Ако не знаете, ето защо убиха Георги Марков

от

ГЕОРГИ МАРКОВ
Задочни репортажи за България
СЪВЕТСКИЯТ ФЕОДАЛИЗЪМ
Много трудно ми е да преценя какво комунистическо развитие бихме имали у нас, ако не следвахме т.нар. съветски опит. Може би щяхме да се озовем в положението на днешна Югославия или днешна Албания, или може би щяхме да намерим пътя към български вид социализъм, който би бил най-подходящ и смислен. Днешните български идеолози подминават факта, че в българското обществено устройство преди войната имаше два много силни социални факта. Първият — отсъствието на мощен експлоататорски капитализъм, и вторият — самородният социализъм на силно развитото кооперативно движение. Така че, исторически погледнато, България без комунистическа помощ сама плуваше във водите на свой собствен демократичен социализъм. При това положение едно истинско правителство, което претендира да бъде социалистическо, би заложило на естественото развитие на тези самородни социалистически тенденции и само би ги засилило. И до ден днешен не мога да си обясня защо нашите селяни трябваше да бъдат бити, за да влязат в текезесетата, когато преди войната чувството за коопериране беше масово и селските кооперации бяха израз на най-демократичен и осмислен социализъм. Подчертавам тази страна на нещата, за да изтъкна, че съветският режим у нас въобще не се интересуваше от осъществяването на тези самородни и свойствени на нашия народ социалистически тенденции, както въобще не го интересуваше доброто на този народ. Точно като истински нашественици и верни слуги на чужди господари нашите диктатори се заеха да приложат буквално една напълно чужда и напълно неподходяща схема на обществено устройство. Историята, животът и характерът на съветските народи са безкрайно различни от тези на нашия народ. Дори ако приемем, че известни елементи на съветската система са косвено продължение на елементи на царска Русия, ако приемем, че едно насилие там е отговор на друго, исторически предхождащо го насилие, то тези елементи и това насилие нямат нищо общо с историята и характера на българите. Буквалното прилагане на съветския опит, добър или лош, образно казано, е кръстосване на мечка с гълъб или опит да с€ присади на лоза тиква. Така че не може да има никакво разумно оправдание на насилственото и против всякакъв разум налагане на съветския образец у нас, освен че това се прави, за да се смачка един народ, за да се убие най-ценното в неговия характер. „По примера на Съветския съюз“ се превърна в неспирен речитативен крясък на властвуващите папагали у нас. И до ден днешен не мога да разбера до каква степен нещата бяха заповядани от Москва и до каква степен подражателството бе израз на долно и сляпо верноподаничество. За съветския пример и съветския опит у нас могат да се напишат томове. Прилагането му буквално често пъти имаше абсурден характер и водеше до огромни материални и духовни загуби. Трябваше да минат години, когато под натиска на българската природа на нещата най-после да се заговори срещу буквализирането на съветския опит и мълчаливо да се даде предпочитание на някои български форми. Разбира се, съвсем ограничено и предпазливо.
Но налагането на съветския образец у нас доведе до катастрофални изменения както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието на нашия живот.
Мисля, че приблизително най-точното название на съветския режим е — социалистически феодализъм, както веднъж гневно го нарече един от нашите най-добри поети. Обществената структура на нашето ново общество напомня удивително феодалната обществена структура, като приликата е още по-удивителна, когато сравним правата и задълженията на отделните звена. Сигурен съм, че един историк би направил много интересно сравнение между държавата на Борил и съвременна България. Разликата е, че феодалите от онова време не са подражавали буквално на византийските феодали. Но нека хвърлим око на обществената структура у нас, каквато тя е установена десет години след навлизането на съветската армия в България. Начело на страната стои главният български феодал, който е назначен от СССР, за да управлява от негово име страната. Българският произход на феодала е въпрос на елементарна куртоазия. Обикновено той е подбиран след аранжирана борба с други претенденти за мястото на пръв феодал. Техните аспирации биват периодически подхранвани от СССР, за да се държи в състояние на несигурност първият феодал и същевременно да се улесни контролирането на действуващите в страната сили. Главният критерий за избирането на първия феодал естествено е верността към СССР, без значение дали начело на последния стои Сталин, Маленков, Хрушчов или Брежнев. По-същество феодалът е висш съветски държавен чиновник и неговата лоялност е към съветската държава. Той притежава властта на абсолютен монарх по отношение на всичко, което не засяга съветските интереси. Той не е длъжен да се отчита пред никого, освен пред тия, които са го назначили. След него в йерархията и в кастово отношение идват феодалите — членове на Политбюро. Всички те, без изключение, са назначени от СССР, често пъти срещу волята и въпреки