Кметът на Димитровград Стефан Димитров:
Взривиха мавзолея в София и какво постигнаха – един голям паркинг
понеделник, 14 февруари 2011
Христо Христов
Г-н Димитров, докъде стигна проектът за Алея на монументалното изкуство в Димитровград?
Проектът на този етап мога да кажа, че е замразен. Каква е причината за това? Ние отправихме покани към всички общини в България, както и към различни институции, да ни бъдат предоставени паметници на културата, които да могат да бъдат изложени в нашия парк. А идеята е да не бъдат повече от 10-12 скулптури. В никакъв случай тук не става въпрос да се събарят паметници, свързани със социализма. Това, което сме направили е, че сме поискали и ни е предоставен от Стара Загора паметникът на Ленин.
По същия начин от други общини са ни изпратили писма, че са готови да ни дадат други паметници на Ленин. Но ние вече си имаме и друг Ленин не ни трябва. Ще допълня, че предложения за Ленин имаме от Русе и от Националния съюз на художниците. Това, по което работим усилено, е да бъде определена композицията или последователността в скулптурите, които да бъдат реставрирани.
Поискахте Паметника на Съветската армия от София. Изпратихте писмо, имате ли вече отговор?
Досега писмо обратно нямаме получено (б.ред.-интервюто е направено в средата на миналата седмица). Това обаче, което искам да кажа е, че не виждам защо в България започна да се спекулира с паметниците. Защо се говори основно с политически акцент. Навсякъде се поставя ударение върху това дали една партия е достатъчно силна да свали един паметник или да не успее. Това не са политически решения, а обществени. Вие си спомняте, че беше взривен мавзолеят. След взривяването му аз не виждам нещо конкретно да е постигнато, освен един голям паркинг да е изграден.
Това, което видях наскоро при едно от посещенията си в Женева е, че там има паметници от минали епохи преди социализма, които добре се вписват в архитектурата. Така че на паметниците просто трябва да им бъде предаден вид. Няма логика всичко и наред да се руши в България.
Дори инициативата да е добра, несъмнено ще имате противници. Какво ще им кажете. Вече има изказано мнение, че ако Алеята на монументалното изкуство бъде създадена това ще бъде Jurassic Park на комунизма?
Вече не говорим за Алея на монументално изкуство, а за Алея на времето. Ние не искаме да свързваме тази алея нито с комунизма, нито със социализма. Това е алея на творби, които имат своята художествена стойност. Така че алея на времето наистина е по-подходящо наименование. Самото име показва, че в него има определен период от време, който ние трябва да познаваме като история.
Чия е идеята да се създаде Алеята?
Идеята дойде от докладна записка на общински съветник от БСП. Идеята е проста. Не да се вдига паметникът на Георги Димитров, който е в Димитровград, а по своеобразен начин да бъде посочен един период от българското развитие, да бъде показано какво се е случило и какво е наследството. Грешки са допускани във времето, както може би са допускани и в прехода, това не значи, че трябва да се откажем от това, което сме създали и от това, което за нас е било ценност. Получава се така, че хората над 50 години, една голяма част от тях отричат социализма, но те не могат да отрекат това, което са създавали за държавата. Така че е важно да си спомнят тези хора, че са създали нещо хубаво в този период.
Ето вие сами виждате, че отричайки се от голямата индустрия, която имаше в България, а в момента няма такава, тя също е създадена по времето на социализма. Това не значи, че е нещо лошо. Трябва да се работи така, че тази индустрия да бъде въвлечена или да отговаря на нормите, които ние сме си поставили като държава. Не е важно да зачертаеш едни паметници, да зачертаеш една индустрия, не трябва да зачертаваш едни хора. Трябва да покажеш по достоен начин какво са създали те и какво трябва да се прави оттук-нататък.
Като кмет на Димитровград кажете има ли консенсус между левите и десните партии на местно ниво относно създаването на алеята или има противоречия. След като идеята идва от БСП, каква е реакцията на десните?
В случая аз не ги деля на леви и на десни. За Паметника на Съветската армия понеже ме попитахте мога да ви кажа, че БСП са против да идва в Димитровград.
Това ме изненада?
Не може да ви изненадва, защото те са “за” той да остане в София. Противоречиви са мненията. Има „за”, има и „против”. Но „за” и „против” са от различни гледни точки.
А хората в Димитровград съгласни ли са с проекта?
