В дискусията “за” и “против” паметника на великата лъжа, която явно не пречи на свикналите , срасналите се с нея, се появи още едно, този път съвсем научно мнение, което предоставям на вниманието ви.
Изразявам лична благодарност на професора за това, че оприличава Паметника на червената армия на Биркенау и други концлагери – не се бях сетил и научният му принос, признавам, е откривателски. Колко е хубаво да си имаме Биркенау в центъра на София – нали е част от историята?!
Ще си позволя само да добавя, понеже в статията на професора става дума за “малограмотни”, да ограмотя и аз низшите същества, на които елементарно, но частично се обясняват “истините” от историята и от живота: червеният Биркенау в центъра на София си прилича с кафявия и по друга елементарна причина- в частност поради факта, че е на чужда територия. Кафявите социалисти са взели мерки на територията на тяхната родина да няма НИТО ЕДИН паметник на масовото унищожение. Всички концлагери са били построени на завоювани територии, където стоят и днес за назидание на виновните за тяхното построяване. Абсолютно същият е случаят с червения Биркенау в София, в Пловдив и къде ли още не, само че те стърчат за назидание на невинните в завоюваните от червената армия български (толкова трогателно иначе гостоприемни за окупаторите) земи.
Приятно четене и ако случайно се разпознаете като “елементарна частица”, да знаете, че сте сред милионите такива: елементарната Франция празнува разрушаването на Бастилията, а елементарните германци- сриването на Берлинската стена.
И още нещо: елементарно е да се представя желанието на българите да не бъдат лъгани и да преместят една лъжа в музея като “рушене” и “опит за пренареждане на историята” – точно обратното, пенсионирането на лъжата и нейния най-едър символ в България е опит за верен прочит на историята, която с гранитна тежест крещи на съветски език в центъра на София лъжата за освобождаването на свободната по онова време България (включително от германски войски) чрез вносен комунизъм.
В. “Новинар”
Историята е такава, каквато е, не може да бъде пренареждана и парфюмирана
03-02-2011 Проф.Николай Василев
Мавзолеят, рубинената звезда, гипсовите сърпчета и чукчета по фризовете на сградите-мастодонти, Альошата, паметникът на съветската армия – да бъдат или да не бъдат! Някои от тях все още биват, други отдавна не ги бива. Гигантските сталинистки крепости в центъра на столицата, не по-малко внушителни и „дразнещи” атрибути на „комунизма”, не подлежат, слава Богу, на взривно-разрушителни колебания – в тях уютно се изтегнаха антикомунистическият парламент, антикомунистическият министерски съвет, антикомунистическият президент.
Да бъдат или да не бъдат – хамлетовският въпрос периодично изплува от последните към първите точки от дневния ред на обществото. Обозначаващият го спор циклично пламва и гасне в публичното пространство. Аргументите „За” и „Против” се трупат, но повечето от тях (особено свързаните с художествената стойност на спорните атрибути, наблягащите върху документалния им статут или злонамерено идеологизираните) си остават креативно безсилни, очевидно неубедителни и дори смешни, да не кажа тъпи, за да кажа елементарни.
И това е така, понеже те не засягат същността на разгорещените дебати и грубо нарушават дискусионната етика.
Първо, естетическите измерения на обсъжданите обекти са неутрални спрямо смисъла на противопоставянето. Дали са красиви или грозни изобщо не е важно. Защото въпросните обекти – в аспекта на „да бъдат или да не бъдат” – престават да бъдат произведения на изкуството, не са архитектурни творения, не носят никакъв естетически заряд.
Те са просто късчета история.
Второ, съдбата на тези обекти се решава, независимо от съвременния им градоустройствен или „външнополитически” статут. Няма съществено значение дали са признати за паметници на културата или не са признати за паметници на културата, дали са запазени или не са запазени по силата на междудържавни договори и т. н. В края на краищата статутът може да бъде коригиран, договорът – анонсиран, градоустройството – усъвършенствано; от това природата им не се променя.
Защото те са просто късчета история.
Трето, грубата (понякога цинично целенасочена) идеологизация на спора и заеманите в него позиции е фактически зловещ отзвук именно от онази епоха, която се опитваме да преодолеем и забравим. Парадоксално, но факт – най-върлите „отрицатели” (на думи) на въпросната епоха на практика я възкресяват и укрепват всекидневно чрез охотното използване точно на любимото оръжие на тогавашните цензори и доносници.
