“В ден, определен за нови протести срещу високите цени на горивата, най-голямата рафинерия в България – “Лукойл Нефтохим”, увеличи цените на едро на бензините, показва справка на сайта на дружеството. Проверка на “Дневник” показа, че цените на горивата и на дребно са поскъпнали на различните бензиностанции.
Цените на едро са валидни от 7.00 часа тази сутрин. Най-масовият тип бензин А 95 вече ще струва 2.34 лв. за литър, вместо досегашните 2.28 лв. Промяната е 2.79%.
Най-много е поскъпнала цената на пропан-бутана – с 5.63% до 2028 лева за тон на 19 април. От “Лукойл” обясниха пред “Дневник”, че промяната в цените се налага заради изменение на международните котировки.”( Дневник)
Оставям на икономистите да пресмятат логиката на пазара като фактор за това решение на руската компания, но по логиката на езика на жестовете монополистите на практика показват среден пръст на българските граждани.
Шефовете на компанията много добре знаят, че за днес е насрочен национален протест срещу високоте цени на горивата, но избраха да хвърлят предизвикателството си с ново повишение. Нито ден толеранс за недоволните граждани! Така на практика освен среден пръст показват и мускули: “силни сме и не ни пука от някакви си граждански акции”, заявяват от кантората на основния играч на пазара у нас.
Представете си за момент, че американците от Exxon Mobil бяха на мястото на “Лукойл”. Имаше такава заявка през 1999 г. ( подробностите – скоро в книгата ми “Течна дружба”). Какво ли щеше да е настроението сред “някои политически сили”- като БСП и “Атака”, например? Дали нямаше да са в първите редици на протестиращите със съответните антиамерикански лозунги?
ОК, съгласявам се, че условното наклонение за “пропуснати” ползи не важи. Станалото – станало…Руска компания диктува правилта на пазара на горива в България и фактът е неоспорим. При това шефът на тази компания Валентин Златев е официален консултант на руската държава ( срещу българската) на преговорите за другия, 100 процентовия руски енергиен монопол, който иска да се затвърди за още десетки години чрез нова централа в “Белене”. Време е протестиращите да направят връзката и изводите от нея.
Ще чуем ли някога някакви възражения в нашата госторпиемна за руския колониализъм страна? Да, по тези параметни сме си колониална държава – никоя латиноамериканска икономика не зависи в такава степен от САЩ, макар всички да наричат Латинска Америка “заден двор на Америка”. Ние тук сме иникални: имаме търговски дисбаланс едно към десет с Русия и търпим зависимост в енергетиката от поне 70 на сто, с тенденция да станат 90 процента при успех на руския натиск за АЕЦ “Белене”. Не сме дори “заден двор” на Русия, а направо аванпост на руския империализъм ( ако трябва да използвам терминологиятна, резервирана кой знае защо само за гадните америкаци). Само че и левичарите ни са като всички останали съставни частици на Петата колона: за тях Русия е “свещена мечка”, пък ако ще да ни гази с “Газпром” и да ни изстисква стотинките с “Лукойл”.
Предлагам на фасадата на парламента ни да сменят сегашния девиз и да изпишат реално действащия: “послушанието прави силата ( на Петата колона)”!
ЕТО КАКВИ БОКЛУЦИ (БИВШИ АГЕНТИ НА ДС И ПЛАТЕНА АГЕНТУРА НА МАФИЯТА) СА ВНЕДРЕНИ В СДС!!!! СЕГА БИ ТРЯБВАЛО И СЛЕПИТЕ ДА РАЗБЕРАТ ЗАЩО ИНТЕЛЕГЕНТНИТЕ ХОРА В СДС ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ ОТ ГОСПОДСТВАЩИЯ БОКЛУК ТАМ И ДА ОБРАЗУВАТ ДСБ!
БРАВО Г-Н ИНДЖЕВ! ОТНОВО ТОЧНО В ДЕСЯТКАТА! ДОБРЕ, ЧЕ СТЕ ВИЕ ЗА ДА СЕ ЧУЕ ИСТИНАТА!!!
Струва ми се, че цените на горивата ще растат до датата на подписване от България на договора за строежа на БелеНЕ. От там нататък ще започнат да падат за голяма радост на поданиците на най-унижената и нещастна страна на света
Освен руски шамар за ББ (ден след горчивите молби за мораториумна горивата!) и подигравка за България, въпреки, че е член на ЕС и НАТО, какво друго може да е???
Г-н Инджев, освен че ЛукОйл ни показва среден пръст, ни показа и стиснат юмрук. Това в духа на най-доброто от Сталиновата стилистика. Сталинистите ако не размахват юмрук, се страхуват,че показват слабост. А цените ще продължават да растат до окончателната победа на здравите ЛукОил-ски сили над здравия разум, демек до подписването ни за АЕЦ ЧерноБЕЛЕНЕ. Путинова Русия може да си позволи тази игра, защото нейното газово, ядрено и нефтено пипало се управляват от една и съща октоподно-олигархична глава, за разлика от нормалните страни, където различните енергийни лобита се конкурират непрестанно. Според мен един възможен начин да й се противопоставим е да се използва движението “Сила” и срещу монопола на Русия в ядрената ни енергетика.
Но това ще стане доста трудно, защото хората не усещат директно “с джоба си” тази заплаха…
Дойде наистина време г-н И.Костов “да си каже” как продаде Нефтохим Бургас на болшевиките.
Това изявление на г-н Бойко Ноев е доста точно и наистина заслужава вниманието ни:
http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=17401778
А може, както върви, направо и “Руска дума” да се добави като надпис на Парламента!
