Датата 4 февруари не е новина, но и тази година създаде събитие. Най-малкото е “интересно”, че в пълна противоположност на предишната година Първанов просто изчезна от ораторската трибуна този път.
Различен е днешният публичен прочит на годишнината от края на протестите на българските граждани, които поставиха началото на истинската промяна в България, довела страната до немислимото през 1997 г. членство в двата най-важни западни “клуба на богатите” ЕС и НАТО. При това днешният прочит е различен не от дистанцията на изминалите 14 години, а в сравнение с …миналата година.
Само преди 12 месеца президентът Първанов развя знамето на 4 февруари с надпис “ свобода или Аз”. В смисъл, че ни е донесъл свободата и без него нямаше да ни има като свободни граждани днес. Е, не съвсем лично, а в екип с тогавашния “силен човек” в БСП Николай Добрев, покрай чиято (почти) канонизация Първанов разчиташе на пожизнена резервация в сепарето на привилигированите постоянни клиенти на “Механа България”.
На днешния ден преди година действащият държавен глава Първанов пожела да има “Ден на примирението” , а на името на Николай Добрев да бъде наречена “поне една улица в София”. Това стана по време на дискусията “Доблест 2010 – 4-и февруари през погледа на младите” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както написа тогава сайтът Медиапул.
В две поредни и доста пространни телевизионни интервюта предшественикът на Първанов на същия пост Петър Стоянов, който очевидно също си спомня какви говореше Първанов на 4 февруари 2010 г., заяви вчера и днес, че всички участници в свикания от него Консултативен съвет по националната сигурност са били много изплашени от събитията и това е подтикнало на този форум представителите на БСП ( там е бил и Жан Виденов като премиер в оставка, например) да вземат решението за отказ съставяне на правителство. Повтарям: направили са го от страх!
Съвсем друго твърдеше Първанов преди година: “Не е бил страхът двигател за връщането на мандата, заяви още президентът и разви идеята си за “Деня на примирението”, писа тогава Медиапул.
Опровергавайки го категорично, Петър Стоянов на практика любезно го обявява сега за лъжец. Не ми е известно до момента Първанов да му е отговорил.
Тази задочна полемика, в която в настъпателна позиция този път е Петър Стоянов, е едно от доказателствата, че думите все пак имат значение. И знаете ли кое е най-удивителното? Според мен е забележително, че на подсъзнателно или на семантично ниво Първанов на практика е бил абсолютно откровен какво му е на сърцето, призовавайки 4 февруари да бъде ден на ПРИМИРЕНИЕТО. Защото ако искаше друго, а не капитулация пред неговата гледна точка, щеше да предложи все пак ПОМИРЕНИЕ.
Въпросът обаче е принципен: Първанов и подобните му байрактари на саморекламата, които искат да сме им благодарни, действително желаят тяхната политика да се приема с примирение и съзнателно подменят с него помирението. С което обаче демократично мислещите хора няма как да се примирят.
Браво,Гоце!Ти си “велик”.Остап Бендер пасти да яде.
Да си спомним 4-ти февруари 1997 г., апотеоза на народната революция срещу комунистите
http://aig-humanus.blogspot.com/2011/02/4-1997.html
Те умират да говорят за помирение, примирение и т.н. От 1997 г. минаха 14 години и смятаха, че са ни приспали, ама не им излязоха прави сметките.
Всеки българин знае, че Георги Парванов е лъгал многократно по време на своя мандат като държавен глава. А колко е лъжи е изрекъл, когато не е бил президент, само той си знае. И в това няма нищо чудно – всеки комунист е лъжец!
И докато отначало,Франция,Германия
припяваха за Шенген към тях се присъедини по-късно Холандия,а сега вече и Норвегия.
Очевидно е:или има нагаждане и подвеждане,или липса на кураж да се каже истината.
Какво чудно,че президентът решил да отбележи годишнината от 4 февруари 1997 г. с подигравателно
отношение към “д-р Борисов!”като козметика,която е само “пломба” на зъба на времето!
я вижте какво прави наглецът:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3591811
“И нека железните орли да не виснат над небето ви”(медиците в Либия) или нещо от този род … Незнам не съм държавен глава и се обиждам от поведението на управляващите,но може би нямат друг избор освен да прислугват на по-големи интереси.Поклон пред Иво.
Недоверието и неприязънта към политиците и политиката е недоверие и неприязън към демокрацията, демократите и свободата:
http://aig-humanus.blogspot.com/2011/02/blog-post_3990.html
Към Сотиров,Стамбо,ДСБАР,,прозорливатаколежка за ООН-то,D.N./то?/ и др. и др.
Не съм забравил за някои позиции и колеги и ако съм го с т о р и л несъзнателно,сега когато след Х.Клинтон и Б.Обама призовава Х.Мубарак,да не се помайва,
причината е че в техния мощен аналитичен екип зад Океана,не са останали глухи към мисълта на будните българи от блога на талантлив български журналист!!!..
Колкото и да звучи неубедително и лицемерно,вероятно и преди 1 май,
ще призова едни доцент и един професор,до бродещи из Тетевенскте
балкани,на които свалят щшапки и премиери,но както и досега не мислете за мен,защото съм като прегорял въглен,а за България,
която не заслужава участ,да бъде управлявана от много прости хора,
физически и морални злодеи.
