Моля, да отчете, че съм ви предупредил да не четете нещо, което със сигурност не е популярно като теза. Не приемам псувните, ако пренебрегнете предупреждението ми.
Не спомням някой някога в мое присъствие да е казал добра дума за КАТ. Нито в милиционерска, нито в “милионерска” България, която е производна на създадения в НРБ у “българина” навик да подкупва и корумпира, след което да се възмущава от подкупването и корумпирането. Масово! Позволявам си само да кажа, че през живота си не съм дал на пътя, а и никъде другаде, дори един лев подкуп. “Политиката” ми винаги е била “ да ме глобяват, но пари не давам”! Единственото ми доказателство, че това е така, е “нахалството” да го заявя публично и предизвикателството към евентуални желаещи да ме опровергаят.
Провокиран съм от новината, че някой е взривил камера на КАТ на най-натовареното кръстовище в града с най-натоварено движение у нас. Представяте ли се какъв хъс се иска да се покатериш насред “Орлов мост” на стълб и да му вържеш шашка тротил ( поне100 грама, твърдят от полицията)! Представяте си. И аз си представям точно в този момент как ме псувате, че омърсявам най-светлата мечта на българския шофьор да си отмъсти за несправедливостите на униформените. Че кой не би искал, а?
Като един истински, солидарен с този вид отмъстителност българин, вероятно и аз щях да премълча, ако не и до позлорадствам на гроба на взривеното съоръжение за инквизиране на шофьорите. Както вече намекнах, в друго може да няма солидарност, но в псуването на онези, които взимат, има национален консенсус от страна на всички, които дават. Обаче има и друга провокативна информация от последните дни, която някак взривява маргиналното ми мислене – да, маргинално е, защото се впечатлява от факти, за които повечето нашенци пет пари не дават.
В Украйна взривиха паметник на Сталин. Реших да не се “обаждам”, за да не се изтълкува като призив към нещо подобно спрямо паметниците на Сталин у нас, замаскирани като паметници на съветската армия. Казал съм, че те трябва да бъдат демонтирани и държа на това. Но шашката с динамита, чието монтиране и взривяване си е направо чутовен подвиг на българин, рискувал живота си, взриви моята умереност. Защо ли?
Защото не е вярно, че българинът ( а и какво е това “българинът” – няма такова понятие, защото има най-различнибългари) е страхлив, както някои обичат да обобщават, често пъти како оправдание за личната си страхливост ( най-вече тези твърдения са страхливо , анонимно поднесени в гневна форма по форумите в интернет). Но е вярно, че ние българите трудно се палим за кауза – камо ли пък да (се)взривяваме заради принципи.
Такива мисли ми минават във връзка с подвига на незнайния смелчага, обявил война на камерата на КАТ в солова атака срещу несправедливостта да бъдеш записван, когато минаваш на червено. Което ми напомня, че “българинът” е готов да протестира и да се бие, ако му бръкнеш в джоба. А че един паметник му бърка в здравето като нация, която дори не иска да забележи унижението да търпи лъжата за “освобождението” от страна на мирно посрещнатите в България съветски войски – това тук не само не е кауза за мнозинството, но и мобилизира съпротивата на поклонниците на култа към тоталитаризма и неговата харизма.
Смълчаните българи все пак чуха и видяха примера на стотици свои сънародници, дръзнали да се обявят срещу продължаващото престъпление да търпим тази лъжа. С голяма неохота и с още повече манипулации, приравняващи шепата агресивни болшевикльовци със знамена на Че Гевара към стотиците мирно и тихо протестиращи граждани, медиите този път отразиха събитието. Зрители, читатели и слушатели научиха, че на 9 януари пред паметника на въоръжената българо-съветска лъжа имаше митинг с искане за нейното демонтиране.