Браво, господин ANALYST! Отново точно в десятката! Добре, че сте Вие, за да разберем къде я стяга чепика руската Пета колона на предаването “Безкомпромисно” на финансираната с болшевишки пари телевизия СКАТ! Очаквам всеки момент от тунела да излязат и останалите играчи от отбор “Пета колона – СКАТ”.
Добре бе, Инджев, гневен си, ама защо половината пост с главни букви?!? Все едно, че четем някое подрастващо…
(Към МАЙКДОЙЧ)
За Иван Костов, след като падна от власт, чух какви ли не страхотии, но честна дума за пръв път чувам някой да го обвинява, че симпатизирал на болшевиките и затова им продал Нефтохим-Бургас. Досега винаги съм твърдял, че Костов е единственият наш премиер, който се опълчи срещу руснаците. Може и да греша поради незнание. Затова Ви моля да изясните какво точно имате предвид, като подхвърляте “Костов да си каже как продаде Нефтохим на болшевиките”.
Действително това което изскаха да постигнат определени кръгове, го правят…печелят пари ! При нас на Канарите действително горивото се вдигна доста. Преди 5 години беше 64 цента, сега се 93 цента.., но народа не му пука защото може да си го позволи за разлика от БГ.
Освен надписът на фасадата на парламента, трябва да се смени и националния химн. Крайно време е “Я кажи ми, облаче ле бяло” да стане национален химн. Та процедурата да е една.
Уважаеми Инджев,
случващото се с цената на горивата и предизвикателнто и нахакано поведение на Лукойл е още една причина на всяка цена да диверсифицираме енергетиката си!!! Представете си, чепостроиме АЕЦ Белене за 10 млрд евро и в един момент Путин реши да спре доставките на ядрено гориво, какво правиме??? Заставаме на колене и молим Златев да ни посредничи и фалираме????? НЕ благодаря
Cheta i me e sram… Sram me e ot decata mi. Pak li trqbva da bqgame ot Bulgaria?! Sram me e i ot dqdo mi, Bog da go prosti, … Tolkova li sme bezpomoshtni?!
Loshoto e, che Tova e samo nachaloto na Nova kolonizaciq, a nie sme prosto svideteli. Trqbva da napravim opit pone da sprem razruhata…
До Жиката:
Ех, очаквах го…няма да пропуснете да се хванете за всяка сламка, която ви подавам ( сгреших с шрифта и нямах време да го оправя…)…толкова сте предсказуеми в елементарните си номера…
Г-н Инджев, вярвате ли, че Златев е избран за консултант по Белене точно заради близките си отношения с премиера? Ако е така, то това е доста хитър ход на руската компания.
п.п. Надявам се да издадете новата си книга поне 2-3 месеца преди изборите.
п.п.2 Ще коментирате ли обстановката в Сирия? Ще ни е интересна Вашата гледна точка за събитията там.
Това е което е, енергиината ни зависимост от Русия,без значевие дали начело на този огромен енергиен ресурс стои цар или президент ние ще бъдем в орбитата на тези интереси и никои от вчерашните или днешните и утрешни управляващи там ще си нозволи да отпусне примката наречена енергиина зависимост. Както разбрахме преди няколко години това се случи и на голама част от Европа след спирането доставките на газ. По нъпроса за надписа на парламента, каквото и да напишем там нищо няма да променим с този матриал от 240 наши избранници, както се изразява Б.Б.
Към Lubo:
Дата за излизането и официалното представяне на книгата ще бъде уточнена до ден-два и ще я съобщя веднага.
А Сирия си я пазя “за десерт”. Тя е много, много особен случай- включително от българска гледна точка ( да не говорим, че имам и лични наблюдения за разлика от случая с Либия).
Уважаеми Майкдойч, Нефтохим Бургас не е продаден, на руските болшевики, защото властта на Царство България, нито ги е канила да окупират България, нито им е продавала Българският Нефтохим Бургас.Немога да разбера, защо все още стоим в потъващата руска републиканско-олигархична каручка в България и плачем, че потъваме заедно с последната си Българска държава нима не знаем, че е време да слезем от нея и да спасим децата и държавата си. Време е да дадем възможност, на бъдещото правителство на Царство България да подпише мирен договор с русия, която не само няма законна собственост в България, но и дължи репарации на Царство България-ЕС.
Що се отнася до Гоце, ако той наистина се е заел с писане на книги, то нека тогава да започне да пише за събитията на 21.05.2010 г. и 25.05.2010 г. ! Какви ли тайни са скрити и закодирани в тези дати ?
Ще споделя нещо с вас – чувството ми за национално достойнство е просто смазано. Когато някакви гадни комунисти те вкарват в Белене или в затвора или ти забраняват да слушаш западна музика е гадно, но когато една чужда държава те унижава по този начин – у мен изригва огромна ярост с/у тази държава и се питам къде е Стамболов???? Има ли поне един достоен и честен мъж в тази наша България, който да защити “милата родина”? …
Намирам за напълно уместен въпроса защо Иван Костов продаде Нефтохима на руснаците? Защо? И пак защо?
Не сме дори “заден двор” на Русия, а направо аванпост на руския империализъм ( ако трябва да използвам терминологиятна, резервирана кой знае защо само за гадните америкаци). Ne g-n Indjev. Ne sam saglasen s vas. Nie ne sme nikakav avantpost. Nie sme edin goliam zaden dvor, v koito Putkin et Co si praviat kakvoto si iskat. Celta e da se vzeme kakvoto moje, da se oskubiat jiveeshtite v nego do dupka i ot tozi zaden dvor da se atakuva mnogo lesno prednia dvor koito e EU. V tozi smisal sme samo edin arierpost pod formata na avantpost.
