Нещо много “ретро” взе да става! Какво ли означава това за статуквото, което уж щеше да промени радикално “нещата”?
Яне Янев се завърна на лидерския пост след като (почти) плака в ефир на раздяла с партията си и беше оплакан с нескривано злорадство от доста медии, които иначе нямаха нищо против от няколко години да се хранят от сензациите, които той им поднася. Но се оказа, че плачът на яневите гробища е преждевременен, а той им обясни популярно: имал връзки със службите , дори конкретно с ДАНС и щял да продължи да се ползва от тях ( къде е тънката граница между ДАНС и ДС, вие кажете). А като дойдел на власт, щял да накаже виновните медии (нещо като Волен Сидеров в нощта на неговия парламентарен триумф, когато половината му пресконференция мина в закани срещу журналисти).
Завърна се на “Позитано” и блудният баща на Партията Георги Първанов, който бил поканен там от младите в БСП. Обсъждали нещо, което младите , ако са такива, няма как да помнят, защото 4 февруари 1997 г. за тях е не само през миналото хилядолетие, но би трябвало да е част от една зачеркната епоха – ако наистина са “модерни млади”. Конспиративната сбирка е отразена медийно по вкуса и мерките на съзаклятниците в стил “позитивно от Позитано” – със снимка ( единствена) и текст, разпространени от БСП ( а не от пресцентъра на президента – човекът бил на поклонение пред Партията за първи път от 10 години и това е символично демонстрирано с начина на отразяване на събитието). Каквото преценили, това показали и преразказали – какво тук значи някаква си (пуб)личност!
Завърна се с преглед на събитията от последните 22 години и лидерът на “Подкрепа” д-р Тренчев. Този път постави вярна диагноза, като каза от телевизионния екран днес, че всичко се свежда до един кръговрат на лъжата. Макар че самият той излъга надеждите на страхотно много хора, когато през лятото на 1992 г. беше в челните редици на атаката срещу тогавашното правителство на СДС ( заедно с Бриго Аспарухов и компанията му от професионални превратаджии) , а след като направи възможното за неговото падане после години наред обясняваше как “седерастите” ( имам “честта” да бъда наричан така от него многократно) се свалили сами.
Кръстьо Петков пък, другият виден синдикалист, комуто България дължи подобни услуги (но в откровено левия сектор на “мача” срещу България), също се обръща назад и предлага …Иван Костов да смени Симеон Дянков на поста министър на финансите. “Не, не, стяга се президент Иван Костов”, говорят от негово име пък други герои…
Познайте кой обаче мълчи. Не знам дали мълчи “глухо и страшно”, защото не съм му говорител – не съм упълномощен. Но знам, че все пак го има. Беше призован от Апостола да си кажа думата с онова “Народе???”.
Но да завърша с нещо оптимистично ( за радост на онези, които мазохистично ме четат, за да установят, че само негативни неща пиша и след това да споделят това свое “откритие” публично): не е вярно, че положението днес е по-лошо, отколкото при Жан Виденов ( както за повече контрастност заяви Яне Янев при възкръсването си). Но е вярно, че критерият за “най-лошото” си остава тъкмо споменатият период на тоталния срив от 1996-97 г. и съотнасянето на днешната действителност към онази “кота нула” трябва да ни напомня поне това: не сме съвсем пролетарии, защото имаме какво да губим и това не са “оковите”. Били сме по-зле и от струящата в публичното пространство тревожност при сравненията с миналото трябва да си извлечем поуки. Все пак отново сме пред избор(и)!
Освен всичко друго Яне така доказа, че е абсолютен измамник. Колко дълго се кълнеше преди изборите, че граждани му носели информация. Такава здрава измама в политиката не бива да се подминава…
жалко политическо мишкуване с пълно медиино покритие, цел – една единствена – запазване на статуквото, иначе казано косъм от главата на олигархията да не падне, мисия невъзможна.
народе???, оптимистичен вариант, в последния “капитал” в материал за египетските бунтове стои едно страхотно вътршно заглавие: – сутринта след 1001 нощи.
а песимистичния е в горе написаното
Господин Инджев,
Спомняте ли си, когато др. Тренчев бе знамето на антикомунизма у нас? Странно, защо тогава ни е спестил “дребна” подробност, че е племенник на “вожда и учителя” Г. Димитров? Не че щяхме да му се разсърдим, но щяхме да знаем малко повече. Защото след тази премълчана истина доста странно ми изглеждаха посещението на някакъв конгрес на най-престъпната партия у нас, където в приветственото си слово заяви, че “БСП е европейска обновена партия”.
Второ, ДАНС незабавно трябва да бъде закрита! Вече 3 години изворът на ВСИЧКИ скандали в държавата е ДАНС. Настоящи или бивши кадри на ДанС вадят или фабрикуват скандали, предават флашки, унищожават папки, клатят държавата в буквалния и в преносния смисъл на думата.
ДАНС бе създадена през 2008 г. по идея и в нтерес на СерГЕЙ, на тройната коалиция и на БСП. Създаваха я, писаха правилата и подбираха кадрите й Петко Сертов, др. Трактор и техните прислужници. Какво да очакваме от такова отроче?
ДАНС не помага, а пречи за стабилизиране на държавата. Дори там да има някакви свестни, неполитизирани специалисти, те се губят сред масата овълчена кадесарска пасмина, готова да продаде майка си и баща си, за да се задържи в структурите, да забърше чувствителна информация и да предаде на кукловодите си.
Рецептата е ясна: разтуряне на ченгеджийницата. НСС (контразузнаването) се връща в МВР. ВКР си отива в армията, а финансовото разузнаване се прибира при С. Дянков. Подчинена пряко на премиера, всъщност ДАНС е без контрол. Защото министър-председателят е може би най-натовареният човек в държавата, няма време и възможности да вниква в мошеническите операции на ченгетата. Докато бяха в МВР, поне на книга можеха да ги контролират и да носят отговорност за тях министърът и зам.-министрите.
