За желаещите да научат малко повече за същността на 3 март като национален празник, предлагам извадки от статия на историка Пламен Цветков по темата:
“Предварителният и временен мирен договор, който граф Игнатиев подписва от името на Русия на 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано, е в същината си анексионистичен. Наистина чл.7 предвижда, че “българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите” и че “никой член на царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.” Според същия член обаче България преминава под руска окупационна администрация, която на практика е без международен контрол: “Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.”
В договора няма никакъв текст, който да определя някакви срокове за изтеглянето на руските войски от България.
И действително руснаците се държат в България именно като в окупирана страна.
Руският самодържец Александър II и неговият първи министър Горчаков си дават обаче сметка, че на този етап Европа няма да позволи на Русия да завладее сравнително обширна територия в близост до Цариград и Протоците. Поради това те допускат, че за известно време ще трябва да се примирят със съществуването на някакво автономно българско княжество и решават, че при тази ситуация България трябва да бъде орязана колкото се може повече
За разлика от Санстефанския договор обаче чл.22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация от “приблизително две години” на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период.
Нещо повече – Берлинският договор налага още от самото начало международен контрол върху руската окупационна администрация и предвижда подробен и прецизен механизъм за решаване на евентуалните разногласия между Русия и водещите европейски държави.
Като се има предвид всичко това, би трябвало да е очевидно, че:
1.Санстефанският договор бележи края на османското върховенство, но не и началото на съвременната българска държава. Първата крачка към независимостта е направена през 1870 г. с учредяването на Българската екзархия, когато българите получават право на вътрешна автономия, а с пълен суверенитет България се сдобива през 1908 г.
2.Санстефанският договор не може да се смята за начало на съвременна България поради простия факт, че това е договор за безсрочната окупация на страната от Русия и опит османското върховенство да бъде заменено с руско владичество.
3.Санстефанският договор не е юридически завършек на войната от 1877-1878 г., тъй като е временен и предварителен. Бойните действия на една война се прекъсват с примирие – в случая това е примирието, подписано в Одрин на 19 януари 1878 г. Договорът, който фиксира от правна гледна точка резултатите на войната от 1877-1878 г., е Берлинският.
4.Санстефанският договор, който е сключен само между Русия и Турция, не е първият, нито достатъчно международен акт, признаващ етническите граници на България. На Цариградската конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. тези граници са очертани в специален протокол, който е подписан от пратениците на цели шест водещи европейски държави – Русия, Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и Италия.
5.Не Санстефанският, а Берлинският договор заменя правото на вътрешна автономия, което българите са имали дотогава, с международно гарантиран, макар и ограничен суверенитет и спасява България от руска власт.
6.Берлинският конгрес не разпокъсва България на пет части, а само потвърждава това разпокъсване, което е уговорено предварително между Русия и Великобритания. Така Русия има пряка вина за националното разединение на българите. “
Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ пеши и голи, замръзнаха от студ една нощ близо до Крайово.
Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…
Една дълга агония!…
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…”
Немили недраги
Иван Вазов
Пловдив, 1883
Много накратко тези няколко реда ни обрисуват що за народ сме.
Г-н Инджев да не помислите че не вярвам че фактите в историята са променени, написани от победителите както винаги. А освен това ние 45 години сме били “братски” социалистически народи.
….
Нищо ново под слънцето.
Но с тези исторически факти какво се опитвате да кажете, че не трябва да празнуваме 3-ти март, а друг ден и че не Русия ни е освободила, а е заменено владичеството от турско на руско.
В този ред на мисли трябва да стане ясно “Кои или кой ни е освободил от руското владичество?”(Само не казвайте САЩ и Великобритания) “Кои фактори са повлияли (вътрешни и външни)?” и т.н.
Или поне цитирайте достоверните источници.
Лек ден. И Честит празник (за мен празник за вас незнам) 😀
като се има в предвид написаното от теб Иво е очевАдно,че:
Много,ама много те е яд,че не са ни освободили американците.Колкото и да те е яд Русия ни е освободила.Заради импредските си интереси,разбира се,но точно заради тези интереси се е въстановена България.Не в реалните си граници,разбира се.
А сега се обади на Уорлик да ти даде наставления какво да пишеш.
И поне на този ден,се опитай да не мразиш.Ако можеш…
е сега вече ще има здраво разпенване от русофилите.
Да обаче, тя се връща с пълна сила 45-та.
А и между другото, дали вече някой честити 3-ти март на хидроинженера?!
Към abandon:
Че къде да го намерим, че да му целунем ръка ( може и тлъст бакшиш да даде). Той пишел книга за Левски, осведемиха ни преди няколко месеца… Вероятно се вживява в роля “под вънкашност чужда”.
към Plamen
minev@abv.bg
91.92.157.70
Истината ( за която не съм каза и една дума – изцяло цитирам мнението на един историк без мой коментар) може да те боли, но болката е затова: да буди. макар че точно ти будиш съжаление с първосигналното препращане към Уорлик…
Към SEO:
Този въпрос, както отбелязва Симеон Радев, е бил зададен от (иначе русофила) Антим Първи на самите руснаци в самото начало на окупацията ( съжалявам, то си е било окупация по статут): Благодарни сме ви, че ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?
А иначе от руското владичество още не сме се освободили ( десет към едно дисбаланс в търговията в полза на Русия, почти 100 процентна суровинна зависимост за горивата, кръвта на енегретиката и икономиката, около 15 милиарда евро инвестиции -легални и не съвсем: напазарувани инструменти на пропагандата – в жива сила и в материални активи в подкупени, направо напазарувани медии, политици и т.н.) .
