На втори юни почитаме всепризнатия от нас връх на националната саможертва, чийто символ е Ботев. Да погледнем от този връх.Какво се вижда с днешна дата от извървения път надолу, какъв е той към днешна дата? Това е път от:
От Околчица до околовръстното.
От Вола до Волен.
От Ботев до Батето.
От самодиви в бяла премяна, до само диви, целите в бяло след червена промяна.
От Козлодуйски бряг, до троянски впряг – до Белене.
От „Борба” до „ В механата”( буквално, а не поетично).
От „бой се от бога” до почитай „другаря”.
БОРБА
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Нямам думи. Всичко е точно така. Извървяният път е дълъг, но в посока надолу…А от стихотворението просто настръхнах.
Не знам защо ми се струва, че този цитат на Кундера е точно за тук. На пръв поглед няма връзка, но всъщност съм убедена, че има:
“….да стигнеш дотам, че да не откриваш разлика между виновник и жертва, това значи да загубиш всякаква надежда… А на това му се вика ад, моето момиче”. – Милан Кундера, “Валс на раздяла”
В “Минутката на Костовиста” ще поздравя Иво Инджев за силните думи и брилянтния сарказъм.
Нека днес всички да почерпим малко достойнство от Историята.
Благодаря за книгите които тртябва да прочете всеки съвременен българин.
“Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“”
Някои викаме и “Свобода или свинец”,
но не се чува добре.
Днес 2 юни също е празник и на Република Италия. И нашият президент бе поканен и браво, че бе поставен близо до испанския крал Хуан Карлос та можеше от време на време да се види и неговата физиономия. Ако можеше да се види отстрани, можеше да разбере, че просто бе поканен от “кумова срама“. Просто всички го поздравяваха по протокол, та дори и Медведев направи същото, а с други негови колеги не бе същото. Журналистите обясняваха кой кой е, но него дори не го споменаха.
Питах се дали след парада е разбрал как се съхранява история и как се повдига националното чувство в народа? Наполитано му показа малка част от това как се прави и обединява нация.
Аз лично на върха не съм била, но уверявам Ви, г-н Инджев, от низините виждам същите неща, които и Вие.
На 23.06. т. г. Румен П. става на 50 г., т.е. ще има юбилей …
Защо Станишев и сие не издигнат Румен П. като кандидат – президент от тяхната партия ? Това ще е най – добрият подарък за техния съпартиец, а може пък и той да спечели изборите и да стане новият президент на БГ ?!
От грамите на Уикилийкс разбрахме, че той много работи и той доказа вчера това като с влошено здравословно състояние отиде чак да парламента, за да даде интервю …
Колко хора в тази държава ходят на работа, дори и тогава, когато са болни ? Броят се на пръсти, нали ?
Колко верни са и днес тези гневни слова на Ботев!!!
Дали точно 2-ри юни е ден за сарказъм,незнам,дали да се унижаваме,незнам,но че винаги ще има хора които да почитаме на 2-ри юни съм сигурен!!!!!
Празникът си струва, но тази малоумност свързана с воя на сирените ме отвращава. Имам едно усещане, че с това просто показват “кой кара влака”, “кой е господаря” и че ти си просто един боклук, който трябва да застане мирно докато му дадат “свободно”. Стъпка в посока манипулация на масовия потребител, в посока – безпрекословно изпълнеие на заповеди. За определени организации е ОК но за гражданско общество е някак доста социалистически звучащо.
Към Стефан
Сарказъм ли беше или унижение за всички нас, когато на тържествената заря на тази дата в списъка на геройски загиналите за България фигурираше името на Людмила Живкова?
“винаги ще има хора които да почитаме на 2-ри юни”
с други думи казано: България винаги ще има герои (загинали за нея)?
Почитам героите ни.Българин съм.Мисля че има още добри хора.Не мога да чета как само се плюва и критикува.Дори и този ден,пак някой пишат че не ставаме за нищо,че сме измет. НЕ, НЕ, НЕ МИСЛЯ ТАКА. Има още нормални хора тук! Искрено се надявам и аз да съм такъв. Защо отвсякъде се стремят да Ни внушат че вече не сме народ?!! Какво о това омерзение? Мисля че в интернет, а и по улиците всички само това повтарят като мантра само за да натрупат отчаяние. Но не е така! Има истински Българи!!! ИМА!!!