амо че и левичарите ни са като всички останали съставни частици на Петата колона: Tezi nashte ohljuvi ne sa levichari, a lainari. Daje i levicharite imat moral i dostoinstvo. A tezi si misliat che beznakazanostta e poveche ot vsichko. Ima provedenie drugari-lainari. Da znaete!
към росица…има една книга>отговорите>на иван костов …там вижте.доколкото знам ,не е имало други кандидати.
(Към NASKO NASTEV)
Точно така е! По правилата на касова приватизация Правителството на Иван Костов продаде Нефтохим на “Лукойл” не затова, че Иван Костов харесва болшевиките, а само затуй, че “Лукойл” беше единственият кандидат, който се яви на търга. Считам, че в блога на Иво Инджев много пространно е разгледано какво е свършил Иван Костов и какво не е успял. Да му се приписват измислени вини, като тази, не е нищо друго освен отвличане на вниманието от крайно опасните за Родината действия на четворната българска парламентарна опора на постсъветския руски неоколониализъм – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.
Към П. Драгулев и Р. Великов,
Нямам нищо против, че правите разлика между руски олигарх и болшевик, но ЛУКОЙЛ не е американска, японска, китайска или европейска петролна фирма, а руска. Когато ЛУКОЙЛ закупи Нефтохим Бургас много хора се питаха “защо на руснаците?”. Обяснено беше, че Нефтохим Бургас е пригоден да рафинира само руски петрол и затова го дават (продават) на руска фирма. Което впоследствие се оказа, че е лъжа! Което значи, че има друга причина ЛУКОЙЛ да се сдобие с Нефтохим Бургас.
Каква е тази причина може да каже само Иван Костов защото той беше М. П. на България по това време и той продаде рафинерията на ЛУКОЙЛ.
Попарата, която сърбаме в момента, надробена от И. Костов в купата на ЛУКОЙЛ е шантаж. След всяко затишие преди подписването за АЕЦ Белене следва покачване на цената на горивата!
драги маикдоич,другата причина за продаването на >нефтохим>на >лукоил<е липсата на друг купувач,а ако потърсите още по ДРУГА причина,тя ще е ,естествено,липсата на друг купувач…
Уважаеми МАКДОЙЧ,
Представете си, че си имате климатик, но аз, вашият хипотетичен враг, имам монополното право да ви спирам и пускам тока, когато пожелая? Че мога ви доставям тока на цената на която аз съм решил. Че, изобщо, аз съм единственият доставчик на ток в района.
Представете си също, че аз съм произвел и, значи, аз ще поддържам “вашия” климатик.
Въобразете си накрая, че климатикът не е точно ваш, а на болната ви майка, която без него би издъхнала.
И ако ситуацията ви затруднява поставете на мястото си “лошия” Костов и вижте, как той би решил този “елементарен” проблем.
(Към МАЙКДОЙЧ)
И все пак в блога на Иво Инджев се пише само проверената истина, а не кой какво е чул в кръчмата, когато е бил на четири ракии! Но по-важното е друго. Кой печели от клеветите по адрес на Иван Костов – България или националните предатели от ГЕРБ, които я продадоха на Путин и руските олигарси?
Както се вижда от “Послушанието прави силата(на петата колона)” ЛУКОЙЛ не са били единствените купувачи. Еxxon Mobil са имали заявка през 1999. Ето тези неща може да ги обясни само И. Костов. Отхвърлям варианта да е бил подкупен. Но може да обясни мотивите си. За сега такива липсват.
ЛУКОйЛ Бургас наистина е пригоден да отработва руски петрол, и в това няма нищо чудно, защото е строен в системата на съветската икономика и за руския нефт в България. Факт. А ако някои хора наистина се питат за продажбата:”Защо, за бога, на руснаците?!”, отговора е, че на американците, англичаните, французите германците,италианците и т.н, чак до монголците и бушмените, хич не им беше до бившия съветски НефтоХим. Все едно да имаш завод на “Москвич”, трупащ огромни загуби. На кого да го продадеш? На Форд? На Тойота? На Бентли? На Фолксваген? Можеш да го продадеш само на кагебиста руснак, който го е построил, и за когото това е най-близката руска рафинерия до буржоазна Европа.
Сега за злия Иван Костов. Лично аз бих ПЛАТИЛ за да се бъде взривен и нарязан Нефтохим /сегашен ЛУКОЙЛ/. Минусите от него са повече от плюсовете. Бих платил да гръмнат и Кремиковци- той носеше съшите милиардни загуби и проблеми. Но ужасният и зъл Иван Костов очевидно е по-добър от мен, и явно по-социално отговорен,така че бюджета дори успя ДА ВЗЕМЕ НЯКАКВИ ПАРИ ОТ ТЕЗИ ПРОДАЖБИ!!
По повод злия и подъл Иван Костов ще кажа още нещо-
Единствения кратък период,през който България се ОТДАЛЕЧАВАШЕ от мощното и опорочаващо руско влияние, бе периода на правителството на Иван Костов. Ако някой не е регистрирал дори този прост факт, значи просто политическите му сетива са съвсем отказали.
Do Maikdoich:
Ne s eopitvai da zabalbosvash horata.
