ЗАДАВАТ СЕ РЕФЕРЕНДУМИ !
Ако паметта не ме лъже, на бащата на Швейк трябва да отдадем почит за безспорната му заслуга да прозре логическата връзка между офталмологията и обществените науки. Както самият той споделя, това не му коствало особени усилия. След като бил „успокоен” от своя очен лекар, че с недостатъци в зрението /подобни на неговите/ са почти девет десети от хората по земята и само една десета – с нормално зрение, Хашек екстраполирал този факт върху здравето на хората изобщо и в частност – върху душевното здраве. После смело продължил тези си разсъждения, излизайки вън от сферата на медицината и разпростирайки се върху други /ментални/ качества присъщи на човека, за да стигне до очевадния извод, че /по правило/ човешките решения, почиващи на мнението на мнозинството, в девет от всеки десет случая са глупави и погрешни.
Явно, това негово схващане многократно е било подлагано на съмнения, но незачитането на „Постулатът Хашек” в практиката винаги довеждало до плачевни резултати. И, забележете, не само за десетте процента /мислещи като Хашек/, а и за останалите девет десети. От което, ще кажете, те направили своите изводи и… Нищо подобно.
Колкото и парадоксално да изглежда, тези девет десети /за удобство наречени „демос”/ и след демократичния избор на Хитлер, и след не до там демократичния /но пак техен/ избор на Ленин и Сталин, продължават и днес да се борят за правото да вземат съдбоносни решения.
Така демокрацията /народовластието/ шества през историята човешка, напук на всякакви поуки, къде като лелеяна мечта, къде като знаме, понякога като основание за масови изтребления, друг път като оправдание за предателства и провали, никога не доказала се, но неистово желана, стига да се намерят шепа хитреци, които да я поднесат на демоса в подходяща подкупваща опаковка.
Веднъж обещана като панацея за всички социални проблеми, като единствено гарантиран път към Едем /тук, на земята/, демокрацията се превръща в самоцел, в идол, в „свещена крава”, в синоним на свобода и справедливост. В неотменимо право на демоса.
Той /демосът/ неистово желае да управлява, при това не толкова себе си, колкото онези десет процента „не-демос”, които ненавижда. Магията на властта го опиянява, дава му възможност да се чувства силен и значим. Някой от онези десет процента бил казал, че „…и хиляда глупака не правят един Айнщайн”. „Глупости!” – отговаря мнозинството и противопоставя: „Съединението прави силата.” „Глас народен – глас Божи!”
Подозирам, че последното твърдение не е продукт на народната мъдрост, каквото и да значи това понятие. Твърде „понтийски” ми звучи, но това е друга тема.
Демосът държи да е убеден, че решенията взема той, че негова е последната дума, независимо какви са последствията от това. Готов е да преглътне всеки провал /пък бил той струвал и живота на милиони/, стига да е сигурен, че „държи съдбата си в свои ръце” и, че не го управляват онези омразни десет процента. Защото, както гласи идиотският партиен оксиморон – той / демосът/ е прав, когато съгреши дори.
От тази благодатна ниша, от тази „златна мина” в светоусещането на демоса, с пълни шепи черпят идеолозите на неизброимите „изми” . Представки да искаш: анарх-изъм, социал-изъм /в частност – „национал”/, комун-изъм и пр. Виж авторитар-изъм и тоталитар-изъм не може – те не са демократични.
И какво се получава – социализмът /комунизмът/ в даден момент и за едни може да бъде „народно-демократичен”, докато в следващ момент и/или за други се оказва тоталитарен, сиреч – недемократичен. Апропо, съвременни модели държавно устройство претендират за едновременност на монархия и народовластие /парламентаризъм/.
Очевидно, сериозно разтревожени за бъдещето на цивилизацията, а защо не и на планетата, онези десет процента, в частта си „привърженици на Хашек”, явно са си дали сметка, че кутията на Пандора е вече отворена и че останалите девет десети са готови по-скоро да пратят всичко по дяволите, унищожавайки дори себе си, отколкото да се откажат от сладкото опиянение да властват /над себе си/. В търсенето на изход от патовата ситуация малцинството предложило компромисно решение – демокрация, при определени условия, сиреч – демокрация, но с мярка.
Така възникнало разграничението пряка и представителна /непряка/ демокрация. Ходът се оказал ефикасен /за своето време/. Зачетени били амбициите на демоса, жадуващ народовластие, а едновременно с това вземането на крайни /отговорни и опасни / решения било поставено под контрола на „нормално зрящите” десет процента. Ролята на властващия демос била сведена до това, правилно да подбере и излъчи онази част от десетте процента, на която доверява и която делегира с правото да взема от негово име решения. Евентуално допусната грешка при избора се коригирала чрез нов избор.
Така представителната демокрация била приета от социално и нравствено израснали граждански общества по взаимното съгласие на двете гореупоменати групи, като неизбежно необходимо и най-малко зло. И се получило нелошо, даже общо взето доста добре. Възникне например необходимост да се вземе решение в сферата на ядрения разпад или слабите взаимодействия – демосът натоварва съответните физици, облечени в доверието му. Наложи се да се решават проблеми в областта на генетиката и борбата с болестите на века – демосът призовава съответните генетици, микробиолози и медици да вземат компетентното и правилно решение. И все в този дух.
Но нека не се заблуждаваме, желанието да управлява пряко и до днес гъделичка амбициите на демоса, при това толкова по-силно, колкото по-изостанал е той в своето духовно и цивилизационно развитие. И ето тук се появяват на сцената хитреците-политици, тласкани от нечисти подбуди в желанието си да предопределят избора на решение. И яхват тези хитреци-подлеци непреодолимата жажда на демоса да „прегази” онези десет процента, да „удари по масата” и да отсъди с правото на последна инстанция. Защото, нали си спомняте : „Глас народен – глас Божи!” И с добронамерения вид на непорочни девици, хитреците предлагат на любимия си народ великия гъдел, самия връх, самата еманация на истинската демокрация – РЕФЕРЕНДУМА!
