Противниците на идеята да се изправим най-после срещу символа на лъжата за комунизма като свобода, донесена от окупатори, се юрнаха да “противодействат”. За което лично им благодаря пред строя. Хубаво се бяха умълчали, обаче в желанието си да угодят на лъжата правят услуга на дискусията чрез смехотворната несъстоятелност на опитите си да произведат “смешка” от аргументите за демонтирането на въоръжената измама от центъра н София.
Явно много са уязвени и възмутени от дързостта да бъде оспорван монополът на една и съща мимикрираща от десетилетия привилигирована каста да казва кои паметници и символи да се издигат или да се махат – в зависимост от изгодата на съветско-руските им кумири. След като помитат всякаква “царска” символика по пътя си ( под предлог, че е монархофашистка) и заливат България със сталинска, преминават през няколко етапа. С рухването на Сталин свалят не само неговите статуи и реабилитират названията на наречените на Сталин градове, улици, язовири и географски понятия, българските сталинчета (както ги нарича Георги Марков в задочните си репортажи) посягат на… себе си. Вълко Червенков, който е зацапал цяла България със свои бюстове, барелефи, портрети и т.н., позирайки отвсякъде и навсякъде със сталинския си шинел ( че и с подобни нему мустачки), си дръпва отчаяна самокритика за култа към собствената личност и нарежда цялото това кичозно творчество да бъде унищожено. Което не го спасява – махат го и него, за да сложат на пиедестала следващия( друг опитен убиец, Антон Югов).
Остават дълго обаче безбройните подобни подобия на Сталин с физиономията на Георги Димитров, покрай които започват да никнат и грозилищата с лика на правешкия диктатор Тодор Живков, докато другарите не решават да ги разкарат и тях. Е, поне един от паметниците, онзи в самия Правец, връщат обратно на постамента на 7 септември 2001 г. в присъствието на Георги Първанов, Червеняков ( да не се бърка с Червенков!) и Борисов (да, да – няма да сбъркате, за същия става дума).
След цялата тази вакханалия на простотията сега надават вой “интелектуалци” в защита на най-ценното им: на любовта им към самия фундамент на тяхното преклонение пред насилието, терора и диктатурата в България. И с какъв аргумент? Ами не можело, не бивало да се руши ( на всичко отгоре става дума за демонтиране и преместване в музей, за да му се кланят там, но те се правят, че не са разбрали). Всичко друго можеше и може да се маха, но не и този тотем на сталинизма. И отново като напълно глухи и незрящи за истината повтарят мантрата на сравнението с това къде по Европа какво било, отказвайки напълно да забележат “малката разлика”, че нищо подобно в България не е имало, за да има подобни на другите (намиращи се някъде другаде) паметници. С типичното им самочувствие на властелини се произнасят по въпроса от името на българите, че и на отделни гилдии ( като архитектите). Някой да ги е упълномощавал? Неее, обаче узурпаторите си имат традиция, нямат нужда от пълномощно.
И понеже не могат да кажат нещо смислено в защита на паметника на голямата комунистическа лъжа, подеха безсмислена атака срещу измислени вражески цели. Някои са реални, като една паметна плоча, без която нямаше да има над какво да се глумят ( а тя съществува от около година и нещо – какво ли щяха да правят без нея сега!?). Останалите вражески мишени, както ще видите от приложения по-долу текст, са плод на онова въображение, което е свикнало да си измисля врагове, за да оправдава терора и всяването на страх. Досущ като при най-свирепите изяви на диктатурата, наложена от онези с шмайзерите.
Ето ви един шедьовър на този вид брутално иронизиране на несъществуващия враг ( самият съветски прокурор Вишински би завидял на “остроумието” на такова скалъпено обвинение – измисляш си враг и го громиш), който препечатвам от сайта Фрог.нюз :
“Авангардна идея за страхотна световна туристическа атракция предлага архитект.
До Главният Архитект на София Петър Диков:
Тези дни се откри паметник на американските пилоти, загинали при бомбандировките на София и избили и ранили хиляди цивилни и невинни БЪЛГАРИ. Предлагам на г-н Уорлик реципрочно янките да вдигнат паметник на геройски загиналите японски летци при бомбардировката на Пърл Харбър. Японците пък да вдигнат паметник на храбрите американски летци, пуснали им атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Германците бързо да вдигнат паметник на съюзническите /предимно USA/ летци сринали със земята Дрезден. Поляците да вдигнат паметник в Катин на славните чекисти на Берия, избили цвета на полското офицерство и т.н. и т.н…..
