За по-малко от три години коментарите в блога ми към днешна дата са 37565. Не знам какво означава това при трафик за същия период от 4773669 дали е много или можеше и повече… Нито пък имам представа доколко представителни са зачестилите напоследък мнения, които ме призовават да се кандидатирам за президент. Ако продължавам да не отговарям на тези въпроси има опасност някой да реши, че се правя на примадона, която обожава да й хвърлят цветя и настоява за нови бисове, като се появява отново и отново ( макар на част от публиката да й се ходи до тоалетната и би предпочела това свърши, но от любезност пляска още).
След задължителните и искрени благодарности към всички, които изразяват подобно желание, трябва да кажа няколко неща по принцип и по същество.
Никой, който се е взел прекалено насериозно, не е избегнал катастрофата на егото със съответната фактура на черепа и фактура за житейската сметка, която трябва да плати за надценяването си.
Същевременно е вярно и другото: за президент в България става всеки. Щом се справя Гошето от Сирищник, защо да не се справи и Цурето от Кашкавалник? Само че не всеки е като Гошето, просто защото не всеки си има партия и Пета колона да я крепи. Ето един показател, по който вече е ясно, че моя милост, като ваша кандидатура , няма как да успее. Ако е вярна простичката сметка на простаците, че който критикува Петата колона и руския й фундамент е американско мекере, работата ми е спукана. В България просто няма подобие на Петата колона с американски знак, която да подкрепи едно (предполагаемо) американско мекере. Виж за руско…там е друга работа. Но не ставам за нея.
Има ли изход от този мой екзистенциален ужас – идат избори за президент, а пак ще пропусна шанса? Има. С много пари всичко може да се постигне – и кръщелното ми ще променят, за да изличат връзката ми с комунистите от рода в угода на чистокръвните антикомунисти, които иначе не биха гласували за мен. Обаче нямам нито пари, нито желание да се нагаждам, а от левите пощада не чакам. Много съм ги ядосал през последните 20 , че и повече години -имах наглостта да се проявя нетолерантно към др. Живков, комуто , по думите на премиера Борисов , днес дължим големи благодарности за постиженията.
Ами по пистата на “независимия кандидат”? По нея защо да не се пусна? Изглежда съблазнително за всяка суета, но освен нея в главата на човек трябва има и малко здрав разум. При нулева вероятност за подкрепа от страна левите и при голяма вероятност десните да видят в мен провокатор, който иска да ги цепи ( в угода на БКП, ДС и т.н.), не ми остава друго в рамките на обсъжданата хипотеза, освен да се центрирам. Обаче не ми се центрира. Може да е практично, но оставям изобретяването на центъра на специалистите – в т.н. център пък ме дебнат хората на Доган и царя.
Какъв ти кандидатпрезидент – направо съм представителен за “антикандидатпрезидент” по дефиниция!
Мъка, мъка, както обича да мрънка настоящият президент.
Приемете сатиричните нотки в този текст като самоирония, а не като подигравка срещу добрите намерения на добрите хора с искреното желание да ги представям политически. В нишата на коментарите, есетата и книгите се чувствам по-уютно не просто защото това ми е работата, а поради някои особености на характера- твърде много ценя свободата си, за да я разменя срещу съмнителната слава да преследвам химерата на политическото “издигане”. Поне да беше реалистично, а както се вижда от аргументите по-горе, то си е направо абсурдно.
И накрая, за да не прозвуча прекалено лицемерно, трябва да кажа, че и на мен би ми било интересно чисто статистически да се “преброим”, но в реалната политика това не става без съответните партийни и финансови инструменти. Може би е възможно само като експеримент, виртуално? Знам ли…
В политиката е като в брака – печелиш едно, губиш друго. Май ще си остана ерген.
Демонтирането на “Паметника на съветска армия” в София ще е показалтел гови ли сме да изберем човек, подкрепен само от доброто си име и делата си, а не от партията-майка и корпоративни окови.
чудо ни е нужно да ни представлява политически някой който цени свободата, ама кинти нямаме, как обаче кинти за китка от луково се намират, а за иво известен на само на българите, не?
и все пак стават чудеса, ама малко късно се сетихме за тая работа, слава Богу нашия кандидат е млад и следващия път по от раничко, даже от утре ако започнем….
иво няма да се съпротивляваш когато “народните маси” станат от своите маси и те призоват
За статистиката и за сравнение: моите 4 блога (текстови, видеоблог, образователен, на дискусионния клуб) за съществуване средно колкото блога на г-н Инджев, общо имат около 1 800 000 посещения, а коментарите, също общо, са около 25 000.
Но за друго нещо, по-скоро, искам да реагирам. За мен, като усърден анализатор на нравите и психологията, горният текст е показателен за един твърде рядкосрещащ се у нас морал – имам предвид сред “публично-известния” елит на нацията ни. Пък и не само сред него. И куцо, и глухо, и крьораво, и сакато и пр. – имам предвид куцо, глухо, кьораво, сакато и пр. най-вече в личностно, в умствено, в нравствено и пр. отношение, не в телесно-физиологично – не само мечтае и въжделее да се навре в политиката, но и яко се натиска да го стори. Като в тая битка всякакви скрупули липсват и са сякаш кастрирани, а пък за морал да не говорим.
И ето тук, моля ви се, забелязваме някакъв странен персонаж, който сякаш не ламти да се навре в политиката – как е възможно това?! Не, това не е възможно, това сякаш не се случва наяве, това, моля ви се, в България ли се случва – или на Луната?!
Реагирам така, щото веднага се сещам за един друг случай, също толкова изразителен – и изумителен, що се касае до нравствения му смисъл. Пак касае един журналист, ала, явно, от съвсем друга нравствена порода.
Имам предвид небеизвестния Явор Дачков, който напоследък се прочу и обезсмърти с такива мерзости, че едва ли някой вече може да му завиди. Но пък за сметка на това Явор Дачков не само че е сигурен кандидат за парламентарните листи на РЗС или на някаква друга одиозна партия на Алексей Петров, но нищо чудно самият Трактор да го земе наесен за свой “вице-“, щот, нали знаете, водачът на престъпния октопод заплаши нацията да повтори подвига на самия Бойко Борисов!
Т.е. обяви, че има апетити към властта, и то не каква да е, ами именно президентската, даваща му вечен имунитет за всекакви престъпления, минали и бъдещи. То пък една власт де, ама това е друг разговор. Защо ли Трактора се е засилил така към върха на политиката и държавата? Защо ли иска да повтори титаничния подвиг на нашия сияен премиер? Ами ясно защо: защото у нас тия, дето трябва да идат в затвора и да стоят там доживотно, се обезопасяват от тая злокобна евентуалност като се наместват “у Парламенто”, а пък стадото, разбира се, гласува ли гласува…
Та да се върна на Дачкова. Туй момче, ако си спомняте, навремето сякаш имаше нещо като идеали, и дори за малко да обере симпатиите на дясно-мислещите, т.е. на свободолюбивите хора у нас. Да, обаче проклетият Костов не го тури в листите за парламентарните избори, и Дачкова, жестоко обиден, сякаш превъртя! От тоя момент стана най-лют враг на Иван Костов, една ненавист, която закономерно го доведе там, докъдето трябваше да го доведе, именно до обкръжението на първия мафиот на республиката ни, гореупоменатия “Трактор”. И след някой месец нищо чудно Дачков да стане негов кандидат-вицепрезидент, помнете ми думата…
Та ето ги два типа морал: оня, олицетворяван от Дачкова, и този, който откривам в текста на Иво Инджев по-горе. Но колцина са инджевците у нас сред тая гмеж, сред това море от кандидат-лапачи, от кандидати за лесна слава и за немедлено, и при това гарантирано лично проспериране?!
И за кипрене по телевизиите всеки ден. Както се кипри, примерно, любимецът на нацията ни Бойко, пръв раздавач на интервюта. Я последни Сидерова до какви висини се издигна?! Погледни също Янето! За тартора на нагаждачите у нас Гоце изобщо да не говорим, щото ще станем банални. Ами кой помни ония вече безименни герои от по-раншните години на прехода ни към демокрация, които опошлиха всичко чисто и свято, та днес думата “демократ” е станала вече едва ли не ругателна?!
Та какво още да каже човек в тоя ред на мисли? Положението сякаш е отчайващо. Но да не се плашим: още по-отчайващо може да стане. Ала, за щастие, не става съвсем отчайващо, понеже сред нас има и такива като Иво Инджев. Макар че са на изчезване, ги има.