И така – референдум, ще рече – допитване до народа. До негово величество народа, който по правило не греши /и е прав даже когато съгреши/, защото глас народен ……..
Гъделллллл!!!!
И капан!
Защото кой до кого се допитва? Нали смисълът на самата демокрация се състоеше в това ограничено зрящият демос да излъчи своята най-добра част – онези десет процента, елита от зрящи /високо квалифицирани, високо ерудирани и високо морални личности/, до които да се допитва, колчем му се наложи да вземе сложни, високоотговорни и жизненоважни решения. И какво излиза – излъчените, на които демосът е делегирал цялата си власт, по някакви причини отказват да вземат необходимите решения и забележете, запазвайки правото си да властват /в полза на собствената си изгода/, натоварват със задължението си /заради което са били избрани/ обратно недотам зрящия демос!?
Може би вече се досещате, че благодарение на референдума, въпросите от областта на ядрената физика ще се решават с подавляващия глас на неграмотната баба Пена от Долно Нанагорнище, а проблемите на генетиката – под мъдрото ръководство на синилния дядо Стоил от Горно Къртожабене. Да, прави сте, така е, но не това е най-страшното. При референдума, от особено значение се оказва начинът му на употреба. Прилагането на определени техники превръща РЕФЕРЕНДУМА в
Референ…ДУМММ!
Доколкото препоръчителният арсенал от похвати е изцяло повлиян от правилата на лова, безспорен корифей на референ…ДУМ-а в българския му вариант се явява знатният ловец на Републиката – Георги Седефчов от с. Сирищник.
Знам, някои от вас незабавно ще реагират – какво общо има между допитването до народа и лова – нищо! И ще сгрешат.
Впрочем, убедете се сами.
Целта и на двете занимания е да се заблуди, подведе, подмами, подгони /към определена цел/, залови в някаква примка или капан дивечът. Да му се отнеме свободата или да бъде отстрелян /в прекия или в преносния смисъл на понятието/.
И при референдума, както и при лова, от особено, бих казал от решаващо значение е предварителната подготовка. Подготвиш ли /организираш ли/ всичко достатъчно добре, резултатът е сигурен.
Първа задача на подготовката е определянето на това, за какво ще се ловува – за пъдпъдъци или за глигани, за паметник или за АЕЦ. Съобразно взетото решение се извършва подбор на необходимото въоръжение и муниции. Съгласете се, че не може да се стреля с гаубица по врабчета, нито да се ловува архар с птичи съчми. Така е и при реферндума – при дребни цели са достатъчни 2-3 милиона – позатегнеш редиците на „правоверните”, понахъсаш останалите на тема патриотизъм и готово. Зададе ли се обаче по-сериозна цел – сменяш джепането. Впрягаш тежката пропагандна артилерия, събуждаш страхове, генерирани с десетилетия, разчопляш гноясалите рани на омразата, внушаваш непогрешимост… Впрягаш всички /вече купени/ медии, мобилизираш всички продажни „интелектуалци”, „експерти” и „шоумени”, организираш режисирани дискусии, чествания, концерти и пр. И най-важното – не жалиш средства!
Защото възвръщаемостта е гарантирана.
Да не забравя – районът, определен за ловуване, трябва да бъде надлежно „отцепен” – пълна изолация, никакви външни /вражески/ лица и нежелана информация!
Старателно трябва да бъде подбран и съответно обезпечен начинът на ловуване /допитване/ – с хайки, на гюме, с /или без/ кучета, с /или без/ викачи и други подобни.
В крайна сметка „дивечът” трябва да бъде така обработен, че съответното референтно поведение да му бъде внушено като израз на собствената му свободна воля.
При правилно проведена подготовка /навременна и достатъчна/ референдумът се превръща в
референТ…ДУМММ!
Ето, че щях да пропусна може би най-важното – използваните примамки, под формата на различни видове стръв, поилки, хранилки и др. Последните трябва да бъдат съобразени с природата на дивеча, с неговите привички, поведенчески нагласи и въжделения. От особена важност е и формата, под която ще му бъдат поднесени. Ето няколко примера – имате ли съмнения относно отговорите, които бихте получили на следните въпроси, отправени към родния „дивеч”:
1. Съгласни ли сте да гласувате за партията на Сполуката, при управлението на която ще купувате килограм хляб за 15 стотинки, а учението и здравеопазването ще станат отново безплатни?
2. Ще се съгласите ли да продаваме земята на Родината си срещу жалките долари на капиталистическия Запад, които продажната опозиция нарича „инвестиции”?
3. Съгласни ли сте да се откажем от екологично чистата и изключително евтина енергия на АЕЦ „Белене”, без която само след няколко години ще плащаме тока по 38 стотинки и ще си светим със свещи?
4. Ще допуснете ли да надделее омразата на шепа фашизирани сини/лни/ реститутки към братския руски народ – наш двоен освободител? Ще се съгласите ли да се поддадем на истеричните им домогвания и да съборим /взривим/ Паметника на Съветската Армия ?
Да не забравя – при организирането на референТДУМИ има и „забранен лов”! Недопустимо е поставянето на въпроси от вида:
1. Съгласни ли сте да се премахнат всички данъци и други държавни вземания?
2. Съгласни ли сте незабавно да се увеличат на сто процента средната работна заплата и средната пенсия, за сметка на бюджета?
3. Съгласни ли сте заплатите на всички държавни чиновници, в т.ч. на народните представители, незабавно да бъдат намалени до 2 средни работни заплати за страната?
4. Съгласни ли сте да се ограничи раждаемостта при циганите, чрез задължителна медицинска процедура?
Безспорните отговори на подобни /забранени/ въпроси, са опасни за ловуващите!
Така в общи линии стои въпросът с практическото приложение на пряката демокрация. Съзнавайки непълнотата на настоящото си изложение, препоръчвам на всички интересуващи се от повече конкретика да се обърнат директно към експерти-ловци на вълци и архари.
