Беше предсказуемо, че предизвикателството с разкрасяването на съветския окупационен символ в София ще разгневи невежите ( или нежелаещите да признаят истината) руски медии, които продължават да оценяват света със старите комунистически клишета. Ни крачка напред от времето на Сталин, макар в договора с България от 4 август 1992 г. изрично да пише, че двете страни отчитат новите политически реалности ( т.е. изчезването на СССР и комунизпа като провален експеримент) и са свободни да постъпват суверенно спрямо тях !
Отново ни поставят под общ знаменател. Така отричат факта на българския неутралитет към момента на съветската окупация, липсата на германски войски на българска територия и на българска съпротива срещу нахлуването на червената армия, както и наличието на дипломатически отношения, скъсани едностранно от Москва на 5 септември 1944 г. с обявяването на война на България.Съветските ( по манталитет) средства за информация в Русия се възмущават от отношението към съветските „воини освободители“ на България от „фашистката окупация“. Да не говорим, че съветските войски не са дали нито една жертва в България , докато жертвите на българите в състава на червената армия в последната фаза на войната срещу същия този фашизъм са десетки хиляди, но за тях няма паметник в България. Това е вандализъм спрямо историческата памет,истината и националното самочувствие на българите!
Именно този акцент поставих в интервюто си за Си Ен Ен, излъчено преди часове по световната новинарска телевизия. Водещата световна новинарска телевизия “забеляза” книгата ми “Течна дружба”, чието представяне на същия този паметник беше задружно пренебрегнато от българските средства за дез(информация).
И тук идва въпросът за очакваното тълкувание на сюжета по линията на някакво противопоставяне на руското (съветското) срещу американското влияние, доколкото оцветените скулптури бяха предрешени в стил Анди Уорхол, (иронизиращ всъщност) американската попкултура. За това хипотетично противопставяне ме попита и Ралица Василева в интервюто. Отговарям риторично още веднъж тук и на американци, и на руснаци ( и на русеещите се българи): защо това да е поблем? Нима СССР и САЩ не са били съюзници в онази война? Защо днешните руснаци да се гневят да бъдат оприличвани на съюзниците си. Нима американците не са били антифашисти и защо изобщо комунизмът да има монопол върху правото да се гордее с антифашизма си ( въпреки позорното сътрудничество на СССР с Германия преди нападението на Хитлер и генеологическата близост на националсоциализма и болшевизма)?
„Един от барелефите на величествения монумент е изрисуван с графити, в резултат на което скулптурите на воините освободители са се превърнали в американски киногерои – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд, символ на „Макдоналдс” и други персонажи”, съобщава възмутено ИТАР-ТАСС, където обективният прочит на историята, в която няма никакви “воини освободители” в България е застинал на равнището на “ТАСС е упълномеща да заяви” – клише,с което са били обявявани комюникетата на Сталин и което беше запазено като закостенял ритуал на съветската пропаганда до последния й дъх. Явно издиханието й обаче не е било последно…
Особено тъпо ( това е точната дума) се възмущават Российская газета и “Новие известия”, които се “изхитряват” да вкарат в няколко изречения всички лъжи на типичната болшевишка реторика по случая: от “вандзали с особен цинизъм”, през антиамериканския изблик, до обещанието ( от името на българските власти!) паметникът да бъде почистен “скоро”- още в понеделник (т.е. днес).
“Неизвестните вандали са нарисували само част от паметника, но са го направили с особен цинизъм, коментира руското издание „Российская газета”.
Под лозунга „В крак с времето” част от барелефа, изобразяваща войници от Червената армия и атакуващи партизани, се е превърнала в американци. Очевидно на шегаджиите им се е сторило забавно да превърнат войниците и партизаните, освободили Европа от фашизма, в герои от американски комикси, пише още вестникът. Дори и знамето, под което се извършва атаката, се е превърнало в американското, а централно място в композицията заема войник в американска военна униформа.
