Паметникът на нашата безпаметност- все едно,че не е имало съветски колониализъм и претенция да бъдем освобождавани чрез окупация ( тези два термина у нас продължават да са табу ), най-после щръкна в центъра на общественото внимание. Според анкета на в. „Дневник“ „събитията около паметника“ са посочени от огромно мнозинство читатели за главното събитие на седмицата. А вестник „24 часа“, който обслужваше като рециклирана хартия два мандата вожда на руското лоби в България Георги Първанов, изведнъж прозря: събудило се е гражданското общество тъкмо чрез събитията около паметника, възкликнаха в редакционен призив от всекидневника и призоваха неизвестния оцветител на колониализма да се покаже, като му платят глобата и му защитят правата!
За разлика от неизвестния извършител, моя милост явно е сред известните такива, щом ми е посветено авторството на подстрекателството към оцветяването. Бил съм платил на художника и прокуратурата ме издирвала! Това „меродавно“ твърдение се появи във вестник, подобен на онзи, който миналата година написа, че имало заговор да бъда убит заради книгата „Президент на РъБъ“, което стана основание за главния прокурор Борисов Велчев да нареди прокурорска проверка и да бъда викан в МВР за „повече информация“. Ако това са глупости обаче, очаквам някой да се върне малко назад във времето и да си спомни колко пъти съм бил обвиняван (наистина, а не хипотетично), че „занимавам обществото с глупости“ с темата за паметника, която не интересувала никого. Не за друго, а защото май наближава времето, когато политиците ще се опитат да се възползват от надигналата се вълна. Защото идват избори!
Като стана дума за глупости, то тъкмо те са се превърнали в защитна теза на отчаяната съпротива срещу истината, че няма никакво основание за съществуването на съветска окупационна символика в България. Не могат да кажат, че България е воювала срещу СССР и е убивала руснаци, защото не само не е, но е имала дипломатически отношения с Москва, която й обявява война и я завладява без един изстрелян срещу нея български куршум. В пристъп на отчаяние пред този факт видният деятел на БСП Янаки Стоилов възкликна в едно телевизионно предаване нещо от рода на „ добре, де, нека това да се запомни като оставим паметника“!
Ахитект Диков, главният в Столичната община ( който е върл противник на демонтирането), в друго предаване пък лансира тезата, че Инициативният комитет за демонтиране на паметника всъщност бил срещу барелефите му, а не срещу същинския символ с вдигнатото оръжие. До този извод стигнал той ( говорейки от името на хора, които не са го упълномощавали).
Висша служителка от министерството на културата, също архитект, наукообразно заключи в предаването „Референдум“ на БНТ, че паметникът не можел да бъде преместен без това да означава разрушаване. Кой да й каже, че съветските другари гордо разместиха десетки гигантски паметници на културата в комплекса „Абу Симбел“ ( и оставиха още толкова на дъното под залялата ги вода) заради строителството на Асуанския язовир в Египет. И друго нямаше кой да й каже: че твърдението й за съветския монумент като „произведение на изкуството“ беше оборено в писмено становище от прекия й началник , заместник-министъра на културата Тодор Чобанов. Провокирахме го с въпрос и той се произнесе в писмо до инициативния комитет тъкмо в този дух. Може и да е сърдит, че така е затръшнал една врата ( опитах се да го заговоря на един дипломатически прием, но упорите се правеше, че не ме вижда), но официалното му становище със съответните атрибути ( изходящ номер, подпис и т.н.) е на показ- публикувах го.
Изобщо, случаят се развива на принципа на известния афоризъм: можеш да правиш много хора на глупаци дълго време, но всички и завинаги- не е възможно. В килията на обесения се заговори за въже. И за изумление на палачите, обесеният дава признаци на живот. С всеки отчаян опит да защитят незащитимото съветско доминиране над съвременния ни пейзаж, надзирателите затягат примката на антилогиката около собствения си врат и вече търсят развръзка от тази притеснителна вратовръзка.
А толкова им беше хубаво над изстиналото тяло на гражданското общество- със съветска музика цветя и венци си поднасяха и му се радваха. Но свърши този безкраен техен празник. Каквото и да измислят, за да намалят щетите от пробуждането, вече няма е същото. Уж почистеният, но всъщност зацапан като с кръв ( най-после изглежда като да се е случила една битка в България на славните ни окупатори!) ще напомня за интелигентния бунт срещу този зловещ фетишизъм- засега в центъра на София, а дай Боже скоро нейде там, където трябва да бъде преместен за поклонение от почитателите на култа към насилието над България.
Уважаеми Инджев,
след всичко случило се през последните седмици около съветския монумент, имам чувството, че той ще заеме един от основните акценти от изборната кампания в София, но и в президентската кампания. Едва ли незнайният художник е очаквал подобен вътрешен и външен отзвук на осъвременяването на паметника. Явно е вече, че в политиката и обществото се роди нещо ново: БЪЛГАРИ – ДА БЪДЕМ В КРАК С ВРЕМЕТО!
