“София е домакин на международната конференция “Уроците на прехода на Централна и Източна Европа: полезен опит за държавите и обществата в Северна Африка и Близкия Изток”. Форумът събра над 150 представители от Европа, Северна Африка и САЩ – политически лидери, активисти, журналисти, представители на НПО, които обсъждат промените в Арабския свят и опита от прехода на страните от Централна и Източна Европа”. (БГНЕС)
На този форум бях водещ на дискусията за състоянието на гражданското общество и медиите. Няма да разказвам и преразказвам ( още по-малко ще цитирам себе си). Каквото са решили да съобщят медиите ни в свободното ни гражданско общество, това е…Но мога да добавя общи впечатления, включително от контактите на ниво, което за повечето хора у нас и по света е “недостъпно”.
Както можете да се досетите, най-интересната част от общуването на такъв форум е неформалната. Спазвайки неписаните правила на етиката не мога да цитирам имена от неофициални разговори, но мнения, които ми се струват интересни- задължително!
На такива места и в такава компания човек научава по-скоро тенденции,отколкото новини. Не е новина например тенденцията медиите по света да бъдат притискани, а гражданското общество- приспивано. Зомбирани, дезинтересирани и апатични граждани се управляват по-лесно и са “мечта” за всяка власт. В това отношение събуждането на арабите е истински кошмар за властниците в собствените им държави, но и другаде, където се боят от аналогични процеси. Кой е следващият гневен изблик на народа или народите? Този въпрос не дава мира на доста правителства, които се питат дали няма да им се случи нещо подобно, щом в най-изостаналия от гледна точка на демократизацията регион в света се оказа възможно модерните технологии да катализират толкова мащабно социално явление, като “арабската пролет”.
Ние не правим изключение, а по-скоро сме типичен пример за обезверена нация, разочарована от…себе си.Къде е дъното на търпимостта ни? Никой не знае. Вече не веднъж цитирам Анна Политковская, според която руснаците са способни на сериозни граждански протести само ако бъдат ударени сериозно по джоба. За съжаление ще трябва да се съгласим, че в този смисъл наистина сме си “братушки”.
В днешно време да събереш хора за кауза, различна от непосредствния материален интерес на индивидите, почувствали се застрашени и потърсили колективната защита, е не само трудно нещо, но и бива подлагано на присмех. Някакви си неща като “свобода”, “независимост”, “справедливост”, към които апелира инициативата за демонтиране на паметника на съветската окупация в София, се натъкват често на неразбиране и подигравки. Дори инстинктът ни за самосъхранение е притъпен в острия спор за АЕЦ “Белене”, където пропагандата включва автоматичната защита на стомашните киселини: дай да се наядем днес, пък децата ни утре ако ще да мрат в една България, превърната в придатък на колониалната ни владетелка, която с цялата си мощ ни притиска в ядрената си прегръдка.
Едно от нещата, които мои събеседници от различни страни направо не могат да повярват, е че днешна европейска България има огромен дисбаланс в търговията и не по – малка обвързаност в енергетиката с бившата (?) си метрополия Русия. По този показател и най- изостаналите арабски държави са по-независими от нас. Ето това ни е уникалното – че подчинеността ни е факт, който не само търпим, но и мнозина тук го защитават като “голямо предимство”. Ако някой арабин, преди или след демократичното им осъзнаване, се обясни в любов на колонизаторите, ще бъде публично линчуван от сънародниците си. У нас това е норма на поведение от страна на организираните за защита на колонизаторските интереси и горди със себе си представители на Петата колона . А всеки опит за противопоставяне срещу тях се посреща като “русофобия”(заклеймяване, напомнящо на “антисъветизма” от времето на комунизма с единствената разлика, че не води до затвор, а “само” до маргинализиране), а не като акт на свободолюбие.
