Пречи ли й космосът на кривата (руска) ракета?

Ричард Пайпс

ЕДИНСТВЕНИЯТ ВРАГ НА РУСИЯ
са руснаците
Ние, чужденците в Русия, имаме своите предимства ¬ може да виждаме малко по-различно нещата, които се случват в нея, но пък забелязваме онова, което самите руснаци не виждат. Аз изучавам Русия от 1946 година и през цялото време съм наблюдавал развитието на комунистическия режим като историк. И не вярвам на теорията на Солженицин, който смята, че съветската история е започнала през 1917 година. Между царския и съветския режим има много общи неща. Русия е консервативна страна и някои неща в нея се променят много бързо, други ¬ никога. Надявам се, че моите критични бележки ще бъдат възприети не като атака, а като полезна критика, която може да бъде използвана. Най-лошото и най-опасното в Русия е постоянното акцентиране на факта, че е велика държава. Произтичащите от това действия я отвличат от истински сериозните проблеми, които тя трябва да решава сега. Идеята за великодържавност я тласка към конфронтация със страните, с които є е необходимо да си сътрудничи, и то преди всичко със западните страни.

Разбира се, чувството за великодържавност се основава на редица фактори, сред които и огромната територия, и особеното геополитическо положение, и не на последно място ¬ военната мощ. Нито един от тия фактори обаче в действителност не прави от страната велика държава. Огромната територия, особено в съвременните условия, няма кой знае какво значение. По-голямата част от руската територия не е населена и няма никаква възможност да бъде заселена. Днес най-богатите страни са малките ¬ като Швейцария, Холандия. Великата държава ¬ това е страна, чието население е в състояние да използва ресурсите и знанията си за благото на обществото. Когато преди 50-те години беше създаден Израел, арабите сметнаха, че могат да го унищожат, защото разполагат с много по-голяма територия и население. Но Израел се оказа страна със силен етнически характер, привързаност към ционизма и развитието на науката и побеждаваше арабските армии. В Русия военната мощ се градеше на бедна икономическа основа. Тя струваше твърде скъпо на обществото; заради нея Русия пожертва онова, което е действително ценно и важно ¬ икономическата и културната инфраструктура. За военни цели се харчеха парите, които трябваше да се изразходват за образование, здравеопазване и т. н. По времето на Петър Велики до 90 % от националния бюджет на Русия е отивал за поддържане на армията. В Съветския съюз в края на съветския период 25,¬30 % от бюджета отиваха за военни нужди. Режимът не издържа такава огромна тежест и рухна.

Русия традиционно е отделяла огромно внимание на своята мощ, особено след като се сдоби с ядрено оръжие, с помощта на което можеше да тероризира целия свят. Днес практически е невъзможно руското ядрено оръжие да се използва в бой, така че тази военна мощ вече не значи почти нищо. Почти нищо днес не значи и числеността на армията є. Русия успя да спечели Втората световна война, защото пожертва хората си, без дори да се замисли. Колко души загуби тя във войната с Германия ¬ това е нещо нечовешко! Но на руското правителство му беше все едно.

