Кубинската “перестройка” отвя др. революционен вожд Фидел Кастро и на съответния партиен форум му беше съобщено, че вече няма да ръководи партията, което в една комунистическа диктатура винаги означава едно единствено нещо: край на играта. За него този факт е апокалипсис и много му пролича, че мисли точно това. Вълчият поглед, с който престарелият вожд обходи аплодиращата партийна аудитория, беше комбинация от два подобни момента в познатата ни история. Напомня едновременно на Сталин, който на последния за целокупния му ЦК конгрес на партията, разстрелян по негова заповед практически почти без остатък при “чистките” през 1937 и 1938 г., гледа нищо неподозиращите си жертви през оптическия мерник на подарената му ловна карабина, докато присъстващите бурно го аплодират. Погледът на Кастро напомня обаче и на блуждаещата фрустрация, която помним от изражението на Живков, когато довчерашните му другари подмазвачи с акламации и на крака приеха съобщението, че той се оттегля от поста си на 10 ноември 1989 г.
За Кастро и режимът му пише в книгата си “Истинският Че Гевара” Умберто Фонтова. Той разказва за садистичните наклонности на аржентинеца като “любим палач” на Кастро. Описва подробно зверствата му във втората му родина Куба (хиляди са пратените на смърт от него, а лично разстреляните, включително непълнолетни момчета), са неизвестни на брой, но достатъчно, за да бъде определен екзекуторът им за долнопробен престъпник. Само при потушаването на селското антикомунистическо въстание на “острова на свободата” през 1961 г. са екзекутирани без съд и присъда 4000 души.
В студиото на БНТ тази сутрин чухме обаче доста похвални слова за кубинската революция от Къдринка Къдринова, журналистка от списание “Тема”. Познавачката на кубинската действителност успя да похвали дори купонната система и с чувство на победител в спора с колегата си Момчил Инджов, който си “позволи” да припомни за високото качество на кубинската медицина ПРЕДИ комунистическата ера, му “затвори устата” с тезата, че преди революцията в Куба е имало само 3000 лекари, а сега са 70 000 на брой. Ето така с пропагандна еквилибристика може да бъде похвален и най-големият злодей на света – например доктор Менгеле, знаменитият експериментатор с живи концлагеристи от времето на Третия райх.
За “любимия палач” на Кастро в книгата си “Черна неблагодарност е хорската отплата” Ефраим Кишон пише с ирония като за “ червения Робин Худ, който до последния си дъх защитаваше режима на изтезанията…” ( с.88)
Много е удобно ваденето от контекста на отделни сюжети от картината на затъналата в бедност изостанала днешна еднопартийна Куба, за да се направи опит чрез затъмняване на тъмните петна и осветляване на преекспонираните да се внуши “ползата” от революционния терор и дори световен тероризъм, какъвто кубинският режим олицетворява от десетилетия. При това без да се крие. Кубински войски бяха изпращани в Африка с идеологическата цел да бранят агонията на уродливия африкански социализъм и под претекста, че му помагат да се бори с остатъците от колониализма. Правеха го срещу заплащане (бартер на суровини срещу износ на “революция”) и за сметка на нови стотици хиляди жертви, но не сред колониалистите и империалистите, а сред местните участници в гражданските войни, част от които явно предпочитаха “тежкото наследство” на колониализма, през “светлото бъдеще” от кубински тип.
Точно за този тип предпочитание ми е думата, понеже за него не стана дума в студиото на БНТ. А е толкова просто да се запитаме: защо отлично обслужваните в медицинско отношение кубинци са петимни с риск на живота си да избягат на тълпи в капиталистическия “ад” във Флорида, но не ги пускат, стрелят по тях при опит за бягство( ако не е така, защо не отворят границата и да позволят свободното пътуване и емигриране- нали са сигурни в “предимствата на социализма”?). А обратното не се случва дори поединично, макар никой да не спира американците да се преселят където и да било. Огромна е кубинската емиграция на американския бряг и нито един от тези бегълци не е накаран насила от американците да напусне “острова на свободата”, докато към него не се забелязва приток на американски трудещи се с цел постоянно заселване.
Истината е, че Кастро първо налага на Куба личния си режим и става убеден комунист по-късно, защото вижда в това начин да увековечи властта си с помощта на СССР. А в средата на 60-те години, след карибската криза, отношенията му с Москва охладняват след като Кремъл престава да излива субсидиите си в предишните количества. СССР осъзнава що за “таралеж в гащите има”, когато Кастро е бил на косъм да сблъска ядрено двете суперсили със заповеди да бъдат обстрелвани американски самолети в разгара на войната на нервни между съветския флот и американската блокада. Кастро не се интересува от средствата. Важна му е целта да се задържи на върха на всяка цена и започва да заиграва с китайските маоисти (и това е основната причина Че Гевара да не бъде признат като комунистическа икона в съветския лагер, тъй като перманентната му революция твърде много напомня на троцкизма, имплантиран в маоисткото “вероучение”).
