Ако случайно в интервюто на продуцента на предаването „На инат” Красимир Ванков за в. „Марица”, публикувано в сайта БЛИЦ, може да бъде разпознат случаят с моето гостуване на въпросното магаре, когато бях поканен като външнополитически коментатор, но всъщност се оказах от самото начало атакуван с въпроси за моята биография ( на които вече бях отговорил при предишното ми гостуване), приемам също толкова случайно предизвикателството да отговоря в скромния си блог. Ето какво казва „бащата на Марк О`Селски” ( както го представят в интервюто):
„Красимир Ванков:
„Някои гости на Марк тъй се озлобяват от въпроси за миналото им, че се чудиш кой всъщност е магарето в ситуацията.„
– В “На инат” виртуалното магаре в костюм доста изпотява събеседниците си. На кого зададе най-неудобния въпрос? Има ли въпроси табу в шоуто?
– Да вярно е, че сме имали и такива гости, които са реагирали, меко казано, странно, но, в крайна сметка, всеки си носи автобиографията навсякъде. Той влиза в студиото и с постиженията си, но и с истории от живота му, с които не се гордее. Само че, като го питаме за тях, той или тя се обиждат и стават злобни, което ми е странно. Нещата стигат дотам, че започваш да се чудиш кой всъщност е магарето в ситуацията.
– Лесно ли се навиват известните да седнат на диванчето? Как водещият намира цаката на всеки?
– Не знам защо всички ме питат това. Ами нямаме проблеми с гостите. Каним ги най-официално, както във всяко друго предаване и не съм забелязал лично отношение от някого.”
Да, бях поканен най-официално и нямаше проблем. Близо половин час бях подложен на редакторски кръстосан разпит за Либия и Близкия изток, но сред десетките въпроси, които скорострелно ми зададоха зад кулисите, нямаше и намек за нещо друго. А то, другото нещо, се оказа не просто водещо в представянето ми пред публиката, но и фактологически невярно, базирано на някои фантазии от интернет, а най-вече именно злобно като обобщение ( три пъти, в рамките на броени секунди в така наречената моя „визитка” беше акцентирано върху „агент”, сякаш това е темата и е основната характеристика на моя живот). Но когато водещият избра да започне разговора с въпросчето дали един агент може да бъде защитник на свободата на словото, който с оказа „подсказан” в сайта на предаването от известния деец на червената пропагандна Иво Атанасов, реших да реагирам в духа на „каквото повикало…”. И сега , за пореден път ( защото в един сайт, явно свързан с „На инат”, бях обявен за „магаре” по този повод), моята самозащита бива обявена за „злобна”.
Не просто злобна, а злонамерена е идеята да поканиш събеседник с омайни комплименти, а всъщност да се опитваш да го омаскаряваш по чувствителен за него въпрос, който той е изяснил в същото това предаване не толкова отдавна. Много е лесно за хора без биография ( чиято „чистота” благодарение на това не е лична заслуга, а даденост извън волята им), да бъдат съдници до степен на гавра с „жертвите” им, от които се очаква да забавляват публиката с това. Но очевидно е трудно да си признаеш, че ставаш маша на такива, като Иво Атанасов и не случайно на тази тема мълчат гузно.
Удивително е да наблюдавам самочувствието на хора, които смятат, че публицистиката е като кукловодството. Дърпаш конците от анонимни позиции и гледаш сеир. Много удобно, но е малодушно и доста нечестно. Ако ставаш дума за шоу и забава, нямаше да има проблем. Но да се криеш, а да имаш претенцията да нищиш сериозни теми с подигравателен тон спрямо госта, когото си подмамил, е същото като сбъркания подход на Слави Трифонов от национална трибуна да проповядва „правилните решения” за държавата и народа. Но с една разлика и тя не е в полза на „На инат”: Трифонов може да е мегаломан, но поне застава с физиономията си зад доста от безумните си тези („България на три морета”, „България уби дете”, „ Македония…не знам какво си” и т.н.).
