Ако в пустинята на египетския Синай, бягайки от египетско робство, Моисей е постигнал за 40 години с народа си успех в освобождаването му от комплекса на робството, то каква е равносметката от изригването на свободолюбието на египетския народ след 30 години управление на “фараона” ( както в Египет наричат Мубарак”)?
Да, “рано е да се каже” е онова, което всеки ще каже. Особено, ако няма какво да каже.
Мубарак си отиде от върха на пирамидата, която беше построил за режима и за себе си. Но по особен начин. Не избяга като своя туниски колега Бен Али. Не беше свален и прогонен със смъртоносни ритници, както много подобни автократи и диктатори.
Изненадата от формата на протеста комай е по-голяма от съдържанието на събитието, което тепърва ще се утаява на дъното на близкоизточния връх, на който се намира Египет (като най-влиятелна в много отношения, най-многолюдна арабска страна). Ако не беше бруталният изблик на терора срещу демонстрантите от техните опоненти, яхнали коне и камили (които изчезнаха като вода в пустиня по същия начин, както се появиха като порой над пясъчни дюни), бих казал, че протестите в Египет се развиха по …български сценарий.
Не познавам друг случай от съвременната история, когато толкова значими човешки маси да са демонстрирали мирно и упорито с политически искания толкова дълго и да са постигали своята цел без нито един акт на вандализъм, както стана това в България през януари и февруари 1997 г. Който и да е драснал кибрита на Парламента в нощта на 10-ти срещу 11 януари тогава, не може да зачеркне с тази провокация факта, че “уличното” волеизявление на българите в онези паметни седмици на горещ (с ентусиазма на гражданите) студ записа уникална страница в историята на цивилизоваността на нашия народ и неговите инстинкти да брани достойнството си в труден момент.
Такива мисли минават през архивиращата част на мозъка ми в момента, когато наблюдавам картината на невижданото за Близкия изток предаване на властта в анонимните ръце на народната еуфория. Събитието, декорирано с лозунги за свобода и демокрация, е непознато за най-враждебния към демокрацията регион в света, управляван от всички цветове на политическото потисничество през целия колониален и постколониален период на своето съществуване. А непознатото плаши .
Феноменът свободата и нейните атрибути ( като правото да бъдат избирани свободно най-популярните обществени лидери) не веднъж е давал …отровни плодове в онази част от света. Така беше с изборната победа на радикалите от Хамас в палестинските земи, а пък за народния взрив, помел режима в Иран през 1979 г., да не говорим. Твърде е възможно натам да завие и да се удави на някъде в разливите на мътния Нил поривът на Египет, където ислямистката опозиция е най-подготвена да поведе към избирателните урни същия този народ, който днес е опиянен от забранената напитка – от шампанското на изригналото усещане за значимостта на незначителния, на малкия човек.
Как обаче да “забраниш” правото на тази радост на “робите”, които са обикаляли 30 години египетската пустиня, за да се освободят от своя фараон? Всички народи, точно както всеки човек, трябва да извървят своя път. Египет обаче е лидер на един безкрайно напрегнат свят и никой не може да предвиди изненадите от отпушването му по правила и принципи, които важат за други, проспериращи общества на Запад (и на Изток дори).
В много случаи от опит – глава боли! Но без “проба- грешка”, няма прогрес.
Затегнете коланите, излитаме на орбитата на близки наблюдатели на близкоизточните бури. Турболенцията е неизбежна в нашия свят на скачени съдове и не бива да сме откачени съдници на различните от нас общества. Трябва да се научим да ги приемаме, а не да се опитваме да ги променяме. Защото светът е голям, бурен и шарен.
Ако обаче напуснем черупката на собствената си провинциална комплексираност, може и да спечелим от осъзнаването на факта, че сме дали пример за цивилизовано сменяне на властта под народен натиск доста преди Египет ( и без нито една жертва!). Ако светът не го знае и не го е забелязал, да си го кажем поне ние!
Тук преди малко повече от 20 години гледахме с почуда репортажи от Букурещ, с радост репортажи от 10 ноември и други подобни PR кампании.
Сега е същото. Сменят бония от рак диктатор(той май вярва,че ще живее до септември) навреме. http://www.uncoverage.net/2011/02/president-mubarak-headed-to-germany-for-cancer-treatment/
http://www.upi.com/Top_News/World-News/2010/07/19/Report-Egypts-Mubarak-dying-of-cancer/UPI-63291279547386/
Сигнала за народа е ясен, радоста му е предсказуема, резултата -също…
Може би от състоянието на нашата “свобода” си личи, че нищо не сме пожертвали за нея?