На 9 януари се проведе митинг за събаряне паметника на съветската армия в София. Недалновидно! В тон с направената по-горе идея предлагам този малък парк, където преди беше и зоологическата градина /колко знаменателно!/ да се направи един голям мемориал, включващ както настоящият паметник, така и изграждането на още:
– паметник от братя Юзеирови на славният турския войник и башибозук, поизклал няколко милиона българи, на византийския войник,
– на честния сръбски войник, решил да превземе столицата ни, докато нашата армия се бие с турците,
– на печенези, хуни и на когото още се сетите, дето ни е клал и е..л!
Гарантирано ще се получи един прекрасен ЗВЕРИЛНИК, ще бъде страхотна световна туристическа атракция, хазната ще се препълни, а целекупният електорат с трепет ще очаква иде ли поредният ни касапин….
Хонорара за тази идея дарявам на КАБ и САБ
арх.Камен Шипков”
Какво да му кажеш на такъв бранител на съветската символика, освен че няма нищо авангардно в неговото сатанизиране. То си е напълно ретроградно и ретроспективно в духа на сатирата на съветския в. “Крокодил”, който лееше сълзи на гроба на запътилия се към него капитализъм, като се давеше в собствената си ярост с примитивните послания на болшевишкия си хумор. Кой се смя последен- всички знаем.
Впрочем, макар да не звучи много за вярване, но в Русия стават някои интересни неща по въпроса за декомунизацията. Освен че официално признаха вината на СССР за масовото убийство на полски пленници в Катин, там около президента Медведев се оформя кръг от съмишленици, осъзнаващи необходимостта от модернизация на страната, което няма как да стане със сталинисткия топуз на врата й. Ами ако Медведев се окаже искрен в намерението си? Какво ще правят верните слуги на сталинизма в България? Явно отново, както в салтоморталето със свалянето на символите на Сталин, ще хукнат да обясняват колко права е Русия – точно както пропагандаторите на Сталин са плъзнали по села и заводи да обясняват на трудещите се след сключването на пакта с националсоциалистическа Германия през 1939 т., че в Германия на власт са всъщност германските работници и селяни, които са съюзници на СССР ( факт!). А пък българските другари по онова време се снишават и покорно си затварят устите ( и очите) за …българския фашизъм: щом другарят Сталин харесва фашизма и българските другари не изостават.
Пияният Георги Димитров, когато не е бил в състояние да изфъфли нищо друго, е обичал да крещи пред публиката “дерзайте, другари “ ( такъв случай в Перник на предизборно събрание цитира пак Георги Марков в задочните си репортажи).
Та и на вас, другари защитници на незащитимия символ на колективното наказание на българския народ, няма какво друго да ви пожелае човек , освен едно хубаво, димитровско, пиянско и съветско : “дерзайте”! Може пък Путин въпреки всичко да се качи пак на президентски престол и да продължи защитата на сталинизма, макар че последните данни сочат изненадващ обрат в нагласите на руснаците, които вече дават преднина на Медведев както евентуален кандидат президент догодина.
“Мъка”, както вика пък др. Първанов, когато му е мъчно, че си отива, а и не може (без да се издаде) да направи смислен коментар на добре познатите му от собствената практика оглушки около подслушванията на послушниците си !
На “хуморът” им, свеж като мухоморка, ще противопоставим общонационален празник на съпротивата срещу лъжата. Мястото му е там, пред паметника на лъжата в центъра на София. А датата – Първи април!
Архитект Камен Шипков в ексцентричните си предложения за нови паметници и пропуснал няколко:
Паметник в Полша на съветската армия, окупирала полската държава заедно с войските на Вермахта през м. септември 1939 г., паметник на германските войници в Съветския съюз, сражаващи се на Източния фронт през Втората световна война и пр., докато се стине до пълното безпаметство на народа ни, за да забрави най-сетне историята си, която според комунистическите историци през 50-е години започваше от 9.IХ.1944 г.
Ще има много такива мнения като цитираните от Вас, г-н Инджев, докато не бъдат разбити няколко мита:
1. Съветската армия е освободителка. Този мит през последните 20 години сериозно се клати, но все още има огнища на зараза. Достатъчно е обаче човек да се зарови в историческите извори и спомените на очевидците от съветското нашествие, за да се изясни цялостната картина на злото, дошло от североизток.
2. Добре, не е освободителка, ама тази армия даде не знам си колко милиона жертви. Да, мит, с когото много трудно може да се бори човек. Истината е, че никой не знае колко точно са жертвите от страна на СССР. Дори в днешна Русия документите от Втората световна война са все още секретни. Например веднага след войната официалната версия е за 7-8 милиона. По времето на Хрушчов стават 10-15. Брежнев ги увеличава на 20. Сега чета (включително и в коментарите из този блог), че били 27 милиона. Забелязвате ли как колкото повече се отдалечава тази война във времето, толкова повече се увеличават и жертвите? А статистика на умрелите май никой не е водил. Даже не са ги и погребвали. В днешна Русия у много популярно едно странно занимание – търсене и погребване на останките на съветските войници, останали по бойните полета на Русия от Втората световна.
