Дали е тежко природно бедствие, разлюляло екзотична страна в Югоизточна Азия и съпричастния с това разтревожен човешки мравуняк по всички континенти или наблюдаваме кървава баня в Либия, окупирала новините и първите страници на планетарния печат, винаги ще се намерят българи в епицентъра на събитията, които смятат, че това са глупости и преувеличени от медиите работи. Когато държавата не им помага – мърморят. А когото им праща цял правителствен самолет…пак.
Това си помислих след екзотичната новина, че изпратеният да спасява българите в Либия правителствен самолет се завърнал с една единствена българка на борда си. Различни български медии показват или разказват, как наши сънародници недоволстват, че някой иска да им помогне. Да се смеем ли или да плачем при така реакция? Аз предлагам да се замислим, да си спомним “някои неща”. Нещичко мога да споделя и аз.
В далечната 1981 г. току-що бях спечелил конкурс за работа в Международна редакция на БТА и не бях на себе си от щастие, че това ми се е случило. След близо година митарства без работа вече параноично си мислех, че не ме искат никъде заради отказа да се съобразя с настояването на ДС да скъсам с приятелката си и ината ми да се оженя за нея, въпреки, че е чужденка. Това ме ”лиши” от статута ми на стипендиант на тогавашното разузнаване и съответно – от обещаната ми кариера ( най-вероятно в дипломацията). На документа с моя писмен отказ от такава кариера, който намерих близо 30 години по-късно в досието си, има резолюция от някакъв офицер до началството, в което слагат кръст на моя хипотетична кариера в и чрез ДС със следната резолюция: “ Уведомих го лично, че при това положение ще отпадне като стипендиант”. По нататък е документирано с друг подпис до :
“др. Г.Георгиев- н-к кадри ПГУ-ДС
Др. Иво Инджев не може да бъде предложен за назначаване при нас, тъй като майка му е служителка в същия отдел и поради това, че се е оженил за…”.
Така се разведох тогава с ДС и предлагам на онези, които храбро вадят от досието ми всичко до девето коляно от биографиите на родата ми, звучащо като компромат към днешна дата, да направят две неща: да намерят поне още един подобен случай на писмено деклариран доброволен отказ от предложените му в онези времена хубавини ( с очакваните след отказа негативни последици), за да му се полюбувам. Не казвам, че не е имало хора, които са отказвали сътрудничество. Просто не ми е известно някой друг осъзнато, писмено да е декларирал на практика с подписа си, че не иска стипендия, не иска пари, власт , пътувания в чужбина и осигурена кариера именно след като тази възможност реално е била достижима за него. Може и да има друг подобен овен като мен. Ще се радвам да се запозная с такъв побратим.
И второ, моите самозвани “биографи” ( които колекционират всякакви нечистотии от жълти, кафяви и червени източници по мой адрес) да си сложат ръката на развълнуваното от (поне за мен необяснима) дива омраза към моята безработна персона сърце и да си признаят дали биха имали дързостта и те да постъпят така в пряк сблъсък с “меда и жилото” на ДС в онези години. Защото аз, презреният от тях долен комунист( да, цяла година съм членувал и то по перестроечно време) и ченге, го направих. Документът е лесен за откриване за техните изследователски, зорки очи на мишки, преродени мишелови. Но не им се ще, защото самите те са си мишкували (както журналистът Ифандиев , който беше стажант при баща ми във в. “Вечерни новини”, т.е. работеше за Градския комитет на БКП като един от многобройните сиви мишоци на своето време), но след потъването на комунизма плющят с камшика на “великата антикомунистическа инквизиция” срещу други екземпляри от онзи тъжен паноптикум.