Всъщност Русия днес не е голяма държава. Съществуват факти, които илюстрират това. Според някои изчисления брутният национален продукт на Русия през 1999 година представлява някъде около 100 милиарда долара. Възможно е това да е недооценка. Но дори тази цифра да е 200 или 250 милиарда, тя пак е твърде малка. За сравнение капитализацията на една от най-големите корпорации на САЩ ¬ ОРМА ¬ е 226 милиарда. Оборотът на Московската фондова борса преди падането на акциите през август беше 105 милиона долара. Това е съпоставимо с триминутния оборот на Нюйоркската борса, което е ужасяващо странно за която и да е страна. При такава бедност Русия не може да бъде велика държава, тя само може да си придава вид на такава. Русия значително зависи от чуждестранните инвестиции и заеми. А след пресрочването на платежите през 1998 година чуждестранният капитал няма скоро да дойде тук. На Запад смятат, че Русия действително е много бедна страна, неподходяща за инвестиции, със слаба финансова система. Русия може да си завоюва статуса на велика държава само след като приведе в ред собствения си дом и се откаже от имперските си амбиции. Макар духът на Петър Първи все още да витае в нея, тя вече не е империя. Руската империя притежава уникални черти и се отличава от великите империи на Запада. Когато през шестнайсети век започна Западната имперска експанзия, когато беше открит Новият свят, когато към Индийски океан се насочиха експедиции, в европейските страни вече се беше оформило разбирането за техния национален интерес. Британия вече беше Британия, Холандия , Португалия … Колониите бяха отделени от метрополиите с океани. По географски причини обаче в Русия развитието на империята и развитието на националната държава се осъществяваха по друг начин. След като Иван IV завоюва Казан, Астрахан и т. н., започва да се гради многонационална държава, при която руските колонии граничат с Русия. За разлика от Запада, където е съществувало разбирането какво е метрополия и какво ¬ колония, в Русия такова разбиране няма. Метрополията и колониите били нещо смесено. Тук е мястото да отбележим, че през 50-те и 60-те години в Русия можеха да се чуят гласове, според които тя изобщо не била империя, а руснаците живеели на своята историческа територия, населена с различни националности. Тази нагласа у тях съществува и днес. И още ¬ за руския национализъм. Разбира се, там, където настъпва демокрацията, възниква разговор за националното самосъзнание, за националната държава. Но национализмът има два варианта: той може да бъде ексклузивен и инклузивен. Ексклузивен означава, че ние, членовете на тази етническа група, изключваме всички останали от своя кръг и ги гледаме отвисоко. Това е такъв вид национализъм, който води до ксенофобия, шовинизъм. А включващият, инклузивният национализъм (той може да бъде назован още патриотизъм) представлява гордостта от своята общност, от съзнанието, че работите за нейно благо. Мисля, че руският национализъм е главно ексклузивен, национализъм, който изключва всичко чуждо и води до ксенофобия. С примери от тоя род в Русия човек постоянно се сблъсква и те продължават да са вследствие на сталинския режим, когато руската национална гордост се трансформираше в ксенофобия, без хората да си дават сметка, че това не е патриотизъм. И аз не знам как може да се справим с подобен проблем, освен обединявайки усилията на интелигенцията и интелектуалците. Защото така наречената руска гордост се крепи на омразата към другите. Трябва да се откажем от това наследство на комунизма, да отсечем дълбоките му корени. Погледнете, който и да дойде на власт в Русия ¬ остават все същите символи от времето на царизма: двуглав орел, знаме… Много градове и улици са преименувани, но много носят старите названия ¬ “Ленински проспект”, “Октомврийски площад” ¬ със съответния паметник и т. н. Петербург бе преименуван, но Ленинградска област си остана. Докато не се премахнат символите на стария режим, хората няма да имат ясни представи и няма да постигнат нищо положително. Комунизмът беше разрушителен период; вековете, през които се е създавало гражданското общество, бяха, така да се каже, отменени. Всички обществени връзки се движеха по вертикалата. Всъщност това обяснява защо се разпадна самата комунистическа партия… По същия начин, когато през 1917 година царят се отрече от престола, страната се разпадна. Това е невъзможно за една демократична държава, където съществуват здрави хоризонтални връзки и смяната на определено правителство не води до разпадане на страната, нито се налага да се започва отначало. На мен ми се струва, че най-важна за Русия е задачата да се изгради здрава съдебна система. Днес в Русия не функционира нормална съдебна система. Ако някой вземе пари от някого на заем и подпише съответния документ, но не си изплаща дълговете си, вие не можете да се обърнете към съда, както го правят даже в азиатските страни, а се обръщате към мафиотските структури. Правителството също действа не по закона. Инвестициите не се охраняват. Създава се климат, в който не може да има социално единство. Доверието между гражданите и правителството е нищожно, ниско е също така и нивото на доверие между самите граждани. На практика се оказва, че всеки е сам за себе си. А едновременно с това се очаква правителството да защитава интересите на народа ¬ нещо, което днес в Русия не може да се случи! Днес в Русия не само че няма никакъв консенсус сред действащите политици, ами и съгласие дори относно благото и бъдещето є не съществува. Огромното количество партии и унии обслужват главно егоистичните стремежи на своите лидери. Такива партии не са конкуренти, а врагове един за друг. На Запад партиите се конкурират, те не са врагове. Разбирам, че не винаги е приятно да чуеш такива неща от чужденец. Но аз имам предвид не миналото и не днешния ден, а бъдещето. А за него ¬ бъдещето ¬ твърде малко, уви, се грижат днес в Русия, където всеки, както и преди, обича да критикува другите. Помня как се потресох, като прочетох, че според две трети от руснаците САЩ оказвали икономическа помощ на Русия, за да я погубят. Тази идея няма нищо общо с истината. САЩ, както и всяка страна, преследва своите интереси. Но има огромна разлика между дългосрочни и краткосрочни интереси. Под влияние на своя исторически опит Русия все още продължава да мисли в петилетки, на кратки периоди. Докато ние ¬ в много по-далечна перспектива. Когато свърши Втората световна война, ние според плана “Маршал” започнахме да помагаме на Европа. И създадохме в нея свои конкуренти. Европа днес е нашият главен конкурент. Така че нито искаме да унищожим Русия, нито да я експлоатираме. Напротив, нека и тя в резултат от нашата помощ да ни стане конкурент. За съжаление обаче тя все още е в плен на илюзиите за велика държава. Единственият враг на Русия са самите руснаци. Надявам се да го разберат и поемат в посоката към утрешния разцвет на страната си, без да упрекват другите, че нищо не са направили за тях. И пред бутилката водка да предпочитат разумните действия…
Превод:Росица Цветанова