Вярно е, в противопоставянето на „За” и „Против” се включват и хора, ръководени от чисто идеологически мотиви. За тях запазването на паметника на съветската армия, примерно, означава вливане на историческа енергия във вените на БСП. Но за такива изобщо не става дума; тези хора са реално вън от действителната дискусия. Фалшивата „принципност” на техните аргументи си личи отдалеч. Колкото рухналият мавзолей на Димитров и паметникът на съветската армия биха могли да възкресят комунизма, толкова и мавзолеят на Батенберг и царският дворец биха успели да възкресят монархията. Те не са идеологически натоварени (с актуална стойност) феномени.
Те са просто късчета история.
Tочно затова спорът „За” и „Против” паметници, мавзолеи, чукчета и пр. не е спор „За” и „Против” комунизма и въобще ретроградните обществени сили, а е спор „За” и „Против” приспиването на историческата памет, спор „За” и „Против” унищожаването на историческото наследство. И онзи, който си позволява да фалшифицира идейните подбуди и да подменя тезата, всъщност демонстрира доказателственото си безсилие.
На света има много по-отвратителни останки от нечовешкото минало, които обаче са запазени – главно с образователно-възпитателна цел. И за да не забравяме! Край полското градче Освиенцим е разположен държавният музей „Аушвиц-Биркенау”. Нямат си поляците и германците юнак като нашия. Там всичко си стои – лагерните постройки, газовите камери, крематориумите, през чиито комини са литнали към небето милиони невинни души. Но нищо не е пипнато – минават посетители от цял свят, гледат и отнасят в сърцата си автентичния образ на фашизма.
Нито една масова идеология, припомням на малограмотните, не възниква случайно, по силата на някакъв каприз. На бял свят я извиква социалната необходимост. И тя може да бъде унищожена не със сриването на едни или други нейни исторически следи, а с унищожаването на социалните условия, които са я породили. Елементарно.
Историята е такава, каквато е. Историята не може да бъде пренареждана, аранжирана, парфюмирана, фалшифицирана. Независимо дали ти харесват или не ти харесват, дали са позорни или славни, историческите събития, дати, имена, символи са такива, каквито са. И това е. Отделен е въпросът за техните възможни (и често противоречиви) „актуални” импликации.
Всичко, което се е случило, се е случило. Ние можем (и трябва) да го интерпретираме, да го оценяваме, да търсим еволюционния му смисъл, да го носим в себе си като урок, но не и да го „анихилираме”.
Репресивният режим е част от нашата история. И булдозерният героизъм със задна дата няма да облекчи съвестта ни (особено у този, у когото я има, както пее един от „мръсните съветски окупатори” Висоцки). Тодор Живков и мавзолеят са част от нашата история и лозунгите на закъснялата доблест няма да изтрият срама от това, че толкова време сме ги търпели и сме им махали с цветенца и ръчички (аз не съм!) из недрата на мощните манифестации.
Разрушителите са също частици от българската история.
Елементарни частици.
Жалко за професора…
Тази година напускам България за постоянно и тъй като вече е напълно сигурно че нея няма да я бъде най тържествено обещавам да направя всичко възможно заедно със нормалните хора от западна европа за ликвидацията на всичко комунистическо в Болхария-Булгаристан!!
Мисля, че и на териториятя на Германия е имало концлагери. Печално извесните Бухенвалд и Захсенхаузен са си баш в Германия.
О, вече не мога да понасям никакви такива идиотщини, разни “професори” да ми говорят глупости. То техните “професори” нямат край и ги знаем що за професори са……..
Не искам тези гнусни комунистически тотеми да стърчат над главите ни, над България! Искам да мога да дишам свободно!
Г-н Инджев, чета блога ви често, но по принцип не пиша в коментарите. Харесвам статиите ви и изобщо позициите ви. Исках само да ви попитам, защо сте спрели да изпозлвате фейсбук(видях че последния ви пост там е от юни 2010)? Защо не давате и там гласност на инициативата ви? Например чрез създаването на група. Все пак трябва да се използват всички възжмоности за популяризиране на инициативата. Всички знаем, че българските медии не са особено активни по въпроса.
Една елементарна частица се противопоставя на първо място, срещу абсолютно неграмотното намесване в това писание на името на Висоцки.Но това е отделна тема, за достойните люде, които са били такива, не благодарение на, а въпреки това.Познавах Висоцки, след една среща с него, която бях записал, двама души /бяха си руснаци/ от “историята такава каквато е” и които непрекъснато слухтяха след него,се качиха в колата ми и прослушаха записа.Както и да е. Ставаше дума за късчетата история, които трябва да се пазят.