Паметникът и преди нееднократно е оскверняван от вандали, като на него са били изрисувани свастики, фашистки и антируски лозунги. Този път обаче към вандалския акт е подходено по-„творчески”.”
Очевидно е, че Русия не ни признава за част от Европа. Защото съветските войски са овобождавали кого ли не в Европа, но не и България- тя е била освободена от присъствието на германски войски ( които не са имали статут на окупатори, както е било навсякъде другаде към момента на настъплението на съветските войски, включително в другите бивши германски сателити като Италия,Унгария, Румъния). Не е имало от кого да ни “освобождават”, освен от статута ни на суверенна и независима държава, което те наричат “освобождаване”, а чрез съветската монументална лъжа в центъра на София ( и къде ли още не в България) настояват да се съгласяваме с тази сталинистка интерпретация.
Обаче е време да сме в крак с времето: да повторя отново, че това ни се “позволява” от договора с Русия в преамбюла, в който се затвъргдава ( и без това подразбиращото се) суверенното право на България да постъпва според новите реалности.
За пълнота на картината поставям тук и един линк, към днешна статия на е-вестник, където са преведени мнения по темата, на редови руснаци. Има и смислени сред тях.
http://e-vestnik.bg/12020/otsveteniyat-pametnik-v-sofiya-gnyav-i-smyah-v-ruskiya-internet/
Всичко е в наши ръце: без ясна позиция на кандидата за кмета на София по съдбата на т.н. Паметник и на кандидат-президента относно Белене – аут!
Ами да – оказва се, че “русеещите се българи” (дадоха пресконференция, предавана от ТВ Канал 3) са си направили партия – днес щели да тръгват на инструктаж в Русия… С което веднага става ясна позицията им за отказ от ЕС, Шенген и т.н)… Защото били патриоти, както заявиха ръководителите им, един от които кандидат-президент – печално известният бивш атакист Павел…
Изкуството винаги може да се “чете” по различен начин. В Случая руските ни приятели, които се чувствт осквернени, можеше да видят един ракурс, чрез който признавайки историята, отново да се почувстват победители. Руските окупатори от старо време са представени като американски окупатори от ново време, устрем, оръжие, изражение – различна козина, еднакъв нрав. Но за да видиш подобено значение трябва да се признаеш з окупатор…. няма как.
Понеже не знаехме за интервюто ще е добре ако може да го пуснете тука да го прочетем.
Изпращам ви стихове от нашия руски съюзник, великия творец Борис Пастернак (1890-1960):
Напрасно в годы хаоса
Искать конца благого.
Одним карать и каяться,
Другим – кончать Голгофой.
Как вы, я – часть великого
Перемещенья сроков,
И я приму ваш приговор
Без гнева и упрека.
Наверно, вы не дрогнете,
Сметая человека.
Что ж, мученики догмата,
Вы тоже – жертвы века.
Я тридцать лет вынашивал
Любовь к родному краю,
И снисхожденья вашего
Не жду и не теряю.
Как непомерна разница
Меж именем и вещью!
Зачем Россия красится
Так явно и зловеще!
Едва народ по-новому
Создал конец опеки,
Его от прав дарованных
Поволокли в аптеки.
Все было вновь отобрано.
Так вечно, пункт за пунктом,
Намереньями добрыми
Доводят нас до бунта.
В те дни – а вы их видели
И помните, в какие, –
Я был из ряда выделен
Волной самой стихии.
Не встать со всею родиной
Мне было б тяжелее,
И о дороге пройденной
Теперь не сожалею.
Поставленный у пропасти
Слепою властью буквы,
Я не узнаю робости,
И не смутится дух мой.
Я знаю, что столб, у которого
Я стану, будет гранью
Двух разных эпох истории,
И радуюсь избранью.