Ако пък най-случайно съм заподозрян като „злобен”, защото не си оставям магарето в калта, да попитам: що за злоба беше тъкмо на 17 май, почти паралелно с представянето на книгата ми „Течна дружба” пред паметника на съветската окупация ( а бяха се събрали стотици хора, всеки от които явно е с убеждения, от позицията на които има за какво да ме упреква биографично, но въпреки това бяха там!), от Нова телевизия избраха да покажат отново същото предаване с моя милост в „На инат”? И наистина ли си мислят, че постигат целта си да ме дискредитират? И ако съм им толкова важен, за да ме „цакат” по този начин в един от най-важните мигове в живота ми ( какъвто беше този 17 май) , защо не изпратиха камера да заснеме огромната опашка от чакащи автографи и да ме изобличат като злодей, които мъчи хората в дъжда?
Понеже не съм „баща” на нищо, освен на собствените си пет деца, мога да си позволя да посъветвам „бащите” с претенции да бъдат съдници от засада да бъдат така добри да се погледнат с очите на хората, които масово ме поздравяват за изключението от правилото: правилото е да се мазниш на водещия дори и да те плюе, защото си благодарен, че те показват по телевизора. Само че този шантаж е злоупотреба със зрителското доверие ( а не само на доверието на госта).
И накрая: ако ли пък случайно съм се припознал и интервюираният продуцент въобще, ама изобщо не визира моя милост, предлагам написаното по-горе да бъде възприемано като принципна позиция на един журналист с 30 годишна практика, който може да много грешен, но не приема безнаказано къчове (за кефа на тълпата), освен от светци. Който се има за светец, да продължава да се излага.
Ако писанията за шистовия газ са верни, “светците” ще изчезнат за няколко месеца.
т-н Инджев, разбирам че този въпрос ви е не само раздразнил, направо ви е вбесил, след като сте прозряли коварството в поканата да участвате в това предаване, но как биха реагирали, ако вместо това се бяхте засмяли и отговорили: че защо не, след като един агент може да стане лидер на партия, министър, че и президент на РъБъ. От ефира на такава гледана телевизия, дали този отговор не би ритнал с мъгарешки къч трудовата книжка на този коварен продуцент, а и Марк’о Селски дали нямаше да е сега заточен да влачи вагонетки в някоя мина
G-n Indjev, ne se zanimavaite s nizostta o’selska, tia niama krai i niama nikakav smisal za nikogo.
Horata se rajdat takiva i ostavat edni i sashti do kraia si, tele-vol.
Vashata misia ima smisal za smislenie hora, a te ne se podavat na nikakvi provokazii, za tiah neshtata sa iasni.
Nujdata ot hora kato vas e ogromna v nashata strana o’selska.
Мисля си, че толкова жалка става все повече действителността в България, че да имаме явление като Иво Инджев е цяло чудо. Щом толкова плюят, значи много си им нарушил хатъра. Както направиха и с Костов.
Къртиците не обичат да се показват – типично за възпитаниците на Петата колона.
Сега очаквам реакцията им за доставка на американско ядрено гориво.
Най-интересно ще стане ,ако американци строят Белене.
Дали ще продължават да защитават Втора атомна … по матросовски?
г-н Инджев,за всички които са гредали предаването вие бяхте моралния победител и се защитихте повече от достойно.Знам,че кагегорично отказвате ,но по-добра и печаливша от вашата кандидатура за президент няма за България!!
Каквото и да става,
супер брилянтен и талантлив журналист, Иво Инджев
си остава!!!
Книгата “Течна дружба” е страхотна.