Материалът е отпечатан в списание “Пламък”

30 мнения за “Пречи ли й космосът на кривата (руска) ракета?”

  1. Най – забавното е, че този руски вирус по много забавно-пародиен начин се е загнездил и в една радваща се на пълна зависимост от Русия малка балканска страна с “огромни политици”!
    Лично за мен показател за величие в съвременен смисъл на една страна е степента, в която е решен ефективно проблемът с отпадъците и паркирането в големите градове на страната.

  2. Студената война беше загубена за СССР в момента, в който Горбачов осъзна, че трябва да моли западът за долари, за да продължи да финансира една обречена система;))) И това е абсурда, в който изпаднаха руснаците.

  3. С Руснаците си приличаме по това, че и те като нас наистина си пречат сами, но не съм съгласен, че те на са велика сила.
    Мит е също, че новите руснаците пият.
    В момента там има едно поколение, което се образова и мисли от далече за бъдещето си за разлика от нас.

  4. Невероятно обобщение на всички основни проблеми на голямата държава само в няколко абзаца. Правилно е посочил авторът, че Русия не е “велика”, а само “голяма” държава, страдаща от твърде много проблеми, съществуващи от векове. Мисля, че Вие, господин Инджев и всички останали участници във Вашия блог са описали тези проблеми със свои думи, но по абсолютно същия начин по време на всички дискусии, посветени на Русия и нейното влияние върху българската политика. Бих се подписал под тези редове на Ричард Пайпс, както и под Вашите анализи, защото мисля по същия начин. Най-лошото обаче е това, че много хора в България не смятат така и това се вижда във водената от страната ни политика. Затова и резултатът от тази политика е плачевен. Много силно ме впечатли следното изречение:”Докато не се премахнат символите на стария режим, хората няма да имат ясни представи и няма да постигнат нищо положително.” Толкова е актуално! Всъщност всичко казано в материала звучи като че е писано днес. Но няма кой да чете и да мисли …
    Руското общество е болно, а тази болест се предава като е-коли по политически път и у нас. Единственият цяр е премахване на болните органи чрез ампутация, която да се проведе по добре известните на демокрацията начини – избори и премахване на комунистическия манталитет в политиката. Авторът много добре описва двете форми на национализъм. Ние имаме нужда от втората му форма – патриотизма. Българите като добронамерени хора не могат да си представят злобата, завистта и отвращението, с които руснаците гледат на нас. Още повече след политическата официална раздяла и присъединяването ни към НАТО и ЕС. Ако се разберат тези чувства и необходимостта не от “русофобия”, а от “Българофилия”, тогава ще ни е много лесно да водим нашите си проблеми. Естествено, че това не е лесно и всеки, който постави България преди Русия ще бъде обвиняват във всички човешки грехове. Но … само това е нашият път.
    На автора на блога и на всички участници желая здраве и успехи!