При всичко това тук дори никой не употребява термина съветската окупация – дори за периода до 1947 г., когато това е било така де юре, камо ли за после, когато става да факто с ръцета на съветската Пета колона.
Така че, когато ме ругаете на тази тема, обявявайте ме за привърженик на национално освободителното движение – то се смята за нормално за Алжир, Виетнам, Конго и къде ли не, но на българите е забранено да шукнат по въпроса.. Ще бъде вярно да ме оплювате така ( то за вас си е оплюване – за мен е комплимент), макар , че това ще насъска още повече желаещите да се подиграват с най-естественото чувство за нормалния човек: стремежът към свобода.
Умело се извиваш,обаче аз умея да чета.
Не манипулирай хората.След като твърдиш за окупация след 1878-ма дай примери-За зверства като турските в Батак и Перущица.НЯМАШ,защото не е имало такива.
След 1945-та е имало съветски войски тук до 1947-ма.Това е окупация.Но тио използваш тази дума”съветска окупация” за периода до 1989-та.Въпреки,че от 1947-ма до 1989-та в България не е имало съветски войски.
Много умели,курвенски манипулираш,но не си най-умния.
До Пламенчо
Пламенчо аз си пиша каквото ми е кеф, напълно свободно. Казвам ти го въпреки че осъзнавам че ти неможеш да го възприемеш.
Обичам големите и изчерпателни статии и хората с позиции. Този блог много ми харесва и го преглеждам редовно и си коментирам свободно.
Ти понеже си ограничено момче прибягваш до лични нападки присъщи за слуги, чиновници и лакеи без право на собствено мнение.
А ти вместо да констатираш един факт кажи каква е била алтернативата. Или по точно ние е знаем и 500 години е била факт.
ОчевАдно е че логическото мислене ти убягва.
П.П. С последното изречение разбирам че възприемаш днешния ден по специално. Може това за теб да е най-светлия ден в годината. 🙂 Дали не си чекист провокатор или КГБ фен и те дразни свободната мисъл? 😀 …
Честит национален праздник на всички българи – без разлика кой на коя световна сила симпатизира (или мисли че ги няма тези световни сили), и без разлика между тези които “се стремят” към свобода и тези които вече се смятат свободни вече 133 години от най тежкото изпитание в историята на България!
Явно някои люде много ги е страх от Русия. И са готови да целуват дори краката на фесовете и даже да им харизват части от България (тъй каза Сорос-пророкът). Не знам под какво владичество ни праща Санстефанският договор, но Берлинският разпарчадоса България на 3, едната от които днес бълва змии, гущери и таласъми и най-вероятно ще стане част от Албания (щото тъй каза големият брат). Всъщност победител в тази война е РУсия и тя диктува условията. КОйто е искал да ги определя, да се е освободил сам.
Към noname
sessilly@abv.bg
87.246.13.223
Левски е искал…Раковски е искал ( но руският консул в Браила го предава , след като скрива при него след провала на Браилския бунт през 1842), Капитан Георги Мамарчев е искал толкова много, че формирал опълчение от 600 души, но по заповед на руския генерал Дибич го арестуват и предават на турците през 1829 г., а други българи Дибич заплашва, че ще обърне топовете против тях ( защо си позволяват да искат свобода, без да разчитат на Русия) – практически всички известни и големи дейци на нацоналноосвободителното ни движение са искали- само днешните слуги на съветско-руския колониализъм не искат да приемат таза “малка неприятност”.
Към plamen
minev@abv.bg
91.92.157.70
Не, не съм най-умният, но умни хора са оставили следи за истината за руската окупация и за съветската такава – няма да те образовам лично. Купи си книгата ми, скоро ще се появи и ще понаучиш нещо.Виждам, че ти харесва да ме следиш – направи си този перверзен кеф ( но не чакай да ти партнирам в тази обсесия).
А за съветската окупация до 1989 г. – това е най-жалката форма на окупация на един народ, който е излъчил наемен корпус от надзиратели, поради което България се прочува като единственат окупирана от СССР държава, в която не се е наложило да остават съветски войски за охраняване на съветските интереси. И ти си от тези надзиратели на колониалната машина, които в други държави наричат колаброционисти, а у нас им казвам “вечнодружбаши”.
И това ти е последната реплика в блога – не желая да разговарям с неграмотен и псуващ наемник на чужда държава.
Имам чувството, че някои биха посегнали и на вековната историята ако имаха власт сега . Господ да пази простия и буквално четящия българин.
Коя “радост е за мен да се наричам” българин?
Русофилският мит у българите е късен пропагандно-политически продукт, свързан с руско-турската война от 1878 г., както и с окупирането на България от СССР през 1944 г. Доказано, че: “предварителният мир, подписан в Сан Стефано, е в същината си договор за безсрочна окупация на България от Русия.” Познаваме също така крайната сервилност на московските наместници в София, които на няколко пъти излизат с конкретни планове за унищожаването на българската държава. “Освобождаването на българите от славянския и русофилския мит е неразделна част от националното им осъзнаване”
И още – най-противният империализъм е съветският, плътно след него се класира руският.
Така че за “освобождението” си трябва да платим
6.Берлинският конгрес не разпокъсва България на пет части, а само потвърждава това разпокъсване, което е уговорено предварително между Русия и Великобритания. Така Русия има пряка вина за националното разединение на българите. “
Eto tova izrechenie tribva da se prochete ot horata.