Което е признак, че все още не сме съвсем за окайване.
За съжаление много точна преценка.Както срещу Бойко се нахвърли лкви,десни и Мафия,цитирам Сугарев,така същите леви десни и мафия ще се нахвърля срещу Иво.Но от дрцга страна историята е непредыидима.А Иво е най умният и най почтеният.
Защото иначе кой друг ? Просто няма кой ! Да,няма друг кой. А ако Иво стане президент ще го чуят много повече хора отколкото в този блог.А Иво има какво да каже
Г-н Инджев, напълно съм съгласен с написаното от Вас, но не мога от дълго време да се отърва от фикс-идеята си за истински обществени медии в България – БТА с шеф Иво Инджев
БНР – Лили Маринкова
БНТ – Асен Агов…
Господин Инджев, не за първи или втори път обяснявате във Вашия блог защо е неразумно да се стремите към политическа кариера. От чисто идеологически принципи е некоректно човек с досие в архивите на ДС да има държавна длъжност, дори когато това досие (както е във Вашия случай) доказва неговата борба срещу тоталитарната система, вместо принадлежност към нея. Тук съм съгласен.
Но аз лично бих бил много щастлив, ако вие помогнете на нашата страна най-после да поеме по правилния курс в своята външна политика. Статиите в блога Ви са крачка в правилната посока. Вие имате дълбоки познания в тази област (особено що се отнася до арабския свят), а за мен е наистина болезнено да гледам каква… неадекватност струи от изказванията на наши политици.
Преди седмица се сравнихте с вързана мишена след включването на Слави Трифонов в нападките на журналисти срещу Вас. Не се подценявайте – Вие сте известна личност и всяко ваше начинание има потенциал да получи сериозна идеологическа и финансова подкрепа от Вашите читатели.
Ако се кандидатирате съм сигурен, че резултата които ще се получи ще изненада много хора.
Прави натрапващо впечатление факта че почти няма статия на автора в която по един или друг начин да се засяга лицето Гоце.Читателя остава с впеяатление че този блог е създаден преднамерено за да се реши някакъв конфликт от миналото между г-н Инджев
и Седефчов.Струва ми се че и блога и читателите му ще спечелят много ако уважавания от многобройна читателска аудитория автор успее да надживее травмите от миналото и отвори една нова страница в своето творчество като остави назад и не се занимава повече с един вече политически труп наричан още Гоце.Успех!
Един глас имаш още на тези избори. Задрасквам всички и пиша името ти.Ей така, на!
Към Robinsinios:
На този въпрос съм отговарял многократно ( за което се съм прав, защото би трявало да е очивдно), но поради любезния начин, по който ме обявявате за реваншист, ще посоча отново: Първанов е президент, а не бай Гошо в тази държава и се е нагълтал с власт, каквато не му е дадена по конституция. Работата на един журналист е да следи какво прави властта. С бай Гоше всеки може да се занимава, но с Първанов, най-дълго управлявалия от 10 години насам, (почти) всеки “много внимава”. Да ми се вменява, че не “внимавам” и аз като мой недостатък е малко несправедливо.
И не знам колко пъти да обяснявам, че няма никаква “болка” в мен. Презрение – да, но заедно с това съм направо щастлив, че напуснах с негова “помощ” работата си в Би Ти Ви. Без това най-вероятно нямаше да създам този блог, да напиша повече от 1700 статиив него, да спечеля страшно много приятели по света ( само това да беше – аз съм един щастлив човек, ударил в десетката за нещо,което никой не може да ми отнеме!). И най-вероятно нямаше да пиша с хъс третата си книга в момента.
Претендирам, че животът ме е научил на едно от най-големите изкуства – формулирано кратичко в едно от най-важните правила на развититето ( включително личното): всяко зло, за добро! Така, след всяко напускане и прогонване, се преквалифицирах през изминалите 20 години от агенционен журналист във вестникар, после се заех с радио и телевизия, а в момента се профилирам в поддържането на “собствена медия” в този блог.
В този смисъл, казваал съм го и друг път, би трябвало направо да съм благодарен на Първанов и слугите му, че съм това, което съм и което харесвам много повече ( без да изпадам в крайности- има и по-симпатични от мен на този свят…) от онова, което бях. Ако исках да го дискредитирам лично(стно) на всяка цена,можех да го направя по обичайния у нас начин с мобилизиране на всякакви ресурси – имам материал за доста по-дебела книга от онази, която написах. Но съм я посветил на злоупотребите с власт по принцип, а той е главен герой само дотолкова, доколкото говорим за политиката и нейното изкривяване на най-високото място в държавата.
Обикновено, умните и талантливи хора са скромни. Господин Инджев не прави изключение.
Иво,поздравявам те,че оставаш при
нас “ергените”,истински независимите.
Тука нещата са малко библейски. Ако, някой се стреми към власт то, той би бил по презумция меркантилен, ако той, се отказва от стремежа към властта, то той е ахмак /според, нашия бивш пръв държавен р-л, Т. Живков/, особено, ако има възможност да се домогне до нея. Затова тук подкрепям Иво, защото, не властта променя хората, а хората променят властта. И, когато, някой журналист има блага и синекурна служба в някоя национална медия, то той, се стреми по всякакъв н-н да я запази, независимо, че върши неща в противоречие с принципите си. Примери, колкото щеш, погледнете само БНТ, БТВ и НОВА. Единствено само Иво, не се поддаде на натиска, който му беше оказан от най-висши инстанции. Въпреки, че тогава имах съмнения относно него.
Г н Инджев няма друг толкова добър блог като Вашия.
Има наистина някои които твърдят че са четени колкото Вашия блог,но тези хора са меко казано клинични случаи
Към Robinsinios: Иво Ви отговори,но да ви кажа и аз няколко думи .Не мислите ли,че голямата грешка на Българския народ е,че се “върза”на комунистите,а не им потърси сметка за 45 год.кражби,убийства,лъжи,измами и какви ли не други престъпления които продължават все още.Кажете ми как бихте живели и се чувствали Вие,ако знаете житейската история и съдба на своите предци(затрит и окраден дядо ми,пропилян и похарчен живот на баща ми)А самият аз съм на другия край на света изгонен от тази престъпна шайка която в момента е на власт и за която Вие искате да махнем с ръка и…. било каквото било.България ще има шанс да тръгне напред едва тогава когато хората видят,че има възмездие и наказание(дори забрана) за БКП и БСП.Повярвал съм на Иво още преди 3 год.и знам,че иска и може да го направи.Това ще бъде и моето собствено”отмъщение”(извинявай Иво).И друго….Иво ще имаш време и за книги и за мемоари и за любимата ти журналистика,но сега времето и хората искат друго.Припознали са те като човека който може да промени това безвремие в което са сега.Просто както те ти вярват така и ти им повярвай.Поздрави и успех.
Както правилно е казал другарят Сталин, не е важно кой как гласува, а кой как брои гласовете.
Инджев, язък ти за седесарстването и антисъветизма – въртиш, сучеш, на каквото са те научили в ДС, това е.
Колко коментара казваш, 37 000 и кусур? И то само от твоите клакьори като Ангел Грънчаров и приятели? А ония, които не публикуваш, че не ти изнасят – те в кюпа ли си?
А след като президент може да бъде всеки, ти чий го крепиш, та се не кандидатираш? Айде де, да те видим тогава?
И като един президент, чист, морално извисен и разбиращ, ще излезе наяве и истината за уволнението ти от бТВ, и за апартаментите на Първанов, и за делегациите му из странство с Трактори и прочие селскостопанска техника, и приключенията му из Вечните ловни полета…
Както се пее в една модерна напоследък чалгичка – “Аре бе, отворко!”
Към Другаря Коба:
Публикувам глупостите ти, достойни за тъпото ти име ( ако някой не знае- Коба е било интимното именце на масовия убиец Сталин, така са го наричали другарите му по изтезаване на собствения народ, като Берия).
Хубаво е да се види как злобата и тъпотата вървят ръка за ръка тук: значи в ДС са ме учили на седесарстване и антисъветизъм, така ли? Ех, Сталине, напразна ядеш хляба на началниците си…
Още по глупаво е да ми вменяваш самооценка за “морално извисен ” и т.н., тъкмо напротив, самоиронизирам се в статията си, която е на разположение на всеки, желеаш да сравни и да се убеди в неадекватността ти. Хубавото е, че ще ти е за последно ( за да можеш да плачеш другаде с лъжата, че изобщо не публикувам тъпизми, като твоите излияния – ето публикувам, но не съм мазохист, нито читателите са виновни с нещо, че да ги тероризираш с малоумието си).