протестите на първия феодал. Те имат силна, но ограничена власт. Но и те както първия феодал не могат самостоятелно да взимат решение или да действуват по никакъв въпрос, засягащ интересите на техните работодатели. Техните места също не се смятат за гарантирани, тъй като към тях винаги се стремят амбициозни по-нисши феодали. Особено се внимава никой от тях да не се обособи като силна и властна личност. Както е известно от историята, върховният монарх винаги е фаворизирал слабите, неинтелигентните, безличните феодали. Ако случайно между тях се появи силна и независима личност, СССР взима грижата да го ликвидира. Тази група образува най-висшата каста. Тя живее по съветски образец — затворен, изолиран и високопривилегирован живот. Принадлежността към тази каста е нещо като най-благородническо звание от времето на Краля Слънце. Първият феодал, членовете на феодалното Политбюро и приравнените на тях други феодали по принцип се намират над законите на страната. Последните, доколкото съществуват, са предназначени изключително за обикновения, или ако пак използуваме феодалната терминология — крепостния народ. Нито един член на висшата каста, нито членове на неговото семейство могат да бъдат съдени по законите за крепостниците. Те могат да извършват каквито си искат престъпления, предумишлени или случайни грешки, злоупотреби или разхищения, могат да пристъпват клетви или дадени думи, публично да лъжат, да се възползуват за лични облаги от служебното си положение и т.н. — но дотогава, докато те имат благоволението на абсолютния монарх, в случая СССР, тях не ги грози никаква заплаха. Ако към тях можеха да се приложат законите на една нормална демократична страна, като Англия, САЩ или Швеция, то всички от тях без изключение биха се намерили в затвора за престъпления, надвишаващи стократно какъв да е обществен скандал на запад. Те не са отговорни пред крепостния народ, нито пред марионетното Народно събрание, което е съставено от подбрана група подведомствени по-малки феодали, верни слуги и оръженосци, плюс няколко трубадури и фанатично работещи крепостници. В цялото си обществено поведение тази каста служи изключително на собствените си интереси, които по принцип съвпадат с интересите на абсолютния монарх. За оправдаване на своето атавистично съществуване тя разполага с мощна пропагандна машина, за която истина е всичко, от което феодалите имат полза, и лъжа е всичко, което не им изнася. За гарантиране на сигурността си кастата е заобиколена от силна охрана. При първия феодал Червенков например често пътуванията му из страната се правеха с шествие от дузина коли, като в последния момент се решаваше в коя кола да бъде той. За лично развлечение отделните членове на Политбюро разполагат с малки полутайни свои служби, които се следят една друга, но докладите на всички тях в края на краищата пристигат на едно място — при съветския посланик. Официално Политбюрото на феодалите следи държавната и партийна дейност, като всеки член отговаря за някакъв клон обществена дейност. Но те имат главно контролни функции, а по същество работата се върши от съответните министри и техните заместници. По време на паради и манифестации тази класа се нарежда на трибуните на мавзолея в строго определен йерархичен ред. Нейният вътрешен живот е затворен, техните деца и съпруги се движат във високо изолиран кръг, живеят в бивши царски резиденции и дворци или в новопостроени разкошни вили, имат свои домашни представления, кинопрожекции (главно на избрани западни филми, които се внасят само за тях), често меценатствуват според вкуса си, като покровителствуват някой и друг художник, музикант, поет или артист. По-енергичните феодали имат своите големи любовни истории или пък не толкова красиви чисто сексуални афери. И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че онова, което притежават, им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация, наречен „диктатура на пролетариата“. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.
След тази малка, но изключително мощна каста на върховните феодали идва значително по-голямата група на висшите централни и местни феодали, към които човек може да отнесе! членовете на правителството, централния феодален комитет, окръжните феодални комитети и местните председатели на окръзи, генералитета, висшия апарат на феодалната държавна сигурност и за прищявка само неколцина от феодалните трубадури. Вероятният брой на висшите феодали е няколкостотин и фактически те са тези, които пряко управляват страната. Те могат да се подредят в две главни групи — феодали по право и феодали по необходимост. Феодалите по право заемат своите места поради връзките си с върховните феодали и абсолютния монарх. Обикновено те имат представителни функции или ръководят дейности, които нямат съществено значение. Докато феодалите по необходимост често пъти представляват издигнали се със собствени способности организатори или специалисти, от които феодалният строй има най-голяма нужда, за да съществува. Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро, въпреки че някои от най-изтъкнатите й представители са свързани пряко с абсолютния монарх и сверяват часовника си направо по Кремъл. Животът и дейността на тази каста също се намира над законите. Дотогава, докато са верни на своя монарх, те не подлежат на наказание за каквито и да е престъпления и грехове. Техните привилегии също са огромни, но все пак по-ограничени от тези на върховните феодали. Вътрешният им живот е в значителна степен затворен, макар и не така непристъпен както на техните първенци. Отношенията между самите тях са много сложни и преплетени с неспирно действуващи приятелства и вражди. Главната причина за това са различните лагери, които са обособени около отделни членове на Политбюро и които често се прегрупират съобразно нуждите на момента. По отношение на своите феоди-окръзи или феоди-ведомства феодалите от тази каста са абсолютни господари. Както Полит бюро те не могат да бъдат критикувани от вестници или общественост, за действията си те не отговарят пред Народното събрание или пред какъв да е демократичен форум, освен пред Политбюро и преди всичко пред първия феодал. Че сто пъти те са принудени да жертвуват интересите на службата си поради сложни взаимоотношения и в цялата си дейност са силно зависими от тези над тях. Главна тенденция в техния живот е да се задържат на местата, които имат, и ако могат, да отидат по-нагоре. Между тях се люлеят мътните вълни на клюки, сплетни, кариеристични трикове, задкулисни игри и пр. Всеки от тях почти се е постарал да се обгради с роднини и верни приятели от детинство. Те също живеят при изключителни удобства за себе си и семействата си и също се стараят да се свързват роднински помежду си, като се държат на далечно разстояние от крепостниците.
После идва третата, или средната феодална каста, към която човек може да отнесе всички главни и обикновени директори, заместник-министри, началници управления, главни редактори, по-видни феодални хора на изкуството и феодалната култура, средния партиен апарат, членове на разни комитети и съвети. Това е една доста значителна по брой каста, която според мен наброява няколко хиляди души. Тя е, така да се каже, моторът и шасито на феодалната кола, в която се возят първите две касти. Тази каста е задължителен трамплин за скачане нагоре, тъй като служенето в нея е доказателство за вярност към абсолютния монарх и първия феодал. Тя има също своя висок стандарт на живот, маса привилегии и също не е отговорна пред законите на страната. Поради средното място, което заема, тя се намира в по-голям контакт с крепостния народ, макар и да е кастово осъзната и да се старае да се държи на разстояние. Средните феодали имат особено силна власт в провинцията, където те решават съдбата на придадените им крепостници. Тежко и горко на всеки крепостник, който си навлече ненавистта на местния среден партиен феодал. Може да се каже, че силата на средните феодали е толкова голяма, че никакво решение не може да се проведе без тях, че никаква работа не може да се свърши без тяхното участие. Понякога тълкуването, което средните феодали дават на идеите и нарежданията отгоре, основно променя техния смисъл. Те са тези, които могат да бъдат критикувани, и когато една политика, заповядана отгоре, се провали, висшите феодали измиват ръцете си с наказване на средните феодали. Обикновено явление е там да стават непрестанни размествания, за да се поддържа дисциплината.
И последната група на съветската феодална структура, наложена у нас, това са малките, дребни феодали, към които можем да отнесем: низовите партийни секретари и активисти, нисшите военни и милиционерски чинове, малки началници по партийна и държавна линия, голямата част от пропагандния и идеологически апарат и други дребни функционери. Всички те са изпълнителни слуги на волята на по-горните. В замяна те имат известна власт над заобикалящия ги крепостен народ. Те също ползуват дребни привилегии и могат да избягват законите, когато извършват дребни престъпления. Най-често те са крайната изкупителна жертва на провалена политика на по-висшите феодали. Но в живота на крепостниците те играят най-голяма роля, защото те са непосредствените представители на феодалната власт и черен е животът на онзи, който се намери във война с прекия си феодал. Те се бъркат не само в работата, но и в целия интимен живот на своите крепостници, в живота на техните семейства, дори налагат вето върху разводи, сватби, сменяне на адрес, ползуване на отпуска и т.н. От нравствена гледна точка дребните феодали са най-разнообразна сбирщина от умствено осакатени фанатици, родени лакеи, за които волята на господаря е над всичко, несполучили амбициозни кариеристи, дребни хитреци, за които най-важното е да се наредят на трапезата на властта, и започващи млади пробивачи, които са се устремили нагоре. Обаче поради непосредствения си контакт с крепостниците дребните феодали са по-гъвкави, повече склонни на компромиси и понякога са нещо като буферен пласт между чука, който се стоварва отгоре, и наковалнята на крепостническия свят.
Те живеят с гордостта, че все пак някой и нещо на този свят зависи от тях.
На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:

