В САЙТА ФРОГ НЮЗ СЕ ПОЯВИ ЕДИН ОТ НАЙ-ОБЕКТИВНИТЕ КОМЕНТАРИ В БЪЛГАРСКА МЕДИЯ, ПРЕДИЗВИКАН ОТ НАСТОЯВАНЕТО ДА ПРЕМАХНЕМ ПАМЕТНИКА НА ВЪОРЪЖЕНАТА ЛЪЖА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ. ПРИНОС НА КОМЕНТАРА Е И ТОВА, ЧЕ В НЕГО ТЕМАТА Е РАЗШИРЕНА.
НА ФОНА НА ТЕЗИ ПОЗИТИВИ НЕТОЧНОСТИТЕ СА МАЛКИ, НО НЕ СЪВСЕМ ПРЕНЕБРЕЖИМИ. ЗАЩОТО “СТОТИЦИ” БЯХМЕ НИЕ, ИНИЦИАТОРИТЕ И ПРИСЪТВАЩИТЕ ЗАКОННО НА ДЕМОНСТРАЦИЯТА, А ПАРАЗИТИРАЩИТЕ НЕЗАКОННО НА НАШИЯ ГРЪБ ХУЛИГАНИ СЪС СВИРКИТЕ ,ВУВУЗЕЛИТЕ , ЯЙЦАТА И ПУСВНИТЕ “ФАШИСТКИ ПУТ…” ( С КОИТО СЕ НАДЯВАХА ДА “ЗАГЛУШАТ” МЪЛЧАЛИВИЯ ПРОТЕСТ”, НО ЛЪСНАХА С АГРЕСИЯТА СИ НА ФОНА НА БЛИЗО 40 МИНУТНО МЪЛЧАНИЕ), БЯХА ОБЩО 47 ДУШИ. ПИТАЙТЕ ПОЛИЦИЯТА, АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА СПОРИТЕ.
ОСВЕН ТОВА, С РИСК ДА ИЗГЛЕЖА ДРЕБНАВО, ЛОЗУНГИТЕ “АНТИФАШИСТИ СРЕЩУ ФЕТИШизМА НА КОМУНИЗМА” , “ НЕ СМЕ РУСОФОБИ, НО НЕ СМЕ И РОБИ”, “ ПОСРЕЩНАХМЕ ВИ С МИР, ОТИВАЙТЕ С МИР” ИЗОБЩО НЕ СА “ИЗВЕСТНИ” – АВТОР СЪМ НА ТЕЗИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЛОЗУНГИ И СЪМ ГОРД, ЧЕ БЯХА УВАЖЕНИ ОТ НЕПОЗНАТИ ЗА МЕН ГРАЖДАНИ С ПЛАКАТИ. НО НЕ ПРИПОМНЯМ ТОЗИ ФАКТ ОТ ТАКАВА ПОЗИЦИЯ. ПО-ВАЖОТО Е, ЧЕ ТЕЗИ ЛОЗУНГИ СЕ ИЗДИГАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ – КОНКРЕТНО И ИЗОБЩО. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ БЯХА ДА ОБЯСНЯТ КРАТКО И ЯСНО ( КАТО ЗА ЧУГУНЕНИ МОЗЪЦИ), ЧЕ АНТИФАШИЗМЪТ НЕ Е МОНОПОЛ НА КОМУНИСТИТЕ. ЦЕЛТА БЕШЕ СЪЩО ДА ОБЕЗОРЪЖАТ ПРЕДСКАЗУЕМАТА РЕАКЦИЯ, НО ТЯ ВЪПРЕКИ ТОВА КРЕЩЕШЕ ПО НАШ АДРЕС “ФАШИСТКИ СВИНЕ”, ПРЕДИ НЯКОЛКО ДУШИ ОТ ЗАКОННО МИТИНГУВАЩИТЕ ДА Й ОТВЪРНАТ КЪМ КРАЯ НА МИТИНГА С “КОМУНИСТИ – ТЕРОРИСТИ”( КОЕТО СИ Е ИСТИНА ЗА КОМУНИЗМА, ЗА РАЗЛИКА ОТ ОНОВА ЗА “ФАШИСТКИТЕ СВИНЕ”, ВКУПОМ “ИЗПРАТЕНИ” СЛЕД ТОВА ОТ ЕДИН КОМУНИСТИЧЕСКИ КЛИП В ИНТЕРНЕТ В КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КОНЦЛАГЕРИ БЕЛЕНЕ, СКРАВЕНА, ЛОВЕЧ, ЧЕ И В СИБИР…).