Уважаеми МАЙКДОЙЧ, до днес не съм се опитвал да правя разлика между руски олигарх и руски болшевик и съм ВИ благодарен, че ме подсетихте да пиша по този коварен въпрос.Въпроса е след като руските болшевики не успяха със сила да направят световна болшевишка революция и да унищожът световната боржуазия *ТЕ* решиха да я направят с хитрост и затова си назначиха *Олигарси* с които много лесно *и с много крадени пари* изграждат болевишките си троянски коне на територията, на демократичните капиталистически държави, а това означава, че няма никаква разлика между руските болшевики и руските олигарси.
Само 5(пет) са били кандитатите за закупуване на Нефтохим – това са Лукойл плюс още 4 българо-руски офшорки. Били са само 5 и нито една западна измежду тях, защото технологията е остаряла, а инсталациите прилично амортизирани и пригодени за руски нефт, т.н. уралска нефтена експортна смес. Като допълнение – тесен пазар на една 8-милионна държава и суровинно-продукционен терминал в плитък залив на затворено море, отдалечено от арабския нефт с достъп към Средиземно през неудобния и също плитък Босфор, все факти, оскъпявящи нефтените доставки и експорта на нефтопродуктите. На търга офертата на Лукойл е била най-високата от петте налични оферти.
Това, Росица, е истината за продажбата на Нефтохим на руснаците!
Още едно допълнение: малко след обединяването на Източна и Западна Германия френската Елф купува една от най-добрите за тогава източно-европейски рафинерии – тази в Лойна, Източна Германия. Всички инсталации са безкомпромисно съборени до основи и наново изградени вече с най-съвременните екологични и технологични изисквания. А самата Франция и в частност – Елф стъпват здраво на германския, съвсен не малък и безперспективен, пазар.
@МАЙКОЙЧ
Неуважаеми господине! Очудвам се, на умните, образовани и интелегентни хора в този блог, как спокойно и търпеливо се опитват да вкарат малко разум в бетонираната ви /”Ви” не случайно е написано с малка буква/ глава и да прочетете нещо извън червената пропаганда, но уви без резултат. По въпроса за НЕФТОХИМ вече са изписани много анализи и коментари от компетентни хора и човек само трябва да ги прочете. А в дадения случай, това няма нищо общо с действителността днес и ако в момента ИВАН КОСТОВ управляваше държавата, той щеше да намери решение и на този проблем. Не е необходимо да ви напомням за километричните опашки пред бензиностанциите през управлението на Луканов, независимо от топлите му връзки с СССР и Русия. Така, че престанете вече с тъпотиите си!
Уважаеми г-н Симеонов,
Според вас излиза, че връзките на ИВАН КОСТОВ с СССР и Русия са по-топли от тези на Луканов. В това няма нищо лошо, стига да не са за сметка на интересите на България.
Майкдойч, играта на думи, която използвате, работи против Вас и с нищо не Ви помага – напротив, разобличава Ви като преднамерен манипулатор!
Към опонентите на МАЙКДОЙЧ,
Какъвто и да Ви се привижда, или какъвто и да е в действителност този господин, то той е прав принципно в критиката си към продажбата на Нефтохим на руснаците. Нима не правите връзка с поредицата статии в този блог, в които Ви се показва и доказва, че превръщането на беленския гьол в атомен няма нищо общо (или почти нищо общо) с техническата обосновка на проекта а единствено с неговата геополитическа «(не)целесъобразност» (любима дума от «минало незабравимо»), която би ни превърнала от политически фактор за европейската демократична общност в гей придатък на общността на независимите от себе си държави (ОНД). С какво от стратегическа гледна точка Нефтохим беше по-различен (или по-скъп в парично изражение като загуба) от гьолчето на любителя на мачлета. Той трябваше да се прежали и да си остане държавно предприятие или да се обяви като Кремиковци в ликвидация, вместо да служи за плацдарм на руснаците. Прав е МАЙКДОЙЧ, като сочи тази приватизация, като една от немалкото грешки с тежки последствия на Иван Костов. Но това не означава, че Костов, не е осъзнал оттогава какви ги е вършил, недовършил и че не може, ако отново дойде на власт, да се справи по-добре от преди. Не мисля, че ако си затваряме очите пред грешките, помагаме особено много на демократичните промени – подобна криво разбрана толерантност позволи например на ББ да наложи повсеместно популисткия си стил на управление.
Г-н Танушев, подозрението Ви към фактите и ситуацията по време на търга за продажба на Нефтохим, както и оприличаването, което съвсем еднозначно правите между една бъдеща, загробваща държавата ни АЕЦ и продажбата на губещ комбинат като Нефтохим или Кремиковци, както и завоалираното Ви твърдение, че неумелото управлението на Костов обуслови появата на Борисов, многозначително говорят за нещо – дано не е това, което си мисля.
Към опонентите на Майкдойч:
Господа, моля забележете до колко г-н Майкдойч е полезен за блога! След всяка негова странна бележка чета по няколко много добре написани коментара от хора, които иначе не биха се чувствали провокирани да говорят! 🙂 и аз ужасно се радвам да чуя мнения на съмишленици! …Но от друга страна, както се казва, демократичната култура е диалогична и г-н Майкдойч ни дава възможност да водим интересен диалог, а не скучен монолог /дори и на единомишленици/!
така че, г-н Майкдойч,продължавайте в съшия дух!
Ние очакваме коментарите ви!:)
Уважаеми г-н Инджев,
Изпращам Ви моя статия за скандалната продажба на “Нефтохим” от Иван Костов. Статията беше отпечатана в съкратен вид във в. “Демокрация” на 14 март 2013 г. и във в. “Десант”. Няколко многотиражни вестника отказаха да я публикуват и така тя не успя да стигне до широката публика.