3. Паметници на съветската армия има из цяла Европа. Да, това не е мит, а факт. Мит е причината за построяването на тези паметници. Всички до един, без тези в България, са мемориали. Костници на загинали съветски войници. Нашето тук си е слагачество и още нещо (виж мит 4).
4. България строи паметниците от благодарност. Лесно е да видим кога са строени тези паметници и ще разберем каква глупост е това твърдение. Никой не е строен в периода 45-46. Всички са строени след 55-а година. Така БКП показва на населението, че ако пак се появят хора като горяните, тя ще разчита на онази (червената) армия. Не е благодарност, а предупреждение. (виж повече в блога на Даниела Горчева)
Но лошото от цялата тази работа е, че за това се пише единствено в интернет. Големите вестници и телевизиите мълчат по този и други подобни въпроси.
Възхитен съм, г-н Инджев на Вашата бърза и точна реакция срещу защитниците на съветския паметник в София/колко смешно, че къде е СССР?.. и защо да се извисява там? За наш срам./ .
И освен фактологията /не знам дали съм писал преди/, както винаги аз ви почитам и се възхищавам и на вашия талант.
Бъдете здрав!
Любчо Костов, Перник, кв. Мошино
Защо първи април, г-н Инджев? Символиката е ясна, но се пада работен ден, което още повече ще затрудни много хора да дойдат? Или ще е вечерта?
Също така предлагам да се изготви текст, подобен на петицията (но и с оборване на основните “аргументи”), който да е дълъг една страница, за да може да се принтира и разпространява на табла в работното място, входове на блокове, спирки и т.н. Предлагам вие или инициативния комитет да го напишете, за да е еднакъв.
Добър ден г-н Инджев, днес в 12:13 часа в коментарите към статията Ви ” Спиртен бос през просото, премиер и президент на хорото” попитах Eva Rot:
знаете ли дали Паметник на Съветската армия не е построен на ЧАСТНА ЗЕМЯ !!!
Сигурна ли сте, че земите около паметника не са изкупени или дарени, а ОТКРАДНАТИ ? …
—
Ще се радвам ако се разбере истината за собствеността на земята под и около този Паметник на окупационни войски.
До днес никой не коментира този въпрос, а той е много важен.
Партийният дом на открадната земя ли бе построен ?
Ако СДС бяха викали с пълна сила за тези неща нямаше да стигнем до тук.
Кметството на София е на няколко крачки от земята на семейство Павлови, която е заграбена от Партията.
Павлови са дарили част от земята си за построяване на Първа мъжка гимназия в София.
Само вестникът на Първа мъжка гимназия показва истината. Вестник Демокрация мълчеше по сталински.
Към НБ:
Точната дата ще уточним допълнително – и 10-ти януари го отбелязахме на 9-ти по прагматични причини.
до първи април има доста време и ако общината наистина има решение за демонтиране на паметника но няма пари да се организираме и да финансираме премесването му в някои музей по избор на другарите
Patiat kam normalnata darjavnost minava prez lustracia. Spasenieto na chervenita varhushka se krie imenno v lispata na takava. Kumirat na milioni balgari general-drugar Borisov ima blestiashtata vazmojnost da navaksa propusntoto. No toi niama da go napravi. Zashtoto niama choveshkia resurs za tova.
I nai-veche zashtoto niama da izvadi noj sreshtu svoite!
Moje bi veche e obeshtal na Sirishtnika da ne gi pipa. Taka kakto mu e obeshtal da ne pipa Misho birata. sirishtnika sigurno shte go potvardi. Taka praviat otkrovenite hora.
Ако Бойко даде строежа на бъдещия музей на комунизма на “Главбулгарстрой” -знаете ли как ще се ускори решението на проблема? Интересно-А?
Нещо повече Антони,другарите да тиражират памфлета на арх. г-н Шипков и лакомо да закупят целия тираж,лишавайки по този начин другите от възможността да се откажат от него.
Но стопанинът на блока,да не се отказва от препоръчаната му духовитост,за да издържи като венецуелски депутат запленен от своя неповторим президент,който “удари в земята и г-н Ф.Кастро!”.
