Либия се дави в собствена кръв. От всички ранени арабски страни, поразени от бунтове, тази рана е най-кървава. Защо? Дали само заради властовата гангрена, която е най-старата по логиката на факта, че е 40 годишна диктатура и няма аналог по продължителност дори в тази част на света?
Много близо е носът ни до картината, за да можем да я разгледаме обективно и да се абстрахираме от детайлите. Но все пак вони достатъчно силно от нея, за да направим някои заключения преди развръзката на кървавата баня в уж най-стабилната и предсказуема арабска диктатура. Какво я направи толкова яростно смъртоносна в своята агония? Само номерата на хитреца Кадафи ли са в дъното на този връх на насилието, което явно ще съпроводи в гроба и този режим, колкото и брутално да се съпротивява?
Като става дума за близост до нашия нос, нещо наистина смърди и това е опортюнизмът на близката Европа, която многократно показа готовност да си затвори очите и да си отвори…няма да казвам какво пред нефта на “либийския лидер” и потока от безумия, с които той го поднасяше на масата за преговори. Диктаторът Кадафи от десетилетия жонглираше с тази миризлива бомба по тънко опънатото въже с отсрещна Европа. Дори и коравите шотландци бяха подмамени да участват в либийската клоунада, за да постигнат напредък в каузата за търсене на справедливост ( пред своя си народ) по случая с атентата над Локърби, за който след голямо разиграване полковникът с маниерите на генералисимус най-после благоволи да поеме отговорността. А се оказа, че е включил търговийка за милиарди срещу това, благоволявайки да допусне до петролните полета британски играчи.
А какво да кажем за униженията, на които се подложиха пък опърничавите иначе за какво ли не швейцарци? Те храбро защитиха пред могъщата Америка търсения от нейното правосъдие режисьор Роман Полански, но не устояха на “чара” на полковника в една унизителна свада с подобен, много по-незначителен от юридическа гледна точка, но пък “чувствителен” лично за либийския диктатор съдебен контекст. След либийски шантаж и открити заплахи за оттегляне на авоари от алпийските банки, както и за и прогонване на швейцарски граждани от Либия, властите на миниатюрната по територия европейска държава с голямото за размерите си влияние в световните дела практически се предадоха пред Кадафи, засегнат на чест заради съдебното преследване на един от разглезените му синове в Швейцария. Американците поискаха екстрадиране на Полански по обвинение в изнасилване, но швейцарците им отказаха, докато на Кадафи пристанаха, когато ги заплаши заради съдебното преследване на синчето му, обвинено в нарушаване на правата на слугинята му на швейцарска територия.
Европейски премиери и президенти се надпреварваха да се мазнят на “ексцентричния лидер” от Триполи в лобистката битка за концесии и контракти на територия на частното владение на Кадафи, известно като Джамахирия ( така самият Кадафи кръсти Либия, сякаш му е собствен увеселителен парк, измисляйки си дума, която не съществува в арабския речник).
Като се направи на велик миролюбец той дори впечатли Вашингтон с отказа си да обогатява уран и – от него да мине- обеща да не въоръжава Либия в бъдеще с ядрено оръжие. Срещу тази “отстъпка” той си изтъргува статута на “стратегически играч” и се окуражи да бръкне още по-дълбоко в американската чувствителност: предложи помощ в борбата срещу тероризма. А на европейците сервира оферта да служи като преграда срещу нелегалната имиграция. Идеален съсед и партньор, как да не си затвориш очите пред безумния му поглед на маниакален диктатор!
В часовете на агонията си като абсолютен властелин на петролното си имение Либия същият този Кадафи опита отново номера с шантажа срещу европейците. Извика унгарския посланик и му връчи заплахата към останалите, представяни от Будапеща в момента европейски столици, да не подкрепят бунта срещу режима му, защото щял да отвърне като спре да сътрудничи в спирането на емигрантите към Европа.
Спомням си само един случай, когато му натриха носа – местните власти в едно предградие на Ню Йорк не му позволиха да си опъне палатката като гост на годишната сесия на Общото събрание на ООН ( на което готвеше поредната си циркова програма) и дори не прибягнаха до лицемерни аргументи. Направо си казаха, че на такъв тип не позволяват да им диша въздуха. Но това някак си не се брои, не се вписва в общата картинка на подмазването на демократичните столици на един от символите на антидемокрацията… от четири десетилетия насам.
Диктаторите (почти) винаги свършват управленския и земния си път зле – в много от случаите толкова по-зле, колкото по-жестоки са били. Малцина проявяват разум, като римлянинът Сула, който след победата си в гражданската война и годините на проскрипции (нещо като Народен съд, узаконяващ масовите екзекуции и конфискации на имуществото на опонентите в политиката), доброволно се оттеглят от властта и я предават мирно, като за потрес на съвременните и на историята, заживяват мирен провинциален живот на самия връх на неоспорваната си диктатура.
Лудостта на властта явно е правило, а доброволният отказ на окървавения при нейното консумиране диктатор е крайно необичайно изключение Нима това не беше известна величина, предсказуема по отношение на Кадафи?