Умберто Фонтова описва уникалното его на Кастро като безподобен вариант на комунистическата властова амбиция, която не се подава на изкушенията, подобно на Дън Сяопин и Горбачов. “…той искаше всичко. Кастро мечтаеше за власт, каквато имаха Сталин и Мао. Затова нае един садист и фанатик на име Че Гевара, за да му помага. В началото като главен палач на враговете му ( истински, измислени и бъдещи), после като унищожител на икономиката. След като изпълни задачата , Гевара беше ликвидиран рутинно и опитно, както Кастро ликвидира много други помощници, съперници и дори няколко истински врагове”. (с163). След като през 1964 г. Москва поставя ултиматум на Кастро да отстрани Гевара, Кастро приема сделката “пари срещу шут за Гевара”- палачът му си е свършил работата. Обиденият Гевара обаче отива на гости на приятеля си Бен Бела в Алжир и от тази престижна за тогавашните левичари световна трибуна заклеймява съветските си другари като “съучастници в империалистическата експлоатация”. При завръщането му в Хавана Кастро и брат му Раул го наричат “недисциплиниран глупак и неблагодарник” и го поставят под домашен арест. Знаейки ( от личен опит) какво може да му се случи Гевара пише “Писмо за сбогом Фидел”, в което му се моли да го пощади като го величае за неговите “уроци”, но съжалява, че не е изучил достатъчно добре делото му. Обещава му, че на новото си бойно поле щял по-добре да приложи наученото лично от него в Куба и Кастро го пуска да мре в Боливия ( след което, когато мълвата превратно превръща малодушно предалия се без един изстрел Че в икона на левичарството, Кастро отново приватизира образа на любимия си някога палач за целите на пропагандата си).
Това са “уроците” на и за диктатора, който току-що научи главното: никой не е вечен, колкото и хиляди хора да е избил за увековечаването на властта си. А равносметката ще я правят тепърва кубинците – но не само онези, които са приучени от надзирателите си да са доволни от купонната система, но и прогонените патриоти. Те имат какво да кажат за и на родината си, която преди Кастро и фанатичния му комунизъм, въпреки укоримия заради корупцията и потисничеството режим на Батиста, е била една от най-проспериращите икономики в света (преди Кастро да назначи Гевара за министър на индустрията и да я срине дотам, че да трябва да въведе купонната система, просъществувала повече от половин век). Куба е имала в края на 50-те години на миналия век по-висок доход на глава от населението от Австрия, Япония и Испания, но е доведена до положението днес отново да се обръща за спасителна помощ към Китай, превърнал се най-после в истинска световна икономическа сила – но не въпреки, а благодарение на толкова омразния на Фидел капитализъм.
В коя държава комунистите не са диваци и варвари?
Имате техническа грешка, която между другото не е смислова такава 🙂
“…За него този ФАК е апокалипсис…”
Остров СРЕД ОКЕАНА НА СВОБОДАТА- това е най-печалната метафора за Куба, която съсипа брадатото комунитическо чучело и неговата щайка. Не ми се говори за инфантилните невежи кретени, които се пъчат с мутрата на Гевара по фланелките си. А!- един кубински виц :
Надписи в зоологическата градина на Хавана.
1. По времето на Батиста: “Не хвърляйте храна на животните!”
2. Първите 10 години от управлението на Кастро:”Не яжте храната на животните!”
3. Комунистическият експеримент продължава :”Не яжте животните!”
4. И по-нататък:” Не се хвърляйте от глад в клетките, за да ви изядат животните!”
Така е- златна да му е ръката на онзи боливийски офицер, който видя сметката на изверга Гевара!
Много силно впечатление ми направи аргументът с увеличаването на лекарите от 3000 на 70000 след т.н. революция в Куба. Сред тези 3000 истински добри са неизбежно само една част, и то не болшинство, както е навсякъде по света с подобен род професионалисти, така че увеличаването на “фона” до 70000 ги е направило почти неоткриваеми, както стана в България, впрочем. “Другарите” често правят опити да пробутат на целокупната публика аргументи, от които техният любознателен електорат пада по 4-те си букви.