Буквално седмици след като преодолях бариерата на 6 изпита на три езика и вече бях направил заявка за абонамент на арабски издания в БТА през февруари 1981 г. “на пожар” ме извикаха в Министерството на външните работи. Въобразих си, че реагират на молбата ми за работа (изобщо не бяха я “забелязали” дори), която преди близо година наивно ( въпреки всичко) бях подал. Предаван от ръка на ръка по затъмнените коридори на министерството ( днес там е настанено отбранителното ведомство), най-накрая попаднах пред седналия като на трон велик началник на отдел кадри ( Димитров, ако не греша). Стана ясно, че до него е достигнала вестта за моите преводачески “подвизи” ( т.е. бяха ме похвалили за езиковите ми данни). В стил “целувай ръка, момче”, с покровителствен тон ми съобщи, че ми предлага да работя като преводач в посолството в Триполи и ужасно, направо гръмовно се разгневи, когато мигом му отказах, защото си харесвах току – що спечелена в тежка конкуренция работа. Бил съм си ритал късмета, не съм знаел какво правя, заплашително се разкрещя той и ми даде ултиматум от един ден за размисъл, подсладен от обещание за заплата от около 400 долара. Това по черния, т.е. реалния курс (около 3 лева за долар), беше около 10 пъти повече от определената ми вече мизерна заплата като репортер в БТА. Въпреки това отказах и мислено се “прекръстих”, защото за втори път проявих инат срещу системата, която обикновено не прощаваше дори и при един опит за нещо подобно.
Както е известно, имаше и трети опит, когато за огромна моя изненада само две години по-късно вдигнаха мизата и ми предложиха да стана кореспондент в Ливан. Отново предлагам за размисъл: колко журналисти, ако наистина са били такива, биха отказали тогава – при това след само едва две години трудов стаж (кореспондент се ставаше с огромни връзки или след дълга и вярна кариера, комбинирана като правило с разни шпионски школи)? Питам, защото офицерите от тогавашните тайни служби, които се правеха на журналисти, отказаха да ходят на война в Ливан “по лични причини”. Явно животецът им е бил по-ценен за държавата и по тази причина се е наложило да ме “мобилизират” за запълване на “кадровата дупка”.
Такъв е контекстът, в който се стигна до позорящия ме в днешно време факт, че се наложи да стана секретен сътрудник, ако искам да замина за Ливан. На “изкушението” за Либия устоях с лекота, но за Ливан с прекрасните му бомби, атентати и отвличания на “бели хора” – не можах да устоя. Беше шансът на живота ми. По подобна схема в онези времена на пазара в Москва се пробутваше на купувачите “произведението” на Леонид Брежнев “Малая земля” в комплект с търсените от потребителите български буркани с домати. Ако искаш домати, трябва да си купиш и глупостите на Брежнев. Ако щеш!
А епизодът от далечното (ми) минало с офертата за работа в Либия го разказвам като илюстрация към темата за важността на “фактора Либия” в нашия живот в онези години. Надпреварата да попаднеш там срещу съответните долари беше жестока. Моя милост не само не са “натисна”, но дори се отказа от високата “чест” тогава.
Не осъждам българите, които се бореха да сменят българската несвобода с либийската, но срещу валута. Разбирам ги. Онова, което не разбирам, е как днес, във века на комуникациите ( макар и силно затруднени в самата Либия), се намират хора, които заради динари могат да отрекат , че в Либия стават ужасни неща. Било им добре там…
На мен пък ми призлява от подобна “саможертва”. Да, животът си е техен. Но да “оневиниш” в момента чрез подобни констатации “новия Хитлер”, както вече открито все повече либийци наричат Кадафи, е граница, която могат да преминат само хора, които режимът на побратима Живков безвъзратно е увредил.
Ne moga da povqrvam…vinagi sym smqtala za grozni manipulacii istoriite za vasheto minalo,g-n Indjev…?!?!?
Даже снощи слушах безумните тъпотии на пристигащите българи от Либия, че “Колонел Кадафи е нужен на Либия и либийския народ!!! Той не може без него!!!”
Слепци и безумци.
Прочетох го на един дъх!! Иво, голям си и.. постоянен. Как пък този пуст “преход” не те накара да се въртиш като фурнаджийска лопата? Не приемаш “моркова” от всяка ръка, а и тоягата(на гоце) не можа да те сломи!! Затова си по-Голям от другите!!! Бъди здрав!
