Ловджиите на прехода държат на мушка медиите

Доста години трябваха на българските медии, за да получат “информационен повод” да заговорят с половин уста за крещящите факти около президентските “ловни подвизи”. Ако съдя по шепненето по темата, което се видя тази сутрин от телевизионния екран, всички ще продължават да ходят на пръсти около опасната тема, докато не им бъде позволено да захапят стръвта с обичайния хъс на хрътките, отвързани в преследването на дивеча. Но за целта първо господарят трябва да им извика: “дръж”!

Не е по силите на отделен, невъоръжен дори с журналистическа карта разследващ журналист, да се обиколи някои резервати и ловни стопанства, където се практикува тайнството на елита в държавата под формата на лов. Каквото можах да удостоверя, написах го в книгата “Президент на РъБъ”. Но то нито веднъж не бе цитирано от българските медии, някои от което сега “откриват” същото, което моя скромна милост отдавна е поднесъл на тепсия за публичен размисъл. За една редакция с достатъчно ресурс да командирова репортери на “сладка приказка” с местни хора не е никакъв проблем да сглоби картинката на разгула, който се вихри в багаташките заслони на властта, подкупвана систематично от нейните олигарси под формата на ловни атрибути за десетки хиляди левове и пищни гуляи и удовлетворяване на всякакви напъни на височайшия нагон на “великите” – от отстрела на ценни животински екземпляри, до какви ли още не наслади за душата и тялото, достъпни срещу много, много пари. В България има десетки, ако не и стотици свидетели на всичко това – от превърнатите в обслужващ персонал офицери от НСО, до последния бай Пешо, впрегнат да оре нивата на господарския кеф като гонач, викач, колач, готвач. Дали между тях няма да се намерят разбутнували се усти, стига да им бъде гарантирана сигурността?

Точно обидени гоначи на дивеч “пробиха” омертата за президентския лов край Симитли в ден, когато държвният глава трябваше да обяви национален траур заради влаковата катастрофа край Кардам. Разбрал, че става голям гаф, президентът Първанов и неговата преторианска гвардия безцеремонно зарязват в планината десетки местни хора и хукват обратно към София. Зарязаните мъже обаче трябвало да вървят километри пеша в студ и мрак до домовете си и от недоволството им се роди репортаж в местния вестник “Струма”, а после информацията “проби” в София във вестниците “Експрес” и “Сега”. Близо седмица мислиха от обкръжението на Първанов и накрая решиха да потушат пожара на плъзналата грозна истина със същата тази “половин уста”, с която сега се надяват да се размине отново- признаха, че все пак президентът е бил край Симитли, но не бил стрелял…

Припомням тази история, защото тя е показателна за ролята на медиите в контрола над своеволията на управниците- малките изключения потвърждават правилото. Всички знаят, че има “нещо гнило” в тази история, но никой не смее истински да я разчопли. Един бай Иван от едно ловно стопанство проговори пред в. “168 часа” за това, как го карали с връвчица да дърпа предварително умъртвени диви животни, закрепени като живи, за да угодят на началниците, че са уцелили точно. Но и тази история не се видя интересна на останалите медии и беше оставена да умре от естествената смърт на противоестествената медийна забрава.

Дребнаво ли ви се вижда? Лъжете се! “Бинесът” с ловните стопанства е изключително скъп и не е просто свързан с нечие развлечение, а е начин за пазаруване на политическо и икономическо влияние в “неформална обстановка”. Вярвам, че някой ден ще се получи потвърждение до каква степен Георги Първанов използва десетките си пътувания ( сам се похвали, че е обиколил над 40 селища преди да създаде проекта си АБВ, макар и поводът да бил друг), за да оправдае разходите по транспорта, охраната и обслужването на неговата важна персона, която се е пристрастила към съчетаването на тези разходки с ловуване и пируване. Майсторски е този ход на човека, който не се отчита никому и постига три в едно: правене на политика, угаждане на личния кеф и поддържане на корупционната практика на общите софри с олигарсите. А те знаят колко важно е това и са превърнали тройния скок ( политика, лов и “лобиране” на маса) в своя приоритетна дисциплина в задкулисното (уж)пазарно съревнование в раздаването на порциите в държавата.

Защо на неизвестен на нас с вас млад лесничей от малко шуменско село през 2008 г. кумува самият шеф на Лукойл и на тържеството на скромния човечец се изсипват “звезди” от политиката?

