Тази история съм я споменавал, но в контекста на сегашния скандал във “флагманите” на българския печат “Труд” и “24 часа” ще я припомня и този път ще назова имената на участниците в нея. Щеше да е добре на 1 април да е шега, това което ще опиша, но не е…
Беше година преди да ми хрумне ей така, без натиск да напусна Би Ти Ви ( както излезе от твърдението на телевизията, че доброволно съм напуснал работата си там, щом съм си подал сам заявлението на 9 октомври 2006 г.). По неизвестна за мен причина бях помолен на представям телевизията в журито на “Черноризец Храбър”, което разпределя порциите между медии и журналисти, заслужили честта да си ги получат от ръцете на Тошев и компания.
Защо точно мен са пратили? Не знам. Нямам отговор на такви въпроси, които ми задават и по повод на факта, че преди 10 ноември 1989 г. имам “изяви”, за които по тогавашните “стандарти” би трябвало да ме окошарят ( а някои от “окошарените” пък се оказаха по-късно лисугери в демократичния кокошарник ). Стават такива грешки ( те и Евтим Костадинов го пратиха уж като свой човек да отваря досиета в комисията, а той взе да говори за издирване на липсващи страници от досието на Първанов – “неблагодарник”!).
Знам обаче следната история за моето “историческо” място в прохождането на Би Ти Ви, която няколко пъти ми е разказвал самият тогавашен директор на медията Албърт Парсънс. Решението изобщо да бъда поканен на работа явно е било свързано с надеждата, че това ще “умилостиви” премиера Иван Костов. Подозирали го, че нещо ги подозира и ще им попречи да си получат лиценза ( колко е бил прав да ги подозира , след като истинският собственик Гергов се оказа подвластен на руското посолство, където през януари 2004 г. е изпратил подчинените си да се оправдават за едно промъкнало се интервю с беглец от Русия!). Отишъл ръководният екип новосформиращата се БиТиВи при Костов и като му казали, че Иво Инджев ще бъде шеф на публицистиката ( какъвто не се решиха да ме направят) и водещ на съответното предаване, Костов им казал одобрително: “Това е отличен избор”. И така им минал лицензът.
За да не се изтълкува превратно това, държа да кажа, че става дума за същия политик, с когото след остър спор за в. “Демокрация” се разделихме през юни 1995 г. и за поред път останах без работа, а след това , вече в качеството му на премиер, съм му отказал висок пост. Така че оценката му трябва да е била по принцип, а не защото съм “негов човек”. Иначе казано, изиграли са го с коза “Инджев”, както изиграха цяла България с коза “Мърдок”, изигран (неизвестно как- но най-вероятно по универсалния финикийски начин) за примамка. Така внушиха, че ставало дума за “американска телевизия” начело с американеца Парсънс, подставено лице на всемогъщия задкулисен ( и днес) медиен играч Красимир Гергов.
В резултат на това по една случайност( по някаква причина шефката ми Люба Ризова не можеше да присъства) бях допуснат да надникна в кухнята на далаверата “Черноризец храбър”. А там картинката е грозна като в месарски цех, където от копита и гранясало месо правят колбаси.
Журито, в състав повече от 50 избраници на “елита”: банкери, шоумени, като Слави Трифонов, главни редактори и социолози, като вездесъщият Андрей Райчев и обилно гарнирано с професори, академици, писатели от богатата хонорарна софра на в. “Труд”. Тази славна компания трябваше да определи номинациите по категории. Действието се развиваше в купения от “Мулгируп” хотел “България”.
От самото начало “тон за песен” даде самият идеолог, основен спонсор и председател на “Академията Черноризец Храбър”, главният редактор на “Труд” Тошо Тошев. Подмазвачите вече го бяха номинирали за голямата награда за цялостен принос към българската журналистка и той държеше да направи някои устни указания как точно да бъде избран за най-велик. За целта заплаши, че ако нямало достойна конкуренция, той нямало да се унижава да се състезава с когото да е. Прозвуча като предизвикателство на ученик от горните класове към първолаците някой да му излезе насреща. Така и стана- проформа бяха предложени няколко имена, но още същата вечер Тошев царствено обяви пред медиите, че се оттегля, защото не му били от категорията( историята е с продължение…).