в либия хората “спечелиха” още 20 години тоталитаризъм, то дет се вика няма къде човек да се скрие от тази демокрация, един от кацналите на родна земя каза, че никакво насилие нямало там, не ми е ясно как може човек да се съгласи да му държат някъде паспорта, и да харесваш страна от която не можеш да си тръгнеш когато пожелаеш, а нима разбрахме истината за т. н. медици
С шапка в ръка, с поклон!!!
Какво трябва да се направи, за да се създаде нещо като СНН, да кажем
да кажем информационна агенция “Инджев”.
На вниманието: Съвсем сериозно, СНН, евронюз е не знам какво още, ряра да ядат и да вземат пример. Аре стига толкова, че не ми стига акъла. Поздравявам те Иво!!!!
Г-н Инджев, адмирации за написаното! Малко е да с каже в десетката! Ние сме увредени хора! Най-увредените от Източно европейците! Доказателство е и ако щете “достиженията” ни в степента на демократичните промени през последните 21 години. Страхуваме се и не искаме да признаем с нашия “гурбетчийски” манталитет, че всичките ни стремежи към по-добър живот в “позволените” ни от тоталитарната диктатура условия са всъщност едни жалки меркантилни трохички и са само “малките удоволствия” позволени на роба! Как ще убедите някого, за когото крайната цел, хоризонта на мирогледа му е да си купи панелка в ЖК и “Лада” без да чака ред с десетки години изведнъж да узнае, че всичко това е било погрешно и напразно! Най-точно го каза Иван Кулеков преди двадесетина години: “Едни затворници ги освободили и те тръгнали веднага за Париж. Но пътят им минавал през зоологическата градина. Клетките в нея толкова им харесали, че се заселили завинаги там!”
Ето това е малката притча, която казва цялата истина за нас. Докато не се появят нови българи, с нови ценности и хоризонти, така ще бъде! Роденият в робство не може да бъде истински свободен! Знем го още от Мойсей!
Поздрави.
Режимът на “КЛОУНел” /а не “колонел”/ Кадафи наистина безвъзвратно е увредил огромен брой хора.
Още повече е увредил режима на неговия правешки побратим Живков. И както сигурно знаете, едно от малкото неща които изкарват тези хора извън кожата им е това, че някой друг е успял по някакъв начин да избегне това увреждане и да запази /нека не звучи високопарно/ душата си./пък и кожата заедно с нея:)/
Та дивата омраза на червено-кафявите сиви мишоци идва от там. На тях им е дори странно, че може да съществува някой, който да не е Червено Кафяв Сив мишок. Та това си е даже зловещо някак си! Как така се е изхитрил да не е Червено Кафяв Сив мишок!! Бой по него със всички Червено-Кафяви-Сиво Жълти средства!
От тази гледна точка господин Инджев, приемайте разните Червено Кафяво Сиво Жълти залпове по вас като един истински комплимент!
Г-н Инджев,
Не съм изненадан. Като изключим подробностите, интуитивно съм бил наясно относно Вашето “сътрудничество”. Знам, ДС смля много свестни хора и още повече омърси! Много съдби прекърши!И живите й метастази и днес продължават да ни тровят със своето зловоние!
Гадостите, с които Ви замерят години наред, нито за миг не са ме разколебали. Вярвам във Вас. Дерзайте!
Свалям Ви шапка г-н Инджев!!! Много неща не знаех от биографията Ви и е хубаво, че споделихте с читателите на блога тази информация. Но както е известно, камъни се хвърлят само по дървета, които раждат плодове! Който е умен ще разбере! А мнението на останалите не е важно.
С уважение!
Господин Инджев, изповедта която правите ме изпълва с болка и мисля, че хората към които е адресирана не могат да оценят нито постъпките ви, нито мотивите.от сърце Ви желая здраве и бистър поглед!
Искам да споделя нещо, което отдавна ме мъчи. Като че ли няма по-алчни хора от нас,българите. За долари са готови да робуват на всякакви отрепки.И когато стане напечено започват да хленчат и да претендират държавата т.е. всички ние, данакоплатците да ги спасяваме.Като си съгласен да си дадеш д…то под наем, недей да пищиш после. Аз бих задължил хора, които са алчни за пари и отиват в страни като Либия и пр. да подписват декларации, че няма да имат претенции към държавата България впоследствие. Нека да си носят отговорността, а не да печелят на гърба на тези, които остават в България.
