В шок изпаднаха и мълчаха дни наред след оцветяването на любимия им символ на съветската окупация медийните протежета на Петата колона, след което, както обикновено, проговориха в тон с Кремъл:
„Руските медии в шок:
Боядисването на паметника е цинизъм
Прокуратурата образува досъдебно производство за хулиганство
Дума „
Мултигрупефюрерът на културата ни Вежди Рашидов, който не може да върже едно изречения без да изпусне в него някоя малка пластична глупост, също проследи мисълта на Москва и се изрепчи в духа на Петата колона на петия ден от казуса: било вандализъм и не можело с гумичка да се изтрие социалистическото минало. Удивително е да си види как специалистът по малка пластика твори огромни бетонни сталинистки тъпизми със заплахи срещу героите на българската художествена съпротива срещу неговия свят на измислени освободители, в който витаят митовете на собственото му невежество за историческите факти. Ако Рашидов представя позицията на правителството, тогава то заслужава само едно: ОСТАВКА!
А пред творението на новото цветно начало на нашето възкръснало чувство за свобода дни наред като на поклонение пред осъзнаването ни се тълпят стотици усмихнати млади хора, цели семейства с деца се редуват да се снимат! Путин да бяха сложили да позира, нямаше да има такъв интерес!
Едно от най-хубавите неща във връзка с разкрасяването на окупационната символика е свързано с потвърждаването на друг факт: че Петата колона не е някаква творческа измислица от книгата „Течна дружба”. Тя съществува и се преброи по списък след цели 4 дни умуване, концентрирайки по стар болшевишки начин ( болшинството им е важно!) многобройните си първични организации за постигане на вторичната цел- стряскане на обществото ( и света) с респектиращата бройка протестиращите структури:
„18 творчески съюза и организации за приятелство и сътрудничество с Русия излязоха с декларация по повод оскверняването на Паметника на Съветската армия в столицата. В декларацията се посочва: „Ние изразяваме дълбокото си възмущение от оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София! …Опитите да се оневиняват осквернителите, приписвайки им чувство за „хумор” и „детска шега” е кощунство с паметта на милионните съветски хора, които защитиха човечеството от фашистката чума”.
В декларацията се посочва още, че шепа недостойни хора се опитват да внесат напрежение, да разстройват отношенията ни с руския народ.
Организациите, подписали декларацията се обръщат с призив държавното ръководство и столичното кметство да вземат незабавно енергични мерки срещу вандалите. „Ние призоваваме всички творчески съюзи, обществени организации, сдружения и фондации, които имат отношение към запазване на историческото ни наследство, всички религиозни организации начело с Българската православна църква да застанат заедно с нас срещу ванадлите и осквернителите. Настояваме незабавно държавните органи и Столична община да включат паметника в системата за охрана и да инсталират камери за наблюдение около него, за да не се повтарят за пореден път тези недостойни за нацията прояви”.
„Ние поднасяме своите извинения на руските хора, за стореното на Паметника и ги уверяваме, че в България обичат своите братя руси и дълбоко почитат паметта на руските и съветски войни! Молим руските Средства за масова информация да не преписват на целия български народ стореното от шепа хора”, се посочва още в декларацията.”
Това прочувствено слово на влюбените в съветския колониализъм негови сътрудници, цитирано от различни сайтове, има достоверен подпис на първичните организации, членуващи в съюза на поклонниците на съветската окупация. Искрено съм им благодарен за подредения начин, по който дописват моите скромни опити да инвентаризирам тези елементи на петата колона. Ето ги:
„Декларацията подписаха: Български антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение Русофили, Форум – „България-Русия”, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Фонд „Устойчиво развитие за България”, Дружество „Александър Невски”, Федерация на съотечествениците, Българо-руска търговска промишлена палата, Българо-руски клуб „Шипка”, Съюзът на българските писатели, Славянско дружество в България, Съюзът на архитектите в България, Дружество „Найден Геров”, Съюзът на филмовите дейци и Съюзът на българските журналисти”.
За тяхно сведение ( и радост, вероятно) на 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров, припомня сайтът „Де зората” на Милен Радев, който опреснява мухлясалата памет на русолюбивите хора с (иначе) българско гражданство за факта, че Елена Бонер неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция “Путин трябва да си ходи”.
