В очакване на официален отговор на запитването на Инициативния комитет за демонтиране на Паметника на съветската армия до Столичната община ( защо не е изпълнила собственото си решение за демонтирането на паметника от 1993г., което не е отменено), изтича междувременно действието на следният договор:
ДОГОВОР ЗА СЪВМЕСТНО ПОЛЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ
Днес, на 3.02.2006 г. в гр. София, между Областната администрация на Област София, , представлявана от Тодор Иванов Модев, от една страна и от друга Столична община , представлявана от Бойко Методиев Борисов, кмет на Столична община, на основание чл. 16, ал. 2, от закона за държавната собственост, сключиха настоящия договор за следното:
1. Общи положения
Чл. 1 С този договор страните, изхождайки от общата грижа за промяна облика на обществено значими градски територии и подобряване на състоянието на парк “Борисова градина”, се уговориха да извършат в свой и общ интерес и в интерес на гражданите на Столицата, възстановяване и експлоатация на обект “Паметник на Съветската армия” и околното му пространство, при граници на имота съгласно приложената скица, неразделна част от този договор, находящ се в парк, държавна собственост, при граници на парка бул. Васил Левски, ул. Гурко, бул. Евлоги Георгиев, бул. Цар Освободител.
2. Предмет на договора
Чл. 2 Областната администрация Област София предоставя на Столична община за управление съвместно ползване обект “Паметник на съветската армия” и околното пространство при граници съгласно приложената скица.
3. Срок на договора
Чл.3 Договорът се сключва за срок от 5 години.
4. Права и задължения на страните
Чл. 4 Областната администрация на Област София се задължава:
– да предаде на опредени от кмета представители на Столична община посочения в чл. 2 имот с протокол опис;
– да поиска разрешение за строеж в едномесечен срок от одобряването на работните проекти;
За всички неуредени с настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство.
Всички спорове по прилагането на този договор се решават чрез преговори между двете страни и подписване на допълнителни споразумения, а при невъзможност да се постигне съгласие – по общия ред.
Настоящият договор се подписа в два еднакви екземпляра – по един за всяка от страните.
За столична община: Бойко Борисов
За областна администрация на област София: Тодор Модев “
Гражданите и техните представители в общината трябва да знаят, че никъде в договора няма клауза за автоматично продължаване. Съответно: стоящият въпрос за неговото стърчене виси още по-актуално от когато и да било.
Само два дни по-рано от изтичането на петилетката, визирана в договора, в България ще бъде отбелязан ( за първи път) денят на жертвите на комунизма. Той нямаше да бъде обявен, ако управляващите бяха против. Какво смятат да правят те с висящия въпрос за стърченето на паметника на въоръжената лъжа за освобождението на България от чужда армия чрез налагане на същия този комунизъм като наказание за българския неутралитет спрямо СССР и на мирното посрещане на неговата армия на своя територия?
Все пак оставам с впечатлението за “пинг-понг” с горещ картоф …
http://chitanka.info/lib/book/268
ПП. Имам предвид разказа “Паметник”
Лицето Тодор Модев от БСП трябва да бъде съдено за самоуправство с общински имот. Според правото никой няма право да предарява дарен имот в ущърб с волята на дарителя. Теренът още през 1936 г. е дарен на София от цар Борис ІІІ и Царица Йоанна за детски парк. Още през 1937 г. мястото е оградено, построен е детски театър, медицински пункт, катерушки, игрище и т.н.
http://rusnovosti.ru/news/129228/
Към PETAR
Браво, адаш! Точно това е истината. Ще допълня само, че когато започна това комунистическо безобразие, Вълко Червенков открадна оградата на Царската детска градина и с нея огради личната си резиденция в квартал “Лозенец”. Там е и досега.
Поздравления и за гражданската ти доблест! Само така – съд за Тодор Модев! На подсъдимата скамейка за злоупотреба с власт (неизпълнение решението на СОС за демонтиране на паметника на позора) трябва да седнат Стефан Софиянски, кадесара Минко Герджиков, Бойко Борисов и Кметицата на София Йорданка Фандъкова – Царицата на демагогията!
Cлед като и ташкентският хокимият си свърши работата преди две седмици , остана само софийският хокимият да се събуди също и хокима Фъндък ханъм да изпълни най-после предписаното във фермана от преди 18 години.
Като общински съветник в два манадата (’91-’95, който не завърших и 2003-2007) мога най-общо да маркирам, че този дебат на ниво местно самоуправление започна още 91-92 г. и беше иницииран от кмета Янчулев (поне той му даде израз) и един от зам. кметовете в част от мандата Христо Димов. Идеята за демонстративно разрушаване беше съпътствана и с идеята за мемориал на тоталитаризма, към която се придържах и аз. Още тогава се интерпретираха високите художествени стойности на композицията, които обаче изцяло бяха вплетени в идеологически мотиви и създаваха изключително силно психологическо въздействие на изкривената историческа истина.
Моето лично убеждение е, че Янчулев “откри” този дебат изцяло с ПР мотиви и нямаше никакво намерение да предприема каквото и да било по този въпрос, а допълнителната полза, която преследваше, е пасивността му да бъде разменна монета срещу други политически закачки от страна на БСП. Липсата на практическо движение по въпроса даде възможност на редица столичини червени активисти да си припишат допълнителен политически актив.
През мандата 2003-2007 г. до мен не е достигала информация този въпрос да е бил обсъждан дори и на ниво комисии.
С настоящето искам да изразя мнението, че ако следваме някаква логика на изменение на знаковата среда, която ни заобикаля, спрямо този монумент задължително трябва да се предприеме нещо. Къде е сега паметникът на Ленин на бившия “площад Ленин”; петолъчката върху бившия Партиен дом, сега част от Народното събрание; каменните гербове със сърп и чук върху фасадата на Държавния съвет, сега Президентство-Дондуков-1? Това изреждане може да бъде продължено.
Като практик подсказвам идеята, че реализацията на такава инициатива трябва да е обвързана с нейното финансово обезпечаване. Намирам за целесъобразно да бъде учреден обществен фонд за набиране на средства, който да проведе конкурс за изготвяне на идеен проект, като спечелилия да бъде доразвит във фаза работен и да продължи набирането на средства за осъществяването му.