Пред невъобразимата мощ и разрушителност на природната стихия, която връхлетя Япония по суша и вода( не дай Боже и по въздуха чрез ядрена радиация), въображението на коментатора се превръща в ненужна дреха. По-добре да повиси на закачалката, вместо един публицист да се закача с тема, която приляга на учените и богословите.
Неудържимо е обаче напиращото във всеки от нас желание да се запитаме: какво би станало тук, ако далеч по-слабо, но достатъчно разрушително (като за нас) по сила земетресение се случи по нашите древни земи с архаичните ни постройки и стандарти за качество и контрол над него? Защото всички знаем изтъркания, но (вдъхващ ужас този път) виц от времето на соца: “като знам какъв съм инженер, ме е страх отида на доктор”!
Ако нещо впечатлява в трагедията на Япония почти толкова, колкото мащаба на природното бедствие, то е невероятната подготвеност на самите японци да го посрещнат. Тя е плод на десетилетия придържане към строги стандарти в строителството (20 годишен период на инспектиране на всяка сграда след построяването й, последвано от заповед за разрушение в случай на отклонение от тези стандарти!)и на обучение на населението. Коментарът наистина е излишен по отношение на аналогията…
Върху гнева на природата не можем да повлияем, но в Либия раненият режим на Кадафи демонстрира воля да разкъса колкото се може повече жертви на режима, преди да дойде и неговият ред – срещу това може нещо да се направи. Какво, как и кога?
Беше ясно от самото начало, че случаят с Либия е различен по много показатели от разразилото се цунами на народното недоволство в Северна Африка. За разлика от Тунис и Египет, а дори по-малко, отколкото и в Алжир, в Либия нямаше наченки на алтернативност на властта под формата на обществени организации и свободно слово. Не точно като в Северна Корея, но по-скоро като в Иран, режимът не допусна с десетилетия каквото и да било предизвикателство срещу себе си. Светът се правеше, че не знае за масовото избиване на затворници в Бенгази през 1996 г., унищожени с картечници при един бунт. Така че- нищо ново е днешната реакция на Кадафи срещу останалите разбунтували се затворници.
Не знам как се чувстват онези лидери, които се целуваха и прегръщаха с кървавия диктатор, но сега настана времето на надпреварата в отрицанието му. Как обаче да подходят към задачата да го усмирят и неутрализират, без да станат отново част от неговия сценарий? Защо съм сигурен, че той не действа хаотично, а съвсем съзнателно се опитва да провокира външна намеса, за да може в лудостта си на обречен диктатор да си спечели поне ореола на мъченик и жертва на световен заговор – и ако е рекъл всевишният, да извлече от това и полза. Някой вярва ли, че без санкция от него ще бъдат затваряни, бити и симулативно “разстрелвани” репортери на Би Би Си? Това е част от “дърпането на опашката” на Запада, който се колебае колко голяма тояга да употреби, а Кадафи е калкулирал този риск и си “проси боя”. Като хазартен играч той знае, че така си вдига цената в очите на онази част от последователите си, готови да умрат от куршуми, вместо от бесило.
Задачата му е доста трудна, защото вече го няма СССР, на който той неминуемо щеше да заложи, за да шантажира Запада стратегически. Няма го и регионалното, да не говорим за арабското сътрудничество. В манията си за изключителност и лидерство Кадафи, който се беше самообявил за африкански лидер и пръскаше милиони петродолари за подаяния сред бедните африкански режими, се постара да се скара почти с всички потенциални съюзници. Фасоните му по арабските форуми, които “оцветяваше” със скандални изяви срещу крале и президенти, днес му се връщат и могат да се окажат фатален ключ към развръзката. Ако Китай и Русия, както изглежда, все пак не са склонни на правата на постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН да санкционират външна военна намеса за спиране на кървавото цунами в Либия, то евентуално одобрение на такава намеса на регионално ниво може да свърши работа за нейното легитимиране. Особено ако молбата бъде подкрепена от бомбардираната в момента опозиция на полковника.
На какво разчита все пак той, след като му е отнет любимият инструмент за международен шантаж – петролът и обещанието за концесии на най-сговорчивия партньор, готов в замяна да изпълни и най-ексцентричното му желание? Както се вижда парите, инвестирани от него през годините в купуването на лична преданост от репресивните структури не са отишли напразно. Спойката между това вложение и подбора на верни последователи на племенна основа гарантира последното убежище на диктатора в лоялните казарми и той не се колеба (дълго), преди да посегне към този стратегически резерв за оцеляването си – колкото, толкова, но все е нещо в безизходицата.