Здравей Иво,
Позволявам си такова обръщение, защото съм по-възрастен от теб.
Имате такъв побратим и ще се радвам да се запознаем.
През седемдесетте по линия на БАН ми се отвориха няколко командировки и то по “второ направление”, като безпартиен, с родители засегнати от “мероприятията на народната власт”.
Първо не ме пускаха, след това дойде представител на ДС с предложения, които описваш по-горе. Трябва да отбележа, че човека беше на ниво.
След две посещения, правейки се, че не разбирам за какво ми се говори не ме потърсиха повече.
Така щото всички, които сега се изкарват герой, че не можело да се откаже, не казват истината. Освен измъчваните по лагерите. Другото е обикновен кариеризъм.
Всеки ден влизам в твоя блог и се радвам, че все още има хора като теб.
Иначе всичко е загубено!
Поздрави.
Имам удоволствието да познавам лично и други българи проявили преди всичко самоуважение към своя професионализъм пред бившата ДС. Лошото е, че към ден днешен тези българи никой не смее да ги ползва като наистина утвърдили се професионалисти. Противно на очакванията ни точно тези българи бяха забравени или просто им се забрани да са професионалисти през изтеклите 20 години. Вие поне в качеството си на журналист имате своето перо и съвременните технологии, с които поне тези които искат Ви чуват. А що се отнася до сегашната реакция на българите в Либия, то тя е същата на същите българи в продължение на 40 години в Н.Р.България.
След статията:
изключително брилянтен, изключително талантлив,
изключително умен и най-вече изключително достоен човек, а както се знае хора-много, но човеци- малко…
НЕ- на злобния и отмъстителен “президент”
НЕ- на паметниците с шмайзери
НЕ- на АЕЦ Белене
НЕ – руските ивтереси и заробвания
Не- на етническата партия и Доган
НЕ на бившия премиер-хамстер
Иво е най-големият!
Вие сте измежду нашите по-будни съотечественици,които оформят челния отряд,достигаш европейска
цивилизация и култура,но не непременно чрез Гърция и Сърбия, а което всщност е и – по-важно – като явление без закъсненение,и проф Боян Пенев,би бил щастлив да сочи и Вас до други,като пример за много известни прозрения м.в.,в свои незабравими лекции по новата българска литература!
G-n Injev, priemete moite pozdravlenia.
Harrison
Г-н Инджев, с удоволствие чета Вашите умни материали- освен информираност и аналитично мислене те са и публицистични бисери-сигурна съм че от тях може да се учи как се прави истинска гурналистика. Вашата лична съдба е покъртителна, аз познавам много достойни хора, смазани от властта- те несе оплакват, не търсят съчуствие и с достоинство ност кръста си! Но тези хора нито в миналото, нито сега ни управляват!!
Към Боян,
Нека да бъдем справедливи. Тези, които отиват в Либия може да са заблудени, алчни за пари, роби и прочие, но в никакъв случай не съм съгласен че печелят на гърба на тези, които остават в България. Те, или са на частни контракти и тогава по нищо не се отличават от българите работещи където и да е другаде по света или ако са на работа чрез държавни фирми биват обирани в много по-голям размер (в процентно отношение), отколкото ако работеха в България! Това обиране в миналото комунистическо време беше още по-драстично и жестоко. Аз съм работил там някога и от 1600 либийски динара, които либийците ми плащаха, като консултант в проектирането на селищни инфраструктури, Техноекспортстрой ми превеждаше в България само 175 и ми даваха на ръка 25, с които да живея там. И въпреки това хората тогава се натискаха да се уредят там, защото това беше много, много повече отколкото можеше да се печели у нас плюс екстрите да пазаруваш от Кореком и да си купиш “кола” в смисъл Лада без ред. От тогава е останала завистта на останалите у нас, които считаха, че гурбетчиите в Либия “печелят” на техен гръб. А “щастието” да работиш при такива условия предизвикваше “атавистичен” страх от загубването на гурбета (споменатото от вас “дупедавство”. Именно реликтите от тогава обясняват изказванията на много от завръщащите се сега, като и зле прикритото съжаление и както очевидното нежелание на повечето работещи там да се завърнат, независимо от опсностите.