В нейна памет, но и подчертано в контекста на актуалния български дебат за демонтирането на паметника на “съветската армия” в София препубликувам превода на кратък текст на Елена Бонер за т.н. “Ден на победата” от 2007 година.
Вечна памет на една забележителна жена. Тя страшно ще липсва на днешна Русия.
Русия, която отново затъва в тоталитарното блато, газена от копоите, тровили живота на Елена Георгиевна и на Андрей Сахаров.
________________________________________
“Ние никого не сме освобождавали”
Това, което казва по-долу Елена Георгиевна в писмо до редакцията на «Грани» може да бъде написано само от човек, лично преживял и терора на 30-те години, и ада на маршалжуковите месомелачки през войната. Както и уж мирните, но не по-малко жестоки и човеконенавистни следвоенни съветски години. Толкова по-ценни са за всички нас изстраданите мисли на една умна и почтена жена.
М.Р.
Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната. 364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла “Оскърбеният победител-освободител”.
Те ли са освободителите-победители?
Мен не ме оскърбява преместването на останките на загиналите и на паметника в Талин. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, но и във всяка друга страна) не “На война-освободител”, а “На загиналия войн”.
Ние никого не сме освобождавали. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.
Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия,
ветеран и инвалид от Великата отечествена война.”
Вестник „Индипендът” пък, цитиран от BNews, добавя нещо по темата, която ми е болезнено позната от лични разкази на преживели кошмара, за който остава дума в следната публикация:
Съветски войници изнасилили съпругата на Хелмут Кол, когато била на 12 години
След края на войната група съветски войници изнасилили 12-годишната бъдеща съпруга на Хелмут Кол, Ханелоре, и майка ѝ.
Ханелоре Кол, съпругата на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол, е била изнасилена от група съветски войници, когато е била на 12 години,
разкрива британският вестник The Independent, позовавайки се на биографията ѝ “Жената редом с мен”, която излезе от печат тази седмица.
Тя е написана от немския журналист Хериберт Шван, на когото тя разказала живота си няколко месеца преди да се самоубие през 2001 година.
Биографията започва с разказ за неизвестния досега публично факт, че 12-годишната Ханелоре и нейната майка са били изнасилени от група съветски войници в края на май 1945 година.
След това те изхвърлили момиченцето от прозореца на първия етаж, в резултат на което тя получила травма на гръбначния стълб,от която страдала до края на живота си.
Психологическата травма била още по-тежка. Шван пише в биографията, че Ханелоре била “преследвана постоянно от смрадта на пот, чесън и алкохол, и дори звукът на руската реч ѝ била непоносима”.
Този факт не е съобщаван публично, особено след като Хелмут Кол прави кариера в политиката и по ирония на съдбата е
сред германските политици с най-голям принос за затопляне на отношенията със Съветския съюз
по времето на Михаил Горбачов и края на Студената война.
Ханелоре Кол страдала от алергия към светлината в толкова тежка форма, че от 1988 година не е можела да излиза и прекарвала дните си в стая със спуснати плътни завеси, а
навън можела да излиза само през нощта.”
Уж са горди с позицията си, но защитниците на съветската окупационна символика нямат доблестта да застанат открито срещу изригналата гражданска енергия. Няма ги под лъчите на юнското слънце пред оцветения паметник сред ликуващите граждани, но с парите на руското посолство се събират в ранни зори да връщат сивотата на цветното ни възраждане!
Е той”човека” си го каза -По добре МУЛТАК отколкото калтак!
А всъщност хем мултак -хем калтак-Щото е едно и също!!
“уверяваме, че в България обичат своите братя руси и дълбоко почитат паметта на руските и съветски войни”
Моля?! В коя година и къде живеем? Кой се самоназначава да говори от МОЕ име кого / трябва / да обичам? За подобно нахалство и глупост нямам спомен дори от късния соц.
Всъщност с истеричната си реакция съветчиците с български имена показаха единствено колко са елементарни и безпомощни, втурвайки се да хленчат пред единствените си покровители и крепители–същите на които дължат статуса си, заради което е и този паметник. А най-смешното е лекотата, с която захвърлиха органически чуждите им и несъвместими маски на натовци, европейци, демократи, модерни, социалисти и прочие камуфлажи.
