Все пак една българска медия се „престраши“ да съобщи интересната подробност , че (някаква си) Си Ен Ен е интервюирала (кякакъв си) български журналист, написал (някаква си книга- и дори да я покаже на някакви си милиони зрители по света) за (някакъв си ) паметник.
Помествам текста така, както го е публикувал храбрият сайт e-vestnik
Иво Инджев
——————————————————————————————————————-
CNN за нарисувания паметник и “Течна дружба” с Иво Инджев
Журналистът коментира „разкрасяването“ на Паметника на Съветската армия „в крак с времето“
Журналистът коментира „разкрасяването“ на Паметника на Съветската армия „в крак с времето“
22 Юни 2011
e-vestnik
„Някой намери творческо решение на стар дебат за съдбата на Паметника на Съветската армия в сърцето на българската столица. София осъмна с осъвременен вариант на паметника от петдесетте години. Анонимни автори нарекоха творението си „В крак с времето“ – с тези думи започна репортажът на Ралица Василева, излъчен по световния новинарски телевизионен канал CNN на 20 юни 2011 г.
Поводът на репортажа е случилото се с Паметника на Съветската армия в края на миналата седмица, когато неизвестни автори преобразиха героите от монумента в съвременни супер герои. Само за няколко денонощия България стана известна в цял свят с делото на безименните автори, което разгневи руската общност у нас и предизвикаха не само руските, но всички медии по света. „Сатирично преобразяване за едни и вандалски акт за други – никой не знае кой стои зад това. Едно обаче е сигурно – българското общество е разделено по този въпрос“, продължава репортажът.
В пряка телефонна връзка водещата потърси коментар от българския журналист и публицист Иво Инджев. Освен, че е сред най-известните инициатори за граждански действия за демонтиране на Паметника на Съветската армия, журналистът бе потърсен за мнение и във връзка с излизането на новата му книга „Течна дружба“(ИК “Ентусиаст”), която е посветена на българо-руските взаимоотношения. Макар Иво Инджев да няма нищо общо с този акт, той е доволен, че някой най-накрая е предприел действия.
„Всъщност това е мечтата на доста българи, които вече отчаяно искат да видят признак на самоуважение у една нация, която е била окупирана… Ние искаме този паметник да бъде демонтиран от тази част на София. Както нещо подобно вече се случи при други източноевропейски народи. Ние не искаме много. Не искаме да разрушаваме, това няма нищо общо с вандализма, искаме само историческата истина да бъде заявена открито“, споделя Иво Инджев.
В средата на месец май тази година той представи символично новата си книга „Течна дружба“ именно пред Паметника на Съветската армия, където събра стотици свои почитатели. В нея журналистът окончателно развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба“ между България и Русия, превърнала се отдавна в „течна дружба“. Книгата е опит да се говори за реабилитацията на поробената истина за отношенията ни с фатално важния за България „Дядо Иван Грозни“ и разкрива непознати епизоди от съвременната ни история. Монументът е ключова фигура в новата книга на журналиста.
Книгата „Течна дружба“ е разделена на пет части, по една за всяка от фундаменталните, едновременно защитни и нападателни, пропагандни тези на Петата колона, злоупотребяващи с русофилството и любовта на българите към СССР: русофобията, дружбата, антифашизмът, символиката на паметниците и Троянският кон. В нея Иво Инджев цитира десетки източници – документи, научни трудове, художествени произведения, медийни публикации, сайтове, както и собствени публикувани статии, писани по конкретни поводи.
Книгата се позовава и на много интервюта, които журналистът провежда с политици, дипломати, експерти, държавни служители и граждани. „Години наред група хора се опитваме да покажем нашата гледна точка. Наскоро аз публикувах книга по темата. И изглежда, че все още гласът ни не се чува достатъчно, за да промени нещо….“, сподели още за зрителите авторът.
Вчера, 21 юни, малко след полунощ паметникът на Съветската армия беше почистен от частна фирма при внушително полицейско присъствие.