  5. Тази статия се отнася и до нас българите. Разликата е, че ние се мислим за най-умни, най-големи дяволи и мнооого работливи, а забравих и най-талантливи.

    Всички други са тъпаци …

    Ами, като минат още няколко поколения считам че България ще е на правилният път.
    За Русия …, там нещата стават много бавно. За съжаление там много обичат революциите, а в природата на почит е еволюцията …

  6. Нерушима е любовта към Сталин в Русия
    http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2650571

    19.12.2009 12:06
    Според представително изследване 54% от анкетираните високо ценят лидерските качества на диктатора, а само за 8% е обратното

    Повечето руснаци продължават да се възхищават на начина, по който Сталин е управлявал Съветския съюз, показва допитване, публикувано в навечерието на 130-годишнината от рождението на диктатора.

    Според представително изследване на руския Център за проучване на общественото мнение 54% от анкетираните високо ценят лидерските качества на Сталин, а само за 8% е обратното.

  7. В Русия 40% от младите искат да емигрират
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3878131

    11.06.2011
    Най-много искат да заминат хората на възраст 18-24 години, следвани от редовните потребители на интернет и от висшистите

    Близо 40 процента от младите хора в Русия искат да емигрират, сочи допитване на руския институт Вцьом, цитирано от Франс прес.
    Над една пета от всички руснаци – 22 процента – пък искат да емигрират и да се настанят за постоянно в чужбина.

    Най-много искат да заминат хората на възраст 18-24 години (39 процента), следвани от редовните потребители на интернет (33 процента) и хората с висше образование (29 процента), сочат данните от допитването, което е извършено на 4 и 5 юни сред 1600 души в 46 руски региона.
    В същото врее огромното мнозинство на хората от третата възраст – 93 процента – не желаят да напускат страната си.

    Друг институт за проучване на общественото мнение, независимият център Левада, потвърди тези резултати пред в. “Ведомости”.
    Миналата година близо една трета от жителите на големите градове с висше образование са изразили желание да напуснат Русия, заяви вицепрезидентът на Левада Алексей Гражданкин.
    Вцьом не обяснява причините за това явление.
    Мнозина анализатори и социолози обаче смятат, че нещата отиват отвъд обикновеното желание да се замине.
    Според тях сега в Русия съществува същинска емигрантска вълна, съставена основно от млади хора от средната класа, които търсят по-добри условия за живот и работа в чужбина.
    По официални данни, цитирани от “Ведомости”, за три години около 1,2 млн. души са напуснали Русия.

    От тях 40 процента са били със завършено висше образование.