към Plamen:
За г-н Инджев не знам, но виж мен – много, ама много ме е яд, че не са ме освободили американците / англичаните, французите и пр/.
Особено втория път!
А за първия път какво да ти кажа – една страна чийто народ живее в робовладелчески строй /мужиците са били безимотни селяци, СОБСТВЕНОСТ НА ДВОРЯНИНА, който можел да ги купува и продава като говеда, т.е. били РОБИ/ няма как да освободи народ надраснал нейния собствен стадий на развитие и живеещ във феодализма! В османска България са процъфтявали занаятите, всяко българско семейство притежавало земя и средства за препитание, за които мужикът не можел да мечтае.
Вдяваш ли, наивнико? Роби не могат да освобождават свободни хора! То е /както казва народа ни/ все едно “въшлив да те пощи”!
Ако твоите “братушки” не ни бяха “освободили” два пъти, днес /убеден съм/ България щеше да бъде просперираща челна страна в европейското семейство, на която държави като Гърция, Испания и Австрия щяха да “дишат пушека”!
Не забрави ли, сладък, по времето на соцлагеруването ни все се напъвахме да гоним запада и така и не го догонихме!
А колкото до омразата – тя е ваш патент, на комунягите!
Аз лично не мога да мразя или обичам държави и народи /и политици/. И теб не мразя – съжалявам те!
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз русофилска люлка люлее?
Тоз ли що България предаде,
и на СССР й хариза свободата,
тоз ли, що толкоз години ти пее
“Люби всичко руско, не мисли със главата!”
До NONAME:
Всички нормални люде ги е страх от Русия. Няма друг народ освен нашия безпросветен, който да ги обича.
Където са минали руските чизми личи. И до днес държавите, които са им яли попарата или мизеруват, или си лекуват раните!
Да допуснеш Русия прекалено близо до себе си е все едно да приютиш у дома си “пиян и гладен мужик с атомна бомба в джоба”.
А пропо – да не забравяме, че упоменатата от теб Албания, преди време също беше сателит на РУсия /пардон – на страната на съветите/.
Ние българите въобще не трябва да говорим за миналото.Ние нямаме минало.Миналото е на други и те си го славят, а ние им пригласяме.На балканите се води тиха, скрита война основно между два вида УРОДИ.Едните са Пиленцата, а другите Пуйченцата.Така се виждат ако ги погледнеш чрез специални СРС-та.Избиват се масово, но при убийството на висок стол се пази дълбока тайна.Все едно че е жив.Хората с чиста кръв не могат да се ориентират.Борисов и Цветанов не принадлежат към тях.Левски не е това, което се говори за него.
За това дали е окупация аз не знам, но едва ли обикновенния руски войник е мислил после как ще окупира едно българско село.
Помислете за жертвите дадени от руската и другите армии, които са се били на нейна страна.
Истината за национално-освободителните движения на Балканите е доста сложна и “неофициална”, т.е. движена от задкулисни сили. Някои сили на Запад са решили да отвлекат вниманието на руската империя към опити за създаване на балканска федерация начело със Сърбия и под контрола – разбира се – на Русия.
Трябва да сме горди, че въпреки всички рубладжии са се намерили мъдри и смели български мъже, които постоянно са поставяли прът в колелата на тези стремежи: чак до Първата Световна Война. (След Втората е ясно: автономна България де факто не съществува.)
И все пак за мен днешният празник не е празник на политическите игри или на несъстоялата се национална независимост “в реални граници”, а празник на Освобождението дори и на 3 Март 1978 то да е било все още само възможност.
Накратко: най-после сме имго турили на турчолята, ако и счужда помощ!
Радвам се да отбележа, че днес професор Цветков е звезда. Поне сред онези, които имат повече вкус към реалностите и по- малко към илюзиите…
За мен з-ти март не може да бъде национален празник. На тази дата / видимо за нечетящите история/ може да е станало “освобождението” на България, но всъщност това е просто датата на подписване на един договор между две империи, без изобщо България или български представител да участва в подписването. А когато беше избирана тази дата за национален празник, тя беше избрана именно по причина отново да се угоди на руската политика, и това беше подкрепено от Ж.Желев… защото -всички знаете защо… Истинският национален празник трябва да бъде 22 септември, това е датата на обявяване на Независимостта на България и е следствие от умелите дипломатически действия на един български държавник, а не на чуждоимперска войска и интереси! Това е истинският национален празник! Всички други дати са достойни за празнуване, но идентичността на една държава не може да се диктува от политическите и военни ходове на друга. Апропо: Манифест към българския народ при обявяване на Независимостта:
“По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Благодаря, г-н Инджев за публикацията.
Така са ми се виждали винаги нещата, но е добре човек да прочете и фактите.
Хей,омбре!А,когато сняг забръска и Гьорче Првановски отиде в миманса,що ще чиниш ти зимъска?Паметника на тюбетейките ли е следващата ти цел?Него няма да го преместят нашите каскети,сега облечени в “Армани”.
Те не са виновни,това им е набивано в главите от деца,това им е останало.Е,ако бяха попрочели Захари Стоянов,Симен Радев и някой други,може би щяха получат просветление,ама не е много сигурно…. Русия просто е отвоювала една територия от османската империя,разбира се за своите интереси и със свои планове!
Хубаво е, че те чете и петата колона на КГБ в България.
мекерета.