Вижте целия репортаж на CNN
Господин Инджев, без преувеличение твърдя, че “Течна Дружба” трябва да се изучава в университетите в България. Едно от най-добрите и истински писания на прехода изобщо, с него буквално започна формирането на истинското гражданско общество в България.
За това Ви моля – не спирайте да пишете и да бъдете острието на честните българи, защото
хубави работи се случват, когато се отърсим от руската хватка, още по-хубави – когато приемаме истината такава, каквато е.
Бог да ви благослови, поздрави и респект!
Мисля си за едно компромисно решение за паметника на известната с освободителната си дейност армия: Да се остави паметника там, където е, като се заместят всички надписи по него с един – единствен, сентенция на великия Левски: “Който ни освободи, той ще ни зароби”. Така хем ще имаме творчеството на създателя, хем БСП ще имат любимото си място за чествания, хем на обикновения руски войник няма да бъде приписвана дейност, за която не е отговорен, хем ще ни напомня чия е главната грижата за спасяването на удавника, хем всеки от нас ще си има едно на ум според идейните си разбирания.
За отбелязване е, че има и друга медия, която информира читателите (зрителите) си за същото предаване:
CNN TV с помощта на Иво Инджев разказва за историите около паметника на съветската армия-поробителка
Тази същата медия не претендира за определението “храбра”, понеже държи да е преди всичко скромна и честна 🙂
http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/06/21/bpr.bulgaria.soviet.monument.cnn?iref=allsearch
Г-н Инджев, според мен няма нищо хубаво в това, че “една медия” е съобщила на нашата общественост за Вашето интервю пред CNN. Храбрият e-vestnik храбро съобщава и много други неща, които не намират отражение никъде другаде у нас. Предполагам, че всички които редовно четат Вашата страница, четат и “е-“. Или с други думи – Вашата изява пак остана така да се каже между нас си. От друга страна, не ще да сте останал незабелязан, тъй като тия дни във форумите се завъртя и Вашето име като евентуален кандидат на ГЕРБ за президент, ergo за фуражките е ясно, че не сте “безобиден журналист”/ по Параванов/. Който разбрал- разбрал, който не е – да си чака реда. Ако позволите да цитирам Момо Капор – най-добре се смее този, който отзад се смее.
До Председателя на Общинския Съвет на Община Русе
До Кмета на Община Русе
До Общинските съветници, вносители на Предложението на сесията от 22.04.2010г за удостояване с Титлата “Почетен Гражданин на Русе” на
г-н Михаил Торшин, Генерален Консул на Руската Федерация в Русе
ПРОТЕСТ
СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО ЗА ПРИСЪЖДАНЕТО НА ЗВАНИЕТО “ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАД РУСЕ”
НА Г-н Михаил Торшин – Генерален консул на Руската федерация в Русе
Уважаеми г-н Пенчев,
Уважаеми г-н Йотов,
Уважаеми общински съветници – вносители,
На 22.04.2010 г в акт по неясни подбуди сте предложили и впоследствие приели с гласуване, на заседание на Общинския съвет в Русе, Генералния консул на Руската Федерация в Русе, г-н Торшин, да бъде удостоен със званието “Почетен гражданин на Русе” по случай 9- ти май.
Колкото и да са се опитваме да намерим, какъвто и да е смислен мотив, ние в Гражданска инициатива “Спреведливост”, не намерихме! Гражданска инициатива “Справедливост” е неправителствена организация и като такава работим в обществена полза. Всички страни от Европейския съюз, честват 9-ти май като ден на обединена Европа. Очевидно за неколцина русенски пишман политици, както и за московските им покровители, този ден продължава да бъде денят на съветската армия. Същата , която няколко месеца по-рано окупира България и постави на власт марионетното комунистическо правителство, чийто горчиви плодове берем и до днес. Смешно е общинските съветници от Атака, ГЕРБ, БСП и ДПС, да дават награда под предлог, че: “подписаните договори са предпоставка за изграждане на нови сфери на взаимодействие в областта на техниката и високите технологии.”
Всяко дете знае, че Русия е относително технологично изостанала страна, чиято икономика се крепи на износа на суровини.