ОСВЕН ТОВА СПОРЪТ ДАЛЕЧ НЕ Е САМО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ – ТОЙ Е ПРЕДИ ВСИЧКО ЦЕННОСТЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАШАТА ВСЕОБЩА И ПАГУБНА ТЪРПИМОСТ КЪМ ЕДНА ТОЛКОВА КРЕЩЯЩА ЛЪЖА, КАТО СТЪРЧАЩТА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ. СЛЕД КАТО “ТОВА” НЕ НИ БОДЕ ОЧИТЕ СЪС СВОЯТА АБСУРДНОСТ, НЕ Е ЧУДНО, ЧЕ ЩЕ НИ БИЯТ С ЧУКОВЕ И ЩЕ ОЧАКВАТ ( ОСНОВАТЕЛНО) ДА СИ МЪЛЧИМ, ЗА ДА НИ ПОЧНАТ И СЪС СЪРПОВЕТЕ.
ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА НЕ СЕ СЪГЛАСЯ СЪЩО, ЧЕ “АЛЬОША”, ДОМИНИРАЩ ПЪК НАД СТАРННИЯ ПЛОВДИВ, Е “ВОЙНИШКИ СИМВОЛ”: ТОЙ СИМВОЛИЗИРА СЪЩИЯ РАЗКРАСЕН И ЗЛЕ ЗАМАСКИРАН СТАЛИН, КАКЪВТО Е НЕГОВИЯТ АНАЛОГ С ШПАГИНА В СОФИЯ, ЗА КОЙТО Е ПОЗИРАЛ ЕДИН ЦИРКОВ АРТИСТ ( МОЖЕ И ТОЙ ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ – ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ).
ВОЙНИШКИ СИМВОЛИ СА ОНЕЗИ, СВЪРЗАНИ С РЕАЛНО ЗАГИНАЛИ (ПРИ ТОВА ЗА БЪЛГАРИЯ) ВОЙНИЦИ, ПОДОФИЦЕРИ И ОФИЦЕРИ ПРЕЗ ВОЙНИТЕ, КОИТО БЯХА МАХНАТИ ОТ ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, ЗА БЪДЕ ПОСТРОЕН НДК “ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА”. ЦЕЛИ 4 ХИЛЯДИ КОНКРЕТНИ ИМЕНА НА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ БЯХА ИЗПИСАНИ НА ГОЛЕМИ ПАМЕТНИ ПЛОЧИ ОТ ЧЕРЕН ГРАНИТ- СРЕЩУ ТЯХ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНО НИТО ЕДНО СЪВЕТСКО ИМЕ, ЗАЩОТО НЯМА ТАКОВА, НО ИМА ОГРОМЕН ПАМЕТНИК НА СТАЛИН С ЧОВЕШКО, АНОНИМНО ЛИЦЕ.
ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ХУБАВО СЪЩО, АКО КОЛЕГИТЕ БЯХА ОТКРИЛИ ДРУГ КОМЕНТАТОР СРЕД ИСТОРИЦИТЕ, А НЕ ПРОСЛАВИЛИЯ СЕ НАПОСЛЕДЪК В “ЕТАЛОН ЗА БЪЛГАРИН” ( ПО МЕРКИТЕ НА РУСКИЯ ПОСЛАНИК ЮРИЙ ИСАКОВ) АКАДЕМИК ГЕОРГИ МАРКОВ, КОЙТО СЕ ОПОЗОРЯВА С УГОДЕН НА ЧУЖДА ДЪРЖАВА “ПРОЧИТ” НА ДОГОВОР, КОЙТО АБСОЛЮТНО СИГУРНО НЕ ПОЗНАВА – КАКТО ЛИЧИ ОТ ДУМИТЕ МУ. ДА НЕ ГОВОРИМ ПЪК, ЧЕ СЪЩИЯТ Г-Н МАРКОВ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В ЛАСКАТЕЛ НА ВОЖДА НА РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, КОЕТО ПЪК СЕ ВИДЯ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА С РЕЧИ, ИЗДАДЕНА В ПРОСЛАВА НА ТЕХНИЯ БЕЗЛИЧЕН АВТОР, ОБЯВЕН ОБАЧЕ ОТ ЛАСКАТЕЛИТЕ ЗА “ГОЛЯМ ИСТОРИК” , ЧИИТО ТРУДОВЕ ( ПО ТВЪРДЕНИЕ НА МАРКОВ) ЩЕЛИ ДА БЪДАТ ИЗУЧАВАНИ ОТ МЛАДИТЕ ИСТОРИЦИ.
СЛЕДВА ТЕКСТЪТ НА ФРОГ НЮЗ:
“Едно събитие от края на миналата седмица отново ни върна към продължаващия вече две десетилетия ожесточен спор за съдбата на Паметника на Съветската армия в центъра на София.
