Паметникът на голямата комунистическа лъжа в София размахва победоносно над нас оръжието си все така предизвикателно на поредния 3 март. Той е определен като национален празник на България от Великото народно събрание, доминираното преди 20 години от поклонници на този съветски белег върху българското лице. Като истинска гранична маркировка ( “ние пак сме тук”!) той е съхранен при смяната на комунизма с нещо по-удобно на санкционираната от Москва за тази промяна Пета колона.
В подножието на сталинисткия символ на съветската окупация са струпани цветя и скъпи венци от още по- скъпи приятели на генно модифицираната Петата колона в България, останали от 23 февруари, ден на Червената армия, наричан вече в Русия “Ден на защитниците на отечеството”, но отпразнуван от представители на Петата колона у нас като собствен . Сред положените цветя най-луксозни са надписаните от името на големи руски корпорации, които държат България в партер.
Хранениците на тази симбиоза между комунистическото антикапиталистическо минало и днешния руски държавно модифициран капитализъм, чиято цел да поддържа подчинението на България си остава непроменена, са горди, че плетат нови венци и интриги – и че трупат нови “точки” в своя полза на техния си паметник на самия национален празник, обвързвайки съветската с руската символика.
Не по-малка е обаче символиката на един текст, извадки от който ви предлагам . Ето какво е писал през 1935 г. българският по произход съветски гражданин и виден деец на Комунистическия интернационал Васил Коларов в предговора към книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” . В края на краищата др. Коларов е изпълнил поръчката не на кого да е, а на същия Сталин, който с художествено разкрасено лице ни маха с автомат от най-високата точка на българската столица и днес. Иронията на перверзията в тази комбинация “две в едно” е, че предговорът на Коларов към сборника с документи за сделките и заговорите на Русия с български слуги в годините преди болшевизацията й, е уникален случай, когато българските сталинисти всъщност казват нещо, което се доближава до истината, макар да употребено с надеждата да злепостави и противопостави двете Русии – царската, на болшевишката, за да спечели от това сталинизмът.
“АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
Предговор
Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултата на Руско- турската война от 1877-1878г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско- византийската дипломация – от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. …
„Всемилостивото“ му сърце ( на цар Александър ІІІ –бел. авт.) трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
И все пак усилията на Александър ІІІ да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribune” от 1853г. Ако славянското население на днешна България „достигне някога господство в страната, тогава – пише Маркс – няма съмнение, че същите потребности, както и в Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима“ (ІХ, 378)
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство…
Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е хвърлила недостатъчно светлина върху политиката на експанзия на царското правителство на Балканите през втората половина на миналия век и причините за поражението й. Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство…
Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават правилността – и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България- на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация (сегашната Българска комунистическа партия) под ръководството на Д.Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
Тези документи са много ценен материал за работата върху марксистката история на съвременна България.
На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г.Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание…
Москва, 15 ноември 1935г. В. Коларов”
Честит празник на приносителите на цветя и венци пред паметника на съветската окупация. Миналата година БНТ ни показа навръх 3 март филм за героите на Шипка, сниман в разгара на сталинизма, който завършва с панорамни кадри на пълзящи по хребета на Балкана съветски танкове на фона на съответната музика и дикторска закана, че братята са винаги готови да действат заедно, ако отново се налага. България, както е известно ( за разлика от други “братски” сълагерници от соцлагара), нямаше нужда от пряко “присъствие” на съветски танкове, за да бъде най-просъветската държава в Европа. За целта си имаше ревностна в надзираването на съветските интереси Пета колона. Днес тя демонстрира постижението да сме най-проруска европейска държава само с помощта на някакви си луксозни венци и букети пред сталинисткия паметник на съветската окупация – евтино (като разходи и като трик), забележимо и забележително!