Големият цирк се разигра на втория тур в деня на връчването на порциите “Черноризец Храбър”. Вече бях получил телефонно обаждане от в. “Стандарт” да гласувам за техния кандидат в категорията за публицистика Исак Гозес, за което щели да са ми благодарни ( той наистина си получи порцията и без моя глас).
Извън всякаква процедура в залата влетя едноличният собственик на цирка Тошо Тошев и размаха камшика на свършените факти: той се оттеглил, но предлага наградата от 10 000 лева да бъде дадена като стипендия на двама студенти по журналистика- т.е. да не се правят други предложения, понеже няма достоен кандидат. Мощно “ура” и “да живей нашият мъдър ръководител” разтресе мултигрупата от съгласни елитни гласопродаватели.
И тук вашият автор, като едно чуждо тяло, си показа магарията. Взе думата и попита дали не може да се чуе още едно мнение в полза на спазване са собствените правила на “академията” и да се направят още предложения. Макар само един участник (колегата Иван Бакалов) да ме подкрепи, все пак великодушно се прие провокативната идея да се спазват правилата. Появиха се няколко “обречени” номинации ( Иван Бакалов се сети за фотографа Иво Хаджимишев като величина от международен мащаб в професията). Но те изобщо не бяха подложени на гласуване, защото падна гилотината с приоритетното приемане на шефа наградата да бъде дадена на двама студенти.
Как бе обоснована обаче самата номинация на Тошо Тошев за голямата награда? Не един, а цели шест членове на журито пожелаха да се аргументират, защо ще гласуват само аз г-н Тошев и за никой друг: академик Антон Дончев, проф. Минчо Семов, проф. Марко Семов, Иван Гарелов и Николай Бареков (шестият ми се губи по памет) един през друг обясниха, че никой не е по заслужил за свободата на словото и че книгата на Тошев “Жан, Иван и лъжата” била класика, достойна да се изучава в училищата. Валяха суперлативи пред благосклонният поглед на самия Тошев ( който уж не биваше в този момент да е там по регламент – по собствените му думи). Тук магарията на вашия автор отново надделя. Не се стърпят и заявих нещо от рода, че на такова сталинистко събрания по хвалене на началника в живота си не съм присъствал. Директно им казах, че сценката е срамна- нито е “академично”, нито е достойно така безобразно да се хвали човека, от когото тук зависи толкова много и от когото хвалещите го получават хонорари. Тошев не издържа и изръмжа – какво съм бил имал против него. Предизвика ме да му кажа, че съм против подмазвачеството. Възцари се неловка тишина, но въпреки това указанията на Тошев бяха изпълнени.
В паузата се случи най-интересното. Някои от гласувалите “за”, но пропуснали да се унизят с речи за величието на Тошев, много ми се зарадваха ( във фоайето, извън полезрението на самия Тошев). Венелина Гочева ме разцелува(?!); Андрей Райчев развълнувано ми обясни колко много не ме харесва, но колко смело съм постъпил ( самият той беше събрал смелост да ми го каже след някоя и друга напитка в следобедния час); по-храбрият от него Карбовски ( една от провалените номинации за голямата награда) пред всички ме награди с “евала пич”; а Слави Трифонов се задоволи с мъжествено и мълчаливо потупване по рамото(ми), придружено с един от неговите театрални многозначителни погледи в стил “ от мен да мине, признавам те”.
Порциите бяха разпределени някъде зад кулисите ( Гочева май не беше доволна от квотата, която й се полагаше), а вечерта в националния телевизионен ефир цяла България гледаше за пореден път награждаването на каймака на журналистиката ни, изплувал на върха по този начин. А най-тъжното е, че сред наградените винаги има и добри журналисти, които биват употребявани по същия начин, по който надзираващият тази верига от манипулации президент Първанов включва в списъците си за награждаване достойни хора, за да прикрие срамотията да раздава държавни отличия на отрепки от неговото обкръжение.
