Грузия приравни съветската символика към фашистката. В страната ще бъдат унищожени всички паметници от времето на СССР. Ще бъдат сменени имената на улиците, свързани с комунистическото минало.
Ние на чия страна сме в тази схватка между малък народ и агресивна империя?
Понеже днес тук няма кой да отговори, да си представим какво би казал вчера ( там, в „онази България”) Яворов:
„Арменци
( Грузинци- бел. авт.)
Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик …”
Тази битка се води на отсрещния бряг на Черно море, където :
( „Заточеници”)
„От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой – съдба завидна! –
край твоя свят олтар.”
Можехме и ние, но сме по-скоро „заточеници” в собствената си страна поради „предател клет”!
Ето това е наистина в десетката на десетката! Браво на грузинците! Браво и на теб, Иво!
Ich bin ein Georgier …… малко по JFK
ПРЕДАТЕЛ КЛЕТ-ПРЕДАТЕЛИ КЛЕТИ!
Хр. Ботев: Лъжа и робство на тая пуста земя царува!
Уважаеми Инджев,
Христо Ботев дава отговорите на поколенията (да се чуди човек дали поетът не ни гледа сега и не е написал стиховете си днес):
БОРБА
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
“Бой се от бога, почитай царя!”
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
“Боже, помилуй – грешен съм азе”
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: “Хляб или свинец!”
Ето подходящ, универсален критерий за успешната и НЕОБРАТИМА декомунизация на една страна и откъсването и от пагубното влияние на путинова Русия.
Критерий, приложим в пълна степен и за нашата страна.
А пред грузинците и техните управляващи – ПОКЛОН!
Какво да коментира човек: Жалко но факт!
За цивилизования свят отдавна комунизма е синоним на варварство,както и фашизма.В цивилизования свят няма паметници на варварщината.В Грузия ,а и в България няма и не знам да е имало паметници на фашизма,но паметници на съветския комунизъм колкото щеш…Дори и да не ги гледаме ,те подмолно работят в полза на варварството.Философията и естетиката им е такава.А и мащабите им са такива ,че минават през периферното ни зрение .Ежедневно!
Хляб и сол ще ядеш,
Путин щом ковеш.
Я стани наш,
да те правим богаташ!
“В страната ще бъдат Бунищожени всички паметници от времето на СССР……”
Ето, това е един достоен народ! Разбрах го още в началото на демокрацията, грунзинците веднаг а направиха покъртителния филм ПОКАЯНИЕ, помните ли го? Направо шедьовър! И до днес помня повечето покъртителни сцени, паралелът Сталин-Хитлер, разрушаването на храмовете и унищожаването на интелигенцията…. Те го направиха, ние нищо не направихме за да измием срама, да почетем жертвите… и все още нищо не правим на държавно ниво, много тъжно наистина.
Дали това ще бъде отразено от медиите? Едва ли? тук направо си е пустиня накаква.
Слава Богу, че имаме Иво Инджев да тръби в пустинята, да ни буди!…
“На эти печальные размышления навели меня наблюдения за событиями в Болгарии, где в минувшее воскресенье состоялись парламентские выборы. Результаты выборов означали уход в отставку кабинета Сергея Станишева, единственного в Европе, и скорее всего в мире, правительства, которое искренне и в значительной степени бескорыстно симпатизировало России. Оппоненты 4 года критиковали этот кабинет за то, что он «сформирован одним русским, одним турком и царем неизвестной национальности».
«Русский» — это премьер Сергей Станишев, родившийся на территории СССР, закончивший истфак МГУ, говорящий на русском как на родном и до 1996 года бывший гражданином сначала СССР, а затем России. Что же касается турка и царя, то речь идет о союзниках Болгарской социалистической партии Сергея Станишева по коалиции: партии этнических турок под названием Движение за права и свободы и партии царя Симеона II. Усилиями этой коалиции, бывшей у власти минувшие 4 года, Болгария вступила в Европейское сообщество и с 1 января 2007 года является членом Европейского Союза. За всю долгую и извилистую историю Болгарии это второй масштабный исторический шаг на пути к нормальной жизни. Первым было освобождение от пятивекового турецкого владычества, за что болгары (вот ведь память!) до сих пор благодарны русским.