Мълчанието на зяпачите беше нарушено обаче не от други, а от колективно и агресивно защитаващите лишаването от свобода на България за срок от 45 години, на което без право на обжалване ни осъди СССР, след което пак СССР ни освободи от монтирания Живков, за да монтира негови приемници с милионерско лице. Поборниците на лъжата за нашето освобождение чрез комунизъм и масови репресии скочиха в ритъма на обичайния за тях казачок с мухлясалите аргументи срещу демонтирането на лъжата и оповестиха от името на народа, че народът не иска да се мести паметника. Имало статистика. В името на народа произнесоха присъда над несъгласните с тях като “кандидати за слава”. От името на чужди народи, които поборниците на лъжата похвалиха, разгласиха бройката на съветски паметници в други държави – като че ли това има някакво значение за нашата държава, която УНИКАЛНО се различава от всички други, на чиято територия са избити милиони съветски войници. Паметниците там са основателни като костници и военни гробища, докато тук костницата е цяла България, осеяна безразборно с неоплакани гробове да десетки хиляди българи, избити от българи с покровителството и подстрекателството на чужди завоеватели. Защитниците на това съветско – българско сътрудничество в братоубийството продължават да хвърлят димните си шашки, а въпросният народ се шашка и си вика “ брей, я да си налягаме парцалите, че тези интелектуалци, въоръжени с шпагина, пак са тук”.
Народеее!?
И без статистика мога да се басирам, че на взривяването на камера на КАТ масово се ръкопляска пред телевизора. Статистиката ще го потвърди.
Balgarinat e strahliv i kompleksiran zavistlivec. Toi trudno vodi spor lice v lice za pravata si. Osobeno kogato liceto e vlastimasht. Po-dobre da sme dobre s vlastimashtite, otkolkoto da im protivorechim.
Naskoro daje velikanski bai Boiko se izpoti pod strogia pogled na dr Putkin. Ne znam dali e napravil neshto v gashtite, no sas sigurnost napravi tova koeto “go pomoli” dr Putin. Inache na teUevozora se perchem i govorim kato edin istinksi geroi sposoben na vsichko.
13 века България
13 века
13 братя
Последния – братоубиец
Константин Павлов
Няма да Ви псувам, всяка дума написана тук е на място.
Да сте жив и здрав! Вие и Вашето семейство!
Г-н Инджев, поздравления за статията,за особеното Ви “маргинално” мислене и за начина, по който присъединявате такива провокативни информации към основната теза за премахването на паметника на лъжата. Но, тъй като смятам, че не ти е приятел този който само те хвали, а по-скоро този който ти казва честно и кривиците, затова ще се огранича да изясня, с какво не съм съгласен.
Като честен и коректен гражданин, данъкоплатец и водач на МПС, не одобрявам величаенето на подобен акт с думи като “подвига на незнайния смелчага, обявил война на камерата на КАТ” и “шашката с динамита, чието монтиране и взривяване си е направо чутовен подвиг на българин, рискувал живота си”. Какъв чутовен подвиг е да взривиш захранването на камерата в основата на стълба /за катерене и риск за живота да не говорим/? Но оставям настрана фактологическите несъответствия.
И аз като всеки български шофьор съм страдал от несправедливостта на униформените, но нали безпристрастната камера е един от начините да се ограничат КАТаджийските изцепки. Одобрявайки и възхвалявайки подобен акт и извършителя му не ставаме ли съпричастни към справедливостта на по-нахалните, на тези които безнаказано нарушават правилата, преминават на червено, карат с отнети книжки и безброй регистрирани нарушения и никой не ги закача зад тъмните стъкла на джиповете им. Как унищожаването на нещо, което поне малко ни приближава до реда и дисциплината на едни по-“бели” държави /към което уж се стремим/, ще ни помогне да се освободим от лъжата и лицемерието? И въпреки иронията прозираща в част от написаните от Вас редове, свързването по този начин на акта по взривяването на камерата, с митинга за премахване на паметника на лъжата, не принизява ли по някакъв начин “примера на стотици свои сънародници, дръзнали да се обявят срещу продължаващото престъпление да търпим тази лъжа”.
Аз съм за премахването или преместването на паметника, но определено не съм от масово ръкопляскащите на взривяването на камера на КАТ. И без статистика знам, че има и други като мен. За постоянно хвалещите, които евентуално ще ме репликират, да поясня, че не съм от БСП, ДС, СДС, ГЕРБ или някакво друго по-сложно съкращение!
В статия от 13. 01., публикувана от Невена Граматикова в News.bg
http://news.ibox.bg/news/id_1236745792
има следния пасаж:
“От Съюза на българските художници подчертаха, че мнението на художниците е еднозначно и то е да не се посяга при никакви обстоятелства на паметника на Съветската армия, тъй като той носи времето такова, каквото е, независимо дали ни харесва или не.”