  8. Най-големият враг на руснаците е собствената им държава.Далече преди да се осъзнаят като нация те вече бяха империя.Газейки векове наред своите съседни(и не чак толкова) народи, Русия в крайна сметка си остана конгломерат от народи, култури, история и объркана национална идентичност.Опитите да се дистанцират от греховете на СССР и същевременно охотно да си приписват “достиженията” е само част от проблема. Държавната политика на самоидентифициране на руския етнос с наследството на Руската империя и СССР води до национална шизофрения! Русия възниква като държава в днешна Украйна през 10 век,създадена от скандинавски викинги.Дори името “Рус” идва от тяхното название,а не от многобройните и вечно воюващи помежду си славянски племена в онези времена! Цялата история и култура на Русия гъмжи от немци, скандинавци, казаци, грузинци, евреи, арменци, кавказци, украинци, поляци, белоруси, балтийци и кой ли още не от десетките народи и националности на Империята. Дори се изисква известно усилие да се отсее някой “чист” руснак. И какво значи “чист” в случая, имайки предвид многобройните славянски племена, турбуленциите на историята и безкрайната плетеница на гени в границите на Империята,както и извън тях. В този смисъл руснаците не са имали никога “своя” национална държава. Едва през последните години се появи такава възможност,но с държавната политика за реставрация на призраците от миналото руснаците пак са натикани в стереотипи,изградени от исторически скелети,мумии и сбъркана самоличност.И ще продължават да се дразнят от евреи, грузинци, немци, балтийци и кой ли още не, като същевременно си харесват и евреина-калмик Ленин, и грузинеца Йосиф Джугашвили, и немкинята Екатерина Велика, и поляка Чайковски, и всичките учени, поети, художници, инженери и спортисти от какви ли не националности!
    А символа на национал-болшевиките е свастика,преплетена със сърп и чук.Това ако не е шизофрения, здраве му кажи!

  9. Уважаеми г-н Инджев,

    Позволявам си публично да Ви задам един въпрос, който по моя преценка има голяма важност за развитието на българското общество и, предполагам, може да повлияе благотворно за смяна на посоката, в която са се устремили в последните 10 години българските работи.

    Казусът, по който ме интересува Вашето мнение, е представен ето в тази публикация в моя блог:

    Инициатива за граждански съдебен процес над медиите за грандиозната манипулация, наречена “Бойко Борисов”

    Интересува ме: как Вие лично гледате на една такава евентуална гражданска инициатива? И бихте ли я подкрепили?

    Предварително много благодаря за отговора – в случай, че решите да уважите с отговор запитването ми.

    Всичко добро Ви желая!

    С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
    30 юни 2011 година
    Пловдив

  10. Към Ангел Грънчаров:

    От сърце подкрепям всяка демократична инициатива и в същото време не си въобразявам, че моята подкрепа има кой знае какво значение.
    Дано с публикуването на Вашия призив разсейвам евентуалните съмнения в моите намерения и тежния. Ако ли не- продължаваме напред с надежда положителната ни енергия да не се разсейва за отрицателни емоции. Имаме си достатъчно поводи, за да си ги измисляме.
    Също с поздрав от сърце!

  11. Ричард Пайпс е бил на 16г когато Тртият Райх и СССР си поделят
    родната му Полша и семейството му е принудено да емигрира в САЩ.
    Както и Збигнев Бжежински- един друг поляк,
    Пайпс има един вроден инстинкт , който и повечето поляци имат,
    за проницателно вникване в характера , криещ се зад добродушната маска на баба Меца, зад дебело наслоеният грим върху зурлата на московският хищник.
    В Полша няма двуполюсна подялба на русофили и фоби. Достатъчно е да се отвори един учебник по история от средното училище . През вековете Русия многократно е давала израз на политическите си интереси. Място за романтика -няма. Който има мед, влиза в обсега на баба мецините жизнени интереси.
    Нямаш ли мед – пиши се късметлия.
    Понастоящем меда на България е АЕЦ “Белене” и Големият шлем, както и саботирането на “Набуко”.

  12. Г-н Грънчаров,не разбрахте ли,че сте наивник номер едно в блог-пространството. Вашия полубългарски и полуруски и полу-цивулизован език с никове и псевдоними отвращава нормалните хора.Докато ползвате такива простотии като Боко и Гоце,никой няма да Ви обърне внимание. Когато започнете да пишете стегнато,и сериозно,без да се лигавите,може д аимате успех. Поради тези и други причини сами Инджев не Ви обръща голямо внимание. Да,той е толерантен към Вас,но сте на много ниско ниво. Стила Ви съсипва идеите Ви.Няма съмнение,че сте честен и убеден антикомунист,но но са наивност,несериозност и лигавене,комунистите не могатда бъдат победени,просто не може по този начин.