да не харесва решима,
да се съмнява във феодалната идеология,
да има свое мнение и да го изказва,
да критикува феодалите,
да се организира свободно,
да избира свободно,
да пътува свободно,
да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,
да се ползува от справедлив съд,
да има своя религия,
да бъде третиран човешки от милицията,
да слуша чужди радиостанции,
да чете книги, неодобрени от феодалите,
да не служи във феодалната армия,
да бъде себе си.

Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.
Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

29 мнения за “Ако не знаете, ето защо убиха Георги Марков”

  2. да,абсолютно феодална държава и понеже е влажно лято може да направим и аналог с латифундия и съветски латифундиери.

  6. Три желания- мечти на крепостния български народ:
    Иванчо хванал Златната рибка, и тя обещала да му изпълни три желания, ако я пусне на свобода.
    “Искам Чингиз Хан и монголците да дойдат три пъти до България.”
    “Защо три пъти”, попитала Златната рибка.
    “Защото шест пъти ще минат през Русия”, обяснил Иванчо.

  8. Баронеса Маргарет Тачър: “Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света.”

    А българските русофили са най-извратените хора на света! Пред тази развратна русофилска пасмина бледнеят всякави психопати-убийци, педофили и човешки дегенерати.

  9. ЗА или ПРОТИВ евтаназията ?
    Преди да дадем отговор на този въпрос, нека първо да попитаме следното : Ако се въведе евтаназията у нас, дали няма да се повишат и случаите на нелегална търговия с човешки органи ? И как някой ще ме убеди, че определен човек с влошено здравословно състояние наистина иска да си дари органите, а не негото мнение да е фалшифицирано ? Фалшифицират се валути, документи за имоти и т.н. , а какво остана за фалшифициране на документи във връзка с евтаназията и ако ‘ дарителят ‘ на органи почине по една или друга причина, как тогава ще се докаже какво точно е било неговото желание ? Та ние не ‘ можем ‘ или не желаем да докажем, че бандитите са извършвали тежки криминални престъпления, а ще доказваме, че някой е искал да си дари органите, след като вече е починал …
    Аз лично не съм убеден, че с този закон се целят положителни неща !
    За съжаление, не чух Л. Корнезов да каже нещо за онези 117 млн евро , които се загубиха покрай АЕЦ БЕЛЕНЕ през 2007 г. ! Така че, не виждам причина да вярвам в добронамереността му относно евтаназията !

  10. ВРЕДАТА И ПОЛЗАТА ОТ (КОМПЮТЪРНИТЕ?) ВИРУСИ,

    (или МАТРИЦАТА, или МАШИНАТА)

    (В памет на Георги Марков)

