Няма как външният вот на недоверие към управлението на България да не се използва за вътрешна политическа употреба. Щеше да е добре да се избегне тази (зло)употреба, но отказът на съвета на вътрешните министри на ЕС да подпечата визата на България за шенгенската зона, издадена само ден преди това от европейските депутати ( от които крайното решение не зависи), е бламиране на кабинета „Борисов“ по най-болезнения въпрос за него като политик, чиято кариера е свързана тъкмо с въпросите на сигурността.
В този смисъл въздържанието от коментари ( макари да звучат неразумно злорадо-все пак става дума за общонационален интерес да се приобщим към останалите европейци в свободното придвижване ) щеше да е патриотично усилие, но всъщност е лицемерие. Още повече, че никак не е трудно да се предвиди невъзможността да се случи чудо в оставащите няколко седмици до мониторинговия доклад на ЕК за състоянието на правосъдието и вътрешния ред, за да се извърши някакъв прелом в тази сфера в България.
Основният коз за печелене на симпатии сред избирателите на ГЕРБ беше в непорочността на партията, която не беше управлявала преди. Хората решиха да заложат на новите тъкмо поради тази причина, а и именно заради обещанието да въздадат справедливост и да въведат ред както подобава на непорочните изразители на народните въжделения. В момента, когато дойде време за равносметка, европейските оценители на резултатите от двугодишното управление обаче дадоха отрицателно становище. Предстои да видим дали и българските оценители са „забелязали“ същото, което видяха европейците. Тези пилци ще се броят наесен в урните – урнитолозите вещаят драма не случайно!
Ние, простосмъртните българи, не знаем какво точно знаят за конкретиката на българските проблеми с борбата с престъпността европейските вътрешни министри. Но се досещаме, че явно знаят достатъчно, за да проявят такава категоричност в решението си да не одобрят присъединяването ни към свободната шенгенска зона въпреки констатацията за изпълнените технически критерии.
Например дори аз знам, че европейската граница на практика е „пробита“ поне в две български пристанища: едното на Дунав, другото на Черно море ( написах повече в „Течна дружба“). Общото между двете пристанища, е че са подвластни на руското лоби в българската олигархия. Да сте чували обаче в българските медии да се коментира този факт? Стиска ли му на някой медиен собственик да позволи на репортерите си ( с риск за сигурността им), да проверят що за самостоятелна губерния е пристанище Ресен край Бургас, пазено от частна армия на една руска компания? Там се подвизава един единствен служител на българската държава и познайте колко свободен и независим е той от могъщите си попечители, „най-големите данъкоплатци“, както ги похвали премиерът Борисов в разгара на свадата на Лукойл със собствения му енергиен министър Трайчо Трайков.
Това са реалностите, свързани с могъществото на Петата колона в България, които със сигурност са известни на добре осведомените европейски вътрешни министри, но те едва ли ще ни ги съобщят в подробности. „Само“ ще ни кажат, че не ни вярват, че контролираме собствената си държава. За съжаление ще бъдат прави…
Така че получихме европейски шенгенски шамар за изтрезняване на принципа „шамар да е, аванта да е“. Досещате ли се? Или пак ще се правите, че не разбирате?
Удивително е как властва пълна амнезия за времената преди 1989 г.! Все едно, че животът у нас е започнал с началото на т.н. демокрация и преди това сме били колекция от атрибути на някаква свещена крава. Всичките ни проблеми, къде по-пряко, къде по-косвено, идват от онзи период, на неограничените кебапчета и каси с бира. Безумна по мащабите си индустриализация, тотална липса на техническа и мениджърска грамотност, пълно изкривяване на информационната база данни, мащабно компенсиране на дупките в бюджета с различни типове нелегална търговия с международно нелегитимни субекти, крайно условни и напълно зависими от политическата конюнктура печалби – това беше само едната страна на бедата. Другата – големи по мащаб служби за сигурност, основани на принципите, по които се гради и поддържа мафията, в които най-меркантилизираните представители на нацията си оправяха личното положение за сметка на събратята си под патриотични лозунги, взети от лексикона на една пионерска организация. Третата – пълно отрицание на реалния технически потенциал на страната за сметка на политически кариеристи с хитростно-марксистка нагласа. Всичко това доведе до една неимоверно силна обвързаност с болшевишкия доминион – Русия, и с най – типичните за времето си подмолни структури в света. И това, в крайна сметка, се превърна в едно огромно петно върху реномето на страната – спомнете си само как се зъбехме на същия този Запад иззад яките болшевишки плещи на т.н. Брат. Сега, в интерес на спокойствието, при разбитата “империя на злото”, се опитват да ни приобщят към нормалния съвременен свят, опитват се да ни дадат шанс да покажем, че онова, омазало престижа ни с огромна мръсотия, е било против нашата воля като народ. Но петното е твърде голямо и е още твърде свежо, за да ни дадат чак такъв шанс, че да ни предоставят току-така и сигурността на границите си – те също не са херувими и си имат своите страхове. И ние сега всичко това да го използваме за политическо боричкане между едни от най-лакомите, най-алчните и най-безскрупулните представители на нацията, окупирали пари и власт в страната благодарение на меркантилното хамелеонстване на “най-справедливата” обществена система в историята на света – е, просто нямам думи!
