В държавата на борците, сумистите и каратистите човек се научава на “некои хватки”. Една от тях е да направиш крачка встрани в правилния момент, за да се пльосне онзи, който те напада. Смятам да я приложа.
Реших да се оттегля от Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, но не защото имам проблем с приятелите си, а за да не позволявам на неприятелите да ме употребяват срещу приятелите.
Като отнемам възможността чрез името ми да се лепят етикети на моите съмишленици оставям в безтегловност единствения чук, с който ефективно се опитват да млатят самата инициатива за демонтиране на въоръжената лъжа.
Както е казал мъдрецът Лао Дзъ: “ За човек с чук в ръка, всички проблеми са пирони”. А за човек със сърп и чук – още повече, бих добавил като един клин, които от десетилетия ( вече!) се опитва клин да избие, но отказва да е пирон.
Наблюдавайки как от ляво и от крайно дясно са си стиснали ръцете ( досущ като онези чугунени герои от паметника на въоръжената лъжа) по въпроса за вредата от моето съществуване, реших да не им помагам. Едните, със знамената на убиеца Че Гевара, ме наричат “фашистка свиня” , а другите, уж техни врагове, им опонират: “не, не е фашистка, комунистическа е”! Най-добре е да се си махнат невидимата оградка между съседните кочини и да си заживеят щастливо – и без това са си генетично еднакви.
Инициативният комитет , в който бях поканен, се състои от млади хора, които не заслужават съдбата да избират между това да ги обвиняват в двойни стандарти или да премълчават темата за нечистото минало на противниците ( за да не ме засегнат по някаква аналогия). Нека бъдат свободни да се изплезят на нападателите, както Айнщайн на фотографите.
На онези, които ще се зарадват и ще се опитат да извъртят нещата така, сякаш са постигнали нещо ( разни червени симовци, кафяви жековци и др. подобни другари по истерия), препоръчвам да не се отпускат. Разжалвам ги в качеството на атакуващи Инициативния комитет фатмаци ( т.н. журналист Жеков с кафявото на устата нарича хората, които ми се доверяват “тъпаци”!). Но не ги освобождавам от себе си. Тук съм и няма да съм същия – тепърва ще им преча на радостта да се мислят за истерически победители. Правил съм го в лично качество и преди, а с набрания опит ще ставам все “по-лош”( за тях). Обещавам. Но ги лишавам от удоволствието да замерят с нечистотиите си каузата на моите приятели заради нечистото ми минало.
Не съм се въздържал през годините да “влизам в политиката”, за да по позволя така лесно да бъда употребен срещу собствените ми политически възгледи ( само един пример – на два пъти отказах да се кандидатирам за евродепутат и не съжалявам). Пазил съм се да не “завличам” със себе си политици и управляващи, които са ми предлагали постове. Ще спестя конкретиката, но няма да спестя усилията си да правя това, което съм убеден, че е правилно: да продължавам битката както си знам.
Идеята да се опълчим на лъжата е страхотна и призовавам всички желаещи да се почувстват хора, да я подкрепят. Кой с каквото може ( да не цитирам Ботев, че ще бъда заподозрян в претенции, каквито нямам).
Призовавам на 19 февруари гражданите да дойдат на паметника на Левски в София ( и другаде) с потрети на Апостола, на които с големи букви да пише: “ Който ни освободи, той ще ни зароби”.
Поздравления за умната и достойна (по)стъпка! Другарите обикновено нападат най-подло и в засади, насочват стрелите си срещу личността, щото, разбира се, по отношение на идеи и кауза са съвсем слаби – просто нямат такава; не могат да имат кауза и идеи доказани продажници, които за шепа рубли са готови да продадат и майка си, камо ли пък Родината. А иначе, знайно е, за комунисти личността нищо не значи и поради това е нещо като трън в очите им. Това, че г-н Инджев с думите и с поведението си така хубаво вбесява комуноидната напаст, е най-силно потвърждение, че е стойностна личност с морал. Опази Боже да те похвалят комуноиди, но да са бесни от теб – възможна ли е изобщо по-голяма похвала и по-голямо презнание?!
