твърдят дори, че в и заради България прескачат първите искри на сблъсък между Запада и Сталин, прераснали после в”студна война”.Паметникт в София символизира тъкмо загубата на българската свобода за десетилетия и по нищо не може да бъде сравнявам с други паметници другаде, където сталинските войници са войюали и измирали с милиони.
Но понеже това не ви е важно, хайде идете да се образовате първо…
А допълнителният пометник на сталинизма си го постройте в някой от имотите на червените олигарси, които са рожби на перверзното забогатяване в условията на новото освобождаване ( от Тодор Живков)с покровителството…отново на Москва.
Във връзка с прекрасния анализ на господин Иво Инджев считам, че най–точното наименование на Паметника на Окупатора би било Паметник на Поробителя!
Към “SPAS”
Чета това, което сте написали и се чудя – от незнание ли го правите, или от нещо друго. Тъй като имате претенциите да ни казвате прости истини, трябва да сте наясно с такива прости истини като: 1.България никога не е обявявала война на Съветския съюз – вижте в учебниците по история. Може пропагандистите от БКП/БСП да разпространяват и тази лъжа, но това е техен проблем. Исторически факт е, че Съветския съюз обявява война на България за да я окупира и да я направи част от планираната съветска империя в Източна Европа, а не от военна необходимост – на 5 септември 1944 г., денят, в който СССР ни обяви война, в България вече няма нито един германски войник. На същия ден в Москва посланиците на САЩ и Великобритания посещават външния министър Молотов и изразяват пред него изненадата си, че СССР обявява война на България в момент когато тя води преговори за примирие със САЩ и Великобритания и излиза от Тристранния пакт. Ясно Ви е какво означава това на дипломатически език.
2.Бих Ви препоръчал да бъдете по сдържан, когато говорите за “окупация на Гърция и Югославия”, защото българската войска влиза в изконни български земи във Вардарска Македония,Беломорска Тракия и Западните покрайнини,възторжено посрещната като освободителка от местното българско население с цветя и сълзи на очи.Освен това, българските “окупатори”, както предпочитате да наричате въоръжения народ на България, за четирите години присъствие в новоосвободените земи влагат в инфраструктура и образование десетки милиарди левове. Кой
окупатор прави това, господине?!
3. Влизането на България в Тристранния пакт през 1941 г. беше принудително, но въпреки това българската държава запази относителна свобода на действие и независимост, израз на което беше спасяването на евреите от старите предели на България и недопускане участието на български войски във войната срещу Съветския съюз. След 9 септември 1944 г. онези, с чиито език говорите, на два пъти предлагаха България да стане част от СССР и по този начин да ликвидират нашата национална независимост.
4. За да се отклони германския натиск за вкарване на България във войната на Източния фронт, цар Борис беше принуден да изпрати три български дивизии в Източна Сърбия за носене на охранителна служба. Онези, които бяха обвинени след войната в престъпления, бяха предадени на Югославия.
5. И най-накрая бих Ви помолил да бъдете внимателен при употребата на квалификации като “фашистки”, тъй като фашистката идеология и държавна система както и нацистката произхождат от комунистическата идеология. Разликата Ви е известна. И тъй като обичате да наричате другите фашисти – ето Ви още един неоспорим исторически факт – Хитлер идва на власт в Германия през 1933 г. с гласовете на Германската комунистическа партия (6%). Направете си труда, ако обичате, да узнаете тази проста, но неоспорима истина.
И накрая още един факт – Съветския съюз ни обяви непредизвикана война в момент, когато в България на власт беше продемократичното правителство на земеделеца Константин Муравиев, който само за няколко дни разпусна организациите като “Бранник”, “Ратник” и пр., отмени антиеврейското законодателство, обяви свобода на словото и печата, обяви война на Германия и принуди регента проф. Богдан Филов, подписал влизането на България в Тристранния пакт, да подаде оставка. На кои “фашисти” тогава Съветския съюз обяви война? Отговорът е даден, ако имате желание да го прочетете.