Попаднах в пандиза. Изнасилиха ме. Не само ме изнасилиха, но и снимаха изнасилването. После залепиха снимките на видно място. Питането ми е към господина професора: В правото ли съм да искам свалянето на тези снимки от стената, или трябва да ги търпя като късчета история? Защото те са си история. И като минавам покрай тези снимки, ме вълнуват едни такива мисли и чувства, които не ми се споменават. Като минават покрай тези снимки, тези които ме изнасилиха, ги вълнуват съвсем други мисли и чувства. Кажете ми господин професоре, кажете на една изнасилена елементарна частица, има ли право да свали от стената позорящите я снимки, раздиращи психиката и,водещи до суицидни помисли, или трябва да се примири с късчетата история. Тези, които ме насилиха, г-н професоре, са тук и ми се присмиват. Ще благоволите ли да ми дадете някакъв професорски съвет?
…късчета история?? Да възстановим тогава и бесилото на което е обесен Васил Левски ??
Тогава за професорство трябваше да си и член.
Ако е същият пишман-философ от СУ – тогава вече става пределно ясно, защото родените и обучените в зората на “новата власт” са най-свирепи.
Има просто решение: Да се остави паметникът и редом с него да се направи почти толкова голяма мраморна страница, на която да бъдат изписани аргументирани слова като това по-горе. Защото за много хора този паметник преди всичко е израз на това, колко нищожна е била младата още България в очите на т.нар. велики сили (повечето с поугаснало величие в наше време), та са я ползвали като топка за пинг – понг. И е нужно да бъдат просветени в истинските, неподправени мотиви паметникът да затваря хоризонта в центъра на столицата.
ПП“ Да не се забравя на мраморната страница да се даде и мащабния фактор – според съотношението “паметници от съветския комунизъм”/”паметници от останалата част от историята на България” излиза, че 90% от българската история се е сътворила през т.н. “реален социализъм”, т.е. точно както го говореше видния деец на международното работническо и социалистическо движение” (не е Георги Първанов).
Останкиите от лагера „Аушвиц-Биркенау” са паметник на невинните жертви на националсоциализма, а паметникът на Съветската армия е издигнат в чест на джелатите на българския народ. Разбира се, ако до паметника на Съветската армия бъдат издигнати паметници на византийския император Василий Българоубиец и турския султан Баязид Светкавицата, нещата може би ще придобият някаква историческа и образователна цел, както за „малограмотните“, така също и за голямограмотния професор.
Елементарно!
И въпреки многото приказки на проф.Н.Василев, НЕ, НЕ, НЕ! – на паметника на лъжата, както казваше един обикновен,неук мой близък – “да се маща от там”
ТАКИВА СА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСОРИ, РАЗДАВАЩИ СИ ЕДИН НА ДРУГ ТИТЛИ.
ОТ НИЩО В ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ НИКОГА НЕ СА РАЗБИРАЛИ ПРАВИЛНО. САМО ГИ ВЪЛНУВА ТЯХНАТА БКП /Банда Крадливи Партиици/.
Василев напълно се е олял.
Питане до професора Николай, другаря Василев:
Цитирам: “договорът – анонсиран” – това какво значи, многоуважаемий???
Толкова сте бил заслепен от идеята да запазите болшевишките тотеми, че сте се оплели като пате в калчища близо до полското градче Освиенцим …
Абе,”професоре”??? Н.Василев?Не ти ли стана ясно,че не разбираш нито от ПАРТИЙНО СТРОИТЕЛСТВО/АСО? и др/нито от история.Поне се СКРИЙ т.е,ОКОПАЙ се дълбоко и чакай БЛАГОДЕТЕЛИТЕ си !!!Ама се съмнявам
че ще ги дочакаш?УПОТРЕБИХА ТЕ. Изчезни!!!