А за 19 февруари инициативата е чудесна. Моя милост лично ще се изкачи тоя ден на Альошата с плакат в ръка, а и ще призова и пловдивчани да се поразходят по обезобразения за паметника, а иначе толкова хубав хълм, въввисяващ се над града. Подобни акции в защита на националното ни достойнство трябва да се проведат по цялата страна.
прИзнание исках да напиша, а е излязло друго…
Г-н Инджев, като убеден демократ ненавиждам фанатизма ,
бил той, ляв,десен или религиозен .Защо трябва да им отстъпвате?Във всяко обществено начинание известната личност е гаранта и по нея хората преценяват дали да се присъединят или не.Моето скромно мнение е ,че макар и критично малцинство,не трябва да отстъпваме.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=4810&rid=29
Моля, прочетете и това.
Напускането на Иво Инджев на ИК за демонтиране паметника на съветската армия в София означава много неща – доблест и изключително висок морал. Но за мен означава и още нещо – че червените другари нахлуха в живота ни безобразно и завзеха пространстровото ни. И сега е ред да си отвоюваме тази територия. Иво, ти си един от най-достойните граждани на тази страна.
Достойна за уважение позиция!
“Хей другарю, ти какво решил си с чука?”
Тази сутрин депутатът от ГЕРБ Павел Димитров разясни гениалното хрумване на ББ да поиска вот на доверие. Без неговото слово нве бихме разбали и оценили дълбокия замисъл.
Павел Димитров не само мяза на проскубан плъх. Той наистина е изчадие на ДС, полковник, бивш началник на следствения отдел във Варна. Когато ББ и ЦЦ редят партията си през 2007 г., нямат възможност, а и желание да проверяват кой кой е. Тогава и във Варна, и в цяла България към ГЕРБ се втурва всичката измет, решила да търси келепир в новата котерия. Най-голям е броят на бившите царедворци, които усещат скорошното потъване на кораба “НДСВ”. И пренасят в ГЕРБ характерните за царските лизачи раболепие, подлост, стремеж към далавери, интригантство.
Както някога мръсникът Добрин Митев отблъсна варненци от СДС, така днес плъхът П. Димитров ги отвращава от ГЕРБ.
Освен Павел Димитров – депутат и координатор за Варна, областен орг. секретар на ГЕРБ там е др. Данчо Симеонов. Той е полковник от ДС, работил като ВКР (военно контраразузнаване) в Морското училище. “Работил” е твърде силно казано, защото др. полковник се е занимавал със следене и с подслушване на бъдещите капитани и офицери от военния флот. За вицове, за свободомислие, за не “наш” класово-партиен произход и за други “грехове” са били изключвани, наказвани или пращани на нежелани длъжности стотици курсанти. Ченгето е пишело характеристиките на младите офицери и се е месило в кадровото им разпределение. Най-верните на партията кадри са изпращани в БМФ да плават до гниещия Запад. По-неблагонадеждните са се кандилкали до Одеса и Новоросийск, а другите – в “Океански риболов” и в танкерния флот. Изключените за лоши помисли курсанти са дослужвали на корабите във военния флот.
ТакЪви кадри днес се “борят” срещу кръвните си братя от Първо главно на ДС.
Иво, благодарни сме ти за наистина неоценимата помощ и съжаляваме за решението ти. Мисля, че това беше най-малката ни пречка. Лесно преодолима, по-важно е доверието по между ни, а не това, което другарите и другарките си говорят. Тях никой вече не иска да ги слуша.
Чест и почитания, господин Инджев!
И решението Ви, и велоколепният текст, с който го обосновавате, правят чест на блога и на читателите Ви!
Пушкин е писал: “Над вымыслом слезами обольюсь”. Само фразата “другари по истерия” заслужава да бъде запомнена и цитирана. А само тя да е…
Мисля че трябваше от самото начало някой друг да се заеме с инициативата. Сега каквото и да правите, вие ще си останете в общественото мнение като инициатор за демонтиране на паметника.