Ами, за да са съгласни хората трябва да им се представи една крайна и ясна визия. Засега само има идеи, които ние ще се опитаме да реализираме, но преди това ще бъде съблюдавано с хората кои фигури (скулптури-б.а) къде ще бъдат поставени.
Какво положително на Димитровград ще донесе, ако направите тази алея. Това ще доведе ли повече туристи, имате контакти с гръцки и турски общини?
Едва ли това ще бъде някаква голяма атракция. Едва ли е атракция, че във всички градове има паметници на Васил Левски, Христо Ботев. Това е признание за хора, които са работили по един или друг начин за държавата. Както според мен трябва да има признание към Георги Димитров, който е работил за България и нейната независимост. Каква е логиката, защо паметникът на Освободителя от така нареченото турско иго се признава, а паметникът на Освободителя от Втората световна война – не. Спорен въпрос е. По същия начин, тук става въпрос за една и съща държава, за една и съща нация, в случая за една славянска нация, каквито са руснаците. Защо едните паметници се признават, а другите – не. Това трябва да кажат историците.
И все пак очаквате ли да речем повече туристи, защото новината, че искате Паметника на Съветската армия съвпадна с протеста за демонтирането му в столицата и двете събития предизвикаха широк обществен отзвук?
Ние не го правим за туристите. Правим го, защото смятаме, че в България трябва да има място, на което да бъдат издигнати подобни скулптури, които да покажат или да признаят творците, които са работили на първо място по това време, а след това да покажат, че не е необходимо да събаряш и да отричаш цял период от време, защото са създадени хубави неща. Имало е хора, които идеалистично са работили. Да, може би е имало репресии. Аз лично не съм живял в този период, защото съм бил дете. Зная обаче, че социализмът във вида, в който беше, не трябва да се върне. Имаше ограничения за пътуванията в чужбина. Но зная обаче и че Съветският съюз е създал много неща в България и един от бъдещите пазари на България си остава Русия, но той на този етап е затворен за нас.( Всеки ден)
——————
Честно казано, не мислех, че след като един професор сравни преди седмица Паметника на червената армия в София с концлагерите Аушвиц и Биркенау, поради което трябва да стърчи в центъра на София(!), някой може да измисли нещо по-оригинално. Но съм се лъгал. С малко думи кметът на Димитровград, макар на вид да е студент, направо защитава професура по антиистория с горното интервю. Привиждат му се социализъм в Швейцария и борба на Георги Димитров за независимостта на България- двете “грешки” са от еднаква величина . Поради което не е чудно, че повтаря великите стандартните лъжи за знака на равенство между руските и съветските паметници в България и за “освободителната” роля на братските съветските славянски окупатори. Щом са славянски, защо не?!
Не е безинтересно да се види също, че колегите му от БСП в града не искат съветския паметник от София не защото не го обичат и не биха му се кланяли, а…защо всъщност? Не казват! Трябвало да си стои в София. Звучи като желание софиянци да бъдат наказани завинаги, но май друг е чепикът, който ги стяга. Оставят ни да се досетим, че началството не позволява да си го приютят регионално, за да си върши националната роля на знак за общонационалното потисничество на българското свободолюбие.
Както се вижда – свободата на словото е хубаво, но и опасно нещо. За демокрацията то е като водата за всяко живо същество: нужно е като слънцето и въздуха за всяко приказващо същество, но може и да бъде въртоп, в която плуващият да цопне неподготвен, да се замотае сам и да се удави плиткоумно в дълбочината, която му се е видяла до колене.
Ама Иво, да се извиниш на кмета на Димитровград за предишна твоя публикация, че щели да правят Джурасик парк на комунизма. Той много се е засегнал. Освен наговорените глупости, които ти си коментирал, аз си харесах още една: “Да, може би е имало репресии” – има предвид човека, тоталитарния период. Ей затова жалката ни татковина плаче и се къса и раздира от противоречия. Защото едва сега се учим да ценим човешкия живот и някакви си малоумници могат да си позволяват да казват, че “може би имало репресии”. Че това е направо за съд. Още е възможно да се чуват такива реплики. Да, господине, може би е имало не репресии, а жесток терор, кълцане на живи хора, изтезания, тотален контрол на държавата над гражданите. Ох, изобщо не ми се говори. Така става тука, от такива безумия човек се отказва и да говори и да прави каквото и да било. Аз сега се уча да говоря. Сега….