Забелязаното по отношение на г-н Д.Медведев,сега след един Немцов на свобода,би трябвало да напомни на мнозина,че точно в този блог се заговори за Калифорния,
“хелоубебито” на Шварценегер,
Силиконовата долина,и т.н.,когато и Барак Обама се оказа невероятен
скрънза!” и вместо тежък руски обяд с 14 блюда,остави госта си “да гладува завалията с тънки хамбургери…”като модерен” империалист!!!!
В коментара на кметицата Фандъкова при Коритаров преди няколко дена,без да заема позиция заяви, че няма как да се премести паметника в музея на тоталитиразма понеже първо трябва да има музей.От това следва, че България спокойно може да кандидатства в Гинес като страна-музей на тоталитаризма със шансове за успех 99.99%.Малко недостига за 100-те %, понеже има вероятност наистина да се построи музей и паметникът да щтръкне там.
Аз ли погрешно разбирам, или следният цитат цели да се иронизират, а не да се защитават противниците на идеята за свалянето на ПСА?
“На 9 януари се проведе митинг за събаряне паметника на съветската армия в София. Недалновидно! В тон с направената по-горе идея предлагам този малък парк, където преди беше и зоологическата градина /колко знаменателно!/ да се направи един голям мемориал, включващ както настоящият паметник, така и изграждането на още:
– паметник от братя Юзеирови на славният турския войник и башибозук, поизклал няколко милиона българи, на византийския войник,
– на честния сръбски войник, решил да превземе столицата ни, докато нашата армия се бие с турците,
– на печенези, хуни и на когото още се сетите, дето ни е клал и е..л!
Гарантирано ще се получи един прекрасен ЗВЕРИЛНИК, ще бъде страхотна световна туристическа атракция, хазната ще се препълни, а целекупният електорат с трепет ще очаква иде ли поредният ни касапин….”
Аз този цитат и изобщо цялата цитирана статия я виждам именно в защита на идеята ЗА свалянето на паметника на съветската армия, понеже той се явява именно като един от иронично предложените паметници на различни войски, проливали българска кръв…
Може и да бъркам (понякога трудно различавам ирония, сарказъм и “директна реч”). Иначе: твърдо съм ЗА свалянето на паметника на съветската въоръжена лъжа, както авторът или някой от коментиращите в блога много точно се изрази.
Тепърва започва борбата с дървените глави. Доскоро не гледаха сериозно на това занимание и не вярваха, че е сериозно, но все пак доста бързо се организираха за контра-митинг. Там започнаха да използват едно от любимите си оръжия: контрадезинформацията. Щяло да се строи мол на мястото, протестиращите били там защото някой им бил платил да разкарат паметника…Веднага последваха пресконференции на разни бивши-бивши генерали, бивши ДС-ари, бивши хора…
Единственото спасение срещу комунистическата зараза са фактите. Поднесени спокойно, лаконично, ясно.
В много български градове има места където са погребани съветски войници. Реални човешки същества, с реални съдби, реално починали. Винаги съм се чудил защо руските подлоги в моя град не ходят там да поднасят цветя на 9 май, а ходят на 500 м да почитат комунистическото божество?
Здравйте,
Искам да попитам няколко въпроса:
1. Да приемем, че паметникът на Съветската Армия е грозен и е подигравка с българските граждани в тези години. Тоест той е символът на управлението – теза, която успявате да защитите. Искам да попитам какъв е символът, който искате да създадете, на интересното време в което живеем – РАЗРУХАТА ли? Покажете ми символът, който така добре характеризира нашето време, както този паметник – онова.
2. Пречеше ни мавзолея – съборихме го – сега на негово място има паркинг и кръчма – тоест още по-голяма язва в градската структура. Мавзолеят (лош като символ, но добър като архитектура) доизграждаше уличния силует, сега силует няма. Можеше много по-задълбочено и смислено да се сатанизира, а не просто да се гръмне – при това некачествено (за много хора това беше нагледен пример за експертността на Онова правителство). В този ход на мисли искам да ви попитам 2.а. Имате ли план за действие след като съборите паметника – какво ще се случи с градинката после? и 2.б. След като съборим този паметник, кой е следващия комунистически артефакт, който да ви сплоти с омразата Ви към него?
3. Аз съм млад човек – роден 1982 г. Мислите ли, че ние – тези които не помним терора не можем да разчетем символите му? Наистина ли искате хората след Вас (съвременици на прехода) да забравят онова време и съответно да имат идеи за неговото повтаряне?
4. Вие разчитате този паметник единствено като символ на най-негативните моменти от Червения терор. Аз съм архитект и го разчитам освен това и като Градски репер, Свидетелство за епохата, Образец за синтеза на изкуствата – ландшафтно, изобразително, архитектурно и пр. от това време, Място на градска активност, където младите хора се събират, без оглед нито на Вашите, нито на намеренията на Лошите.