Към БОРИСЛАВ (репликата към SPAS)
Анализът Ви на първите пет точки е точен, но в заключителния абзац бъркате, а именно:
1. “Бранник”, “Ратник” и пр. не са разпускани преди окупацията и няма за какво да се разпускат. “Бранник” е организация на най–добрите ученици от горните класове.Девизът й е “Бог, Борис, България!”. “Ратник” също е младежка патриотична организация и няма никаква друга идеология.
2. Никой не е принуждавал проф.
Богдан Филов да подаде оставка. На негово място е назначен д–р Стефан Клечков,който е основател, идеолог и върховен командир на “Бранник”…
3. Репресиите над евреите са прекратени доста преди Муравиев.
В българската история битува комунистическата лъжа, че от Беломорието са екстрадирани 3500 български евреи. Те са гръцки граждани, а не български граждани.
Д–р Стефан Клечков, в качеството си на Областен управител на Беломорието спасява от екстрадация 37 евреи – български граждани, но на гръцките евреи никой не е можел да помогне, защото Гърция е била окупирана от Хитлеристка Германия.
За благодарност, че спаси евреите, болшевиките предадоха д–р Стефан Клечков на червените терористи от ЕЛАС и той бе зверски убит край старото гробище на Драма!
Така е, г-н Драгулев, и сега е моментът да се пише и свидетелствува от тези, които знаят, (не само от тези, коите чувствуват!), защото и много от младите просто са обаяни от лъжите на комунистите! А иначе съвсем не всичките са склонни съвсем емишлено да служат на червените лъжи!
поправка: не “емишлено”, а “умишлено”. “е” е до “у”… Извинявайте!
Към г-н Петър Драгулев
С уважение към Вас бих искал да споделя следното:
1. Съзнателно не споменах всички организации,напр. като “Български национални легиони” и “Отец Паисий”, поради необходимостта от по-подробна оценка на тяхното място в историята на организациите с национална идеология. По принцип съм съгласен с Вас, говорим за акт на правителството на Константин Муравиев. Съгласен съм също така, че това са патриотични организации и може би не са били веднага обект на забраната – става дума за “Бранник” и “Ратник”.
2. Регентът проф. Богдан Филов подава оставка на 7 септември 1944 г. и това става по искане на Константин Муравиев като условие за да състави правителство – условие, съобщено на проф. Богдан Филов в присъствието на другите двама регенти – княз Кирил и генерал Никола Михов. Срещата става преди 2 септември 1944 г. и тъй като проф. Богдан Филов първоначално отказва да подаде оставка, се налага Константин Муравиев отново да се намеси. Г-н Клечков не е могъл да замести проф. Богдан Филов като регент, тъй като в Търновската конституция има особени изисквания и условия към лицата, които могат да бъдат регенти. Така след 7 септември 1944 г. България остава с двама регенти.
3. Трябва да посоча, че не става дума за това, кога са прекратени репресиите срещу еврейското население в България, а за акта, с който и “де юре” е отменено антеврейското законодателство от правителството на Константин Муравиев.
4. От Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини през м. март 1943 г. са депортирани 11 363 лица от еврейски произход. Депортацията е извършена от българските военни и административни власти в тези земи.
Моля да ми позволите по въпроса за поданството на депортираните от новоосвободените земи да Ви посоча следните източници: “Наредба за поданството в новоосвободените земи” – Държавен вестник от 10 юни 1942 г.; Стенографски дневници на ХХV Обикновено народно събрание, пленарни заседания от 19 март 1943 г. и 26 март 1943 г., изказвания на проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов; книгата “Обречени и спасени” – мисля че излезе някъде след 2005 г., може и 2007 г., но не съм сигурен. Може би няма да е трудно материалите, свързани със съдбата на еврейското население от новоосвободените земи да ви бъдат ксерокопирани и изпратени, тъй като обемът им не е голям.
Напълно споделям болката Ви по повод зверското убийство на д-р Стефан Клечков, такива убийства и масови разстрели заляха цяла България след нахлуването на съветските окупаторски войски на наша територия.