Освен това тези “модерни песни” ( “предполагам модерна чалгаджийска лява”), си ги слушай ти, но не очаквай да бъдат модерни и известни за хора извън твоята черга.
А ето и едно опровержение на лъжите колко много коментари съм бил спирал. Показва го статистиката за спрените за близо 3 години: те са общо 506 коментара спрямо одоборените останали 37 006 – всеки може да пресметне процента.
Но и всеки, който има представа от работа в редакция, може да си даде сметка, че този нищожен процент непубликувани чужди мнения не е никакъв филтър в сравнение с цедката на всяко уважаващо себе си издание, което дава път на страниците си или в ефира на външни автори в обратното съотношение , т.е. на няколко писма или обаждания, срещу хиляди други, които отиват “в коша”.
Разбира се всяка редакция “отстрелва” на първо място лудите и екстремистите, а ругатните по свои адрес пуска “за цвят” и най-често с контракоментар. Докато в моя блог паметливите могат да свидетелства за доста луди и дори перверзни коментари, които съм си позволил да оставя ( включително със заплахи за смърт на децата м по извратен сексуален начин), за да си види докъде стига агресията и с кого точно си имаме работа. Бих могъл да илюстрирам това веднага, но ще спестя тази гадост – стига ми някакъв да ми се нарича “Коба” и да се промъква тук по късна доба.
Текст
1 745 Публикации
5 Страници
2 Категории
6 Етикетa
Коментари
37 596 Коментари
37 090 Одобрени
Към Мишо:
Към собствените ти отговори на въпросите, които задаваш, няма какво да добавя, освен че никъде не съм написал и казал, че някой трябва да махне с ръка и да прости.
А за доверието – благодаря, но не виждам практическа възможност да направя нещо повече от това, което доста упорито върша от много години и никога не съм си помислил или намекнал, че се надявам това да е инвестиция в каквото и да било. Разбирам, че сред толкова много лъжи наоколо е трудно за вярване…
Нито мога сам “да се кандидатирам”, нито искам да подстрекавам някой друг да го прави. Естествено, не мога да попреча на граждански инициативи, но държа да се знае, че това би била пропиляна на вятъра енергия, от която ще произтече поредното разочарование. Защо?
Мисля, че съм обяснил по логичен път политическия механизъм за обезсмисляне на подобна инициатива в зародиш ( оставям емоциите, които също не са без значение).
Мисля също, че имам поне малко право да ми се признае, че не бягам от битки, както и да не ми се вменява вина за непоемане на отговорнст за нещо, което наистина не зависи от някакъв мой каприз.
Какво трябва да направя: да се кача на стобора и да изкукуригам, че без мен няма да съмне ли?!
Съществуващото състояние на корупционните бизнес взаимоотношенията между институциите, на република България и олигархичните кръгове на ДС-Мафията не позволява на никой да разкъса, това криминално статукво, което фактически е установило в България криминална диктатура.Ако това което съм написъл до тук е вярно, тогава защо пак крием срахливата си гузна съвест зад безспоният патриотичен авторитет на Иво Инджев, като му предлагаме да се кандидатира за президент на България, без да сме му създали необходимите условия, за успешна работа в Българското президенство? Ако това което съм написъл до тук е вярно, тогава защо не излезем по улиците и площадите на България и мирно, много мирно да протестираме, срещу криминалното статукво на беззаконията и бедноста в България-ЕС???
Самият таваришч Коба (Сталин) пише, обръщайки се към стопанина на този блог:
“Колко коментара казваш, 37 000 и кусур? И то само от твоите клакьори като Ангел Грънчаров и приятели?”
Не мога да не възкликна по повод на това:
Боже мили, никога не съм предполагал, че имам чак толкова много приятели! 🙂 Щото както го е написал таваришчът, излиза, че посетителите на този блог са все мои приятели, а излиза, че става дума за хиляди хора, човешки същества, личности, и то какви!
Неслучайно е казано, че таваришч Коба страдал от ужасна параноя; ето, вярно било!
До другарят Коба(Роба)……..Такива като теб са една от причините такива като мен да са далеко от България.А ако ме броиш към”и приятели”на Иво Инджев,да…..имам страшно основателни причини някой да Ви поиска най-накрая сметка.Човек си избира приятелите,а Роба(Коба)това не може да го направи.Сложно е,въпрос на манталитет,образование,възпитание и не на последно място среда от която всички искаме да се отървем,а пък Вие страшно много си искате.Правилно и вярно го е казал поета…..два свята,единият е излишен.
Безработен интелектуалец… е оксиморон. Работливи малоумници в политиката… -печална реалност.
Жалко!
Поздрави!
Към Другаря Коба:
Ама ти жив ли си (нали умря през 1953г) или си духът му на този изверг – виновник за смъртта на милиони в СССР и десеткихиляди в България?! :-((
Проклет да си!!!
……..Боже мили, никога не съм предполагал, че имам чак толкова много приятели! Щото както го е написал таваришчът, излиза, че посетителите на този блог са все мои приятели, а излиза, че става дума за хиляди хора, човешки същества, личности, и то какви!…..
– не можем повече да се занимаваме с такива като таваришчът, не бива да им позволяваме да ни изместват от НАШАТА тема и да налагат своята изхабена изсъхнала и никому не нужна вече, провокират ни и ни теглят назад, нека си остават без отговор
Не си заслужава да се цапате с политика, Инджев.
В политиката на никого не можете да угодите, както и да се сучете и да се гънете – все насран ще си излезете. В живота ни има граници, които не бива да пресичаме, има неща, които не бива да правим, има моменти, когато трябва да се спрем, защото след това е твърде късно. Добре сте решили да не влизате в политиката, само не се спирайте да им бъркате в очите със статиите си. А за миналото – всеки прави грешки. Сигурен съм, че преди 25-30 години не сте имали избор – такива са били времената – или сте с тях, или сте против тях. Ако сте против тях – не оцелявате. Никой няма право да ви съди. Важното е, разкаянието. Защото днешните политици не си признаха, не се разкаяха за грешките си и продължават да ги правят. Нагли, безочливи и безскрупулни. Нямат съвест, само зеле им е останало. И не обръщайте внимание на тъпаците като Коба – тях ги е яд, че нямат силата да признаят, че са живели в лайняно време, по ляйнян начин и душите им са останали там – в лайната. Яд ги е, че животът им е пропилян, неосъзнат. Няма по-голямо наказание от невежеството и злобата, от безсилието да се промениш и от разяждащата завист, че някой е постигнал нещо повече от теб. На 36 години съм и мисля тази година да е последната ми тук, в България. До такава степен съм отвратен от държавата България – от политици, администрация, лекари, учители, дори съседи, че в момента, в който успея да се изнеса от тук ще се отрека от гражданството си. Истината е, че ние нямаме гражданско общество, нямаме дори държава. И един ден, когато имам деца, те никога няма да чуят българска дума от мен. Никога няма да научат къде е България и никога няма да проговорят български език. Лично аз смятам, че България не заслужава децата си.
Gn.Indjev,
Vie ste Edin mnogo zemen,Dobur grajdanin na Zemyata.
Ostanete si Takuv.
Tova E mnogo po dostoyno,otkolkoto da se smesite s pleyadata licemeri,moshennici,intriganti i Bezote4estvenici.Te shte Vi omursyat.Jelaya Vi Zdrave!
Horata[kato men} Vi Uvajavat i se radvat.Ne zabravyayte!
Иво,
Няма милост на този свят, няма никой да те пожали. Няма и да има. Когато злобата идва от засегнатите, разбираемо е; но когато идва от искрени почитатели, как да издържиш на такава любов. От враговете човек сам се пази, а кой да те опази от приятели и почитатели.
В края на коментара ще копирам едно стихотворение на Н. Захариева, което смятам, че е много подходящо за случая. Само трябва думата “любов” да се замени с “истина” или “свобода”. Това е лично мое мнение – това, което ти правиш, Иво, е точно това – постопляш истината/свободата за да живнат малко и ги връщаш при хората. За да знаят, че има и такива неща. Повече едва ли можеш да направиш, не можеш да свършиш тяхната работа. На всеки му се иска да е свободен, ама нека някой друг да свърши борбата за истината и свободата. Това ми напомня една приказка, която майка ми употребяваше много често. Та един юнак трябвало да се жени, ама хич не му се женело и нещо се потривал с приготовленията. Близките му го подканяли да побърза, да не закъснеят за венчавката. На него му писнало и им казал: ” сега вие отивайте и започвайте да венчавате, а аз ще дойда по-късно”. Та и в България май устояването на свободата върви по тоя модел.