Мненията на определени историци са интересни, но да не забравяме, че и Гоце е историк …
От публикацията излиза едва ли не, че България я има благодарение на Берлинския конгрес, което е твърде далече от обективната истина. А тя не е много сложна, Русия води освободителната за нас война заради собствените си интереси, които съвпадат с тези на Австо-Унгария и са насочени против Турция. Частичен интерес от тази война имат и Франция и Англия, за да направят Турция по-зависима от тях. Ние имаме късмет да сме територията за реализацията на тези интереси. А това, че сме част от повода е резултат и от редица наши стъпки, вкл. екзархията, Априлското въстание и т.н. Ясно е също, че никой не иска голяма, силна и независима България на Балканите, вкл. Русия. Но все пак от всички велики сили, най-голям е интересът на Русия поне за това да има голяма България, т.е. в етническите и територии, и естествено не заради историческа справедливост или нещо такова, а просто защото са се надявали на техен контрол. С други думи Русия има дял в разпокъсването на България, само дотолкова, доколкото не е успяла да защити максимално собствения си интерес на дипломатическата сцена.
Мисля, че е безспорно, че от поредицата стъпки, най-важната и решителна, след която връщане назад е било невъзможно, без която България нямаше да бъде възстановена по онова време, е Руско-турската война и Санстефанският договор. Всички други стъпки след това, вкл. Съединението и обявяването на независимост нямаше да бъдат възможни без тази стъпка, т.е. 3 март няма как да не бъде национален празник и да не бъде празнуван.
Относно подробностите на договора – ясно, е че когато се подписва договор, който е временен, доминиращата страна, а именно Русия, би трябвало да поиска максималното, за да получи по-късно поне част от него. За съжаление при липсата на държава, окупацията е била неизбежна и вариантите не са били много – Турция или Русия, и предполагам всички сме съгласни, че за онова време 2-то е бил по-добрия вариант. Защото 60г. по-късно са ни дали пак същите 2 варианта и сме избрали 1-я, само, за да разберем, че не е бил реален… В този смисъл, за да се запази обективността, вместо паметник на съветстката армия (който безспорно трябва да се демонтира)е трябвало да издигнат паметници на Сталин, Рузвелт и Чърчил, на всеки от които дължим 45-те години социализъм и престой в съветската орбита.
Ето един пример за безсрамното презрение на наште безродни комунисти към истината. Учеха ни, че когато попитали Левски “какво ще правиш бай Василе когато се освободим”, е казал, че ще отиде да освобождава други народи. Но умишлено заличаваха думите му: “…ще отида в Русия да освобождавам руския народ.” Това свидетелства Захари Стоянов, който освен “Записки по българските въстания” е написал и книгите “Христо Ботйов” и “Васил Левский”.
към Plamen:
Да те открехна, драги, че не се казва “в предвид”, а “из в на предвид” 🙂
Знаещите български ще ме разберат 🙂 🙂 🙂
Всеки има право на собственно мнение и не е необходимо да го налага на другите.Тук виждам поредният пример да се налага разцепление и колебания в главите на хората,а както знаем съмнението е достатъчно само да се посее…
Това е един празник,който би трябвало да обединява народът ни,а не отново да се делим на лагери.Защо не оставим този спор на историците вместо да се пенят псевдо “авторитети” и безплодни интелектуалци.Лично за мен – аз се гордея,че съм българин и смятам себе си за патриот, а не националист, и не бих искал нашият народ да залита от една крайност в друга.За каква съветска окупация говорим,та ние сме били обявили война на Съветският съюз.Ние сме били съюзници на Хитлер…Сега пък залитаме и търсим помощта на една 200г нация от престъпници,които и до сега имат тайни затвори,в които се държат хора без присъда,подложени на изтезания.Също имаме живият пример до къде са стигнали държавите,в които са установили демокрация.Когато американският посланник идва в Търново,сподели,че е изненадан от това,че тук има къщи,по-стари от тяхната нация 🙂
За тези,които ще ме обвинят – аз не съм комунист,просто един българин,който се гордее с произходът си не само на 3-ти март.
Честит празник на всички българи и не позволявайте да се възползват от готовността на българина да се самобичува.
Към райков:
Извинете, но сте не нещо по-лошо от комунист: те поне си имат божества и култове, а вие се кланяте откровено на лъжата и се опитвате през нея да обосновете робуването на слугинския манталитет, който ни прави оставачите на Европа по всички важни показатели.
Първо – никой не ви кара да се тикате в един личен блог и да твърдите, че някой нещо ви “налага”.
Второ, лъжа е,че България е обявила война на СССР. България е била единственият съюзник на Германия, който отказва да прати войски срещу СССР, единствения съюзник на Германия, който запазва дипломатическите се отношения с Москва ( което е двустранен процес – Москва е признавала важността да поддържа с България през войната тези отношения, но след това наказва обявилата неутралитет България с окупация и комунизъм, както и останалите, воювалите срещу нея държави, завладени от Червената армия).
България е била неутрална държава, която се забавя с три дни да обяви война на Германия по вина на военния министър Маринов, съветския агент в правителството на Муравиев и така създава повод на Сталин да обяви война на България – за което после генерал Маринов( като свидетен пред “Народния съд” то се хвали с този “подвиг”, обрекъл България на съветска окупация) е награден със съветски орден, а останалите министри от кабинета отиват по концлагерите…В условията на съветска окупация биват зверски избити десетки хиляди българи с ръцете на съветската Пета колона в България – много повече, отколкото са убитите – в Катин поляци, чиито гроб поне е известен ,а кастите им – погребани подобаващо. И най-вече- България престава да съществува като самостоятелна държава под формата на НРБ, съветска република, управлавяна от съветски представители с български имена ( цели 6 български премиери след войната до днес са били съветски граждани) и “съветници” – чистокръвни съветски другари ( към 1949 г. в България, която просто моли Сталин за това, вкл. да прати премиер руснак, има около 10 пъти повече съветски “съветници” – надзиратели на съветизацията, отколкото в други окупирани от СССР държави , като Чехословакия или Унгария, например).