На 9 януари построеният през 50-те години на миналия век монумент пак се оказа в центъра на идеологически спор. Няколкостотин души сблъскаха възгледите си за историята на два противопоставящи се митинга. От едната страна в градинката пред паметника застанаха хората, които смятат, че мемориалът е символ на насилственото налагане на тоталитарен комунистически режим в България. Те се наредиха зад плакатите на инициативния комитет за демонтиране на Паметника на Съветската армия, сред най-изявените участници на които е журналистът Иво Инджев. „Този монумент е срамен символ на зацапаната с насилие и кръв диктатура в България. Руската армия е влязла безпрепятствено, след като страната ни е отворила границите си за нея, но след това същата тази армия ни е окупирала. Същевременно паметникът се краси от позорен надпис, в който от името на българския народ съветските слуги му благодарят за донесената “свобода”, обясни аргументите си пред „Торнадо” Инджев.
От другата страна на градинката, под червени знамена с лика на Че Гевара, беше организираната от младежкото БСП група, която настояваше, че монументът е част от българската история и култура и като такъв трябва да си остане на мястото.
Реалният дебат относно културно-историческата ценност на паметника отново бе изместен от познатите политизирани слогани: „Не сме русофоби, но не сме и роби“, „Антифашисти срещу фетишизма на комунизма“, „Който ще ни освободи, той ще да ни зароби (В. Левски)“, „Комунисти и фашисти, всичките сте терористи!“, „Посрещнахме ви с мир, изпращаме ви с мир!“. Отрицанието на социалистическото ни минало актуализира отношението към паметниците от този период, прави ги обекти на противоборство и мъст, наравно с борбата за заличаване на следите от бившия режим. Тази политизация на културното наследство поражда едно разделение на монументите на „добри” и „лоши” и пречи вече 20 години българите да имаме един символ, който да обединява цялото общество. Протестът за Паметника на Съветската армия поднови атаките срещу други войнишки светини, завещани от комунистическия режим. Идеята за демонтиране на паметника „Альоша”, който се извисява над Пловдив, възниква още в първите месеци след демокрацията. Мнението на пловдивчани относно съдбата на каменния исполин 20 години по-късно остава противоречиво.
И тук противниците на каменния руски войник твърдят, че не може над Пловдив да се извисява символ на съветския окупационен ботуш След предупреждението на експерти преди години, че при опит да бъде взривен „Альоша“ ще се затрие окончателно цялото тепе, веднага се нароиха дузина идеи за префасониране на каменния войник. Според най-екстравагантната солдатът трябваше да бъде опакован и да се превърне в гигантска рекламна бутилка на кока-кола. Патриоти пък предложиха „Альоша“ да се поодялка и да стане Васил Левски. Пловдивският скулптор Цвятко Сиромашки направи опит да помири враждуващите лагери. Той настоя на Джендемтепе да се издигне паметник на Христос, който да бъде по-висок от Альоша, а каменният войник да не се пипа. Между другото „Альоша“ е единственият известен персонифициран паметник в Европа, свързан с Втората световна война. Малко хора обаче знаят, че прототипът на скулптурата е жив и здрав, името му е Алексей Скурлатов и живее в Алтайския край, в отдалеченото селце Налобиха в Косихинския район.
Независимо от принадлежността им към една или друга политическа архитектурна мисъл обаче, паметниците у нас са се
превърнали в руини в резултат на тоталното безхаберие на властите. Едни са обречени на разрушителната сила на времето, други са подложени на системен вандализъм и са опоскани като термити от мародери. Такава е съдбата на много войнишки паметници, които нямат нищо общо с прославата на комунистическата идеология. Типичен пример е Пантеонът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. в Гургулят, наречен „Новото гробище над Сливница”. Първоначално открит на 7 ноември 1891 г., това е първият войнишки паметник в новата ни история. С него се запазва паметта на българските воини, дали живота си в защита на Съединението. Една от плочите – паметникът на Майка България, е изградена от полублагородния метал кварцит, подарен ни от Русия. Подобен на него има вграден единствено в мавзолея на Ленин и Триумфалната арка В момента обаче величественият мемориал във форма на пресечена четириъгълна пирамида тъне в разруха. Бронзовите надписи отдавна са заминали за претопяване и са заменени с боядисани пластмасови. В червения бетон, от който е изграден Пантеонът, зеят огромни пробойни, обитавани от всевъзможна флора и фауна. При честването на 122-годишнината от Съединението президентът Георги Първанов поема ангажимент да помогне за събирането на пари за възстановяване на паметника, но всичко си остава само на думи, жалват се местните. Всъщност дори историята на този Пантеон не е подмината от политически съображения, само че при предходния режим.