Надявам се освен помията, която ще се излее върху мен и това колко гадно червен съм, да се образува смислена дискусия.
Поздрав,
арх. Тодор Михайлов
Уважаеми г-н премиер,ние както много други съотечественици сме ограничени само до блогово и н т е р н е т пространство,без троен, медийно ипотекиран ефир от едни и същи чорбаджии със сеизмографи сещу земетръси!
Вие имате удивителен ефектен език и нямате основания,да изменяте на себе си,ако трябва дори с помощта на чужди експерти, за точна и безапелационна убедителност пред ЕС и САЩ по сересетата.
Казано Ви бе много ясно и точно:
Бои се който си вярва,че пак може да ни нахендри един червен хуй.
Ако друг път се е активирала автоцензурата на МС – този път
НЕ!Дано не ни издъните за което и дядо Ви ще се обърне в гроба,Бог да го прости.
Към Тодор Михайлов:
Първото условие за дискусия е да НЕ предпоставяте тезите на опонентите си и да не ги изкривявате. А вие правите тъкмо това.
1. Не “грозотата” е акцент в искането за демонтиранена паметника. Това, че я “приемате” като наша теза е вече манипулация на нашата позиция. Физиономията на окупатора с шмайзера си е много красива ( позирал е един цирков артист), но това е част от манипулацията, защото зад тази привидна естетика се крие наистина грозното лице на Сталин. Дори и в чисто художествено отношение паметникът е символ на ЛЪЖАТА – срещу нея е нашият протест, ако още не разбирате. Защото 10 години след кървавия преврат и масовите убийства в условията на окупация властта решава да покаже каква могъща сила има зад гърба си, треперейки отстрах да не се възроди току-що смазаната въоръжена съпротива на горяните, най-упоритото и продължително въстание срещу комунизма в Европа.
2.Ако не ви покажем алтернатива на това злодейство, тогава сте съгласен символът на злодейството да пребъде поради липсата на достоен заместител, така ли? Ще ви покажем заместител, когато го отместим. И не ние, а гражданите, които ще решат какво да има на мястото на този национален позо – толкова търпеливо сме го подминавали десетилетия, н може ли малко търпение за алтернативно решение?. Но щом настоявате да научите нещичко за алтернативите, да ви дам няколко идеи: може да бъдат възстановени премахнатите паметници на българските жертви във войните ( само на паметните плочи, премахнати заради НДК “Людмла Живкова”, имаше изписани 4 000 имена на загинали български войници от Първи и Шести полк от софийийската желязна дивизия, сражавали се на 4 фронта в трите войни в началото на века, насмела, впрочем и руските нашественици в Добридж в битката при Кубадин). А може и най-сетне да се появи паметник на повалената в крък и терор с помощта на съватската армия Майка България, която е платила със смъртта на десетки хиляди войници и офицери правото да не е сред победените нации във въоната, но мъпрекивсичко е била поставена на колене като победена държава наред с онези, които не само за воювали със СССР, но и са пращали огромни военни корпуси на територията на СССР – за разлика от България, която не само невоюва, но и запазва дипломатическите си отношенияс Москва.
3. Младостта (си), която изтъквате като привилегия, е недостатък, когато се води спор за историята от позицията на нейното непознаване.
4. Ако тези факти ви се струват, “помия”, с която така “прозорливо” сте уверен, че ще бъдете залят, най-добре си дискутирайте предубежденията другаде. И да, мисля, че не можете да разчетете символите на терора, иначе щяхте да се възмутите и от очевидната лъжа на паметник с претенцията да благодари за спасяване на България през 1944 г. да се веят чугунени болшевишки знамена с напдиси от времето на гражданската война, провокирана в Русия от болшевиките ( а после провокирана от тях и в България – както при т.н. семптемврийско въстание през 1923, така и при деветосептемврийското клане, наречено “въстание”).
А че младите ще се събират – те биха се събирали и в клоаката около паметника пред НДК, оградена в момента , която е отлично свърталище за наркомани…
5. Впрочем доста архитекти имат готови проекти за мястото, което някога е било красив парк с хиляди редки видове растителност и с прекрасен изглед към Витоша, преди да бъде превърнато в място за поклонение пред преклонението към нашите насилници.
Г-н Инджев, Напразно иронизираш архитект Шипков, ако такава личност изобщо съществува. Онова, което е подписано с тази фамилия е 100% вярно. Не падай на нивото на знайни и незнайни оплюватели. Умен мъж си.
