Инициативният комитет за демонтиране паметника на съветската армия е подал жалба до Административния съд в София против бездействието на кмета на Столичната община и мълчаливия отказ за произнасяне по искането на комитета от 9.12.2010 г. общината да изпълни собственото си решение за демонтиране на паметника от 18.03. 2003 г.
Законният срок за отговор на искането е изтекъл на 24.12.2011 г. и комитетът е принуден да потърси правото си пред съответната съдебна инстанция.
В жалбата, адресирана до съда, с казва:
“На проведено заседание на Столичния общински съвет (СОС) на 18.03.1993 г. по т.2 от дневния ред е прието Решение № 2, т.2 по Протокол № 24, с което е възложено на кмета на Столична голяма община в срок до 01.05.1993 г. да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на съветската армия.
Това решение на СОС е влязло в сила, поражда съответните задължения за Кмета на Столична община, но до момента все още не е изпълнено.
На 09.12.2010 г. подадохме съответното искане до Кмета на Столична община да бъдат предприети от него всички правни и фактически действия, необходими за изпълнение на това решение и провеждане на съответните процедури.
На първо място, кметът на Столична община е задължен да предприеме необходимите фактически действия по изпълнение на посоченото решение на общинския съвет, пряко което негово задължение произтича пряко по силата на нормативен акт, а именно – чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА. Именно тази разпоредба, а не самото решение на СОС, го задължава да организира и предприеме действия по неговото изпълнение.”
“Намираме, че отказа от страна на Кмета на СО е неправилен и незаконосъобразен, в противоречие с вменените му от закона задължения, поради което го оспорваме на всички основания по чл.146 от АПК, включително и поради противоречие с целта на закона – както на ЗМСМА с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.44 ал.1 т.7 и ал.2, така също и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.), проявление на който режим е паметника на съветската армия, който може да се отнесе към едно от действията на комунистическия режим, визирано и конкретно в чл.2 ал.2 т.6 от същия закон.”
Интересното е, че освен на искането на комитета, което се основава на цитираното решение на Софийската община от март 1993 г., столичната кметска администрация не отговаря (засега) и на искането на кмета на Димитровград Стефан Димитров Паметникът на съветската армия да бъде преместен в поверения му град. Ето извадки от това писмо ( с изх. № KB -18-10.21.01.2010 г.):
“…в медиите се появиха противоречиви мнения за ПСА в София, намиращ се в идеалния център…
Паметникът идеално се вписва в концепцията на “Алеята на монументалното изкуство” в Димитровград. Чрез включването на ПСА в експонатите на Алеята, Община Димитровград ще помогне на Столичния общински съвет да реализира свое решение от 1993 г. за неговото премахване, ще се погрижи за неговото съхраняване и експонирането му. Това може да стане единствено с волята на Столична община. При експонирането му е задължително да бъде посочен и дарителят.
Обръщам се към вас с молба за помощ в търсенето на други подобни паметници от този период…
Надявам се на вашата съпричастност и отзивчивост, за да осъществим този проект, който освен че ще е атрактивен, ще е и доказателство за нашата отговорност към историческата памет на нацията ни”.
Кметът на Димитровград е втори представител на властта, този път местна, който в рамките на по-малко от два месеца обяснява на смълчаната софийска община, че тя е тази, която стопанисва въпросния паметник. Такова мнение изрази преди това държавата в лицето на заместник – министъра на културата Тодор Чобанов. В официален отговор до комитета, който настоя държавата да приюти паметника в замисления от министъра на културата Вежди Рашидов музей на комунизма, г-н Чобанов изрично посочва кметството като стопанин на монумента.
Интересното е обаче, че димитровградският кмет не проявява желание да си търси правата за липсата на отговор, макар очевидно да е доста докачлив на тема местен патриотизъм, както личи от свадливата му реакция по друго повод.
“Комисията за защита от дискриминация глоби с 500 лв. историка проф. Пламен Цветков за обида към живеещите в Димитровград. През март 2010 г. в предаване по БНТ проф. Пламен Цветков и режисьорката Лилия Абаджиева нарекоха Димитровград „град застинал във времето“, „Чернaта крепост“, и др. Поводът за гостуването им там бе кампанията на БНТ „Събитията на 20 век“, където малко по-късно Димитровград бе определен за архитектурен паметник на века в раздела „Строежи”. Но в крайното класиране се нареди на второ място след „българското оперно чудо”.