Гробницата над Сливница е трябвало да чака чак до 1983 г., за да бъде намерена и очертана. Така сливнишкото гробище остава в забвение цял век. Причината се крие в специалните ни отношения с бивша Югославия още от ранния комунизъм (40-те и 50-те години на ХХ век), когато се сменят имената на улиците „Гургулят“ и „Пирот“ в София. Най-голямата гавра е обръщането на оръдието на паметника на площада в Сливница към София. Едва на стогодишнината от Съединението на България тогавашното политбюро решава да отбележи подобаващо извоюваната национална цялост, като Людмила Живкова и военния министър Добри Джуров отпускат 680 000 тогавашни лева, заделени от фонд “1300 години България”.
ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ: Договор с Русия ни забранява да рушим
Необяснимо е защо в България постоянно се правят опити да се разрушават паметници, каза пред „Торнадо” историкът проф. Георги Марков. Това са едни изключително несериозни и опасни идеи, които се прокарват от хора без каквато и да е историческа компетенция. Последният пример е паметникът на съветската армия, за който са правени няколко опита да бъде разрушен. Имайте предвид, че през август 1992 г., когато дойде Борис Елцин като председател на Руската федерация, подписа договор с президента Желю Желев В него има точка за запазването на паметниците на съветската армия. От гледна точка на международните отношения този монумент нито може да се премести, нито да се разруши. През 1993 г. се опитаха да го съборят по повод 9 май, но именно тогава излезе наяве това споразумение. Излишно се палят политическите страсти.
Журналистът Иво Инджев отхвърли пред „Торнадо” договора от 1993 г. През цялото време ни плашеха, че сме нямали право да „посягаме” на паметника на съветската армия, защото бил защитен от международна спогодба.
Твърде много български патриоти, възмутени от очевидната лъжовност на съветската символика, която няма нищо общо с гибелта на съветски воини в България (каквито случаи всъщност няма) се хванаха на тази лъжа, примириха се и се обезкуражиха, което беше целта на манипулацията. Тя пожертва петолъчката над Партийния дом, но успя да се пребори за многократно по-крещящия комунистически символ от цимент и чугун в гигантски размери спрямо всичко подобно наоколо, за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.
Не е нужно човек да е юрист, за да забележи, че по силата на договора България е в пълното си право да променя мерките, които счита за целесъобразно да се предприемат относно обектите, упоменати в член 14 на документа. Русия пък, ако не е съгласна, няма право да заплашва със сила по никакъв повод, защото е поела такъв ангажимент в договора.
На българско намерение за демонтиране на паметника със сигурност ще бъде възразено с твърдение, че той попада в категорията „ценност, свързана с историята и културата на Русия” ( на Русия, а не на СССР?!). Няма как да браним правото на болшевишкия знак да вирее в центъра на българската столица като „военно гробище” . Във всяка държава, където има загинали съветски войници и офицери, а те са милиони по бойните полета на Европа, паметниците на съветската армия са костници и военни гробища.
„Незнайният воин”е НЕЛЕПОСТ
Наименованието „Паметник на незнайния воин” е смислова и историческа нелепост. За какъв неизвестен воин става дума?! Има български войници, които са загинали зад граница и тленните им останки не са погребани в родината. Техните имена обаче се знаят, те не са безлични и безродни наемници а герои, дали живота си за България! „Паметник на незнайния воин” е превод от руското „памятник неизвестному солдату”. В Съветския съюз е прието това название, за да се прикрият милионите, затрити в лагерите на ГУЛАГ, чийто имена наистина са заличени от всички регистри и за тяхната съдба няма сведения.
Как се наричат подобни паметници в чужбина? Правилното название е „кенотаф”. Думата идва от старогръцкото kenotaphion (съставено от думите kenos – „празен” и taphos – „гроб”). С този термин се обозначават мемориални съоръжения, в които няма тленни останки на мъртвец, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината.
Най-известният английски кенотаф се намира в Уайтхол, Лондон. Издигнат е по проект на сър Едуин Латиънс през 1920 г. Първоначално той е бил посветен на британските войници, загинали в Първата световна война, но впоследствие
започва да символизира всички воини чийто тленни останки не са върнати и погребани на Острова. На паметника няма никакква украса – единствено кратък надпис, измислен от самия Ръдиърд: The Glorious Dead (Величавите мъртви). Всяка година в най-близката до 11 ноември събота на кенотафа има възпоминателна церемония.”
СЛЕДВА СЪЩО ТАКА И КНИГАТА, КОЯТО АВТОРЪТ НА БЛОГА ПОДГОТВЯ С НАДЕЖДАТА ДА ХВЪРЛИ МАЛКО СВЕТЛИНА ВЪРХУ СЪЗНАТЕЛНО ЗАТЪМНЯВАНИТЕ С ДЕСЕТИЛЕТИЯ ОСЛЕПИТЕЛНО ВИДНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА И ДНЕШНОТО НИ БИТИЕ, СВЪРЗАНИ С ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ.