До Lozan BIzov
Поздравления! Отдавна си мисля, че това е някъкав систематичен терор над нас. Оказа се, че не съм сам, за което съм Ви благодарен г-н Бизов. Това си мнение съм споделял само с много близки и почти никога не съм срещал разбиране.
колко жалко (за нас) че дори след 140 години ботев звучи все още толкова актуално.
@ дончо тонев. по-скоро подигравателно!
Извън темата – г-н Инджев, имам сериозни подозрения, че Меглена Кунева е кандидат на Гоце. Слави Трифонов, Марияна Попова и др. я подкрепят – най-малко заради това.
Хм, пуснах коментара преди да го завърша – въпросът ми бе дали разсъждавам в правилната посока според вас?
Някога, на този ден един Българин е загинал за кауза, която трябва да помним. Останал е в историята и в спомените на поколенията.
На тази дата всяка година едни търсят опора за родолюбието, повод за гордост, че принадлежат към народ имал герои. Други се мъчат да извлекат ползи от патриотизма на сънародниците си. От всяко действие на истинските герои. Хора разни.
Но най-важното, за което този ден е нужен е нещо съвсем просто,да не забравяме че свободата и достойнството струват повече от всичко.
Цялото “честване” на 2 юни с бира и кебапчета се превръща в кощунство върху костите на героите и мъчениците на националната ни революция. Разни нищожества, самонарекли се политици, от сутринта ни заливат от тв-екраните с “Честит празник!” Какъв празник бе, хорица?! Денят на Ботев, когато шепа четници, преследвани и отчаяни от масовите предателства и животинския страх на народа си, са измирали от рани или са били накълцвани по чукари и дерета от ятаганите на башибозука? Чий празник? На оядените комуноиди, за които Ботев и днес е “първият комунист”, както твърдят някакви православно-червени нищожества?
Вместо да млъкнем и да се засрамим пред осквернения им подвиг, вчера и днес национални предатели от политическата сган се упражняват по словесно бездарие, цитирайки не на място и неточно най-вдъхновените слова на Поета.
Жалки са били онези наплашени селяни, които преди 135 години са бягали от Ботев и четата му като от чума. Още по-жалки са днешните извратеняци, които заради няколко процента в неспасяемия си рейтинг вършат и говорят идиотизми на този ден, отреден за тихо покаяние и за яростно себеосъждане пред величието на тяхната саможертва.
Преди време Годжи беше казал, че Славчо свирил втора цигулка, защото първата баща му я счупил в главата когато бил малък … Така каза Годжи през 2001 г. …Който се съмнява, може да провери достоверността на това !
Логично е Пръмова да е първа цигулка, а за Румбата остава почетната трета цигулка в оркестъра им !
Учудващо е, че Мая М., която обикновено е компетентна по всички въпроси, мълчи по въпроса за тези 117 млн евро , губещи се от АЕЦ БЕЛЕНЕ ?!
Очаквах и Румен П. да избяга от болницата и да пристигне в парламента, за да ни каже къде се губят тези 117 млн ?!
Ако тези 117 млн евро са откраднати ‘ законно ‘, не трябваше ли Л. Корнезов да стане и да ни цитира някой член от НПК за извършено финансово престъпление ?
Ботев е анархист по убеждения или изобщо няма оформени философски възгледи и идеология. Когато пише стиховете е много млад, неоформен. Понастоящем също живеем във време, когато има криза на идеологиите. Лутаме се насам- натам, но нямаме идея кое е добро и кое не, по кой път да поемем. Нашето време е златно за герои от типа на “Цар Плъх”, време на:”докато умните се наумуват, лудите се налудуват”.
ХРИСТО БОТЕВ
Смешен плач
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба “син божий, син человеческий”; има ги и революцията, за да “направи скитника гражданин”; има ги и ще ги има и социализмът, който “иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града”. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. “И свободата ще има свойте езуити”, казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба? … И ще бъде ден – ден първий.