А иначе, пак според мене, за президент не ставаш. Аз разбирам, че хората искат да имат за президент свестен човек, ама не си ти този човек. Не защото не си свестен, а защото ти липсват другите атрибути, дето си ги описал великолепно. Ще си направиш голяма услуга (пак според мен), ако престанеш да се занимаваш с форумци, за които смисълът на живота им е да си говорят “за краставичката” и си вложиш енергията, за това, което е твоето призвание. Ти си щастлив човек, защото си разбрал за какво
си на тоя свят – да бъдеш великолепен журналист и анализатор (пак според мен). Бъди си журналист и не се занимавай с други раборти, в които не те бива чак толкова (не ги знам кои са тия “други работи”, но например, хубаво пееш, ама певец няма да можеш да станеш).
А на драгите форумци предлагам да оценят и се възползват от твоя талант, а не да те занимават с глупости, като например, да ставаш президент. Можеше да напишеш нещо за какво става в Либия например, вместо да отговаряш на разни закачки из форума.
Това, което искам да кажа е, че си отговорен как използваш таланта си. А тия дето акъл дават, ами нека те да направят така, както смятат, че е правилно.
Имам една приятелка,на която се случи лошия късмет да свари съпруга си в спалнята с “най-добрата” си приятелка. И като и причерняло от гледката, просто я хванала и я отупала, ама много здраво. И след време, като се прокрадваха коментари в стил “а, бе как можа така да си изтървеш нервите, не можа ли да се обърнеш и да излезеш…и т.н.”, тя отговаряше: “да, бе много лошо стана така, колко хубаво щеше да бъде, ако, като полска графиня, се бях обърнала и изнесла навън величествената си осанка. Ама, пусто, не можах. Нищо, на вас като ви се случи, вие го направете така. Аз не можах.” …(Доколкото я познвам, никога в живота си не е виждала полска графиня…. ама знае ли човек какво ще стане като го срещне мечката..)
Ами това е. Попретопляй истината и свободата да живнат по малко и ги връщай пак при хората. Всеки сам да си направи сметката, какво остава от нашия живот, ако те изчезнат. Един Иво не стига, даже и президент да стане.
Ето го и стихотворението.
Любов
От Надежда Захариева
Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника, задъхана, вече чезнеща,
ти като цвете от вихрушка клюмнало,
сега стоиш на моя праг. Трепереща.
Ела, Любов, за тебе е отворено-
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.
Дай ми ти всичкия студ,
дай ми ти всички обиди –
искам щастлива оттук
после, Любов, да си идеш.
Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда –
винаги мойто лице
ще те посреща със радост.
Постой при мен,Любов,а после пак постоплена,
тръгни сред хората, почукай на сърцата им,
че ако ти изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята цялата.
Оказа се, че по този текст има и песен.
http://www.youtube.com/watch?v=5ZlKfLeZiz4
Бъди здрав и да ти е здраво перото, по точно да ти е яка клавиатурата.
Иво, ти си изключително подходящ за президент на България, точно защото не си обвързан с никоя партия. Политици и партии у нас – бол, но политици, които да се грижат повече за България и за хората в нея, отколкото за личните си интереси, трудно се намират и с фенер. Да, на политиците не им трябва такъв като тебе, но на хората им трябва. Така че, не се отказвай, кандидатирай се. Другото са дреболии, подробности.
Някой може ли да ми обясни значението на глагола “президентствам” (в България, според сега действащата конституция), за да изразя скромното си становище прав ли е г-н Инджев, като се дърпа от “тази политическа линия” (както се изразяваше един от бившите президенти, вече покойник).
Ето, г-н Първанов “президентства” два мандата, и все не мога да оценя огромният му (вероятно) принос за прехода на страната от състоянието и в старта на президентстването му до състоянието и сега, на финала на президентстването му. Напр. с колко увеличи степента на обединение на народа, като изключим обединението му в мнението за сега действащия Президент? Някогашните български царе са строили дворци, храмове, оставили са си имената къде ли не, а на наш г-н Първанов един АЕЦ “Белене” му възложиха да построи, и него не можа! Мисля, че има разлика в това да обсадиш Константинопол и да не можеш да го превземеш и да ти поднасят на тепсия енергийното центърство на Балканите и ти да не успееш да се центрираш (енергийно, не политически)!
Г-н Инджев върнете се на екран.Липсвате ни страшно много.
Или поне направете видеоблог и онлайн предаване.
Петата колона щеше яко дим да се изпари с такъв Президент! Гласувам ЗА – дано Синята Коалиция застане зад кандидатурата! Бих казала, че ще ми липсва блогът, но чух неизтърпимата новина/дано, дано е само слух/, че се готвели да спират и DW/след BBC и RFI/ – това означава, че от 76-то място по свобода на словото в света ще паднем под 176-то. Ще ни лъжат медии и политици още по-безогледно, а няма да чуем опроверженията. Така че – играта прекалено загрубя и няма място за съмнения: трябва да се действа!
Успех!
Иво Инджев в политиката? Не, благодаря! Какво ще чета тогава – опозиционните коментари на Гоце? Я си го представете само ))
ZA BOGA IVO, NE…
не бъдете егоисти, ако и когато иво стане президент, може би ще имаме нашия в. хавел, а това е голям пробив за нацията,
Драги Иво и драги съфорумници,
Истината е, че НЕ ВСЕКИ СТАВА ЗА ПРЕЗИДЕНТ! Но голямата беда у нас е, че НЕ ВСЕКИ РАЗБИРА ТОВА! Затова намирам, че е изключително достойно това, което е написал Иво по този повод. Ако съдим по изнесената статистика процентът на развълнуваните до степен да напишат коментар от общото число на посетилите блога е едва 0.787%! Печално малко! А и като се има в предвид, че една част не са нещо друго освен някякво злоизлияние или пък по-различни от едно “Браво, отново в десетката”, емпирично достигам до мисълта, че горе-долу това е и процентът на тези, които разбират простата истина, че не всеки става за президент. Но все пак мисля, че много от вас ще се съгласят, че смамо по себеси вълнението от някаква тема, довело те до мисълта “Дай да натисна клавишите! Все нещо може да стане!” е твърде недостатъчно, като резултат от сизифовските усилия на Иво Инджев. И аз като други съм прокуден в чужбина вече двадесетина години. Но в чужбина успях да осъзная някои наши особености, които човек не може да забележи в България. Най учудвашото за мен беше да установя не толкова нашия прословут индивидуализъм (колкото хора, толклова и мнения), колкото неспособността ни да изслшаме мнението на другия и да се съгласим с него признавайки, че е по-добро или да го допълним или обогатим, преди да извикаме прословутото си НЕ! На мен в чужбина това ми е било в началото най-големият проблем. Запознах се с представители на почти всички нации по света, но никой, като нас не е толкова нтектичен и негативен към чуждото мнение. Даже има нации, които не могат да започнат изречение с “НЕ”! Затова свикнах да мисля позитивно и прагматично. И да се върна сега към темата за избор на президент у нас. Всички сме наясно какъв не трябва да бъде президентът. А какъв трябва да бъде е записано даже в Конституцията. Уважавам и се присъединявам към мнението и самопреценката на Иво относно идеята да го предложим за президент и напълно съм съгласен, че за съжаление е неизбираем. Но толкова усилия в този блог и от страна на автора, пък и от коментиращите това е твърде недостатъчно, като резултат от гледна точка на желанието ни за оправяне на страната. Затова много по-прагматично ми се струва да подемем инициатива, да намерим и предложим за президент, някой, който да бъде избираем и да отговаря на изискванията ни за този пост. Можем ние да го предложим, като граждани, а и някоя от “реформаторски” настроени партии да го припознае! Самият аз не мога да предложа никого, но толкова хора четат блога! Не мога да повярвам, че никой не се сеща за никого! Иначе не виждам смисъл от всичкия негативизъм в критиките, а това ме плаши! Трябва можеби повече оптимизъм или, ако щете веселост! Ние българите понякога правим големи неща на майтап и се провляме, ако се заемем на сериозно. Ако не вярвате спомнете си как преди двадесетина години за малко да изберем Христо Бойчев и Иван Кулеков! Нещата биха били много по-различни, но за съжаление погледнахме сериозно на въпроса и резултатите са налице! Нямам предвид жалките изцепки на Слави, показващи само неговата пошлост и продажност. Но трябва повече позитивизъм и вяра в себе си, ако все пак искаме да направим нещо.