Провокиран съм да свидетелствам поради лъжата, че днес в България бил избухнал някакъв медиен скандал ( тъкмо около собствеността на “Труд” и “24 часа”). Скандалът е много стар и много по-дълбок от факта, че хора с пари си разпределят порциите. Ако оставим настрана намесата на политически, корпоративни и дори чужди фактори ( като руското посолство), базата на този скандал е в слугинското поведение на самите журналисти. Нямам предвид награждаваните, а онази безмълвна пред началството маса, която е готова да разкъса служебно посочения външен враг, но скимуца приглушено за едната заплатка пред купичката, в която господарят им сипва месечната порция. Защото в редакциите конкурсът за “блюдолизец халтав” си тече от години на всекидневна основа, а наградите се връчват в касата на края на всеки месец. А че от личностите в журналистиката зависи страшно много е видно дори в “семейството” на ВАЦ – за разлика от всекидневниците в него, седмичникът “168 часа” се държа доста по-достойно в същия период, който описвам. И тъкмо изключенията от правилото, каквито все пак не са малко в българската журналистика, би трябвало някой ден да напишат правилата така, че медиите поне малко да заприлича на нещо по-различно от онова, което Ана Политковская описва в “Руски дневник” ( като еманация на руската политика): кочина, около която овластените се бутат със зурлите си.
Отново ме принуждавате,да се върна към изпарилата се “яко димюю” моя ясна и твърде подкрепа към идеята на Румен Великов-нициативен комитет,да ни предложи проект за ясна декларация.
Иначе ще се щураме,както казва В.Петров:”между тези онез,т.е. между Плас Пигал и Пер ла Шез,докато и на вили, не намерим прогресивните сили!!!
Уважаеми господин Инджев,
позволявам си да отправя апел към Вашите читатели и посетители в блога Ви.
Уважаеми сънародници, българки, българи и малки българчета, бъдете осторожни и много внимавайте, когато си купувате картофи на пазара, да не би в тях да има картофи от района на претърплята японска АЕЦ “Фукушима 1”. Според руски учени направили проби на въпросните картофи в тях имало високо съдържание на радиокативни вещества превишаващи многократно доспустимите международни нива и норми. Моят съвет, драги сънародници, е сами да садите картофи за лично ползване. Точ в точ, както ни съветва министър-председателят Бойко Борисов. Абе с няколко думи, моят съвет е да следвате съветите на министър-председателят Бойко Борисов.
P.S. Преполагам, драги чители на блога на господин Инджев, сами се досещате, че картофи от района на АЕЦ “Фукушима 2” и други японски АЕЦ – ове са безопасни за здравето ни.
А,на Вас, господин Инджев, пожелавам здраве, дълъг живот и много лично щастие на днешния хубав ден и все така да се майтапите с комунягите и техния овчи електорат.
Оня ден изкарах от някакъв сайт философията на “конците” и го предлагам на всички присъстващи в блога на Иво:
В Большой Ельне Кстовского района Нижегородской области обнаружена секта, поклоняющаяся Владимиру Путину.
Её члены молятся на портреты президента, а ныне премьера и утверждают, что в одной из прошлых жизней Путин был апостолом Павлом.
Секту возглавляет некая матушка Фотинья, известная, по данным ФСБ, как Светлана Робертовна Фролова. Г-жа Фролова, бывшая начальница отдела железной дороги, в конце 90-х отсидела срок за мошенничество, после чего решила заняться духовным целительством и космоэнергетикой.
Православные жители соседских деревень называют членов возглавляемой ею общины Пресвятой Богородицы «Воскрешающая Русь», чей храм уже шесть лет действует в деревне Большая Ельня, «путинопоклонниками» и время от времени совершают крестные ходы против еретической церкви. Среди святых, которым поклоняются члены секты – Владимир Путин. Они осеняют себя крестом, используют портрет президента как икону и просят Путина спасти Россию от грядущего апокалипсиса.
Матушка Фотинья утверждает, что у нее с российским президентом давняя духовная связь: в прошлой жизни он был князем Владимиром, а она княгиней Ольгой. В других перевоплощениях, по словам матушки, она была царицей Савской, а Путин – царем Соломоном.
