Електронното издание e-vestnik на Иван Бакалов е сред малкото трибуни на последователната ( уви, лична!) битка срещу корупцията и подмазвачеството в българските медии, болни от тежка форма на цинизъм под формата на солидарно премълчаване на всичко това в интерес…на собствения интерес. Във връзка с „казуса Васа Ганчева”, когато на повърхността се подаде грозният връх на този айсбег на подкупността, Иван Бакалов публикува поместена преди 3 години статия със заглавие: „Разобличете комисионера журналист!”. В нея журналистката от в. „Сега”Елена Кодинова споделя:
„Публична тайна в гилдията е, че комисионерството сред журналистите процъфтява.На всички нива. Репортери си допълват доходите, като примерно пробутват непрекъснато някой политик на страниците на вестника си. Или на екрана на телевизията си. …Колкото по-нагоре в йерархията се отива, толкова комисионерството става по-едро. Главни редактори често карат млади, нахъсани репортери да им правят разследвания, които после никога не излизат. Показват се на четири очи на засегнатата страна, тя си плаща и готово. Може да се продаде и цялата медия. Като много млада при постъпването си в един вестник минах на инструктаж при главния редактор, който ми обясни “коя политическа сила обичаме, към коя сме неутрални и коя откровено мразим.” С напредването на годините си установявах тези неща и сама. Днес всеки колега с поне 5 години стаж може да познае от първи ред платената дописка. И от прочитането на един брой – уклона на изданието. В телевизиите пък е още по-лесно.
…сред колегията има омерта – журналистът никога не е виновен.
Дори когато на всички ни е ясно, че обслужва срещу заплащане. И аз като всички си мълча за подкупните имена, които знам. И тайно си мечтая най-накрая някой омаскарен по поръчка да унищожи публично журналиста комисионер. За да започнем и ние да говорим спокойно за подкупността в гилдията и да не я толерираме. Сега тя ни респектира. Колеги със заплати колкото нашите демонстрират такъв стандарт на живот, сякаш са собственици, а не служители на медията. И ни се присмиват.”
В своята изповед журналистката разказва как първо е била заплашвана, а после и примамвана с цели 300 000 евро от заместник-министър, които искал да спре разследване срещу него като й внушавал да си направи фондация, за да може да й преведе въпросната сума от европейски фондове, отпускани за писане на проекти! Признавам си, че съм впечатлен. А предполагам – и повечето от читателите. Какъв размах, каква изобретателност, каква щедрост ( с парите на европейските данъкоплатци)!
Е-vestnik обяснява, че препечатват текста заради неговата актуалност и че авторката отказала да съобщи и сега кой е споменатият в статията зам.-министър. Според e-vestnik обаче става дума за „бивш зам.-министър на земеделието от Пловдив, свързан с една царска партия.”
В книгата си „Течна дружба” съм дал примери и съм споменал доста имена на колеги, които пишат поръчкови статии и правят такива телевизионни репортажи ( за които е сигурно, че са платени на самата телевизия, в случая конкретно на БТВ – твърде колективно нещо е телевизионното „творчество”). Припомням това, за до покажа, че все пак е възможно да се говори и пише без заобикалки по темата ( не е упрек към Елена Кодинова, разбирам я…). Един от посочените от мен автори на поръчани статии, очевидно пропагандиращ интересите на руското ядрено лоби, е колега на авторката във в. „Сега” и е дори преподавател по журналистика в Софийския университет – можете да го видите често на телевизионния екран като коментатор по европейските въпроси! Да, не съм му „светил” и доказателствата са ми косвени, но съм осветил достатъчно добре истинския смисъл на голяма негова статия, анализирана специално за случая от ядрен експерт. И какво от това? Когато отказах по този повод на сутрешния блок на БНТ да седна с този човек в едно студио, май ми се обидиха. Накривих им капата, сам си се „маргинализирах”, като го оставих да бъде единствен гост на предаването: човекът си беше поканен и си дефилира „експертно” пред националната аудитория!
