Вече обърнах внимание върху факта, че протестите в Египет показаха “умора” сред широките народни маси по отношение на налаганите с десетилетия лозунги на омразата към външния враг и това внася напълно нов елемент във вълненията в най-многолюдната и най-влиятелната по много показатели арабска държава. Направих и паралела с “умората” от дългогодишната пропаганда у нас и в Източна Европа, която изхвърли на бунището старите комунистически насъсквания срещу Запада с неговия капитализъм. Разбира се това не означава, че омразата към външния враг в Египет е изчезнала, нито пък, че недостатъците на западната демокрация са се изпарили. Просто разбунтувалите се общества имат здравословната нагласа да пренареждат приоритетите си. Но само те ли го правят?
Втренчени в пъпа си българските медии не показват потенциал да направят нещо като анализ извън ограничената територия на въпросния път. Вече няколко дни българските телевизионни канали разглеждат събитията в Египет на обидно елементарното, битово дори ниво на личните проблеми на шепата българи, завърнали се мястото на събитието. Хубаво…Обаче…
Обаче има симптоми, че ставащото може да предизвика далеч по-големи последици от местните или регионалните сътресения. Нямам пред вид само цените на петрола, които подскочиха и направиха щастливи страните износителки. Зад облаците дим на пожарищата в Кайро прозира нещо далеч по-съществено за съдбата на световната политика, което значи – и за България. Какво ли е то?
То отново се корени в онова, което НЕ се случва и представлява прецедент. По всичко личи, че намеците на предишната американска администрация на президента Буш за отказ от подкрепа на диктатори и автократи в Близкия изток ( а защо не и в света?!) сега се материализират от новото управление в Белия дом. Ще успее ли Вашингтон да победи себе си по отношение на своя най-голям грях във външната политика: двойният стандарт да подкрепя недемократични управления заради проамериканската им политика в съчетание с враждебни действие срещу диктатори от други политически полюс?
Позволявам си да вмъкна скромната си особа в този иначе геополитически разговор с твърдението, че ако има остър спор, който да съм водил много години с дипломати, политици и интелектуалци от Запада, това е предимно този за несправедливостта към страни, като България, да се употребяват занижени критерии за оценка. Това винаги ми е звучало несправедливо защото граничи с презрението към “по-низшия”, който си “заслужава” съдбата. Позволих си да го кажа на форум на европейските дипломати в София през септември 2009 година, на който имах честта да бъда поканен като лектор. Посрещнаха думите ми с мълчание, но и с разбиране, независимо от доста острата форма, с която се изразих ( призовах ги да не ни третират като недорасли, макар и да даваме такива поводи – едно дете никога няма да се научи да говори правилно, ако в неговата среда всички говорят “бебешки език”, нали!).
След подобна тирада пред посланик Петер Мецгер (политическо назначение на германските социалдемократи в София през първата половина на 90-те години), с когото буквално се скарахме насред дипломатически прием, защото той защитаваше целесъобразността бивши величия да ни управляват в България като “по-опитни” ( а на моя страна се намесиха няколко чужденци!), установявам напредък в разбирането на нашите западни съюзници по въпроса.
Струва ми се, че кризата в Тунис и Египет, която може да даде непредсказуеми последици за стабилността в региона, показва сдържаност от страна на САЩ и Запада, която може да бъде преведена с едно изречение така: поемаме риска да ви загубим като съюзници по досегашните ни собствени критерии, според които стабилността е най-важния факт в отношенията ни, но пък ще демонстрираме, че стоим зад принципите на демократичното самоопределение, валидни за самите нас.
Ето как се е изразил по въпроса Натан Шарански в книгата си “В защита на демокрацията”:
“Стабилност е може би най-важната дума в речника на един дипломат. В името на стабилността се прегръщат автократи, коткат се диктатори и се ухажват тирани. Дори в свободния свят борците за стабилност многократно надвишават борците за демокрация. Демократичните правителства по света и от ляво, и от дясно почти винаги предпочитат познатия им недемократичен режим пред демокрация, която не познават. Въпреки че тези правителства обикновено признават, че обществата на страха са във фундаментално противоречие с демократичните принципи, те все пак са склонни да ги виждат като стълбове на стабилност и сигурност. Смята се , че обществата на страха може и да са жестоки към собствените си народи, но често са безценни за поддържането на стабилност, ред и мир в международен мащаб, жизнено важни за сигурността на всички нации”.(стр.83)
Ако усещането ми за стратегическа промяна в подхода на Запада към въпросите на стабилността като абсолютен приоритет в двустранните отношение е вярно, очаквайте последици и за България. Защото много от ставащото у нас е недопустимо по западните стандарти, но “минава метър” . Ами ако се окаже, че за съюзниците все пак е по-важно България да е истински демократична, отколко палячовски стабилна? На какво ще се крепят палячовците в българската политика, които си преливат “авторитет” с позоваване на това как ги били похвалили в Берлин, Брюксел или Вашингтон, на което обикновено във въпросните столици по принцип отговарят със снизходително мълчание?