В търсене на спонсори за идеята на представянето на книгата ми “Течна дружба” пред паметника на съветската окупация на 17 май ( от 18.30) на желаещите автограф да се раздават чадъри ( има опасност и да вали!) с едноименния надпис от заглавието, за пореден път се убедих, че с агресивната Пета колона никоя фирма не желае да се конфронтира. Обади се обаче един съмишленик, който предложи спестяванията си! Така, ако все още има време технически за доставка и брандиране на чадърите, идеята може и да се осъществи, но все пак няма да е честно това да стане с парите на един български пенсионер. Желаещите ще могат да си закупят чадъри с надписа “Течна дружба” срещу символична цена ( стига производителите да смогнат да осъществят заявката в оставащата седмица), а вложението на този приятел на свободата ще бъде върнато, макар той да не поставя такова условие.
Пояснявам: това не е призив за събиране на средства, понеже в случая освен за кауза, става дума и за продажба на книга, чиито автор не желае да бъде подозиран в търсене на комерсиален ефект.
Гражданите, които искат да покажат, че са готови да се противопоставят на пропагандата на Петата колона ( нейното описание е темата на “Течна дружба”), могат да дойдат на паметника на “незнайния войн” ( какъв друг да е той в тази наша България?) край катедралата с руското име в центъра на София на 9 май от 12 часа и да поднесат цветя. Това ще бъде жест срещу организираното по същото време шумно поклонение пред паметника на съветската окупация на България, озвучено с платена от руските пари музика.
Уважаеми Инджев тук се крият част от причините за състоянието на България:
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=17541841
Невероятен анализ, силни връзки между процесите, които стават в България и други точки по света. Това само Иво Инджев може да го направи /напише/.
Мъка ми е за българския футбол!
Уважаеми г-н Инджев,
Гордяла сьм се че сме “от една крьвна група”,не сьм горда само от това че и Вие и аз сме с пропиляни най-хубавите години живот поради комунизЬма и социализЬма,но никой не може да си избере родителите и времето когато да се роди.Пред пенсия сьм и едва посрещам всекидневните си разходи.Искам да прочета (и ако е вьзможно)да имам в библиотеката си “Течна дружба”.За сьжаление не можах да отделя или намеря пари за “Президент на РьБь”.От провинцията сьм.Имам молба да получа чрез пощата един екземпляр от “Течна дружба” и да я платя на вноски заедно с пощенските разходи.Убедена сьм че книгата си заслужава и наистина сьм притеснена че може да не бьде издадена.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=5493&rid=5124
Pozvoliavam si da protivoreche na Ljube i drugariaPutkin s gornoto chetivo. Izviniavaite drugarju Putkin za tova. Izviniavaite drugarju Goce, R. Ovch. Boko Magistralata. No niama kak da spestim istinata. Niama smisal ot Belene. Ako go postroite ste darjavni izmennici.
Bai Boiko ima tazi kniga. No dali ia e chel? Ako da, znachi e goliam lajec…
Господин Инджев, през 2010г. си купих вашите книги: ” Мълчанието е злото ” и ” Президент на Ръ Бъ “. Великолепни са! Всяка тема – точно в “десятката” и тази игра с думите… просто нямам думи и немея пред вашия талант. Дерзайте! Не ми досвидяха книгите и ги раздавах на почти всичките си колеги, защото това великолепно слово трябва да намира своите читатели. Всички много харесаха написаното и много често коментирахме книгите. Убеден съм, че и новата Ви книга ще бъде така великолепна! Ще си я купя веднага щом се появи в книжарниците. Не знам дали е възможно да пратя пари лично на вас и да я получа с автограф( ще изпратя пари и за доставката, разбира се). Ако, все пак, това Ви затруднява , ще Ви помоля да отговорите с няколко думи в блога, за да знам какво да сторя. Ще Ви бъда много признателен, каквото и да решите. Относно 9 и 17 май – имам огромно желание да присъствам и да се запозная с Вас и с много от достойните Българки и Българи, които ще бъдат там, но… в момента