Поздрави.
Към БОЯН
Браво! Вашият коментар изчерпва пълната характеристика на тези робски души, които се сещат, че са българи само, когато има келепир! А част от тях са онези, които получиха парите от Луканов и Огнян Дойнов, за да организират т. н. “задгранични дружества” или са кадесарските бандити от Първо Главно и Второ Главно разграбили БУЛГАРГЕОМИН. Точно затова Комедиантът от Банкя им праща правителствен самолет!
Колкото и да е ненормална ситуацията, аз мисля, че е съвсем логична. Споделям казаното от автора на блога и от повечето от участниците в обсъждането. След като в България преобладават хората, които са готови да тръгнат след цар и пожарникар, какъв е техният проблем да се доверят на пропагандата на полковник Кадафи. В тях е заложена податливостта на манипулация и без значение от географските ширини и дължини, тези хора са си едни и същи – лява идея, комунизъм до пръсване и след тях и потоп. Нали в повечето от статиите в блога и в коментарите именно за това става дума – потенциалът на електората.
Тези наши сънародници пристигащи от Либия които казват, че едва ли не там всичко е чудесно, защо не са ги попитали още на летището в Триполи и защо са ги взели?!
То бива робска психика, подлизурство и ламтеж за пари ама чак пък толкова.
Дано поне да си платили билетите.
Не знам има ли връзка “slave” (роб) с племената “славяни” но нашия и руския народ май я потвърждават. Срам!
“Комедиантът от Банкя” щеше да бъде виновен и ако не им беше пратил правителствен самолет, нали така г-н Драгулев? Или не, щеше да се впише ведно с останалите безхаберници.
Към GB
Вие говорите за времето преди рухването на Берлинската стена. Днес България е член на Европейския съюз. Българите могат да работят в цяла Европа и дори в Канада – най–демократичната и цивилизована държава на света. Стига да искат да бъдат Свободни хора!
Е, аз съм един “овен”, колкото и да е глупаво от моя страна, защото “екстрите” много ми допадаха! Но като тегля чертата – предпочитам да съм овен…
Г-н Инджев, аз се гордея, че Вие сте българин!Много здраве Ви желая и успехи!Всеки ден чета анализите Ви, защото си заслужава!
Уважение и поздравления г-н Инджев,бъдете здрав за наша най-голяма радост.
Иво Инджев и с този текст казва “НАРОДЕЕЕ” ??????!!!!!!!!!!
Баща ми, лека му пръст, също отказа на ДС. Това естествено струваше много на семейството ни, но аз не съжалявам. А мъжете ги уважавам, за това, че са МЪЖЕ! Моите поздравления.
Господин Инджев, статията Ви е интераесна, но преди всичко респект, че престанахте да се упражнявате в журналистика на тема Русия, признайте си че прекалихте, не е почтенно а отстрани даже изглежда смешно. Ако искате да си останете добър журналист не заигравайте с Русия, много е плитко, нещо като евтин пиар, винаги ще се намерят малоумници да се впрягат. Защо не направите един тест за себе си клко дълго може да подържате интереса към блога без теми за Русия.
Към Иван Великински:
Нямате представа колко грешите в констатациите и надеждите си – това, което на вас ви се вижда ( “като плитко”) съм задълбал както никога досега. Скоро ще се уверете.
Овен това да кажа и на вас, ама с големи букви:
МИ ПУКА КАКЪВ Е ИНТЕРЕСЪТ КЪМ БЛОГА МИ!
Опитайте се да го проумеете. Ако търсех “интерес” щях да съм още на екрана. Избрал съм свободата. Пиша каквото мисля. Можех да “задържам интереса” с голи мадами…
Който иска – да чете. А щом някой не иска да си задържа интереса – интересни алтернативи за такива читатели има с лопата да ги ринеш. Никого не карам да се “задържа” като читател.