Иво,мисля че много бурзо се отказваш.Въпреки че ми изтри коментара за паметника трябва да признаеш че не му е ‘дошло още времето’,мнозинството от хората ги вълнуват къде по-прозаични неща.
Разбира се не отричам че ‘хората’ имат нужда и от духовни опиати като:’Да съборим паметника…!’
Поздрави.
Поздравления, г-н Инджев! Напълно Ви разбирам, аз също имам голям морален проблем – в ония времена бях член на БКП и чувството ми за вина в съучастничество никога няма да ме напусне.
Към bate dimo:
Написал съм го: бях поканен и приемам заяждания на тази тема.
Към Алдин:
Ами реших, че така ще съм по-полезен, отколкото да им давам повод да ви атакуват с обобщения по ваш адрес за неща, за които нямате вина.
Сега остава американците да си приберат някъде микроскопичната паметна плоча, превърната в огромен аргумент от агресивните привърженици на въоръжената съветско-българска лъжа, за да се лишат другарите окончателно от лостове за хамалски сравнения.
Към Мара:
Не им отстъпвам, тъкмо напротив – отнемам им възможността да атакуват каузата на моите приятели по примитивен, но ефективен начин. Сега ще трябва да измислят някаква друга гадост от това, да обвиняват едни млади хора в грехове, каквито не могат да имат, но ще им е по-трудно.
Уважаеми г-н Инджев, инициативата за демонтиране паметника на съветската армия в София не може да привлече младите, които не знаят нищо за онзи опит (вероятно успешен) да бъде унищожен българския народ. Всъщност Сталин се е опитал да унищожи народността, дори човечността изобщо навсякъде, а не само в България. Чета с интерес и се надявам да успеете в постигането на крайната си цел, но мисля, че тактиката на чугунените Ви опоненти заработва все по-добре – ето, Вие се отбранявате, а това е напълно излишно и ще изчерпа огромен ресурс в предстоящи дебати дали е редно или не ледно Вашето оттегляне. Не разбирам нищо от журналистика и вероятно ще прозвуча наивно и крайно непрофесионално, но мисля, че една кампания за разясняване на истината за онези събития, ще е от полза ПРЕДИ същинските действия (юридически и прочие) по премахването на паметника. Иска ми се в училищата да се изучаваха текстове на Солженицин и глави от “Децата на Арбат” в часовете по литература, при което учениците със сигурност щяха да бъдат заинтригувани от мащабите на злото, стоварило се върху главите на техните баби и дядовци. Но това за съжаление не е така и затова срещу вас излизат внуците на едни други баби и дядовци – онези, които се чувстваха в свои води при комунистическия режим. Лично на мен не ми е приятно да виждам, че още едно поколение е дало фира под въздействието на чугунените глави и черно-белите портрети на Г. Димитров и Сталин, които все още висят по стените в много български домове. Но още по-неприятно ми е да знам, че огромна част от младите изобщо не ги е еня за какъв паметник става въпрос и кое е лъжата в случая.
Паметникът трябва да се премести (меко казано) от там, това е напълно ясно. Но на негово място ще остане едно голямо нищо по въпроса за лъжата. Няма да има паметник и толкоз! Ето, да речем, утре отиват с един кран и един камион и го махат без никакъв медиен шум. Това как ще премахне лъжата? Дори сега, когато съветската армия присъства в ежедневието на столичани, все пак има дебат и някои неща излизат във Вашия и други блогове. (Тук ще си позволя една забележка към всички участници – вие понякога си мислите, че като знаете историята и правите оценка на събитията, то това го знаят и го правят всички. Уви, повечето хора нито знаят, нито са способни да направят оценка и затова реагират инстинктивно, но инстинктите им са от онова време.)
Г-н Инджев, така или иначе Вие сте решили да се оттеглите от инциативния комитет, но съм сигурен, че си оставате съпричастен. Предлагам Ви, ако Ви остане свободно време, да подхванете паралелна инициатива за промени в гимназиалния курс по литература и история. При една широка кампания за същността на комунизма аз съм сигурен, че поне половината Ви опоненти ще преминат на Ваша страна и то яростно, най-вече заради обидата, че са били подведени. Хората не са чак толкова лоши, колкото на комунистите им се иска. Просто са манипулирани твърде дълго и страхът все още ги съпътства навсякъде, дори и в съвестта им.