  13. Към срам и позор:

    Вкарвате ме в небраното лозе на полемика, която трови този кладенец – не че е “чиста вода, ненапита”, но без (о)плюване в него има повече шансове да бъде полезен.

  14. Хе хе! Ама каква песен запя публиката на волейболната среща м/у България и Русия! Беше по-добре и от украсата на паметника- цялата зала пееше.Цяла вечер ми е приповдигнато!

  15. “Който има мед, влиза в обсега на баба мецините жизнени интереси.
    Нямаш ли мед – пиши се късметлия.
    Понастоящем меда на България е АЕЦ „Белене“ и Големият шлем, както и саботирането на „Набуко“.

    Posted by СДС- Луканов”

    Виж, това за “Набуко” е доста интересно.За шистите е очевидно, но за Набуко? Не че е невъзможно, но как, при положение че не е само БГ дейност? Нали веднага ще проличи звеното и причината за изоставането? Не всички неща са очевидни, както и не всички причини, но щом има причина има и следствие.:-))

  16. Руснаците са обречени – ако не изнасяха природни ресурси, щяха да се влачат по корем… О, момент, те въпреки това се влачат по корем…

  17. Kъм “Срам и позор”

    Атаката ви към г-н Грънчаров е безпочвена и несправедлива. Абсурдно е да го упреквате в “полубългарски и полуруски и полу-цивулизован език”. Това е злонамерено и невярно.

    Искам да ви напомня също, че г-н Грънчаров беше човекът, който с група привърженици на два пъти тази година излезе в Пловдив на демонстрация срещу истукана на съветската армия. Това е важно, защото освен говоренето се иска и действие.

    Не знам за “Боко”, но “Гоце” не е “простотия”, а много реален факт -реално име на реален агент.

    И последно – щом имате такива естетически и стилистични забележки към г-н Грънчаров, обърнете се към него в блога му, в който той отговаря на опонентите си.

    Не създавайте излишна и глупава дискусия тук.

  18. Интересно и поучително четиво, благодаря за публикуването и тук. Един от големите въпроси е как такива “ексклузивни националисти” (било то в Русия или в други страни)да си отворят очите и ушите (и най-вече – душите) за добронамерени външни критики и да влезат в добронамерена дискусия/размисъл за някаква промяна към по-добро (и пак въпроса: кое е добро и кое – зло…). Опитът показва, поне аз не съм видял такъв случай, че те не могат да излезат от капана на собствената си злоба и непримиримост към “врага”, тъкмо обратното – смятат го за основополагаща ценност.

    Мисля си, че следният цитат е особено валиден и за България: “Комунизмът беше разрушителен период; вековете, през които се е създавало гражданското общество, бяха, така да се каже, отменени. Всички обществени връзки се движеха по вертикалата. Всъщност това обяснява защо се разпадна самата комунистическа партия… По същия начин, когато през 1917 година царят се отрече от престола, страната се разпадна. Това е невъзможно за една демократична държава, където съществуват здрави хоризонтални връзки и смяната на определено правителство не води до разпадане на страната, нито се налага да се започва отначало. На мен ми се струва, че най-важна за Русия е задачата да се изгради здрава съдебна система.”

    – струва ми се, че и нашето общество се изгражда основно на силни вертикални и много слаби хоризонтални връзки, и в този смисъл е много слабо откъм самоорганизиане и податливо на силни сътресения при смяна на всяка власт.

  19. Ето това е истината – концептуално, точно, ясно. По аналогичен начин я съотнасям и спрямо положението в БГ, предвид списъка на ужасяващото мнозинство от защитници на ПСА, който публикува г-н Инджев в един от предишните си материали. Мисля, че е крайно време широката (а не само научната)българска аудитория да се запознае с изследванията на един невероятен български учен-медиевист Асен Чилингиров, който преобръща българската история из корени, а с това и отвратителните фалшификации за “вечната дружба”.