Ех, бреее! Кой говори от името на българските художници и как те така “еднозначно” решиха, че ще пазят паметника на лъжата, независимо дали това им харесва или не? Какво невъобразимо нахалство! Като толкова обичат статистики и проценти, защо не се поинтересуваха колко процента от художниците държат на сталинския фетиш?
Управлява ни мафия !!!
ДНЕС се оказа, че и мутрата пазвантин ББ е подслушван !!! Записан : как прикрива Мишо Бирата !!! Червените ДС мафиоти изиграха слугата си Бойко, хвърлиха го на арената…
Колко ли такива ангажимени е поел Бащицата Бойко Борисов ???? Михаил Михайлов – ММ бира, или Мишо бирата е мафиот !!! Такъв е и Бойко Борисов – мутра и мафиот от ИПОН и СИК/ВИС, пазвантин и чалгаджия !!!! СЕГА цяла България и Европа ще му види червения задник. СРАМ !!! Само оставка !!! И съд !
“Убедени сме, че в съответствие с правомощията ви ще направите необходимото за запазването на паметника”, пише в писмото на червени активисти от Федерацията за дружба с народите на СССР до премиера Б. Борисов. Писмото е представено вчера пред журналисти от проф. Захари Захариев, информира ченгеджийницата “Труд”. На водещо място, естествено.
Срещу идеите за събаряне на монумента са се обявили и от ръководствата на СБЖ, Съюза на архитектите, Съюза на българските художници и Съюза на българските филмови дейци.
Сигурен съм за подписа на Милен Вълков – председател на Съюза на бълг. журналисти и ченге от РУМНО.
Много е интересно дали въпросните художници от СБХ биха приели днес над Бранденбургската врата или олимпийския стадион в Берлин, или ако щете в Нюрнберг, където също на огромен стадион са ставали парадите на нацистите, да продължават да се извисяват орнаментите на нацистката свастика “само защото те отразявали времето такова, каквото е.” Тогава трябва да заявят на онези, които през 1945 г. премахнаха символите на нацисткото управление, че са допуснали грешка.
Уважението към паметта на загиналите милиони войници от антихитлеристката коалиция, включително съветски, е нещо съвсем различно от символите на една окупация и налагане на болшевишкия тоталитаризъм в страните от Източна Европа, заменил нацистката окупация. Това ясно дадоха да се разбере с действията си народите на страните от бившия съветски блок, демонтирайки паметниците на болшевишката диктатура от съветски тип. Мястото на подобни фетиши на сталинизма е в историческите музеи в раздела “Монументално изкуство от времето на тоталитаризма”.
Нещо “свежо”: в комуноидното издание “Дума” някой си Панчо Панчев каканиже следните класически тъпотии – “Може би след Паметника на Съветската армия ще нарочат и Паметника на цар Освободител, и Руския паметник, и църквата “Св. Александър Невски”…
Бях писал преди години, че обичам и ще обичам Русия – не заради Владимир Путин (тогава той й беше президент), а дори ако президент й стане Джордж Буш.”
Някой да е искал да взривява храм-паметника “Ал. Невски”? Не. И аз не съм. Но др. Панчо вече се тревожи. Подобни “тревоги” са разработени и по тях са обучавани кадрите на КГБ. Наричат се вменяване на вина и набеждаване в несъществуващо престъпление. Важното е да те принудят да се оправдаваш, че не закусваш с малки деца. И косвено да признаеш, че всъщност канибалстваш с по-големи. Деца, естествено.
Признавам,че има преизпъление на плана в частта:”Сетила се Мара,да си я бара!”/По Пл.Асенов/!
Колко му е на Яне от Танов-гейт,да отвърне с Борисов-гейт,а последният,да си го върне като премиер на президента,за да стане по-пълен кошмарът,докато др.
С.Станишев,”бие по самара” кой външен министър не бил “бит”,но като недовършен езуит!!!…ни уверява,че до края на 2011,баш Шенгена,”шеметно”ще си
е,и наш!
А няма и 24 ч. от последния коментар,че изоставаме от дискретно турско майсторство за
за подобаващ диалог в сферата на международното общуване!
А кой е шеф на Съюза на българските художници? В България, освен художници от този съюз, живеят и други хора, каква наглост само! Промити мозъци, закърнели чувства за достойнство и отеческа принадлежност. До кога ще търпим този позор?
Съгласна съм с мнението на Любомир Димитров.