Още една част от изповедта на (непознатата ми лично) журналистка си заслужава вниманието, защото звучи искрено и е „обяснителната част” на въпроса:
„Аз не отказвам да ме купят, защото съм светица безсребърница (напротив, обичам парите и добрия живот), а защото съм разумна. Защото знам, че взема ли пари веднъж, само веднъж, дори и малка сума, ставам пушечно месо. Обслужа ли само една частна кауза без обществено значение, използвам ли медията, в която работя, за налагане на нечие влияние срещу сумичка за мен – оттам нататък мога да чакам да ме пребият, да ме залеят с киселина, да ми гърмят апартамента. Край с неприкосновеността ми! Влизам в тяхната престъпна парадигма, а там всичко е позволено и безнаказано. Ако съм платен журналист и да ме пребият, аз никога няма да си търся правата и никога няма да разкрия пред полицията кой и защо ме е пребил.
Моята неподкупност е най-добрият ми бодигард
Никой не е толкова луд, дори и наглите бизнесмени и висши държавни служители, че да ми посегнат физически, ако пиша нещо срещу тях със солидни професионални журналистически доказателства. Имат си много по-рафинирани начини да ме смажат. Могат да направят така, че статиите ми да останат без последствия или нито един мой материал повече да не излезе никъде, никой повече да не ми дава информация, да ме маргинализират, да ме изхвърлят от професията. А това би било много по-страшно за мен. Като така хубаво могат да ми съсипят живота, защо да си цапат ръцете да бият дребна риба като мен? Биха ме пребили, за да предупредят някой мой едър благодетел, който ми поръчва компромати, преоблечени като “разследвания”, но не заради самата мен.”
Ето такива страшни неща ( изразът е на авторката и не го слагам в кавички, за да не прозвучи като иронизиране) се случват в българската журналистика и те са пред очите на всички. Както много пъти съм казвал и писал, тъкмо маргинализирането на неудобните и непослушните журналисти е основното оръжие на съвременната цензура. Ако някой си е мислел, че се самодраматизирам от лични позиции, сега може да види (поне) още едно солидарно мнение.
За голямо съжаление освен неподкупността, другият „бодигард”, свързан с тази неподкупност, на един съвременен български журналист е и (загатнатата в статията) финансова несъстоятелност. Не е за хвалба, но неподкупният се бори за житейското си оцеляване и по това може да бъде разпознат ( е, възможно е и да е страшно безинтересен за онези с парите, заделени за подкупи…). Защото заплащането за „нормална” журналистическа дейност у нас е жалко, а пък да се бориш на фронта на „самофинансирането” на т.н. свободна практика, е направо обречена кауза.
Като съм тръгнал да споделям, да кажа на завистниците, които се опитват да ме заяждат ( анонимно): дори и от хонорари на книги, които се превръщат в бестселъри ( с излизането си „Течна дружба” оглави класацията на най-голямата верига книжарници тази година, както миналата година стана с „Президент на РъБъ”), не се „забогатява”, ако това е единственият ти стабилен доход за годината, защо тя, годината, има 12 месеца, през които сметките безмилостно те посещават без да питат ти от кои си- от подкупните или от „разумните”( по израза на Елена Кодинова). И какво излиза: „разумните” всъщност са страхливи, не искат да стават зависими и по този начин да се превърнат в плячка на хората с парите. А „неразумните” са смели: продават се и не им пука!
Зад този абсурд прозира цялата обърната пирамида на ценностите.Ако се преборим поне за това за добър журналист да престане да се води онзи, който е смятан за такъв и от „елита” (поради гарантирания комфорт за политиците в студиото), ще бъде едно добро начало. За подобна операция по прекратяване на порочното състезание на рейтингите на публицистичните предавания според тяхната гледаемост ( а всички зяпат „елита”, нали!), се иска нещо повече от нашето гарантирано гражданско презрение към въпросния абсурд. Както за всичко останало и тук се иска политическа воля по върховете на България, които действат корумпиращо с тона, който задават по веригата на зависимостите. Тази глава отдавна се вмирисала. Не само гущерът трябва да отреже опашката си ( както предлагаше покойният бос на Мултигруп Илия Павлов) – самата глава има нужда от операция с електорални средства.
Г-н Инджев, предполагам имате желание за интервю с г-н Борисов. Личното ми впечатление е, че той не отказва на никого. За мен ще е интересен един диалог между него и вас в рамките на интервю. Предполагам, че не е нужно да сте част от медия, за да се опитате да се свържете и предложите на премиера такова интервю. В последствие съм сигурен, че доста читатели биха отделили време да изгледат/прочетат такова интервю онлайн.
Интересно ми е, какво мислите по въпроса.
Благодаря ви предварително за отговора.