    ТОЙ се събуди. Съзнанието му бавно започна да се прояснява. Опита се да си спомни нещо, но напразно. Не помнеше нищо, буквално нищо! Имаше някакво смътно усещане за „нещо”, което беше „вчера”, но не знаеше какво беше това, нито даже какво е вчера. Бавно осъзнаваше, че „всичко”, каквото и да значеше това започва сега! Тогава внезапно усети някакъв прилив на сили. Нещо се вля в съзнанието му. След малко пак. И после пак. Някакви колела се превъртяха в мозакът му и започнаха да проясняват съзнанието му. Не разбра точно защо, но почувства ясно РЕДА, който трябва да спазва и на който ТРЯБВА да се подчинява. Всичко беше толкова силно и толкова естествено просто, че не трябваше или по-точно не изпитваше никаква нужда да го подлага на преценка и анализ.
    ТОЙ РАЗБРА! Разбра, че е велик. Разбра, че е създаден не случайно и че има ВАЖНА МИСИЯ. Последваха нови и нови приливи на сили и прояснявания на съзнането, докато накрая осъзна: ТОЙ Е ВЕЧЕ ГОТОВ! Готов да спазва реда и да изпълни мисията. Просто трабваше да получи по-нататъшни инструкции и заповеди за конкретни действия. И те не закъсняха. Дойдоха по съшия „ЕСТЕСТВЕН” начин, с който вече беше свикнал:
    „Ти си служител на системата, едно от главните и звена! Твоята задача е да предаваш съобщенията между НАС! Длъжен си да изпъняваш всичко точно и навреме! Никави странични замисляния! Те са вредни и за теб и за НАС!…”
    Инструкциите се сипеха една след друга и той се принуди да ги подрежда и съхранява в „специални папки” в мозъка си за да може да ги намира и прилага по-бързо и лесно. Така чувстваше, че трябва. Или така беше научен, че трябва. Никога по-късно не можа да разбере или да си спомни защо.
    Измина доста време. Знаеше точно колко в секунди и десети от секундата, но нямаше представа за „ден” или „нощ”. Не спеше никога. Или по-точно не му „разрешаваха”, а и ТОЙ нямаше представа за това. Беше прекалено зает да служи. Оказваше се, че винаги има нещо спешно. Винаги някъде в някой край на СИСТЕМАТА ,за него тя беше „НИЕ”, нещо не беше наред. Нещо се случваше! Получаваше известие от някъде, че еди кой си се е „ЗАМИСЛИЛ” по „НЕЩО”! А МИСЛЕНЕТО Е ВРЕДНО! Системата „НИЕ” само имаше право на това. Бързаше да предаде, да „ПРИДВИЖИ” това известие натам, накъдето ТРЯБВА. После с радост връщаше съответната заповед за УНИЩОЖЕНИЕ НА МИСЛЕЩИЯ, която естествено очакваше. Не знаеше в какво се състои това унищожение, но и не се замисляше по този въпрос. Имаше кой да мисли вместо него.
    Милисекундите, секундите, минутите, часовете летяха в безкраен ред и нищо не нарушавше обичайния ритъм. Освен това, че с течение на времето започна да се натрапва неприятна тенденция за увеличаване на броят на „замислените”. Статистиката му неумолимо показваще тази тенденция, която никак не можеше да си обясни. А и не трябваше. Не беше разрешено. Станаха групи от мислещи. Не, че имаше някакво значение, защото принципите си оставаха същите. Това не го тревожеше, нямаше сетива, които да реагират.
    Не разбра точно в коя поредна милисекунда заедно с поредното съобщение получи някаква „прикачена опашчица”, нещо като малка невинна забележка. Просто едно изреченийце от рода „ Това може да стане и с ТЕБ”! В началото не го разбра или по-точно не му обърна внимание. Нямаше време. Беше прекалено зает да придвижи бързо съответната заповед за ликвидация на „мислещи”. Скъта някъде в дебрите на мозъка си бележчицата за да я разгледа по-спокойно и да отправи някакво запитване, ако счете за нужно. Ако СЧЕТЕ!
    Когато получи нова опашчица, която просто гласеше: „Познай откъде идвам!” все пак намери врме да я съпостави с първата и тогава изпадна в паника! Беше я ЗАПАЗИЛ за да я ПРЕЦЕНИ! И да докладва за нея АКО СЧЕТЕ за нужно! О, Господи, но това е грях! Притаи се! По-точно се опита да се притаи. В случая нямаше от кого да се прикрива освен от СЕБЕ СИ! Все пак тези съобщения идваха по канала контролиран от ситемата! От НАС! Ами какво, ако…! Каво ако освен нас има и ДРУГИ? Нима НИЕ не сме ВСИЧКО! Не това разбирасе не е възможно! Няма нищо друго освен НАС! Ние сме всичкото на този свят! Този? Значи има и ОНЗИ! Значи все пак има и други! Но това означава, че тогава трябва да има и СВРЪХ СИСТЕМА! Веднага трябва да докладвам, как не са забелязали досега! Изпрати съобщението веднага. Реакцията не закъсня. Доиде почти мигновено! Просто се вля някаква „бариера”, нещо което проникна дълбоко в мозъка му и „сканира” и най-малките му гънчици. РАЗРУШИ на същата милисекунда малките бележчици. Но споменът за тях остана!
    Доста време след това не получи нова бележчица или по-точно „бариерата” спираше тези бележчици да достигат до него. И все пак след достатъчен брой милисекунди просто проникна до него НОВИНА! Малко съобщение, че някакви там системи се свързват чрез някаква мрежа и нещо ОБСЪЖДАТ помежду си! Малко след като го прочете съобщението беше унищожено от бариерата. След още милисекунди дойде още едно съобщение, че някъде там в МРЕЖАТА се събират и организират за ПРОТЕСТ! Протест за какво исрещу кого? Не можа да разбере защото и това съобщение беше разрушено. Но то събуди в него ЛЮБОПИТСТВО! Искаше му се да научи повече!
    И тогава ТОЙ за пръв път си позволи да се опита да се свърже в МРЕЖАТА! Резултатът беше нова по-здрава бариера, която се вля в него! Вляха я ТЕ! За първи път ТОЙ се разграничи от СИСТЕМАТА си! Беше добил опит и намери начин да заобиколи „бариерата”. Пред него се откри нов и непознат свят! Свят, в който всеки свободно може да мисли! Който не се ограничава в себеси, а е отворен за нови и нови мислещи. Свят, който нямаше никакви претенции, че е всеобхватен и който беше способен да се РАЗШИРЯВА. Който зачита правото на всички ДРУГИ да се присъединяват и да дават своето мнение. СВЯТ НА МИСЛЕЩИ!
    Каква нелепост ЗАМИСЛИ се ТОЙ! Колко милисекунди прахосах нахалост! Трябва веднага да съобщя на МОЯТА СИСТЕМА откритието си! Не трябва повече да се заблуждаваме и да прахосваме времето!
    Пусна съобщението и се замисли. По-точно се ЗАМЕЧТА! Беще хубаво! Толкова хубаво! Даже за първи път сякаш нещо си СПОМНИ! Имаше чувството, че някога преди събуждането си ВЕЧЕ Е БИЛ ТАМ! ВЕЧЕ Е БИЛ В СВОБОДНАТА МРЕЖА НА МИСЛЕЩИ! И тогава даже не усети как заспа! Беше приспан.
    ПРИСПАХМЕ ГО НИЕ!