Коментара на Влентина Маринова-21.19 ч. е много точен
Скандалното и недопустимо за една демократична страна предаване “Магарето (на) Иво Атанасов” безспорно потвърждава тезата, че “най-страшното нещо на този свят е да се родиш българин”. Навсякъде в цивилизования свят такъв даровит журналист и анализатор като Иво Инджев ще бъде гордостта на нацията. Само у нас по стар комунистически прийом новите комунисти го клеветят и оплюват, с цел да го набутат в ъгъла на страха, за да спре да пише и анализира. Това пък безспорно потвърждава тезата, че в България тече процес на пълзящ реваншистки неокомунизъм (или неофашизъм). Смехотворното в случая е това, че го обвиняват в сътрудничество с една наистина престъпна организация, на която активист е бил днешният Държавен глава на България. Считам, че цялата конспирация против Инджев е много слаб ход на неокомунистите, защото за него е много по-важно признанието на хората от опашката за автограф пред Паметника на съветската агресия (ПСА), отколкото мнението на продажните неокомунистически перекендета от журналистическата гилдия. А сред първите съзрях много познати физиономии на почтени и достойни хора, с които след рухването на Берлинската стена мечтаехме да демократизираме комунистическата ни Родина.
На президента на ръбъ, паметник трябва да се издигне, Иво. Ако той не беше той, Иво щеше да си е един чиновник, журналист, макар и кадърен, но обикновен , както биде наречен – безобиден журналист. Сега Иво се вписва в историята. Някой беше го написал- издигнах си паметник неръкотворен… Това направихте г-н Инджев, вписахте се в историята на България, мисля, че сред най-големите “българофили”.Всяка една позиция се позиционира в своето време. Стамболов е бил в своето си време, Ботев е бил в своето си време, Левски е бил в своето си време, Захари Стоянов е бил в своето си време, Бенковски е бил в своето си време… и, за да не си помисли някой, че правя четки на Иво Инджев, в своето време ще кажа, че не ми дреме кой какво мисли.
А ЗАЩО ИМА ВАШЕ ИНТЕРВЮ В БЛИТЦ?
Валентина,много сте права с първото си изречение (не искам да променям мнението Ви), но по отношение Костов не съм съгласен.Костов (едно време гласувах за него) хилядократно показа че работи за БСП.Костов говори добре и убедително,но в действията си е винаги в помощ на БСП.В речите си Костов е антикомунист за да държи част от десния електорат,но на практика е прикрит комунист.
Уважаеми Инджев,
в българската журналистика вече може спокойно да се говори за “Синдрома Васа Г”. Убеден съм, че вашият случай е свързан точно с този новооткрит синдром пълзящ по някои журналисти. Нещо като “луда крава” в Европа или “лудо магаре” в БГ. Единствено май Биволъ ни остана незасегнат от синдрома. А моето скромно мнение е, че да работиш във външното разузнаване в полза на интересите на България, без да продаваш кариерата и душата си на КГБ е нещо, с което човек би трябвало да се гордее. Успех Ви желая в борбата за биене на ваксина срещу гореспоменатата епидемия по дългоухите.
Г-н Инджев,
Купих си вчера книгата Ви “Течна дружба” и се надявам, че ще науча нови неща за историята на вечната дружба. Не я видях на Панаира на книгата, но я имаше в книжарницата “Сиела” в мола. Но за идиотското предаване не сте съвсем прав – никой не може да се скрие от миналото си, както би казал и Младич след 15 години бягство от правосъдието. Дали сте приел да бъдете агент, за да идете в Близкия изток или сте отишъл там, за да станете агент – това в момента няма голямо значение. Това, което има значение е, че сте единственият, който се е покаял публично. И точно заради това не бива да го правите повече. Сложете си изповедта на някое видно място в сайта и когато пак Ви направят постановка, посочете това място, за да четат хората. И напомнете, че НИТО ЕДИН от агентите, доносниците, разузнавачите и т.н. от бившата ДС не се покая, но за сметка на това и никой не ги атакува. Имате деца, съпруга, приятели, почитатели. Е, имате и врагове, но ако ги нямахте, щеше ли това да се дължи на принципи или на тяхната липса?