като стана дума за войнишките паметници, помните ли, че преди много години кеворк и „всяка неделя“ събираха средства за въстановяването им, какво стана
Та,докато чакаме излизането на книгата,която надявам се ще получи най-широк обществен отзвук, предлагам за обсъждане на следната идея. В учебниците по история да се внесат допълнения с всичките нови факти, гледни точки на “различните” от казионните историци, академици. А там, където има очевидно несъответствие с историческата истина “оригиналния текст” да запази в скоби с изричната бележка-ЛЪЖА.Така поне следващите поколения да могат да се измъкнат от бремето на изминалите 67 години.
Дядо ми Димитър Македонов се е върнал от фронта жив, но колко знайни и незнайни български воини са оставили костите си по бойните полета, а ние въздигаме и се кланяме пред паметници на чужди войски! Ето едно писмо от фронта на Балканската война:
Лично ней.
Госпожа
Тинка Д. Македонова
(въ дома на Петръ Казаковъ)
гр. Силистра или
с. Попина, Силистренско
Мили мои Тинке и Мике,
Послучай всички предстоящи велики Божественни праздници Ви поздравлявамъ. Дано Богъ Ви дарува животъ и здравие, които за мене сте радостъ и гордостъ. Макаръ далеко от Васъ, сърдцето ми е препълнено съ оная гореща обичъ, каквато като съпругъ и баща и Вие искренно съзнавате. Нека Богъ всички ни запази и радостта бъде навеки нашъ другаръ – толкова отъ мене.
Прати ми 2 чифта чорапи, едни вълнени ръкавици и живачна масъ, 2 ризи и 2 гащи и (?) плика за писма.
Мике,
Твой тате, миличкий тате, те горещо поздравлява и той винаги за тебе мисли и вярва, че и ти винаги за него мислишъ. Дано Богъ ти помогне да си жива и здрава – ти едничката моя радостъ и на твоята хубава и добра мама. Кажи на мама си, че твой татю мисли винаги за тебе и за мама ти. Поздрави всички наши роднини. Поздрави и баба си Яна от твоя тате.
Твой, миличко, тате Димитъръ
с. Субашъ-кьой
25/ХІІ 912 г.
Георги Марков е президентски съветник. Затова е и с подарена титла “академик”. Самият той все още говори за “монархофашизма” в България, без да си дава сметка, че монархията е вид държавно управление, подобно на републиката, а фашизмът, както и комунизмът са тоталитарни ИДЕОЛОГИИ.
Помня плочите.
Има ли Паметник на убитите с червен терор в Свети Крал ?
Има ли Паметник на българите тормозени българи от комунисти ?
Пред Министерството на земеделието и храните има ли Паметник на избитите и изтормозени българи нежелаещи да са в ТКЗС ?
Докато в РъБъ, по БНТ, ни заливат с лъжи На всеки километър в някои държави показват на децата си :
http://www.dogwork.com/ddcv4/
Вижте 1000 годишните разлики …
Г. Марков май е бил доносник.
до Нина Денева
ако си говорим не само лично, но и публично за тези трогателни наши хора, може и да си скупчим някаква национална идея, ама няма пък да ни остане време за политически ПР, много жалко
и освен това, сега сме се заели с не леката задача да изхраним света,
Има ли в България фамилия която няма загинали бащи, деди, прадеди, паднали за свободата и независимоста на Отечеството? Във всеки град и почти всяко село признателните поколения са издигнали паметници за тях.
Защо в столицата на България досега не е въздигнат подобаващ монумент в памет на тези достойни българи? Кой “заби” ниско в земята т. н. Паметник на незнайния войн (на фона заслужено величавия А. Невски – народно признание към руските освободители) в който като единствено достойнство виждам стиховете на Вазов “БЪЛГАРИЙО ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА…”, това ли засужават нашите над 100 000 загинали съотечественици?
Има ли по-подходящо място от това на което сега е ПСВ – до Орлов мост?
Не съм чул и дума от г-н Първанов на тази тема (иначе често говорещ и нищо не казващ).
Дано някой ден държавата се сети за тези герои!
( С КОИТО СЕ НАДЯВАХА ДА “ЗАГЛУШАТ” МЪЛЧАЛИВИЯ ПРОТЕСТ”, НО ЛЪСНАХА С АГРЕСИЯТА СИ НА ФОНА НА БЛИЗО 40 МИНУТНО МЪЛЧАНИЕ)
– тъй като комбинацията АГРЕСИЯ/МЪЛЧАНИЕ виждам, че не е печеливша;
– понеже не успях да дойда на 9 януари;
– и понеже прочетох в по-ранни текстове, че на 1 април ще се организира повторен протест за преместването на паметника, имам следната идея:
Протестът на 1 април да бъде озвучен, като се пуска непрекъснато “Калашников” на Горан Брегович – нищо друго. Няма нищо по-убийствено силно от сатирата.