Не си направих труда … но съм любопитен да разбера каква е историята на името на град Димитровград?
И още нещо към Г-н Инджев … Мислили ли сте да осъвремените технологично малко форума? Например да получаваш съобщение на електронната си поща при всяка нова публикация по интересуващата те тема, без да посещаваш сайта. Разбира се след регистрация.
Поздрави на всички,
Веселин
Какви ли не словесни еквилибристики ще има да чуем и прочетем от такива хора, упражняващи се на темата история. В други страни от Източна Европа просто демонтираха паметниците на съветската армия не заради неуважение към паметта на десетките милиони войници на Съветския съюз, загинали в борбата срещу нацизма, а защото тази армия, без да бъде вменявана вина на обикновените войници, донесе на народите от Източна Европа в замяна на нацистката тирания нова диктатура – болшевишката.Няма да коментирам разсъжденията за хубавите неща, построени при т. нар. развит социализъм, просто защото тук става дума за историческа и политическа оценка на режим, определен като престъпен, управлявал с методи, наречени днес престъпления срещу човечеството. В противен случай трябва да “признаем” и “хубавите неща” при Хитлер и Мусолини – ликвидирали престъпността, построили много неща – напр. аутобаните, ликвидирали безработицата. Господа “другари”,благоволете да си признаете, че аргументите ви за социализЪма почти едно в едно се покриват с аргументите на привържениците на режимите на Хитлер и Мусолини,нали болшевизма и нацизма са братя близнаци!
Наистина “Както се вижда – свободата на словото е хубаво, но и опасно нещо.“Точно така е.Хубаво за нас и опасно за тях.Трябва повече да им се дава думата на такива хора като кмета, за да се види, че наистина глупостта ходи по хората.Бил малък и не бил живял в оня период, но допускал, че е имало репресии.За ролята на Димитров няма допускане, а направо категоричност, същото и за голямата индустрия, за славянската нация и за какви ли не още простотии.Човек може да се удави и в една капка невежество,но тука е цяло море.
Г-н Инджев,няма нищо изненадващо в думите на кмета.Като се има пред вид,че баща му е директор на основното предприятие в града “Неохим”и бивш член на БКП.А може би и настоящ,то и без това бивш негьр и бивш комунист няма.
До Борислав:
Винаги съм казвал същото на “запалянковци” по социализъма, ама не прихващат.
И тоя кмет на Димитровград, бил млад човек, т.е. бил “необременен”. Не съвсем, не съвсем… 😉
Много объркано интервю!
Но така е! Когато някой се опитва да защитава “постиженията на социализЪма” и “освободителната роля” на СССР / Сталин./ Г. Димитров и т.н. не е възможно да не изпада в противоречия и да не звучи идиотски.
Защото защитаваната теза е идиотска и е ЛЪЖА.
Трупането на думи, на уж “аргументи” води само да задълбочаване на противоречията в тезите и придава на говорещия вид на объркан умствено болен.
Поддръжниците на тезите на БСП са само два вида – рубладжии келипирджии( по Ал. Константинов) или умствено болни.
В случая тоя кмет има нужда от “професионално мнение за поставяне на диагноза”.
Бъдете здрави и с ума си!
Доста време съм разсъждавал по темата за паметниците и най-общият извод до който съм достигнал е, че паметниците са заради хората, а не хората са заради паметниците! Хората са много по отпреди паметниците, далеч по стари и от Египетските пирамиди! Паметниците са временни и след достатъчно дълго време остават само с археологическата си и историческа стойност. Те главно служат да напомнят на хората за минали събития и евентуално да доставят някакава естетическа наслада. Последното обаче е в силна зависимост най-вече от спомените, които навяват и разбирасе от майсторията на тяхната направа-скулптура и архитектура. Докато събитията са пресни обаче, паметниците не могат да определят съдбата и настроенията на хората защото тогава излиза, че се робува на фетиши от камъни и метал вместо да се мисли за бъдещето и комфорта на хората. Опитвам се да се абстрахирам от мислите и спомените, за времето за което напомня паметникът на Съветската армия в София, което никак не ми е лесно и да видя нешо, което да ми хареса. Не съм специалист, но общото настроение, което изпитвам е потискащо. Паметникът е несъразмерно голям и скулптурите отгоре са също непропорционално големи, както на паметника, така и на заобикалящата го среда. Да не говорим пък за “Альошата” в Пловдив, който пък е направо отвратителен! Има и един друг “паметник”, който сега стърчи “опакован”, но не от Кристо, край НДК! В интеррес на истината в това отношение “Братската могила” в Борисовата градина стои по-добре.