този път уважаемият професор се е объркал.концлагерът,газовите камери,комините и т.н.,това е истинска част от историята,докато паметникът е точно обратното,той е предумишлено фалшифициране на историята.как може да сравняваш истински съществувал ,реален обект концлагер и произведение.пропагандната бутафорна нацистка скулптура е точно толкова част от историята колкото и този паметник.но германският народ не се е допитал до проф.василев и се е освободил от нея,предполагам че е по складове и мазета,а не по улиците и площадите.уважаеми професоре,идете и разгледайте паметника,вижте колко<литература< има в него и никаква история.
http://www.facebook.com/group.php?gid=158334567525315#!/group.php?gid=158334567525315
Иинициативата за демонтиране на паметника на съветската армия отдавна има ФБ група. Дала съм линка по горе. Има и сайт decommunization.wordpress.com
Статиите на Иво Инджев, дискусии, събития на инициативата, всичко това се обявява и във фейсбук и във сайта. Има и много снимки. Така че този начин на популяризиране не сме го пропуснали.
Ако не се лъжа, става дума за същия онзи измислен професор, който след 89-та пъргаво се изсули от потъващия кораб на комунягите /БКП/, мина през измисленото АСО, после се прехвърли на АСП и се навря в СДС, за да създава “перца” и “сдс-та с тирета”, разпиля се на модерни и европейски левици и като не му се отвори парашута волю-неволю си седна на задника.
Същият този професор през онези мътни години, по подобие на Блъсков се грабна и за една нощ /кой знае с какви пари/ взе та започна да издава вестник “Начало”. Ей тъй – “на един таван с една пишеща машина” и за едната чест!После и вестника замина в небитието.
Ама шило в торба стои ли?
Нали е “ляв интелектуалец” – не може да не се “изплюнчи” по въпроса!
На този професор, с извинение, ще отговоря с цитат точно от неговото алкохолно-афористично творчество:
Професоре, “ОТ ТОТАЛИТАРНИ ДЖИБРИ ДЕМОКРАТИЧНА РАКИЯ НЕ СТАВА!”
Направо се просълзих “Те са късчета история”, но е пропусната втората част на изречението “съшита с бели конци”.
Дефиниция на Тери Пратчет “История е не това което се е случило, а това което са написали историците”.. no comment.
Продължавам ден след ден да разбирам все по-добра в каква помия сме живяли и колко е невероятно сега да вдишваме поне малки глътки СВОБОДА.
Проф. Н. Василев си противоречи! Казва, че паметника е “просто късче история”, а изговаря куп елементарни глупости за да докаже, че мястото му не е в музея.
Четох във вестник Култура от миналия петък мнение на арх. Лило Попов, най-общо, че паметникът не прябва да се маха. Всеки се има право на мнение, но все пак в този вид е ужасно, да остане. Просто е грозен, бездруго България е осеяна с кой от кой по-грозни паметници, но този е в пъпа на занемарената ни и очукана столица, стърчи неправомерно, би било най-просто и логично да се свали скулптурната група от мегаломанския постамент и да се постави върху основата, ще добие приличен вид, който иска да ходи да му се кланя, скулптурите ще бъдат запазени, а теренът отпред ще се ползва от гражданите за разходки. Помня и красивата царска градина, която беше там, помня и будките с милиционери, които пазеха паметника с шмайзера, с шмайзери…
Единственото хубаво на този иначе арогантен, нямащ нищо общо с историята паметник е че ще разграничи
нас елементарните частици, милеещи за Родината си, от начетения Професор Н.Василев (Професор му е малкото име).
@ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА
Да, съжелявам. Сайта го знам, за групата не знаех.
Гадно, г-н “професоре”!
Господин проф. Василев,
вероятно знаете, че след капитулацията на Германия там бяха просто премахнати монументалните символи на нацисткия режим – например беше взривена на късчета скулптурната фигура, стояща на входа на стадиона в Нюрнберг, изобразяваща орел, държащ в ноктите си пречупения кръст. Защо ли американците не го оставиха като “късчета история”, по Вашия израз, а предпочетоха да го направят на отломъци, без някой да ги обвини в “разрушителство” и “пренареждане на историята”. Отговарям Ви веднага – защото са американци. Сравнението на паметника на окупатора с високо вдигнатия над главите на софиянци “Шпагин” с нацистките концлагери е толкова неуместно, че човек се пита Вие като човек на науката, който би трябвало да се ръководи само и само от истината, поради незнание ли правите това или поради нещо друго? Както сам споменавате, Освиенцим, Биркенау, Дахау, Бухенвалд и пр. са музеи, в които на днешните посетители, особено на младите поколения, се обяснява мрачното минало и ужасите на нацисткия режим. И това е историческата истина, засвидетелствана чрез тези концлагери. Сега съгласен ли сте да приемете за истина лъжата, че съветската армия ни е освободила,когато истината е точно обратната – Съветския съюз обявява война на България, която по време на Втората световна война запази дипломатически отношения със Съветите, не изпрати войски на Източния фронт, а целта на бруталната съветска окупация е всеизвестна – на страната ни бе отредена участта на част от бъдещата сталинова империя. Смятате ли, че днес, когато историческата истина за мнимото освобождение, което всъщност представляваше насилствено налагане на болшевишкия тоталитаризъм, е достатъчно добре изяснена, присъствието на паметника, символизиращ лъжата,натрапвана десетилетно на обществото, ще бъде “част от историята”, или ще продължава да забулва със заблуди и фалшификации точно тази част от историята. Ето защо мястото на монумента на лъжата е там, в музея, за да може историческата истина да стане достояние на хората така, както става достояние истината за нацистките концлагери, а не да стои в центъра на София, където поддръжниците на лъжата ще продължават да скриват истинската история.