КОГАТО ИМАМ НУЖДА ОТ ПЕТРОЛ, ЩЕ СИ ГО КУПЯ ОТ БАКАЛИЯТА
Защо на Иван Костов му беше „трудно” да си спомни за колко продаде „Нефтохим”
Христо Бурдев
„Когато имам нужда от петрол, ще си го купя от бакалията”, казва преди първата световна война Клемансо – министър-председател на Франция. Но през 1919 година, когато победителите от войната си разпределят плячката, Клемансо вече е разбрал грешката си. Петролът е една от основните причини за избухването на Първата световна война, въпреки че – с изключение на най-далновидните представители на британския и американския финансов елит – останалият свят го проумява доста по-късно. „Петролът е кръвта на победата”, заявява към края на войната френският министър Анри Беранже. Тогава Англия и Франция се опитват да се споразумеят за петрола на Месопотамия (днешен Ирак), но не искат да допуснат там американците. „Беше първокласно сдавяне на кучета” – отбелязва по този повод началникът на британския генерален щаб сър Хенри Уилсън в дневника си.
Още в края на 1918 година британските войски в Месопотамия навлизат в Кавказ откъм брега на Каспийско море и окупират Баку. В Баку са петролните находища на бившия им съюзник Русия. По онова време там е съсредоточено половината от световното производство на нефт.
Седемдесет и три години по-късно, през септември 1992 година, Маргарет Тачер, наречена от един руски вестник „Желязната лейди”, отсяда в един хотел на азербайджанската столица Баку. Бившата министър-председателка на Великобритания е там на частно посещение. Пожелава да се срещне с бившия футболен съдия Тофик Бахрамов. На финалния мач между Англия и ГФР от световния шампионат през 1966 година той е страничен съдия. Отсъжда гол в полза на Англия при едно много спорно положение. Въпреки протестите на германците и на главния съдия, Бахрамов остава непреклонен. Мачът е спечелен от англичаните. Казват, че за тях футболът е почти толкова важен, колкото и петрола. Така разправят, но не го вярваме.
Главната цел на посещението на госпожа Тачер в Баку едва ли има много общо с футбола. Тя е съвсем друга. Госпожа Тачер носи със себе си два чека, издадени от „Бритиш Петролеум”. Чековете са на стойност над 30 милиона долара и са предназначени за ръководителите на отскоро независимата държава Азербайджан. Тези пари са инвестиция в бъдещето. А бъдещето е на тези, които освен че разполагат с високи технологии, преработват и нефт. Но от преработката на нефт се печели също толкова добре, колкото и от добива на нефт. Това е широко известен факт – ще се върнем на него след малко, когато стигнем до продажбата на бургаската рафинерия.
След англичаните в Баку пристигат и американците. През 1994 година е създаден първият международен консорциум за добив на петрол в Каспийския регион. Западните петролни компании се ангажират да инвестират там над 7 милиарда долара. Три месеца по-късно избухва първата война в Чечения. Нефтопроводът Баку-Новоросийск, по който руснаците транспортират азербайдажански нефт минава през Чечения. „Sapienti sat” („На умния малко стига, за да разбере.”) – казвали древните римляни.
През октомври 2006 г. в петролната рафинерия на Литва „Мазейкиу Нафта” избухва пожар. Пламъците се виждат от километри разстояние. Те унищожават част от оборудването и изпепеляват надеждите на литовците да продадат своята рафинерия на Полша на добра цена. Щетите са оценени на повече от 50 милиона долара. Възникват сериозни подозрения, че пожарът е предизвикан от саботаж на руските енергийни компании като отмъщение, затова че литовците не искат да продадат на тях рафинерията. Един високопоставен руски политик предупреждава литовците, че са направили голяма грешка.
Литовците вече са направили своя избор. Това е полската петролна компания “ПКН Орлен”. През май 2007 година, след много перипетии, петролната рафинерия на Литва „Мазейкиу Нафта” е продадена на Полша. Общата сума, заплатена от купувача е 2 343 828 000 щатски долара. Ще я закръглим на два милиарда триста четиридесет и четири милиона долара – по лесно се помни. Нека да видим дали тази цифра няма да придобие неочаквана важност.
През 1999 година 58% от българската рафинерия „Нефтохим”-АД Бургас беше продадена на „Лукойл” от Иван Костов за 101 милиона долара. Възможно е математиката да не ни е била любим предмет в училище, но тук няма да навлизаме в нейните дебри, а ще се занимаем с най-проста аритметика, каквато се учи в пети клас. Тази проста аритметика показва, че щом 58% са продадени за 101 милиона долара, значи цялата българска рафинерия е оценена на 174 милиона долара. Всеки петокласник може да извади 174 милиона от 2 милиарда и 344 милиона (цената, платена от поляците за литовската рафинерия). И петокласникът ще получи разлика от 2 милиарда и 170 милиона долара, но тези цифри няма да го впечатлят особено, защото на децата не им е работа да се интересуват от икономика. Те се интересуват от съвсем други неща.