Намекът ми е, че жертвите на противопоставянето в Либия не са само и единствено резултат от “размирици” в поредната гражданска война. Доста безпринципни лидери от демократичния свят ( пропуснах да спомена Русия, но тя не спада към него и за нея дружбата с тип, като Кадафи, се подразбира), имат причина да са гузни. А някои и да се срамуват!
Много правдиво…
Точно в десетката Г-н Инджев! И все пак да споделя някои объркани мисли, които ме спохождат. Мине се немине някое време и ние българите все ще кажем някопя велика мисъл, като тази например, че “политиката е лайно увито в целофан!” Май нямаме равни по отношение на сентенциите! Та истина е, че много от политиците (на запад естествено) взеха здраво да се срамуват, че сега във времето на толкова нови велики технологии, които се появиха все още “рият лайната”! И резултатите не закъсняха. Всичко, което се случва напоследък в Арабския свят (а можеби и у нас) говори за това! Не мисля, че досега е нямало поводи за недоволство по тези места и всичко се появи така изведнъж и неочаквано! И не мисля, че всички тези бунтове биха били възможни без негласна подкрепа от засрамените! Явно е отминало времето на преките войни и опитите за насаждане на демокрация отвън, както в Ирак и Авганистан. А и очевидно рядко се случват толкова широки народни вълнения, като в Египет, та винаги има нужда да се поддържат “бунтари” и “националисти”, като Волен и Расате у нас, които да влязат в употреба, когато стане нужно. Трудно може да се разчита на гражданско общество в страни подложени на дългогодишна диктатура, както у нас. А нови технологии за “контрола на лайната” има. Дори са доста много, както се вижда и от продължителните перипетии и препирни за технологията на многострадалния завод за обработката на боклука в София! И то в толкова напреднала в технологиите страна, като нашата! Не вярвате ли? И аз съм изненадан, но ние сме първата страна в света създала медии, които освен звук и образ могат да транслират и миризма! Аз например, когато гледам “Шоуто на канала” по БНТ, винаги усещам полъха на миризма на чесън! Ако не сте го усетили досега, трябва да се прегледате. Може нещо с обонянието ви да не е наред! Съвсем правилно е забелязйл Г-н ВЕНЦИСЛАВ КРЪСТЕВ в един свой коментар под статията за заветите на Левски, че внезапните масови щения у нас да се преклоним пред паметта на Апостола в Босилеград не са случайни и не изглеждат много чистоплътни, но със сигурност са част от “нова технология в пречиствателните дейности на политиката”, която да даде повод при предстоящата среща на първите министри да се зададат въпроси в контекста на спазване на Европейските ценности свързани не толкова с Босилеград и свободното пътуване, колкото с “интересите” на Сърбия от АЕЦ “Белене” например! Иначе подкрепата ни за присъединяване на Сърбия към ЕС си остава! Все пак пожарнкикарят министър е автор на сентенцията, която цитирах най – отгоре! И други ходове заслужават адмирации! Така например оценката на многоуважаваната от мен банка HSBC, която да определи една точна цена на АЕЦа, която да отстояваме, така, че нито лев да не отиде в джобовете на руските олигарси! При което и интересът им към “братската помощ” за нас да отпадне и да се откажат! Има вече повей на вятъра в тази посока! Дано издържат, май другишансове нямаме!
Поздрави!
Поради гъста мъгла в главата на Кадафи , всички полети на фантазията му не само не са отменени , а напротив – демонично окуражени. Горкия либийски народ …
Георги (GB),
без да съм им фен на Волен и Расате, ако някой му “напомни” на сръбският премиер Мирко Цветкович днес и утре, че са сгафили яко на границата тия дни по случай помена от обесването на Левски при паметника му в Босилеград, това ще са хората на Волен и Расате. Масови протести не очаквайте. Дано съм лош пророк.
гордея се, че прочетох това на роден език, големите западни интелектуалци(до петък) нищо не бяха казали, мълчат гузно заедно и солидарно с правителствата си, значи иво пак излезе прав
Обещаното на колегите съфорумци около предишната статия вече е в ход
в т.ч. и с надежди към архивното наследство на проф.Роберт А.Кан от Университета в Минесота за воините на Хабсбургската монархия.Ако и когато има нещо,ще се разбере в този блог.
Имам въпрос към автора: Защо в така добре написаната статия няма нито ред за гаврата на либийските власти (разбирай кадафи) с нашите медицински работници чудовищтно обвинени и държани заложници 8 години.Какво получи либийския хитрец за тяхното освобождаване?
Съдържанието на статията е вярно. Мисля, че трябва Либия да се промени.Нашите медици бяха държани в плен на един диктатор и неговите капризи.
..и политическото безвремие в България….
Браво, г-н Инджев ! Чудесна статия, вярна и доказваща независим поглед върху събитията. Противно на всички, които Ви вменяват прекалена любов към Запада и автоматична омраза към Евразия. Комплимент !