Лицемерните словоизлияния на подобните на”другарката” Къдринка Къдринова за социалистическия “рай” на незнайно защо още наричан от някои “Остров на свободата”, се опровергават моментално, на мига от днешната ситуация в Куба. Страната, където диктаторът Фидел Кастро узурпира властта и установи комунистически монопол върху управлението, като преди това най-нагло излъга кубинците, обещавайки им свободни избори след отстраняването на Батиста. Подобно на учителя си Сталин, още на другия ден той се отметна от обещанието си. Ако въпросната Къдринка Къдринова е толкова възхитена от порядките в днешна Куба, то си позволявам да я помоля да убеди някои от тези, които се готвят да емигрират в САЩ или Канада, час по-скоро да ги разубеди и да ги изпрати на кубинския остров на “благоденствието”, където всичко е с купони, интернетът и сателитната телевизия са забранени, а на месец се полагат по 2 бр. сапун на човек. Ако успее да придума някого да слезе от самолета в Хавана, вместо в Отава или Ню Йорк, то моля нека бъде така добра да ни съобщи.
Просто не трябва да съществува във една истински демократична държава такова “Министерство на истината” като БНТ -плурализма предполага равнопоставени самостоятелни субекти -а не да хрантутим посткомунистически синковци дъщерички и любовници от всякакъв вид !
Трябва след спешния въпрос за АЕЦ Белене някоя публична известна и авторитетна фигура да инициира дебат който да доведе до продаване или закриване на тези псевдо министерства на “ИСТИНАТА”!!
ЕТО ЗАЩО КАНЯТ ТАКИВА ГОСТИ!!
Тези наши фанатици сериозно си вярват на заблудите!
Драги колеги,има едно нещо,по което българският народ,е крачка напред пред незаслужаващите го т.н. наши “елити” от прехода,
които са като джуджета пред него и не е удобно,да им се припомня,
защото не разбраха нищо от рано “почернената Русия” и късно-съхранената “някогашна Куба”
– чийто титани Ботев и Марти,си “говорят еднакво” в края на м.в.
Да изчакаме г-н Инджев,да завърши успешно своята Мисия в правилната България,и тогава,ако вече си спомни,може да направи – ако пожелае – предговора за моите импресии в испанския свят, в т.ч и Куба с багаж от десетилетия!
Сега е рано и “няма да го понесат!”
Да си дойдем на думата!Тъй като имаше една хубава идея на Р.Великов за необходимостта от нещо като “национално отговорен екип” на мястото на тшеславни откачалки фанатици /израза е на заем от Барак Обама за технте откачалки!”!/,тук, в океан от заблуди и симбиоза “ДС-Мафия”,все повече укрепва убедеността МИ,че трябва, да се започне от един изпитан метод на А.Линъклн за виртуално “правителство в сянка”,което да обяви и извърши търсените от всички епохални преобразования,около които отдавна шетат малко или повече успешно, стопани на блогове.
Сбърканите “коне в яхъра”,
“равение по стара и Централна Европа” а технологични инновации според чергата,без АЕЦ-и велики исторически успехи,за сметка на безумен кариеризъм и непосилен товар за много поколения.Колкото толкова!
Това е вече най-кратка програма до която бяхме стигнали преди да ме “замлъкнат” в Пазарджик и в чест на Възкресението,2011,си струва да я изведем и се обединим около всичко на всичко: 5/пет/ точки:Ако са епохални,събитията сами ще определят “героите!”
Нали вече три и повече години се задаваше въпроса:С кои и накъде?
Хайде сега бакълъм!Стаява дума за политическа зрялост,а не за “Шумете дебри и Балкани!”
Уважаеми Г-н Буров, след като в република България има всемогъща паралелна тайна власт, защо Българските граждани да не си направят открито Гражданско виртуално правителство в сянка.Тогава например премиера на това правителство- Иво Инджев може да испрати министъра си на енергетиката Георги Котев, на проверка в АЕЦ-Козлудуй и след тази проверка да информира Българските граждани, за резултатите от нея. Убеден съм, че Европейската комисия ще окаже нужната финансова и експерна помощ, за тази гражданска инициатива в България, ако Българските граждани гласуват по интернет, за това свое Гражданско виртуало правителство в сянка.Моля колегите от блога на Иво Инджев и инициативният комитет, да напишат своята гледна точка по този откит граждански въпрос, ако считат че е необходимо.
Идеята, Българските граждани да си направят открито Гражданско виртуално правителство в сянка, е много добра, подкрепям я напълно. Ще гласувам за нея, защото мисля, че такова виртуално правителство на гражданите, избрано чрез интернет гласуване, ще бъде коректив на официалното Така ще се чуе гласа на мислещите и не подвластни на ДС пропагандата, българи.
Стамбо, радвам се, че има хора като теб!
В огромния океан на съвременната човешка цивилизация останаха май, май комай комунистически – само един остров – Куба и половин полуостров, цинично самонарекъл се народно-демократична Корея.