Г-н Инджев, при всички случаи е по-добре да си останете ерген, отколкото нещастно женен за някоя повлекана, която ще Ви дудне неуморно, че не спазвате правилата в дома й. Нали сте на ясно, че наред с всичко, ще сте и “преведен зет”…
Az shte glasuvam za tozi kandidat- prezident, koito podkrepi slednoto:
Promiana na broia na narodnite predstaviteli – ot 240 na 80
Tova oznachava:
Po-stroina organizacia, po-lesno tarsene na smetka (kakto se kazva otchetnost), vlizane na po-kachestevni hora v parlamenta, a ne razni poluidioti.
NE na posledno miasto – ikonomii, vazlizashti na 2.5 mln leva samo ot zaplatite im.
PS
kolkoto do Ivo Indjev prezident – az bih go podkrepil dori i bez gornoto. No sam saglasen s tova koeto toi pishe.
В такъв случай който и да се кандидатира за президент, ако не е подкрепен от червените или сините комунисти или пък центристи, е обречен на неуспех. За какво тогава е целия този шум от щракащи клавиатури, щом на всички ни е ясно, че за честни и достойни хора място в политиката няма.
еѝѝ, от задълбочени анализатори и познавачи, човек неможе да си помечтае малко, как бборисов стана мин.-председател, а иво не може да е президент, или както се казва без червена благословия в бг политиката не се влиза, това ни е известно на всички и като имаме В пред и задвид това обстоятелство трябва моментално да се откажем, аз също бях скептична, но сега съм поскоро ентусиазирана, един достоен мъж, защо не, има поглед за модерния свят, знае много, роден е в столица, обича свободата
Като гледам как се управлява татковината, имам голямо основание да мисля, че през следващите 5 години в държавата България постепенно ще се формулира по един или друг начин следният въпрос: да я има ли изобщо тази “държава” такава, каквато е. Двете основни функции на държавата – да ни съди справедливо и да ни пази – отдавна не се изпълняват. В този смисъл държавата България не същиствува като функция, а само като правно обособена територия, експлоатирана от група хора в техен личен интерес. Това не може да продължи кой знае колко дълго време в 21 век. Можело е да го бъде деситилетия, дори векове е било възможно, но сега съществува виртуалният паралелен свят, през който информацията минава почти в чист вид. Виждаме, че подобни територии се самовъзпламеняват, значи и ние ще стигнем до точката.
В контекста на горното лично аз очаквам в следващите 5 години да се появи лидер, който да е наясно с въпорса за държавността. И като казвам да се появи, това не означава непременно, че сега този човек е напълно непознат, а просто одначава, че неговите качества ще бъдат наистина оценени едва тогава, когато и по-простичките хора разберат, че сегашната държава не е тяхна.
И като се има предвид, че държавата България в момента е едно ООД, собственост на няколко фамилии от руски и български произход, според мен президентът вече е назначен, чака се само да премине формалната процедура по одобрението от народа, за да се узакони назначението. Но назначаването на президент не решава въпроса за лидерството. Президентът на България няма да е Гоце, но пак ще е президент на РъБъ… Един вид шеф по договор за управление, където са включени яки клаузи, регламентиращи забрана за уронване на престижа на собствениците на ООД-то.
Свободното слово е най-силното оръжие на лидера. А Родината ще има нужда от Лидер много скоро.
Колеги, според мен не е проблем дали Иво Инджев иска или не иска да влезе в политиката. Голямият проблем е, че той сам няма какво да прави нито като президент нито като народен представител.Извинявам се пред г-н Инджев, че си позволявам да пиша от негово име но ми се струва, че ако има поне 200 българи с неговата ценностна система, които са готови да се захванат с политика той би ги повел. Това разбира се се отнася и за други професионалисти, които си стоят на страна защото са убедени преди всичко, че сами са лицата никой. Хубаво му предлагаме на Иво Инджев да стане президент, а кой ще застане до него за да се свърши обективно работа.
Та исках да кажа може да се променят нещата от лидери имаме болезнена необходимост и bate dimo е прав ако не впрегнем енергията си по някакъв начин просто си щракаме по клавиатурата и чакаме нещо да се случи. Ако не искаме пряко да влизаме в политиката има и други начини да въздействаме, подписки стачки и т.н..
Към Виктор Лалев:
Оставам с впечатлението, че предпочитате да избягате от проблемите си, вместо да работите за тяхното решение. Съгласен съм, че презрението и злобата са сериозен проблем в България; но далеч не е вярно, че всички по-развити (икономически) държави в света имат и по-добре организирани граждански общества.
Винаги когато съм гласувал в България съм го правил против някого. Гласувах за ГЕРБ не защото ги харесвам, а защото бях против Тройната Коалиция. Сега за пръв път виждам човек за който бих гласувал “ЗА”. Жалко…
С уважение към автора,
мисля, че има поне още една причина за неучастие в такива избори.
Лесно се вижда, че тази Българска Институция беше създадена от тия “много сме”, с единствена цел да имат още една блокираща сила, поне до като могат да се добират до нея и естесвено – да пречат на промените, които ги засягат.
Тази институция просто трябва да изчезне.
Както, разбира се, и да се променят дрги устройствени правила в тази държава.
Преди няколко дни написах в този блог, че трябва да издигнем по съответния законов път Иво Инджев за кандидат за президент, причини много, отразени са по-горе от колегите пишещи в този блог, въпроса ми е, ще се намерят ли петдесетина достойни българи да основем инициативет комитет, за да може България поне веднъж за последните двадесетина години да има честен човек за президент. Всичко зависи от самите нас, само трябва да си повярваме.
ОТНОСНО ПРЕЗИДЕНТСКАТА ЛОЖА, ОТЧАЯНИЕТО НА В. ЛАЛЕВ И ОПТИМИЗМА НА Я. АСЕНОВ
МИСЛЯ, ЧЕ СЪНУВАМ КОШМАРИ. НЯКОИ ОТ ТИЯ, КОИТО СЕ ПРАВИМ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ В ТОЗИ БЛОГ, ОТ БЕЗУМНО ОТЧАЯНИЕ СТАВАМЕ ЖЕРТВА НА НЕЗДРАВОСЛОВНА ФАНТАЗИЯ.
БЕЗУМИЕ ЛИ Е БЛЯНА ЗА ЧУДО ДА „ИЗБЕРЕМ” ЧУВСТВИТЕЛЕН КЪМ БИТИЕТО НА БЪЛГАРИНА, ПРИТЕЖАВАЩ СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНИ КАЧЕСТВА ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ, СПОСОБНОСТ ЗА ДЪЛБОК АНАЛИЗ, УПОРИТО ГОНЕЩ ПРЕПУСКАЩАТА ИСТИНА, ПРЕЗИРАЩ ДЕМАГОГИЯТА КАТО ВИД ПОВЕДЕНИЕ, ЧОВЕК В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА. НЕ. НО Е БЕЗУМИЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ
, ТАЗИ ХИМЕРА НА БЪЛГАРСКА НЕРЕАЛНОСТ. Г-Н ИНДЖЕВ ПРЕКРАСНО ГО ОБЯСНЯВА ПО-ГОРЕ. НЕ Е НЕОБХОДИМО НИТО ЗА НЕГО, НИТО ЗА ВСИЧКИ НАС, ДА СЕ УПРАЖНЯВАМЕ В БЕЗПОЛЕЗНО СЛОВОРЕДИЕ.
Г-Н ЯСЕНОВ, В. ЛАЛЕВ НЕ БЯГА ОТ ПРОБЛЕМИТЕ, ТОЙ НЕ ИЗПИТВА „ЗЛОБА И ПРЕЗРЕНИЕ”. ТОЙ СТРАДА ОТЧАЯНО И ДЪЛБОКО, КАКТО МНОГО ОТ НАС, ОТВРАТЕНИ ОТ СТАВАЩОТО.
„И ЕДИН ДЕН, КОГАТО ИМАМ ДЕЦА, ТЕ НИКОГА НЯМА ДА ЧУЯТ БЪЛГАРСКА ДУМА ОТ МЕН”
АЗ НЕ СЪМ ЧЕЛ В НАШИ ВРЕМЕНА ПО-ЖЕСТОКО ЗАКЛИНАНИЕ. ПОТРЕСЕН СЪМ ОТ ИСКРЕНОСТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК. НО НАЙ-ВЕЧЕ СЪМ ОБЕЗВЕРЕН.