Чудесен, бляскав, вълнуващ с правдивостта и дълбочината си текст; ето още нещо, което добре може да се свърже с написаното по-горе та да се върви към така потребната ни цялост на нашето световъзприятие:
България – страна на безчестието, страна на подлеците и на малодушниците: http://aig-humanus.blogspot.com/2011/02/blog-post_12.html
Е сега като дойдат ислямистите Египет ще види свобода.
Уважаеми г-н Инджев,преди три седмици споделих учтиво,че преди повече от няколко десетилетия,
исторически лидери като Насър,
Сукарно,Тито,Неру, Ф.Кастро и др.на много международни форуми,
освен в ООН,което е било надлежно
ефективно спрямо агресията,само по въпроса за агресията на Корейския полуостров при Трумън,
Мао,Ким Ир Сен и Сталин,кажи речи 5-6 години след Елба и Потсдам.
Свързвайки това “споделяне” с опитите на САЩ,да са добре и с реалните демократични съюзници и с пришпорваните събития от ислямистите съборили ирански щах а сега и Х.Мубарак,като българин добавих-не по-малко нюансирано-че ефектът от верижната реакция,
колкото и да се ослушват визирани от Вас “другари”,не само не е толкова внимателен като мен и не чука,тихо и грижливо,а ще издъни вратата.
някъде прочетох, че в една от разбунтувалите се арабски държави, олиото и хляба били поскъпнали, та се чудех, ако ние от бг тръгнем по улиците да променяме живота си дали няма да объркаме посоката, защото начело на държавата винаги ще имаме демократично избрано с 4 г. мандат правителство, чиито лидери ще говорят за демокрация и правов ред, срещу кого ще протестираме, срещу мафия не съм чувала да има протести, тя е аонимна и е само термин, от друга страна солидарността ни е слаба съдя по вече проведените “солови” браншови протести, извън по големите градове цари мизерия и пошлост, чалга и разврат, а в един съседен блог тече едно дране на кошули на тема: – убииците на цезар престъпници ли са или герои, да 87 се случи, ама с други хора май
присъединявам се….Чудесен, бляскав, вълнуващ с правдивостта и дълбочината си текст;
Тревогата на запада е не какво ще стане с Египет, а каква ще е политиката му спрямо Израел? В умовете и сърцата на обикновените египтяни и палестинци и араби Израел е един агресор терорист, който чрез избиване и насилствено изселване на мирно население се е настанил на палестинска територия.(Клането в Дейр Ясин в Петък 9-ти Април 1948г., където еврейските организации “Иргун Цвай Леуми” и “Бандата на Звездите” избиват цялото мирно население- виж списание TIME). Политиката на Израел е да сключва мир с купени диктатори като Мубарак и сега търсят следващия, когото да купят. Тази политика никога няма да им донесе мир. За съжаление целият свят търпи последиците от тази политика. Всички военни конфликти в момента се водят в името на сигурността на Израел (или САЩ). Това още повече разпалва омразата. Ако Израел иска истински да заживее в мир трябва да спечели сърцата и умовете на обикновените палестинци и араби.
Чета коментарите. Преди се смеех на наивността, неинформираността и глупостта на коментиращите. Вече дори не е смешно. Египет е страна с 90% мюсюлманско население. Ислямът проповядва подчинение, насилие, омраза, а не демокрация. Как мислите, дали в страна с 90% население, чието съзнание е обременено с догмите на исляма ще има демокрация някога? Бил съм в тази страна 4 пъти за 7 години. Демокрация има там, където обществото е демократично, а не там, което се налагат демократични норми. Няма случай в историята, в който ислям и демокрация да вървят ръка за ръка. Двете неща са идеологически несъвместими. Това трудно може да оцени от общество като българското, което също не е демократично, блянува за диктатура и 20 години не спира да гласува за комунисти и милиционери.
Хем се радвам, като гледам какво става в Египет, хем го гледам малко със свито сърце, защото чувам отвсякъде, че редикалните ислямисти събират най-много поддръжници. При едни демократични и неманипулирани избори е почти сигурно, че именно те ще доминират във властта. Ако военните не хванат юздите (съвсем не-демократично)както в Турция, в Египет се задава един втори Иран.