С поредната си активна позиция по темата предполагам/и се надявам/г-н Инджев да се е отказал да напусне ИК за изместване на монумента.Точно с такава настоятелност трябва да се действа ,щото по всички законни начини,намеренията ни да бъдат реализирани.Тук ми се струва,че отново трябва да се потърси отговора на Столичната община/ако няма получен до момента/на писмото което й беше изпратено,след мнението изразено от зам.мин. на културата.Колкото до мнениятанаакадемици историци от калибъра на Г.Марков,апологети на руско-съветските интерси в БГ,маскирани с идеологеми от сорта на “монархофашизъм”в такава наука като историята,в този блог и други като него,би следвало да бъдат ПОДКАНЕНИ да пишат и специалисти,с мотивирани антитези.В България все още има такива.
Уважаема Нина Денева,ако дядо Ви Димитър Македонов пише трогателно
писмо на 25.12.1912 г.-отделно от съпоставянето на нов и стар стил по келандара-много е възможно,да е бил в състава на 8-а тунджанска дивизия,на която още на 7 октомври със заповед №6 ген.Н.Иванов,указва заемане на линията Юскидар-ХАСКЬОЙ-Фикел,за да се приближи към Одрин,и обкръжи северозападния учъстък на крепоста между Тунджа и Арда.Същата дивизия води сериозни боеве окола селата Юруш-КЬДЪКЬОЙ-
/очевидно все к ь о й о в е/! и няма да се учудя,ако при Субашкьой
/наблизо???!!!/е подпомгал с риск за живота си армии и командири като Савов,Фичев,Иванов,Димитриев,
Кутинчев и Ковачев/!!!!/преди прехвърляне на неприятелски подразделения от Мала Азия към Чаталджа, до коронния съвет на 13 януари 1913 г. във влака на държавния глава н гара Караагач свикан за решителни действия срещу протакането на войната.
Малката “прашинка Димитър” е бил-без съмнение-частица от замисъла на Царя за Родосто о.Самотраки,с цел овладяване на ключови позиции за контрол над Проливите след кървавия десант при Шар К Ь О Й и сраженията при Булаир,споменавани на всяка вечерна проверка в присъствието на
сегашния главнокомандващ.
Но не всеизвестни тъжно-известни историци,а истински родолюбци,
трябва да получат тв-канал,за да се разбере веднаж завинаги,кой препъва България няколко пъти,
освен охулените досегашни
“г е р о и”.
Друг е въпросът,че министър Аню Ангелов,с думи и действия е казал всичко което може в съответствие с Върховния закон,но и на ГЩ,ще му се
наложи-рано или късно-да почете “преминалите в други полк” техни скъпи колеги-покойници.
Не е по темата, но не мога да се въздържа да не го предложа на повече хора да го прочетат и коментират.
Това е статия за друг познат (Миню Стайков) на гоце.
http://skandalno.net/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BE/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8E-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-15406
Пропуснах да спомена че има и снимка на двамата “авери”
„…за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.“
Това „уж“ най-точно обяснява защо тази позорна храчка- наречена Паметник на СА, продължава да цапа лицето на всички българи.
България продължава, както и преди 20г. да бъде парцалена кукла на конци в ръцете на другарите от КГБ, съветска русия и техния посланик в страната. Някой съмнява ли се че на бат Бойко му натягат бурмите с гаечен ключ в Правец където е седалището на ози от лукойл. За Станишев е излишно да говорим-той си е руско съветска матрьошка, хем най-малката в целия комплект от матрьошки. царя- асото пика извадено в последния момент от ръкава за да спасява братушките и техните интереси в българия… и все така ако се върнем назад до 1945г. България продължава да бъде пионка в ръцете на русия, а рубладжиите- Гоце мъката, неговите съветници и още хиляди като тях ще драпат това да продължава во веки, от векове за векове, инак много ще им изтънее рубладжийския бюджет.