На това ниво на невежеството, като вашето, не може да се гради друга теза, освен слугинска – не е чудно тогава, че ще отричате статута на съветската окупация да 1947 г. де юре и след това – де факто.
Не се гордея да със ТАКЪВ българин, който приема да бъде роб…А сравнението ви с “нацията от престъпници” просто говори за болест. За дързостта да намекнете нещо срещу съветския посланик навремето щяхте да се окажете в Белене, а днес с Уорлик всеки си бърше каквото поиска – вкл. президентът Първанов му се кара публично, но продължавате да сравнявате зависимостта едно време от СССР с някава мнина днешна такава и то при положение, че България има едно към десет (в ползана Русия ) дисбаланс в търговския обмен и е практически изцяло зависима от капризите на Москва в снабдяването с горива – нефт, газ и ядрено гориво, както се видя от газовата криза през януари 2009 г.
Когато робите си харесват робията, резултатът е такъв: унизена нация на опашката на Европа!
“Трябва да се каже истината, че българите често ни компрометират: зад Балкана отрядите на Гурко ходиха в различни направления за да саботират жп линиите, да търсят турски войски и прочее. Щом обаче на хоризонта се появяваха нашите казаци или драгуни, веднага българите се нахвърляха върху местните турци и палеха домовете им. Горящите турски села следваха пътя на нашата кавалерия. Когато тя се отдалечаваше, турците веднага се връщаха и отмъщаваха на българите за своето унижение и разорение, изколвайки цялото християнско население. Работата е там, че българите ставаха храбри и кръвожадни, надявайки се на присъствието на нашите войски, като не очакваха присъствието на последните да е само временно.”
Спомените (на руски език) се намират тук :
http://militera.lib.ru/db/ignatyev_np/index.html
писмата на Едуард Иванович Тотлебен до жена му. Странна работа. Още един човек, на когото сме кръстили централен булевард, а писмата му за последно сме ги издали чак през 1937г.
…Сега азъ възнамѣрявамъ да му преградя пѫтя за Видинъ и Рахово. Ако Османъ Паша чувствува липса на хранителни припаси, то той ще бѫде заставенъ да си пробие пѫть или да се предаде. Ако, наопаки, той има още много хранителни припаси, нѣщо, което ние точно не знаемъ, тъй като българитѣ служатъ на турцитѣ и не може да има никакви шпиони, то работата може още да се продължи, понеже за една обсада сѫ необходими вмѣсто 30 около 200 обсадни орѫдия.
…
Лагера при Плѣвенъ, 6 ноемврий
…По шосето за Ловечъ азъ заповѣдахъ да се заематъ първитѣ възвишения на Зеленитѣ Гори, следъ като временно бѣха изпратени натамъ 10 орѫдия. Отреда командва генералъ Скобелевъ, герой, какъвто рѣдко се срѣща, но човѣкъ безъ вѣра безъ законъ.
…
Лагера пра Плѣвенъ, 16 ноемврий
…На третия день нощувахъ при ромънитѣ въ лагера. …. Много е приятно за промѣна пакъ да бѫдешъ между чужденци. Всички ромънци говорятъ много добре френски, всички мои заповеди се издаватъ на френски. Тѣ изобщо много приличатъ на френцитѣ, сѫщо и униформата имъ много напомня на френската.
…
… Османъ Паша бѣше доведенъ при Императора. Той имаше страдащъ видъ и бѣше много сериозенъ и примиренъ съ сѫдбата си. Императорътъ му каза, че му позволява, следъ храбрата отбрана, да носи сабята си, и при това прибави, че би му било добре въ Русия.
Въ Плъвенъ имаше множество ранени и болни турци, въ кѫщитѣ още лежеха безброй трупове, които още не бѣха погребани. Градътъ е ужасно мръсенъ, българитѣ не показаха никаква особена радость, когато ние влѣзохме въ града, само момичетата и женитѣ ни кимаха крадешкомъ приятелски съ глава Духовенството посрещна Императора, но все пакъ това изглеждаше повече формалность; тѣ навѣрно се страхуваха отъ турцитѣ въ бѫдеще, когато ние напустнемъ страната.
…
Ние бѣхме вкарани въ войната отъ мечтитѣ на нашитѣ панслависти и отъ интригитѣ на Англия. Освобождаването на християнитѣ отъ игото на Исляма е химера. Бьлгаритѣ тукъ сѫ имотни и живѣятъ по-щастливо отъ нашитѣ селяни въ Русия, тѣхното най-силно желание е тѣхнитѣ освободители по възможность по-бързо да напустнатъ страната. Тѣ плащатъ на турското правителство незначителенъ данъкъ въ сравнение съ тѣхнитѣ приходи и напълно сѫ освободени отъ военна служба.