За революцията в Тунис се пише че е първата успяля революция «чрез интернет» , значи египетската трябва да е първата успяла «въпреки изключен интернет» но имайки в предвид резултатите от някои неуспели в крайна сметка революции , вярно е че по-важното е кои сили ще ги яхнат – демократически или екстремистки.
Антиамериканските «аналитици» сега се надпреварват да пишат че това са американски технологии за правене или подклаждане на революции , говорят за «балканизация на арабския свят», за «деструктивен креативизъм» или «креативно разрушаване» , за «фейсбук» и «туитър» революции , търсят паралели с «цветните революции» (организирани пак от американците) и т. н. но колкото и да се мъчат да ги изкарат негативни не могат да ги приравнят с московските технологии на «износ на революция».
Никой не ще да коментира фактите че истинската демокрация и свобода са идеите които привличат, те са идеите които се реализират и са най-жизнеспособни и най-креативни , че всички страни които максимално са ги възприели и приложили в своите условия са проспериращи , открити и динамични общества.
От другата страна има идеен вакуум , дефицит , безпътица , «идеи» и «теории» ПОРЪЧАНИ на разни политически технолози, конспиролози и откровени жонгльори-еквилибристи с понятия , «вертикални» , «суверенни» и какви ли още не модели на «демокрация» , мулти-полярни кроежи за световно устройство (след провала на техния еднополяризъм), стремежи за откриване на разни катализатори на антиамериканска съпротива и т. н. , но ПРИВЛИЧАЩА ИДЕЯ НЯМА!!!
Даже «евразийската идея» която бе поръчана , изфабрикувана и хвърлена в блатото , макар и налапана от немалко леви лапнишаранковци и в Европа поражда несравнимо повече въпроси отколкото отговори.
Хората на 21 век не са глупави и преценяват добре , без разлика дали са араби , евреи или ескимоси , а интернетът и всички други модерни технологии , естествено продукти на най-развитите демократични страни им отварят очите, освен че помагат да комуникират бързо и безпрепятствено , но и свалят безброй маски на разни там екстремизми , тоталитаризми, фундаментализми и комунизми и показват истинското им отблъскващо лице. И събуждат заложените у човека съкровени чувства на стремеж към прогрес.
Според подобни «аналитици» тези технологии зомбират и дресират човечеството , всячески се опитват да му внушават това , а овластените противници на демокрацията направо ги забраняват или изключват , навярно за да «предпазят хората от зомбиране» , това пак го видяхме.
Ще трябва обаче да ги успокоим , като кажем че еднополяризма засега не е умрял и е прибързано да го погребват, макар много да им харесва да се вживяват в ролята на гробокопачи , че в момента не се наблюдава нито би- , нито мулти-поляризъм (обединяващ горните –изми) , а напротив – еднополярен свят , основан на динамично и диференцирано разпространяваща се демокрация , както виждаме и чрез «включен интернет» , чрез «изключен интернет» , чрез съседния судански «мирен референдумен сепаратизъм» , и т.н. и дори в среди довчера изглеждащи безнадеждни.
Наистина великолепен анализ! Онова обаче, което може максимално да се иска от някои режими в някои части на света, е: да не тласват съответните страни във фунаменталистка (а това значи- ислямистка) и прокремълска орбита.Наивно ще бъде да мерим демокрацията там според критериите и политическата култура на Дания или Люксембург.Някогашната теза на Картър например- че всяка алтернатива на “лошите” десни хунти в Латинска Америка е по-добра, заплашваше да превърне континента в голяма Куба, ако не се беше появил Роналд Рейгън и не беше показал на дресираните от Съветите марксистки главорези в Никарагуа, Салвадор и Гренада дебелия край. Така че, като консерватор, аз съм много сдържан във възторзите от падането на “диктатора” Мубарак, който по диктаторски методи пред Кастро е това, което е пред Мубарак президентът на Швейцария.
От всички коментирали най-близо до истината е Румен. В Египет шансовете за ислямистка “демокрация” са от 40 до 60 процента, шансовете за армейска “демокрация” са от 40 до 60 процента, шансовете за истинска демокрация са от 0 до 0 процента.
Браво господин Инджев! Поздравлявам вашето чувство на национално достойнство !Радвате ме!
Не сте прав Гн.Инджев,
имало е палежи включително на болница и мародерства.
А лично аз не вярвам,че в Египет може да има демократично общество и напьлно споделям мнението на Румен.