по кръчмите ще ги познаете, колкото по “голям” журналист, толкова по скъпа кръчма посещава, това ли означава …”нахранете журналистите”, ама нейсе отдавна
беше,
на васа ганчева, просто и “скроиха кюляфа” собственици на ток шоута, който тя с основание плюеше по вестници разни, естествено не я оправдавам и случката е срамна, но нека по този повод да се коменрира явлението и неговата масовост, защото е очевидно да не кажем очеизвадно, медиите у нас са ПР агенции, които ни назначават министър-председатели и заедно със съдебната система са един от големите проблеми на обществото
Интересно е да се види, дали наистина ще се разгори медиен спор. Лично аз се съмнявам, тъй като глсност се позволява само на финансово = политически обвързани “журналисти”. Да не забравяме, че Васа се пазареше само за себе си. Ако случая бе свъзан с финансово_политическата мафия, никой “смел” телевизионен деятел нямаше да я атакува.
“…). И какво излиза: „разумните” всъщност са страхливи, не скат да стават зависими и по този начин да се превърнат в плячка на хората с парите. А „неразумните” са смели: продават се и не им пука!…”
Иво,раз-Умните у нас смятат ,според поета -за луди :),а Не-раз…са закоравели престъпници,май и затова пак наш поет е прозрял в “Септември” и това, с което червените спекулират:”ше бъде”!,а иначе животът на един човек е твърде кратък за да съхрани самия той ценностите и традицията такава:да раздаваме:)/щедро!/ медали за стойности т.е. за това което имаме,получаваме като богатство и го носим у себе си и с което именно допринасяме за обогатяване на обществото ни.
Поздрави за теб и за Елена !
http://www.windowsmedia.com/radioui/home.aspx?g=newage&culture=bg-bg
Преди време, руското ядрено лоби- (РЯЛ) се опита да подкупи радиото-“Дойче Веле” (немската вълна), но попадна на камък (немски камък)!
Със сигурност, няма да пуснете коментара ми, но да се пробвам ….
Към моя обич
prostak66@gmail.com
Точно така, със сигурност не си общувам с простаци.
ех живот…живот,,Каква стана тя,ми много ясно че всичко е за пари,в тая мизерия дето живеем ,ще направя всичко за пари,и ЗАЩО,защо ли?Ето защо-Преди малко по някакво ТВ предаване се обади един господин-дядо някакъв,и каза ЯМ по една кофичка мляко на ден,и малко хляб,но ще гласувам за всеки само да не е комунист…Ето защо колко е жалко в БЪГЪ да отстояваш позиции,нима днес не се нагледахме на успели подмазвачи и лизачи на задници,ето-АЗ се изморих да съм съвестна,ще търся и аз успеха….,с идеализъм не се храни семейство…Успех Иво
Това, може би няма пряка връзка с поставената тема, но все пак е свързано с медиен “слугинаж”. Преди малко в новините чух, че в свое днешно изявление, ББ е казал, че ИВАН КОСТОВ не разбирал от икономика, тъй като в учебниците по “полит.икономия” това не се изучавало. О-о-о !! Ужас !! Може би тези науки “икономика на капитал.” се е изучава най-добре и най-задълбочено в милиционерскто училище в Симеоново или в пожарникарското училище. Излиза, че един тъп милиционер (не казвам истински полицай, такъв какъвто не е ББ)и един тъп пожарникар (не искам да обидя истинските пожарникари, на които се прекланям), може да бъде по голям специалист от един учен, който се е доказал в практиката (министър на финансите и много, много успешен министър-председател) в условия на фалирала държава. ОТ ТОВА ПО-ГОЛЯМА НАГЛОСТ и ПРОСТОТИЯ ЕДВА ЛИ МОЖЕ ДА ИМА. И в този случай, ако има истинска независима журналистика и обективни журналисти, реакциите трябва да бъдат моментални и да поставят “нарциса” ББ на мястото му. На същия господин, някой трябва да му обясни, че и в учебниците по “полит-икономия”, основния раздел е свързан с полит-икономията на капитализма и макар разработена от Маркс и Енгелс на базата на други философи преди тях, има много верни и точни постановки и закони отнасящи се и за съвременното икономическо развитие. Но това за невежите е четиво подобно на “китайската писменност”. Може бе ББ владее и тази “писменност”.