Взимам дума от последната част на статията, която е колкото потресаваща, толкова и не-неочаквана. Извинявам се за черния сарказъм, но май ще е най-добре, вместо демонтиране или преместване на ПСА, да се добави нова склуптурна композиция (може и от Вежди Рашидов) – руски освободители изнасилват освободени жени и момиченца … Пък да ходят да му поднасят цветя в Деня на (руското) отечеството….
изключителен текст !! Благодаря!!…(:
Този Вежди е голям гадняр.
Вън руските престъпници от България!
Вероятно доста по-младата съпруга на екс канцлера Герхард Фриц Курт Шрьодер не е била “обгрижена” от руските солдати, поради което той се продаде на внуците им, владеещи Газпром. Потрес!
Точно погледнах сайта на агенция Фокус. Студени тръпки ме побиха като четях заклеймяването на артиста в стила на най-мрачните години от Сталинизма. Властването на петата колона е пълно. Бойко Борисов се оказа палячо на който му е поверена роля. Единтвенния политик-Иван Костов, който застана на пътя им беше унищожен политически с цената на милиони рубли употребени за задачата. Комунизма никога не си е отивал от България. Трижди проклет да е Желю Желев, че ни спря на 14 декември 1989 да се разправим веднъж за винаги с майцепродавниците комунисти. Това беше едничкия шанс на България да бъде като останалите бивши соц. държави. Уви, останахме си задунайско блато. Петата колона е всевластна. Какво да се прави?
Има ли нужда да се напомня че когато е трябвало да оцелее и да пребъде българската нация е сменяла няколко пъти и местоживеенето и религията си даже -кой ако не ние -кога ако не сега??
Интересен факт за Рашидов е, че когато апаши откраднаха черния мутро-бароков мерцедес на сина му, след около час само, осъзнаха грешката си, зарязаха го, и избягаха по живо по здраво. Това говори много, нали? Гарван гарвану..
Благодаря на Иво Инджев за тази и всички останали статии!
Декларациите на петата колона ме върнаха във времето на комунизъма и социализъма, припомниха ми отблъскващото лице на Тодор Живков и още много, много гадости и унижения.
До кога?
Вълнуващи слова на Елена Бонер! Благодаря и нека Бог спаси душата й.
Не разбирам какво иска да каже Г.Котев, не е възможно да се подиграва с личност като Ханелоре Кол – много почитана и уважавана от германците. Бог да я прости.
А сега – какво ще правим ние? Ще оставим ли съдбата на България в ръцета на петата колона? “Бавно и полека” ли се повдига духът ни, започваме ли да осъзнаваме в каква степен петата колона ни е задушила и смачкала и паразитира върху нас?
Все пак мисля, че ДУХЪТ ИЗЛЕЗЕ ОТ БУТИЛКАТА!
” Притесняваме не министъра на културата , а културата на министъра “
Браво, г-н Инджев! Поздравявам Ви за тази статия и за честната Ви гражданската и родолюбива позиция!Ех, ако имаше повече хора като Вас, ако имаше и кой да Ви чуе!
Какво очаквате да каже човек, който с години се опитва да изгради име на голям художник, виждайки как една не търсеща слава свободолюбива душа с няколко литра боя събра симпатиите на един народ и ни отсрами пред цивилизования свят.