В решението на Комисията, която бе сезирана от кмета на Димитровград Стефан Димитров, се казва още, че заседателният състав е установил в предаването форма на тормоз и подбуждане към дискриминация, извършени от проф. Пламен Цветков чрез публично изразени явно негативни и унижаващи характеристики и квалификации за Димитровград и неговите граждани.
Наказанието е наложено според Закона за защита от дискриминация. Решението на комисията може да се обжалва пред състав на Върховния административен съд.
Веднага след обидните реплики от страна на професора и режисьорката в национален ефир, местният общински съвет осъди с декларация изказванията на двамата културтрегери. Местните парламентаристи счетоха, че репликите са обидни и унизителни за хората, които живеят там. От общината са категорични, че и занапред ще защитават правата и достойнството на своите граждани и на всички онези, които свързват Димитровград с добри спомени, гласи официалното съобщение.” ( Всеки ден)
Преписката по темата за вас следи авторът на блога, който ще се опита да компенсира мълчаливия отказ на софийските власти да си говорят с гражданите и гласоподавателите, благодарение на които общинарите се намират в сградата на ул. “Московска”. Ако демокрацията тук наистина беше истинска, можехме да ги попитаме на висок глас: “къде се намирате, че не ни удостоявате с отговори на въпросите”?
Добрата новина, въпреки всичко, е, че тази година има местни избори и това е редкият шанс ние , “малките хора”, да се докоснем до онези величия в недосегаемите кабинети и да им нарушим високомерното спокойствие. Поне веднъж можем да хвърлим камък в блатото на мълчанието именно защото мълчанието е блато!
В свободните общества протестите с плакати обикновено се правят пред институциите от които зависи решението на някакъв проблем. В случая пред Софийската община (Кметство). И никой не иска разрешение за такъв протест. Понякога го прави и сам човек (както го направи Георги Котев). Полицията е длъжна само да предпази от безредици. Тъй като косвено познавам Йорданка Фандъкова (познавам се с мъжа й) и доколкото знам е завършила Руска гимназия, имам предчувствието че тя не харесва тази инициатива. Но или тя или заместникът й по градоустройството са длъжни да дадат отговор на Инициативния комитет. Казано с езика на пословиците “…и тогава планината отиде при Мохамед.” Моля, това да не се възприема като даване на акъл отдалече. Преживявам го все едно съм в София. Вече почти е ясно, че този конфликт трябва да влезе в последния си етап – взимане на решение от нерешителните (ГЕРБ).
Към СЕВДЕЛИН ПАНЕВ
Правилно се възмущавате от това брутално и аругантно погазване на Закона за местното самоуправление и местната администрация, което върши Кметът на София, като не изпълнява в течение на 17 години решението на СОС от 1993 год. да демонтира “скулптурните групи и барелефи от паметника на Съветската армия”. Аз също съм възмутен! Сигурен съм, че е възмутен и Главният прокурор Борис Велчев и незабавно ще открие предварително производство против Кмета на София, като му повдигне обвинение в “злоупотреба с власт и използване на служебно положение за нанасяне морални щети на гражданите на София”. През тези 17 години на кметския стол седяха Стефан Софиянски, кадесарът (според Комисията по досиетата) Минко Герджиков, Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.
Считам, че днес най–важната задача пред българското общество е да махне от центъра на София нелепо стърчащия монумент, прославящ несъществуващо наше “Освобождение” и в тази връзка съм впечатлен от идеята на Кмета на Димитровград (градът е наименуван на името на своя патрон Свети Димитър, а не на “Вожда и учителя на нашиия народ другаря Георги Димитров”, както ни втълпяваше преди рухването на Берлинската стена номенклатурата на партията с главно “П”) Стефан Димитров да постави монумента в алеята на монументалното изкуство. По–монументален паметник на Съветската армия няма никъде по света. Дори този на Мамаев курган, прославящ Сталинградската битка, в която загиват милиони руснаци е с два–три метра по–нисък.
Още по–впечатляващ е мотивът на Кмета – да не се нажежава излишно атмосферата в София. Не знам от коя политическа сила е господин Димитров, но в случая се изяви като мъдър кмет на един достоен град, в който никога не са живели такива личности, каквито живяха в Ковачевци, Коларовград, Златица и Правец. Последният дори построи паметник на Правешкия престъпник, който бе открит от днешните Премиер и Президент на РъБъ….