Вас ви четат не само поддръжници, възпозвайте се от това и поднесете истината на онези, за които все още има шанс.
1.Призивът Ви за среща на 19.02.2011 отделен ли е от този на президентите Желев и Стоянов,
или част от тяхната инициатива?
2.В ония времена г-н Тонев,ако си стоял настрана от ДС,а родителите ти от ТКЗС,но не и от Вяра и храма господен,бих могъл да запитам ред много пламенни от СДС и ГЕРБ,които се реализираха далеч по-успешно в отреденото им време,
последните 20 години,защо нямат морален проблем и чувство за вина и съпричастност
3.Справете се с управленски структури в конституционно осветените институции,и като мислите само за лагеруващи под знамето на България,такова
чувствоще Ви напусне,щом сте
бил честен човек!
Същото важи и за Иво Инджев,чието лично решение е повод за много адмирации!
Към Ганев:
Алтернативи на въоръжената българско-съветска лъжа има от години, но са неосъществими без да бъде демонтиран този тотем. Нека гражданите се произнесат ( и общината тогава да се намеси с организиране на дискусия) коя от многобройните възможности, предлагани досега или нови, да бъде избрана. Просто махам името си от инициатвиния комитет, за да не го употребяват СРЕЩУ него.
Колкото до разгласяването, правя възможното: гледайте по ТВ 7 в предаването ” 5400″ ( където съм на запис в събота на обяд) и в неделя по Нова телевизия “Станция нова”, където пък съм поканен като “специален гост” т.е. ще се появявам доста на екрана за неудоволствие на едни другари от лявото и крайно дясното им подобие.
Абсолютно правилно, г-н Инджев.
Лъч надежда Уважаеми Приятели от блога!Вече ще имаме ден на жертвите на комунизма!1-ви Февруари!Като национален празник искам да се празнува – с премиер ,резидент и т.н.Започвам да подготвям и словото на държавния глава за празника.
Мястото – пред паметника на РККА .
Основни нишки в речта са избиването на цвета на нацията , лагерите у нас , ГУЛАГ в СССР , цитати от Солженицин и Шаламов.
Защо не – след като безбожниците влизат в църквите и се кръстят,може и това да приемат.
Ей така ,за пред простолюдието.
Иво, аз съм този който ти направи портрет от преди да се родиш и вероятно архарчетата от кръжеца ЧеГоБара са го приели за хоругва. Портрета все още се намира на http://dox.bg/files/dw?a=93cfde2b70 и ти предоставям всички права.
Не се махай от комитета! Остани дори само с име… Лао Дзъ е казал още “Действай чрез бездействието, за да има ред”… Вероятно е голям майтап, но превода който аз чел беше на Ленин Димитров и не беше лош.
ОТНОВО В ДЕСЕТКАТА !!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА УМНИЯ ХОД!
КЪМ Г-Н ИНДЖЕВ.Помня годините когато изпращахте дописките си от Бейрут/великолепния град който съм посещавал за ден-два,идвайки от Дамаск където работех като експерт/,са които се искаше”дупе”,каквото Вие очевидно имахте.Помня и оценявам Вашето лично поведение ,оповестявайки “миналато си”след 1989г.Помня активната Ви позиция във всичките години след дворцовия преврат от ,89-та,подържаща изащитаваща демократичните промени в България.Всичко видимо във Вашата биография,което е мое достояние,говори ,че сте човек на честта,боец!И ТУК ИДВА МОЕТОНЕСЪГЛАСИЕ ДА СЕ ОТЕГЛИТЕ ОТ И.К.ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА МОНУМЕНТА/Не мога да употреявам думата “паметник”,на кое :на позора, на продажността на властимащите,на скудоумието на онези които го приемат за даденост и т.н/.Сигурно в този комитет има млади хора,необременени с минало,но във всяко такова начинание е повече от необходим ЛИДЕР,а Вие бидейки такъв според мен,нямате право на дезертиране!!!