Aко бъдещата Ви книга г-н Инджев намери убедително място,преди всичко, увреденото и канцерогенно състояние от идеология и привнесен опит, на кукловедите на нашия управленски елит след Девети и през последните 21-22 години,в т.ч. и научно-техническо разузнаване на ДС,които са тъжно подобие на институциите на една правилна България по отбрана,
външна политика,правосъдие и ред,ще стигнете още веднъж и до извода,защо в кардинален план,едни демократични идеи могат да бъдат опорочени.След като се запознаят и интересуващите се колеги,много излишно бреме,ще се свали и от Вашите плещи на млад момък,за да не бъдете износван за щяло и нещяло по “к у м и р и еднодневки!”Мнозина много кадърни от ДС сега кротуват,защото “друг кара влака”,но и те си имат по една “люба ризова”
/Вж.с.59 на в-к “Шоу”Интервю на Валерия Калчева с Петър Бояджиев
бр.586//26.01-01.02.2011 г./
Мисля си, как трябва да бъде дефинирано управлението на тройната коалиция, в стила на червената простотия “монархо-фашизъм”, освен като “МОНАРХО-КОМУНИЗЪМ” /с ислямски привкус/?!
флаш данс
Г. Марков май е бил доносник.
POSTED BY PETAR | ЯНУАРИ 25, 2011, 14:47
А колегите Огнян Стефанов и д-р Манджуков?
Помислили са и за това г-н Тинков,
беше време за г-н Желев,след това за
господата Стоянов,Костов и Първанов,
барабар с Доган оф,другото е взел Кольо дал Кольо…значи иде ред на К.Дал и червена кърпа за тшеславието на д р у г с М и с и я,ако освен със саблено йауджицу коридата е благословена и “с ментален привкус!”
Кардинале, след като Н.В. ЦАР Симеон Втори вдигна Българският си царски меч на справедливоста, срещу ДС-Мафията в България, още по голям брой бивши (необвързани с престъпленията на босовете от тази мафия) членове на ДС активно работят, срещу червеният октопод на ДС-Мафията в България, защото свободата за децата ни им е по скъпа, от тиранията на ДС-Мафията в България.Дошло му е времето Гражданско-военна комисия да направи ревизия, на властите и законите в република България и се надявам Българският патриот Иво Инджев, да работи в тази времена комисия.
http://dimitrovgrad.bg/content/images/pismo-pametnik%20sav.%20armiq-sofia-1.jpg
http://dimitrovgrad.bg/content/images/pismo-pametnik%20sav.%20armiq-sofia-2.jpg
В горните два коментира можете да видите в оригинал двете части на писмото на община Димитровград до софийската община за демонтирането на паметника на Съветската армия.
Уважаеми г-н Великов,когато се позовавам на името и “делото” на военния министър А.Ангелов с призив,да бъдат почетени покойни колеги от славна и добластна българска войска,съобразно Върховния закон,много добре се разбира,че той прави възможното по силите си!.
Но ако в парламента и ГЩ “не закъснеят кълновете и на по- ведра практико приложна мисъл за порозливи идеи”,от ГЩ биха могли поне да изслушат Иво Инджев,в т.ч.др.колеги и мен,с наострено перо вместо мечове.
Проф.А.Пантев ми се обади преди години,като стар познат от Мадрид,за нициативи близки до тези на Памет българска,но очевидно не му е било времето тогава и отклоних идеята.
Сега когато има много,много и незабелжими тътени на умни журналистки от часовите вестници,
кой би станал приемлив внезапно в безвремието ….може би и ще ни чуят!
Във всеки случай Негово Велчество им го каза още на 18.01.2001 : Не преходна сигурност,а основни свободи,както се отстояват още 1775 г. от Б.Франклин и Ж.М. Барозу в наше време.
Аз съм ПОТРЕСЕН.
Г-н Инджев, моля да коментирате със вашето смело перо!
Оказва се, че Дилма Русе се определя като комунистка. Какво става. Ето ето един коментар и нейните думи: “През пролетта на 2010 г. Дилма Русеф е номинирана за кандидат-президент на Бразилия от името на Трудовата партия на Лула. Позицията й по-много въпроси е зряла и улегнала: “Не можеш да имаш фундаменталистки възгледи за нищо”, казва тя. Описва се като “бразилски демократичен социалист”.
Вижте и целия материал http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/10/01/970011_tam_kudeto_partito_edva_zapochva/!
Това е нечувано! И ние й се радваме. Защо? Та тя е един престъпник!!!
Г-н Инджев, кажете истината!
Г-н Инджев,у м н а журналистка е и Валентина Петкова със свой анализ на с.16,в-к “Труд”,бр.20/16.11.2011.
Технически нито знам,нито мога да възпройзвеждам нейния текст,в който е казано много за възможвата дилема в бъдещето!
Към Недялко Тенев:
Надявам се, че с появята на самото писмо, за което вече информирах, Софийската община ще даде дължимият на обществото отговор, вкл. и конкретно на запитването на инициативния комитет за демонтирането на паметника ( срокът за такъв отговор по закон изтече!).
Най-забележителната част от писмото, ако оставим настрана възможността за развързване на ръцете на софийската община да действа, е посочването на факта: Софийската община не е изпълнила своето решение за демонтирането от 1993 г.- решение, което не е отменено!