Самата история на сборника “Авантюрите на руския царизъм в България” е много показателна. Излиза в годината, когато др. Сталин вече е решил, но още не е оповестил (това става година по-късно) че тая с пролетарския интернационализъм (на Троцки) е умряла работа и вече подготвя възшествието на великоруския шовинизъм. Излизането на сборника още през 1936-7 се оценява като большая политическая ошибка. Това едва не струва през 1938 главата на касапина и доносника Васил Коларов. Че и на Жоро Тарабата, но някак им се разминава.Отнасят го обаче от директора до архивистите от Института по история към АН СССР. Както и да е, този сборник е единственото свясто нещо, което двамата най-големи национални престъпници – Коларов и Тарабата са свършили за България. Но да не ги хваля чак толкова – те са го свършили, за да се подмажат на Кремъл в една много хлъзгава конюнктура. Иначе Ежов или Берия щяха да свършат и те едно много полезно дело- да теглят куршума на двамата палачи на България и негодници с български имена … тук човек спира, защото може да се задъха от удоволствие.
“Луксозни венци и букети пред сталинисткия паметник на съветската окупация”…………………….. и скъпи имоти на безценица
“Президентът Първанов да каже за апартаментите си. Да каже и дали синовете му имат апартаменти”, призова вътрешният министър Цветан Цветанов, след като НАП обяви, че всичките му доходи са чисти.
“168 часа” провери имотите на синовете на държавния глава и установи, че големият е сключил любопитна сделка.
В края на 2009 г. Владимир Първанов си купува огромен мезонет с площ 213 кв. м в атрактивния столичен квартал Манастирски ливади. Продавач е фирма “Крит” – близка до бившия червен депутат Васил Калинов, а цената – близо два пъти по-ниска от пазарната. Същото дружество е дарило 25 хиляди лева за кампанията на Георги Първанов през 2006 г.
Според нотариалния акт Владимир Първанов е броил за апартамента 217 337 лв. и 28 681 лева за гаража, или по около 519 лева за квадратен метър. Брокери, които продават жилища в сградата, обясниха пред “168 часа”, че за други купувачи цената на апартаментите е няколко пъти по-висока и варира между 850 и 1000 евро за кв. м.
Проверка в имотния регистър показа, че сделката е финансирана с 30-годишен ипотечен кредит за 160 380 лева и 90 хиляди в брой. Изчисления с кредитния калкулатор на банката показаха, че за да обслужва кредита си, Владимир Първанов трябва да плаща непосилните за неговите години 1236 лв. на месец. Преди да си купи жилището, Владимир работеше като програмист във фирма “Дейзи технолъджи”. Там според запознати е осигуряван върху заплата, не по-голяма от вноската по кредита.
Проверка в Сметната палата показа, че Владимир Първанов няма как да разчита на помощ за кредита и от баща си. Според тогавашната си декларация президентът Георги Първанов не е разполагал с никакви спестявания. Вместо това изплаща заем от 80 хил. лв., част от който е в банков влог на съпругата му Зорка.
Въпреки официално зададените въпроси за произхода на средствата и кредита от президентството отказаха коментар, пише “168 часа”.
“24 часа” обаче получи такъв. Буди недоумение фактът, че една стара публикация от преди повин година, на която вече сме отговаряли, се повтаря отново. Очевидно става въпрос за поръчков текст, каза Бойка Башлиева.
За първия материал тя бе отговорила: “Владимир Първанов е самостоятелен човек и няма как баща му да коментира неговите действия.”
Самият Владимир, който се ожени миналата година, не бе открит за коментар.
Зорка с парцел за без пари
С парцел в Банкя на три пъти по-ниска цена от пазарната се сдобила съпругата на президента Георги Първанов, писа преди време “168 часа”.
През 2007 г. Зорка Първанова плаща 45 хил. лв. на роднините си Галина и Васил Савови за част от терен с площ 3 дка в Банкя. Брокери тогава коментираха, че към датата на продажбата цените на имотите в района започват от 20 евро за квадрат, а съпругата на президента е платила по около седем евро за квадрат.