(“Лейтенант Шмидт”)
Горчев, прав си. Не само кандидатът за кмет на София, а и кандидатът за президент на Републиката трябва да изяснят своето отношение към паметниците на страната и армията, която не ни е освободила, а ни е окупирала. Редно е 41 Народно събрание да вземе отношение по събитията от онова време и техния отзвук през воторо хилядолетие.66 години след края на Втората световна война България заслужава уважение, което победителките й отказаха по време на мирните преговори.
“Когато разглеждате пълната разруха причинена от социализма морето от кръв и милионите жертви помнете че те са били пожертвани не в името на “доброто на човечеството” нито пък за някакъв”благороден идеал” а за гноящото тщеславие на някой наплашен злодей или на някой претенциозен посредственик които са жадували мантията на непостигнатото “величие”- и че паметника на социализма е пирамида от обществени фабрики обществени театри и обществени паркове издигнати върху темели от човешки трупове с фигурата на техния управник застанал позьорски на върха биещ се в гърдите и наддаващ воя си за “престиж ” към беззвездната пустота над него!
Вие използвахте страха като оръжие и заплашвахте човечеството със смърт като наказание за това че отхвърля вашия морал!Ние му предлагаме живот като награда че приема нашия!
Цитати от Айн Ранд
Наистина това е начина да се срине този комунистически символ с подобни деяния като графитите. Много добре го е казал някой си ето тук:
http://cochev.blogspot.com/
Майната им на руснаците, мразя ги.
Това е най-якото нещо в БГ за последните 20 год.
Да бъдем все пак справедливи към историческите претенции на съветската армия.Аз почти не мога да се сетя за по- освободителна армия от съветската (има и други, но шапка долу тъкмо на съветската), която така героично е освобождавала де що види от всяка форма на заробваща собственост – то ниви, то къщи, то пари… Както и пълно освобождаване от веригите на разни други буржоазни глезотии – като Контитуция, права, живот, здраве… Направо не знае граници съветският освободителен патос!
В България са загинали съветски войници. От препивани и разстреляни заради мародерство. Авторът не е прав , че не са загивали…
Към Димитър К:
Не исках да го обявявам предварително заради вероятността да не се състои при някакви извънредни събития- CNN е новинарска телевизия и такъв сценарий не беше изключен. Но интервюто вече е излъчено поне веднъж ( не искам да се обаждам в телевизията и да подпитвам когато ще го повтарят – много ми е “провинциално”, нещо като гордост не ми позволява).
Ако се появи на сайта ( в рубриката “CNN Europe”, ще го съобщя . А може би някой ще ме изпревари?
Епичните битки на кипучая, могучая, великая и непобедимая (за туй последното финландците са малко на особено мнение, защото през 1940г. буквално размазаха съветските орди с 1000% по-малка военна сила- чест и слава!),и пр. червена армия в България са се водили в следните стратегически направления…
Я, малко майтап…Ето превод на въображаем диалог между Сталин и Жуков, който обаче би отразявал действителната ситуация:
– Тов. Жуков как напредват нашите доблестни войски в солнечната Болхария?-ръсва с лулата Бащата на цялото прогресивно човечество.
– Докладвам с болшевишка точност, тов. Сталин- затреперва Жуков- В наши ръце вече са ракиените казани и винените бъчви- собственост на кулаците, каквито, за съжаление, в България са 90% от селяните- така капитализмът е проникнал в съзнанието на масите, но скоро ще ги оправим.Завладяхме мазета, изби, пълни с продоволствие, което там всеки има без купони. Много наши войници и без да препият, получиха шок, като видяха това изобилие..
– И как постъпихте с тези мерзавци, тов. Жуков?
– СМЕРШ си знае работата, тов. Сталин. Рассссссстрелят- и все!
-Ну, ладно, так держать, тов. Жуков…
А иначе- русолизците, начело с гоцэ, утре да започват да лижат смрадливите сапоги на мужиците и цървулите на правешките шумкари- мандраджии! Те друго не могат.Колко години ги храни тоя шмайзер? Веднъж България беше спомената с нещо забавно, с нещо фъни по света, а не само с мутри, курви и бандити в съдийски тоги… За малко- тук от сивотата бягство няма.