“Най-добре е да си махнат невидимата оградка между съседните кочини и да си заживеят щастливо – и без това са си генетично еднакви.”
Клипът е направо прелестен, иска само малко фантазия ;=))))
Този човек,който се представя за крайно десен и когото споменавате,върши работа на комунистите,колкото цял отдел “агитация и пропаганда”.
Pozdravlenia G-n Injev. Bog da Vi pazi.
Harrison 19.01.11
Хайде сега, ние тези гласове на сторожниците на крайното дясното ги знаем, знаем и ползите, които са ни донесли през годините. Не им се вързвайте, угода няма да намерят, все им стиска, все убива.
Сега ще почнат в друга дупчица да копаят.
Т.н. “крайно десни” в Б-я не са нищо друго освен производни на службите на БКП/БСП и сие. Те биват вкарвани в действие,когато техните създатели са поставени на тясно.Чрез кресливо и налудничаво поведение и крайни искания те имат за цел да сплотят оредяващия “ляв” електорат от една страна и да дискредитират демократите-противници на комунистическата клика от друга. Това са вършили и продължават да вършат жалки нещастници като Жеков,Ифандиев и компания,в чиито биографии не е лошо човек да се поразрови. Интересно е как например тези “върли антикомунисти” бяха получили достъп до микрофоните на болшевишката тв Скат ?
Иво, ти си непоправим идеалист и опитен политически готвач, който не спира да готви справедливост, но все гладен остава, също като болшинството самоизлъгали се избиратели в България.Ето защо ти ИНДЖЕ(В) си достоен да бъдеш Граждански лидер, на всички самоизлъгалисе избиратели в България.Длъжен съм да ти призная заслугата, за това че ти намери и хвана здраво връхчето, на тоталитарно-мафиотското калбо в България и сега ако хората в България желаят, това къбо да бъде расплетено до край, трябва да активират гражданската си солидарност.
Господин Инджев, не съм убеден, че вашето лично решение е отлично решение, но съм убеден, че решението е взето след натиска и заплахите на зловещата комунистическо–кадесарска машина на режима в България! Всички, които по някакъв начин се опълчиха срещу комунистическите злодейства или срещу кадесарските грабежи са елиминирани, независимо дали са хора заклеймени по рождение заради “вражеския” си произход или са хора, които в името на правдата са се отрекли от “прогресивния” си произход. Така Родината ни от посткомунизъм отива към неофашизъм!
Пределно ясно е, че някой западен лидер е подновил и преподписал споразумението между Чърчил и Сталин, според което България беше осъдена 45 години да стене под съветския ботуш, който и днес стърчи в центъра на София. Не “червените гъски”, а КГБ е истинският защитник на “ботуша”! Издигнат бе, за да държи в робска подчиненост българския народ и точно затова ще е необходим на КГБ и занапред. Това е единственото обяснение на загадката – защо позволиха да взривим мавзолея на Гошо Тарабата, а не позволиха да преместим Паметника на Поробителя.
Дълбоко съжалявам за Вашето оттегляне от Инициативния комитет! Никога не съм се заблуждавал, че лесно ще катурнем “Плашилото”, но каузата обединява интелигентните и достойни българи и най–важното, че им дава надежда, така както в най–мрачните години на комунистическото робство ни даваше надежда радио “Горянин” и радио “Свободна Европа”.
Сега всичко започва отначало….
IVOOOOO…OTNIKUDE NE TE ISKAT VECHE…PO-DOBRE NAISTINA SE PRIBIRAI V DUPKATA SI…
Към Петър Драгулев:
Обикновено се въздържам да повтарям нещо, което смятам, че съм обяснил ясно, но на приятелите си дължа правото да знаят ясно: никакъв натиск не може да ме накара да взема подобно решение, освен ако не е “приятелски огън”, какъвто няма. Напротив, натискът ме мотивира да противодействам ( справка: натискът на Първанов и компания през 2006 г.).