Подобно на Иран, където режимът има своя, съзнателно култивирана социална база, върху която отглежда многоброен репресивен апарат с корени сред бедното население и средната класа, така и в Либия Кадафи се беше подготвил за момента на гнева по улиците. На бунтовниците противопостави не просто превъзхождащата ги многократно военна техника, но и част от либийското общество.
Ако в началото на бунта можеше да се очаква разколебаване сред верните му поддръжници, защото всеки иска да спасява кожата в случай на “най-лошото”, то сега за въвлечените в убийствата либийци е твърде късно. Едва ли ще им бъде простено. Кадафи ги тласна към най-сигурната проверка за лоялност чрез личното окървавяване. Това е изпитан метод от древността. Още филистимяните, най –злите врагове на израилтяните, проверили искреността на израилтянина Давид да им служи, като го изпратили да затрие едно израилтянско село.
Друг е въпросът, че Давид преминал успешно този тест за лоялност, но независимо от престъплението си срещу собствения народ, избивайки всеки конкурент по пътя към престола, не просто се завърнал при него , но и му станал цар. На това ли се надява Кадафи три хилядолетия и половина по-късно да се случи и с него?
Садам Хюсеин пък беше претендент за обединител на арабите за освобождаване на Ерусалим като един нов Салах ад Дин. Общото между двама засега е, че нито арабите искаха Садам да ги води, нито либийците желаят Кадафи да царува вечно над тях. Засега…А дали Кадафи ще последва съдбата на Садам и общите неща между тях ще станат повече, предстои да видим след евентуалната външна намеса, която той сам иска да предизвика, с което пък се различава от иракския си събрат. Защото все пак всеки си е луд по своему.
Толкова хубав коментар и за Япония и за Либия! Вие сте един от най надарените политически коментатори и абсолютно независими политически.За Либия там нешата се променят с часове и за нас ще бъде крайно интересно да ги следим с вашите очи
Иво, чудесен анализатор си. Позволявам си да те сравня с най-добрия немски журналист-арабист Peter Scholl-Latour, който въпреки напредналата си възраст (87г.), прави все още най-добрите анализи на ситуацията в арабските страни. Още в началото на събитията в Либия предупреди, че ситуацията там е много по-сложна от Тунезия и Египет и предвиди “кървавата баня”.
Уважаеми Инджев, пред трагедията в Япония трябва да преклоним глава и да поднесеме искрени съболезнования. Дано държавата ни успее адекватно да се включи в международната помощ за японците. Нека да покажеме съчувствието си в книгата за съболезнования в японското посолство, ако бъде открита такава. А за кадафи мога само да пожелая да бъде съден и нашите Медици да го видят зад решетката в съда в Бенгази.
Отлична статия,както винаги! Вие наистина сте водещ политически коментатор и е жалко, че живеете в такава отвратителна държавица.
и замеси алкайда, за да се приобщи към цивилизования свят, но си остава отвратителният факт на разправа с собствения народ, успя да го раздели на палачи и жертви и това дълго време ще стои у хората, принудени да обитават една страна, и все пак причинено от един параноичен диктатор е по преодолимо, отколкото стихията да затрие стотици…. може би
poklon pred talanta ti,ivo!!!izvinjvai za latinicata,no medomazja da ja smenja!
Най-интересна обаче е реакцията на медведя.
В последно време засили бръщолевенето на глупости и взе силно да ЛЪКАТУШИ в изказванията си, като по такъв начин силно изненада всички със «супергъвкавата» си линия. Може да е от това че сега е точно времето когато се пробужда от зимен сън. Да се чудиш на кого да вярваш – на него ли , на медиите му или на упълномощените от него да маршируват медведчета по света – да си спомним как латиноамериканското медведче обеща убежище, белоруското предостави летище, ислямските прибраха «на топло» някои фенове на либийските въстанници, европейските червени медведчета не спряха да пишат за «ранения лъв» Кадафи , а неговите си медведчета, нашистките, и те настръхнали от възхита да аплодират неговия «безстрашен отпор». И разни анализатори да обясняват «огромните му заслуги» в противодействието на екстремизма , като че ли той самият е много умерен, едва ли не вакло агънце…
А медведят първо взе че ИЗЛЪГАТУШИ в Женева че го осъждал, после гръмко обяви че му спирал военните помощи(след като му е опростил милиардни дългове…).