Да опитаме! По-зле няма да стане.
…намръщен само с глава той сочи
на сган избрана…
Ако флашкмана ЯЯнев иска да направи меко кацане в блатото на политиката трябва да разкрие, кой агент действа под името “Малкия”. Да последва примера на Гоце.
И какви са поуките които трябва да извлечем? Бойко е лош, щото е корумпиран и е контрабандист. Янев пък имал връзки с ДС, а ретро синдикалисти стоят зад Костов. Е повече няма да гласувам, писна ми.
Аз по мафиотски създадена партия от РЗС не съм виждал. Яне е момче на по-голямата част от олигархията.
Циркът продължава с пускането на Алексей Петров на свобода. Първата част на спектакъла беше със задържането му… Сега той влиза в политиката и ще се бори за укрепване на малкия и средния бизнес. Да умреш от смях!
на мен пък ми е тъжно, болно и идва ми да викна НАРОДЕЕЕЕЕЕЕ
ilin
Господа думите по -долу са определе-
нието на Ат.Буров за комунистите и са
казани през1946г. Но ти лично ще загубиш, защото хората от твоята партия, комунистите, не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата. Мазнинката. Пържолката. Момента.
А ДС бе ударният юмрук на БКП/БСП.
Г-н Инджев знае всичко за ДС.Нека да го разкаже.
Към Krasimir:
Не, не знам “всичко” за ДС и дори знам твърде малко, особено на фона на онези, които наистина знаят, но никой не ги закача, а си седят( върху милионите) в миманса и се наслаждават на джумбуша точно такъв техен дългогодишен враг, като мен, да бъде бичуван публично за неща, за които отговорността носят техните организатори и всякакви партийни и офицерски величия. Не беше случайно, че техните жертви от старата опозиция, възкръснали в политиката след 1989-та година , бяха първите ритуално морално заклани “жертвени животни” на олтара на т.н. истина за досиетата под мотото : “искате кръв – ето ви- ха, ха, ха!”. Докато палачите им, които са ги инквизирали и впримчвали, се радват и до днес на богатство, престиж и всякакъв старчески кеф след като съсипаха вторично живота на едни прекършени от машината на ДС и от самите тях бивши опозиционери. Срещу нея съм се изправил с името и самотния си ресурс от повече от две десетилетия и не очаквам “милост” за това “престъпление”.
Подобни твърдения по мой адес ( че съм знаел всичко – тъкмо аз се оказвам “представителен”!) обслужват именно “величията” от ДС в сянка. Защото съм, ако не е единственият ( от публично познатите), то почти единственият доброволец да сподели макар и пренебрежимо малкото, което знае от личен опит. Направил съм го не от склонност към някакъм мазохистичен ексхибиционизъм, а за да съм честен с моите читатели и да не позволявам на кукловодите да се опитват да ме шантажират ( самият Николай добрев, този официално канонизиран “светец” на БСП, навремето се опитваше да ме накара да спра да пиша срещу БСП, заплашвайки ме с компромати, когато бях главен редактор на в. “Демокрация”). Но, разбира се, особено при възможността за анонимно човъркане, отново и отново се оказвам “кокал за глозгане” -желаещите никога не свършват. На тях не им е интересно да се разровят какво правят и какво мислят онези, които са командвали парада в годините, когато един млад човек е бил мобилизиран като редник в него – например някой журналист да е правил интервю с началниците от службата, която е прошнуровала досието ми? Техните досиета, за разлика от моето ( в което странно отсъстват мои “вражески” действия и изказвания от края на 80-те години) обаче са надлежно унищожени ( проверил съм) с протокол и подписи на още по-големи началници , които също “не са интересни”.
Знаещите всичко за ДС или мълчат или подстрекават истинските дейци на милиционерско-десарския фронт да се консолидират под издигнатия от самия президент Първанов в НДК лозунг : ” трябва да се гордеем”. И се гордеят- резултатите ги виждате. А междувременно се подхилват доволно на перманентното морално наказание срещу “кривналия” от техния прав път противник, какъвто съм аз – защото за тях не е укоримо миналото им, с което са горди, докато за мен – е! Колко сладко и приятно е отново и отново да бъда заклеймяван и така да се се види какво се случва на “черната овца”, щом не желае да блее в хор в стадото!
А за Буров – ще се изненадате какво знам и какво ще узнаете от новата ми книга- и други автори са намеквали някои неща за неговата роля на русофил ( за която той горко си спомня, когато го отвеждат с белезниците) в решаващ момент от българската история, но аз ще си позволя да направя още една крачка по утъпкания път на разкритията. Така че и примерът ви с Буров е крайно неудачен – може да е мразел комунистите, но им е помогнал, както малцина други!
Изобщо историята е пълна с примери, когато привидни участници в една система са допринесли за нейното разбиване доста повече от други, които си приписват подобни заслуги – нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, стига човек да има очи да ги види , а и да пожелае…. По делата ще ги познаете, нали!
Повече подробности – в новата ми книга…
( Горното да се смята за принципен отговор на безкрайните опити да бъда накаран да се оправдавам по болезнената тема и да не се възприема като поощрение на желащите да се гаврят по въпроса. Няма да им угодя на первезното желание – аз съм този, който решава кога, как и дали изобщо да участва в такъв натрапен разговор)
Направо ни казвайте кога да я очакваме новата книга.
Към Ваня:
Не зависи само от мен, но , живот и здраве – тази пролет. А я споменавам, за да отговоря на запитвания по въпроса ( без да мога да кажа точна дата).