Автогол на болшевишката претенция за болшинство

Контраинициативата на другарите и другарките срещу инициативата за демонтиране паметника на комунистическата диктатура в центъра на София сама спука балона на болшевишката хвалба: на 9 април под знамената на лъжата се събраха шепа реваншисти и си припомниха стари съветски песни. Бройката на активистите им ( понеже те особено държат на количествените параметри) , определена от репортерите на мястото на събитието като „повече от 100 души заедно с хората, събрали се да почистват София“ , превърна претенцията им за национална представителност на тяхната позиция в посмешище. Интересното е обаче, дали руският посланик Юрий Исаков, който обявява противниците на съветската символика в България като маргинали, ще си вземе бележка и ще отбележи демонстрацията на слабост, която любимите му русофили сами си организираха.

Техният лидер Николай Малинов, който заплаши по ТВ 7 миналата седмица, че зад съветския монумент стоят хора, „готови да се стрелят“, повтаря заплахата си в интервю за в. „Дума“ на 5 април:

“За момента само ще спорим…На хората, които стоят от другата страна, трябва да им е ясно, че ние, които сме на различно мнение, сме готови да отговорим на всяко тяхно предизвикателство…
Затова всеки трябва да направи добре сметката си – откъде тръгва, но и къде иска да стигне в това противопоставяне…”
.

В писмен вид Малинов си спестява подсъдната закана за заплаха с въоръжено насилие (която се изплъзна от устата му от телевизионния екран), но това не прави по-малко ясно агресивното му внушение. Няма да преразказвам гарнитурата от интервюто му, в което повтаря добре известните мантри за уважението към миналото. Но една актуална новина за това, как постъпват неговите кумири с миналото, говори сама за себе си:

Дипломатически скандал избухна заради подменена паметна плоча, отбелязваща миналогодишната самолетна катастрофа в Русия, при която загина полският президент и 95 други пътници, помрачавайки неделното възпоменание на първата годишнина от трагедията, съобщават световните агенции.

Скандалът разбуди силните емоции, все още разтърсващи поляците една година след аварията, която изуми нацията; изостри политическите разделения и съживи исторически подозрения за Русия, бившият господар от времето на Студената война.

Семействата на жертвите на катастрофата, при която загинаха президентът Лех Качински, съпругата му Мария и значителна част от полския военен и политически елит поставиха плоча в Смоленск на полски език. Тя съобщава за смъртта на Качински в опит да отбележи 70-та годишнина от “съветското престъпление геноцид срещу военнопленници, офицери от полската армия”. 22 000 полски офицери и интелектуалци са били избити в гората край Катин от тайната полиция на Сталин НКВД през 1940.

Руските власти подмениха в събота плочата с нова с доста по-кратък текст на руски и полски, който не съдържа споменаване за масовото убийство в Катин и се отнася единствено до самолетната катастрофа. “Това беше лошо решение на руснаците. Бихме очаквали повече чувствителност от тяхна страна. Смятаме, че това ще навреди на духи на възпоменанията този уикенд”, заяви говорителят на полското външно министерство Марчин Босацки пред полската телевизия TVP Info. Андрей Евсеенко, говорител на губернатора на Смоленск заяви, че Полша предварително се е съгласила със снемането на оригиналната плоча и подмяната й с двуезична. Според него не е необходимо да се споменава Катин върху плоча на мястото на катастрофата. Оригиналът ще бъде прехвърлен в музея в Катин, посветен на масовото убийство от 1940.

Семействата на жертвите на самолетния инцидент са гневни от решението. Очаква се полският президент Бронислав Коморовски да повдигне въпроса пред руския си колега Дмитрий Медведев по време на срещата на двамата в Смоленск и Катин в понеделник. Около 1 000 демонстранти пред руското посолство в събота вечер размахваха полския национален флаг, наричайки руския премиер Владимир Путин “убиец”, а полския премиер Доналд Туск “предател”. “( Фрог нюз)

Тук няма какво да се добави, освен факта, че властите в днешна Русия не се спират пред подмяната на една паметна плоча на жертвите на съветския терор, които бяха признати за такива от собствения им парламент само преди половин година- какво остава за фундаментално важния за тях монументален знак на господството им в центъра на София. Вятърът на подмяната обаче навява понякога изненади дори за тях – болшинството на болшевишката акция пред паметника на болшевизма се оказа малцинство, достойно да бъде вписано в червената книга като изчезващ вид „хомо совиетикус“.

28 мнения за “Автогол на болшевишката претенция за болшинство”

  1. Ами, като сравняваме политическите реакции в Полша и в България спрямо попълзновенията на монголоидната империя, хайде де цитираме един “пролетарски поет” :”Два свята- единият е излишен!”, казал Смирненски. Излишен е светът на националното самоунижение, на мазохистичното раболепие пред една варварска сила, която е донесла на България само зло. За Полша или за България намеквам? Познахте! Наистина “на света е само една нашата мила родна страна”- по самоокичването си с позора да бъде най-жалката кремълска слугиня…

  2. Напротив, има какво да се добави.
    Ако, не дай Боже, се случи подобен аналог с българско участие, няма да се наложи на местните власти да демонтират, заменят, или да дават някакви обяснения. Някой “совиетикус” с българскко име и паспорт щеше да свърши цялата работа, при т