  20. Не съм съгласен г-н Инджев, че руското атомно оръжие е практически неизползваемо.
    Това ви изказване е силно невярно.

  21. Към Димитър:

    И аз не съм съгласен да ми приписвате нещо, което не съм написал АЗ, но карай…

  22. >Димитър :”…Не съм съгласен…,че руското атомно оръжие е практически неизползваемо.”
    Това са думи на автора на статията. Очевидно ,сте го отминали.
    Но,тази теза е 100% вярна. Помислете си, Димитър,при какви обстоятелства, сега,ще се стигне до използуването му. Естествено, при наличието на непреодобими противоречия. Такива бяха отношенията между двата блока от двете страни на желязната завеса. Те , сега отсстват. Няма никакви предпоставки, НАТО да има такива запляхи, че да е принуден да използува ядрено оръжие.Той не е заплашен.В този смисъл, Русия не е заплашенена от НАТО.Няма и нов “заплашител”.Но, руската военна доктрина, ясно посочва САЩ и НАТО. Което е безмислица. Заплаха е нейната стопанска нищета и произтичащите от това конюнктурни несигурности. Но, няма как,Русия да се опита да преодолява кризи, чрез ядрени атаки.Това означава, че… ще се самозаличат.
    Развитите страни си се развиват… Изостаналите…си изостават. Но, хипотетично, заплаха за Русия може да бъде Китай в бъдеще, но без бомби, просто по икономически закони.

  23. Ако ми позволите да се включа отново, г-н Инджев, ето и един линк за споменатия от мен две позиции по-напред Асен Чилингиров:

    http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=189.0

    Освен всичко друго за него в този линк, най-първа връзка, особено много допринасяща за истината за българо-руските отношения, намирам в интервюто му с Люба Кулезич, озаглавено “Проф. Асен Чилингиров, изкуствовед: Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен”

  24. Извинявайте, видях – не вие сте автора.
    Да, в смисъла който пишете (няма заплаха) е така. Но темата е дота по-обхватна.
    Сегашното състояние на РФ се дължи на това, че цялата държава е поделена между група отрепки, заради които икономическ страдат обикновенните хора. Както е тук, и както ще бъде и за непред.
    Отделно е това защо се е разпаднаал СССР. Споеде мен не защото М.Горбачов се е нуждаел от долари, а защото е бил достаъчно глупав за да слуша “приятелите си” Тачър и Буш старши. Но след WW2 какво да се прави, едва ли да чакат пак някой друг да ги нашества.
    Проуете например какво е довело до сегашното HAARP на САЩ и за какво се използва – ще видите, че и там никак не са цвете за мирисане, но и ще ви напомни и за друг, вече умрял лидер от WW2.
    Следите ли сериозно темата за т.н. противоракетен щит на САЩ който ще е близо до нас, замалко и тук ? Това нещо дали е срещу Иран ? Ако следите, защо точно тези дни излезе информация (според мен поръчана) за изпитание на балистични ракети от Иран ?
    Едва ли са балиситични. Кой и защо иска турция в ЕС ? Има г-н Инджев война за ресурси и вече тя се води неявно и ще разберат всички в рамките на половин човешки живот.
    Но както казах, темата е много сериозна и всеобхватна и неможе да се изчерпа по този иначин. Наистина има гледни точки, които не са за пренебрегване.

  25. иво инджев е прост като гъз и изобщо не му разбира края от русия и каква държава е тя

  26. Руското джудже: най-голямото джудже.

    а 40% от руските спьтници падат на земята (почти) ВЕДНАГА след изстрелването им заради:

    Руските пияни: най-трезвените пияни

  27. Иво Инджев е отврат! Русофобията е болест, а за него – и професия. Нещо като да показваш чуканче от ампутиран крайник и да просиш за насъщния. А да се подиграваш с руските ракети говори за невероятна умствена слабост. Всъщност, Инджев никога не е впечатлявал с някакви мозъчни данни. Посредственост, пробиваща чрез политиканстване.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.