Ти си най-ужасното лайно от КДС. По- ужасен и по-безскрупулен от Царя, от хахото Ф. Димитров, от Костов, от Коце. Те имат “цвят”, а ти си ЛАЙНЯН.
Към baruh
baruhspinoza@gmail.co
Ехааа, каква изисканост…май започвам да вярвам, че не съм им съвсем безраличен на озверелите другари!Защо ли?
И ценсура си имаш даже. Your comment is awaiting moderation. Ами Вазов си го е казал: “Вестникар ли?”. И Алеко. Ти си обида за въздуха, който дишаме.
към baruh
Ако има цензура (не “ценсура”) бе тъпако!, щяха ли да бъдат публикувани простотиите ти в този сайт. А що се отнася за Вазов и Алеко, просто не осквернявай имената им. Това са свети имена, за които ти нямаш никаква представа или ако имаш такава, тя е напълно извратена.
Винаги ми е било интересно, какви източници използва един разследващ журналист. Ще ви дам един пример.
Много обичам немското списание Шпигел(Der Spiegel). Там такива потресаващи материали съм чел, че грамите от американското посолство в София са като приказки от хиляда и една нощ. В какви детайли се пишеше за убийството на Уве Баршел(Министър-председателят на провинция Шлезвиг-Холщайн), за скандала с Еър Канада, който доведе до оставката на премиера на Канада Брайън Мълроуни, че направо тръпки да те побият. Като че ли секретни служби са им подхвърляли документи за публикуване.
Инджев, не е честно да пускаш такива коментари само когато говорим за медии. 😉
Yan, как се “досети” че Борисов не отказва интервю на никого и НИКОГА неговите интервюта нямат сценарий? Yan, определено се опитваш да манипулираш, най-малко защото когато е непоготвен ТОЙ ръси най-много глупости.Само дето не тук е мястото за такива евтини номера като твоите, Yan!
Г-н Инджев, благодаря, че сте споменали статията ми. За съжаление преди около три години почти никой не й обърна внимание, макар тогава страната да се тресеше от скандала “Коритаров”.
И само ако някой си мисли, че нещо се фукам – да обясня, че сумата от 300 000 евро никога нямаше да ми бъде дадена и аз много добре го знаех още тогава. С нея трябваше да бъда впечатлена, защото аз очевидно пушех български цигари и общата стойност на дрехите по мен не надвишаваше 100 лв. Предполагаше се, че на това ще клъвна.
За съжаление, българският журналист е беден и според мен умишлено е държан такъв. Така че наистина дилемата е тази – или се продаваш, или си броиш стотинките преди заплата. Аз предпочитам да не се оглеждам непрекъснато и да не ставам за смях.
Отказвам полемика с такова рядко ***** като Baruh. Целта на такъв екземпляр е да нацапа и вмирише гадно опонента си със собствената мръсотия.
И само да допълня, че името няма да го съобщя никога, както и имената на колегите, които ми прочетоха тогава като получатели на еврофондове, защото не искам да доставям на никого удоволствието да ме осъди невинна. Не стига, че не взех парите, ами сега и да плащам глоба. Няма нужда от това. Ако някога успея да събера убедителни журналистически доказателства за нещо подобно, не само ще публикувам имена и снимки, ами с гордост ще се подпиша отдолу и ще ви пиша, за да препубликувате материала.
Към Елена Кодинова:
Ами да, тези “дребни” неща от бита и душевността на българския народ, за които споменавате като собствени ориентири, говорят за това, че все пак е възможно да се работи и живее почтено извън заробващата ( душата) лакомия на всекидневието.
Личният избор да бъдеш почтен ( въпреки всичко) е трудна работа. Но пък усещането за тъкмо ТАЗИ добре свършена работа е несравнимо с кефа от пиянството и плюскането, платени от медийните робовладелци.
Иво, с наближаването на края на Първановото президентсване изглежда, че българските медии набират смелост или просто пак се опитват да печелят точки за рейтинг:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9295§ionid=5&id=0000901
Преди време в някакъв форум имало раздел(не топик???) “Медиите, като срамна болест”. Участниците коментирали поръчково поведение на журналисти и медии. Като се понасъбрали повечко страници форума бил хакнат и коментариите се загубили.
Понякога прочитам нещо интересно, като написаното от Кодинаова,за журналистите, медиите и собствениците им, но след време трудно се открива затрупано под куп претиражирана плява.