Колко може да е загубила България от продажбата на „Нефтохим”? Нека да сме справедливи. Литовската рафинерия е построена няколко години след нашата. Проектният ù преработвателен капацитет е 15 млн. тона годишно, а на „Нефтохим” е около 10 млн. тона. Литовската рафинерия е по-голяма с една трета от нашата. За да се получи приблизителната цена на „Нефтохим”, трябва да се извади една трета от цената, която Полша заплати за „Мазейкиу Нафта”. И колко се получава? Около един милиард и петстотин милиона долара! Точно толкова са заявили и от „Лукойл”, че струва „Нефтохим”. Това разбрахме от интервюто с Иван Костов, излъчено по Нова Телевизия на 12 август 2011 г.
„Те претендират за 1,5 млрд., които никой няма да им даде. …. Трябва да се заровя в интернет няколко часа и ще ви кажа колко струва, но струва много по-малко.” – рече Иван Костов, възмутен от твърденията на „Лукойл”.
„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.” – казваше някога Ат. Далчев.
Когато се говори за реалната цена на бургаската рафинерия не трябва да се забравя и факта, че държавата опрости на „Нефтофим” 170 милиона стари дългове. От продажбата на Нефтохим” България загуби около един милиард и четиристотин милиона долара! Българската рафинерия беше продадена приблизително петнадесет пъти по-евтино, отколкото струва! Продажбата на „Нефтохим” бе наречена от агенцията за приватизация „сделката на 1999 година”. Така е. Наистина бе най-добрата сделка, но за Русия. Когато по време на интервюто водещият помоли Иван Костов да ни припомни каква беше цената, той отвърна: „Аз не си спомням цената, честно. Аз и не разбирам какъв е смисълът на целия разговор около цената”.
Правилно. Цената на един подарък няма никакво значение. Никакво! Важното е подаръкът да бъде от сърце. А и какъв смисъл има да подаряваш нещо, ако и на теб самия то не ти е скъпо?
От преработката на нефт се печели също толкова добре, колкото и от добива на нефт. Това е добре известен факт. И най-важното – тук е от значение не само печалбата, а придобиването на глобална власт над пазара, за да може да се елиминират конкурентите. След като станеш пълен господар на даден пазар можеш да правиш почти всичко. Наричат нефтопреработвателните предприятия естествени монополисти. Да, такива са по презумпция и ако една държава предаде своя естествен монопол в ръцете на друга държава, тя все едно си слага главата на дръвника и се оставя на нейната милост. Естественият монопол се превръща в политическо оръжие. Ако Русия иска да наложи някакво политическо или икономическо решение на България, „Лукойл” може с едно завъртане на кранчето да въздейства върху и без това обезкръвената българска икономика. Поскъпването на горивата води автоматично до нарастване на всички цени – до инфлация. А ако кранчето се завърти докрай, България ще бъде напълно парализирана. През 2011 г. източници на Bulgaria News съобщиха, че В. Златев се хванал на бас, че ако директорът на Агенция „Митници” запечата складовете на “Лукойл”, правителството ще падне след максимум 10 дни. Не зная дали наистина Златев се е хванал на бас, но ако е така, със сигурност е бил прав. Откакто Иван Костов „продаде” „Нефтохим”, всяко българско правителство е и ще бъде заложник на „Лукойл””, а това значи и на Русия.
„Президентът на една голяма петролна компания винаги е едновременно мениджър и инструмент на външната политика на своята страна. И приватизацията не променя нищо от това.” – заявява в едно интервю бивш президент на могъща френска петролна компания.
Можем ли да виним руснаците за това, че се стремят да изградят хегемония върху петрола. Не. Така е устроен светът. Така действат великите държави. А и по-малките се опитват да им подражават – това повишава приятно усещането за собствената им значимост. „Ако искаш да управляваш света, трябва да управляваш петрола.” – казва един далновиден белгиец.
Да хвърлим поглед на запад, към великия задокеански съперник на Русия – Америка. През 1948 година започва осъществяването на плана „Маршал”, известен официално като Програма за възстановяване на Европа. До 1951 г. САЩ изразходват почти 13 милиарда долара за подпомагане на европейските икономики. Над 10% от тези средства европейските страни използват за закупуване на петрол от Америка. Американските петролни гиганти принуждават Европа да си плати много скъпо. За три години те увеличават цената на горивата за своите европейски клиенти повече от два пъти. Великобритания плаща по 3.95 долара за тон американско гориво, а Гърция – по 8.30 долара. Защо пък тъкмо на Гърция го продават толкова скъпо? Отговорът е лесен – това е политическа цена. Чрез нея можеш да оказваш натиск върху някоя страна или напротив, да възнаграждаваш нейната лоялност. По онова време в Гърция се води гражданска война и не се е знаело на чия страна ще се окажат накрая гърците. По-нататък ще илюстрираме с един по-нов пример понятието „политическа цена”.
А сега да спрем отново нашето внимание върху споменатата програма за възстановяване на Европа. Най-любопитното е, че тогава американците не разрешават на европейските си партньори да строят свои рафинерии с парите, получени от плана Маршал. Защо не разрешават? Нали искат да им помогнат? Отговорът отново е лесен: защото се опитват да заробят европейските пазари. Това е мечтата на всяка държава с грандиозни амбиции, без значение дали е либерална или тоталитарна.
Един италианец обаче се опитва да се възпротиви. Името му е Енрико Матеи. Водач е на най-голямата некомунистическа организация за съпротива в Италия по време на Втората световна война. След края на войната Енрико Матеи застава начело на италианската държавна петролна компания „АДЖИП” и се опитва да осигури енергийна независимост на своята страна. Той строи рафинерии и създава флотилия от танкери, за да не бъде Италия зависима от англо-американския монопол. Опитите на Матеи да осигури независими доставки на нефт от чужбина разпалват бясна омраза към него, но той успява. След няколко години независимата политика на Италия дава плодове: между 1959 и 1961 г. в Италия цените на бензина падат с една четвърт. Икономистите считат, че това допринася значително за първото икономическо съживяване на страната. Американският вестник „Ню Йорк Таймс” нарича Матеи „най-важната личност в Италия, която повече от всеки друг е допринесла за следвоенното италианско икономическо чудо”. Така е, достойните хора получават заслужено признание дори от своите съперници.