Г-Н ЯСЕНОВ, НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ОБЩЕСТВА В БИВШАТА ФРГ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, ФРАНЦИЯ, СКАНДИНАВСКИТЕ СТРАНИ. НЕ ЗНАМ В КОЙ ТОЧНО ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ СА ГИ СЪЗДАЛИ, НО ТЕ СА ТАМ, РАБОТЕЩИ, ВЪПРЕКИ ОПАСНОСТТА ПОНЯТИЕТО ДЕМОКРАЦИЯ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПРЕЗРИТЕЛЕН АПЛОМБ, ПОДОБНО НА ОМЪРСЕНИЯ НАШ ЖЕСТОК, БЕЗУМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ФАРС.
ЗАТОВА „ ДА РАБОТИТЕ ЗА ТЯХНОТО РЕШЕНИЕ”, Е ПРОСТОВАТ ЛОЗУНГ ОТ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ДРУГАТА „ДЕМОКРАЦИЯ”-НАРОДНАТА. ПО НЕЯ ТЪГУВАТ МНОГО ГЛЕДАЩИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ.ДАНО НЕ СТЕ ОТ ТЯХ.
ВСЕ ПАК ИМА ЛИ НАДЕЖДА? ИМА. ТОВА Е ЧОВЕШКИЯТ ИНСТИНКТ И ВЕЛИКИТЕ ЗАКОНИ НА ПРИРОДАТА И ИСТОРИЯТА. ТРЯБВА ДА ПОМАГАМЕ ЗА ТЯХНОТО ПО-БЪРЗО ПРИЛАГАНЕ ПО ВСЕВЪЗМОЖЕН НАЧИН. Г- Н ИНДЖЕВ ГО ПРАВИ ДОБРЕ, НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРАВИМ СЪЩО, ВСЕКИ В СВОЯТА ОБЛАСТ. ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦА И ВНУЦИ В НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ НЕПРАВДАТА.
Г-Н ЛАЛЕВ И АЗ ГОНЯ ДЕЦАТА СИ. НО ГИ ВЪЗПИТАВАМ ДА НЕ ПРЕДАВАТ БЪЛГАРСКИЯ РОД. ГОВОРЕТЕ НА ДЕЦАТА СИ НА БЪЛГАРСКИ, ДОРИ И ТАМ…В ЧУЖБИНА. И АКО ВСЕ ПАК БЪЛГАРИЯ ПРЕБЪДЕ-ПЪТИЩАТА СА КРАТКИ.
Здравей Иво.Нарочно изчаках и прочетох внимателно всичко което се писа в твоя блог по темата”президент’ДА или НЕ Лично моето мнение е,че вече си станал прекалено много значим за огромна част от българското общество които виждат в теб единствения който олицетворява думата ПРЕЗИДЕНТ.Моля те заради всички тези хора-направи го,поеми”тежкия”кръст.Направи така,че много хора да разберат,че не са живели напразно,защото днешния ден е просто мъглив и празен.ДА или НЕ изборът вече е не само твой.Просто приеми,че всички ние си те избрахме.И едно обръщение към всички съфорумци.Правете подписката за предлагането на Иво Инджев за Президент-това е последния шанс да заприличаме на нормална държава.
Към Мишо:
Опитах се с мълчание да не наливам масло в този огън.
Опитах и да обясня, защо смятам за нереалистично това да се случи и то с обобщение, което да послужи като отговор на различните коментари, за да не изглежда, че наедни отгварям, а надруги – не.
Вероятно е възможно да се създаде някаква обединена позитива енегрия около подобна енергия, но това не е като гласването за наградата на “Хелзинкския комитет”, която имах честта да спечеля като най-подкрепения сред номинираните.
Нямам обаче “полезен ход” : ако си мълча, излизам безотговорен като не откликвам. Ако пък правя намеци за подклаждане на надежди, че нещо може да се получи от тази , поемам отговорност за нещо, върху което практически няма как да повлияя, освен като правя това, което и без това върша.
Какво би трябвло да направя : да кажа, че ( едва ли не “от мен да мине, хайде…”) или пък направо с месиански плам в очите да се втурна в една битка, която няма как да бъде спечелена (по причините, които съм описал)?
Нормално е човек да поема отговорности, но не е редно, да подвежда хората.
И как изобщо изглежда това да поема “тежкия кръст, както ме призовавате- като “склоня” да откликна на призивите на аудиторията, чиято представителност ( при цялата ми искрена благодарност) в национален мащаб едва ли е извадка от реалната нагласа на избирателите при предстоящите можоритарни президентски избори!?
Уважаеми Инджев, за мен ще бъде любопитно да споменете, според Вашите критерии, няколко човека, които могат да бъдат номинирани и евентуално да бъдат избираеми кандидатури за президент на България, а не на ръбъ.
нека да помислим за някаква друга форма на граждански проект, сами и поединично не правим нищо, едни хора започват да се разпищолват до неузнаваеост, избират се номинират се, награждават се, раздават си пари за заслуги, постове, телевизии, а може и някои път да поговорим за т. н. дясно пространство, (в което толкова чувства сме инвестирали) и неговата “цялост”
Posted by GB | март 7, 2011, 11:38
По отношение на написаното от Вас, че много малък процент от четящите коментират, Ви отговарям лично за себе си – чета всичко в блога, но не винаги коментирам, защото нямам време за това. Предполагам, че има и други като мен. И ако имам само 20 свободни минути на ден блогът на Иво е първото място, което посещавам, защото знам, че времето ми няма да бъде загубено;)))
Благодаря ти Иво за отговора.Разбирам и го уважавам,но опитай се да ни разбереш и ти,колко много години все чакаме и чакаме нещо да се промени.Ако за нещо съжалявам то е,че съм много,много далеч за да се опитам лично да организирам твоето номиниране за президент,а да хващаме “калъчките”е характерно за хора от кръга на Гоце.(пък и годините ни станаха доста)Все пак до последно ще се надявам да помислиш и да се съгласиш защото виждам,че и на теб ти е писнало като на всички нас.Поздрави и успех.
г-н Инджев, поздравления за трафика и огромния брой коментари! Съгласен съм с аргументите Ви и ще си позволя да взема повод от едно от последните Ви изречения “Може би е възможно само като експеримент, виртуално?”
Ключът според мен е в електронното гласуване. Ако в икономиката важи Парето, то възможностите за промяна не са много… Т.е. ако не стане нещо наистина ужасно, няма шанс нито за различен президент, нито за демонтиране на паметника на Съветската армия и т.н. (да вметна, че паметникът, че дори и президента са символи, а ние имаме проблем преди всичко със същността). Над 40% електронно преброени, при подобен интерес на гласуващите около 60%, това прави 24%, което макар и да е спекулативна сметка е внушително, без да броим евентуалното увеличение на активността. Едва ли има нужда от повече агрументи в полза на това, че единственото нещо, което може да доведе до промяна е въвеждането на 100% възможност за електронно гласуване.
Понеже нямам познания в областта, бих си позволил да предложа да инициирате една дискусия по темата, за да помислим как бихме могли да направим нещо в тази посока, използвайки енергията на всички, които биха подкрепили такава цел.
едно интерсно събитие, от един феноменален сайт, издаван от един събрат на Иво:
http://desebg.com/2011-01-12-14-12-36/139-2011-03-07-18-00-25
Изключително стойностен блог – много по-стойностен от доста вестници и телевизии, взети накуп.
Здравейте г-н Инджев!
Искам да напиша тук мисълта на един велик българин(за когото Айнщайн е казал: Светът се прекланя пред мене ,а аз се прекланям пред него!)
ПАЗИ СВОБОДАТА НА ДУШАТА СИ, СИЛАТА НА ДУХА СИ, СВЕТЛИТЕ МИСЛИ НА УМА СИ И ДОБРИТЕ ЧУВСТВА НА СЪРЦЕТО СИ!!!
Ето защо намирам за доста притискащо върху Вас ,напористите апели на някои хора,да се кандидатирате за президент.Имам усещането,че те го желаят това по-скоро за себе, да го видят осъществено,отколкото да се вслушат във вашите разумни доводи. Да си свободен духом,е далеч от професията президент. Но аз бих се радвала на друго.Например ,ако тук във блога Ви ,се открие дискусия за всяка една от бъдещите президентски кандидатури.И ако вие обективно прецените ,кой е най-походящ за този пост,тогава ние всички бихме могли да го подкрепим.Гласувайки за него буквално,в преносен смисъл ,ние гласуваме за Вас.