Комунистите некрофили предпочитат студен трупа на гражданското общество,защото чувството за контрол над другия е водещо при удоволствието некрофилите -комунисти ,колкото и инфантилно-сълзливи емоции да манифестират на фона на бетонния урод.
Да, разтрепераха се явните и скрити зад “русофилство” сталинисти и мекеретата на путиновата Пета колона в България. Колкото и да не им се харесва, в обществото вече тече дебат за историческата истина за бруталната и безпричинна съветска окупация на страната ни с една – едничка цел: превръщането й в част от следвоенната сталинова империя и налагането на болшевишкия модел на управление. А беше се клел кремълския сатрап Сталин, че съветската армия нямало да променя икономическата и политическата система на страните, през които мине тази армия. Под напора на истината лъжата за мнимото ни “освобождение” от съветската армия бавно, но сигурно отстъпва пред необоримия факт – днешният паметник със зловещо стърчащия над главите на софиянци шмайзер е символ на окупацията и поробването на страната ни и символизира насилственото налагане на комунистическата тоталитарна диктатура. Но най-големият страх на защитниците на лъжата идва от това, че младите хора, бъдещето на България, имат очи за историческата истина и няма да се оставят да бъдат приспивани с лъжата за мнимото “освобождение”, донесло на България най-страшната диктатура в новата й история. Дебатът за символите на тази диктатура вече тече и ще завърши там, където е мястото на тези символи – в музея на тоталитарното изкуство, където почитателите на тоталитарните фетиши могат да се кланят на воля, отдавайки се на спомени и носталгични въздишки за времето на “развития социализъм” и разменяйки си помежду другого новини за живота на отрочетата си в Западна Европа и САЩ, където предвидливо са ги изпратили.
ЗДРАВЕЙ ИВО
Ти водиш епична борба срещу една организирана и синхронизирана система,система с огромни ресурси.
В същото време ти добре знаеш,че не си сам и че в твоя подкрепа са много обикновени хора. И въпреки,че силите са неравностойни,силите на реставрацията се страхуват от теб. Страхуват се не от теб,страхуват се от истините които казваш. Неразумно е от моя страна да ти кажа продължавай,но някой беше казал,че колелото на историята се върти и действително то ще продължава да се върти.
“Но свърши този безкраен техен празник. Каквото и да измислят, за да намалят щетите / тeхните-бм/ от пробуждането,вече няма да е същото.”
Това е. Повече не е нужно да се казва. Отново в десетката!
На приятелите от блога /и на тези от лениновото “блато”/ горещо препоръчвам публикацията на проф. Димитър Аврамов “Изкуство или пропаганда в бронз и камък”.
Буквално ги е разбил, всичките комуноиди, русофилоиди, шизоиди, псевдоинтелектуалци, каскетни изкуствоведи, “ветерани в ушанки”, продажни журналисти и прочие.
🙂
Би могло само скулптурните групи от паметника да отидат във бъдещия музей – а като се промени надписа над монумента да се надгради прост обелиск или голямо знаме със цел да служи вече като паметник на незнайния воин !!
По този начин както съветваше Дейл Карнеги комунистите ще имат подложена възглавничка за да не паднат съвсем на твърдо!
Сигурен съм че ХРАБРИЯТ РЕЗАЧ-/който със голям замах седем ленти дневно отрязва/-няма да има нищо напротив защото всички ще са ПОЧТИ доволни а пък СЛАВАТА нека бъде за него!!
Този незнаен зевзек, който изрисува паметника, първо извика, че кралят е гол (и бе чут) и второ, даде възможност и не тези, които още не бяха наясно, да разберат кои са Кириак Стефчовците между нас.
Наистина, просветва надежда, че наближава времето, когато ще си получим държавата обратно все пак.
Г-н Инджев, такава позиция и толкова дълго защитавана е равна на титанична битка. С рубладжиите, с предателите, с онези които не са разбрали че без да са Българи, не могат да бъдат нищо друго. Поздрвления за всичко това, за Течна дружба и за позицията която споделям с вас напълно.
Из синонимния речник:
Перестройка – Пароструйка
Г-Н ИНДЖЕВ НАДЯВАМ СЕ КАТО СВОБОДЕН ЖУРНАЛИСТ НАИСТИНА ,ДА ПРОВЕРИТЕ И ДА ОГЛАСИТЕ ФАКТА КОИТО ВСИЧКИ КУРВИ МЕДИИ КРИЯТ ,ЗА УБИИСТВОТО НА М.ТРАКИЯ НА НЕВИНЕН ОТ В.АРАБАДЖИЕВ ,КАТО ОБИКНОВЕН РЕДОВИ БГ ЧОВЕЧЕЦ,МИСЛЯ ЧЕ МОЖЕ ДА ГО СПОЛЕТИ ВСЕКИ ,ТРЯБВА ЛИ ДА ТЪРПИМ И ТРЕПЕРИМ ,ВПЕРИЛИ ОЧИ В ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБР.ВИЖДАНЕ ………………….