Да, има опасност от нестабилност. Но лично аз я предпочитам пред увековечаването на фалша и ерозирането на демократичните принципи в очите на хората, на които се внушава по този начин в България, че демокрацията е като оная работа, как й беше името…а, социализЪма, който беше адски стабилен и предсказуем.
което навежда на един въпрос – колко точно арабисти има сред журналистите към момента?
Съгласна съм с всичко написано от Вас. И честно казано считам, че САЩ трябваше да са по-категорични в подкрепа на протестиращите. Единствено добрата подкрепа може да им гарантира най-малкото позитивно отношение на египтското общество към тях. Обратното е много по-опасно за САЩ и може да доведе до много сериозни проблеми в бъдеще.
За всички, които искат да изразят поне символично подкрепата си за желанието на египетския народ за по-добър живот:
http://www.change.org/petitions/support-the-peoples-revolution-in-egypt-
Нямам коментар
Тук ключовата фраза на Иво Инджев е/по-добре истински ,отколкото палячовски демократична!!!/,ни връща към явление още от края на Втората световна войно,когато дори един Рузвелт с 3-4 мандата,
едва сколасва да наложи облечени идеи на младия Кенан,секретарче от посолството в Москва,в качеството им на национална доктрина,но злото поне за нас в Техеран,Ялта и там,в Потсдсам,
вече е сторено,а Малта и Рейгън само довършва инерцията за Източна Европа,докато Джими Картър се сгромляса с непознаване на аятоласите и не изигра “по правилата гейма с Ф.Кастро в Хавана!”.
И сега е валидно правилото,да не се шуми с имена,още повече че изборът на гр. Шарлота в Северна Каролина е многозначителен,но поне в този коментар,няма да Ви занимавам,защо С.Станишев-познат тук 2009-2010 и като първия “мой!!!” Октавиан,е пристанал на НДСВ и Христина Христова, да са заедно срещу Герб,НО само за по-тясна взаимодействие с
Европейския парламент,НО не и за много о б щ и президентски кандидатури….
Повервахме ви!Аз ще си оттегля “обидите”,че неотдавна си беше “изпърдял късмета” с младия Буш,а
призовавм и г-н Инджев,да каже на Мецгер:”Петре не бях преплел три пъти прътите и т.н.!”Но не е било така!
И така стартерът 2011… пак ще “москвичи” на празно и кожухът ще се дере!!!Нещо не е!!! когато прелива от с в и н н щ и н и!!!
Не знам как е при вас?
Не знам как ще се съчетае предпочитаната нестабилност носеща свобода и идващия с нестабилноста ислямизъм.Не знам дали помниш ,но Франция с демокращията си галеше Аятолаха и когато той се върна на крилете на демокрацията и революцията(прочети Работническо дело от онези дни), астана тъкава свабада, че целия свят сега се чуди, как да се оправи с Иран. А там си изпърняват смъртни присъди(вкючително убийства с камъни)Говорим за различни неща и цивилизации.Дано съм лош пророк,но след провеждането на изборите в Египет ,ще спечелят Мюсулманските братя,а това значи шериат, това значи втори Иран на границата с Израел.Ислямизма е социален вирус и аз го приемам като нашествие на лошите извънземни от най кошмарните фантастични романи и филми.
Затова те чета редовно г-н Инджев! Най-доброто нещо, което съм чел от месеци наред!
към Kардинал Ришельо
подозирам, че казваш нещо много важно
Една мисъл не ми дава мира от началото на събитията.Колко ли дюнера е изял Киряк Цонев, че успя да обиколи 4-5 телевизии по темата без да успее да се доближи поне малко до горния блестящ анализ.
Уважаеми/а/ D.N.