Към А. Добрева – жалко за нас, професора изобщо не го мисля. На него му е много добре, ние се мъчим във вечно прекършения ни порив за свобода.
Към Маринов: изпитвам дълбок респект към вас за смелостта ви да говорите с името си, и…, дори простете, дано не ви обидя дори и за малко в желанието си да ви кажа, да изразя моя ужас от това, което сте написал. Изпитвам невероятна болка и чувство за срам, че търяпхме този паметник толкова години, само да прочета това и се разплаквам, поклон пред вас…
http://decommunization.wordpress.com/2011/02/09/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE-%E2%80%9E%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%B5%E2%80%9D/
Един прекрасен коментар на Георги Чунчуков, член на инициативния комитет ЗА демонтиране на “паметника”!!!
Наскоро четох друго мнение на друг професор (арх.Генчев), което намирам за сравнително приемливо – паметникът да се монтира в двора на руското посолство.
Допълвам – нека да бъде насочен (устремен) точно към прозореца на кабинета на посланика.
Смятам че ще бъде справедливо, а и посланикът ще бъде щастлив !!!!
Ядоса ме хипопотама му с хипопотам. Ще му го кажа в прав текст като малограмотен: Малко си чел Хегел, лъжепрофесоре! Да си го дочетеш! “Феноменология на духа”, нали знаеш? Без Хегел твоят Маркс е кръгла нула. Точно Хегел е писал, че една идеология става масова, не по “социална необходимост”, а като логично следствие на развитите преди това идеи. И анемичната ти храчка срещу безкористна инициатива те поставя в редиците на ренегатите. За историзма – Хегел! На стари години!
Защо ли в Полша, Белгия, Франция няма издигнат “от признателното население” паметник на хитлеристката армия-“освободителка”? Нали и това би било “късче история”? Но такива паметници, съвсем нормално, няма! Затова и няма с какво да се сравнява нашия роден ПСА – той просто е уникален(заедно с пловдивския “алешка в каменные сапожки” и варненския”Гащите на Цола”)!
Интересно е, как по всеки повод, който дори и плахо заплашва доктрината на Московската империя, лъжебългарите със Съветски ген и паспорт се строяват в редичка и запяват “Ставай страна огромная..”.
Обидното е, че начело глупее Българският президент/карикатура/креатура – Гоце. За всички тях окупацията на България 1944 е част от Отечествената им война и ПСА е паметник на тяхната “бойна слава”.
Съгласен съм, че са късчета гнусна история на ЛЪЖАТА и мястото им е в музея на ЗЛОТО. Извън София.
Аналог на музея “Аушвиц” у нас би могъл да бъде един музей “Персин”, примерно. Да бъде запазено/възстановено всичко в автентичния му вид, вкл. и хранене на свине с човешки трупове, да (цитирам)”минават посетители от цял свят, гледат и отнасят в сърцата си автентичния образ на ” комунизма!
Но да се сравнява Аушвиц с паметника/ците на съв. армия у нас е нелепо и вулгарно, не само за един професор, но и за случайно минаващ покрай Университета!
ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ТОЗИ “ПРОФЕСОР” Е ТИПИЧНО ЗА НЕГОВАТА ПРЕДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТА НА 90-ТЕ ГОДИНИ.ПОД РЕЖИСУРАТА НА ДС ОСНОВА ПАРТИЯ АСО,КОЯТО МОЩНО ВЛЕЗЕ В СДС. В РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА БЯХА ИЗБРАНИ ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ ОТ ТАЗИ ПАРТИЯ, КОИТО УЧАСТВУВАХА АКТИВНО ВЪВ ВЗРИВЯВАНЕТО НА СДС И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА Ф.ДИМИТРОВ.СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕДАТЕЛСКАТА ЗАДАЧА,Н.ВАСИЛЕВ И “ПАРТИЯТА” МУ СЕ ВЛЯХА ТИХОМЪЛКОМ В КБ.