Просто реших да отнема един от основните козове на отчаяните противници на идеята за демонтиранена въоръжената лъжа и да не притеснявам иницативния комитет с необходимостта да се оправдава, когато го атакуват “арийски чистите” антикомунисти и техните другарчета с червените знамена, въоръжени с “аргумента” , че моето присъствие в ИК е доказателство за някаква връзка с ДС и т.н.
Специално за “арийците” в бг антикомувизма, които са си присвоили “правото” да сочат с пръст на кого му е разлешено ( от тях) да е антикомнист и на кого – не, не мисля , че са непременно наети да вършат тази полезна за самия комунизъм дейност. Повечето толкова си могат, а и ( неразазбираемо за мен) проявяват някаква странна “ревност” в претенцията си да бъдат самотни и недостижима на върха на своя чист и праведен антикомунизъм, сякаш без съюзници ще постигнат нещо повече от триуфма на самия ( обслужван ревностно от тях- искат или не) комунизъм. На практика арйците заявяват на всички, който не могат да докажат с биографиите си ( желателно – до девето коляно), че са арийци, да си стоят в кочината, защото са виновни, че са се родили в нея и да не смеят да я напускат, защото ще им окалят арийското килимче, на което желаят да си седят по турски и да си пуишат лулата на войната, която ( войната) противникът не иска и няма нужда да води с тях по простата причина, че не се налага- арийците сами вършат работата по прогонването на доброволците за нея.
Разбира се, че решението си е ваше. Но смятам ,че ви отстреляха и постигнаха целта си. Жалко, че се поддадохте. Вашата фигура начело на тази кауза беше много важона.
Към Cveta:
Явно ви се иска да е така и нежеланието ви да приемете моето обяснение го доказва.
Е. Гевара е човек, който е отстоял и опазил своята кауза и е платил със смъртта си. Колкото и да не Ви се иска, “убиеца Че Гевара” е вдъхновение на много хора, благодарение на това, че не се е отдръпнал от своята кауза за пари, власт или по чуждо нареждане. Той не е като вас г-н Инджев и вие не сте като него – той е фигура от историята, която ще е остане непреходна, а Вие сте мишка, която постоянно ще търси евтина реклама на себе си или на политическите ви възгледи. Тези които не знаят историята, са обречени да повтарят грешките и, а вие ни приканвате да забравим историята и се отдръпвате – “смела и красива постъпка”.
Към NATO:
Напротив, напротив…За такива, като теб имам бонус: два дни подред в почивните дни, в събта и неделя, като си пуснеш телевизора, ще ме гледаш по ТВ 7 и особено дъъълго по Нова телевизия : от 10 сутринта до 16 ч. следобеда в “Станция нова”.
Ако нямаш телевизор,можеш да почетеш сайтове – “изскачам” на много места. А и книгите ми ги има все още ( стоят изправени като реклама на щандовете) на площад “Славейков”, но и да свършат, издателството готви нов тираж. Аз пък готвя нова книга…Скоро ще се появи.
Пази си жлъчката!
Аз пък мисля че като най-вътре в нещата Иво Инджев е оценил най-добре всички «за» и «против» и че това негово решение е най-разумно.
Още повече че членовете на инициативния комитет , както той пояснява са младежи , а впечатлението ми е че са отлично информирани и способни хора , имат ясни възгледи и показаха в дискусиите в «Капитал» как могат да ги отстояват. С възторг изчетох лавината от основателни обвинения, въпроси, аргументи , мотиви които изсипаха срещу явно нагаждаческите «предложения» на поддръжниците на запазването и на всякакви други козметики като модификации , римейк-и и ристайлинг-и на паметника. Смятам че направиха на пух и прах «експерта» и «болшевикльовците» които нищо смислено и аргументирано не противопоставиха.
До такава степен възмутителни бяха предложенията , че един от коментаторите оприличи «идеята» им като «опит за организация на нещо като «стенвестник» или «червен кът» , в който да си слагаме скулптури , портрети и възхвалителни надписи в чест на поредните първенци «освободители» , което си е чисто комунистически похват и няма нищо съвременно в него.
Моето голямо БРАВО и към Г-н Алдинов , г-жа Маринова и другите за удоволствието от прочита на техните коментари и пояснения , които доведоха «експерта» да лее крокодилски сълзи и се обяснява чак тук , в този блог.