ЖИВ И ЗДРАВ ДА СИ, НЕИЗВЕСТНИ ХУДОЖНИКО! За кратко покри РЕЗИЛА ни!
Преди време искрено съжалих, че дръзкото пластическо изобразяване на България като тоалетна с разноцветни свързващи се с “резервоара”тръбички не е дело на автентичен български автор на съвременно изкуство, но сега този ироничен и доста смел художствен акт с преобразяването на паметника на Съветската армия наистина вдъхва надежда за модерно самочувствие у младите българи. Мисля също, че е очевидно дистанцирането и от “иконите” на американското потребление.
Отидох видях снимах харесах.
Сега очаквам ГРАЖДАНИТЕ по форумите да се разберът да се организират и саберът и направеното да защитят.
Но не вярвам това да стане затова надежда една ще ми остане като в Чехия петнадесет депутата да се захванат и с четка и боя паметника почистен отново да подхванат.
Но невъзможно е да се случи това с народ създал поговорката за покорната глава.
Никога не съм предполагал, че комунистическите говеда ще бъдат така паникясани от една шега. Верно е, има доста ирония и ако се замисли човек, ще разбере, че нещата в червената кочина Република България вървят точно така – от най-послушен и верен сателит на Русия, цялата кочина во главе с баш свиневъдът Гоце са готови да лижат обувките и на омразните им янки, но да са на власт. Комунист без власт е бостанско плашило.
Има многозначие в тази симпатична проява. Може би това е пътят – убедена съм /кой знае защо/, че “художеството” е дело на симпатични, остроумни и по своему талантливи момчета. Думите, колкото и да са убедителни някак потъват в общото говорене и се чуват само от тези, които искат да ги чуят. А този наш Анди Уархол “бъзна” Европа и комунетата.
След като се поуталожи първото ми впечатление от оцветения паметник на съветската армия, в главата ми потекоха мисли в диаметрално противоположна посока.
Този паметник винаги е символизирал потъпкания ни суверенитет като нация и политическата ни зависимост от Русия, само че сега някой като че ли обърна посоката. Сега вече обекта на нашата политическа зависимост е Суперман, Санта Николаус …. тоест АМЕРИКА. Като че ли някой се опитва да ни вмени, че нашата нова зависимост е “в крак с времето”. Не прозира ли тук някаква инсценировка, негативен ПР заклеймен като “вандализъм”. Сега ще е може би по-лесно за другарите от петата колона легитимно да се погрижат за паметника, да го почистят и ремонтират, да сложат камери, да го осветят по-добре, да му предадат повече блясък и не на последно място да ни накарат да се срамуваме, че сме вандали и искаме да го махнем…. Просто такива мисли ме измъчват от един-два дена насам…… или не съм в крак с времето;)))))
http://de-zorata.de/blog/2011/06/20/elena-bonner/
така е, РОСЕН, и аз си мислих това. все едно казва “от едни завоеватели, на други”. идеята е, че купчината камъни е “осквернена”. дори и да е комунистически номер (те комунягите са способни на това), нямат право да го трият тунеядците от общината, ами да го разкарват!
Не бойте се, нека си го чистят и лъсат! То камъкът в блатото вече е хвърлен.
Г-н Инджев,
Извинявам се, ако не съм Ви разбрал правилно, но ми се струва, че според Вас е допустимо отношението към историческите събития да се изразява и аргументира чрез вандализъм.