Кардинале, говори с Иво Инджев, за идеята ти да се срещнете с офицери от Генералният щаб на Българската Армия и ако се разберете, направете инициативен комитет и публикуваите писмото с което искате тази важна, за България среща да се осъществи.
Към Аз съм потресен…
Истината е, че Европа не изпрати свой представител на нейната инагурация, а за такъв се самообяви нашият премиер…Миналото й на радикален левичар е добре известно ( писал съм за това в предишна статия), но не съм запознат до каква степен тя го е надмогнала.
Поредната чудесно написана работа, винаги се възхищавам от перото Ви и следя редовно блога!
Съгласен съм с мнението на доц. Любима Йорданова за писаното от проф.Г.Марков( с подареното звание академик!) и като си помисля само, че беше отявлен СЕДЕСАР по време на Иван Костов, ме хваща срам, че съм хабилитиран преподавател и работя в сферата на образованието ! Защо не се открият и във ВУЗ-те бившите сътрудници на ДС, макар и с ФЛАШ-данс???
Уважаеми Г-н ТИНКОВ, управлението на тройната коалиция не може да бъде дефинирано, защото дейноста на по голямата част от тази коалиция е свързана с политико-икономическата пирамида на ДС-Мафията в Ръ Бъ, на чиито връх фараона ГОЦЕ определя политическите дефиниции в България. Затова сега Н. В. Цар Симеон Втори избра подходящото време, за да заяви публично на Българската нация, че сега изборът е ДС или свобода за децата ни.
Г-н Инджев, с ваше позволение , дали го е надмогнала доста добре се вижда тук.
http://www.youtube.com/watch?v=JeMwjKesv0g
Това е още един щрих към портрета на сънародничката , но не от особено буйната и младост а от преди само две години.
Министърката Дилма , т.нар. КОМПАНЬЕРА СТЕЛЛА (от времето на терористическата младост) празнува 50-тата годишнина на Кубинската революция.(2009г)
Нейните думи:
….. Искам да пожелая Добър ден всички ДРУГАРКИ и ДРУГАРИ , присъстващи на този Световен социален форум, който започна тук в Порто Алегре , и се провежда в това специално място на Бразилия , каквото е Амазония.
Бих искала да Ви кажа на всички Вас, на всички жени , на всички ДРУГАРКИ , на всички ДРУГАРИ , които сте тук днес , че аз се чувствам особено щастлива да бъда тук сред Вас под тази палатка и да чествувам Петдесетата годишнина на Кубинската революция.
Кубинската революция, това беше ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ЗА ЛАТИНСКА АМЕРИКА и тя повлия дълбоко на моето поколение ….
ДА ЖИВЕЕ КУБА!
Освен това нейният предшественик, неграмотникът шлосеро-механико-президент с четвъртокласно образование Лула в последния си ден като президент , на 31 декември 2010 ОТКАЗА да върне на Италия укриващ се в Бразилия червен комунистически терорист с 4 доживотни присъди от италианското правосъдие присъдени му за атентати и убийства и така силно нажежи отношенията м/у двете страни.
Ще прикрие ли и Дилма своя компаньеро–терорист остава да видим…
Уважаеми г-н Инджев,Категорично подкрепям идеята за преместване паметника на СА. Толкова повече, че на височината на Лозенец има друг паметник / и той гледа от високото към София/ далеч по-скромен и естетически приемлив.Той е достатъчен,ако трябва да се изрази уважение към загиналите съв.войници във войната.
Във връзка с новата Ви книга: През 1877г, преди освобождението на Ст.Загора П.Р.Славейков пише стихотворението си “Кат,Русия няма втора…” и в същото време се обръща към учениците си в последния клас:”Вие всички много се радвате, че дядо Иван ще ни освободи. Но знайте, че ако турский хомот е дървен, то руский е железен. Да се надяваме, че Европа няма да ни изостави…” За съжаление, колкото минава времето, толкова повече ми се струва, че ние сами не желаем да махнем този хомот, дори и с чужда помощ…
М.Кирилова
Имам предложение ДОКАТО стои този паметник, до него да има паметна плоча в памет на участвалите в червента армия и разгромяването на Хитлер,български и руски войници и офицери, които след завръщането в родината си, са били избити от българския и съветския комунистически режими. Като за тези от тях – /напр. за много от българските офицери с такава съдба има данни/, чиито имена могат да се открият – да се изпишат.
Към Жени:
Не само след завръщането, на самия фронт са били разстрелвани без съд и присъда български офицери, посочвани за разстрел от инсталираните политофицери на подчинение на червената армия и по препоръка на т.н. войнишки комитети (т.е. партийни ядки , формирани още тогава в армията).