Не знам кой творец е вложил тази идея и оригиналност в оцветяването на паметника, но това беше глътка свеж въздух в сивото ни ежедневие и ми се иска този много по-заслужил творец от всичките писатели, поети и слуги с молив на властта да получи признанието, което му се полага за креативноста, за идеята и за… смелостта в тази съветска страна да осмее цялата гротескна днешна ситуация…
И наистина намирам нещо много символично в това сиво бетонно НЕЩО в центъра на столицата и последвалото му оцветяване по абсолютно оригинален начин с нашето сиво ежедневие…
Колкото до паметника – никъде в медиите не се задават два въпроса – първия е защо във всеки голям град има поне по един такъв огромен на чужда армия, докато тези на нашата, както и тези на родните герои са просто миниатюрни в сравнение с чуждите…
Ако дойдете във Варна и потърсите паметника на Васил Левски, ще го откриете сбутан в централната алея на Морската градина, водеща до Пантеона издигащ се над всичко останало с някакъв цинизъм… Да не говорим за другия още по-огромен паметник на българо-съветската дружба… На същата дружба на която дължим днешното си мизерно и пошло съществуване…
Руския човек е като всеки друг, но аз на Русия и на СССР не мога да се радвам – те не само наистина не освободиха никого – те просто завлядаха половин Европа…
А сега искат да осъдят автора на това цветно произведение и се спрягат присъди по-големи, отколкото на мафиоти и мутри окрали държавата…
Това е цинизъм, а не изрисуването на паметника !
Много срамно е акциите срещу паметника на СА да се позиционират по линията русофили – русофоби. Не съм чул досега някой да е посегнал на Руски паметник и на Цар освободител, пък макар и само с боядисване. Между другото бих попитал защо само руските официални власти протестират, а не протестират украинците, например. Или пък реципрочно българофобите в Москва да боядисат паметника на загиналите в борбата срещу хитлерисма над 30 000 български войници. То пък такъв паметник нямало, как се обърках. Нито в Москва, нито в София, нито някъде другаде…
А чехите ни показаха кой е в Европа и кой бленува за СССР. Имам чувството, че розовия среден пръст е показан и в наша посока, като че ли се промъква от дупката на “Турската тоалетна” закачена на стената.
Колкото и да се прави на родолюбец и патриот, Рашидов демонстрира пълен консенсус с Петата колона по Руско-Турското мачкане и унижаване на българския народ.
“Ние поднасяме своите извинения на руските хора, за стореното на Паметника и ги уверяваме, че в България обичат своите братя руси и дълбоко почитат паметта на руските и съветски войни!”—————Ето блестящ пример за престъплението на съветските комунисти спрямо българската държава и народ! Нали това се нарича робска психика?
Най обичам да е*а, по обичам да пия.
Вежди Рашидов, т.н. Минисър на Културата
И това прасе ще дава оценки кое е хубаво и кое лошо!
O SANCTA SIMPLICITAS!
На вниманието на читателите един стар виц, “оцветен” по нов начин:
В купето на един влак пътували американец, французин, българин и бронзово-каменен съветски солдат, тип “Альоша”. Американецът извадил лаптоп, посърфирал малко из нета с него, след което отегчено го изхвърлил през прозореца. На озадачените погледи на другите пътници той отговорил така:
-У нас в Щатите лаптопи,колкото щеш -с лопата да ги ринеш…
След няколко минути французина отворил бутилка “Бордо”, и след като пийнал два- три пъти от нея, я изхвърлил през прозореца. После казал:
-А у нас във Франция, класно червено вино- с лопата да го ринеш…
След още малко, за да не остане по-назад, съветския солдат пощракал с автомата си, и после го хвърлил решително през прозореца, казвайки:
-У нас в Съветския съюз, такива Шпагини – с лопата да ги ринеш…
След което всички погледи се насочили към българина. Настанало неловко мълчание. Той постоял малко, повъртял се и изведнъж станал, хванал руския солдат за шинела, и го метнал бързо през прозореца. След което казал:
-А у нас, в България, съветски каменни солдати – с лопата да ги ринеш…
В швейцарският парламент бил поставен въпрос,защо Швейцария няма министерство на мореплаването?! След кратки консултации,председателя на парламента съобщава,че въпроса е неуместен.Просто Швейцария няма море.В залата се чува реплика:”Тогава,как българите имат Министерство на културата!…”
Ако Жельо Желев беше честен човек, щеше да излезе пред българите и да каже:
Извинете за сбъркания преход. Аз спасих комунистите заради моята обикновена човешка глупост (И най-умният си е малко прост). Но, не! Не е честен човек!
А на всичкото отгоре – и дървен философ!
А на всичкото отгоре Жельо Желев е дървен философ.
Да, станаха осем тези дето са оправляващи и не могат да се изразяват. Едно изречение поне научете на Български език, ако трябва наизуст. Горките аспирини!