Как да му се вярва като всичките му медии стискат палци на диктатора и не спират да плещят за «НОВИ ЗАДОКЕАНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ»….
Но това лъготене ще си е за негова сметка, защото като се събуди окончателно медведят ще трябва да забележи че ДА , ТЕ (които той сам не пожела да идентифицира), само през изминалия месец, докато той сладко спа наистина показаха нови технологии на цял свят – за едната съобщиха преди две-три седмици като обявиха за създаването на ПЪРВИЯ ПРОГРАМИРУЕМ НАНОПРОЦЕСОР, а преди още две седмици в един ДОКЛАД ПО ЕНЕРГИЙНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ се начертаха някои много опасни за медведя тенденции.
Първата технология означава че всички фанатични, екстремистки, анти-демократични и вертикално-демократични медведчета ще се окажат за много кратко време с някаква допотопна силиконова електроника в ръцете си, т.е. ще имат много силикон , но не и модерна и конкурентна електроника. И ще им се наложи да продължават да крадат технологии.
Втората технология пък означава че има много реална опасност за медведя, който заплашваше да затваря кранчета , че май идва времето когато ще започнат други да му ги затварят.
Е, откъдето и да ги погледнеш са си РЕВОЛЮЦИОННИ.
И така е всеки месец.
Естествено медведят се прави на разсеян и на много отворен , но като че ли лъкатушенето е принудително
само не разбрах кой е медведя, иначе то целият свят е навързан – където няма природни бедствия има война 🙂
Най-нопред да отдадем заслушеното признание на Вашите безспорни умения на талантлим журналист-анализатор,който с точни попадения е подбрал приликите и отликите в явленията Либия и Иран.
Това на свой ред е дало повод за разбор в прозренията на Росен Йорданов,виизиращи жалките реакции за Запада и “медведев” като напъни,да умуват “над какво нещо,по-различно и по-оригинално”,
ще трябва още да се “т р у д и” и с ъ ю з н и ч е с к а т а евроатлантическа общност,за да предотврати навреме и собствено и чуждоземно ни пробуждане по едно явление,което мъти и “нашенска
кокошка над “пачи яйца”,защото лъкатушеното няма да закъснее,да се превърне в необратим процес,
въпреки разсеяността.
Не виждам защо трябва да умират американци и европейци при евентуална военна намеса срещу Кадафи, а след това да бъдат обвинявани от араби и пацифисти в агресия. Нека този път арабските страни се организират сами и свалят режима на Кадафи с адекватна военна операция. Докога Запада ще плаща демократизацията на тези страни с цената на милиарди долари и жертви /Ирак, Афганистан/.
Да сЕ помогъне ли на Либия или не.Много тежък морален проблем.Въпрсът не е дали ще ни обвинят в агресия или не.въпросът е морален.Бездействтието води до смърт.аА сега Кадафи предлага амнистия.а нашето правителствототказа подкрепа.Вие какво мислите ?
това, което росен йорданов разказва е изключително важно и ключово за събитията в цял свят, дори може да се помисли дали драматичните събития в северна африка не са поскоро реакции на страх от бъдещето, което измества може би по бързо от очакваното, мястото на тези страни като основен източник на петрол и енергия, затова се ослушва и медведя (аз пък с лекота разбрах кой е), а що се отнася до реакцията на запада, сложно е!!!, дори и заради отношението към стойността на живота, представете си двете културни доктрини религиозно конструирани, нали по тях съдим за степента на цивилизованост, запада се намесва,защото там умират хора на цената на свой животи, докога?,
След трагедията в Япония трябва да се замислим и за АЕЦ Козлодуй. Не съм съгласен с Иво Инджев, че строителството ни не е на ниво, че инженерите ни са неуки. Не мисля, че сме прости. Друг е въпросът, че не си стопанисваме добре имотите, защото сме доста по-бедни. Колко от нас са си платили за паспортизацияна сградата за да може да се оцени каво и е състоянието? Е ние в нашата сграда още не сме счели за нужно да се направи. А закон за това има. Нека поне не обвиняваме, когато вината си е у нас.