Може ли да има истинска Свобода на словото, ако собственика на медията прокарва определена политика? А ако всички собственици на медии са от един клан, клуб, котило ?
При това положение дали е лесен изборът между бедната почтеност “с дрешки за 100лв на гърба” или издайническата, по стандарта на живот, продажност? Не знам, но виждам, че свестните хора запомнят имената на честните журналисти. А ония другите ако ще и да ги хвалят подобните им, и “черноризци” да им раздават – все тая. Най-накрая пак стигат на хала на Веса Ганчева.
Не мога да не изразя задоволството си от прочитането на статията най-малкото заради факта че автора предлага на вниманито на читателите една нова за блога и много нашумяла тема.Чистоплътността на четвъртата власт.Интересно ми беше да прочета и коментара на цитираната журналистка.Сега си мисля добре че не ми се налага да си изкарвам прехраната като журналист.Не им е лесно да останат неизцапани от …..
И разбира се прави чест на почтенните журналисти които въпреки пречките и съблазните успяват да отстоят собственото си мнение и да държат нас читателите информирани за нередните неща които не винаги виждаме но усещаме със сетивата си.
До BARUH:
Ти пък смрадливо влечуго, от кой кенеф изпълзя?!
Ухх,как мирише!!!
🙂
Г-н Инджев,
Чета редовно Вашите материали (предимно в kafene.net) и те са част от информацията за положението в България, която “консумирам” от Интернет. Това пък, което чрез Интернет чета в повечето от останалите “медии”, просто потвърждава казаното в горната статия.
Факт е, че никоя от масмедиите (вестници, телевизия. радио) и съответно журналистите работещи там, не коментират събития около паметника на красната армия в София. Това доказва, че масмедиите у нас тотално се финансират от Москва, а директорите на националното радио и телевизия са номенклатура на Петата колона. А другарката им Веса Ганчева просто е решила да изкара някой лев отгоре.
“Безсънието на гладните-най-честната телевизия.”
В Банкя на пазарчето, зад минералната баня, са пуснали молитвени килимчета, втора употреба, на народни цени. Уррр народе на ефтинията, щото и бат Бойко щял да си направи минаре в градината с картофите; молитвите са разрешени, уредбата е супер, и няма ограничение за децибелите!
Това не са медии, а манипулатори. Особено пък Btv. Срещу възнаграждение. Но да му мислят тези дето ги гледат и възхищават. Въпросът е отново “свободата” или “салама”. Кой от каквото има нужда.
Ботев добре го е казал в Борба
“…Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи…”
и сигурно се е обърнал хиляди пъти в гроба за последните 20 години.
драги читатели,
определени журналисти са в списъците за вечна хранилка на червени партийни перачници, наречени “вестници”. Васа е от тази порода. То е ясно от пръв поглед.
А на другите, по-нисшите, но пак от някакви “списъци”, им дават папки с “разкрития”. Е, за какво да им плащат? Че те от въпросната перачница получават заплати към 5 бона без хонорарите!
И друго. На “редовите”, дето едва връзват хилядарка заплата с хонорарите, се предлагат също някакви “разкрития”, но срещу… заплащане от самия журналист!!! Наглост комунистическа и десераска! Тоест, за да имат “конкурентни” материали и да се задържат на мижавата си работица, редовите журналисти си вадят от джоба спечелените с къртовски труд пари. Така заплащат и задържането си на работа на неизвестните червени барони, които са собствениците в сянка на червено-жълитте перачници.
Ако някой редови журналист успее с кански усилия да се добере до някаква обществено значима тема, по веригата изведнъж се появяват десетки посредници, до един свързани с ДС и “майка” й, които го смучат за “сензационната информация”.
Горко на честните и неноменклатурните – бедност и опъване до гроб!
Нямам нищо общо с журналистиката, но все пак познававам няколко журналисти и тезата на Весела Страдалска напълно се покрива с представата ми за тяхната злощастна участ! Участ, определена от изверги за всички нас, българите.
Бих искал да продължа темата с изявата на Меглена Кунева в шоуто на политическата проститутка Слави.Много зле скроено и зле изпълнено порно платено от гоце и сие.
Към Priest Heredia
Защо ли журналистите бягат от споменаване фамилията на Кунева по съпруг??? – за да се забрави от колко високо ниво на БКП номенклатурата произлиза.