—————-
Слава Богу,че Вярата ме крепи,за да подкрепям един журналист с мисия,докато приключи прилично мита за “Първия консул” и се разсъхнат други за които,-засега-със сигурност не е могъл,да реагира убедително,
аргументирано в “царството на гоцевите джуджета” и един друг великан,от когото призна че се учи и С.Станишев в Габрово.
Голямата заслуга на Иво Инджев е тази,че остави свобода на мисленето,пред което по Божия воля,всички миряни със светските си имена,сме равни!
Виртуалните “титли” са като високо
издигнати летви в Историята за мобилизране на духа и др.качества,
заплатени от народа,на когото сме
длъжни единствено,но БКП,така и не го разбра,а двуличният играч още по-малко,и ще последва Хосни,
когато му дойда времето!
Г-н Инджев,
явно не съм по темата, но в следващото изказване, на премиерЪт ни има толкова хляб (относно БГ-медиите), че не се здържах. За жалост, съм лишен от дар-слово, но съм убеден, че вие можете да го изтълкувате повече от отлично.
mediapool.bg
“Борисов бе силно раздразнен от коментар на австрийска журналистка, че България е най-корумпираната държава в ЕС.
“Такава констатация трудно може да бъде направена за нивото на корупция в ЕС. Кой определя коя е най-корумпираната държава в ЕС, по какъв критерий?” – възмути се Борисов. Според констатации и класации на различни международни неправителствени организации България е най-корумпирана в ЕС, като страната често си сменя или поделя това място с Румъния.
“И ние ако решим, нашите медии също биха задавали доста въпроси, свързани с недобра работа на австрийски компании или подобни, където да намерят проблеми”, продължи Борисов, след като констатира, че австрийският бизнес е най-големият инвеститор в България.
Attn. ДСБАР
———–
If you need what means K E F A Y A
kindly request the owner if the blog,even suddenly might appear also a message from the White House:Enough!
Многоуважемий Kардинал Ришельо,
Винаги се възхищавам от ясната Ви мисъл, тънкото познаване и прозрение на нещата от живота. Имам само около един въпрос или да кажем, въпрос и половина. Вие, Kардинал Ришельо, познавате ли се лично с президента на Египет? Вторият полувъпрос е чисто граматически и не заслужава голямо внимание, но все пак – защо думи като “Вярата” и “Историята” са написани от Вас като имена с главни букви, а други не са. Някак си неравно се получава и това силно ме смущава.
P.S. Прекрасно е, че подкрепяте господин Инджев в трудната му мисия. А също го подкрепям, което автоматически ни прави съмишленици.
Не разбирам арабски,а ако е за Мубарак,по-добре и наши росни-росни,да последват Хосни!
Ако тази тенденция е вярна – то това е революция и възраждане ценностите на запада и обръщане на посоката, която досега следваха. Това отново може да е пример че добре развитите демокрации, може би имат самореглиращ се механизъм и дори от време на време да се отклоняват от точната посока, все пак се връщат на правилния път – защото обществото е зряло и го изисква.
демокрацията е измислиця на запада, тя може да се приложи само върху общества със западно самосъзнание. Не вярвам,
не вярвам, че демокрацията работи за общества като БГ да не говорим за народите от африка
А може би в полето – прошепнал с отчаяна надежда Петка от кладенеца… Да, ситуацията е нетърпима, Мубарак е диктатор, а мюсюлманското братство е светлина на земята, която ще донесе в Египет демокрация и други свободи. Искам да вярвам, но живях. Или се пропуска поуката от каквото стана в родната? Преди двадесет години осем милиона агнета надигнаха глави с надежда. От тогава все фалшиви овчари ги мамят и водят където си искат, че ги и доят и стрижат на воля. Какво ще стане с агнетата когато братята вземат властта в Египет, можем само да гадаем. От историята се знае(Махди) обаче, че мераците там не се удовлетворят само с доене и стригане. Е, надеждата казват, умира последна.
Дрън Дрън
Американците плащат, затова и “опозицията” не крещи много срещу тях. Просто сменят техния умиращ от рак диктатор навреме…
с друг диктатор…
то по тези ширини друго не вирее… както и у нас
Уважаеми г-н Инджев, вие безпорно сте един арабист на когото може да се вярва.Но да не стане,като в Иран.И Египет да стане втори Иран,което ще е фатално не само за арабския свят.