Павел Тинков
02,06,2011
Видин
И най-важното – не жалиш средства!
“Democracy is two wolves and a lamb voting on what to have for lunch. Liberty is a well-armed lamb contesting the vote!”
Benjamin Franklin
Г-н Тинков, Браво!!!!!!!
Това е беше великолепно!
Uvaghaemi Gospodin Tinkov,
Doniakade ste prav, no ne napalno. Parvo, predi da analiziram logikata na Vashia komentar, shte si pozvolia da spomena, che po politicheski ubeghdenia sam libertarian – toest, Vashata teza bi triabvalo da e mehlem za ushite mi. Chisto teoritichno – da, no prakticheski – ne.
Za da obosnova poziciata si, shte analiziram konstrukciata na Vashia argument, zashtoto tam se koreni i greshkata v zakliuchenieto Vi. Vie podsaznatelno smiatate, che argumentat Vi e deduktiven (ako faktite ili predpologheniata na koito se bazira zakliuchenieto sa vsepokrivashti i viarni, zakliuchenieto sledva ot samo sebe si), a vsashnost, toi e induktiven, poradi prostata prichina, che ne ste vkliuchili vsichki vazmoghni factori vliaeshti na situaciata, a ot tam i na zakliuchenieto. Za da bada po-konkreten: spored Vas, nai-vaghniat, no i edinstven faktor opredeliasht edno optimalno, globalno reshenie e intelektat na tozi/tezi, koito vzema/t reshenieto. Ako intelektat (kompetentnostta, znanieto, erudiranostta) beshe naistina edinstveniat dvigatel na spoluchliboto upravlenie, togava argumentat Vi shteshe da e neoborim. Problemat e che ste zabravili za morala. Ot ghiteiskia si opit znam, che za saghalenie ne sashtestviva pravoproporcionalnost meghdu intelekt i moral. V interes na istinata, tochno obratnoto se zabeliazva v povedenieto na mnoghestvoto taini obshtestva, koito rakovodiat sveta na konci v momenta. Za tiah, nai efikasnoto oraghie sreshtu normalnite, probivni i kompetentni hora e da vnedriat svoi zadalghitelno
inteligentni, no sashto tolkova zadalghitelno duhovno nizshi i chisto choveshki drebni dushici, chiato edinstvena funkcia e da se provaliat po plan, taka che da komprometirat dostoinstvata na viarata i duha, na kapitalizma (s vsichkite mu nedostataci) i na tezata, che niakoi hora sa prosto po-polezni v dadeni sferi ot drugi. Eto zatova, ne sam saglasen s Vas ot prakticheska gledna tochka s edinstvenata zabeleghka, che shto se otnasia do Bulgaria, Vashiat argument, makar i logicheski oproverghim, e smislen i pravilen predvid nenormalnata sreda. V makro plan i izvan Balgarskata koniunktura obache, ne moga da se saglasia s Vas, vapreki che neveroitno silno mi se iska, poradi geometrichno narastvashtata i izkustveno stimilirana propast meghdu intelektualnia potencial i moralnite cennosti na post-modernata lichnost.
Ако ни референт-ДУМ-ират за АЕьЦ-а,нека поставят въпроса така :”Съгласни ли сте на Вас и на всеки член от Вашето семейство ,включително и още неродените такива,да Ви се удържат по 30 ЕВРО месечно в следващите двадесет години,за да се построи АЕЦ ‘Белене’?”И тогава нека преброяването започне— преброяване на олигофрените!
към Dimitar Tanchev
Господине, Вие сте един от малкото коментатори в този блог, който се отнасят неуважително към другите участници, като изразявате мнението си на български език с азбука, която не е българска. А за написаното от Вас, мога да кажа, че въпреки многословието не казвате нищо същественно и не можах да разбера с какво точно не сте съгласен и какво точно оспорвате в написаното от г-н Павел Тинков. Аз напълно споделям неговите аргументи, подкрепям го и го поздравлявам за този анализ, направен в подходящо време.
До Dimitar Tanchev
Скъпи Димитре,
Дявол ти взел аргументите, докато не се научиш да пишеш на кирилица в български блог. Ако си толкова високо образован, че помниш само латиница го прави на съответния език.
С уважение
Здравейте Иво. Аз редовно чета Вашите постинги, но както знаете, рядко си позволявам да коментирам. Все си мисля, че компетентността ми е ограничена (за разлика от тази на някои Ваши постоянни коментатори, които стигат до там, че пишат в коментар повече от Вашите материали). Да се пита човек защо ли след като са толкова умни и компетентни, ни си направят собствен блог и си създадат собствена аудитория, а ползват Вашия утвърден вече форум?! Първоначално си помислих, че това е Ваш материал и щях да напиша коментар, че независимо от дълбокото ми уважение, което повярвайте ми, напълно заслужихте през всичките тези години с гражданската си позиция, интелекта и таланта си, не сте прав, особено в първата част – тази за демокрацията и демоса и най-вече за онази “специална” част от 10-те “елитарни” процента. Но все пак дочетох докрай постинга и слава Богу! Колкото до г-н Тинков, който използва Вашата трибуна, ще му препоръчам: Нека не е толкова “витиеват”, защото не всички разбираме подобни логически каламбури. Sorry, but ” My job is so secret (complicаted in this case) that even I don’t know what I’m doing! :-)) Нека бъде така любезен и да ни обясни кой според него в коя част на съотношението 90:10% попада и той самият къде се поставя. Аз със сигурност съм в 10-те %, защото цветът на косата ми е доста светъл… Колкото до коментарите, написани на латиница, искам да споделя, че просто не ги чета. Не желая да се измъчвам с тези нелепици след 17 години образование, 5 от които математическо и инженерно, свързано с много четене и писане на чужди езици, но в основата си на роден език, изписан на Кирилица. На Вас искам специално да благодаря за това, че сте автор на блога и книгите, за журналистическия Ви професионализъм, който не само ни държи “на пулса” на събитията, но и за езиковия Ви талант, чиито оригинални игри с думи искрено ме разсмиват, макар и през сълзи понякога…Моля Ви пишете! Очаквам всеки Ваш материал с нетърпение. Поздрави – Blondy J.