Нека най-напред свършим започнатото. На 2-ри април ни предстои поредната нелека “битка”.Да се подготвим за нея.
С моето най -дълбоко уважение ,към всички ,за които Свободата на духа е за тях жизнена необходимост.
До Станимир.Стенли съгласен съм с теб и те подкрепям.Говоря от името на хората(с позволение)които са на далечни места и единствената им връзка за участие в обществения живот на България е интернет.Иначе…. да тук при мен е прекрасно но какъв е смисъла от това когато виждам и чета какво става в България,какво става с моите близки и приятели(колкото и малко да останаха)С електронното гласуване ще се почувстваме поне малко полезни и съпричастни към вашата(нашата) борба за промяна.Поздрави, успех и подкрепяйте Иво.
Иво не може да стане президент, дори и да иска. Почти никоя голяма национална медия няма и дума да обели за него. Интернет пространството не е достатъчно. Трябват страшно много пари за реклама и ефирно време, за да се популяризира. Сами се сещате кой има пари и медии в България и какво очаква в замяна на инвестицията си!
Иво не ни е нужен като президент! Той ни трябва тук, за да обяснява какво става и защо става. Аз правя всичко възможно, за да популяризирам блога на Иво. Пращам линкове на приятели, поствам във Фейсбук. Правете и вие това! Това, че коментирам много рядко означава единствено, че няма какво да добавя към коментарите! Но всеки ден чакам с нетърпение поредните статии и чета с огромен етусиазъм. Понякога имам чувството, че този блог е единствената светлинка в тъмницата наречена България.
Съгласна съм изцяло с аргументите в статията Ви,като аз също мисля,че сте неизбираем ,за мое най-голямо съжаление!Уважавам дълбоко това,че не се поддавате на суетата,както и Вашата реална преценка за българската политическа среда!Много харесвам осъзнатата Ви отговорност за това какво и кога да направите или не!Мисля,че е по-добре да продължавате да се занимавате с това,което най-добре умеете- да пишете!С нетърпение очаквам всяка следваща статия,като източник на точен и достоверен анализ!Пишете- не ни жалете!
Супер! Значи нещата тръгват… колкото и да не ви се вярва .. ама тръгват! Някой да си направи труда да преброи колко са постингите на тази статия на Иво?.. Много са, много са… Това е повече от обикновен интерес и коментар на поредната статия… Когато отворих дума преди няколко месеца и никой дума не каза в отговор.. даже ми стана малко тъпо..неловко… е, казах си, пак се изхвърли мойто момче, като почнеш – не знаеш мярка.. но после – не! Аз съм убеден, че това е правилно! Сега виждам, че убедените като мен били много… колко са, не знам. На изборите ще ги преброим. Това е положението, господа ГРАЖДАНИ! И въобще моля не се грижете за г-н Инджев да го предпазвате от тая “гадна мръсна работа – политиката”. Убеден съм, той знае как да се пази! Не се безпокойте за това! Сега малко за стратегията и за аргументите ЗА и ПРОТИВ… Да не забравя да кажа само: нали виждате как започнаха нещата в Тунис и Египет? С Интернет.. ето така ще го направим и ние… пък ония със СеРеСе-тата да си ядат ушите!… ВАЖНОТО Е ЕДНО: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ СПРЕ ДА ГЛАСУВАМЕ, И ВЕЧЕ ИМАМЕ ЗА КОГО! Това исках да отбележа също, нека преброим дивите зайци, г-н Инджев, на Ваш гръб, да.. но ние ще сме зайците и по нас нека да гърмят разни пишман авджии па после да си ходят по живо по здраво на село да четат и учат азбуката… хахаха Та нека видим колко са
Та нека накратко завърша: единствената писта може да бъде само НЕЗАВИСИМА КАНДИДАТУРА! Никакви мишоци и сегашни парламентарно представени и извънпарламентарни партиики и сдружения не са ни нужни.. Народът избира.. Та да си дойда на думата: Г-н Инджев, изберете си щаба сред хората които познавате. Обявете необходимия бюджет в блога си и сметката.. Всеки ще даде колкото може.. Вие ще ни давате отчет как върви кампанията.. и така…
Твърде несериозно и наивно ли? Не съм съгласен!
НЕКА ВИДИМ ДАЛИ НАИСТИНА ТОЗИ НАРОД МОЖЕ ДА ИЗБИРА САМО КОМУНИСТИ И МЕСИИ…както пише Сугарев.. ДАЛИ МОЖЕ ДА ИЗБИРА ГРАЖДАНИ И ИСТИНСКИ ДЕМОКРАТИ КОИТО ИСКАТ ДА МУ СЛУЖАТ..
Моля Ви, не затвяряюте тази тема. Тя все още не е развита. Все още се изследва само във зоната на мислене от позициите на статуквото. Имаме, за първи път, натрупвания (създадени от г-н Инджев) които ще доведат до излизането от него. Трябва да се опитаме да структурираме идеята си изцяло на друг тип мислене. Както и да се появи менижърски екип …
Всичко, което тук се избройвява като предпоставки за неуспех (неизбираемост), в същност маже да се превърне в фактор за развитие на идеята за президент от нов тип и т.н.
Страхотно е, че тази дискусия набира скорост! Признавам, отначало и аз се размечтах да имаме президент като г-н Иво Инджев, но в крайна сметка и аз мисля, че това е нереалистично. Г-н Инджев вече е намерил своята „ниша”, в която се изявава тъй активно и продуктивно, той е абсолютен лидер в този хибрид между журналистика, медия, политика и гражданско движение! – и аз като вас му се възхищавам. Но е и показателно, че това си остава „one man show”. Г-н Инджев можеше да бъде колос, но в едно друго, по-развито и по-свободолюбиво общество; ако се вгледаме добре в себе си, ще видим че сме по-скоро едно феодално-кланово и идейно-политически кастрирано (знаем от кого, кога и как…) общество, а демокрацията е(все още) само недобре измазана фасада.
В този контекст, мисля че е неразумно да се подтиква г-н Инджев към президентска номинация, поне не и в този момент. В допълнение, аз не искам той (или който и да е друг) да е просто главатарят на моя „клан”, който най-яко да се бие срещу „другите” и да ми осигури защитЕн периметър – доколкото би могъл, като президент. Искам да живея в едно общество, в което има битка на идеи и налагането на по-добрите, които после да се приемат от мнозинството, за общото добруване и развитие, а не битка на мускули и “the winner takes it all”; искам “win-win”, но не в перверзната мутация „хлеб ще има за всички”. С един човек, пък бил той и г-н Инджев, не се решават нещата (не отричам, че в преломни моменти отделни личности-лидери изиграват огромна роля за мащабни промени в обществата – но това се случва само в революционни моменти) – няма критична маса, няма общ дух, няма съучастие.
Ако всички в този форум, копнеещи за промяна към по-развито и по-демократично общество, излязат и УЧАСТВАТ в инициативи за граждански натиск по различни конкретни случаи, това ще има много по-голям ефект и резултат, отколкото кръчмарският ентусиазъм да издигнем г-н Инждев за президент (казвам го съвсем добронамерено, моля никой да не се засяга!). Ето например протестът пред паметника на съветската армия – колко от вас бяха там? Аз бях там и това е моят начин на подкрепа – чрез участие. Но, за мен, броят на хората не беше достатъчен. Ако бяхме няколко хиляди, или още по-добре – десетки хиляди, уверявам ви това щеше да има многократно по-голям ефект и можеше да доведе до нещо реално да се случи. С това отношение „Бий се, бий се – ти си страхотен, ние много те подкрепяме!” – няма да стане нищо (извинявам се, че цитирам Бойко Борисов, но и той така каза – „Ами вземете пък и помогнете малко тогава де, като много ме подкрепяте!”). Те затова и управляващите в РъБъ са толкова безгранично нагли – защото знаят, че керванът им си върви и само някакви кучета си подлайват и толкоз, а „хлеб ще има за всички” керванджии.
Та, развитието на тази дискусия е едно добро начало – дано набере повече скорост, с повече участници, които да станат и по-дейни и извън интернет…
Г-н Инджев, обърнах се към читателите Ви, но коментарът ми е и към Вас – ако с нещо не сте съгласен, ще се радвам да ме оборите!