Вярно е, че медиите в Русия нямат (или не искат да имат) адекватна представа за събитията в България по време на Втората световна война. Това обаче едва ли ще се промени с боядисване на паметници. По-скоро ефектът ще е обратен, което е напълно обяснимо. Интересно ми е, как бихте реагирали Вие ако, например, паметникът на Георги Димитров в руския Димитровград осъмне преобразен като Мики Маус или Патока Доналд? На оскверняването на Димитров може и да се зарадвате, но ако на подобни трансформации (според Вас в духа на Уорхол) бъдат подложени, да речем, Христо Ботев в Одеса или Васил Левски в Молдова? Българските паметни плочи и гробища в Македония? А какво да кажем за арт-представянето (пак ала Уорхол?)на България като обществена тоалетна? Пак ли е допустимо?
Ясно е, че навсякъде има различни хора с една или друга позиция спрямо определена личност или събитие. Обаче, съгласете се, боядисването и оскверняването не са най-уместните начини за деклариране на тази позиция.
Какво общо има между истукана в центъра на София и скромният бюст на Ботев в Одеса?Освен че са от бронз?Руските медии може и да нямат адекватна представа за събитията в България,но живеещите тук не малко руснаци имат.И това не им пречи да демонстрират комплексите и простотията си!Например на най-големият им форум в България
http://forum.aboutbulgaria.biz/viewtopic.php?f=43&t=22835
показателни са и коментарите по повод смъртта на Елена Бонер
http://news.rambler.ru/10241576/comments/
Към Ръгби:
Оцветяването или променянето на един паметник не винаги е вандализъм. Не само Анди Уорхол, а почти всички съвременни художници са правили варианти или са “дорисували” предходни творби. Характерно е за всички пост-модернизми. Най-известните са “дорисуванията” на Мона Лиза, /например вариантите й с мустаци ала Салвадор Дали от самия Дали и т.н./ Това е в духа на най-доброто от поп-арта, който от своя страна също вече е класика. По принцип такова “позоваване” върху предходна творба е повече комплимент за нея, отколкото критика. В този смисъл нашия неизвестен художник иронично “прослави” сталинския монумент, като остави и нюанса за ирония на американския глобализм. /Както виждаме обаче,от Кока Кола, Макдоналдс и Туенти’с Сенчъри Фокс не протестираха. Щото глобализма харесва рекламата, а сталинизма се извършва тайно и секретно, в потайна доба/.
Ако аз видя Георги Димитров като Мики Маус или Патока Доналд, ще възкликна,че това е обида към мишока и съответно патока, които са симпатични и мили, и не са били никога национални предатели.
А пък оскверняване е някои, или нечие дело да бъде изкривено, очернено и злостно променено. В този смисъл изкарването на Христо Ботев и Васил Левски на комунисти, /което рубладжиите правят винаги/,е най-голямото оскверняване!
Rigby, пак не си разбрал основното
Какъв Левски, какъв Ботев? Нищо общо. Щеше да го има, ако бяха боядисали статуята пред Народното Събрание, нещо, което никой не мисля, че ще стори. Дори поредният отказ да ни върнат архивите е показателен. От какво ги е страх? Да не говорим за заграбеното и пазено във фондовете на музеите им, което няма да види бял свят – ще трябва да се пренапише историята ако това стане.
Към SIR SVEN
Напълно съм съгласен с аргументите, само че тук има една разлика: творческото преосмисляне на дадено произведение на изкуството не означава буквално преправяне на оригинала. Да речем, Салвадор Дали не си е позволявал да отиде в Лувъра и да рисува мустаци върху оригиналната картина на Леонардо. Кристо също опаковаше знакови сгради, но само като възможен нов прочит, без да преправя съответното творение.
Пък и с паметниците въпросът стои другояче: художествената им ценност отстъпва на символното им значение. Това е и отговорът ми към САБАЗИЙ: има общо, тъй като говорим за паметници. Тук няма нужда да търсим реципрочност – накърняването на символа води до оскверняване.