Нелепи са аргументите за неоценимостта на действията на един Дипломат в Русе, особено за ролята му за “изложби със събития от края на 19 век”, време в което неговия предшественик Консула в Русе – Шатохин е зовял откровено за преврат в Княжество България. Да не споменаваме публикациите от това време на Московските вестници искащи окупация на младата ни, току що осъществила Съединението си Държава.
И докато в Общинския съвет на Русе е простена, донякъде, късата памет на 2-ма фармацевти от ГЕРБ и 2-ма лекари, то на професионалния историк от ГЕРБ, Владислав Атанасов- общински съветник, служител на историческия музей в града ни, не може да му се прости мълчанието, съгласието и гласуването за Почетното гражданство на Генералния консул на Руската федерация, обосновани с тези мотиви!
Г-н Торшин, може да е прекрасен дипломат, това може да го оцени неговата страна, на която той предано служи, не е наша нито Българска, нито Русенска работа да преценим. Ние вярваме, че е приятел на България и Русе. Но да го приемем за Почетен Гражданин на града ни е малко “в повече” на свободолюбивите ни и суверени умове.
Г-н Торшин е добре дошъл, особено ако ни третира като равнопоставени граждани и националности.
Общинския съвет в Русе, може да се определи обаче, единствено като коленнопреклонен, колаборационистичен и изразява вече явно изразената симбиоза по места на ГЕРБ с БСП, ГЕРБ и Атака и всеки, един който има потенциална електорална сила за следващите избори в страната. Съдружие, което не може да се обясни по никакъв начин освен с паническия страх, на управляващите и техните сателити, за изхода от следващи избори. Ясното съзнание, че хората не биха им простили за стореното, вече във всички сфери на обществения живот.
Индулгенцията, сега разиграваща се в Русе, от представителите на ГЕРБ, БСП. Атака и ДПС и предстояща да се случи на 05.05.2010 г. е просто поредното превиване на гръб и поклонничество, обосновано от осъзната зависимост. Зависимост, от която мислещия гражданин винаги би бил решен да се разграничи и винаги би намерил довод да не се подчини, на явно необмислени и безпринципни решения. Онзи, който не иска да мисли, намира форма за конформизъм, каквато виждаме в това решение на Общинския съвет в Русе.
Протестираме, категорично един дипломат, спазващ дипломатическите канони и работещ в интерес на собствената си страна, да бъде почетен гражданин на града ни, докато категорично не докаже, че може да се нареди до постиженията на Кирил Старцев и множество други русенци спомогнали с делата си, ума си, самопожертвованието си и съзидателността си за Русе, да допринесе така, че да остави светла диря и в бъдещите поколения и гражданите на Русе.
Гражданска Инициатива “Справедливост”
Къде бяха всички тези “възмутени интелектуалци” когато падаха статуите на Сталин, Червенков, Живков и дългия списък на най хвалените “вождове” в света, на които преди това се кълнеха в вечна преданост и дружба. Никой от тях не се разтревожи, никой не се възмути. А сега даже настойчиво поискаха от Москва “братска помощ” да спасяват Съветската Армия,която даже вече не съществува. Защо? Защото са се впили като кърлежи в тялото на народа с неизброимите си привилегии и кражби и така се подплашиха, че някой ще ги извади, че дигнаха вой до бога. Защото това са хората, които ни управляват, които ядат парите ни.
Водещата постави един въпрос,който е подобен,на тези,които комунистите поставят. Тя казва,че Съветите са се борили срещу нацизма,което е напълно погрешно. Съветския Съюз никога не е започвал борба-война срешу никакъв нацизъм и фашизъм,както твърдят комунистите. Съветската болшевишка държавност съвсем не е се отвращавала и бояла от нацизма. Въобще,Втората Светован война не ебила войан между политически,или идеологически доктрини. Просто Германия прави саможертва и спасява половината Европа от съветизацията,която е подготвяна от болшевиките. И двата режима са жестоки,но не антагонистически. Почти всичко ебило еднакво в тяхната пропаганда.