Но не в това е главното. Има една арабска поговорка, която гласи, че когато планината не отива при Мохамед, тогава Мохамед отива при планината. Но същото важи и в обратния смисъл, че ако Мохамед не иска да стои планината до нег, той трябва да се махне от нея, нежели да дочака планината да се махне от него. В този смисъл яростната съпротива у нас да се махне един паметник, който ни потиска и унижава, с мислите които навява се превърна в “планина” от която вече страшно много от нас и главно млдите и способните, цветът на нацията се “махнаха”, тоест пръснаха се по света в емиграция. Защото, не толкова самият паметник, но съпротивата за неговото премахване демонстрира ясно твърдото нежелание у нас да се променим към по-добро! И паметникът се превърна във планина, воденичен камък, който виси на шиите ни. Превърна се във фетиш, от който не можем да се отървем. А при такива обстоятелства да се говори за запазване на някаква “художествена стойност” са просто перфидни нелепици. Преместването му е най-рационалният начин да се излезе от проблема и би дало ясен знак на всички, че има надежда за промяна към по-добро. А това сега е много по-важно защото хората са важни и паметниците трябва да служат на тях, а не обратно. Понякога си мисля, че може по-добре София да се премести! И без друго улиците са толкова тесни и неудобни, но това засега е утопия, пък и нямаме време да чакаме. Ще останем без хора докато робуваме на паметниците, тоест на нежеланието да се променим. И тогава какъв би бил смисъла от тези паметници!
Не се учудвам от разсъжденията на кмета на Димитровград. Той си е от комунистическите среди и всичко, което мисли и прави е продиктувано от това. Прави, каквото му се нареди, а пък и си му е по сърце! Мъч
И “Абу Симбел” в Египет беше нарязан и преместен (по идея на руснаците), за да се построи Асуанския язовир.
Здравейте г-н Инджев и всички блогъри.
Аз например смятах да не коментирам повече по темата , но след изказванията на професора тия дни и това интервю ме връхлетяха толкова мисли отново , че не се сдържам да поразсъждавам пак.
Мисля че е много правилна посоката на мислене на другаря Стефан Димитров и за да не се стигне до излишни разтакавания трябва да се поощри и да се действува. Да ковем желязото докато е горещо!
«Има определен период от време, който ние трябва да познаваме като история» , казва той и е абсолютно прав. Също така не можем да не се съгласим че «трябва да покажем по достоен начин какво е било създадено през този период и какво трябва да се прави оттук-нататък».
А че «за да са съгласни хората трябва да им се представи една крайна и ясна визия» ми се струва безспорно убедително.
Затова бих му предложил не крайна и ясна , не супер , а една ХИПЕР- ВИЗИЯ. Да оставим на мира Паметника на съветската армия , не си го дават софийските бесепари и това е . Това обаче не бива да ни отчайва , нали!
Защо да не възстановим нещо , което е започнато като една блестяща идея , проектирано , обсъждано , провеждани са били конкурси , строено е било с години …. а след това останало недовършено.
Какво по- достойно дело би могло да съществува от възстановяването и съхраняването за бъдните поколения на най-грандиозния и най-най-колосалния монумент не на времето а за всички времена, а? Как ви се струва това? Така де , какво ще си играем със събирането на разни ленинчета с по 3-5-8 м височина оттук-оттам из страната?
За какво говоря ли? Ами за недовършения 100 метров монумент на Ленин в Москва на върха на високия 315 м Дворец на съюзите , ОБЩА ВИСОЧИНА 415 МЕТРА. И за възстановяването му именно в Димитровград – това , защото в Москва той не може да бъде възстановен ,тъй като няма място , а и на неговото вече възстановиха предишния Храм на Спасителя, едно жалко , скучно и миниатюрно подобие на монумент.