Многоуважаеми г-н Инджев, кога ще поканиш (като Граждански разследващ журналист, от Българският патриотичен блог на Иво Инджев) медийните акули *на олигархията в България*, на пресконференция в Софийската Княжеска Градина?
г-н, Инджев,
Не смятате ли че събитията протичат закономерно и всичко е в реда на нещата?
Приеха ни в Европейския дом – добре. Ние обаче се държим като коне /не троянски – РУСКИ/ и даже се гордеем с това. Европа може да е имала други очаквания, но като видя, че се самоопределяме като коне, рече си “Хайде в конюшнята”, инсталира ни на “коневърза” и чат-пат сипне кими сенце в яслата, кими малко овесец /ние и него като тъпи животни вземем, та разпилеем и пак гладни ходим/.
Какво да ни правят хората – няма да вземат кранти в гостната си да поканят или на трапезата?!
🙂
Г-н Инджев, прав сте. Но се чудя, защо не се “врете” като Ив. Костов или В. Сидеров по националните канали за масова информация. Необходимо е посланията Ви да достигат по-широка публика. Явно в една от телевизиите не искат да чуят за Вас. Националнта е контролирана от Гоце и Лукойл, но не вярвам да нямате похвати да ги накарате да Ви канят там. С приятеля на Ив. Славков и “стажант” в Канал 3, също можете да достигнете стотици хиляди зрители. А СКАТ за Вас е както за много български интелетуалци място, забранено за глобалисти, за какъвто Ви възприемам. Помислете все пак, хора като мене, които трудно четат материали на твърд носител(и заради лошото си зрение) биха желали да Ви виждат по-често на екран. Не оставяйте давещите се да се спасяват сами…Вие имате друга мисия, а като Иво Беров или Е. Сугарев предпочитате да “ръсите” презрението си към овчото търпение на масите(които са Ваши братя по съдба)….
Вижте това:”Здравейте,
Вече има международно искане http://petitions.criirad.org/?za-p-lna-prozrachnost-na-dannite за прозрачност на данните за радиоактивността на въздуха, която е табу не само за гражданите на България.
Да се присъединим!”
към p.petrov:
Господин Петров,намирам себе си реалист. Не знам какво е да си “глобалист”.
Реалността е такава, че милиони граждани и селяни от цял свят рискуват живота си дори, за да се доберат до “обетованата земя”: САЩ или ЕС.
И никой не проявава подобен интерес да се “вре” в Русия , която е най-богатата страна в света…на ресурси.
Ресурси, които не може да употреби така, че да стане магнит за въпросните милиони “глобалисти” ( вероятно стотици милиони), които се борят за американска виза или за правото да живеят и работят в бедните като църковни мишки (откъм злато, петрол, манган, уран, газ, диаманти и т.н.) държави като: Холандия…да изреждам ли?
Колкото до “моите послания”, ще кажа пак: нямам месиански претенции. Просто правя това, което мога и изобщо не се интересувам от “печалбата”: дали съм оценен, награден с популярност и т.н. : ИЗОБЩО НЕ МИ ПУКА!
И шамар да е, от майка Европа ДА Е, още повече че си го и заслужаваме! Дано с повече шамари вземем да влизаме в правия път….. Ако пък и ПРО-то ни стане перото, с което да си подпишем “Декларацията за независимост”, още по-добре!!!
Към P.Petrov
Да, прав си, и аз го искам. В тази връзка, Vesti.bg до скоро поместваха връзки към статиите на Иво. Имайки предвид посещаемостта на медията това си беше постижение за интернет пространството. Не знам защо обаче от около 2 месеца, такива вече няма. Да не би да има нещо общо със старта на масовото демагогстване относно Белене, като естествено, статиите на Иво не се вписваха в политиката на медията. Г-н Инджев, поправете ме ако греша.
Съжалявам, че г-н Инджев вече е отговорил на “призивите” на Петров. …Само за протокола.
По телевициите интервюираните се КАНЯТ, а не се “врът”, освен ако не са препоръчани от собствениците или от управляващите.