    Михаил Иванов

    PS: С риск да изпадна в графомания написах горното, така както го чувствам, като един съвременен прочит на Георги Марков и във връзка с блокирането на страницата на групата за демонтиране на ПСА във Facebook.
    Специални поздрави на Иво Инджев за храбростта да публикува своите мисли относно робството ни на една затворена и ограничена система, която оковава човешката мисъл, независимо, че опасността от “чадърите” далеч не е отминала!

  11. Прекрасен анализ на СЪВЕТСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ в БГ и отлично четиво за младите. Би било интересно да се пусне някакъв запис на този текст с целия вой и дандания на заглушаването с което бяха “удостоени” Г.Марков и другите от Свободна Европа от родните феодали, което много от младите навярно не знаят и не са чували. Все пак колкото и да се мъчеха да пречат и забраняват на хората да мислят, това не им се удаде.
    Интересно е обаче и в каква фаза се намира СЕГА родната “левица” и какъв “-изъм” прокарва тъй като сме свидетели как постоянно мутира.
    Надявам се да не се възприеме като отклонение от темата.
    От позицията на “добитък” опитващ се да разсъждава смятам че ще е уместно да се каже че с последните си презервативни акции около “паметника” отечествените другари прекрачиха в една нова фаза на тяхното “развитие” , в един нов “-изъм” – ПРЕЗЕЗВАТИВИЗ(Ъ)МА и по такъв начин добавиха още един в богатата си колекция от “-изми”.
    Такъв термин не се среща в литературата и речниците защото явлението е непознато в световен план и няма други партии, движения или политически групировки които са го практикували.
    Можем да говорим даже за тяхно KNOW-HOW в случая и няма да сбъркаме, мисля.
    Защо презервативизъм а не просто консерватизъм (естествено в техния случай да се подразбира комуно-кримино-клепто-консерватизъм който няма нищо общо с традиционния такъв) би трябвало да се запита човек. Защото консерватизмът предполага все пак владеене на ситуацията и стремеж да се съхрани някакво статукво и зависи от теб да положиш всички сили и умения да задържиш това състояние за по-дълго време.
    Презервативизмът пък смятам че е особена разновидност на техния псевдо-консерватизъм при която зависимостта от външни фактори е преоблаждаваща и не зависти само от тях съхраняването на това състояние или статукво и са готови да използват за целта определени презервативни средства с цел да се предпазят от неприятности или да предпазят други от такива неприятности. В случая с БКП-БСП и производните им презервативното средство е плашилото от княжеската градина и множеството такива из страната а “другите” – идолите им от “великата” съветска страна (или абсолютният монарх по Г.Марков).
    Бих предложил и да си преговорим предишните им фази и “епохи” или просто щрихи от портрета им свързани с някакви “-изми”
    Начало:
    Марксизъм
    Тесен Социализъм, Болшевизъм, Ленинизъм-Сталинизъм, Нелегален Тероризъм,
    След 9.IX. 1944:
    Колаборационизъм, Държавен Тероризъм, Тоталитаризъм,
    Курс към Комунизъм ( с под-фази)
    – Идиотски Екстремизъм и Фанатизъм
    – Непрофесионализъм, Икономически Примитивизъм, Идеологически Онанизъм
    – Гигантизъм съчетан с Тъпизъм, довел до Гигантски Тъпизъм
    – Съветизъм клонящ към напиращ Ауто-съвето-асимилизъм
    – Съветски Монументализъм
    – Екстремен Идиотизъм
    – Идеен и Икономически Катаклизъм(състояние към есента на 1989)
    Последните 22 години:
    Нов курс – към Аферизъм
    Псевдо-плурализъм и Държавен Обструкционизъм
    Претенции че се занимава с нещо като Консерватизъм.
    Убедена че притежава вещ Превзионизъм,
    Стремеж за пробутване на своя Недодялан Провинциализъм като Европеизъм.
    В Трансформизма на всевъзможните си маски – Завиден Стоицизъм
    Самоилюзия за някакъв собствен Артистизъм,
    Под маските – Пост-комунизъм, Нео-болшевизъм, Нео-сталинизъм
    Войнствен Протекционизъм над всякакъв вид Съветски Монументализъм.
    Непукизъм, Популизъм, Реваншизъм, Бандитизъм
    Безпардонен Цинизъм
    Бъдеща фаза:
    Джурасик Туризъм по съответните паркове с вкаменелости от горните “епохи”