в. “Стандарт”

“събота, 06 септември 2008
Шумен
400 ВИП-сватбари, известни със страстта си към лова, купонясваха със звездите Богдан Томов и Краси Радков в петък вечерта в градината на ресторант “Пети километър” край Шумен.
Естрадните перли Кристина Димитрова, Орлин Горанов и фолкдивата Ивана заедно с берковската музика веселиха до зори политици, мастити бизнесмени, съдии и шефове на ведомства от цяла България.
Повечето от гостите са заклети авджии, коментираха запознати.
Във вечна вярност се врекоха лесничеят от дивечовъдната станция “Паламара” Илтер Бейзат и чаровната му половинка-финансистката от шуменската разплащателна агенция Мелис Джини. Кумуваше лично шефът на “Лукойл-България” Валентин Златев. От няколко години, откакто Златев стопанисва елитното ловно стопанство в горите на община Венец и “Паламара”, то преживява своя Ренесанс, твърдят познавачи.
Младоженецът е син на най-верния човек на Валентин Златев в резервата-Бейзат Яхя, който е и председател на местния Общински съвет.
Да чуе заветното “Да” на Илтер и Мелис пристигна столичният кмет Бойко Борисов. Дарове за младоженците донесе заместник-председателят на Парламента Юнал Лютфи. ДПС-депутатите Метин Сюлейманов, Метин и Четин Казак също уважиха младите. Народният представител от БСП Димитър Дъбов заедно с кмета на Шумен Красимир Костов и губернатора Тодор Тодоров подариха картина на Стария Шумен. С бутикови букети, “Сваровски” и дискретни пликове засипаха гостите младото семейство. Пищна заря в полунощ подгря изисканото парти.
Биляна Веселинова”

Ето и още едно припомняне, прочетено от 3179 души в интернет без нито един коментар. Няма коментари! Досущ като картинката в прокуратурата, защото всичко си е законно и на практика публикацията го удостоверява без да прави никакви опити за надникване зад кулисите на тази внезапна, стихийна страст към ловуването. Ако поне една малка част от този хъс се проявяваше към инвестирането в производство , България щеше да процъфтява. Но явно в ловуването има неустоимо привлекателна далавера. Каква ли е тя- нима е само в удоволствието да пръсваш с безмилостно мощни карабини черепите на вълци, глигани, елени и сърни?
“Депутати напират за ловен бизнес

