Още един символ на съветската окупация в България става обект на гражданската нетърпимост към лъжата.
Бургазлии на протест срещу паметника на ”Альоша”
15 април 2011 / News.dir.bg
Инициативен комитет от граждани на Бургас организират символичен протест утре от 16:00 часа. Целта на протеста е премахването на паметника на “Альоша”.
От инициативния комитет предлагат на негово място да бъде изграден паметник на Българската армия, съобщава Burgas24.bg . Преди години паметникът осъмна обшарен с грозни свастики.
Протестът е организиран от инициативен граждански комитет, който няма нищо общо с никоя политическа партия, казват организаторите.
“Всеки, който желае да подкрепи нашия протест, да заповяда пред паметник “Альоша” в 15:30 ч.”, завършват от комитета.
Освен всичко друго бургаската разновидност на сталинската символика прилича композиционно на столичния монумент по своята демонстративна войнственост. Интересно е, че тъкмо в България, където армията получава заповед да не стреля и огромният Трети украински фронт (повече от половин милион войници от и офицери) не само не води боеве, но минава като на парад по българските пътища, символите на сталинизма парадират с победоносни сцени.
Поклонниците на съветската окупация упорито сравняват съветските топоними в България с техните несравними като основание за съществуването им аналози в Европа. Най-обичат да сочат за пример към Германия, където са погребани стотици хиляди, ако не и милион убити съветски униформени граждани, както и към Австрия, която също е подгизнала от съветска кръв. В Берлин обаче паметникът на известния скулптор Вучетич показва миролюбив червеноармеец, който гушка момиченце, а в центъра на Виена на хвърлей място от парламента е изобразен скърбящ руснак, многократно по-малък от софийския войник с размахания автомат.
Излиза , че в държавите, които СССР окупира след ожесточени боеве, събитията се упоменават траурно, а в България, която е прегазена без да изстреля и един куршум, комунистическата монументалност крещи триумфално. Обяснението е пред очите ни: победените противници на СССР съжаляват и скърбят, а в България Петата колона увековечава радостта си от победата на чуждата окупационна армия над собствената, завоювана от чужда армия държава. Макар да воюва като част от Червената армия ( а не срещу нея) и да дава повече жертви на финалната фаза на войната, отколкото Русия в руско-турската война от 1877-78 г. , България не е защитена от Москва на мирните преговори в Париж и попада в категорията на победените заедно с онези, които наистина са победени в дългогодишни битки.
Време е победим апатията и да прогледнем за истината, за да си върнем самоуважението.
И още нещо: ако този призив има някакво значение и достига до адресата, приканвам противниците на съветската окупационна символика да не правят подаръци на Петата колона с рисуването на свастики. На тях защитниците на сталинизма се радват като на легитимация за сърповете, чуковете и съветската “освободителна” символика изобщо.
Уникалната територия БЪЛГАРИЯ.
Да, България е територия, не е държава по няколко причини:
1.Няма държава в света която след катастрофата в Япония която да не прави преоценка от ползите и вредата от ядрената енергетика, за повишаване на стандартите по безопасност на бъдещите централи и алтернтиви – намаляване енергоемкостта и алтернативни източници.
Само на територията българия тече бесна кампания за започване на стоеж на централа чиято цена за посторяване и цена на тока е неясна.
Само българия строи на собствена територия ядрена централа за да задоволява нуждите на съседите.
Само българия не я интересува дали преди още да е завършена АЕЦ вече няма да отговаря на изработващите се в момента нови стандарти за ядрена енергетика и да бъде закрита преди да е открита.
2.Само българия иска да е зависима енергийно от една държава и прави непрекъснати опити да направи зависимостта 100%.
3.Редица страни процъфтяват и без АЕЦ, само българия ще банкрутира ако остане без атомна централа.
4.Ако е възможно да се построи АЕЦ на територията българия напълно безопасен, отговарящ на най-новите стандарти които ще се изработят и на добра цена – добре да се прави – но да не е Руска, така ще се намали зависимостта от една държава.
(само че, нови високи стандарти означават непременно голямо оскъпяване, което по силите на богати добре уредени и силни държава).
4.В нормалните държави, политическите партии чрез законодателство вътре в страната и в договорите със другите страни се стремят да зашитят интереса на хората, да им внушат уважение и гордост от държавата, защитаваша интерсите им пред други страни.
Чрез вътрешното законодателство и прилагането му показват равенство пред закона на всички членове без значение от богатство и постове.
В територията българия, вътрешното законодателство се прави за защита на интересите на богатите, влстимащите и престъпния контигент.
Населението цигани, мечки и мутри го яли, а съда ще облече това в оправдателна присъда.
