Това вече ми прилича на реакцията на френските вестници през 19-ти век след бягството от плен и завръщането на Наполеон на френския бряг: първоначално тръбят за дебаркирането на „чудовището“, но с всяка негова победа по обратния път на славата на победител вестнкарите смекчават тона и накрая ликуват: „ императорът е пред Париж“!
Забелязали са от в. „Труд“, че стърчащият абсурд в София е забелязан от сп. „Тайм“ и това вече е основание да забележат и те.
Запознайте се със съвременния вариант на парижката преса в берлинска кореспонденция за софийска консумация с московски адресат , под която всеки от желаещите да бъде демонтиран паметникът на националния ни позор би се подписал:
————————————————————————————————————–
Помните ли опакования Райхстаг?
: Ваня Енчева, Берлин
От 24 юни до 7 юли 1995 г. Райхстагът в Берлин беше опакован по проект на българина Кристо Явашев. Милиони туристи се стекоха, за да зърнат чудото”
Паметникът на Съветската армия в София един ден осъмна неузнаваем. Гениален творец го видя в крак с новото време и за кратко му вдъхна друго внушение. Той безспорно е знаел, че животът на невероятното му артистично хрумване ще е кратък, а навярно и това е искал.
Не бе поругаване, охулване, изкривяване, отричане на история, събития и прочее греховни помисли, в каквито някои (слава Богу, малцина) го подозират и клеймят. Паметникът не бе оплискан злобно с боя, нито изписан с непристойни и недостойни графити.
Светът ахна от почуда. Никога в последните години чуждият печат не е бил толкова ласкав към едно събитие у нас, този път провокирано от творческия гений на един българин. (Все ми се иска наистина да е българин.)
Кощунство, невъзможно, недопустимо, изключено – такива бяха реакциите на германските висши политици през 1971 г., когато Кристо Явашев за първи път представи идеята си да опакова Райхстага в Берлин – този символ на германската история с нейните върхове, но и бездни. Кристо и съпругата му Жан Клод чакаха цели 23 години за заветното “Да!”.
То дойде, когато председателка на германския парламент – Бундестага, бе Рита Зюсмут. Една жена прозря дълбоката символика от един опакован Райхстаг – затваряне на страницата на едно отминало време и начало на нова епоха след разбулването му. Зюсмут отвори истинска война дори на канцлера Хелмут Кол и се втурна в битка за намиране на съмишленици.
На 23 февруари 1994 г. Бундестагът, тогава заседаващ в Бон, гласува с 292 гласа “за”, 223 “против” при 9 “въздържали се”. “Победихме!”, възкликнаха Кристо и Жан Клод и се заловиха да материализират една своя многолетна творческа мечта.
От 24 юни до 7 юли 1995 г. в Берлин се стекоха 5 милиона туристи, за да зърнат това чудо на чудесата. Артистичната двойка не отстъпи на молбите на доскорошните си противници Райхстагът да остане поне още седмица забулен. Не, бе категоричен Кристо – две седмици и нито час повече!
Десетки фотоси на опакования Райхстаг днес са част от постоянната изложбена експозиция в Райхстага – вече обновен и седалище на парламента на обединена Германия. Милиони туристи всяка година се докосват до гения на един българин – Кристо Явашев.
Толкова по спора докъде може да стигне изкуството, без да бъде обругавано като кощунствено посегателство на историята.
Сп. “Тайм” (САЩ) отбеляза със снимка и текст творбата, осъвременила скулптури от Паметника на Съветската армия в София. Под заглавие “Българският Банкси” (на името на знаменит английски художник на графити) “Тайм” посочва, че в София САЩ отново воюваха срещу “червените”. “Анонимен художник преобрази паметника на съветските войници, “освободили” България (според списанието става дума за комунистически преврат), боядисвайки всяка статуя като герой от американската попкултура”.
Руското посолство в София нарече случая “вандалски акт”, а боята бе почистена, въпреки че хиляди хора се радваха на произведението, пише “Тайм”.
В КРАК С ИСТОРИЧЕСКИТЕ НИ ТРАДИЦИИ – виртуални небивалици
Тъй, като тук – в това пространство, темата продължава да е актуална, позволявам си да предложа на аудиторията един по-различен но все-пак сходен, макар и противоположен вариант на случилото се. Надявам се това да не бъде неприятно за домакина и да се приеме като лично мнение.
Представете си (ако ви е възможно !?), че въпросният обект на посегателство или обекта на творческото интерпретиране (в зависимост от гл.точка на четящият), бе реновиран по друг начин. Какво имам предвид. Напомням отново – Само си представете, не, че е възможно !
И така:
В един, да речем също така слънчев ден, въпросният „обект” осъмва с ПОЗЛАТЕНИ ШАПКИ (каски, пилотки, ушанки и т.н.) на героите (персонажите), пресъздадени в баталната сцена.