Няма как да не се съглася с автора. Преди ~10 години усилено се разискваше въпросът дали трябва да се въведе задължително референдума за важни решения. Още тогава тезата за референдум, бе подкрепяна и от десни и от леви, но и левичари. Не можех тогава да си представя, че освен конкретен закон или поправка нещо друго – напр. като управленческо решение, може да е обект на референдум. Въпреки това, бях против, не защото левите бяха “за”, а защото най-страстни поддръжници бяха онези против лустрацията, против откриване на досиетата, против ЕС и за ДС.
Сметнах, че обществото няма все още достатъчно зрялост и е по-добре нещата да се решават от избраните представители.
Не съм си променил мнението и сега. Който държи медиите, той може да прокара всякакви тези. Да не говорим че за много от нещата референдума е просто глупост. Въпросите за ГМО, енергетика, и мн. др…. са предимно експертни и после политически. Да се иска по такъв въпрос като Белене референдум е явно нежелание да се поеме политическа отговорност. Или съзнателно да се вмени, че хората са си виновни за грешното решение. За какво народа ги е избрал тогава? Дори и да се вземе лошо решение поне ще е ясно на хората, кои хора и партии на какви позиции застават. И ще се знае кой злоупотребява с политическата власт за да прокарва изгодни нему или покровителите му икономически решения!
Поздравление за П. Тинков.
Съжалявам, но в бързината и емоцията допуснах някои грешки – едната е елементарно натискане на клавиша “и” вместо съседния “е”, но другата е по-съществена: Аз със сигурност не съм в 10-те привилигировани процента, а по-скоро в дъното на оставащите 90%. И последно – това ще е единственият дълъг мой коментар.
Димитар Танчев е отбелязал в коментара си точно, че г-н Тинков е поразместил местата на дедуктивната и индуктивната логика, с която прави изводите си в текста. Но този на практика софизъм в аргументацията му е, така да се каже, за добрата кауза – не на референдума за Белене (БеляНе). От гледна точка на либертарианството, за привърженик, на което и аз се смятам, един референдум – крайната антитеза в статията – е в противоречие с идеите на политическата му философия, които са максимална свобода за индивида и минимална държавна намеса. Т. н. пряка демокрация му е противопоказна, тъй като предполага като резултат диктат на масата и доминираща, а оттам и манипулираща, роля на държавата при организирането й. Не виждам обаче защо трябва да се възлагат, като противотежест, свръхнадежди на морала в политиката. Той по определение е безкористен и принадлежи на ценностната ни система, която е „употребима” (ако е) в ежедневието ни, но е неприложима към идеологическите постулати на политиката, които защитават определени интереси, т.е. користни цели. Примерът с Филип Димитров беше достатъчно красноречиво краткротраен. Келепира дето го имало в тая работа, според изживяващия се като вапор в банята наш сънародник, да те изберат я за депутатин, я за министър, предполага най-вече лакти, гръб и врат, които определено не се създават със сторуване път на мравката. Така, че за политиците ни, приказката „да си кажем кривиците, байно, пък да вървим напред” изначално се свежда до лафа за акъла и парите. От което пък следва, че трябва да ги избираме не измежду тези, които се правят на спайдермени (800-те дена), батмани (ББ), ватмани (по линията на Партията) или шоумени (по голите им темета ще ги познаете), а измежду тези, чиято партийна кариера, зависи от съобразяването с нашите (10-те % „мислещи” на Хашек) интереси, а по възможност и с държавния, който в идеалния случай би трябвало да бъде отново израз на нашия.
П.С. За тези, които биха полюбопитствали какъв друг вариант може да приеме омофонното звучене на „Референдум-дум”-а на г-н Тинков, предлагам линка към една моя статия от 2009-та : http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/12/21/referendum-dum.459022
До г-н DIMITAR TANCHEV:
Благодаря за детайлно аргументирания коментар.Безрезервно приемам тезата Ви относно често разходящите интелект и компетентност от една страна и морал от друга .И през ум не ми е минавало да търся всеобхватност, обединяваща демокрацията на САЩ с тази във Великобритания,Китай, Русия на Путин /и България/.
Ще си позволя обаче да се самоцитирам, за да акцентирам върху част от текста,която вероятно е убягнала от вниманието Ви:
“…елита от зрящи /висококвалифицирани, високо ерудирани и ВИСОКО МОРАЛНИ личности/…”
С уважение!
До г-н Blondy J.:
Уважаеми,съжалявам, че неволно съм предизвикал Вашия гняв!
Ако това е целта на коментара Ви – да,чувствам се виновен, че “замърсих” блога на дълбокоуважавания от мен Иво Инджев!
Колкото до самия материал – уверявам Ви – нищо лично.
На въпросите Ви:
– без каквито и да било “логически каламбури” и всякакви други “витиеватости” /специално за Вас/ излагам категоричната си позиция – всякакви форми на пряка демокрация /в т.ч. референдуми/ са продукт на демагогия, манипулирана обществена нагласа или /в по-редки случаи/ управленско безсилие; пряката демокрация е инструментариум, присъщ на дълбоко недемократични режими;
– самопричисляването на всеки от нас, към която и да било от двете групи /9:1/ е некоректно и без каквато и да било стойност; правилният отговор е изключен, както при въпрос от вида:”скромен ли сте?”; във всеки случай,когато се обърнем назад във времето не срещаме почти никаква трудност да отличим “десетте процента”;
– въпросните “десет процента”, според мен съвсем не са “привирегировани”;дори напротив- призвани са да служат.