Отнощението на политиците към отнощенията с другите държави е на двата полюса:
Една страна има по незнам от кого дадено право да прави каквото си иска на наша територия за наша сметка но, тя е като свещенна крава,
Други страни с които сме в един съюз, им се зъбиме за което те трябва да ни дават безвъзмездно пари – които политиците оставяйки си малко и за тях – прехвърлят на свещенната крава.
5.Населението на тази територия, зомбирано от комунисти и ченгета, малтретирано от цигани и мутри, огабвано няколко пъти от политици и бели якички, манипулурано от журналисти във всякакви издания и сициологически агенции е загубило критериите за лъжа и истина, вяра в правосъдие и държавни органи, страх от богати, мутри и т.н.
На това население трябва да се отнеме правото да гласува – както на лудите, а така наречения елит да се кандидатира за каквито и да е обществени постове.
Вместо нас да гласуват емигрантите по света, които овреме са осъзнали че беззаконието , липсата на морал, антибългарските политици, мафиозиране на обществото, националното предателство и липсата на национална гордост, са болестите убили вече 1300 г. държава
Идва ми на ум, че добре устроените държави,с благоденстващи народи,приличат на отлично подържани зеленчукови градини,в които плевелите – национални предатели,личат от далеч.Защото градинарят – държавата – е грижовен стопанин. У нас,след 67години управление на плевелите,…не съм сигурен,че има много зеленчук.
Успех!!!
Ето че и добрият пример с протеста може да бъде заразителен! /Противно на руската поговорка – “Дурной пример заразителен”, макар руснаците така да си го мислят в случая и да не им харесва./
Заслужаваме си болшевишките паметници, защото не сме се съпротивлявали срещу нахалуването на комунизма.
Лятото,есента на 1944 г.и пролетта на 1945 г.,освен съдбносните грешки на сменящи се почти “еднодевки”:в т.ч. изпълнителни,парлментарни и конституционни власти на ощмулени “търновски” и “социалистически” регентства след смъртта на Царя Отец и възшествието на един невръстен цар в бурни времена около Техеран,Ялта,Потсдам и Кайро /за България!!/са използвани много,много верломно от Москва,която и при предложение на “царски” Генерален щаб на войската,от 28/10/1944 г.пропуска шанса,да се удължи окупацията на Беломирето в полза на националните ни интеерси в довоенна Гърция,лишавайки България от огромно българско имущество и възмжността,да се преговаря за изпълнение на чл.23 от Ньойския договор.Последният дава право на излаз на Бяло море,но погледите на късогледи стратези и българските леви тъпогловаци са били само Берлин,но не и България,проливала кръвта си при Страцин,Крива паланка,Драва и т.н..
В Москва, по-късно се отбелязва,
че България “била спряла военните си действия срещу СССР!”, а тя си кърви харизвайки Македония на титова Ютославия.
От такъв род са и днешните ни “тшеславни ерудити”,когато ги преебват по всички регинални и глобални предизвикателства.
За ЧЕСТ на съветското Главно командване българската войска е поздравявана за пръв път поради доблестта си при Драва “като съвоюваща”,на Запад и извън етническа територия от Третото българско царство във военните комюникета,но не и от непознатото на българските к о м у н и с т и, правителство на Й.В. Сталин.
Останалото е само тъга и мор,г-н Инджев!
Ако един мулат гони противниците си,че са готови по-скоро да закопаят Америка,отколкото да дадат малко повече от себе си за проспреперираща инфрастукура
и здрава фискална политика,
съкращавайки дефицита с 4 /четири/
трилиона,като какъв би трябвало да е оттоворът към безмерно нашенско тшеславие,което с нашенско си още по-тежко дългово и бюджетно бреме,рано или късно,ще ни направи, не “Трети” а направо “Четвърти” свят!
Kардинал Ришельо, поклон!
Уважаеми Инджев,
мисля, че най-демократичния начин да бъде решен въпроса с руските паметници е той да бъде поставен на официален градски референдум в София и Пловдив. Това може да бъде направено и съвместно с изборите. Мисля, че и в други градове това е най-добрият начин мнозинството от жителите да решава своите въпроси: паметници, еко проблеми и др.
Ами тогава да закрием общините. За какво да им плащаме заплати? Ще караме на референдуми.
Към Васил Милославов Попов:
————————–
Г-н Попов,прочетох Ви и ако казвам “мор и тъга” е защото в ошмулено Отечество,песоглавците не могат,да правят разлика между вековна приемственост в победоносни военни традиции,
кадърна руска дипломация,
която си го мери само с битанската,а осакатената българска държавност от невежи и прости якобинци само вади сатъра или духовната примка срещу цвета на нацията.