Беров и Сугарев не ръсят, а си излагат позициите. Те не са политици и могат да застъпват мнения, които са тяхни лични и няма с кого да се съобразяват. Беров не е канен от 10 години, та странно как го знаете като не ползвате “твърди носители”.
“Похвати за поканване” са специалност на друг тип хора и с друго мислене.
Който разбрал, разбрал!
Живи и здрави да са европейските страни, които ни спускат шенгенската бариера. Те са истинските ни приятели. Правейки това, те, от една страна, основателно се пазят, но от друга, предизвикват у нас процес на катарзис. Ние започваме да натискаме управниците си, които и да са: какво правите, че не ни искат в Шенген? Тук няма място за лъжи и шикалкавене, те трябва да направят нещата така, че да влезем в Шенген, което значи: руската Пета колона да загуби позициите си, съдебната система да добие съвсем друг облик, държавно-покровителстваната организирана престъпност да бъде огласена и реално осъдена и т.н. Европейският шамар е изключително полезен за България.
To4no taka,g-n.Indjev.
Otgovorut Vi mi se nravi.
Rano e oshte.Shte doyde i drugo vreme.Slepite sme pove4e ot zryashtite.Shte progledame!!!
Dano E po-skoro!
Nyamam kirilica.Izinete,Molya!
Ave Caesar,morituri te salutant!
ИЗОБЩО НЕ МИ ПУКА!Яко и точно в десетката, както обикновено.
Сещам се за една притча от книга на Хорхе Букай. За един слон, който когато е бил съвсем малък, са завързали за едно колче. Дълго време се е борил, дърпал и накрая се примирил. Вече голям и силен, продължавал да си стои вързан там, макар да можел лесно да се освободи.Това има много общо с голяма част от българите, живели през соца.Та те винаги ще духат, каквато и супа да им сипят в България… :)))
Уважаеми Инджев,
ако някой иска да укрепи държавата България е необходимо да овладее президентската и изпълнителната власт. Необходимо е в съдебната система да бъдат назначени млади и необвързани със службите кадри. необходимо е в специалните служби на държавата България да бъдат назначени млади хора необвързани с ДС и петата колона, тоест да бъдат пенсионирани хората на Първанов, а техните по-млади протежета да бъдат изолирани от властта за да не си я ПРИМО-ПРЕДАДАТ. Необходимо е да започне активна работа на МВР и службите по руски фирми, които застрашават националната сигурност и сигурността на ЕС чрез Шенген. Необходимо е Нови, необвързани хора със службите на НРБ и КПСС да бъдат назначени на ключови за държавата места. С други думи необходима е РЕАЛНА ЛУСТРАЦИЯ на ДС, която още ръководи държавата в много области.
Ето това е повече от Шенгенски шамар:
http://dnes.dir.bg/news/georgi-parvanov-izbori-2011-8820191?nt=4
Ето това е реалната картинка, която описва г-н Инджев, а ББ сиреч незабелязва:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15141741,00.html
Като по-млад човек, разбирам защо СССР не са се натискали особено да им ставаме 16та република.
http://izsofia.blogspot.com/2009/07/1963-16.html
“Живков поставя въпроса пред съветския ръководител при посещението си в Москва през октомври 1963 г. “Ние съвсем нямаме намерение да седнем наготово на съветската трапеза като консуматори и… за сметка на Съветския съюз да повишаваме жизненото си равнище”, увещава българският ръководител своя домакин. Никита Сергеевич обаче му отвръща, че “въпросът не е до българския народ, а външнополитически”.”
Кръгът се затваря от написаното в прекрасната статия на г-н Инджев. Пък и ние скоро ще си имаме и нова електроцентрала, нали.
Повечето българи гледаха на влизането ни в Европейския съюз по байганьовски. Да влезе Бай Ганьо гол в женската баня – това беше представата на повечето ни сънародници. Е, пуснаха ни в ЕС, ама ни вързаха шавливите, похотливи и крадливи ръчици. В ЕС има правила и закони създадени и прилагани от европейци. В ЕС манталитет на Бай Ганьо не минава, с неговите бабаитски номерца ала Бойко Борисов.
Дакар: “Hеобходима е РЕАЛНА ЛУСТРАЦИЯ на ДС, която още ръководи държавата в много области.”
Да!
Допира с Петатата колона и чрез нея с руските практики заразяват и най-здравите общества с корупция. Затова Европа внимава с допускането ни в Шенген.
Г-н Инджев, предполагам, че имате предвид нефтеното пристанище Росенец край Бургас, подарено от Боковото правителство на Лукоил с концесия за 35 години?