А ако утре Бойко Борисов си издигне 30-метров паметник за това, че ни е освободил от Триглавия змей? Означава ли рефренът “Историята е такава, каквато е.” това, че след 10 години никой няма да може да заяви неговата абсурдност? Не може да търпим всички прищевки на властниците, окупаторите, колонизаторите. За мен преместването на паметника е израз на зрялостта на обществото.
Идеята на Пешо С. за музей “Персин” е чудесна. И той е 100 процентовия аналог на музея “Аушвиц- Биркенау”! “Професоре”, какво ще кажете?
На “професора” ще му кажа, че искам да го “напляскам” и после да му дам моя снимка, за да помни, че това е част от неговата история. Няма значение дали съм красив, или не.
То е ясно какъв тип професор е, ама принципа – не е важно дали ще те таковат, или ти ще таковаш – важното е да участваш в секса, е пагубен за тези, които ми се вържат, защото те винаги ще са с гръб.
Паметници на омразата трябва да се премахнат!
Паметници на лъжа и насилие трябва да се разрушат.
Русия е враг на България и българщината!
Отдавна съм разбрал, че писаното от другаря/господин Н. Василев не трябва да се чете. Впрочем не само от него.
Глас народен, глас божи. Защо да не се направи допитване ведно с изборите. Понеже не обръщам внимание на паметниците и храмовете, защото са купчина материал, въпросът не ме вълнува особено. Той не вълнува грабителите. Ако ли бабички събират подписи в защита на паметника, това се прави с цел сплотяване предизборно но редиците. И докато се вдига пушилката около символиката, грабежът продължава.
Изобщо един символичен преход за болшинството и съвсем реален скок в капиталистическият рай за малцинството.
Не е лесно да си син на партизанин, застрелял по погрешка командира на отряда си…,
/представям си от там нататък силата на “двойните сигнали”:
“с одной рукой:дерзай!, с другой рукой:подумай, подумай, подумай…”
Та, на професорчето психиката си му е раздрана
и иска непременно на всички ни психиката да се раздира от тоя “паметник”.
Спомням си много ясно думите му на първия митинг, в който се включи: Ние искаме демокрация,искаме… но, представете си, и комунистите искат демокрация, искат…
Беще в смисъл, че към всяко нещо се прилепят и правят трудно да се види огромната разлика. Е, господин професорчо, сега ние искаме нещо, което те не искат и нямат как да изимитират, че го искат. Стигнахме до най-болния и най-болезнения пункт, при това силно конкретизиран.
И сега, даже и Вие – специалист по въпроса, не можете да поддържате раздвоена позиция. И се прилепихте. Към тях.
До г-н Маринов:
Г-н Маринов, описахте участта на България по най-точния начин.
В първия момент, помислих, че, наистина сте бил подложен на това и останах поразена от способността Ви да го надмогнете. Да го назовете. Да го оползотворите сега, в този момент, когато е толкова нужно. Погледнах на Вас като на един от най-достойните и будещи гордост представители на човеците като такива.
Всеки от нас би могъл само да се надява, при същите обстоятелства, да е способен поне на частица от такава сила. Да назове нещата. Публично.
И тогава, за първи път осъзнах колко нямам право да се сърдя на народа ни, на страната ни, колко е арогантно да очаквам непременно да може да го назове, това на което е бил подложен. А това е, което извикваме, като поставяме въпроса за “паметника”.
С това което сте описал, са способни да се справят единици.
Назоваването му вече е огромна степен на справяне. В сравнение с нея, оттам нататък – си е направо… лесно.
Няма как един цял народ да се състои от само такива единици. От само такива “елементарни частици”.
Гордост е за мен да съм тук с вас, елементарни частици – най-същностния ресурс на живия организъм. Да сте живи и здрави, и благословени!
Който е проследявал след 10.11. изявите на професора (със сигурност е професор и поради семейните заслуги към народната власт), сигурно е забелязал моралната му нечистоплътност. Само едно не мога да не му призная: напълно последователен е в мръснищината си.