Щеше ли България да бъде притисната от руските доставчици на нефт, ако беше отказала да продаде своята рафинерия? Ако имахме наш, български Енрико Матеи, вместо Иван Костов? Да. Със сигурност щяха да се опитат да ни притиснат. България внася своя нефт изцяло от Русия. Но не бяха ли и поляците зависими от руските петролни доставки, когато влязоха в схватка с Русия за придобиване на литовската рафинерия? Да, зависими бяха. Полша внася 97% от нефта, който преработва. Внася го от Русия по тръбопровод. Зависими на 100% бяха и литовците. През юли 2006 година, три месеца преди избухването на пожара в литовската рафинерия, която руснаците напразно се опитват да купят, Русия обявява, че поради тежка авария на тръбопровода в района между Брянск и Новополоцк, няма да бъде подаван нефт за Литва. Руснаците не бързат – те заявяват, че ремонтът може да продължи и цяла година. Това обаче не повлиява на решението на Полша да купи литовската рафинерия. Поляците и литовците решават, че ако трябва ще транспортират нефт по море от други страни до пристанищните терминали в Гданск и Бутинге. Не транспортират ли Съединените щати нефт от другия край на света? Ами Югославия? Тя купува в Ангола концесии за нефтодобив. За 21 години Югославия изпомпва в Ангола нефт за 550 млн. долара. Чистата годишна печалба на югославяните е 6 млн. долара – само от нефтодобив! Но вече казахме, че от преработката на нефт се печели също толкова добре, колкото и от добива на нефт.
Нека да се спрем отново на понятието „политическа цена”.
Ще го илюстрираме със следния съвсем пресен пример. На 25 януари 2008 г. Сърбия и Русия подписват договор за продажбата на 51% от сръбската петролна компания “NIS” (“Нафтна индустрија Србије“) на руския гигант „Газпром Нефт”. Цената, която руснаците плащат е малко над 588 милиона долара (за 51 %), което значи, че сръбската нефтопреработвателна компания е оценена общо на един милиард и сто седемдесет и шест милиона долара. Общият преработвателен капацитет на двете продадени на руснаците рафинерии в Панчево и Нови Сад, които са част от “NIS”, е 7,3 милиона тона суров нефт годишно. Нека си припомним, че капацитетът на „Нефтохим” Бургас е около 10 млн. тона. Значи сръбската компания е с около една четвърт по-малка от нашата.
Дали да не повикаме пак някой петокласник да провери сметките, за да не стане грешка. „Ами, няма грешка.” – ще ни отговори петокласникът, – „Щом 58% от „Нефтохим”са продадени за 101 милиона долара, значи цялата българска рафинерия е оценена на 174 милиона долара”. Е, как така, ще попитаме ние, сърбите оценяват тяхната компания на общо един милиард и сто седемдесет и шест милиона долара, а нашата е оценена около седем пъти по-евтино. А и „Ройтерс” съобщава, че реалната цена на “NIS” e още по-висока – тя е приблизително един милиард и двеста милиона долара (въпреки че нейната технология се счита за остаряла и че компанията се нуждае от много инвестиции). Един прозападно настроен сръбски политик, нарече „унизителна” цената, предложена от „Газпром Нефт”. Унизителна ли беше тя наистина? Някои могат да я възприемат и така, но за други цената беше политическа. Чрез тази политическа цена премиерът на Сърбия Кощуница възнагради Русия за това, че тя подкрепи и продължава да подкрепя сръбските усилия за блокиране на независимостта на Косово. Декларацията за независимостта на Косово беше призната от 84 държави, но Косово не може да стане член на ООН, тъй като Русия наложи вето.
И така, да обобщим: поляците платиха за литовската петролна рафинерия два милиарда триста четиридесет и четири милиона долара. Руснаците платиха на Сърбия политическа цена от 588 милиона долара за 51 % от сръбската нефтопреработвателна компания. Как стана така, че руската компания „Лукойл” плати на България само 101 милиона долара за 58% от българската рафинерия „Нефтохим”, която сега, вече като неин собственик, оценява великодушно на един и половина милиарда долара.
„Икономиката приютява повече заблуди от която и да е друга област на човешката мисъл, поради един фактор, който не влияе при физиката, математиката или медицината – а именно преднамерената защита на егоистични интереси”. Това го е казал световно известният Хенри Хазлит, а той е разбирал от тези неща – нали все пак е писал книги за икономиката.
Дали не пропуснахме нещо важно? Да! Забравихме да споменем за корупцията. Има я навсякъде, но в нефтения бизнес корупцията процъфтява в огромни мащаби, тъй като става въпрос за най-важната цена на света – цената на енергията! Британското списание „Економист” писа, че всяка година в света се разпределят няколко милиарда за подкупи. Скандално известна през деветдесетте години стана френската държавна петролна компания „Елф Акитен” (която се сля с „Тотал” и вече е частна). По тъмни канали от нея са изтекли близо един милиард долара. Говори се, че през 1992 г. французите са платили 256 милиона франка подкупи (пардон, комисионни), за да се сдобият с източногерманската рафинерия Лойна. Според бившия президент на „Елф Акитен”, Льо Фло Прижан, който беше вкаран в затвора, комисионните са били предназначени за политическата партия на тогавашния канцлер на Германия Хелмут Кол и тяхното изплащане е било разрешено лично от френския президент Франсоа Митеран.