Към коlev:
Не ме интересува някакъв конкретен “Шипков” ( те от шипковия храсталак на болшевизма вадят всякакви екземпляри), а символиката на безсилието чрез брутален “хумор” да оправдават съществуването на въоръжената лъжа.
Ако трябва да приложа критерия “не падай на нивото им” не трябваше изобщо да започват тази битка – всяка защита на терора и политическия му символ е падение, но си заслужава да се сбориш с неговите говорители, докато не (по)падне в музея на комунизма най-важната им реликва.
По изродената комунистическа логика на арх.Камен Шипков, в България трябва да издигнат паметник на Василий Българоубиец и на Баязид Светкавицата.
Комунистическите наглеци дойдоха на власт на щиковете на армия на чужда държава, за да съпият една цветуща и почти незасегната държава от световната война. Сега същите тези комунистически безродници и наглеци и техните отречета в съюз с криминални престъпници носят вода от девет дерета, в опит за пореден път да фалшифицират историята на България.
Драги арх. Тодор Михайлов,случайно ми попадна преди 2-3 години в една европейска библиотека Journal of the Society of Architectural Historian. Там цял брой №1 от 1965 г. с материалите на цял симпозиум сравнява еднаквата структурна отвратителност и антифункционалност на националсоциалистическата и съветскосоциалистическата архитектура и на декориращата я скулптура. И са анализирани не в някакви емоционални, политически, и т.н., а в чисто архитектурни категории. Че са боклук и остават боклук във всички контексти. Толкова за “завършващата функционалност” в градския пейзаж на фризера за мумията на Гошо Тарабата, който “онова правителство” тъй безжалостно събори. Духовете на Корбюзие и “Франк Лойд Райт” (сещам се за Т. Колев) сигурно са кръжали неутешими над разрушеното архитектурно чудо, завалийките!… Виж, при “другите” правителства, мавзолея го имаше, но пък такива дребни работи като хляб, мляко и бензин нямаше, млад човек сте и може да не помните. Със здраве!
Виртуалната демокрация в република България е люпилня за политически папуняци, които много папат и много кукуригат но полза от тях, за хората в България няма.Неможе политическият ДС-папуняк ГОЦЕ да е държавен глава на Българските ханско-царски европейски рицари в България. Затова на 1 април 2011г ДС-петелът ГОЦЕ, трябва да бъде мирно заловен в републиканският кокошкарник на ДС- президенството и пуснат на свобода в родното му село.Ако това неизбежно освобождение Георге, от президентските ти задължения се случи по рано от 1 април, заслугата ще бъде изцяло лично твоя.
В центъра на столицата ни има място само за един паметник – Паметник на българските войни(наши бащи, дядовци и прадядовци – дали живота си за свободата и обединениетто на Отечеството) и на никакви други чужди армии!
Браво на Румен Великов-МНого талантливо казано !!!
Едно нещо като паметник никога не може да бъде обсъждано еднозначно. Как може един българин, натоварен с национална идентичност и самочувствие, да обсъжда естетическата или художествена стойност на купчина камъни и тенекия, изобразяващи окупатора му?! Как може един дружбаш от “партията”, за който светът рухва, ако “лошите” вземат властта, да схване понятията “национална идентичност”, “самочувствие”, “чест”?! То бива “паметник на загиналите”, бива “паметник на добрите”, ама “паметник на чужда армия” – независимо дали ни е исвободила или заробила – не бива.
Уважаеми арх. Михайлов, монументалните „шедьоври” на тотализаризма в България съвсем не започват и свършват с паметника, на който явно се възхищавате. Ще изброя само най-големите от тях – по градове, защото те, паметниците, са многократно повече:
-Русе, Бургас, Ст. Загора, Варна, Пловдив, Плевен, Шумен, Сливен.
Имам много въпроси, но ще Ви задам само два:
1. Не са ли прекалено много тези „свидетелства на епохата” и „образци на синтеза на ландшафното, изобразително, архитектурно и пр. изкуства” и не Ви ли смущава тяхната численост, достигаща абсурд?
2. Защо мястото на мавзолея, с неговата „добра архитектура”, е избрано точно срещу бившия царски дворец?
Ако решите да ме удостоите с отговори, за което ще Ви бъда безкрайно благодарен, моля Ви не бързайте, помислете добре.
Комуняги!
Само една забележка имам. Не всеки път е шеговито. http://www.youtube.com/watch?v=563JXhSlruI&feature=player_embedded
Тук има откровена заплаха за хора, горене на европейското знаме, и т.н.
Това е за прокуратурата. И аз ще видя, чрез нашия адвокат, може ли това да се даде на българската прокуратура.