Турцитъ съвсемъ не сѫ толкова лоши, както изкуствено ги описватъ; народътъ е честенъ, тромавъ, работливъ. Само пашитѣ, както известни високопоставени господа у насъ, каратъ да се желае повече! Дори на трапезата се чува, че, ако тѣзи господа биха хазяйничили тукъ, българитъ би трѣбвало да плащатъ двойни данъци. Управлението на България отъ Князъ Черкаски е много непрактично, проблематично, армията и българитѣ не сѫ въ добро състояние, въпръки всички негови софистични разпореждания.
Въ Плъвенъ ние не намѣрихме нито една разрушена кѫща, дисциплината на турскитѣ войски подъ Османа е била образцова. Навсѣкѫде, дето нашитѣ войски сѫ стояли, най-често селата сѫ разрушени, за да се задоволятъ нуждитѣ на войската.
Нашата администрация бъше крайно непрактична, по-грѣшна, въ началото турцитѣ извършиха отдѣлни мръсни деяния, обаче само следствие изкуственото раздухване на мохамеданския фанатизъмъ. Подобни сцени ние видѣхме презъ време на въстанието въ Полша, следствие подстрекателствата на католишкитѣ свещеници, на разпространителитѣ на Христовото учение.
…
Постоянно трѣбва да изтъквамъ трудноститѣ на воденето на войната въ Турция, за които човѣкъ не може да си създаде никаква представа. Липсата на съобщителни срѣдства прѣчи на всичко. Сега два коня едва могатъ да теглятъ 200 фунта, пѫтищата сѫ непроходими. Господствува истинска зима, какъ войската живѣе и конетѣ сѫществуватъ, впрочемъ една голъма часть отъ тѣхъ сѫ негодни за употрѣба или паднаха! Изтощената и разорена страна на българитъ единствено ни дава срѣдства за сжществуване — отъ Русия ние почти нищо не получаваме!
За това, което тукъ е било извършено, трѣбва да се благодари на руския войникъ. Той никога не се оплаква, той понася всичко до изтощение, казацитѣ не получаватъ никаква заплата, никакъвъ фуражъ отъ тѣхнитѣ началници, злоупотрѣбенията сѫ нечувани. Казакътъ живѣе и храни коня си, какъ хората още сѫществуватъ е загатка! Тѣ сами всичко си доставятъ, безплатно. Не става дума за една законна реквизиция съ осигурено заплащане, до тамъ ние още не сме достигнали!
Пояснение за горния ми коментар – тези цитати взех от блога на Комитата и Стойчо. Първият цитат е от писмо на граф Игнатиев до жена му, а пълната колекция от писмата, където подобни хубости могат да се намерят в изобилие, е на посочения след цитата линк.
Цитатите след това са пак от писма до съпруга, този път на ген. Тотлебен.
Толкова са красноречиви, че чак КЪНТЯТ!!! Позволих си да ги копирам от сайта на Комитата, защото ми си струва, че тук те биха имали още по-голяма аудитория.
И с едно чудене – въпрос към г-н Инджев:
Иво, моля Ви, преценете възможността (ако все още е възможно, разбира се) да публикувате тези писма (или по-важните за българите цитати от тях) като приложение в новата Ви книга, ако от гледна точка на печатарската технология може да стане (тоес, ако не е вече тръгнал тиражът). Ако има технологичен шанс, това би било страхотен шанс за всички Ваши читатели да черпят направо от извора. Даже не е нужно да се искат авторски права, според мен – писмата на Тотлебен са издадени през 1937 г. (и даже може да се копират и напечатат и в старото писмо, според мен), а писмата на Игнатиев могат направо от сайта на руски да се копират като приложение.
Моля Ви, помислете за това.
Всичкото хубаво ама защо нямаме усещането за празник?Просто защото няма какво да празнуваме на тоя ден.Нека се обединим и изберем 24 май за празник .Ако я нямаше писмеността нямаше да я има и държавата.Не е ли така?
Взето от Фейсбук:
Peter Simeonov: От следващата година националния празник ще бъде сменен на … 3 март, но ще празнуваме на Иво Инджев статията:)
Хайде стига с тези еврейщини – празникът не бил празник и освобождението не било освобождение. То светини не останаха. Винаги има да се извади някой усукан, подплътен уж с факти, аргумент. Само и само да се разрушават крепостите семейство, идентичност, национална култура.
При Съветската окупация, всеки петък гледахме по националната телевизия новини на руски и руски филм, някой си спомят. Сега всеки ден гледаме новини на турски и турски филм.По- добре да има чуждо влияние един път в седмицата отколкото ежедневно.
Към Емил Павлов:
Защо се мъчите – аз не гледам новини на турски, не разбирам…Гледам обаче новини на още 4 езика, които разбирам. Има огромен избор – не е като тогава, когато нямаше, но явно носталгията по съветското робство ви мъчи.
Към daniel:
По принцип спазвам изискванията на конституцията и не искам да става проводник на разпространяване на омраза по етнически признак. Но антисемитското ти подмятане си заслужава да се види – това сте вие от Петата колона. Големи антифашиски при защитата на съветската символика, но в душата – фашисти по дух и манталитет.
Оказва се че е имало турско присъствие и съветско робство. За едното сме учили и са ни разказвали, но другото го помним, там не може да става подмяна на истината, може би бъдещите историци, ще убеждават идните поколения, че тогава хората са живяли зле, когато вече няма да има живи свидетели.