Аз бих казал даже че доста меко сте се обърнали към него защото той е нещо доста по-лошо.
Щом това са млади хора наистина , вярвам че няма да си оставят магарето в калта , а че Иво Инджев няма да изхвърли тази материя от блога си е ясно.
От една страна наистина и аз съжалявам но от друга страна , мисля че е по-добре ако той се съсредоточи като ръководител на медията «Блог на Иво Инджев» , която лично аз бих искал да видя като все по-модерна , разнообразна и авторитетна.
Към El Commandante:
“Тези които не знаят историята, са обречени да повтарят грешките”- абслютно вярно, само че престъпленията на вашия кървав кумир не са грешка, а поредица от зверства на един психопат, жаден за кръв, който още в края на 1957 г. пише до съпругата си Хилда Гадея , че е “жаден за кръв”, а на баща си в Буенос Айрес следното:
“Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.
Признанието му идва, след като се проявява като садист, екзекутирайки лично първите си жертви ( често пъти юноши).
Това са цитати от негови писма, запазени за историята. Както са запазени за историята и следните му думи от прословутите му “Мотоциклетни дневници”, филмирани наскоро от онези, които го превърнаха в звезда на “Холивуд” и на които вие припявате:
“Обезумял от ярост ще облея с кръв оръжието си, когато убивам врага, ПОПАДНАЛ В РЪЦЕТЕ МИ! Ноздрите ми се разширяват, когато вкусвам острата миризма на кръв и барут. Със смъртта на враговете аз се подготвям за свещената борба и със зверски рев ставам част от триумфиращия пролетариат”.
И наистина е станал част от триумфиращия пролетариат( както всички пролетарски “вождове”) – първата му грижа в Хавана е била да се обгради с невероятен лукс в заграбено пристанище за яхти, огромен басейн, седем спални, сауна, салон за масаж и 5 телевизора, един от които произведен специално в САЩ с дистанционно управление ( 1959 г.!). Този триумфиращ пролетарий(който никога не е бил пролетарий) не се разделял с луксозния си ролекс, което се вижда от много негови снимки…
От трибуната на ООН вашият масов убиец заявява през декември 1964 г. следното:
“Разбира се, ние екзекутираме. И ще продължаваме да екзекутираме, колкото е необходимо”.
До началото на 70-те години в Куба са разстреляни 14 000 души ( което на глава от населението би се равнявало на три милиона американци, ако се приложи този смъртоносен калъп там). По същото време обаче Куба е превърната от една от най-проспериращите държави В СВЕТА ( с по-виск доход на човек от Австрия и Япония преди “революцията”), в държава с купонна система. Съответно СССР отказва да продължава да плаща сметката и Че Гевара се превръща в…антисъветчик, произнасяйки реч в този смисъл в Алжир, след което изчезва завинаги от радарите на съветската опека ( вече си е свършил кървавото дело).
Каква чер(ве)на московска неблагодарност за ярката подкрепа на Ел Коменданте за смазването на унгарското въстание от СССР, (защото унгарците били “фашисти, агенти на ЦРУ”)- изявление, направено от подписващия се като “Сталин 2” Че Гевара през 1957 г., когато кубинските партизани , вкл. Кастро ( и формално – Че Гевара) все още определяли себе си като …антикомунисти.
А със смъртта си Че не е могъл да плати нито за разоряването на Куба, от която и днес бягат тълпи кубинци ( обратното – приток на пролетарии в Куба не се забелязва), нито за пролятата лично от него кръв на селяни и друга “сволоч”, отказали да харесат този суетен психопат.
Документирано е, че Че е арестуван със заредено оръжие без да даде нито един изстрел и се опитва да изтъргува жалкия с живот с това, че щял да бъде “полезен” жив.
Уважаеми, г-н Инджев!
Позволявам си да споделя своето скромно мнение:
– убеден съм, че няма да успеете да “пренасочите огъня” на червените; напротив – и за тях и за нас Вие ще останете инициаторът, водачът в инициативата; дори ще прибавите нови квалификации в арсенала им от низости, от рода на “подъл страхливец”, “ловък манипулатор”, “пораженец”, “дезертьор” и пр.