Ако към 19.30 ч.специалният пратеник на Близкоизточня квартет,
Тони Блеър бе “премерен в похвалите си по CNN”,а и час по-рано,със сетивност към сигнали от Белия дом,тънко и по британски все пак подсказа що е силата на доборото,отклонявайки директния отговор разбира се,но не по-различен от Барак Обама,че в Египет са нужни промени в т.ч. срещу злото от верояния ислямистки
кеф,бетер да лишат гражданите от редица свободи.
Как ще се развие акцията,другаде ще проличи и при верижна реакция!
да, вярно е, американците плащат – току що от ИТАР ТАС съобщиха, че са видели американци и израелци маскирани като продавачи на фалафел да плащат по десет кинта на всеки тръгнал към площада… даже им сипвали допълнително хумус
Във връзка, с гореописаната и предпочитана от САЩ стабилност в по-неразвитите държави, пред демокрацията. Ами, то това си личи най-вече при нас, какво говорим, за някакъв Египет. Ние, сме много повече като опитно зайче на т.н. Велики сили, дори в днешно време. Пример, от най-новата ни история. Острото изказване на тогавашния премиер Костов пред колебаещите се представители на Европейския съюз, дали да отпаднат Шенгенските визи за България. И какво, оставиха го сам да се бори срещу засегнатата от него БГ мафия с руски привкус. На тях, не им трябва силен лидер тук на Балканите, защото тогава, няма да имат такова влияние, към каквото се стремят. По какви показатели ни приеха в ЕС, замислили сте се. По никакви, и сега издевателстват над нас, че не сме изпълнили, някакви критерии. Ами за какви ни приехте тогава, нима от хуманизъм!!!? Затова, винаги ще предпочитат слаб, безхарактерен политик да управлява тук, който предава националните ни интереси, независимо дали е русофоб или русофил.
Но все пак с надежда: Св. Йероним
Няма световни дела, без намесата на САЩ и/или Русия. Нещо повече, създадени от тях. И ако едните се самозабравят, обявявайки се за “най-великата нация” (САЩ и нация!!, Ха!), другите коварно наблюдават отстрани и дърпат въженцата в “правилната” посока. Както спомена някой по горе – лидера се “умори”, време е да го сменим, по точно хората да си мислят, че инициативата и заслугата е тяхна, пък после да си сърбат попарата, която други им надробят… дааа, “…злите сили не спят, злите сили мълчат и дебнат в засада,… за да ни поведът по пътя към Ада…”, Васко Кръпката
Вярвам в законте на Създателя, по които се развива Вселената и всичко в нея. В това число и човешката ни цивилизация и неините общества. Удивен съм от хармонията и саморегулацията на това развитие! Най-простото доказателство е очевидният факт на самото развитие. Светът върви напред назависимо от каквито и да било смущаващи въздействия “шумове”, които само предизвикват колебания затихващи във времето.
От години наблщдавам един процес, който привидно стои в страни от темата, но според мен е основната причина на случвщото се в нашето съвремие. Стоките пероизвеждани в Китай постепенно завладяват света, тъй като цените им са “непобедимо” ниски и независимо, че растат с повишаване на качеството им, то това повишение е също “непобедимо” малко. Страните от Близкия изток и арабския свят са напълно завладяни!
Вероятно това най-много помогна на САЩ и ЕС да осъзнаят най-после, че техният интерес изисква не само стабилност или по-точно не каква да е стабилност, но стабилност на динамиката на развитието! Защото стабилността постигната на базата на покоя е лесното решение и е абсолютна стабилност, но е застой, който не води до нищо добро и спира развитието! Имаме и примерътр на Русия пред очите си. Това обяснява и изграждането на ЕС и нашето “милозливо” и “хуманно” приемане там, без много, много да сме изпълнили критериите. Простичката причина, която плеядата наши съвременни “политици” се опитват да си припишат, като своя заслуга.
Процесите, които стават сега в Арабския свят се коренят в същата причина, която ПРИНУЖДАВА западния свят да бъде по-последователен и по-честен в политиката си към третите страни, ако иска да запази стбилна тенденцията на развитието си и да излезе от кризата. Защото кризата се корени в крайна сметка в погрешното разбиране за стабилността и когато статичните маси нарстнат (натежат) достатъчно просто преобръщат системата и я провалят.
Арабите са недоволни от управляващите ги сатрапи от години, и редица техни поколения преминаха през своята младост, но показателно е че “младите” недоволни се появиха сега, когато Западът най-после се осъзна и стана “готов” за това недоволство!