Разчитам /все пак/ на Вашето великодушие и моля да бъда простен!:)
Господин Тинков, за съжаление зрящите в България не са 10%, каквото число ползвате Вие, а е само 4% – словом, четири процента. Този четири процентен елит аз го наричам хора със здрав разум.
Подрави
P.S. Наистина, хората със здрав разум в България са 4%. Този факт ми беше доказан лично преди няколко години от социолози, които не правят поръчкови изследвания, а се занимават сериозно с науката си.
Уважаеми г-н Тинков, защо днес в България нямаме Български национален елит *от зрящи, висококвалифицирани,високо ерудирани и ВИСОКО МОРАЛНИ личности*, който да види и да ни каже, че незаконният комунистически референдум от 1946 година разруши Българската търновска конституция, демокрацията и държавата , на Българският демос в България?
До г-н СОТИРОВ:
Може и да сте прав, въпреки че звучи отчайващо. Десетте процента не са резултат от моя преценка – просто цитирах.
Поздрави!
🙂
много добър текст, гн Тинков. Представяте големия брой аргументи против т.н. “пряка демокрация” /която е била принципно възможна само в условията на древногръцките полиси като Атина/.
Според мен в съвременните западни общества мненията на 10-те процента “морални и компетентни граждани” по отношение на важните проблеми и политически принципи се доближават, а в изостанали и манипулирани общества /Русия/ се разминават.
Това едва ли е едно бързо решение на толкова фундаментален въпрос в политологията, но според мен в този смисъл западните “елити” дърпат обществата напред, докато на Изток /Русия/ “елитите” дърпат назад…
Поправка:
Според мен в съвременните западни общества мненията на 10-те процента „морални и компетентни граждани“ по отношение на важните проблеми и политически принципи се доближават с тези на 90-те процента лаици, а в изостанали и манипулирани общества /Русия/ мненията на 2-те групи се разминават.
Тези четири процента – хора със здрав разум гласуват за Иван Костов.За това ДСБ няма по голям процент на избори.
До г-н РУМЕН ВЕЛИКОВ:
Според мен причините са много. По-важните от тях са:
– Физическо ликвидиране на чувствителна част от българския елит /зараждащата се българска аристокрация/ след преврата 1944 година;
– отнемане гражданските права на останалите живи и изолацията им в затвори и концлагери, в т.ч. без присъда;
– по чудо избегналите смъртта, затвора и концлагера и техните семейства са били целенасочено маргинализирани, принудени да водят мизерно съществуване, борейки се за оцеляване;
– последните,живеещи в постоянен страх от политически репресии спрямо тях и семействата им се адаптирали, изграждайки поведението си на основата на компромиси и по този начин с времето изгубвайки качествата си на будни граждани, на лидери;
– домашното възпитание на няколко следващи поколения в повечето случаи също било повлияно от страха, от притворството от безропотното съгласие в името на виталността и относително успешното вграждане в рамките на комунистическия модел;
– изключително активно участие във възпитанието на подрастващите е взимала и държавата, чрез училищата и всички форми на тотална пропаганда; поощрявали са се дух на атеизъм, на материализъм, на циничен прагматизъм, на партийна непогрешимост и безнаказаност…
Неизброими са методите на въздействие, чрез които комунистическата “желязна пета” прегазваше в зародиш всеки плах опит за съмнение и свободомислие.
Напротив – поощряваха се лъжата, лицемерието, тарикатщината, мързела, ламтежа към присвояване!
Днес резултатът е на лице! За половин век комунягите стъпкаха всички човешки добродетели, тотално деморализираха българина и увредиха жестоко онази негова “имунна система”, която очакваме да роди ново гражданско общество!
Това е накратко. Нямам претенции за изчерпателност.
С уважение!
Хашек е велик. Да оставим неговите 10%.
Това което е важно е: много малко хора имат качества да вземат отговорни решения на което и да е ниво. Много малко. Просперитета на държавите завси от тях и това дори може да показва до колко са създадени условия, щото способните да упражняват властта – не слугите Това е разковничето.
А, кои са тези хора.
Ще обърна внимание само на едно качество – умението да мислят. Това умение не се развива тривиално. Трябват много труд и интелектуални усилия.
Ето, за пример ще ви обърна внимание върху канцлера на Германия Меркел – образование по Физика, докторат по Квантова Химия. Знанията в предметната област на изучаване нямат нищо общо с позицията на канцлер. Обаче, успешната подготовка за работа с фундаментални научни дисциплини, каквато е и математиката между другото, е предпоставката за успешна работа в произволна дейност, където трябва да се търсят модели, съответсващи на реални процеси, където трябва да се търсят решения.
А контра примерът с Български “Докторат” в Пожарно Дело е очеваден.
Г-н Сотиров,благодаря – и аз знаех за 10%!
Г-н Тинков,чудесен е материалът Ви, включително и апломба…С една малка грешка – В България 4% не са резултат на естествен подбор, а са назначени. И не от българския народ,като работодател. Работодате- ля им е чудесно описан от Иво Инджев в книгата му “ТЕЧНА ДРУЖБА”.
И е нормално да бачкат за работодателя си. Тези 4% са раково образувание в българския организъм.А българският народ, като много мъдър народ, знае как се лекува тази нелечима уж болест – чрез изтощителен глад. Тихо, кротко, мълчаливо – без излишни движения, без излишен шум!
Чудесен текст г-н Тинков. Като ломчанин (макар, че от години живея в София) съм особенно щастлив, че и в нашия изстрадал край има много хора със здрав разум.
До Инженер Симеонов и Chavo:
Моля простете за неуважението. Не съм целял да Ви засегна с писане на латиница. Просто живея в Америка и не от всеки терминал имам достъп до кирилица.
До Павел Тинков:
Благодаря за отзивчивостта и моля простете недоглеждането ми. Напълно сте прав, което ме радва!