БГ гражданите ще бъдат превъзпитани на ред и законност ако КАТ са професионалисти и играят според закона – просто и ясно.
Според мен вдигане на заплатите на КАТ и сформиране на служба (от също така добре платени) която да ги контролира ще доведе до превъзпитаването на българина по отношение законност както никоя друга мярка.
Не Ви завиждам,г-н Инджев,като гледамкак как Историята Ви стъпва по петите със сриозно,изтънчено и властно изражение!
Искрено Ви желая,да си служите винаги успешно с духовитостта,за да се издигнете,отколкото да се понравите,което също е средство за издигане с търпение!
А последното,хептен няма друго равностойно на себе си!Особено срещу промити мозъци,както казва,Росица а в крайно неравна междуособна борба,е трудно да се преброят ударите и отреди палмата на победата!
Това което идва, всъщност го е предвидил истинският Буров,още в Пазарджик в затвора,когато един милиционер не му разрешил,дори бельо за смяна.А,като уникална и ерудирана личност с непознат опит и умения, е виждал и знаел,как да се избегне тъмната и зла сянка над България!
Приятели,не забравяйте и за минута,че тези председатели на съюза на………..,изброени по-горе,са представители на така наречените “интелектуалци”,формациисъс социалистическо потекло,свикнали винаги да говорят от “името на народа” и флагмани на движунеето АБВ на Гоце.На тях винаги им се осигурява медийна трибуна!Нищо ново под БГ слънцето!
До НЕ-ЧЕРВЕН
Поздравления за точните Ви и проницателни коментари. Дано повече разсъждаващи хора ги прочетат! Единственото което е безкрайно, това са глупостта и болшевишко-комунистическата наглост.
народ е силно казано групи по интереси по ще ни подхожда от така нареченото поробване до така нареченото освобождение само интереси на отделни групи държава като такава е имало за съжаление само по време на османската империя за да не бъда обвинен че обичам османлийте или ги мразя ви казвам майната им на всички за кат мат и дс да вървят на майната си 60 000 хиляди полицаи ни пазят да не сбъркаме в нещата а те една камерка им праснали само какъв смел народ някакви казват че с черни стъкла карали и ги шашкали а ми кат те шашкат и си кътил слез и му заби и един ама не народ а мърша това сме ние
Ha-ha!No comment Ivo!
Имам един мой проблем с разбирането на народа си, за който бих пожелал някой да ме “освети”: Известно е, че участието ни в т.нар. Първа световна война е оценено като национална катастрофа и вината е вменена основно на Фердинанд – хиляди напразни жертви, разрушена във восъчна зрелост икономика и пр. заради неговите амбиции (няма да представям личното си мнение по въпроса). Години по-късно, в навечерието и хода на т.нар. Втора световна война синът на Фердинанд, Борис III, заедно с много български политици, е направил почти невъзможното във възникналите условия, жертвите от войната и щетите в икономиката да са минимални (нека да си спомним една Румъния колко жертви даде само в Русия). За този дипломатически успех на България НЯМА нито един паметник, въпреки че, заедно със спасяването на българските евреи, е едно от чудесата на воюващата Европа (страна в центъра на войната почти без участие и жертви). И ако все пак става въпрос за нова национална катастрофа, тя е предизвикана именно от неоправданото нахлуване на Русия в България и последвалите крайно неграмотни подходи в политиката и икономиката от хора, неподготвени да управляват и поставящи някакви абстрактни класови интереси над интересите на обществото като цяло. На ефекта от тези неграмотни подходи в моето детство съм бил свидетел и потърпевш. Но съответният причинител е увековечен с един паметник, приличащ повече на картина на подготовка за бой, докато онова, другото, истински стойностното, което би ни наредило редом със страни като Швейцария, Португалия (дори бидейки настрани от военните действия), остава забравено за хората у нас. Опитвам се да разбера, но не мога, каква е на този фон стойността на така пазения паметник освен именно да поддържа такава забрава? И кога българите са прави – когато хулят Фердинанд или когато са застреляли брата на действалия точно в обратната на Фердинанд посока Борис III и прокудили сина му, за да го видим години след това в логичната му същност на изгнанник? Кой е ключовият момент в българската история – драматичният, прагматичен с оглед времето завой в подхода на младата българска държава или нахлуването на една армия на принципа “като коте на суджук”?