Послушники убеждены, что их настоятельницу лично поддерживает как сам Путин, так и патриарх. В церкви издают газету «Храм света», где печатается переписка Фотиньи с президентом и патриархом, а также публикуются интервью со святыми, включая саму Богородицу.
“…скимуца приглушено за едната заплатка пред купичката, в която господарят им сипва месечната порция…”
Иво,какво ти “скимуца” и хич не ги приглушавай…това си е истинска кочина ,в която се цвили и пищи животински от ухапванията,които един друг си причиняват…мазохисти някакви ,които говорят публично така:”Саше,нали разбираш…”нещо като отговор на въпрос ,зададен от С.Д. 🙂
Орлите не летят на ята!
Уважаеми г-н Инджев,
Днес по Дарик радио чух жирналисти да се питат дали не е добра идея 1-ви Април да стане национален празник на България. В контекста на публикацията Ви (а и на още много други) се питам: Дали не е добра идея 1-ви Април да стане професионален празник на журналистите в България?
Чета те с удоволствие Иво, и ми става мъчно.
Иво за пореден път се възхищавам от последователността Ви да отстоявате гражданската си позиция и морала в обществото.Поздравявам Ви! Вие и други Ваши колеги (няма да ги изброявам, за да не пропусна някого)поддържате искрицата надежда, че някога нещо в тази “кочина” ще се промени. Останалите просто ме отвращават.
Малко допълнение – студентите отказаха с отвращение парите на Тошо.
http://e-vestnik.bg/4359
И какво толкова има да се пише, всичко е от ясно по ясно – някакъв си германски дипломат казал: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/01/1069073_bivsh_germanski_diplomat_v_bulgariia_20_godini_cari/
Уважаеми Инджев,
ето този “анонимен” човек дава кратък, точен и неопровержим анализ на ситуацията, част от която е и Вашето премеждие.
http://frognews.bg/news_33925/Eksdiplomat_za_Balgariia_Mutri_rabotiat_kato_polititsi!/
Граждански проект за подписка против АЕЦ Белене за сведение и мнение:
До
Европейския парламент на Европейския съюз
Европейската комисия, като изпълнителния орган на Европейския съюз
Президента на Република България
Министър-председателя на Република България
Председателя на Народното събрание на Република България
Парламентарните групи в Народното Събрание на Република България
Уважаеми Дами и Господа,
С това писмо, ние група граждани, настояваме за отмяна на всеки по-нататъшен строеж на нови ядрени мощности в България.
Проблемите с опасността от радиоактивно заразяване на земята, което може да възникне по редица причини са толкова тежки и опасни, че никакви ползи не могат да оправдаят атомната енергетика, такава каквато е в момента.
Настояваме и за вземане на спешни мерки за диверсификация на доставчиците, тъй като в момента много голям процент от енергийните доставки в България зависят само от една държава.
Настояваме за увеличаване на използването на алтернативни енергийни източници за допълване на енергийния баланс на страната като геотермална енергия, енергия от биомаса, водноелектрически централи, вятър и слънце.
Настояваме, вместо строежа на атомната централа Белене, предвидените средства да се инвестират за повишаване на ефективността при използване на енергията, осигуряване на безопасността при експлоатацията на вече построените мощности, както и в инвестиции за образование и обучение на българските граждани в усвояването на природосъобразни технологии.
Граждани на Република България:
С риск да стана крайно неприятен си позволявам да отбележа, че под статия, изобличаваща моралната низост и отвратителността на подлизурството, да се пишат възхвалителни слова за автора й, ми се вижда не съвсем уместно.
Говоря, провокиран от конкретния случай, но забележката ми е принципна. Ако все пак се отличаваме по нещо (в нравствения смисъл) от героите, описани в горната статия, не бива да постъпваме досущ по същия начин.
Струва ми се, че по този начин поставяте в конфузна ситуация самия г-н Инджев, комуто “благожелатели” няма да пропуснат в един момент да го запитат примерно защо не трие прекалено ласкателните за неговата особа коментари.