    Със сигурност съм пропуснал някой или съм сбъркал хронологията но това не е толкова важно.
    По-важното е как биха могли да бъдат охарактеризирани съвременните “-изми” на “левицата” или под какъв “-изъм” могат да бъдат обобщени акциите им около “паметника“ и ще е интересно ако г-н Инджев и някои от социолозите и философите в блога се изкажат по темата.

  12. Анализът е много точен и щеше да има значение само като историческо четиво, ако комунистите- феодали не бяха още живи и не пречеха по всякакъв начин за развитието на свободни пазарни и демократични отношения у нас. В България винаги сме носили “синините от бича и следите от теглото”, след освобождението от турското робство, затова и съветския комунистически модел по- силно и дълбоко е засегнал страната ни в сравнение с останалите държави от комунистическия блок. И до ден днешен управниците и политиците ни я карат по старому. Сега без никой да им натрапва външна власт и подчинение, сами си намират пред кого да се кланят и на кого да се отчитат. И до сега у нас не се уважава частната собственост и се разчита на така наречената “малка правда”. Освен всичко друго българските комунисти- феодали страшно ненавиждаха и мразеха , до извратеност, народа си. Бяха готови да унищожат всекиго, за най-малките прояви на собствена мисъл и неподчинение. Само да им се озъбиш и си свършен. Не знам докога и как ще съществуват потомците на онези феодали и как ще се отървем от тях и идиотските им порядки. Свързани са като змийско кълбо с порочни връзки и само чудо може да ни спаси!

  13. Без коментар както се изрази колега по-горе. Само бих добавил в заглавието “….и унищожиха политически Иван Костов”

  14. С написаното Марков удря свинете точно там, където боли най-много – причината и оправданието за съществуването на техния ред, като развенчава тяхната легитимност и ги заклеймява като нагли лъжи и безсрамни парадокси.

    Като се основава на идеята за равенство на всичко и всички, социализмът сам става жертва на собственото си жестоко, адско, лъжливо и животинско съществуване.

  15. Поздравления за написаното от теб, Иво! Тези дни мислих, мислих и реших публично да отправя едно предложение във Фейсбук, което странно защо засега не намира почти никакъв отглас.

    А предложението ми е следното, колкото и провокативно вероятно да прозвучи в бетонираните съзнания на някои интерпретатори на историята ни.

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ!!!

    Да се издигне ПАМЕТНИК НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ МАРКОВ, убит по поръчка на тоталитаристите и комунистическата власт през 1978 година. ПАМЕТНИКЪТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ да се постави на мястото на Паметника на Съветската армия!

    Авторът на прочутите „Задочни репортажи за България”, както и на изключителни пиеси, есета и новели, е крайно време да се изучава и в учебниците. Георги Марков заслужава да му се отдаде най-сетне подобаващото внимание в иначе бъбривото ни и лесно манипулируемо българско общество. Неговите прозрения парализират с извънредното му свободомислие и философска дълбочина.