Но нали са им тряъвали и изходн визм? А ако не са ги получили ?
За мен е странно, че на завърналите се българи няма да бъдат направени изследвания за вируси и/или СПИН.
Това може да бъде използвано за опасна атака срещу България.
Част от сънародниците ни не са излизали от пустинята с години и не се знае какво е здравословното им състояние.
Дано това не се окаже опасна грешка.
—
Представете си, че сте българин работещ в Либия години след СПИН Процеса.
Представете си, че печелите добре и ще си купите още един двустаен в Манастирски ливади, София или квартал Светлина в Ямбол.
Няма лошо !
Колко трябва да си глупав, за да не четеш анализи и да не гледаш english.aljazeera.net или euronews.net и да не си изтеглиш парите от либийска банка за да можеш да платиш на такси да те закара до летище или кораб ?
Трябва да си по тъп по български за да не разбереш, че е 2011 – та година и светът ти се променя.
ТРЯБВА ДА БЯГАШ !!!
За да бягаш трябват пари, а не да молиш съседи да рискуват живота си за да ти помогнат да спестиш 100 долара.
Молбите на бай-Ганьо за безплатен превоз през бойното поле / улиците на Триполби са позорни !
Французи платиха кражба на хеликоптер !
Българските Юнаци молят съседите си за взаимопомощ и подкрепа …
Да бягаш от Либия през летището в Триполи по време на Гражданска война с Правителсктвен самолет и да си с американска шапка, която е символ на либийския враг,
е супер простащина !
Доктор Бай Ганьов и сестра Бай Ганьова са в Либия от години и дори след “събитията” в съседните държави не се обадиха в МнВР, София за да поискат съвет или да покажат къде са .
За тези хора ли харчат парите ми за самолети и кораби ?
За мен позициите на г-н Инджев са свидетелство за истински катарзис – смея да мисля, че ако повечето от така или иначе жертви на ДС дръзнеха да напишат истината, защото кой друг по-добре от тях я знае, “преходът” нямаше да е тъй унищожително дълъг – лъжите на новите “демократи”(комунисти)нямаше да повличат т.н. обикновени българи…
Уважаеми г-н Великански имам желание да Ви задам, въпрос но ме спира съмнението ми, за истиноста на вашето Българско име и фамилия. Но ако изразявате искрената си адвокатска любов към Русия с името Иван Великански тогава моля,напишете истинското си име и фамилия, за да не изглежда унизително смешен коментара Ви, към Българският Патриот ИВО ИНДЖЕ(В).
Към ПЕТЪР ДРАГУЛЕВ,
Точно така Г-н Драгулев, говоря за времето отпреди падането на Берлинската стена! За съжаление манталитетът на много от нас е още там, в това време и това е обяснението на много от “рудиментарните” феномени, които коментираме тук.
Поздрави.
Към МАРИНОВ
Няма нищо нередно в това Премиерът да изпрати правителствен самолет в Либия, но той го прави с присъщата му показност и параднаст, за да се изкара “велик”. Дали ще праща правителствен самолет в Либия, дали ще спасява закъсали пещерняци, дали ще организира националната сигурност на българите чрез “арабския бизнес с дюнери” или ще направи изявление за пресата, че “министрите трябва да бъдат подслушвани, за да се мразят”, в народната памет той завинаги ще си остане Комедианта от Банкя. Доказа го и вчера, когато само за няколко часа уволни и възстанови на работа директора на Техноекспортстрой Емил Коцев. Има още много негови “бисери”, които вероятно е научил от Тато, докато го охраняваше.
Моите най-искрени пожелания Ви изпращам със следния стих:
I slept and dreamed that life was joy,
I awoke and saw that life was duty,
I acted and beheld that duty was joy.
— Rabindranath Tagore
По недостойно е да си седял и треперил в нерешителност.Още по лошо да не си вземеш поука след трънливата пътека. За тези които гледат истината и я споделят за да живеем по добре – Поздрави!