Михайлов е учтив, той пита, дори му прави чест, че се осмелява, въпреки че е убеден в това, което казва (т.е. осмелява се да подложи на съмнение вярванията си, това му прави чест, нямам друго предвид). Аз не бих го атакувал. Това е признак на резделението сред българите.
Многократно съм казвал пред децата си “руснаците в Европа са сган”, руснаците това, руснаците онова. Всички сме грешни.
Скоро бяхме на кино със сина ми, до нас беше група от 4-5 тийнейджърки, които говореха чист руски помежду си. То беше ставане, излизане, пак влизане и пак ставане и излизане, разговори, смехове, крака, вдигнати на облегалката на отсрещния стол. По едно време не се стърпях и казах “момичета, в Русия това поведение може да е приемливо, но тук е България, настоявам да се съобразявате с това!”
Беше конфузна ситуация, не се гордея, на сина ми също не му стана приятно.
Ако един интелигент и естет предпочита до гледа символа на една историческа лъжа вместо късче синьо небе,няма необходимия морал за да възпитава с творчеството си обществото.
Ръиш?
Поздрави за схващащите!
е-vestnik
Човек на 51 години умря от инфаркт в следствения арест на столичния булевард “Г. М. Димитров”. Не в някое западнало районно, където бият и те връзват да висиш цяла нощ “на тролея”, а в най-представителния, така да се каже, арест.
Плевенчанинът Иво Андреев е …зайцевъд, собственик на кланица за зайци и председател на Националната асоциация на зайцевъдите. Той е в ареста от края на ноември м. г. по обвинение, че крал …собствените си машини, разположени в сградата, за която има договор за наем. И участвал в организирана престъпна група, която рекетирала наемодателя. Приятели и близки твърдят, че обвинението срещу него е скалъпено и поръчано, за да му убият бизнеса. Е, убили са го и физически.
Това се случва в европейската държава България в 2011 година след Христа.
Иво Андреев имал високо кръвно, прилошало му, поискал помощ, фелдшерката на ареста му направила електрокардиограма (както твърди), и му дала хапче. Той умрял след половин час.
Борецът с престъпността Цветанов може да е доволен. Подчинените му изпълняват плана с борбата с организираната престъпност. Затова са тия обвинения към зайцевъд, че участва в т. нар. ОГП – организирана престъпна група. И ченгетата пълнят арестите и държат там разни хора с месеци, без да има развитие по делата. Така успяват да ги уморят още в ареста, по бързата процедура. Няма нужда от доказване в съда.
Но, има стотици други, по-здрави от зайцевъда, които не умират в ареста, гадините нейдни. И седят с месеци, а следователи и прокурори се чудят как да им измислят нещо, за да оправдаят нелепите акции на ченгетата.
Ченгетата изпълняват плана на Цветанов за борба с престъпността и пряко, на улицата. Миналата година лятото в Плевен ченгета застреляха във вход на жилищен блок точно срещу местното Първо управление на МВР 28-годишния местен рекетьор Мариян Иванов, с множество присъди – при опит за арест. Причини за стрелбата обаче не е имало, той не е употребявал оръжие срещу ченгетата. Преди няколко дни местният прокурор оправда ченгетата и прекрати досъдебното производство срещу тях. Роднините на убития ще съдят държават в Страсбург. И сигурно ще я осъдят, няма да е сефте.
Така, окрилени от вожда Цветанов, ченгетата се борят с престъпниците.
Jalki sa opitite tozi pametnik da bade opredeljan kato njakav shedjovar na izkustovoto edva li ne. Az kato izkustvoved moga da kaja, che v nego njama nikakva estetika i funktsionalnost, naprotiv, nositel e na shablonnostta i propagandata, harakterni za totalitarizma i negovata grandomania i mrachna simvolika. Stom tolkova im e mil i drag na njakoi neka da go premestjat v muzei na totalitanoto izkustvo, po primera na drugi iztochnoevropeiski strani, takav bi bil interesen i kuriozen za zapadnite turisti, koito ne sa otrasnali sred takiva simvoli, no opredeleno ne mu e mjastoto v tsentara na stolitsata.
Към арх.Тодор Михайлов, млад човек, роден 1982 г.:
Защо упорито повтаряте лъжите на комунистическата пропаганда и нейните медийни носители, че някой иска да разрушава паметника и въз основа все на разрушението градите тезата си? Ясно Ви е, че искаме този паметник на лъжата да бъде не разрушен, а демонтиран и преместен в НИМ, където поклонниците на лъжата, без която не могат да живеят, ще могат да се кланят на воля пред символа на заробването на България през м. септември 1944 г. Вие говорите за смислена дискусия. Да започнем – известно Ви е какво стана в другите източноевропейски страни и как те се отнесоха с монументалното наследство на съветския тоталитаризъм, заменил нацистката окупация в страните им. Предполагам, знаете, че никой не обругава паметта и костниците на загиналите милиони руски войници на тяхна територия /на българска територия на е загинал нито един съветски войник, освен разстреляните за мародерство и починалите болни, а за какво ни окупира Съветския съюз,смятам, че Ви е ясно./ Вероятно имате наблюдения как този въпрос е решен например в Будапеща.