Година преди да го продадат на Георги и Зорка Първанови, семейство Савови купува парцела по документи за по-малко от 4 евро за квадрат. Помолен за коментар, един от продавачите – Стоян Грозданов, обяви пред “168 часа” съвсем други цифри. Той без притеснение разкри, че е получил за парцела на ръка по 15 евро за квадрат, а ниската официална цена била определена от адвокатите на купувача, които движели сделката.
От президентството тогава не пожелаха да коментират казуса с различните цени на имотите на семейството на президента и техните роднини.
Проверка на “168 часа” показа, че апетитният парцел на Първанови все още не е застроен. За сметка на това по краищата са наслагани табели, които предупреждават, че е частна собственост, и изрично забраняват изхвърлянето на боклуци.
Вестник “24 часа”
Същи разкрития на Уикилийкс – никаква разлика…
Аз се прекланям пред саможертвата на 200 хиляди руски воини загинали за България и с огромна радост приех обяваването на Трети март за национален празник. Но след безобразията и националните предателства на днешните български управници около преместването на Паметника на Съветската окупация от 8 септември 1944 год. днес съм дълбоко убеден, че Трети март не е истинският ми национален празник и въобще не следва да го почитам за национален празник, след като този ден винаги ще ми напомня за Съветската окупация от 8 септември 1944 год. – най–голямото бедствие сполетяло Родината ни в новата българска история. За да отида до Паметника на Цар Освободител, трябва да мина под Паметника на Окупатора. Затова по–достойно е мой национален празник да стане дата свързана с живота на най–великия българин Васил Левски, който още преди век и половина изрече пророческите думи – “който ни освободи, той ще ни пороби”. Стига вече с “освобождения” водещи до ново робство!
Може би точно днес на Трети март е моментът, когато трябва да попитаме Бойко Борисов, Кметицата на София Йорданка Фандъкова и нейния политически слугинаж в Столична община – как във вашата политическа демагогия съчетавате двете взаимно изключващи се обстоятелства относно Паметника на позорната Съветска окупация от 8 септември 1944 г.? От една страна наличието на Закон за обявяване на комунистическия режим в България (9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.) за престъпен и от друга – формалният ви отказ да изпълните решението на Столичния общински съвет да се премести от центъра на София Паметникът на Окупатора, установил този престъпен комунистически режим. Или вие не сте чували за Куциян, Богданов дол, Белене, Скравена, Ловеч и още 86 концлагери и двайсетина политически затвори? Не знаете ли какво е ставало при Черната скала край Самоков и в подземията на хотел “Славянска беседа”? Та нали точно Вие, господин Борисов, твърдяхте, че дядо Ви бил убит като куче на 9 септември. Твърдяхте го, когато Петър Момчилов – председателят на Антикомунизъм за демокрация Ви издаваше удостоверение за верността на репресията. Трябваше Ви, за да прекрие миналото Ви на правоверен комунист и да станете Главен секретар на МВР. Да Ви бере греха онзи, който е дал гаранциите ГЕРБ да стане член на Европейската народна партия!
Въпросът за паметника на Съветската армия ще разделя българите доста време още. Аз смятам, че той трябва да остане непокътнат, ограден с декоративни оградки и когато минават туристи край него екскурзоводът да им казва, че в минали времена нашият народ е бил окупиран, бил е толкова ниско паднал, че издигнал паметник на окупатора си. Не бива да бягаме от миналото си, каквото и да е то. Нека всички българи да проумеят, че е прав Дядо Славейков, когато възкликва: “Не сме народ, а мърша!”
3-ти март е национален празник. Ако не беше се намесила Русия, без значение с користни или безкористни цели, сега щяхме да сме турска провинция.
Към SEO:
Едва ли. Умозаключението ти е нелогично и наивно. Днес турска империя така или иначе не съществува /не благодарение и единствено на руския Батюшка/.
И все пак ако трябва да се подведем по твоята “логика” и да продължим разсъжденията си в същата посока – да щяхме да сме водещ регион от европейска Турция, със запазен български език и християнско вероизповедание, С ИКОНОМИКА И СТАНДАРТ НА ЖИВОТ КАТО ТЕЗИ НА ДНЕШНА ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ…
И най-важното – нямаше да сме преживели половин век болшевизъм и днес нямаше да се гърчим в агонията на посткомунизма!