към Емил Павлов:
Без да знаете, сте улучил част от истината, честито, а сега малко обяснения:
Турското робство е идеологема (фраза, измислена, за да оправдава определено състояние) на възрожденската интелигенция, която – бидейки изучена в чужбина, основно на Запад от Тимок, и на евер от Дунав, осъзнава и разбира смисъла и значението на Свободата, още повече, че нейните представители са предимно млади хора (наследници на забогатели в рамките на Османската империя български търговци на българска занаятчийска продукция), със своя Индивидуалност. Те силно се различават от МАСАТА от живеещите в българските етнически граници селяци без капка индивидуалност, робуващи на вековната традиция на Колектива (селския), и живеещи съвсем доволно в рамките на империята, без особено желание или идея за Свобода (ако не вярвате, прочетете постнатите по-нагоре от мен цитати от руските “освободители” Граф Игнатиев и Ген. Тотлебен, които описват състоянието на българите, което последните не преживяват като робство. Идеологемата за робството, създадена в главите на възрожденските ни интелигенти е служела за оправдание на тяхното желание за заемане на подобаващото им се място (умни, образовани, част от тях богати), но… на рая то не се е полагало. Та за това им е трябвала и Свобода, която, о ужас, на простия народец не е идвала в главите! (Четете Паисий, Софроний Врачански, Вазов, Ботев, Левски, Каравелов……. абе всички интелигенти от тогава, и ще видитге как възприемат народеца, който е ЗАСПАЛ от тяхна гледна точка, тоест, не вижда, че е в робсво, горкият, и има нужда от Просвощоние за тая цел)
А съветското робство, Емиле, си е точно поробване, понеже се ликвидира Автономията, Свободата и Независимостта не само на една държава (България е една от многото), но и на стоици ХИЛЯДИ свободни, и със съзнание за смисъла и значението на свободата, хора (всъщност, цялата българска интелигенция). Една ОГРОМНА част от нея е избита, друга прокудена
, трета гние по каторги и лагери, а властта на поробителя (онзи ,който е ликвидирал Свободата и ни е превърнал с това в роби, се упражнява от местни маши, в огромната си част бивши или настоящи селяци, готови на всичко, за да упражнат по тяхному разбирания реванш срещу омразната им интелигенция и заможност. Да, г-н Павлов, ТОВА е робство.
Истината боли. Особено, когато дълги години са ти казвали, набивали в главата, “мущровали”, както обичат да се изразяват нашите военни, “истинските факти”. В един момент разбираш, че всичките ценности и идеали, дето ги имаш са нищо повече от измислица. “Времето е в нас и ние сме във времето …”. Нарочно слагам многоточие накрая. Защото това не е цялото изречение. Всички сме го чели като деца (говоря за онези, родените преди 1985), учили са ни как това е една велика мисъл на Левски. Ама не са ни казали в какъв контекст го е написал Апостола и как завършва това изречение. Скрита истина. Не, не е лъжа, просто скрита истина. На вас оставям да прецените разликата.
Преди време ми попаднаха записките на МакГахан, без превод. Четейки ги разбрах, следното: да, наистина е имало зверства в Батак и Перущица. Но тези зверства не са извършени от редовната турска армия. Те са извършени от “башибозук”-а. Да, така са ме учили и мен – башибозукът е бил лошо нещо. Само дето никой не ми е обяснявал какво е това башибозук. А се оказа, че това е “нередовна” армия. Т.е. армия, съставена най-често от местни хора. Хора от близките села. И какво излиза значи?! Кланетата в Перущица и Батак са дело на хора от околните села?! Ами ако е така – тогава каква е гаранцията, че в това клане са участвали само мохамедани? Ами ако е имало и християни? Защото всъщност башибозукът се събира на принципа “ще идем, ще пооберем туй-онуй, може и да поеб**ем и ще се приберем вкъщи”. И днес, изхождайки от краткият ми жизнен опит, познявайки сънародниците си, аз осъзнавам, че кланетата тогава може би са извършени от “наши хора”. Хора от съседните села. Тук вярата е без значение. И днес сме свидетели на симбиоза между християни и мюсюлмани, цигани и българи, турци и арменци. Въпросът е принципен – ами ако наистина башибозукът, извършил кланетата е “от нашите”? От съседните села, от съседните къщи, от комшиите? Тогава всичко останало отива по дяволите. Цялата идея на Освобождението. Излиза, че ние не сме имали нужда да бъдем освобождавани. Ами ако и останалите зверства, описвани векове по-рано, са извършени на същият принцип – “от наши хора”? Тогава какво излиза? Че е вярна приказката – “българите в ада нямат дявол, който да ги пази да не избягат”?
Преди време, минавайки през Ябланица, един възрастен човек ми разказа история от времето на залавянето на Апостола. Цялото тогавашно село е знаело, че Апостолът ще премине през Ябланица придружен от две заптиета. И са се събрали “революционният комитет” да обсъдят “тактиката”. Един чорбаджия – турчин (по думите на разказвача) станал и казал: “Левски ще мине от тука с две заптиета само. Дайте да нападнем и да го освободим.” Останалите обаче рекли “аааа, не, не може тъй, не е добре, ще стане лошо за цялото село”. И нищо не направили. Интересното е, каза ми възрастният човек, че този турски чорбаджия изведнъж изчезнал още в първите месеци след Освобождението. И всичките му имоти били разграбени от членове на “революционният комитет”. Та, не знам дали така е било или не, но си мисля, че във всяка история има зрънце истина.