Съзнавам, че забележката ми е твърде провокативна, но дръзвам да я напиша единствено в името на съхраняването на чистотата на нравствената атмосфера в този блог, а също така и в демократичната гражданска общност, която не бива да допускаме да бъде цапана по никой начин. Дори и с най-искрените подбуди на някои от “възхваляващите”, които, които, надявам се, и други са забелязали, всеки ден са не твърде разточителни в хвалбите към г-н Инджев, но и чисто и просто са досадни.
И не само това: понеже живеем – както показва и горната статия на стопанина на блога – в едно деградирало до крайна степен общество, и то тъкмо в нравствено отношение, ми се струва, че не бива да си затваряме очите към нито един симптом на същата тази морална деградация, от която така си патим. И която, прочее, е така отвратителна – за хората, чието нравствено чувство е съхранило автентичността и чистотата си…
Към Дакар:
Познавам го и доста сме си говорили – особено в периода, когато беше свалено правтелството на Филип Димитров. никак не е анонимен, а е вероятно сред най-добрите познавачи на съвременна България в германската дипломация.
уважаеми господа,
изпуснахме духовитостта на нашия автор и стана много учережденски тона на пстингите, чувството за хумор е характерно за това място и ви предлагам да не го трепаме с “уважаеми господин инджев”, а и не е честно да го караме(нашия автор) да се чувства неловко,
…….
с копие до г-н Ангел Грънчаров, който пък изпусна солницата
постоянно навъртаща се наоколо дн
Ако и да е 1-ви Април, сериозно питам: тези вестници чете ли ги някой?
Иначе наистина тая история направо вони.
Интересно, Кеворк Кеворкян къде е в схемата ?
Уважаеми Инджев, като казах анонимен Вие добре разбрахте, че го казвам в контекста на първи април, въпреки, че статията е крайно сериозна и за съжаление разочароващо тревожна. Не се съмнявам в качествата на германската дипломация.
Уважаеми ДАКАР,не се съмнявам че ние Българите сме Баварците на Балканите, но засега неможем да се разберем какво искаме. Причината за това е, че наистина трябва да си сменим руският чип с Български чип, защото там е инсталирана генетичната ни Българска ценностна система и Българското ни самосъзнание.Днес (втори април 2011г ) всеки Бългрски Гражданин може да докаже (с протеста си пред паметника на съветската окупаторска армия в столицата на Българското ни Отечество ), че Българският му разум работи с Български чип.
Много чепато “магаре” ще излезете г-н Инджев. Дето се казва магарешки бодил сте в очите на комунистите.
Да сте жив и здрав и още много къчове да раздавате.
Когато,освен Градинаров,и Грънчаров е сриозно разтлевожен з чистотата на този блог,такива опасения за превес на апологтиката,съвпадат с моите от 2007 г.,когато още го нямаше това на германския дипломат за мрежите на ДС и превръщането на Българиа в полицейска държава при размяна на постове и услуги.
Всичко това е крайно тревожно и ще остана верен за посещението си за концерта,но собствената ми крайно разочароваща тревога,не е по-различна от тази на ДАКАР.
Това ще е и причината,да остана НАСТРАНА от каквито и да било “шеги”,но макар и да не се съмнявам в качествата на грманската дипломация,в перфидни мрежи на известни структури няма,
да се оплитам,тепърва.
С други думи,ДО ТУК,ще да е,тъй като на друго място при факти,мълчати боговете,но “нашите на Олимп”,са от по-странна порода!!!
Иво,
трябва да поставиш една санитарна дистнция между тебе и провокациите и пропагандните деятели /какви термини в 21 век в Европейска България/. Не знам какъв израз да използвам-наприер кенефни писачи,наричани журналисти,политолози,антрополози=са си поръчко нечистоплътни отровители на българската духовност.Нацията се проваля-българските медии са “Ода за первезията”,или “Как да излъжем народа български” да страда после от собствената си простотия.В този смисъл,твоето име е запазена марка за антопод на онези.Предполагам,много българи като мене се гордеят ,че мислим в евдна посока,и че те има.Стискам ти ръка,много често черпя енергия от твоя блог.
Разбира се,че към 8.00 ч. и нюза ще изведе на челно място прозренията на Клаус,но докато България не каже на ИЛИЯ и преоблечен и гримиран,все сте си ТИА!!!