До Борис Танушев: Абсолютно точно сте ме разбрали, за което благодаря. Но не съм съгласен с тезата, че абсолютно всички политически идеологии са користни. Либертарианството, което проповядва възможност за всеки да разкрие пълния си потенциал и да живее достоен и независим живот е нагледен пример за безкористност, защото предоставя писта на всеки, а не само на отделни групи. Друг е въпросът, че с Вас имаме противоположно схващане за причинно-следствената връзка между ценностна система и политическа ориентация.
Трябват ни още 10-на като Иво,Едвин,Павел Тинков и с Гоце и комунистите ще бъде свършено.Благодаря Ви г-н Тинков.Моите турски момчета(да са живи и здрави) го бяха казали-“карез” до край.Изметем ли БКП-БСП на всички ни ще ни бъде далеч по-лесно.
Пътят към Тоталитаризма е осеян с добри намерения…
Уважаеми г-н Тинков,
Благодаря Ви за чудесната статия! Благодаря и на Иво, че предоставя трибуна и на други участници!
Явно сте станал философ след неуспешните опити за имитация на Ванеса Мей;)))))))))))))))
Статията Ви провокира у мен едни тъмни мисли. Тъмните мисли и усещане, че живеем за жалост в т.н. предефинирана демокрация, която е някакъв изкуствен, лабораторно създаден продукт от задкулисни игри, тънки сметки и брутални интереси.
И на края ни се дава “демократичното право” с бюлетината да узаконим собственото си робство.
Може би нямам право да подреждам мислите си точно така, имайки предвид че не сърбам българската попара, но ме боли за България!
Един референдум може да бъде оправдан само в изключителни случаи. Всичко друго е бягане от отговорност на избраните да звемат решението или опит за манипулиране, напр. да се вземе желаното решение, но да излезе, че “народът” го е взел, или и двете. Цинично е да се натоварва народа, който от една страна не е истински компетентен да вземе решението, от друга – мисли по логиката на “масата”, с подобни задачи. Статията е страхотна.
към ДИМИТЪР ТАНЧЕВ
Благодаря Ви за извинението и аз също от моя страна се извинявам, ако съм Ви обидил или засегнал несправедливо. А що се отнася за ценностната система на либертарианството и аз смятам, че тези които я отстояват не биха се съгласили непременно болшинството (независимо как е сформирано), да налага и да диктува бъдещето развитие на страната. Това по-скоро е болшевишкия принцип за диктатурата. А точно чрез манипулирани референдуми могат да се постигат такива резултати, особенно в демократично слабо развити страни, каквато е нашата.
Това ни чака, както беше казано едно време – http://www.utro.ru/peredovica/
Путин: “Я понимаю – тяжело, но платить надо”
Не мога да разбера, защо ъгенти от сигурността, се занимават с демокрация и референдуми ?
Към Пепчо 1:
Ъъъъ, миии, не моеш да разбереш кво искаш да каеш, кво да те праим…
Наистина много силен текст на г-н Тинков – благодаря Ви!
От друга страна, щото дяволът винаги е в детайлите, ако не се лъжа – темата не влиза в професионалната сфера на заниманията ми, древногръцкото “разбиране” за Демос май визира “десетте процента” а не “дефинираното” от титанът на почти всичко у майковината – мат’рял.
Интересното е също да се замислим и над някои “феномени”, като Швейцария и Хонг Конг, където в много голяма степен е заложена формата на пряка демокрация (има огромни разлики между двете), които са едни от най-свободните, политически и икономически, и едни от най-проспериращите също.
“Прокарвайки” линията за “неефективността”, на избора, на пряката демокрация (разбира се винаги “виси” въпросът защо имаме “феномени” като Швейцария и Хонг Конг), дали “представителната” демокрация е панацеята?
– Ами не е! Там важат същите принципи на избор (вземане на решение) както при пряката демокрация
Kenneth Arrow, практически основателят на научното течение за социалният избор – теория на социалният избор, още в докторският си труд “доказва” че демократичният избор е “неефективен”:
“If we exclude the possibility of interpersonal comparisons of utility, then the only methods of passing from individual tastes to social preferences which will be satisfactory and which will be defined for a wide range of sets of individual orderings are either imposed or dictatorial.”
В “превод”, ако имаме трима човека които трябва да си разделят “пицата” (по Дянков), опциите са
– един нищо да не получи, докато другите двама да си я разделят по равно (или братски)
– тримата да си я рязделят по равно
Ами оказва се че няма никаква вероятност да се “случи” по равно разделяне в условията на демократичен избор, без значение дали е пряка или непряка формата (на “демократично” гласуване/избор)
Лично смятам либертарианството за наивно и утопично, най малкото защото “личният избор” винаги засяга “другите” – Ние не сме “изолирани” от това което ни обкръжава (общество и взаимоотношенията), а сме “потопени” и съществуваме в социална среда. Демек, динамиката на “интересите” (лични, групови, обществен и пр.) и Arrow. 😉
Това което е най-интересно, и заслужава внимание, според мен, е наличието на “феномени” както при по-ярко изразена пряка демокрация (Швейцария и Хонг Конг) така и при доминираща непряка (най-вече визирам северът – Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия) — какво прави тези страни/общества “Уникални”?
(нека да не се плъзгаме по “наклонът” на отговорен обществено-политически елит – това не е причина а следствие)
До Павел Тинков:
Браво,отлично! Не дразни лъва докато спи! Една стара поговорка. Е,направиха го. Звярът се събуди! Знаех си , че рано или късно Павката ще създаде нещо много добро,но това надмина очакванията ми.Благодаря и на Иво Инджев ,че даде възможност на този превъзходен (бих го нарекъл анализ)да се появи.
Към MIDKINGDOMCOMPLEX:
Позволявам си да направя едно уточнение към темата за социалния избор и по-специално за “неефективността” му. Kenneth Arrow действително смята, че е невъзможно да се определи обществения интерес от личния избор. Всъщност Arrow потвърждава само това, което вече е било установено от Никола Кондорсе в 1785 и познато под името парадокс на Кондорсе.