Всичко Мара втасала та п…. Това ли са проблемите на България !? Този бивш агент, откакто го изритаха от БТВ изпадна в умопомрачение.
Като пострадал баща *от недосегаеми престъпници в руската република в България* разбирам основателният страх и безпокойство на ДАНС.Преди десет години депутат, който беше запознат изцяло с моя сучай ми каза: “когато България бъде освободена, тогава ще има справедливост в България”. Затова пак питам хората в България, кога ще освободим България, за да има справедливост и сигурност за децата ни в България?!
“Жоро” като чета,много се съмнявам, че той е бивш, но със сигурност се познава кой е от настоящите.
Има доста безпогрешни маркери определяне кой какъв е. Но и само един стига. Настоящите клеймят тези, които не се гордеят с миналото си и не дават лоша дума да се издума за другите дето уж работили за България.
До ЖОРО,
Проблеми са това и то доста големи, макар, че ти и такива, като тебе са още по-голям проблем на България.
До Жоро: Адаш, логично е да се очаква да споменеш поне основния проблем на България, най-важният от многото, заради които не си струва да се занимаваме с въпросния паметник! Иначе прилича на реплика на дежурен по поделение!
Доколкото си спомням, предложение на маестро Георги Занев бе Димитровград , като най-подходящ за целта, да приеме “символите на социализма” и да развие съответния туризъм. И точно, и остроумно, а и нов поминък за града – защо не?
Посетителите са осигурени – местни носталгици, млади хора, непознали нашето посредствено минало и любопитни чужденци, за които това е екзотика…
Тези дни четох стенограмите от заседанията на Тодор живков и компания през 63 г и през 71 или 72г /забравих/ където чудовището от Правец разяснява колко ще е добре да подарим България на СССр, а другите юди му пригласят… Даже на Оруел му е бедна фантазията да си представи такова чудовищно престъпление. Вече не знам какво да мисля за комунягите, те не са какви де е престъпници, те не са предатели на руска служба в България, те не са обикновени зомбита, не са и обикновени убийци… Що за чудовище са? Не трябва ли да бъдат осъдени за държавна измяна ? Има ли някъде другаде по земята подобен предател на държавата си като тодор Живков? Не съм чувала подобно нещо. Ще доживеем ли да видим възстановяването на държавността ни? Ще имаме ли съвременен Стефан Стамболов? Или ще се затрием…
ЖОРО, това на пръв поглед не е най-големият проблем на България, да! Но разрешаването му ще спомогне за разобличаването на историческата лъжа, чийто символ е паметникът, и за пробуждането на гражданското общество срещу рубладжиите, които се разполагат в България, като че им е бащиния. А това са изключително положителни признаци за развитието на българското общество в средносрочен план. За съжаление национални будители като Инджев и днес са поне толкова необходими на болното ни общество, колкото са му били необходими и преди 150 години. След като 20 години ти набиваха в канчето, че “всички са маскари”, не те ли радва да видиш, че има и такива, които правят нещо срещу маскарите?
Прав си жорко, паметникът на съветските окупатори съвсем не е най-големия проблем на България. В същност страната ни има само един проблем и това сте вие – плиткоумният, късопаметен, първосигнален и безнадеждно зомбиран плебс, състоящ си в основата си от простаци и полендаци, повярвали си, че са гражданите на страната ни.Иначе казано – проблемът на България са онези, които не могат да понасят хора като Иво Инджев.
Но ще /ви/ преодолеем проблема. Бъди сигурен.:)
Интересно кой е най-настървения защитник на този “монумент”? Той е въздигнат от колаборациналистите на Сталин в знак на безгръбначна преданост към СССР, който ги докара на власт с помощта на многохилядни убийства на съгражданите си. Някой да ги е повикал? Не! Те, благодарение на щиковете на Шпагин, заграбиха властта за собствена употреба. И сега, когато е ясно какво олицетворява “монументът”, колаборационалистите и техните наследници с войнствен плач отстояват миналото си. Защото за тях бъдеще няма. С всички сили, впрегнали всякакви комитети, граждански сдружения, съюзи на казионни в миналото “творци”, те се мъчат да омаловажат живата истина, да отклонят несломимото желание на софиянци (а и не само) да бъде разтребен този “монумент” от цнтъра на столицата за да не напомня повече на никого за предателите-колаборационалисти. Предлагам им, в знак на утеха, да си постоят паметник на Сюлейман Велики в Казанлък, под върха Бузлуджа.
На рубладжиите чувствата за ‘ИСТОРИЧНОСТ’се диктуват от московските им помешчици-къде бяха тези чувства като си махнаха паметниците на Ленин, Сталин, Брежнев…
за истинския комунист историята си остава непредсказуема наука