Приемам напълно позицията на г-н Инджев относно номинирането му. И не защото не става за този пост! У нас всички за всичко стават. Но той посочи мотивите си за отказ, които сме длъжни да уважим, ако го уважаваме толкова колкото твърдим.
Но, освен неговите мотиви бих желал да добавя няколко мои съображения в полза на решението му.
Първото е, че никой нищо не знае за хората, които инициираха идеята. Може да са просто хора, оценили достойнството и морала му. Може да са фенове, харесващи словото му и борбения му дух. Може да са от онези хора, които бързат да се между инициаторите, да бъдат “видяни”, да могат да кажат “аз бях там, аз го предложих, аз го издигнах….”. Може….
Но може и да са хора, които имат някакви други сметки и цели: Да се оспори партийна подкрепа – ако я има “опитвате да яхвате народните стремежи”, ако я няма “против сте!” ….. и т.н. Може да се иска издигане на кандидат, за който се знае, че поради психологията на избирателите , не може да изключителен процент. И най-вече да бъде издигнат кандидат, който да бъде противопоставен на другите от същия спектър. (Обърнете внимание как ВЕДНАГА опитаха да го конфронтират с Грънчаров.) Да се направи така, че до балотаж да достигнат само “правилните” кандидати. Само преди 5 години това бе успешен ход, а преди 10 с подобен ход бе неутрализирана част от потенциала на избирателите.
Затова намерението за номиниране не трябва да се приема с безрезервен ентусиазъм и като твърда подкрепа.
Второто ми съображение е, че издигането на кандидатура прекалено рано, при липса на медийна подкрепа е почти сигурно губещ ход. Противника, а той е ясен и има огромно влияние над медиите, има достатъчно време за кампания за дискредитиране. Би ли се наел някой тук да оцени, колко часа и какво време ще бъде предоставено на Инджев и колко на опонентите му? Със сигурност мога да кажа, че няма да е равностойно. Разбира се тук той има и едно огромно предимство. Познава техниката на спора, на воденето на интервютата, на всички нечисти медийни хватки и би могъл да опонира много добре. Но дали в медиите пропагандата ще се води лице в лице? Или “поканените” ще плюят, по който го няма ?
На трето място, ясно е с каква организация разполагат противниците на Инджев. Ясни са и средствата и организациите, които стоят зад тях. Какво да им се противопостави – като организация? Самоорганизирани блогъри и ползващи клавиатури? За средства и медии да не говорим. А ако имаше политически формации /не една!/ които да му предложат подкрепата си, би било по-друго.
Затова мисля, че в този момент Инджев правилно е преценил и взема правилно решение! Затова предлагам ентусиастите да спрат с увещанията си, а “доброжелателите“ да си спестят въпроси като: “ кои бихте посочили”, на които за моя радост той не отговаря.
Много съм доволен от изказванията на някои като ника “Коба”. Да им просветне на всички с какви хора (или “реформирани” изкопаеми) и с какви средства ще се правят избори.
Но фактът, че на Инджев напоследък му бе отделено толкова внимание от надзъртащи “реформирани”, от загрижени “разочаровани” и от чистофайници дето се сетиха за досието му (а не за поведението му и морала му) дето го съветват да не се занимава със самодоволните “държавници” и медийният им слугинаж, говори ясно , че ги е страх от словото и от перото му!
Има защо!
Към Петко Минчев:
Ще се присъединя към призива да подкрепите инициативата за демонтиране на най-големия символ на лъжата в България, стърчащ в центъра на София над парламента, университета и дори над руския Цар Освободител, разжалван (като мащаб) от сталинисткия символ с автомата до статута на дребен детайл от центъра на българската столица .
Смисълът на съпротивата срещу увековечаването на тази символика не е нито “русофобски”, нито чисто идеологически. Имаме нужда от самоуважение и можем да го постигнен по конкретен въпрос, като отместим Голямата лъжа макар и с 10 сантиметра, и като покажем с това воля за съпротива срещу собственото ни примирение. Много хора го искат, но се оставихме да ни лъжат, че “нямаме право” да се противим на символа на лъжата, защото бил защитен от договор с Русия. След цели 18 години “намерих” най-после митичния договор и го публикувах.Оказа се, че в него нито има нещо секретно, нито пък забранително. Просто кротко се е спотаил в “Държавен вестник” и всеки може да го види: НЯМА пречка България да се разпореди с което и да е собствено имущество на своя територия, дори и да има съветска символика в него ( какъвто е случаят с паметника).
Лъжците обаче ни плашат с Русия и постепенно “въпросът” отпадна от дневния ред. Голяма сила е това, има ядрени ракети и рекетьорски наклонности ( справка: газовата криза през януари 2009 г.).
Манипулацията с шантажа чрез договора показва силата на проганадната на Петата колона, която успя да притъпи желанието за борба на българските граждани с (още) една простичка лъжа и всички се хванаха – договорът защитавал паметника! Е, запушалката на шантажа е вече извадена и би трябвало да се ядосаме малко и на себе си, че се оставихме толкова време да ни мамят по такъв елементарен начин, след което да се реваншираме за пропуснатото време.
Време е да покажем, че имаме собствена физиономия и да подбудим властите към действие в изпълнение на собственото им решение от 1993 г. за демонтирането на този срамен фетиш на насилието, който няма нищо общо с никакво освобождение на България и не може да бъде сравняван с паметници на същата армия, която другаде е воювала и давала жертви. Лъжата,превърната в момунент, в България е монументална и неподражаема в сравнението с каквото и да било в Европа(поне).
Помирение може да има с хора ( дори и с разкаяли се злодеи), но при една толкова фундаментална лъжа отказът от противопоставяне срещу нея е примирение с раковото заболяване на България, известно като “преклонена главица” – то плъзва из целия обществен организъм и засяга всичките му клетки. По липса на други възможности за лечение , освен на терена на идеите от страна един гражданин, предлагам лековита смехотерапия, като осмеем плашещия (гаргите в днешно време) символ на лъжата.
Мислете за свой принос с идеи как да го направим най-добре ( плакати, бутафории по темата за освобождаването ни от независимостта на България и със съответни артистични изяви).
Елате на 2 април ( съботния ден след деня на лъжата) пред паметника на Лъжата, където да покажем, че не се страхуваме да се надсмеем над това плашило за демократи!
Надяваме се този път нашата полиция наистина да ни пази от кресливи паразити, които на 9 януари се опитаха да надвикат мълчанието ни с псувни, закани, съветска музика и знамена с лика на един масов убиец.
Иво, влязох в сайта “Свежо” и видях там този коментар. Често чета и блога ти. Искрено ти се радвам, че с упоритост успя да пречупиш донякъде крепостната стена, която издигна около теб бандитът от Сирищник. Знай, че далеч не си единственият репресиран от Гоце и шайката му, но съдбата ти отреди ти да станеш символ на тези репресии. За останалите колеги тепърва ще се научава. А може би не всеки притежаваше куража да обяви позицията си. Не може да не съзнаваш, че страх е сковал гилдията. И все пак, идва политическия край на мекерето Гоце. Аз не вярвам, че неговият политически проект ще успее, въпреки че Седефчов мечтае да стане премиер. Ако това все пак се случи, лично ще кача вече поотрасналите ми деца на първия самолет до цивилизования свят, ако ще това да е насила. Дерзай, Иво!
Уважаеми г-н Инджев, приветствам решението Ви да не се кандидатирате за президент не защото пó няма да се справите от Гоцето в ролята на най-скъпоструващ български турист, а защото сте необходим на България като един от малобройните й неудобни за управляващата клика журналисти.
Симпатизирам на синята коалиция и много се надявам да издигне кандидат за президент, при когото дори отвратителните медии, в които вилнее агентборовщината и патрадачковщината да не могат да се хванат за нищо. Не съм против Надежда Нейнски и бих я подкрепил, но нея медиите отдавна са я взели на мушка и ще я направят неизбираема в очите на масовия гласоподавател. Най-добри шансове да изпъкне като положителен антипод на конкурентите (бойковци, алексевци, капонки, сидеровци, агентниколаевци, жоржганчевци и знам ли още каква паплач) има Веселин Методиев.
Исках да ви пиша, обаче не открих мейл. Така, че ще пиша тук :
http://www.youtube.com/watch?v=Oz-9jjXi4AY&feature=related
Пуснете си това (8;31), и вижте глупавия агент какви критики отправя към правителството преди 14 години. Не ви ли се струват познати ? АБСОЮТНО СЪЩИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ПОХВАТИ..
Също така, вижте кой стои зад него, верните му ортаци.