Накратко, този парадокс доказва, че е възможно при гласуване, когато се иска от гласоподавателите да класират по значимост, в зависимост от предпочитанията си, три предложения А, Б и В, по-голямата част от тях да предпочитат А пред Б, други да предпочитат Б пред В, трети В пред A (редът А, Б, В) и въпреки това да се стигне до абсурд. Пример:
20 гласоподаватели, или мнозинството, предпочитат A>Б>В
15 гласоподаватели предпочитат Б>В>А
5 гласоподавателите предпочитат: Б>A>В
10 гласоподаватели предпочитат: В>A>Б
3 гласоподавателите предпочитат: В>Б>А
В резултат на сумарно отчетеното гласуване получаваме обаче:
30 предпочитат A>Б срещу 25 за Б>A, сл. А>Б
40 предпочитат Б>В срещу 13 за В>Б, сл. Б>В
28 предпочитат В>A срещу 25 за A>В, сл. В>А
Това води до противоречието A>Б>В>А. Т.е. предпочитанието на мнозинството няма да бъде в рационално съответствие с това, което са избрали като отделни индивиди. Но в този случай, според мен, може да се говори не толкова за неефективност на избора, колкото за неподходяща аксиоматичност на логиката, която го обосновава, в смисъл, че е наложена от практика, която би трябвало да претърпи развитие, а оттам и смяна на логическата й парадигма.
Теоретичният извод на Arrow, наречен също парадокс на Arrow или “невъзможната демокрация”, е бил използван от либералните икономисти да се покаже, че демократичният аспект на една държава не легитимира автоматично решенията й – типичен пример на спекула с постулата “родина на човешките права” е Франция. И понеже, както Вие, MIDKINGDOMCOMPLEX, сам припомняте: “дяволът винаги е в детайлите”, искам да изразя несъгласие с твърдението Ви за либертарианството като “наивно и утопично”. Именно навлизането в “детайлите” му позволява да се разбере, че то не се изчерпва с някакви фиксирани постулати и може да захранва с теории целия политически спектър, от лявото до дясното. Та какво друго е теорията на Arrow за всеобщото (взаимното) равновесие (регулиране) на пазара – competitive equilibrium is efficient, ако не една от базите за либертарианското изискване за минимална намеса на държавата като регулиращ фактор в икономиката.
Уважаеми господа РОСЕН, СПАС, ИНЖ.СИМЕОНОВ, ДИМИТЪР ТАНЧЕВ, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, БОРИС ТАНУШЕВ И MIDKINGDOMCOMPLEX,!
Благодаря за вниманието, което ми оказахте, както и за недотам заслужените суперлативи!
Различията в детайлите, които споделяте, ни сближават, правят ни свободни и богати!
Според мен единствено важно е никога да не забравяме, че сме от едната страна на барикадата!
Драги МИШО, благодаря и на теб, но моля те, не поставяй името ми до това на СУГАРЕВ и особено, до това на дълбокоуважавания от мен ИВО ИНДЖЕВ! Величините /както се казва в математиката/ са несъизмерими! И без това съм достатъчно притеснен от факта, че г-н Инджев пое риска да застане с името си зад моя непретенциозен материал!
С уважение!
Г-н Тинков,Предавам Ви поздравления от Стенли(Бай Стоян-стар български емигрант).Дано да е жив и здрав да види изчистването на комунизма от България.Това е мечтата му.Радва се ,че такива като теб стават все повече и повече.Заспива пред компютъра,но не оставя нищо непрочетено…Поздрави.
Към БОРИС ТАНУШЕВ,
Благодаря Ви за чудесният пример и уточнението за Парадоксът на Кондорсе.
По отношение на либертарианството, и забележката ми за “наивно и утопично”, без да навлизам в подробности – тъй или иначе, в интерес на истината “провокирано” от мен, не сме по темата, може би трябва да се вгелдаме на каква основа стъпва либертарианството – класиката, неокласиката, и неолибералните икономически течения.
– допускането за “рационален избор”. Трудно е да се оцени това твърдение, при положение че науката “компетентна” по въпросът, психологията, изглежда е на друго мнение.
– при капитализма (капиталистическите производствено-обществени взаимоотношения), за разлика от икономика доминирана от аграрни производствени взаимоотношения, факторите доминиращи икономическите взаимоотношения/процеси, респективно явяващи се фундаментални за икономическото развитие, са от непазарен характер.
Технологията, най вече свойствата и “непредсказуемост” и динамичност, както и динамиката на симбиозата технологии-финансов капитал-производствен капитал (в случаят пропускам форми на капиталът като обществен, интелектуален и пр., които все още не са опознати достатъчно от икономиката) са определящи за икономическият прогрес.
Класиката/неокласиката практически не третита тези взаимоотношения, и от тука идва невъзможността да се обясни икономическото развитие в рамките на тези школи – няма отчитане, адекватно, на спектърът от фактори – и взаимоотношенията, а само на малка част.
– равновесието/equilibrium може да се твърди че е “перфектното състояние” в аграрна икономика, докати при капитализма (който по същество не е система а процес) когато икономиката стигне до състоянието близко до equilibrium имаме стагнация (периодът от 1970те – познат като петролната криза)
От друга страна имаме развитие единствено и само в периодите на ярко изразено неравновесие (disequilibrium), което от своя страна е предпоставка за динамизъм на (процесът) капитализъм – развитието му. (загатнато от Шумпетер)
Проблемът е че класика/неокласика третират “перфектно” комодити, докато последните не доминират развитието.
Редица твърдения от страна на икономисти с либертариански виждания са безпочвени, за съжаление – например, твърдението че плосък данък е фактор за икономическото развити, като аргументите които се иизтъкват са от сферата на ниски данъци – разлика има все пак, и на фонът на това че няма никаква емпирика “доказващо” последното. Да не говорим за “екзотика” като твърденията че в Хонг Конг например няма регулации – опит да се даде пример с просперираща икономика “базирана” на близка до либертарианството “рамка”, на фонът на това че територията е една от най-регулираните икономики – ясни и спазващи се правила, не дискриминиращи при това, важащи за всички.