Поздравление за статията. България има нужда от повече журналисти, като Вас! 🙂
Към привържениците на мнението, че ПСВ е носител на времето каквото е било имам един въпрос: Ако ислямът не забраняваше, дали Баязид не би си направил паметник в Търново след като го презве преди 600 години и дали щяха да смятат, че той трабва да си стои, само заради това, че отразява нещата така както са били?
И какво друго е въпросният ПСВ, ако не Паметник на незнайният мародер? Там има съвески воин, който бодро крачи напред с вдигнат високо шпагин в компанията на признателното население, което заробва. В страни скулптурни групи показват същият този воин да вдига дечица, да целува булки и пр.
Какво общо има това с действителността?
Аз пък знам, че по вратата на жилището, в което живеех имаше следи от приклада на съветски войник, който е преследвал леля ми, защото е “имал нужда от жена”. А разказите за това, как същите тези “освободители” са освобождавали минувачите от часовниците им са христоматийни. За какви художествени ценности, за какви исторически събития става дума?
Според мен лъжат за виждането на съюзите на архитектите и художниците – просто си говори проф. Захариев каквото му е изгодно. Но това е много добър повод да се обърнем към българските художници – да се отграничат от поставянето им в кюпа на пазителите на паметника. Паметник в кавички – защото понятието паметник е неразривно свързано с понятието консенсус – паметници се издигат на фигури и събития, към които има консенсус в една нация, че тя ги почита и то по особено отчетлив начин, отграничавайки ги като паметни моменти в историята си. Никой от “паметниците” издигнати по времето на комунизма не носи и помен от това, което е общоприето да се влага в понятието паметник. Те са едни произволници, запушили устата на народа и представящи се за него. Това че те наричаха 45 години своите своеволия от камък с думата “паметник”, не ги прави паметници. По инерция сме приели тази дума. Това е един поменник на съветската армия, призоваващ ни да си “метнем паметта” колкото се може по-далеч от нас. Той няма нищо общо с антифашистката роля на червената армия – защото тогава на него щеше да пише на червената армия, а не на съветската – по-късно понятие.
Има един много дълбок момент, според мен. Чрез представянето на съветския съюз като освободител, се прави алюзия, че до тогава България е била завоювана. Така изборът за съюз с фашистка Германия се изтрива от паметта – и България се представя като жертва на германците. /Все едно е била окупирина от тях/. Т.е.
съюзникът се представя за окупатор, а окупаторът за освободител. Ние обикновено се фиксираме върху едната страна на подменената “формула”, другата – неглижираме.
Зад това назоваване на тая армия стои илюзията, че можем да се освободим от отговорността си за участието на страната на фашистките държави – ей така лесничко – ако просто наречем Съв. армия – освободителка. Колкото и да е уникално това наше участие – колкото и да имаме право да се гордеем със спасяването на българските евреи, това не изключва отговорност пред жертвите на фашизма, пред цели народи. Тя има да се поеме.
Както и съв. съюз да поеме отговорността си за злоупотребата с народите ни.
Т.е. двустранен е процесът на възстановяване на паметта.
Разбира се това – отговорността на съв. съюз към жертвите му във вътрешен и международен план – е първата стъпка и по-актуалната. Но ние трябва да имаме готовност за следващото, което ще изникне пред съзнанието ни, когато освободим пространството от този паметник на двойната лъжа – че съв. съюз е наш освободител, а пък ние сме жертви на германците.
От тук някъде извира заряд на съпротива – не напълно съзнателен, при това, който, струва ми се трябва да се има пред вид. Много ни е трудно да поемаме отговорност за свободен избор. Оказал се деструктивен. Къде по-лесно е да се представяме за жертви. Както за по-големите неща, така и за малките – минал съм на червено – вместо да си нося отговорността за това, аз съм жертва на камерите, имаща “основание” да ги взриви.
Ако ми позволите да свържа така двете неща
от Вашия текст: чрез поддържането /не-демонтирането / на “памет-метника” взривяваме камерата, запечатала това, че някога сме минали “на кафяво”.
Какво ли ще каже/направи г-н В.Рашидов по случая? Хем е скулптор, хем почитател на “юмручното право”! Дали ще застане на страната на взривяващите камери(=”натриващи носа на полицаите”), или на искащите демонтирането на ПКЛ, или на “загрижените за културно-историческото наследство”, или на … фурнаджийските лопати?