Herr Klaus,der liebe alte Goethe,hat es fuer uns geschrieben:
“Ein Sumpf,zieht am Gebirge hin…verpessted alles schon errugene,den faulen Pfuhl auch ab zu ziehen,das letzte war,s das hochst errungene!
Diese “Leute”!!! wollen es nicht und deshalb werde ich auch weiter schweigen
Уважаеми Великов, смяната на чипа е доста труден процес, ако не бъде възпитаван постоянно, последователно, убедително и твърдо от демократичното политическо пространство. Това политическо пространство, за съжаление, в дълги периоди от времето е обърнато към себе си и твърдите си привърженици. Но това Не е достатъчно. Власт не се почели само с гласовете около ул Раковска и прилежащите й кръстовища. Излезте от големите градове и ще видите потресаваща реалност на хора, които гледат вечер канал 1, по цял ден са на пасището или кръчмите и те заедно със семействата си представляват Мнозинството, което определя състава на НС. Не ги упреквам тези хора – битието определя възгледите им. Ето на тези хора са длъжници демократичните сили и политици! Техния “чип” се определя от кмета, попа и полицейския, защото те в ежедневието си зависят от тези институции. Знаете ли колко различно изглежда от там по телевизията митинг срещу Червения паметник? Гледат, псуват и си казват, колко е било спокойно без тези “градски безработни демократчета”. Ето този чип трябва да се промени. Това е сложната задача! Защото хората по тези малки места по “традиция или навик” предимно са симпатизанти на БСП, въпреки, че червените социални депутати отдавна се превърнаха в олигарси – точно такива срещу каквито се представят, че се борят пред тези информационно ограничени хорица. Промяната на този чип трябва да започне, макар и много късно, с избирането на президент с чиста съвест, проевропейско поведение и позиция. Този чип ще започне да се променя с лустрирането на ДеСетките. Този чип и митоманията ще започне да се променя с показването на реалността на живота в страната на “Съветите” – реалния живот на хората там, ситуацията в кавказките страни, поведението на руските олигарси, които работят по “политковски” модел срещу промяната на чипа на обикновения изтерзан руснак. Това е само капка от трудната реалност
Както пише Кирил Христов в спомените си: “Тука се споменават стотици имена на незначителни и дори нищожни хора, които още утре ще бъдат забравени и ще изглежда, като че съвсем не са съществували. … Те представляваха мощна организираност на отрицателните сили в страната; в техни ръце бяха разнообразните власти на живота – и аз чувствам, че ми се налага гражданският дълг да заклеймя тия негодници в очите на техните синове и внуци.”
Към Бодичек:
Пропуснали сте да споменете наблягане на добивите и на електроенергия от мощностите на ТЕЦ, като най-модерните и новите – тези в Марица-Изток 6, чието електропроизводство е съизмеримо с това от АЕЦ “Козлодуй”, а емисиите от въглероден диоксид ще се отвеждат по специална технология. /иначе писмото малко олеква./
“Малко допълнение – студентите отказаха с отвращение парите на Тошо.
http://e-vestnik.bg/4359”
Така беше. Много бих искал да узная, дали тези ДОСТОЙНИ млади хора, като се завърнат в Родината, ще намерят подходяща работа? Каква ще е кариерата и съдбата им? Какво е бъдещето на един младеж, пожелал да запази независимостта си и да не се поддаде на изкушенията да бъде обгрежван от най-богатите издатели?
Вярвайте ми,задавам този въпрос не от любопитство. По тяхната съдба ще познаем дали ще станем нормална страна или….
Това – добре. Но защо си е мълчал толкова години авторът, та трябваше да падне Тошо Тошев, за да се обади?
Към Боян:
Вие четохте ли изобщо статията? Защото в нея изрично съм казал, че тази история съм я разказвал и сега я припомням по конкретен повод. Ако не го бях написал, щяхте да се просто един от тези, които претендират да знаят повече от мен кой съм и какво НЕ съм. Но явно сте нещо “повече” – от онези , които коментират текст, който дори не са чели.