Бих предложил на другаря Димитров няколко линка , така , да насърча позитивния му порив и да го упътя къде може да се сдобие с чертежи и готова , отдавна проверена и утвърдена проектна документация, а както всички знаем това са най-добрите проекти в света …
http://oko-planet.su/history/historysng/50266-gigantskie-proekty-strany-sovetov.html
http://moscowwalks.ru/2008/02/07/dvorec-sovetov-esli-by/
http://www.xxc.ru/destruct/index.htm
Изобщо сега само като си помисля и ми нахлуват в главата водопади от идеи за това какво може да се направи в крайна сметка. Не Алея , не Jurassic Park а направо Хипер-монументален Ансамбъл на Времето!!! Епохално!!! И съвсем в съзвучие с Епохата!!!
Мисля също , че той не е прав да се отказва от «малките» ленинчета и всякакви други паметници от Епохата, аз ги виждам прекрасно позиционирани (тематично) на безбройните постаменти , платформи и цокли на Ансамбъла. Все пак 40000 са създадените само ленинови паметници(какво велико съзидание!!!), а ние едва ли ще можем всички да съберем, но за по-значимите си заслужава да се постараем.
А за големия Ленин на върха , само си представете – при ниска облачност му се виждат само чепиците , може ли да съществува някаква по-висша сугестия от тази?
Но да не отнемам много от блоговото пространство , само телеграфически някои от идеите – всеобщо възстановяване на бригадирското, лагерното и други подобни движения , системата на съботниците, връщане на Русия , избягала от твърде постната «АЕЦ Белене» и включването и в този изключително тлъст и изгоден проект (така си връщаме и загубите от аеца), преименуване на Димитровград в «Ленин на Марица» (имало е такава идея за град «Ленин на Волга» но впоследствие е неосъществена), но ние ще я възродим и така и ние ще имаме град като Франкфурт на Майн да речем, а представете си какъв Световен Център ще се оформи, какви ти там Балкани.
Можем и да го назовем така , по-ефектно. Предлагам да го кръстим Задунайски Обзорен Монумент-ансамбъл на Бошевишкото Изкуство , съкратено ЗОМБИ.
И накрая – за да сме сигурни в ефективността на инвестициите и преди всичко тяхното погасяване , да спретнем и ние един Голодомор по нашите земи за 3-4 петилетки напред(естествено като обществено движение). Така де , само Украйна и Казахстан ли ще се бият в гърдите с техния. Напълно в съответствие с оригиналния монумент, чието безрезултатно (за съжаление) строителство се е водило през 30те години , паралелно със движението на Голодомора, което пък (за щастие) се е оказало повече от резултатно – повече от 10 милиона въвлечени.
И така ще затвърдим все още недостатъчно яркото присъствие на Родината ни в тази наистина славна Истерия….
Съжалявах димитровградчани и им съчуствах – заради обидното име на града, мрачната обстановка в него, отровния въздух, който доскоро дишаха. Но щом са си избрали такъв кмет, значи си заслужават и всичко останало, вкл. алея на безвремието. Да вземат да направят целия град един резерват, да си се радват на “създаденото при социализма”…
Цялото интервю е пълно с “бисери”. На мен най-много ми допадна:”…По същия начин, тук сава въпрос за ЕДНА И СЪЩА ДЪРЖАВА, ЕДНА И СЪЩА НАЦИЯ,…” Ако др.кмет преди малко повече от двайсет години се беше осмелил или сгрешил да сравни “великия” СССР с царска Русия, “съветската” нация – с руската, доста щеше да си изпати. Добре, че е бил малък тогава! Иначе, без да иска, е улучил: имперската руска политика = имперската съветска = имперската путинска.
Какво да очакваме като и самия боко говори на техния език относно С. Васева: “В ‘Белене’ ли да я интернирам… да стои централата?” – Няма празно! Ако държавник каже подобно нещо днес за Аушвиц, не в оставка, а в затвора ще лежи.
http://www.marica.bg/show.php?id=36571#
Кметът на Димитровград проваля стратегически за България обекти
ДИМИТРОВГРАД Радост ГИНЕВА, 13 Октомври 2010; 15:37
Английски експерт идната сряда ще реши спора между “Хайткамп”, общината и МРРБ за проекта по ИСПА
Скоро, около полунощ, по една от телевизиите гледах филма „Джой Дивижън”. Моето поколение десятки години беше политически манипулирано до степен граничеща с невежество. Германският войник от Втората световна, в представите ни беше окупаторът, нечовекът,разрушителят, лишен от човешки хкачества.