Впрочем, аз не бих подценявал съвременните руснаци. Моите наблюдения са, че мнозина (всъщност – мнозинството) са наясно, какво представляваше СССР и с огорчение започват да си дават сметка, че всички жертви, лишения и нечовешки усилия през онези 70 години са били в името на една огромна лъжа, наречена комунистически идеал. Само че все още са твърде малко хората, които имат сили да го признаят и приемат, дори пред себе си. Има нещо вярно в библейските истории – народът трябва да извърви пътя си в пустинята, за да не остане нито един човек от старото време. Всяка нация, още повече големите нации, има нужда от стабилни опори в историята си, които са от изключително значение за националната идентичност. За съжаление, СССР все още представлява именно такава опора за Русия, и ще продължи да играе тази роля, докато не бъде намерена нова. Въпросът е как да се отнасяме към това ние, българите – да заложим на трезвата преценка или на емоционалното отричане.
Поразрових се малко в този форум – http://dirty.ru/comments/315781#6480671
Сред останалите вкаменени великоруски фантазии изпъква това:
“…pikkupoika: наоборот, там очень сильно Россия пытается навести порядки. Даже серьёзно рассматривали введение русского языка как второго обязательного в школах. Поэтому и с шенгеном появились проблемы. Мол, водитесь с балалаечниками — не видать вам евроинтеграции. Как–то так.”
Те все още ни смятат за своя губерния…
На хълма Гелерт в Будапеща след 1989 г. бяха свалени всички съветски символи. Но елцинова и путинова Русия не си позволи никакъв диктаторски и менторски тон спрямо Унгария, защото знае, че унгарците помнят изстъпленията на съветската армия в Будапеща през 1945 г. и най-вече през 1956 г. Защото знае, че унгарците са свободолюбив народ с достойнство, който е готов на жертви за свободата си. Затова нека не ни учудва оскърбителния за една суверенна държава тон, който си позволяват да държат спрямо България имперските управници в Кремъл – вижте само истеричните декларации на Петата руска колона в България – нейните щурмоваци сигурно са заслужили господарския тон, който им държат от Москва. Но аз като свободен български гражданин протестирам срещу това ново оскърбление на националното ни достойнство – все пак не сме губерния или протекторат,а държава – член на Европейския съюз! И накрая една историческа бележка – когато на 5 септември 1944 г. съветският външен министър Молотов уведомява посланиците на САЩ и Великобритания за обявената от Съветския съюз война на България, посланиците изразяват учудването си от този акт на Съветите. Преведено от дипломатически на обикновен език, това означава несъгласие с постъпката на СССР. Толкова по въпроса за “освобождението” ни от съветската армия – всъщност освободи ни, както забелязват участниците във форума – от частната собственост, от националния ни суверенитет, от националната ни идентичност – дотам, че беше забранено да се споменава, че славянската писменост е дошла в Русия от България.
Към Ръгби:
Давате добър аргумент, говорейки за оригинал на художествена творба. Но забележете, трудно може да се говори за “оригинал” във соц. реализма и идентичното му национал-социалистическо изкуство, особено в монументалното такова. Тук нямаме оригинали, а опити за каменен плакат, който трябва да се повтори стотици пъти. В нашия случай бих се съгласил да говорим, че монумента на съветската армия е “оригинал”, само ако сравнявайки го с останалите 400 каменни солдати, намерим нещо специфично, някакъв авторски почерк или стил. ..Такъв няма. Армията от каменни Альоши е еднаква, тя е повторената стотици пъти щампа, а когато скулпторът работи със шаблони и щампи, трудно можем да говорим за “оригинал”.
За огромните проблеми на руската идентичност сте прав. Но българската национална идентичност е по-важна за мен, а тя не трябва да се гради върху лъжливи пан-славянски и съветски митове. Истината е, че българската държава е била най-близо до това, което се нарича “робство” през миналия век, и това е т.н. “социализъм”. Ако продължаваме да прикриваме това, рискуваме да не научим никога какво означава независима държава, и да си останем завинаги в едно “полу-робство”.