Правил го е защото е знаел че която и европейска държава да разиграва, нищо сериозно няма да му се случи. Единственото което го е спасило досега е че за Израел е един палячо и циркаджия и не са го взели на сериозно.
Ние преди 22 години, когато уж почнахме да гледаме на света от друга гледна точка видяхме как на един диктатор, който пак така се зъбеше и разиграваше съседите си му се случи случка. После се повтори.
А Кадафи искаше и да играе ролята на този който насъсква срещу Израел (от запад) всичките -изми наоколо, или да приглася на един друг който отдавна го прави от изток но винаги се е страхувал да натисне истински този бутон.
Това е защото на «големия брат», дето преди насъскваше (случайно) му се случи случка откъдето пък хич не я очакваше и съвсем му се свиха перките.
А преди още 22 години и на едни други в района им се случи случка, но тогава и ние джавкахме иззад широкия гръб на «големия брат» и нищо не видяхме, щото нищо не ни и показаха естествено. Лепехме етикети със -изми накрая като милитаризъм, ционизъм, експансионизъм и т.н.срещу Израел и го заклеймявахме ли заклеймявахме. А той роди герои.
С позволение на г-н Инджев бих препоръчал на колегите-блогъри един филм за това време и тези събития.
http://rutube.ru/tracks/1377662.html?v=5e074ed4326e38135c443cd2857c5e06
Това е третият филм, а който се интересува може да ги види всичките – това са 5 филма по 40 мин. Там има доста за «миролюбивата» роля на «големия брат» , за «интернационалния дълг» на неговите съветници и не само – общо повече от 30000 души и става ясно защо свиването на перките на «големия брат» започва още оттогава, кога , как и защо започна най-после да действува «совалката» Кисинджър, чрез която се поуспокоиха страстите за известно време , а «интернационалисти» продължиха да виреят в Либия.
Мисля че е полезно да се видят тези филми, а че някои среди в Европа имат Кадафи за «лидер» може да се окаже за тяхна сметка.
Помня овчата радост, западно от Калотина при свалянто на шахиншаха на Иран…Апропо Хомейни преди това си живееше добре и охолно във Франция…..Колко трагично се повтаря историята…..
А ще излети ли българския правителствен самолет за българските медици сега?
Европейците не са идеални, напротив… Разбира се това не означава, че и ние, “малките” българи още не трябва да се “учим”. Цялата тази лудост в т.н арабски свят не е случайна.
Иска ми се да прочета нещо смислено по темата, а не констатации.
Джамахирия на мен ми прилича да има връзка с джумхюриет – република на турски 😉
Към Комитата:
Когато Кадафи изкова този нечуван термин “джамахирия” арабите бяха възмутени, защото за тях езикът е свещено нещо…”Новаторът” от Триполи “създаде” множествено число от думата “джумхур”, която вече означава “маси”, много хора ( на арабски, а оттам и на турски, “джумхурия” е република и Кадафи търсеше тази игра на думи).
“Джамахирия “е непреводимо , но пък е тъкмо но неговия вкус. С десетилетията обаче всички свикнаха и по неволя приеха “Джамахирията” ( което е непреводимо).
Ето че дойде време за преосмисляне. Ще видим…
Към ВЕСЕЛИН
Не знам какви са Ви очакванията, но аз по–смислена статия по въпроса за диктатурата на Кадафи и гузното мълччание на европейския Запад не съм прочел. За мен, обаче, е необяснимо още по–гузното мълчание на европейския Запад за случващото се в България, където тече процес на пълзящ реваншистки неокомунизъм. Нима подслушванията, показните арести, съдебните процеси срещу хора посочили крадците на държавно имущество, сересетата, показанията на прокурорски и меверейски лъжесвидетели не са комунистически терор? В коя демократична страна
може да бъдеш осъден само въз основа на едно монтирано сересе и лъжливите показания на затворник, на който му е обещана свобода? Къде има днес такива закони, освен в България?
(следва)
(продължение)
В коя източноевропейска страна, не бе извършена лустрация на агентите и офицерите на комунистическите тайни служби? Единствено в България не бе отворен архивът на комунистическата Държавна сигурност. Единствено ние, българите, не пипнахме съдебната система. Защо? Отговорът е прост – защото европейският Запад се спазари с Русия да си останем комунистическа страна в нейната орбита. Точно затова бе сменено правителството на Иван Костов, което уж загубило изборите. Това последното могат да твърдят само хора, които не знаят как се провеждат избори в България. Но най–голямото предателство към българския народ европейският Запад извърши, когато прие България в Европейския съюз без да сме изпълнили всички условия за членство в него. С това завинаги България бе обречена на комунизъм.
Най-смислените коментари относно палежа на педя от нас! Благодаря! Много точен наблюдател, синтетично представяне на западните лакоми потомци на Дизраели. Историята се повтаря, ужасяващ калейдоскоп. Но не съм съгласна за “безсилието на европейския запад”. Безумци, не схващат, че ковчег със сейф няма!