Гледах репортаж на “Ал- Джазира” от площада в Кайро, в който един протестиращ каза, че нещата биха били много по-сигурни и спокойни, ако Обама заяви открито на Мубарак, че е време да се вслуша в желанието на народа си и да отстъпи от властта. Остава да видим доколко западът е наистина готов, но дори и да не е, новопоявилите се “помощници” на Китай, като Индия и другите азиатски “икономически тигри” ще му помогнат много скоро да се подготви съвсем!
И това ако не е пример за способността на Вселената да се сморегулира по отношение на стабилността в своето развитие!
Да се допълня, че забравих за нашите медии! Те отразяват събитията по един исъщи трагикомичен начин и избягват всякакви сериозни анализи, нещо на което очевидно не са способни и от което се страхуват. Вижте ги само! На предно място бързат да изтъклнат, че има контра митинги от поддръжници на Хосни Мубарак! Също като “контра митингът” на младежката група на БСП, назовала се Че Гевара пред Пъ Къ Лъ!
Ето затова чета този блог!
Св.Йероним,не съм съгласен с теб. Страните от Централна Европа,по специално Чехия,Унгария,Полша,Литва не чакаха никой да им каже кой да им е лидер и кой не.Спомняш си колко бързо и твърдо въведоха новите правила на демокрацията и не допуснаха този или онзи да ги определя като послушни.Това те правеха за своите народи и с тяхната подкрепа.В резултат постигнаха исканото място сред европейските народи без да чакат някой да ги покани или одобри действията им.Стигнаха до там,че цяла Европа чакаше и тръпнеше дали президентът на Чехия ще подпише или не Лисабонския договор.Това е самочувствие и авторитет.Този президент имаше самочувствието на патриот подкрепен от своя народ и като министър-председател с два мандата и като президент.А сега си спомни каква беше подкрепата за Костов като министър -председател. Първи го предадоха своите,а след това и професионалните предатели от БСП/ДС.Тук поставяш много важния въпрос за националното поведение.Допускаме да ни манипулират и отклоняват вниманието ни от истински важнете неща за съществуването ни и ни предлагат “ерзац”политици,срещу което не възразяваме.Извършват се престъпни управленски действия и пак не реагираме адекватно.За това не е виновен никой извън България.
Изключителен текст с точен актуален (Египет) и вечен морален фокус (“двойният стандарт да подкрепя недемократични управления заради проамериканската им политика в съчетание с враждебни действие срещу диктатори от други политически полюс”). Тук обаче общовалидна формула няма и като че ли всеки отделен исторически случай носи своята “морална поука”. Да припомним най-известните.
1) Дж.Ф. Кенеди е, без съмнение, един от най-слабите в геополитическата стратегия американски президенти, но пръв и дори превъзхождащ Обама като PR-продукт (все пак JFK разполага само с вестници, радио, телевизия и с левите интелектуални дърдорковци от Източното крайбрежие и Холивуд, а Обама освен всичко това има и Интернет). Та JFK реши да въведе чиста и съвършена демокрация в Южен Виетнам. На този напълно отвеян и утопичен замисъл обаче пречеше твърдо прозападният, популярен и авторитарен президент Нго Дин Дием. Той към 1961 г. почти се беше справил с комунистите от Юга, а онези от Севера се попикаваха от страх пред него и кротуваха. И така- преврат “в името на демокрацията”, извършен от продажни южновиетнамски офицерчета, които нямат качествата на Дием, не могат да се крепят срещу многомилионната армия на Северен Виетнам без американска помощ, която точно поради това нарастваше и нарастваше- и така войната заприлича на тресавище. Резултатът- “тигровите клетки” и “полетата на смъртта”.
2.) Никарагуа. В книгата на Анастасио Сомоса “Предадената Никарагуа” (Nicaragua Betrayed ) е документирана непримиримостта на по-слабия дори и от Кенеди като президент Картър към антикомунистическия автократ Сомоса и благата търпимост на същия Картър пред комунистическия тоталитарист и терорист Кастро.Резултатите също са известни: това, което комунистическите изверги от “Сандино” направиха после със страната си, съперничи на Камбоджа.
Затова все пак си мисля, че щастие за света беше моментът, когато Роналд Рейгън и великолепната Джийн Къркпатрик приеха като стратегическа доктрина думите на ген. Макартър “От дърво, от камък да е, само антикомунист да е, после ще го направя и демократ…” И той наистина го прави- в Япония след войната.