Съветският войник – усмихнатия освободител на европейските народи, добрякът раздаващ справедливост.
Но в този филм, въпреки, че сравнително добре и обективно да опознахме историята, доколкото това е възможно през последните години, се срещнах с образа на другия съветски войник – първичния полупиян насилник, неотстъпващ в жестокостта си на противника, дори превъзхождайки го по дивост.
Ако някой е гледал този филм, нека го коментира. Аз не мога. ПАМЕТНИКЪТ в София, до края на дните ми ще предизвиква кошмари в тревожните ми сънища.
Страхувам се,че Йорданка Фандъкова мисли също като Стефан Димитров.Само дето не смее да го каже на глас и отказите и са мълчаливи.
До БАЛТИМОР
Сърдечно благодаря за мнението Ви!
Нека винаги знаем,че има нещо по-силно от лъжата и това е истината. Тя е, която хвърля в див страх лицемерните апологети на болшевизма.
Към Недялко Тенев:
Имам други сведения, но сте прав, че трябва да се обозначи като демократ и да направи публичен избор!
Tочно така Таня, Бойко е виновен. Той е виновен че кмета на Димитровград е прост комунист. И с неговите дюнери, мюнери… срам за цяла България е този Бойко. Всеки ден се чудя и се мая, как е възможно по дяволите? Как интелигентен, начетен и ерудиран народ като българският, е способен да си избере толкова прост премиер?
“Аз лично не съм живял в този период, защото съм бил дете.” – Просто дебилно!
Към Иво Инджев:
—————
1.Напълно съм съгласен с Вас,в т.ч. и най-вече за публичния избор.
2.След като стана ясно,че не съм от ДС репресивната система,в т.ч. и към военните,ще изтърпя,докато и ако съм жив последни най-пресни
издевателства на съдебната система
като частно съдебно зпъленение за довършване на обикновен пладнешки обир считано от 1996 г.
3.Страхът им Бориславе,е че разчитат Времето,да покрие с прах
Истината преди да те обезсилят,
напълно,тъй като втората част на бития-бит!..и?,не е весела!
И все пак единственото нещо, което донякъде може да оправдае кмета на Димитровград е че е “бил дете”. Старая се да бъда максимално толерантен към всекиго. Въпреки това е необходимо да му се обясни една проста истина – въпросният паметник не е на “освободители” и не бива да се сравнява с други освободители. Колкото до Швейцария – без коментар. А това, че в София се направи един голям паркинг на мястото на мавзолея – по-добре от нищото, не е лошо. Пред Софийския Университет има вопиюща нужда от паркинг! Лошото е, че не се намери адекватно архитектурно решение, както също така и за паметника пред НДК.
През 1998 година бе излъчен документален филм за дейността на Георги Димитров. Ако не се лъжа, автор на филма е Милена Милотинова.
Би било добре да си го припомним всички.
Много откровен намирам коментара “Аз лично не съм живял в този период, защото съм бил дете.” Това ми припомня поговорката за липсата на първите седем години.
Второ, искам да кажа и потвърдя най-отговорно, че аз не съм от Димитровград и никога не съм гласувал за този душевно недостатъчен човек.
Виждате ли какво значи комунизъм под много и най-разнообразни форми!
Той поиска паметника на окупаторите, за да го приюти човекът, толкова се е разбързал, че дори не попитал дали чичковците-големи комунисти са се загрижили. Имаше една чалга песен “лелееее, колко си прост!”
Положителното е, че щом такъв откровен глупак е усетил опасност от загуба на реликви, значи тя наистина съществува.
Така е, когато Господ е раздавал душевни качества е нямало Димитровград.
от “централният комитет на партията” са скръцнали със зъби на “момчето дете” и то бие отбой, иначе щом един млад човек дрънка такива глупости, значи нормалността няма никакъв шанс
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3617031
ето пък на друго място кремъл се опитва да наложи мир в горкия беден регион.
Абе много доброжелатели на глава от населението се падат в момента, желаещи в миловиден тон с нюанси на леко приклакване да раздадат мир и благодат, а защо не и мед и масло (само не олио, то е скъпо) на хората, въпреки тяхната воля.