Минувшие 4 года пребывания у власти кабинета Сергея Станишева стали для России временем упущенных возможностей. Огромный капитал симпатии и доверия к России не был использован ни в малейшей степени. Кремлевские СМИ в центре своего внимания держали Лукашенко, Чавеса и прочих кокойты, оставляя за кадром единственного реального союзника, каким был Сергей Станишев. Не была Болгария избалована и визитами и встречами на высшем российском уровне.
Если говорить об экономическом сотрудничестве, то все эти годы Кремль предпочитал поливать миллиардами батьку и отобранные у грузин территории, вместо того чтобы поддержать дружественный режим в Европе, от которого, кстати, самым непосредственным образом зависит судьба наших энергетических интересов, связанных с проектом Южный поток.
Болгары же последние 20 лет на каждых выборах голосуют против действующей власти. Это у них национальная традиция. А уж в кризис они смахнули свой кабинет не глядя, как крошки со стола.
А сейчас к власти в Болгарии пришел софийский градоначальник Бойко Борисов, у которого в политических и около кругах кличка Генерал. Сам факт наличия клички у политика характерен. Это фигура из любимого нашей патриотической элитой и государственными СМИ ряда, типа Чавеса, Путина, Кокойты, где-то даже немного Коржакова. Борисов — силовик. Бывший телохранитель, черный пояс по карате. Создатель охранного агентства, что в Болгарии (и не только) считается полукриминальным бизнесом. Генерал полиции, сделавший карьеру на телевизионной борьбе с преступностью. Борьбе, следы которой так в телевизоре и остались.
Со Станишевым, интеллигентным и доброжелательным очкариком, кандидатом исторических наук, Путину было и поговорить не о чем.
Другое дело Бойко Борисов. С этим мачо, брутальным силовиком, наш премьер будет говорить на одном языке, пусть даже для этого ему придется встать на цыпочки перед атлетическим болгарином. Но это будет приятный факт из биографии двух граждан, временно работающих премьерами. Моя оценка отдачи от этого диалога для интересов России более пессимистична. Хотел бы ошибиться, но политики такого типа имеют дурное обыкновение использовать Россию и кидать ее.
Отсутствие внешней политики в нашей стране приводит к тому, что на место защиты национальных интересов России вылезает разговор «пацанов по понятиям». Но в отличие от криминальной субкультуры, где такие коммуникации работают, поскольку там имеются соответствующие институты, отношения между странами основаны на иных принципах и поддерживающих их институтах. Поэтому попытка вести диалог на «понятийном» уровне неизбежно приводит к провалам.”
Игорь Яковенко
“Ежедневный журнал”
2009 г.
Към жандармерист…
Би трябвало да публикувам текста в превод, но признавам, че ми идва в повече като усилие…Ако някой се дразни, нека просто го прескочи ( но ще пропусне да забележи една руска гледна точка, която не е безинтересна).
Заточеници сме в собствената си страна, но не само заради предател клет, но и заради собственото си предателство спрямо демократичните ценности и цивилизационния избор, който имаме възможност да направим. Къде е гневната реакция срещу новото предателство, надвиснало над европейската ориентация на България? Достатъчни ли са няколкостотин смели хора, на фона на равнодушното мнозинство, което бърза вечер да застане пред “мъдростите” на шоумена Слави, схващани като откровения свише? Или онези, за които друга телевизия освен “СКАТ” не съществува и поглъщат с мазохистична наслада перфидните внушения на бивши служители на Държавна сигурност? Тъжно е, но е факт – немалка част от народа ни доброволно избира робството. Другите гледат да се спасяват кой както може – предимно на Запад. Надеждата ми е в това, че поне ние, които оставаме тук, ще имаме смелостта да се борим за по-добра участ на Отечеството.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15123876,00.html
п.с. Ето какво е “новото” отношение на българската държава към българите в чужбина.
В Грузия заличават следите от канибал-съветизма, а в България заличават табелите на улицата с името на убития от канибал-съветистите Райко Алексиев.
Лека справка: “Сред убийците му вероятно са поетът и художник Крум Кюлявков, който след убийството влиза да живее в дома на Р.Алексиев и носи даже костюмите му, и Георги Боков, член на БРП(к) и по-късно главен редактор на “Работническо дело” и баща на Ирина Бокова и Филип Боков[1]. През март 1945 Алексиев е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. “Народен съд” по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити.”