По същество има сериозно объркване в разбиранията за това какво е регулиране и администриране на икономиката, и “наивност и утопичност” вероятно не е най точното определение към подобни твърдения.
Към MIDKINGDOMCOMPLEX:
От Вашия отговор на последния ми коментар определено си проличава специалистът по икономика. Нямам претенциите да бъда такъв и доколкото тази сфера от общественото развитие ме вълнува, то това е във връзка с идеите, философската обосновка, която им дава перспектива. Либертарианството разгледано като политически възглед за мен също е един хоризонт на идеите. За разлика от Вас, който сте повлиян от англо-саксонската прагматичност, която в икономиката теоретизира, за да получи конкретни резултати (поради което и се фокусира върху реално, тук и сега, протичащи процеси), за мен е важна и „рамката”, системата, в която те се развиват, като начин да се отговори освен на въпроса „как” но и на „защо”. Вие твърдите, че капитализмът по същество не е система а процес, да, неформално сте прав, но това е по начина, по който може да се каже, че и времето не е пространство, но въпреки това те са неразривно свързани. Въпрос на избор е когато някои предпочитат да се фокусират върху времето – time is money, въпрос на цялостен подход е, когато се избира пространството, което обаче, като изключим физиците, които са ограничени от ентропията, вече се разглежда като траене, което на философски език се превежда като битие. Ето защо, споменатия от Вас плосък данък, ако цялостно се подходи към него, независимо от действителния му принос за икономическото развитие в този момент, като форма на ФИЛОСОФСКИ обуслованото либертарианско изискване за минимална нормативна намеса е стъпка в правилната посока и в един следващ, по-богат на предпоставки етап (ако сега още не е), ще сработи.
– Изразът „рационален избор” в коментара ми го избрах за краткост и не означава нищо друго освен съзнателния избор на отделния индивид. Мислех, че от контекста се подразбира, защото освен от компетентността на психологията, той е и от сферата на философията.
– Ако подходът към либертарианството е на икономическа основа, то действително може да се разсъждава на каква традиция стъпва – класика, неокласика, неолиберализъм. Ако обаче той се разглежда, както е в моята постановка, като политическа философия и възглед, по-подходящо би било да се разсъждава за идеи в модерността и пост-модерността.
Уважаеми г-н Тинков,
Съжалявам, че се включвам твърде късно в коментарите на интересния Ви анализ, с основната част от изводите в който съм напълно съгласен.
Аз не съм Ви опонент. Следя внимателно и чета с интерес всички Ваши коментари, които са ми харесвали толкова, че и аз бих се подписал под тях. Тук споделям само едно свое разбиране по темата, без претенции за непогрешимост.
Когато демокрацията се приема като механизъм, приложим при формирането на управленски решения, съзнателно или не, се ограничава нейното значение. Тя всъщност е строга система от правила, осигуряващи условия за свободната изява на способностите, уменията и таланта на индивида, без да бъде накърнена свободата и правото на другия. В контекста на последното, правилата се предлагат и приемат от онези креативни личности, които имат потребност от реализацията на своята предприемчивост, находчивост, идеи, способности, умения и талант, за съзидание и подобряване на своя и на близките си живот, в рамките на именно тези правила. С тях се определят обаче, и критериите, качествата и изискванията към питаните и избиращите. В много демократични страни, за участие във всякакви референдуми и избори е въведен образователен ценз и дори възрастова граница-долна и горна за участващите в тях граждани. Но във всички случаи, броят на далите гласа си в тях респонденти е бил достатъчно широк и представителен, а не само елитните 10%. Примери има достатъчно и в големи (САЩ, Канада, Германия, Япония, в момента в Италия за АЕЦ) и в малки (Швейцария, Люксембург, Лихтенщаин) страни. Ако приемем, че онези 10% нотабили са достатъчни да определят съдбините на държавата, рискуваме много, ако те не са и морални корективи на демоса. Особено в условия на липса на взаимен баланс, взаимна зависимост и взаимен контрол между трите власти-факт, който у нас не съществува.
Другото е елитаризъм, скрита власт, илюминати, билдерберги, централни комитети, политбюра. Те именно са правите и когато съгрешат дори. Та нима в най-ретроградната и мракобесна политическа система в света-наложена от преименуваната руска комунистическа партия (а и техните български подлоги), управляващите болшевики вземат под внимание мнението на болшинството от населението? Естествено че НЕ. Кой го бръсне това болшинство? Управлява го един херметически затворен кръг “посветени” партократи, които по-скоро са една мафиотска организация заклета с омертата на мъланието, извън която нищо не се чува и не се знае, отколкото са политическа партия. Политическа партия ли е тази организация, в която не можеш доброволно да влезеш и по своя воля да излезеш, когато твоите виждания се разминат с тези на партократския елит? Политическа партия ли е тази организация, в която ролята на членската маса, на болшинството, на демоса е сведена само до одобрение и изпълнение на безумните решения на партократския елит, а всяка критика означава унищожаване на несъгласния морално, професионално, а не рядко и физически.
В заключение, колкото по-широко е участието на гражданското общество със своите структури, в управлението на държавата, колкото по-строги и демократични са правилата за това, толкова по-прозрачно и справедливо ще е управлението на страната.
За жалост, у нас все още предстои изграждането на гражданско общество. Все още ни предстои да станем граждани, осъзнали своите и на Отечеството ни интереси. И на там следва да са насочени усилията на будните, интелигентни и уважавани нотабили-естествените лидери на нацията. В този смисъл очакванията, самоорганизацията и залогът са големи, както в г-н Инджев, във Вас г-н Тинков, в подписващия се с никнейма Архар и в още много пишещи братя в блога на уважавания от всички ни Иво Инджев.
Съжалявам за досадната грешка в последния ред-имах предвид ДАКАР, а не Архар. Извини ме г-н ДАКАР.