Ще видим колко ее последователна и Т.Дончева!!!
Тази бе причината да реагирам незабавно,както след призива на НВ,когато Станищев и Х.Христова,
“взаимно се уважиха!”,така и след тези на др.двама видни герои,
изпуснали времето за варено жито по Задушница!!!
Чунким на Симеон II,не му е ясно кой уби баща му или чичо му?
В политиката се говори “безпощадно ясно а не покрай клитора и с купешки фрази!….
Стойте здраво зад Иво,дори ако ще и да му го начукате на Кардинала
…който е силен,ако не се шуми!!!
Може някои да си вярват… случвало се е в историята.
Удивително е нахалството на Георги Първанов, колкото пъти стане въпрос за събитията тогава. Комунистите я бяха подкарали на принципа “Кучета я яли България, ако не сме на власт”, с което болшинството от хората не се съгласиха предвид реалната ситуация, а тя беше ужасна. Дали някой беше я провокирал, дали беше подпалил “фитила” на гнева на хората, няма значение – произтекоха събития, съизмерими с 6. септември 1885 в Източна Румелия. И тъй като всички пориви у нас се разбиват във вълнолома на бюрократичното ни чиновничество, хората, поради логичното разочарование, плавно се отчуждиха от тези събития. И сега нашият тарикат, в необуздания си стремеж да се прероди в един нов Тодор Живков, се опитва да набира актив на вълната на това разочарование и свързаната с него забрава. А комунистите просто тогава бяха на път да напълнят гащите, защото яйцето беше опряло до онова място, а те не бяха свикнали нищо да решават сами. И панически се отказаха от новия мандат, Първанов просто придружаваше Добрев за масовка. Но, въпреки че съм дълбок противник на такива неща, трябваше да ги набият отвън и двамата, та да не слушаме сега тъпотии с претенции за възвишеност. Засрами се, Първанов, от собствения си народ!
Безспорно е, че днес, 14 години след победата (или по–точно след спасението) на 4–ти февруари България отново крачи с бързи крачки към своята пълна, а може би този път и окончателна, разруха. Напълно съм солидарен с критиките към българските избиратели. Даже ми идват на ум предсмъртните слова на Тодор Каблешков за българския народ, които изрича преди да се самоубие с висящия на стената пищов на турския онбашия. Но не мога да не заклеймя виновните за пълзащия реваншистки неокомунизъм, който недопустимо потъпква правата на българските граждани и страната се представя за посткомунистическа демократична карикатура. Защо ЕС прие България, без да е изпълнила всички критерии за членство? Защо я приеха след като не изпълни – 1. отваряне всички архиви на Държавна сигурност; 2. Лустрацея на кадрите на ДС; 3. Изцяло нова съдебна система; България бе единствената бивша комунистическа държава неизпълнила тези три критерии! Възниква резонният въпрос – какво загубигме и какво спечелихме? Загубихме положителният прираст на българите в страната. Спечелихме завинаги оковите на българския комунизъм.
Защо забравиха, че бяха обещали да ни накарат да изпълним трите критерии допълнително? А сега забравят, че и ние имаме човешки права…..
Абе този Рищельо на френски да пише по добре бих го разбрал.
„Иска се сила, когато си на колене, да кажеш, че си за управление на националното съгласие. Това не е пораженчество”, заяви президентът Георги Първанов по време на дискусията „Ще успее ли подмяната на демокрация?”, посветена на събитията от „4 февруари 1997г”.
Тя беше организирана от Фондация “Институт Николай Добрев”, клуб “4 февруари” и Младежкото обединение в БСП.
Разговорът се проведе в централата на БСП, като неин специален гост беше президентът на Република България. Той изрази възмущението си от стремежа да се подмени значението на случилото се на „4 февруари”.
Към Иван Б.
Не знам какви ги е дрънкал агент Гоце, но участниците в протестите в София (27 декември – 4 февруари) знаят колко изплашени и объркани бяха комунистите и кадесарите. Дори на 10 януари вечерта някой докара биячите от взвода Червени барети на Красимир Петров, за да бият протестиращиге, без знанието на министъра на ВР Николай добрев. Така поне Добрев се оправдаваше по–късно.
Към Иван Б. (продължение)
Народната победа на “четвърти февруари” дойде след безкомпромисната позиция на Иван Костов и Петър Стоянов, както и на невероятната революционна обстановка в София, която бе създал Евгений Бакърджииев. Цяла София беше блокирана и в стачка. Какво правителство ще прави Николай Добрев? Може би Инициативният комитет трябва да помисли дали да не привлече Евгений Бакърджиев. Вярно е, че Вили Лилков е отлично запознат с комунистическите безобразия около Паметника на Поробителя, но Евгений е единственият български държавник, който е направил нещо значимо за декомунизацията на България – взриви Мавзолея на Гошо Тарабата.
Към от Канада – Петър Драгулев
Другаря Гоце иска да мине за улегнал благ бащица на нацията с морал висок колкото Еверест… но няма да му се получи… надявам се за благото на страната…
Президента Първанов защо цепи БСП партията която го създаде? Ако не беше столетницата сега той щеше да е пернишки университетски преподавател.