Обаче с АЕЦ Козлодуй нещата стоят по друг начин. Вижда се, че не е толкова сигурно, че като не падне конструкцията от земетресение и всичко е наред. Вижда се, че може и конструкцията да е добре изчислена, в което не се съмнявам за АЕЦ-а ни, но проблем може да се случи и то сериозен. Това е тема за размисъл за всички и следващия път като се почнат дебати “за” и “против” АЕЦ да не се държим като на футболен мач.
А за Кадафи – надявам се либийците да сменят системата, когато наистина са готови за това за да не повтарят нашите грешки. Няма смисъл и те като нас д асменят един “месия” с мечтата, че ще има демократичен такъв.
Това тяхното Стефанов,е с а м о пример за непонятна наивност и не лек опит за много т р у д н о доказуема нравствена невинност,
която дори след като е “вкусила от дървото на познанието”,според Ауербех,и вече започва да се се срамува от своята голота.
Още кметът на Ню Йорк доказа,че номерът с шатрата на “Къдравия” не минава!
А сега 112/?/ години след Пърл Харбър,по един или друг начин,
Америка ще разкаже играта,когато и комуто трябва,но няма защо да изтощава своя народ с”нескончаеми бакии”на други!
Каквито и да са някои от много манипулираните проучвания,няма как да се променят по-трайни нагласи,според които за политиката
все повече се мисли чрез днешното настояще и продължаваща тягостна икономическа криза,в която макар Парванов и Борисов,да губят,
“първият” вече е трябва малко,да е изпреварил “втория”,което било видно още към март 2011 г.
Дори било подсказвало,че при тенденция за снижаване на разходи и стандарт на живот,няма да закъснее и симптома за нарастващ брой на хората,определящи себе си като губещи “л у з ъ р и” от англ.loser.
Те са,които ще маркират драстичен спад на доверието към политиците у нас.
А тъй като,като такава т а з и тенденция, ще достигне своя пик до месеци,не са изключени изненади
с внезапни и неочаквани промени по въпроса за нарастващо значение
на дилемата,К О И от тях,ще са
адърни да се справят с много от предизвикателствата пред България д о 2 0 2 0 г.
Към Иван и D.N.:
—————-
Ако “Росатом” се сърди на Трайков,
какви ги “бил говорил”,то сеизмично уязвимата цяла България,
да “миряса” и “млъкне” след Япония
за “аеците” и насочи своя и друг съюзен научен капитал,към мощта на Слънцето,която е достатъчна
за цялата планета.
Ето това би бил епохален повод и за по-трайно увърждаване на един лидер пожарникар,да запуши устата на комунистите,докато утвърди трайно Стамболовата линия за необратимост!
Енергийната мафия, в лицето на атомни физици от АЕЦ Козлодуй ни баламосват на дълго и широко, как от Япония до тук е невъзможно да дойде радиация от гръмналите японски атомни реактори, но са пълен пас по сценария, какво би станало, ако тресне Вранчанското земетресение със степен 9 по скалата на Рихтер?
Знаем и за друго мълчание на родителите на Енергийната мафия, Политбюро на ЦК на БКП, които през пролетта на 1986 скриха от българския народ аварията в Чернобилската АЕЦ и последиците от изтеклата радиация, като ядяха и пиеха специални храни от ресторанта на хотел “Рила”, а простолюдието го оставиха да рупа марули и да манифестира на 1 Май под обилния майски радиоактивен дъжд любовта си към Партията.
Вече са ни подготвили втора руска атомна бомба със закъснител – АЕЦ Белене.
не смятам за уместна аналогията борисов стамболов, очевидно правителството е под голям натиск, но това е цената да си във властта, да взимаш категорични решения, аз мисля че натиска от русия не е по голям от този на тукашните мафиотски фактори, трайков пропусна един момент, ключов за държавността
Към D.N.
———
Пропуснатия ключов момент беше около 15 май 2010 г.,когато г-н Б.Борисов се запъти за Москва и не н а м е р и историческия кураж,да и м к а ж е,че от тук насетне,с България вече ще може и трябва,да се разговаря само както подобава със страна-член на ЕС,на взаиомноизгодна основа и по достоен начин.
Всичко останало е само добре известно “троянско надхитряне”,а
по такъв епохален въпрос,ние ли ще сме точно тези “краставичари”,
които ще прадават краставици на руските майстори на Играта!
Към Кардинал Ришельо
Аз категорично не мисля, че Борисов държи България да се откъсне от икономическата зависимост от Русия. Затова никога няма да направи нещо срещу Русия, което не е предварително уговорено с техни представители.