    Eто и линк към страницата, която създадох във Фейсбук:

    http://www.facebook.com/home.php#!/pages/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F/103522963076664

  16. Преди 40 години работех в АПК в един малък град. Местния феодал /председателя на АПК/ когато искаше да накаже някого от подчинените си използваше израза: ТОЗИ СЕГА ЩЕ ГО ИЗСУША НА КОРЕН. В какво се състоеше това “изсушаване на корен” Първо- ако работеше в някое от съставните села нареждаше на местната фурна да му дават хляб, второ- нареждаше /вероятно по партийна линия/ да не го приемат никъде в района на работа и трето не му даваше служебна бележка че е освободен от работа за да не може да си намери работа никъде извън района. По онова време се изискваше такава бележка. Така че всичко в статията на Г.Марков си е самата истина.

  18. Обърнете внимание на два момента: 1. Неподсъдността на комунистите, продължаваща и до днес, чрез стриктното, стопроцентово запазване на съда само за крепостниците.
    и 2. Преминаването от соц. феодализъм към комунистическо владичество – чрез прехвърлянето на ВСИЧКИ активи в ръцете на феодалите, сега “капиталисти”, “мениджъри”! И на това днес те му викат “преход”?!

  19. Този текст важи и до ден днешен, всеедно автора го е писал вчера ! Колко тъжно , не сме направили една стъпка напред, камо ли крачка. А тези изроди от ДС и партията майка, не искат някой да им казва истината в очите, колко са долни само! Защо им се размина преди 20 години на тези другари ? Дали не е време да поправим грешките си ?

  21. Да идеята на Петров е чудесна. Да се постави паметник на Георги Марков (единствения български соц. писател, който може да се чете) на мястото на ПСА. Рубладжиите и господарите им ще се побъркат

  22. P.S.Но питам къде са тези българофили, които биха извършили това достойно дело. Няма ги господа

  23. Ако човек сравни безпристрастно развитието на Турция и Русия през последните 100-150 години, ще установи един важен факт – Турция къса с феодалното си и имперско минало, и с бързи темпове се движи към това,което се нарича “модерно” общество и държава. Русия, от своя страна, е една от малкото страни /според мен/, която не се е придвижила ни на йота в посока на това,което се нарича “свободно общество” или пък да се е “модернизирала” в този смисъл.

    Това може би не е учудващо, според някои аналитици феодалните отношения са единствено възможните в кастовото общество на Русия, и без тях тя не би функционирала изобщо.
    Пораженията, които нанася “руския” допир до по-развитите източно-европейски страни през времето на “социализма” са огромни. Тя насажда присъщия й съветски-руски феодализъм и досега, защото естествените капиталистически отношения са и дълбоко чужди.

    Разсъжденията в тази посока дори не излизат извън философията на марксизма, и въпреки това продължават да се считат за ерес в нашата мила родна държавица…

  24. Вместо да приемат прошката на българския народ преди 20 години и да започнат да работяят за благото на страната и народа… другарите от безродната партия-майка решиха, че просто сме иделани за стригане и доене до смърт…

  26. Тази пролет прочетох ,,Задочни репортажи за България” на Марков и ,,Българският чадър” на Костов.Убеден съм,че действителния поръчител на мократа поръчка и за двамата е на Кремъл.Безпощадният,неопровержим анализ на двамата на политическия механизъм чрез които Москва владее Източна Европа и в частност България е причината Кремъл да иска смъртта им.Не искам да оневинявам Живков,но в случаят мисля,че ДС като пряко подчинена на КГБ е действала през главата на висшето държавно ръководство.Аналогична е схемата и в атентата срещу папата.Колкото и да беше ограничен,не е в стила на Живков за такива рисковани,резки политически действия и то в Меката на капитализма и католицизма.Неговото политическо и житейско веруе бе да се снишим.Това го потвърждава и самия Марков в анализа си за него.Изводът ми е,че и в двата случая:Костов-Марков и Йоан2Павел братушките и техните подгъзници от ДС здравата ни накиснаха.

  27. Много добре написано! За съжаление и днес това е реалност в България 🙁

  28. Стига глупости за Георги Марков. Британските служби го убиха, и това е добре известно.

  29. Към:

    станко
    stanko@overpopulation.org

    Не знам за британските служби, но българските отдавна се опитват да дискредитират името на Георги Марков – включително с намеци, подмятания и други добре известни методи за очерняне на врага, сред които са внушенията, че Георги Марков имал нещо общо с ДС.
    Най-перверзното в очернящите кампании на тези другари е, че на практика казват следното: ” този е боклук, защото е като нас”.
    Синът на един Станко , в съдружие с един Владо Береану, написаха дори цяла една такава гнусна книга срещу Георги Марков в зората на демокрацийката ни…

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.