Защо пък не?!
Да честитим рождения ден на марксиста Желю Желев. Все пак, прилагайки сравнителния метод, беше далеч по-добър президент от ДС агент Гоце.
Съединението на България е единствения национален празник и тържество на националната кауза.
Ако не бяха руските имперски интереси трети март нямаше да се случи така е.
Само че мен руските имперски интереси не ме интересуват.
Последната комуно- колониална империя се разпада.
Най – голямата манипулация е броят на затиналите 200 000 руси. Това не е вярно, а ако е вярно то Русия е похарчила цялата си армия.Но в една страна, където човешкеят живот не струва нищо – може да се подхвърлят на признателните (задължените) вече българи всякакви числа.Понеже Русия е империя то загиналите не само руси.Подчертавам това.
да не пропуснем днес да си спомним днес за великата Вера Мутафчиева и да не хленчим, че истината е скрита, да извадим записките на Захари и да се опитаме да бъдем свободни от налудничавите внушения от телевизора от сутринта
Вечна памет и благодарност към руските войни и българските опълченци донесли ни свободата!
Въпреки интересите на Империята за нас Александър II е “Цар Освободител”.
Признание и към такива строители на нова България като Стамболов за това което са сторили тя да бъде независима.
Позор за националните предатели и стлинови слуги като Г. Димитров и В. Коларов(преживявали 20 г. на топло при Сталин) и всеотдайно наложили терора и несвободата в България.
Честит Празник на всички българи!
А може ли някой да каже колко денгами е изплатила България след 1878г на своята ОСВОБОДИТЕЛКА/един вид репарации/,защото съм чувал че бълг. народ си е платил прескъпо за УСЛУГАТА и за издръжката на разквартируваните войски! ЗА 200-те хил.-толкова е бил приблизително целия експедиционен корпус на руснаците на Балкана!Време да се извадят реалните ФАКТИ,стига ИЗМИШЛЬОТИНИ.
Уважаеми господин Петър Драгулев,
Подкрепям основните Ви идеи, но възразявам срещу твърдението, че 200 000 руски войници са загинали за свободата ни. Според достоверни руски и наши данни, истинският брой на загиналите е 35 000-40 000 души. Поклон пред подвига и паметта им!
Редно е да признаем, че те далеч не са само руси. Близо една трета са украинци, поляците са около 10 на сто. Сред загиналите са финландци и синове на други народи от Руската империя. За жалост, подценяваме приноса на румънските воини, които също се бият храбро и дават жертви.
Както винаги, през 1877 г. Русия започва войната слабо подготвена, праща срещу турците зле обучени, недобре въоръжени полкове от Украйна и Бесарабия. Затова броят на украинците и поляците е толкова голям. Елитните войски остават в Русия, за да пазят империята. Начело на освободителната армия е поставен братът на императора великият княз Николай Николаевич, който съществено допринася за първоначалното объркване.
След като Осман паша се укрепва в Плевен и руските войски дават огромни жертви (само за ден в Мъртвата долина падат 5 000 войници), империята изпраща по-добрите си полкове. Планирането и воденето на бойните действия са поверени на способни генерали като Едуард Тотлебен. Комичният бездарник Н. Николаевич остава формално главнокомандващ. Самодоволното бездарие на руските пълководци довежда до прибързаното освобождаване на Стара Загора, последвано от спешно оттегляне пред настъпващия 40-хиляден корпус на Сюлейман паша. Тази авантюра струва на българския народ десетки хиляди жертви и опожаряването на Стара Загора.
Множество примери от Освободителната война говорят за типичното за Русия и по-късно за СССР неумение да се извършват стратегическо планиране, модерна бойна подготовка, разузнаване, съгласуване между войски и щабове и още маса необходими за истинската война неща.