До Веселин: Няма никаква мистерия около името на Димитровград. На времето там са се намирали три села: Раковски, Марийно или Марийново и Черноконево или по местному Караатли. През 1947 г. мисля, но може и да греша, се решава (кой и къде решава е ясно) на това място да се построи град, който да обединява трите села. Започва се една “елате хиляди младежи”, къде доброволно, къде не толкова и изниква един град в архитектурен стил “сталин, та пращи”. В по-късни години панелките дооформят “облика” на града, та и досега. Та за името: по онова време на кого да кръстят новия град ? Сталин е бил яече увековечен на Северното Черноморие, мисля и Коларовград е имало, днешният (а и предишен) Шумен, та останало Димитровград, в почит на, както твърди сегашният кмет, бореца за национална независимост гошо тарабата (чак ми се повдига…). Все пак не е лош изборът. Като си помисли човек, че можеше да го нарекат Берияград или нещо подобно, ум да ти зайде…
Аз съм родом от Димитровград. Надявам се да не бъда автоматично причислен към почитателите или избирателите на кмета, защото не съм от тях. Познавам много достойни хора живели в този град. Познавам и много, които при президентството на г-н Петър Стоянов поискаха с официално писмо до него името на града да се смени. Баща ми беше един от инициаторите на това искане, мисля и досега има оригиналите на проектите за писмо до Президента, както и входяща разписка, получена при официалното предаване на искането. Както и да е, от Президентството не откликват с разбиране и името за жалост си стои и до днес.
За мен, въпреки че корените ми от поколения назад са в Хасково и от години живея живота си извън България, е твърде неприятно да знам, че съм роден в град, носещ името на един съветски гражданин, чийто живот и дейност не може да предизвика по никой начин възхищение, камо ли да оправдават назоваването на цяло едно населено място на негово име. Отново искам да кажа – тези врели-некипели, които плещи сегашният кмет, са си негово мнение. Едва ли ще се намери мнозинство да подкрепи инициативата му. Или поне много се надявам да не се намери мнозинство… А идеята за събиране на “паметниците” на соца на едно място не е лоша. Но трябва да е ясно, че такова място ще е Джурасик парк, а не място за съхраняване на някакво историческо наследство. Защото от 1944 г. насам криминалните типове, наричащи себе си комунисти, съотв. социалисти, не са оставили никакво наследство, камо ли пък историческо. И по мое мнение, преди да се създаде такъв Джурасик парк е необходимо да се издигнат паметници на невинните хора загинали на места като Скравена и Белене. Когато на местата на екзекуциите на хиляди невинни, “осъдени” от т.нар. народен съд се издигат паметни плочи, тогава може да се изгради и Джурасик парк на черната дупка във историята на България, наречена комунизъм, развито соц общество и тям подобни малоумни измишльотини. Когато учебниците по история съдържат истината за това време, когато учениците се водят организирано на местата на концлагерите, за да видят, помнят и никога вече не допускат такова безумие, тогава кметът на Димитровград може да си плещи глупостите за паметници, които можело да има и тези, които не можело.
Дълго стана, надявам се да не съм досадил.
Наистина е много мъчително да четеш редовете , изразяващи мисленето на това момче. А то е облечено във власт, има право на влияние …. Господи, колко бавно се променя съзнанието! и защо този род хора са повече от свястното народонаселение, което не се задържа тук, а бяга зад граница?И аз съм изумена. Господин Инджев, сгравате ми сърцето с Вашият бистър ум и дарба на писмовен човек!Да сте жив и здрав!
До Мечтател
Цитат от Уикипедия – “Думата мистерия има няколко значения. В основата си това е религиозно понятие, което означава ритуал, свързан с посвещаване на членове и приобщаването им към определена религиозна секта” и т.н.
Благодаря Ви за отговора, но не сте ли се замисляли да продължите делото на баща си. Защо не комуникирате с тези достойни хора…
До Мечтател:
Въобще не сте ни досадил господине. Добре сте дошъл!
Изказах преди време същата идея тук в този блок, че лагерите на смъртта като Белене, Скравена, Куциян, Ловеч, Богданов дол, мината Св. Ана (Перник) и мн. др. (поне 86 “трудово-възпитателни” лагери!) трябва да се възстановят като паметници на мракобесния комунистически режим. Това трябва да стане, ако искаме да се наречем европейци, демократи, хуманисти. Тоя режим ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАКЛЕЙМЕН БЕЗУСЛОВНО! И никакви еквилибристики от сорта на: ама хлябът беше 26 ст(?!), не могат да го “извинят”.