Нищо по-различно от комедията с
Царя,докато не се пресече с двете успоредни прави Първанов и Борисов
Да сме живи и здрави,ще видим и този спектакъл,ако на БКП не й хрумне,да върви по стъпктие на “полковниците”,ПАСОК и “сагата на Франко”,испанските социалисти и тяхната Народна партия.
Блгодаря все пак!
Уважаеми ДАКАР, когато криминалната БКП е строила паметниците, на съветската-руска окупаторска армия в незаконната НРБ, тогава не е имало официални градски референндуми, а Вие всъщност сега искате да озаконите тези незаконни и позорни, за България паметници със официални градски референдуми в руската република в България.Всеки може да направи грешка, но не всеки има смелост да я поправи.
Господа, от моя гледна точка като присъстващ, протестът срещу бургаския Альоша беше някаква пародия, в която главните действащи лица, около 80-90% от всички бяха млади хора с аморфни политически възгледи – нещо като тези, които протестират срещу цените на горивата. Не можах да разбера кои са организаторите – някакъв анонимен инициативен комитет, неангажиращ и неафиширащ се “политически”. Едновременно с това, при разговори с тях разбрах, че те не правят разлика между БСП, ГЕРБ, ДПС и забележете – СК, сиреч те си имат “ясен” политически враг. Почувствах се отново използван за съмнителни и мъгливи политически цели, проявени от шепа бургаски хлапета и лансирани, както и финансирани незнайно от кого.
Нищо чудно това “мероприятие” да е елемент от някакъв нов политически експеримент за изземване на енергията и отбиване на вярата за възмездие – поне в провинцията!
ПП: Пардон – УБИВАНЕ на вярата за възмездие! Пропуснах и най-важното – броят на присъстващите (нарочно избягвам иаразът протестиращи) не надхвърляше числото 100. За мое съжаление ще излезе, че невярващите бургазлии са по-прави от мен, поне в този случай.
Альоша в Бургас не размахва оръжие, а е вдигнал ръка за поздрав.
Не пишете наизуст. Така е по-ефектно и по-въздействащо, нали?
Виждам паметника вече доста години, в полето на изгряващото слънце, заедно с кубетата на църквата “Св. Кирил и методий”.
Да не объркате паметниците, все пак, на 50-тина метра е друг паметник, където е посрещната руската войска, освободила ни от турско робство.
Към Димитрова:
Хорошо,хорошо-може и да е каратист, само с голи ръце да ни е освобождавал от монархо-фашизъма и от ненужната ни независимост… посипвам си главата с пепел…вярвавам ви, че ни поздравява с донесената от него окупация, за което сме му признателни…
“И бургаския Альоша тръгва към коша”?Там му е мястото!..
Към Димитрова:
Милостива госпожо,вгледайте се внимателно към поднятата рука на поздравяващия Ви войн дали не Ви показва “кукиш”/един много традиционен и колоритен руски жест/,в стил:”…За нас-голям шлем,а за българите-голям член…”,както писа руският в.”Комересант” след подписването на договора за АЕЦ Белене между десантчиците и президента на РъБъ.
Това е моето скромно мнение на човека от народа!Вокс попули – вокс деи!/Глас народен-глас Божи!/-латинска сентенция.
Към Димитрова:
Бургаският “Альоша” не размахва оръжие,вдигнал е лява ръка за поздрав.В дясната държи шмайзера,да се вижда отдалеч кой командва в този град! Нищо,че главата му е буквално осрана от кацащите по нея гларуси. Това е малкото отмъщение на кореняците-бургазлии(както казваше бургаският зевзек от близкото минало Петьо Пандира: бургазлии сме само аз и гларусите,останалите са дурета от Айтошко и Карнобашко). Руското паметниче на загиналите през 1877-78 г. нито е толкова грандоманско,нито е на 50 м от осрания от гларусите, и освен това е издигнато в памет на действително дадени жертви по време на сраженията в Бургаско.Ризликата е огромна. И накрая,да добавя,че от чисто градоустройствена гл.т. на сегашното му място т.нар. “Альоша” е натресен точно както беше натрапен бившият мавзолей на Гошо Тарабата в София.Той прекъсва абсолютно изкуствено пряката видимост от високата част на “Александровска”(сегашният Бургаски Своб.Университет)към Пристанището и морето – нещо,което винаги е било факт в Бургас до 1953 г. Ако се изпълни новият проект “Супер-Бургас” и пешеходната зона по ул.”Александровска” бъде продължена до Старата Митница(както е било някога) този Градоустройствен Дефект на паметника ще се набие още повече на очи.Време е да бъде махнат оттам.Там никога преди това не е имало никакъв паметник точно по Градоустройствени съображения!