Русия, а след нея и СССР воюват според принципа: “В Русия има маса мужици. Ако загинат едни, женурята ще родят други”.
Така я кара и “великият” Жуков: с по половин милион жертви в една операция. И не започва настъпление, преди да получи пет- или шесткратно превъзходство в хора и оръжие. Затова и го наричат Месаря.
Кратко допълнение: числото 200 00 за жертвите, дадени (уж) от Русия, е измислица на масона и национален предател Васил Коларов в опитите му да се докара пред Сталин и да използва благодарността на народа ни към руските освободители, за да усили робската привързаност към сталинския социализъм.
Към щабскапитан:
Точно така, Коларов е бил на ръба на обичайната сталинска репресия заради прекално ревностното изпълняване на заповедта през 1935 г да издаде в Москва книга за безобразията на рускатата политика срещу България( това, че Сталин му е отворил авхивите, не било смекчаващо вината обстоятелство). Много скоро след това Сталин се сеща да вземе на въоръжение руския патриотизъм и Коларов угоднически се отрича от предишните си тези, запозвайки да се докарва с подобни преувеличения.
Към D.N. и Краджата:Освен В.Мутавчиева и З.Стоянов,всеки българин трябва да прочете и Смеон Радев(СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ).В тази книга пише,че България е платила на Русия 25 милиона златни лева.Само си помислете каква колосална сума е било това по онова време.Нека да ни е честото това “евтино освобождение”!
Двата тома на”СТРОИТЕЛИТЕ” СА прочетени и пълни с факти и цифри-който иска да се ограмотява!Към Щабскапитан -Има в НЕТ-а няколко филма/вкл и обективен руски/за руско- финландската война39-1940г и бездарното командване на ГЩ на СЪВЕТИТЕ/350 хил загуби на хора- това е официално/ ВЪЗХИТА И УВАЖЕНИЕ ЗА ФИНЛАНДЦИТЕ как един малък народ се държи ДОСТОЙНО И ТВЪРДО .
(Към PLAMEN и към ЩАБСКАПИТАН)
Благодаря на двама ви за това, че ми обърнахте внимание за допуснатата от мен груба грешка! Извинявам се на всички читатели на блога! През целия ми съзнателен живот зловредната комунистическа пропаганда ми набиваше в съзнанието, че 200 000 руснаци са загинали за България и аз по инерция го написах. Вярното е това, което вие сте написали – около 200 000 е числеността на цялата армия, а броят на загиналите е многократно по–малък. При това не всички са руснаци. Искам също така да поясня, че приех с голяма радост обявяването на Трети март за национален празник, защото предишният национален празник бе “девети септември”. Тогава, преди двайсет години, се надявах, че България ще скъса с всички символи и идиотщини на комунизма, но стана по–лошо…
За да имаме адекватен национален празник, първо е нужно да е налице адекватна нация. Има ли такава е въпросът. Май че след ерата на руския болшевизъм отговорът на емоционалния въпрос на Паисий от увода на Историята му стана твърде лесен.
За мен 3 март 1878г. е национален празник, и така го усещам в душата си. 3 март 1878 свърза в едно нашата 1300 годишна история, защото имахме прекъсната държавност в продължение на близо 500 години. Имперските апетити на великите сили са друго нещо, и то не зависи от самите нас.Сметките на монарсите не са паметта на народите на Европа, които ги принудиха, да водят война в защита на българите.
Нека почетем паметта на знайните и незнайни герои, пролели кръвта си за освобождението на българите от петвековното турско робство в една освободителна война по своя морален заряд. Защо не отбелязваме, че свелите умове на тогавашна Европа, Витор Юго, Достоевски, Уилям Гладстон са въздигнали своя глас в защита на българите, клани през Априлското възстание.
Празникът е и катарзис на душата, което смесва и идеологеми и геополитически падения и възходи. Какво да правим? Такава е историята, и ние не можем да избягаме от нея.
По-важното е утрото на 3 март 1878г., озарило пътя на третата българска държава…