28-ми Май 2009,
24 Часа; прочитания: 3179; коментари: 0

Частници влизат в още 14 ловни стопанства, след като до седмица ще бъдат пуснати първите конкурси за съвместна дейност.
Най-вероятно ще бъде открита процедурата за 6 стопанства – “Балчик”, “Арамлиец”, “Осогово”, “Дикчан”, “Преслав” и “Широка поляна”.
До изборите частен инвеститор трябва да има и в останалите 8 – “Тервел”, “Тополовград”, “Ропотамо”,”Тунджа”, “Дунав”, “Болярка”, “Котел” и “Каракуз”.
За други 8 стопанства вече има сключени договори за съвместна дейност, казаха от агенцията по горите. Те са преди влизане в сила на промените в закона за лова и били преоформени като контракти с 15-годишен срок. Така ДЛС “Чекерица” си партнира с известния адвокат Тихомир Трендафилов, “Кормисош” с Тодор Батков, “Шерба” с “Фабрика Медикет” на бизнесмена Емил Димитров, “Несебър” и “Паламара” с фирма “Терра тур сервиз” на боса на “Лукойл България” Валентин Златев, “Витиня” с “Геотехмин” на Цоло Вутов, “Черни Лом” с шуменската “Пътни строежи” и “Граматиково” с пловдивчанина Румен Анастасов-Козела.
Договорите с частниците станаха възможни след последните промени в закона за лова през есента на 2008 г. Тогава беше прието да се въведе публично-частно партньорство заради липсата на държавни средства за инвестиране в дивеч.
До този момент също частници бяха навлезли в лова, но чрез т.нар. договори по линия на организирания ловен туризъм. При тях на фирма се дава правото на целия отстрел на дадената територия. Това обаче ставаше година за година и бизнесмените нямаха интерес да инвестират за възстановяване на популациите заради липсата на гаранции, че контрактът им ще бъде подновен.
Едни от първите частници в лова у нас са бизнесмените Емил Димитров, Валентин Златев, Гриша Ганчев и Тодор Батков, които са направили сериозни инвестиции в този бизнес.
Сега към тях най-вероятно ще се присъедини нова, сериозна група инвеститори.
Първоначални сметки сочат, че всеки един трябва да вложи поне 100 хиляди лева за година, като печалбата не е гарантирана.
Според експерти интерес към новите стопанства проявяват различни групи ловци. Така депутатското лоби ще е представено в стопанство “Тунджа” до Ямбол чрез левия народен представител Стоян Проданов.
Инвеститори, които имат интерес към стопанството “Широка поляна” в Родопите, пък били свързани с Румен Овчаров. Думата на младия член на ВС на БСП Кирил Добрев щяла да бъде чута при определянето на частника за “Дикчан”. Името на бившия шеф на разузнаването и ексдепутат Бриго Аспарухов е намесено около отдаването на стопанството в “Тополовград”.
Всички те отричат интереси. Като абсурдни определи твърденията Румен Овчаров.
Кирил Добрев предположи, че ДЛС “Дикчан” му е “разпределено” само защото е край Гоце Делчев, откъдето е семейството му.
“Нямам нищо общо, дори не съм ловджия”, дистанцира се секретарят на БСП.
“Аз – “Тополовград”?! Не съм стъпвал там нито като ловец, нито като турист. Второ, най-отговорно декларирам, че това е пълна глупост.
Нито имам, нито ще имам интерес към което и да е ловно стопанство и не просто отричам, а и се възмущавам от такива твърдения”, категоричен бе Бриго Аспарухов.
Кандидат за ДЛС “Ропотамо” до морето бил Фуат Гювен, съобщи вчера в. “Класа”, като свърза обаче неочаквано известния бизнесмен освен с ДПС и с червения депутат Димитър Дъбов. Според тях парламентаристът лобирал за промяна на условията в конкурса. Така победители ще се окажат тези, които са обещали най-евтина издръжка на стопанството, а не най-големи инвестиции.
В парламента се знае, че двама червени ловци – Стоян Проданов и Димитър Дъбов, са сред идеолозите на новите промени и затова и бизнес, и политици ги търсят за съвети за новите търгове.
Затова и авторитетът на Дъбов очевидно ще натежи при избора на победител в стопанството “Тервел”, което е недалеч от неговия роден Шумен.
“За “Ропотамо” има всякакви слухове за бъдещите концесионери, но аз вярвам само на документацията. На когото му стиска и може да се грижи като добър стопанин, нека подаде молба”, коментира шефът на горските в Бургас Мишо Жеков.
“Какво лошо има Гювен, който е един богат човек, да инвестира в “Ропотамо”, коментираха и активисти на ДПС.
Освен политици и бизнесът логично има интерес към лова. Единственият, който потвърди, че ще участва в бъдещите конкурси е, Георги Гергов. Собственикът на Пловдивския панаир развива успешен туристически бизнес в курорта Слънчев ден и затова ще кандидатства за близкото до Балчик ловно стопанство.
“Смятам да го направя”, потвърди той. Около 300 хил. лв. ще бъде таксата за публично-частно партньорство с ДЛС “Дунав”, прогнозират в Русе. Там мълвата сочи като потенциални собственици братя Бобокови. Пламен Бобоков обаче отрече такава вероятност.
“Движим толкова много проекти, че изобщо не се замисляме за ловен туризъм. Такива намерения имахме преди време, бяхме подали и документи, но не ни одобриха. Вече нямаме интерес, а и от тази идея едва ли може да се спечели”, каза Бобоков. Собствениците на “Мизия милк” се свързват с ловното стопанство в Преслав до Търговище.
Един от шефовете на фирмата – Стефан Христов, също отрича подобна амбиция. “Мизия милк” били концесионери допреди 2-3 г., но се отказали.
За интерес към ловното стопанство “Арамлиец” до Елин Пелин отрича и известният производител на мебели Марин Карабулев.
“Не сме ловци и нямаме намерение да се занимаваме с тази дейност”, каза той.
Още няма заповеди за стартиране на конкурсите, абсурд е, че победителите се знаят отсега, заявиха и от Държавната агенция по горите. Оттам обаче признаха, че има данни от местните структури за проявен интерес от бизнесмени към всичките 14 ловни стопанства.
Вземат ги за по 15 години. Договорите за съвместна дейност или стопанисване на ловни полета се сключват за срок от 15 г. Причината е, че това е периодът за достигане на трофейна зрелост на едно животно. Така фирмите щели да имат интерес да инвестират, защото ще получат възвръщаемост на вложенията.
След промените в закона вече се допускат 2 вида дългосрочни договори с частници, обясни шефът на ловната дирекция в агенцията по горите Юлиян Русев. За държавните ловни стопанства те са за съвместна дейност. Това означава, че частникът и държавата си поделят разходите Т.е. предварително е изчислено, че за 2010 г. в стопанство “Х” трябва да се дадат например 300 хил. лв. за фураж и дивечови ниви, за възстановяване на чакала, горски пътища и пр. инвестиции.
В договора се записва, че фирмата поема 180 хил. лв., или 60% от разходите, а 120 хил. лв., или 40 на сто, ще са за сметка на стопанството. После приходите от лова се разделят в същото съотношение между частника и държавата.
Частниците трябва да внесат и 80 хил. лв. гаранция. При договорите за съвместна дейност с ловните стопанства целият отстрел се договаря от стопанството, частникът ще трябва да си плаща като обикновен авджия, въпреки че е инвестирал, обясни Русев.
При втория вид договори – за участъците в горските стопанства, отстрелът става собственост на фирмите. Разликата се налагала, защото в ловните стопанства имало много дивеч, докато в участъците тепърва трябвало да се инвестира, за да се възстановят популациите.