Да видим какво казва в своя защита Льо Фло Прижан: „Комисионните бяха, са и винаги ще бъдат част от реалната дейност на петролните компании. Сумите, раздавани от „Елф Акитен” никога не представляваха тайна. В края на годината те винаги бяха описвани в доклад, който беше представян на финансовия министър и на президента на републиката”.
През 2003 година избухва корупционен скандал и в Полша. Германският вестник „Ди Цайт” разказва как „Лукойл” се опитва безуспешно да купи рафинерията в Гданск и предлага чрез посредник подкуп на тогавашния президент Квашневски. Колко? Скромна сума – някакви си 5 милиона долара. В Полша на „Лукойл” не им провървя. Е, не може навсякъде да успяваш с щастлива лекота както в България.
Шегобийци разправят, че корупцията е един от най-старите занаяти на света. Корупцията винаги е била любима тема и на бившия министър-председател Иван Костов. „ИЗВРАТЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ Е, ЧЕ КОРУМПИРАНИТЕ НЕ СИ ПОЛУЧАВАТ ЗАСЛУЖЕНОТО.” Безпощадно точни думи. Досещате ли се кой имаше доблестта да ги изговори? Иван Костов, разбира се. Всеки, който е съгласен, че тези проникновени слова са двадесет и четири каратова истина, да вдигне ръка. Аз ще вдигна и двете си ръце. Едва ли в живота си съм бил по-съгласен с някого!
Г-н БУРДЕВ, изложили сте доста факти, но НЕ сте направили правилните изводи произтичащи от тях, според моята гледна точка!
Първо литовската рафинерия е с 50 процента по-голяма от нашата, а не с 30 процента! От където , следователно и цената и би спаднала с поне 10 процента спрямо посочената от вас!
Второ цената на петрола през 1999г. беше няколко пъти по-ниска от 2006-2008г. ,следователно и инвестиционните предложения на кандидат-преработвателите ще се различават!
Трето НИКЪДЕ в договора не е казано ,че след подписването му се гарантира монополното му положение, както преди това! Официално днес Нефтохим не е монополист, като са регистрирани и много вносители на нефтопродукти.
Друг е въпроса каква конкурентна среда му осигурява “държавата ни”!
Защото всеки монопол, “държавен” или частен, е такъв ,защото “държавата” му позволява!
Четвърто САЩ дават парите за плана “Маршал” , и те поставят изискванията – как да бъдат изхарчени!
Ако САЩ не “разрешават” да се строят рафинерии, с техните пари, то правителствата на съответните страни могат да го направят с техни, тъй като не трябва да ги харчат за другите дейности, които се покриват от плана “Маршал”, а са “спестени” благодарение на него!……………………….
И накрая ще изложа и своето мнение – да, цената е ниска,защото имаше някакви слухове , че и западна рафинерия е предлагала над 5 пъти по-висока цена от тази на Лукойл.
Но защо беше предпочетен все пак той???
Има много за , и много против тази сделка, както сигурно сте видяли от писаното по-горе.
Това са фактите!
Здравейте,
1.Правилно сте отбелязали, че литовската рафинерия е с 50% по-голяма, но също толкова правилно е да се каже и че българската рафинерия е с една трета по-малка – (съотношение 15 млн. тона към 10 млн. тона), от което следва, че сметките в статията са верни. За да се получи приблизителната цена на „Нефтохим”, трябва да се извади една трета от цената, която Полша заплати за „Мазейкиу Нафта”. А това означава, че „Лукойл” са прави, когато казват, че бургаската рафинерия струва 1,5 млрд.
2. Правилно сте отбелязали и че цената на нефта през 2006 г. е няколко пъти по-висока от цената през 1999 г., но това не би трябвало да повлия върху цената на дадено предприятие – това не е мое мнение, а на експерт-счетоводител.
3.”Нефтохим” е естествен монополист по презумция, независимо дали някъде го пише или не.
4.Прав сте, че който дава парите, определя и за какво да се харчат, особено когато става въпрос за завладяване на пазари и за най-важната цена на света – цената на енергията.
5. Ще посоча още един американски пример, от който трябва да се учим, но вече ни е късно за учене.
Когато през 2005 г. китайската компания “CNOOC” поиска да купи американската нефтодобивна компания “Юнокал”, тя беше повече от щедра. Предложи на търг за “Юнокал” 18 млрд. долара, с около 2 млрд. повече от най-големия си конкурент в наддаването – американския гигант “Шеврон”. Това разбуни духовете в САЩ и американският конгрес гласува с абсолютно мнозинство против продажбата на американската компания на китайците. Сделката беше спряна от президента Буш. Американците забраниха продажбата на компания, която не беше държавна, а принадлежеше на частни акционери! Направиха го, защото решиха, че тази продажба застрашава американската енергийна сигурност.
По този повод Пол Кругман, Нобелов лауреат по икономика, наречен “най-прославения икономист на своето поколение”, написа: “Ако зависеше от мен и аз бих спрял продажбата на “Юнокал” на китайците”.
Написа го същият Пол Кругман, който заяви: “Вярвам в пазарната икономика. Вярвам в капитализма. Искам пазарната икономика да бъде оставена толкова свободна, колкото може да бъде”.
Христо Бурдев