Най-лошото за мен е, че колкото повече се ровя в миналото ни, толкова повече разбирам, че ние винаги сме си били овце. Било ни е добре под турско владичество. Не сме освобождавани, защото не сме искали да бъдем свободни. И не ценим свободата си. Затова и до днес сме склонни да заменяме свобода за сигурност и в края на краищата да не получаваме нито сигурност, нито свобода. Гледайки какво се случва в Република Македония, смеейки се на техните напъни да се докажат с божественият си произход (“богот Македон ни е создал да управляваме света”) си мисля, че и нашата история е “изкована” за да ни подхранва самочувствието. Създадени са фалшиви кумири, фалшиви герои, насадени са ни фалшиви идеи за това колко сме работливи, ученолюбиви, трудолюбиви и смели. Винаги съм се питал “добре де, ако сме трудолюбиви, гостоприемни, ученолюбиви и смели – защо тогава по дяволите тези добродетели не ги виждам у повечето си съграждани?” Може би наистина заслужаваме управниците си? Може би наистина имаме нужда да сме роби някому?
Защото много бързо сме заменили сервилността си към Османската империя със сервилност към Русия. А в последните години виждаме как сервилничим и на САЩ. Ние просто имаме нужда да лижем нечии подметки – това е нашият начин на оцеляване. Кажете ми, оборете ме, ако не съм прав. Дано да не съм прав.
И какво излиза сега. Не може да има ден на освобождението на България от турско робство защото е не е имало такова. Имало е турско присъствие, че то го има и до днес и още не сме се освободили.
Най великите българи са родени израснали и възпитани в Турция..Левски,Ботев,Раковски..и стотиците будители.
Дивашка Русия ни дари с Гоце и дивашката БКП.
Никой народ не “освобождава”друг народ.Русия на два пъти окупира
България за да я краде и ограбва.
Да вземем да си върнем турците и да обявим война на Русия.
Към Емил Павлов:
Не сте оригинален, просто копирате руския цар Александър ІІІ, който предлагал на Турция през 1886 г. да накаже непокорните българи за нахалството да се обединят без негово разрешение , като Султанът си вземе обратно половината България ( т.е. Южна Румелия).
Тази вероятност Андрей Пантев нарича щадящо ( руския престиж) в книгата си “Българска история в еврпейски контекст” “възстановяване на турската администрация” ( иначе говорим за турско робство, нали?).
Връщането на турското робство по руска идея е трябвало да бъде гарнирано с руска повторна окупация на Княжество България, този път без камуфлажа на”освобождението”. Пантев бърза да помага със задна дата на руския цар за това му подло намерение, като твърди”:”Архивните свидетелства днес не потвърждават идеята за сериозно и конкретно обмисляне на руска окупция на България” ( с.183)
Симеон Радев обаче го опровергава категорично в “Строители на съвременна България”, където описва изключително подборно ситуацията: заплахите на руския консул във Варна да поиска обстрел на руския флот, появил се там. Регентите Стамболов, Радославав и Муткуров инструктират българския гарнизон при никакви обстоятелства да не дава претекст на готовите за нахлуването руски части. ( Това е първият и успешен опит на България да избегне руската окупация чрез отказ от военна съпротива – вторият се проваля през септември 1944 и България бива окупирана от Червената армия).
В крайна сметка, след остра реч на британския премиер Солсбъри ( никой не беше държал такъв тон на Русия от наполеоновите войни, възкликва Симеон Радев) Европа се обединява на българска страна и Русия се оказва абсолютно сама в агресивното си намерение. Така Европа спасява България през 1886 г. от руско иго – за ваше сведение.
Иначе можехме да минем по пътя на балтийските държави( чиято окупация от СССР никога не бе призната от САЩ например), на погълната от Русия Финландия или на нещо подобно на разкъсната между Хитлер и Сталин Полша.
Да сте виждали паметник на лорд Солсбъри някъде в България – поне едно малко паметниче на “лорд Освободител”?
Повече – в книгата ми.
Във връзка с честването на 3ти март, бих искал да споделя изненадата си от начинът, по който го отбелязаха младите, но вече умели в глупостта комсомолци (по ново му – социалисти). Пред руски паметник, редом с трибагреника, скъпите нам червени тикви развяха червеното знаме на болшевиките.
Ето линк към снимка и то не къде да е, а в сайта на тяхната интелектуална организация (Младежко обединение на БСП – Красно село):
http://www.mbsp-krasnoselo.com/sites/default/files/imagecache/large/images/P1280707.JPG
Комсомолците отново показаха колко са широко скроени и как за тях руско и съветско е едно и също… и че за тях хората са класифицират на комунисти и фашисти (без изключение) от което следва, че ако не си комунист си непременно фашист.
Иначе е редно да се отбележи, че те не били комунисти, а били социалисти. Какво една тяхна другарка ми обясни в отговор на мой коментар във facebook, тези които ги сравнявали със комунистите били за съжаление.
И това са същите активисти, които загрижени за правдата, организираха “контра-протест” пред паметника на въоръжената лъжа, разкрили пъкления план на злите фашисти, да го “разрушат” за да построят мол (може би най-типичния комунистически похват – измисляй колкото можеш по-груби лъжи и ги повтаряй докато не се приемат за факт).
В предния си пост забравих да добавя, че тартор на същите млади комсомолци е Симеон Славчев – същият, който върло защитаваше паметника на съветската армия и държеше, че всеки можело да тълкува историята както си иска, но не било морално “да се правят опити за нейното пренаписване”.
И явно комунистите я тълкуват като дявола евангелието, за да могат да развеят пред паметника на Александър II, флага на онези, които са избили внуците му…
Още снимки от събитието направо от извора:
http://www.mbsp-krasnoselo.com/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8/3-%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82