нямам финансова възможност да отида до София. Работя на две места, получавам 500лв, но ми остават само 200, като другите отиват за погасяване на заеми от банките. Ето до тук ни докара 9 септември и 9 май. Доста години се питах защо не ни дават шанс за достоен живот тези, от които зависи това. Та нали, за да се развива една икономика хората трябва да имат пари и да има потребление, което да движи тази икономика. Ами то било много ясно защо. На народа – средства само за най-мизерно съществуване, пардон-оцеляване, за да мисли угнетения само за най-насъщни потребности покрай физическото си оцеляване и да забрави, че освен тяло има и дух. Според мене, обаче има една невидима граница на човешката търпимост( за съжаление при нас Българите, поради ред причини през вековете тя е твърде разтеглива), и когато духът каже: – ” БАСТА”, дупе да им е яко на всички, които ни поставиха в това положение. Няма да ги спасят нито бодигардовете им, нито полицията им, нито кремълските им покровители. Всяко човешко същество има нужда от свобода и се стреми към нея. Свободата и достойнството, обаче са най-скъпото нещо на този свят, затова никой не ги дава даром. ЗА СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО СЕ ВОЮВА И ОТСТОЯВА!!! Уважаеми приятели, само с приказки и мрънкане нищо не се постига. За успеха на всяко начинание са необходими поне три основни неща – ОРГАНИЗАЦИЯ, ДИСЦИПЛИНА И ДЕЙСТВИЕ! Крайно време е да се поучим от арабите. Да не би на техните народи да им е по-леко с тези крадливи и уродливи династии, като нашите комунистичеки, но хората там се организират и ще пометат тези кръвопийци. Нека никой да не ме баламосва, че в България след 1989 управляваха различни правителства. Не, мили приятели. Имаше един момент през 1991-1992, когато огромното демократично цунами довлече със себе си и истински демократи и антикомунисти, които влязоха в различни власти, но само за няколко години съвсем целенасочено и организирано те бяха унищожени по най-различен начин. Добре смазваната комунистическа тоталитарна машина може и да се раздели на различни кланове, но все някои от тях управляваха, както и сега управляват България. Почти 99% от приватизацията отиде в тяхни ръце. След, като отново ни яхнаха и като ни подават сухия къшей хляб, за да имат все пак някакви поданици, които да им работят и да си плащат данъците, мисля, че тия комунистически отрепки се самозабравиха вече. По-вече от 66 г. я карат с “тъй ще е”. Време е да кажем нашето “ДО ТУК ЩЕ Е”. ” БАСТА “
Леле,леле,за каво гражданско общество става въпрос,като въобще няма общество. За какви медии става въпрос,след като и децата знаят,че те са собственост на комунистите и обслужват тей=хните интереси. И българите ще учат други народа,Боже пази
Selkor,
стига с тези “селски” номера!
Иво, точен си както винаги!
Бъди здрав!
Към dimamit:
Разбирам ви за финансовите затруднения, повярвайте…Мисля, че и издателството разбира. Доколкото знам, политиката на издателите е да се стреми да държи достъпни цени и да прави по-големи тиражи. “Течна дружба”, в която има приблизително два пъти повече текст от предишните ми две книги, вероятно ще бъде много малко по-скъпа…
А информацията за разпространението и продажбите ще бъде публикувана тук и на сайта на издателството. Останалото е работа на търговците ( предварителните индикации говорят за голям интерес на книжната борса)-не можем да ги накараме да направят нищо против волята им ( до други опитват- имам информация за опити да им бъде въздействано да не продават “Президент на РъБъ”: на представянето на книгата ми във Варна миналото лято няколко читатели споделиха лично наблюдения в това отношение).
БЛАГОДАРЯ!
Уважаеми Динамит,
думите Ви само потвърждават статията на Папакочев от препраткага от първия коментар. Дано гласовете на изборите ни стигнат, дано хората се събудят и гласуват за европейско бъдеще на България.
Къде е това гражданско общество в България,как може да се открие,или и то е секретно