Може да се посочат и дрги примери в източноевропейските страни, които, кой знае, защо не присъстват в коментарите на нашите медии по въпроса. Колкото се отнася до изливането на помията, за която говорите, бихте могли да погледнете написаното по темата за паметника ва лъжата във в-к “Дума” от “др.” Симов, ако не се лъжа. Може и да сте го прочели вече. Засега ненадминат специалист по леенето на помия. Разбира от помия човека.
Относно сравненията между Паметната плоча на загиналите летци и т.нар.”паметник” на нещо, което бихме искали да забравим:
1. Да, наистина, вследствие на бомбардировките са загинали и ранени хора, разрушени са сгради…
А има ли информация за това, колко българки са били насилени от съветски войници, колко българи са пребити, колко български домове са ограбени? Все още има живи свидетели на такива случаи,които съвсем на са били малко. (Тук дори не става дума за зверствата на родните изверги-комунисти спрямо ДЕСЕТКИ хиляди българи през есента на 1944г., извършени под закрилата на окупаторската армия…)
2. Летците са загинали, сражавайки се за една общопризнато справедлива кауза – антифашизъм.
Ако у нас има загинали съветски войници, то това е станало или от препиване, или са били разстреляни от СМЕРШ показно, при особено фрапиращи мародерства…
Какво да сравняваме?
Уважаеми, г-н Инджев,
Що за парадокс е това: Народното Събрание на Република България още преди години обяви комунистическия режим на управление от периода 1944-1989 година за ПРЕСТЪПЕН, а в същото време
– наложилите го и практикували личности не са обявени за престъпници /с всички произтичащи от това правни последици/;
– партията, претворила комунистическата идеология в престъпна практика не е престъпна и не само че не и е потърсена отговорност,а и напротив – гордее се с делата си /и 100-годишната си история/;
– символите на този престъпен режим /в тч – ПСА/ продължават да извисяват снага над главите ни, славейки режима, сиреч едно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ?!
И какво излиза – има извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, но извършителите не са ПРЕСТЪПНИЦИ?!
Междувпрочем, дали знаят “болшев/п/икльовците”, че след 1950 година идолът им Че Гевара се е подписвал “Сталин ІІ”?
Изобщо шизоидно явление – преименуваш се официално от комунист /БКП/ на социалист /БСП/, разграничаваш се от престъпленията на комунистическия режим и ведно с това ревностно пазиш символите на последния, развяваш комунистически червени знамена със сърп и чук и с образа на “Че”, плюеш фашизма и споделяш мечтанията си за нови концлагери!
Доколкото знам АГРЕСИВНАТА ШИЗОФРЕНИЯ Е ОБЩЕСТВЕНО ОПАСНО ЗАБОЛЯВАНЕ И ЗАСЕГНАТИТЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПОДХОДЯЩО ИЗОЛИРАНИ!
Към г-н Павел П. Тинков
Озлобената и крещяща сбирка на младежи от т. нар. клуб “Че Гевара” дали си имат понятие, че онзи, чийто лик носят на фланелките си, е един от хората, които сътвориха днешния тоталитарен режим в Куба – с купони за храна и предмети от първа необходимост, забрана на Интернет, забрана за свободно пътуване в чужбина, липса на свобода на словото и свободен печат и пр. Като млади хора биха ли живели там, без напр. да ползват Интернет и където едва наскоро беше разрешно
ползването на мобилни телефони. Но, г-н Тинков, мисля, че все пак у тях заговорва чувството за реалност поне по един въпрос – когато някой от тях вземе самолета през Атлантическия океан, не каца в Куба за да живее сред “прелестите” които е сътворил неговия идол Че Гевара за кубинския народ,а се приземява директно в САЩ.
Към арх. Тодор Михайлов,
необясним патоса Ви да защитавате хора и време за което нямате спомен. На старите бетонни глави им е простено, те са твърдо убедени, “че тяхната партия е винаги права – когато съгреши дори” и никога няма да дадат заден ход.
За какъв патриот се пишете като не се сещате, че вместо това недоразумение в центъра на София трябва да бъде издигнат подобаващ Монумент на славната Българска Армия! Там няма място за монументи на никоя чужда армия!
Замислете се млади човече.