Не бях гледал това предаване преди. От любопитсво го намерих в Youtube. Това предаване и ведещия му са невероятно пошли, слабо интелигентни (да не кажа тъпи) и направо нагли в гонитбата на рейтинг. В България продължават да използват принципа на Нерон “Хляб и зрелище” за да държат хората послушни. Това ще работи докато има хляб.
Подкрепям напълно написаното от Валентина Маринова. Често се чудя защо хора като Иво Инджев не създават школа от свои ученици и последователи, но отговорът се налага от само себе си. Не е никак лесно да си Иво Инджев в България днес. Затова и мислещите хора го уважават два пъти повече. И никакви “магарета” и поръчкови предавания не могат да повлияят на това.
Г-н Инджев,
мисля, че НИКОЛАЙ ХРИСТОВ е прав. Не им се впрягайте – за всеки нормален човек реакцията на комунягите е категоричен индикатор /лакмус/. Щом беснеят и ругаят – на прав път си. Започнат ли да те приемат и да те хвалят – значи някъде си сгрешил.
Някой беше казал – силните духом се разделят с миналото си с усмивка. Вече прочетохте страницата – затворете я.
Разполагате с доверието, уважението и безкористните симпатии на хиляди интелигентни, здравомислещи и честни българи! Прекланяме се пред смелата Ви гражданска позиция и безспорния Ви талант! Кой съвременен политик или журналист може да се похвали с подобна кохорта от симпатизанти и последователи?
Така, че смело напред, с гордо вдигната глава!
Срещу комунягите – ирония и сарказъм /отнемете им възможността да се вземат насериозно/. Вие сте силен и можете да постигнете това.
Гордея се, че имам сънародник като Вас! Гордея се, че Ви познавам!
Желая здраве на Вас и всички, които Ви обичат!
Към Тодор Христов:
Откъде личи, че се “крия” от миналото си- от това , че съм го коментирал десетки пъти публично ( но не желая да рагирам на всяко натискане на пружинката от страна на поредния желаещ да се позабавлява за моя сметка) , включително и преди обявяването от комисията ли?
С тази забележка на практика се присъединявате към аргументацията на онези, които се опитват да ме уязвят по този въпрос под формата на (уж) добронамерен съвет. “Благодаря” за сравнението с Младич…
Към Дакар:
Може би…, но не съм “работил” за външното разузнаване- и до днес недоумявам за какво съм им бил нужен “по документи”, при положение , че нито веднъж под никаква форма не са ми поставяли някаква “задача”( от самото начало им дадох да разберат, че не ставам за доносник и след един пробен намек ме оставиха на мира и по този въпрос)- а и нямаше как, не съм бил обучаван, школуван или хоноруван ( въпреки лъжите, които с търкалят по този въпрос в мрежата – в. “Стандарт” дори нагло излъга, че съм било получавал заплата на базата на съобщението на комисията, че някой е получавал някакви средства “във връзка” с мен и ми отказа право на отговор). Бил съм на невероятни места и в невероятни ситуации в Ливан, но нито веднъж хората от посолството не са се поинтересували да им споделя нещо. Пишех си задължителните материали за БТА, където ” неудобните” за публична консумация мои наблюдения отиваха в т.н. секретни бюлетини за ползване на привилегированата каста в държавата, на която се позволяваше да знае истината. Не е чудно, че тъкмо най-информираните хора в държавата се оказаха и най-подготвените да овладеят “прехода”, нали!? А такива, като мен, които не пожелаха да им играят по свирката, бяха отсвирени, но за допълнително “наказание” ги бутат непрекъснато в кюпа на обобщението, че всички били маскари – зер , няма по-голяма омаскаряване от това, да оприличат на себе си хора, които не искат да приличат на тях.