Над 80 “частни” полета до изборите
До изборите частници ще влязат в над 80 ловни полета. Това са т.нар. държавни дивечовъдни участъци към горските стопанства. Конкурси за 64 вече са обявени и се набират предложения. В сряда излязоха заповедите за процедурата за 28 участъка. Така заедно с 22-те държавни ловни стопанства общо над 80 полета ще бъдат с частен инвеститор.
Победителите в конкурсите ще получат право да стопанисват ловното поле, обясниха от агенцията по горите с шеф Стефан Юруков. Това означава, че частниците ще могат сами да отстрелват дивеча или да го продават на туроператори, които да водят туристи. Срещу това те са задължени да инвестират за подобряване на дивечовите запаси и да плащат на държавата такса.
За първите конкурси тя бе от 2000 до 75 000 лв. Частниците трябва да заплатят и изградените огради в горското стопанство и стойността на животните в тях. Гаранцията за изпълнението на договора е в размер на 3 годишни такси. Първите победители ще станат известни към края на юни.
Най-високата начална цена е за дивечовъдния участък “Етрополе”. Там частникът освен 75-те хил. лв. годишен наем ще трябва да плати на държавата и 2,55 млн. лв. за дивеча в оградените площи, както и още 209 хил. лв. за самите съоръжения. За този участък се очаква да играе “Фабрика Медикет” на бизнесмена Емил Димитров.

МАТЕРИАЛИТЕ ПОДГОТВИХА:
ТИХОМИР ТОНЧЕВ,
АНИ БОТИНОВА,
ЕЛИЦА ГИЛТЯЙ,
ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА,
РОСИЦА САНДУЛОВА,
ЕЛИЦА ИВАНОВА,
БУРЯНА БОЖИНОВА,
НИКОЛАЙ ГРУДЕВ,
МАРИЯ БЛАГОЕВА,
ЯНЕТА ДИМИТРОВА,
ЛЮБО ИЛКОВ,
ПЕТЪР ГЕЦОВ,
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА,
ВЕНЦИ ВЕНКОВ,
ДИМА МАКСИМОВА”

Както се вижда, когато една редакция реши може да мобилизира сериозен ресурс за написването на една единствена статия. Но темата за президента и неговото централно място в подвизите на подвизаващите се далеч от публичността кукловоди на България явно продължава да не е “интересна” на българските медии. Първият институционален изстрел в тази посока с внесения сигнал за злоупотреби на президента по “ловна линия” може да се окаже и първата птичка, излетяла извън досегашния кафез на забраната. Ще видим дали няма да я гръмнат – олигарсите и техните политици са въоръжени и тренират редовно стрелба по беззащитни, която всява атавистичен страх в душите на бедните ( повечето буквално) български журналисти.