Пражката шунка повече върви тук от Пражката пролет

Социализмът с човешко лице трудно си пробива път сред старите муцуни в България, но ето че наблюдаваме известно очовечаване сред „знаковите“ му фигури. На лидера Станишев му се роди бебе и без да има брак. Злите езици да твърдят, че появата на рожбата именно на 1 май е планирана с помощта на насрочена операция секцио- ако е вярно, значи Станишев се прояви като артист, изигравайки сценката с „приятната изненада“.

Друг артист,любимецът на червените бабички бате Серго в рамките на една седмица си призна бащинството над незаконен син ( макар и с около 20 години закъснение) и поднесе втора изненада: уморил се да отказва да става президент до такава степен, че можело да емигрира. Това си е направо симпатично и симптоматично заявление от страна на социалист, който иначе не се съмнява в своята непобедимост и буквално преди броени дни се надсмя над политическите си опоненти, че треперели от страх именно той да не се кандидатира!

В интервю за „Стандарт“ Стефан Данаилов се оплаква, че му омръзнало да го молят да оглави държавата и вече мислел да се „махне“ от България. Ужас! Това си и страшничко – какво ще правят без него? Ами ако наистина руското посолство се наложи с подхвърлената (уж българска) идея за референдум за паметника на съветската окупация в столицата? Кой ще изиграе в телевизионния пропаганден клип на русофилите солдат с пилотка и вдигнат окупационно-освободителен автомат над България? И кой ще озвучава скъпо платената от Петата колона телевизионна реклама срещу българите, които си позволяват да не харесват съветския колониализъм и да поставят българската независимост над любовта към СССР?

Театрална е тази поза, но пък човекът е актьор. Влезна в роля и по поръчка на Първанов измоли навремето цял конгрес на БСП да гласува за преориентацията на партията в полза на членството на България в НАТО. Другарите и другарките с недоумение се подчиниха ( на чара му).

В книгата си „Президент на РъБъ“ съм обяснил какво е мотивирало партийния лидер Георги Първанов да поиска тази смяна на курса: заплахата на германските социалдемократи да спрат финансирането на БСП ако продължава да препъва София за членството в алианса. Т.е. „едни пари“ стоят в дъното на сълзливия конгресен разговор за „поруганата“ партийна правоверност, преглътната с мъка от червените конгресмени и конгресменки под влиянието на горещия призив на Ламбо.

Ако той иска да повярваме в искреността на сегашната му позиция, би трябвало да признае грозната истина- абсолютно невероятно е да не знае, да не е бил информиран от Първанов за надвисналата над партията финансова санкция като главен мотив за острия завой, позволил в крайна сметка България да се присъедини към НАТО с необходимия за целта национален парламентарен консенсус. А истината е простичка, но неудобна: на БСП, ръководена от Първанов, е платено в буквалния смисъл. За този факт има свидетели. Сред тях е тогавашният президент Петър Стоянов, в чийто кабинет се разиграва сцената със заплахата с финансовата санкция на германската фондация. Но е много „любопитно“, че тази новина от „Президент на РъБъ“ , вече повече от година е обвита в солидарно медийно и политическо мълчание. Хайде, за мезонетите и корупцията на самия връх на държавата, окончателно и достойно за съдебна санкция доказателство (почти) няма – лесно е да се намери, при проява на воля от разследващи журналисти или следователи ( само че -къде ти такава воля, пък и не върви някак да се водят по акъла на някакъв си автор на „Президент на РъБъ“). Но в случая става дума за подкупването на една цяла партия и то не коя да е, а най-голямата в България, за което свидетелите са живи и здрави! Но и това не „интересно“, нали?

Пиеските , които ни играят за отвличане на вниманието, са внимателно режисирани и отделните изблици на човещина не променят тъжния факт, че тук повече върви Пражката шунка, отколкото Пражката пролет.