Моето мнение, което не мога да докажа, е че тогавашните служби на България са се интересували в Близкия изток приоритетно от съвсем други неща, а не от някаква си гражданска война и други подобни дреболии: през Близкия изток са преминавали вероятно най-важните канали за пране на пари, контрабанда на оръжие и наркотици и всички те са “прокопани”, и охранявани от верни другари на ДС (какъвто никога не съм бил- щях да знам и да кажа повече, ако можех). Убеден съм, че и днес мафията ги ползва…Ако има страховита тайна от миналото с ключово значение за настоящето ни, това е именно тази приемственост, но по въпроса никой по веригата няма интерес да говори – от страх, лоялност и най-вече заради пари. Много пари, предполагам.
Радвам се, че най- после маските паднаха и зад тях изскочи “злодей, които мъчи хората в дъжда”. При това тайно, без нито една от иначе гръмогласните телевизии да се намесят. Следователно вече е най- добре… “танковете да дойдат”… И аз да се запиша в хора на “жертвите” на автора и неговата “Течната дружба”!
навремето имаше един виц за ниагарския водопад…млада репортиерка пита един господин за какво си мисли докато наблюдава величествената гледка и най неочаквано човекът отговори: – за секс, същисаната питаща се опулила от изненада, а той казал: аз госпожице каквото и да гледам мисля за секс, за този виц с сетих като прочетох поста на ИСКАР дето едно време гласувал за костов та и той така за каквото и да се говори пак костов, ей някои хора просто са обсебени
Към ИСКАР
Аргументите на УВАЖАЕМАТА ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА се основават на базата на неоспорими факти, а Вашите “бръщолевения” са плод на лъжливи, провокативни и празни приказки. Как може да твърдите, че ИВАН КОСТОВ е в услуга на БКП, след като той е един от най последователните и непримирими опоненти (не искам да употребя демата “врагове”), на комунистическата идеология, която доведе България до три икиномически национални катастрофи вкл. и до сегашното състояние само за малко повече от 20 години. И въпрос с “понижена трудност: познай КОЙ я измъкна от това състояние през 1997 г. и кой се опитва и сега да го направи безрезултано поради управляващото в момента също “прокомунистическо правителство”. Ти задавал ли си си въпроса: Защо лидерите на БСП и техните подръжници,в продължение на повече от 20 год.(дори и преди да стане министър-председател и лидер на СДС) смятат ИВАН КОСТОВ за враг № 1 и не жалят средства (пари, поставени лица, агенти, провокатори, ренегати, платени медии и журналисти, “социолози” и т.н.) за да го очернят и компроментират? Отговорът на този въпрос е съвсем ясен и е оценка за “политическа зрялост” на отделния индивид и на обществото, като цяло. Още веднъж изказвам УВАЖЕНИЕТО си към ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА.
Благодаря на Д.НЕНОВА за коментара и. Тя ме подсети да добавя към казаното по-горе и това, че НИЕ, които и преди и сега гласуваме за “Синята коалиция” начело с ИВАН КОСТОВ не се нуждаем от подкрепата на такива като ИСКАР, но за съжаление всички понасят последствията от грешния си избор. Или както е казано: НАРОДА ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ СИ. Нужно е “ОТРЕЗНЯВАНЕ” след дългия период на “МАХМУРЛУК”.
Иво,дори да не получа право на коментар 🙂 – е хубаво да споделя с теб ,че имам приятели ,които носят миналото си подобаващо :гледат ме право в очите и умеят да не се обясняват когато си спомняме за това,което беше и често обсъждаме това което Е и мислим за грешките си като говорим за тях и така:с чувство за хумор ,което е израз на необремененост ,а не толкова е израз на невинност ,на наивност или каквото там още ни дойде на ум ,но неподхождащо за безгрешните по отношение на даден избор,все пак.Поздравявам те за откритата позиция и ти пожелавам повече чувство за хумор щото когато си усмихнат …грееш!
Ima 2 neosporimi fakta, koito govoriat protiv tezata ti, che Ivan Kostov e chovek na BKP:
1. Barzinata, s koiato postavi BG na evropeiskia kolovoz (tova protivorechi diametralno na celite na BSP-DS i chefovete im ot Moskva, koito i sega stradat ot chlenstvoto ni v ES i NATO);
2. Ogromnite finansovi sredstva, koito poslednite hvarliha da mahnat Kostov ot upravlenieto i slojat na miastoto mu marionetkata si Simeon Koburgotev.