– лидерството е магия, феномен,ензим, недостатъчен, но задължително необходим за протичането на всеки процес;така е и в природата – иерархия и елитарност, другото е маркс-ленинската измишльотина как “масите творят историята”; Вие сте лидер и ще си останете такъв, докато не ни разочаровате! декларацията “отказвам да бъда лидер” е /меко казано/ нонсенс – нещо като “отказвам се да бъда негър”.
– прав е АДРИАН – у нас “крайно дясно” като обществено значимо явление не съществува. Крайно-десните прояви са кал, забъркана в зловещите пропагандни лаборатории на червените шамани;нападките “мръсен комунист”, “комунистическа свиня”, “ченге от ДС”, “гаден доносник” и пр са също от арсенала на комунягите; те действат като пияният от вица, който след като е повърнал върху сакото на стоящия до него гражданин в трамвая, отправя унищожителната си критика: “Ти ли ще ми правиш забележки, бе? Я се виж на какво приличаш?!”
– Г-н Инджев, нямате никакво основание да се притеснявате от минарото си! Познавам доста достойни хора, които по една или друга причина са се огънали под зловещия натиск на ДС; мисля, че това дамгосване на определени личности, притежаващи качества опасни за режима, е било част от замисъла да бъдат неутрализирани потенциални политически противници; да не забравяме и друго – един от най-категоричните антикомунисти на 20 век беше Милован Джилас.
– и накрая – колкото по-истерични и невъздържани са атаките на комунягите, толкова по-сигурно е, че вървим по верния път; ако в резултат от наши решения или действия гадостите им стихнат, това е сигурен признак, че грешим!
Иво, те американците са си я прибрали плочата в тяхното си посолство, ами паметника на съветските подводничри възстановен миналата година в Созопол, кой ще го прибере, и интересно на тия дето им пречи плочата на американските летци, паметника на тия дето са ни обстрелвали в необявена война ме им ли пречи? 🙂
Към Алдин Алдинов:
Още по-интересен е казусът с паметната плоча на съветските граждани от българско потекло край устието на Ропотамо ( известни като “подводничарите”). На паметната плоча в тяхна чест на български език ( все още), тихомълком смениха само “заглавието”. ОткактоЛужков се разпорежда в този негов анклав, на плочата вече пише на видно място на руски : “Вечная память”.
Г-н Инджев, вероятно искахте да кажете за подводничарската плоча на устието на Камчия.
Здравейте.
Не мислите ли, че сега е най-подходящия момент за референдум по повод лустрацията на хората от ДС.
Вече на всички е ясно че са лоши а чрез референдум би трябвало да прескочите съпротивата от конституционния съд и комунистите.
“Инициативният комитет , в който бях поканен, се състои от млади хора.” Другарю Инджев,на каква възраст са въпросните “млади” хора от 60 до 80 г. ли????Поне така предполагам де,ако съдим от присъствието на “инициативните граждани” дето на 9-ти.
И пред паметника на Левски пак няма да ви мине номера.
Към Пряко действие:
Разбирам желанието ти да “блеснеш”, обаче “предположенията”, базирани на слепота ( бил си там, пък не си “видял”) , без да правиш разлика между инициатори и присъстващи, са ослепителен пример за безпримерната ти глупост. Благодаря, че си я показа и доказа отчаянието на безпомощната ви “аргументация”.
Но дори и да беше 100 процента прав, омразата ти към възрастните хора те прави обикновен болшевикльовец ( да си пикльо, който крещи срещу мълчащи стараци, е позорно, др. болшевик, особено от позицията на идеологията, която спекулативно се крепи у нас на плещите на хората с бели коси).
Към Дончо Тонев:
Да, разбира се. Благодаря за уместната поправка!
Едните, със знамената на убиеца Че Гевара, ме наричат “фашистка свиня” ,
Иво, абсолютно против идеята съм за събарянето на паметника. Но няма как да не коментирам, че от “Че Гевара” са луди за връзване.