Ако „позлатени” ви се вижда твърде нереалистично, нека имаме предвид съответната боя със същият – „златен” ефект.
Разбира се, би могло да се акцентира върху, които и да речем от другите елементи, като например – лица, оръжия или каквото и да е друго общо в тях (фигурите), но вероятно по аналогия с не далечният храм-паметник, а и др.подобни по света, се спрях имено на най-горната част от обектите в композицията.
Вместо изчезнали творци, до „обекта” гордо стои група от дузина млади членове на соц.млад.организация – „Овчарчето Калитко” (да речем) и освен съответните байраци, извисява над главите си лозунг:
„В КРАК С ИСТОРИЧЕСКИТЕ НИ ТРАДИЦИИ” – от признателната соц.мл.организация – О.К.
От тази виртуална картинка започват да се пораждат у мен и съответните въпроси, но, и отговорите им вероятно също биха били не по-малко интересни:
1. Вандализъм ли е това или благодарност (партийна/младежка/всенародна) ?
2. Ще останем ли равнодушни към случилото се или ще го квалифицираме, като (гавра/апотеоз) ?
3. Ще търсим ли отговорност от извършителите или ще ги изтипосаме, като „Новите герои на деня” във всички издания и ТВ програми ?
4. Прокуратурата ще образува ли производство срещу известните извършители или ще излезе с (ще заяви официално) благодарствена декларация, чрез своя говорител ?
5. Ще бъдат ли по същият начин така активни в изявленията си тези, които заявиха своето „ЗА” и другите със своето „ПРОТИВ” ?
6. Какви биха били настроенията във в.”Правда” и списание „Таймс” (да речем) ?
7. Как би постъпила в конкретният случай Софийска Областна Управа или Софийска Община (лично или, чрез доброволни сътрудници) ?
Разбира се, възможни са още много, неопределен брой подобни въпроси, но се опитах да пресъздам общо взето тези, които вече възникнаха и на които по един или друг начин бе отговорено устно, писмено или, чрез конкретни и решителни действия.
Ако нямате отношение по повдигнатата хипотетична възможност, поне мажете да се замислите, даже и да решите, да не споделяте публично.
след дъжд качулка, Труд-оваци. Но се отписахте, брей.
Русия блокира българска група във Фейсбук
“Группа “Демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София” была удалена, так как она нарушает правила, изложенные в Условиях использования сайта.
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/politika/2011/06/28/trevoga-rusiia-blokira-bylgarska-grupa-vyv-feisbuk.773216
Има ли смисъл да се коментира “творческия напън” на този в-к? Наистина “след дъжд- качулка”, това са хора, наистина плюли на сурата си, нямат и капчица срам, ох, няма повече нищо да кажа за този “парцал”, наричащ се вестник.
А писанието на Цветан Градинаров е подходящо именно за същия този парцал Труд.
Този паметник просто трябва да изчезне от там, колкото по-скоро, толкова по-добре за българската демокрация и душевното здраве на българите. Защото този паметник и альошите тровят душите ни и позорят отечеството ни.
Понякога, за камуфлаж, трябва да се пускат и “по-нормални”, и “западни” статии, за да хване после лъготенето повече дикиш.. Трябва да се напарфюмирва от време на време вонята на в.”ТРУП”, така че да се прилъжат повече наивни граждани.
Стари другари и ченгета са си там, ста-а-а-а-ри конспиратори:)
Най- напред да отбележа ,че аналогията на г-н Инджев с “обратния път”на Наполеон и реакцията на Труд е много сполучлива.На второ място,алюзията на г-н Градинаров също попада, според мен,в категорията на сполучливите.За жалост,малцина са ,които биха дешифрирали както аналогията на автора,така и мнението на споменатия Градинаров.
Чудя се каква е основната цел на дописката на г-жа / др. Енчева (фамилията звучи познато някак). Дали правилно да ни разтълкува значението на кавичките , с които сп. “Тайм” е оградило “освобождението” ни (брей , според тия пък ставало било дума за комунистически преврат – цък,цък,цък. Ама просто да им е – толкова са далече , откъде да знаят). Или да засегне лично световно известния АМЕРИКАНСКИ творец от български произход Кристо , наричайки го “българина Кристо Явашев”.Щото досега не съм видял и едно интервю , в което той да говори български , нито дори да споменава за българските си корени – като че ли винаги темата “България” предварително се изключва от предмета на разговора.
Една от причините за това няма начин да не са и хора като авторката.
брей , според тия пък ставало било дума за комунистически преврат – цък,цък,цък. Ама просто да им е – толкова са далече ,
А защо,не е ли комунистически преврат,бе Емо. Ако не,значи е освобождение,така ли д аразбираме забелжката ти
Сакън! Такова е внушението от обясненията на авторката. Не е лоша , нали! Абе не случайно са я пратили чак в Берлин.