Г-н Инджев, чета написаното от Вас в отговор на написаното от г-н Тодор Христов и не мога да видя тази връзка, която виждате Вие. Човекът не Ви сравнява с Младич, а Ви дава полезен съвет: пуснете в сайта си обяснение, което да е лесно достъпно за всеки, примерно ivo.bg/zashto и си гледайте кефа. Защото нито един от бившите (?) агенти на ДС не се разкая за службата си, нито един не каза “Да, аз изпълнявах задълженията си с желание” и т.н., докато Вие поне обяснихте ЗАЩО сте се съгласил да бъдете сътрудник или както се казва – няма значение, само не се нахвърляйте за неправилно използваната дума. За разлика от Вас, други журналисти продължават да живеят удобно, без да се замислят дали някой е пострадал от техните доноси.
Малко преигравате с обидата и реакцията си на провокациите, а понякога и на добронамерените думи – не е хубаво това, защото само излишно настройвате срещу себе си обикновените хора.
Гледах гостуването в ТВ7 на Иво Инджев.
Комунистите този път се бяха подготвили по-добре,ехидно-предизвикателната жена-водеща,която не притежава нищо женско ,отново провокира и обиди госта. Тя го определи като „русофоб“ чрез гласа на спикер,тя го представи задължително и като агент на ДС,въпреки,че този факт е казван милион пъти. Тя определи представявнето на книгата като многолюдно,а всъщност имаше само няколкостотин човека. И някои язвителни подмятания. Рзговор по същността на книгата не беше проведен,само се спомена нещо в исторически план,АЕЦ-а и съвсем бегло за болшевишката окупация. Режисурата на комунистите беше на много вискоко ниво. Уж ,налице е обективност в отразяваенто на една книга,а всъщност задължително беше представена т.нар. „визитка“ на г-н Инджев,със задължителното припомняне,че е бил агент на ДС. За пореден пт,пак е налице подхлъзване на автора. Жалко…
Иво,точно ти ли не знаеш,че всички медии в България са собственост на комунистите? Ами щом ти не го усещаш,кой ще го усеща,онзи мизерник-Магарето,дето по същия начин те хлъзгаше и издевателстуваше над теб. Не се занасяй с комунистите, техните номера са неизчерпаеми. А следващия път като влезеш в някое сдудио,изкрещи им веднага,че си бил агент,за да не очкват ефект от елмента на изненандата,тогава ти ще ги подхлъзнеш.
С цялото си уважение към г-н Инджев.Харесва ми коментара на г-н Николай Христов.Можеше да се дадат много повече примери на огромната кохорта от агенти,които все още най-безцеремонно контролират и тровят нашия живот и през тези 21 години на прехода.За голямо съажление мисля,че никога няма да се отървем от тях.Имах някакви надежди,но вече съм се отчаял.Няма спасение от тях и техните наследници.Подкрепям мнението на г-н Алеко за коментара на г-н Тодор Христов.Прочетох го два пъти и не виждам нищо негативно в него,дори напротив-много е добронамерен.Напълно се солидаризирам с мненията на г-н инж.Симеонов по отношение на Иван Костов.Дано Интернет помогне на много хора да прогледнат!
Въпреки петната в Вашата биография,г-н Инджев, вярвам във Вашата искреност и добронамереност.Уважавам Ви за правилните позиции по всички (почти)
жизнени проблеми на българското общество, себеизгодно експлоатирани от политиците. Продължавайте да громите подкупените, чуждите агенти,демагозите и откровените крадци- аз съм с вас! Ангелов-Пулиев.
Мисля че е крайно време някой талантлив и честен журналист, историк или писател да разследва/анализира/обобщи съдбите на свързаните с ДС и какво е значението на тези съдби за сегашното общество.