Голяма статия, интересна с фактологията си и поучителна с повдигнатите въпроси ( и увисналите въпросителни) публикува в. „24 часа“ . Посветена е на големия срам с демонтирането ( този термин се употребява) на паметта за хиляди български воини през миналия век.
Нямам за цел да влизам в спор с автора Любомир Денов, но все пак си позволявам да коментирам малка част от статията, обоснована с въпрос на читател:
“Kаква е съдбата на внушителните паметни плочи на 1-и и 6-и пехотни полкове, които се издигаха на мястото на сегашния Национален дворец на културата в София?”
Ето частица от отговора на автора:
“Сегашната градина пред Националния дворец на културата някога е била казармен район. В него са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 техни войници са загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Там през 1934 г. цар Борис Трети открива рядко красив мемориал, разположен в пространството между казармите на двата полка.”
Така е. Обаче следва изумително признание:
“Дълго време се смяташе, че от истинските паметни плочи нищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхранени в много добро състояние във военния музей. …”
Разбрахте ли? Все едно, че става за древна Тракия! Направо ( с извинение) „майката си трака“! „Дълго време“ се е смятало, че е изчезнало нещо, което още по-дълго внушително е обитавало центъра на столицата ни, но е било демонтирано заради НДК „Людмила Живкова“. И това някак си се смята за „в реда на нещата“. Сякаш говорим за потъналата Атлантида. И защо така се е смятало? Авторът има версия:
“Едва ли някой се е трогвал, че София няма свой войнишки паметник…”
Лошо,лошо… Все някой се е трогвал, но не и онзи , който трябва. По нататък колегата разсъждава в същата посока:
“Нещата не опират само до пари 4-5 милиона лева за едрия бизнес изобщо не са проблем. Средствата може да осигури и общината по някоя от европрограмите за устройство на територията.”
Отново (почти) се съгласявам. Но с шут в зъбите ме връщат обратно на терена на търсенето на хипотетичната вина за мизерията на българските гласове, проявяваща се тягостно , когато стане дума за български жертви (а не за съветски-там пари винаги има, макар жертви да няма). Каква била причината за въпросната нерадостна история? Ето каква:
“В цялата сага обаче е липсвала силната личност, която да се нагърби с отговорността за възстановяването на паметника. Не става дума за политици, защото самата идея да се излъска прахта от паметта на загиналите за България е надпартийна. А за известни общественици, които с името и авторитета си могат да преборят всеки проблем.”
Чакайте, как така? Главните редактори на вестника не бяха ли все силни ( почти всесилни) личности? Венелина Гочева си беше като хибрид между говорител, ласкател, приятел, и придворен драскач на самия всесилен президент Първанов. Как така е пропуснала да забележи отсъствието на поруганите паметници и да се заеме с тяхното реабилитиране от комунистическото демонтиране?
Тъкмо да попитам и ето отговорът на автора:
“Така че въпросът за личността, която да доведе докрай възстановяването на мемориала, остава висящ. “24 часа” ще даде думата на сполучливите идеи и предложения. И няма да допусне и този път проектът да потъне в административни лабиринти и човешка немара.”
Тъжно.
Не може някакви си тъмни балкански субекти да бият “НЕПОБЕДИМАТА”руска армия,и отгоре на това да вдигнат в тази чест паметник в центъра на столицата,там трябва да има само паметници на великите братушки,които не можаха през 1939г.да победят никому неизвестната финска армия.А нашите блюдолизци вдигнаха по градове и паланки грозни гранитни и бронзови альошовци.И взели позата на щрауса чакат кукловодите от москва за по-нататъчни инструкции.”ХВАЛА НА ТЯХ”.
Не само че са демонтирали…и “не се сещат” да ги “върнат обратно” Понеже, Когато, Защото??… Помня, когато държаха паметника на Гюро Михайлов/в Пловдив/ обкован в дъски, да не се вижда “примерът” на Българският Войник… а и името МУ опорочиха, което е ОЩЕ по-страшно…
Защо тези съюзи на интелектуалците и военните не протестираха за махането на паметните плочи за загиналите български войници от шести полк, а така бясно се противопоставят за преместването на един паметник за войници, които не са български и от които никой не е загинал от български куршум или на българска или на каквато и да е територия? Защо въобще СССР обяви война на България пет дни след като България обяви, че обезврежда всички немски войници на нейната територия и България не беше в война с СССР. Защо след като българите се биха 8 месеца само срещу немците в войната на страната на съюзниците и хиляди загинаха, накрая бяха поставени и окупирани като победени, а не като победители? Гробовно мълчание, за неща които всички знаят и не смеят да кажат. Къде са “творческите съюзи”, къде са “военните съюзи”. Какви са техните ръководства – български или чужди?
Добре помня внушителния и уникален за България войнишки паметник на загиналите от 1-ви и 6-ти пех. полк.
Черен полиран мрамор и златни букви…Но за хитреца от Правец беше по-важно да увековечи любимата си дъщеря и нищо не биваше да отклонява
вниманието!
Срам за столицата е това което направиха ТЖ и т. н. партийни и държавни ръководители а 20г. по-рано направиха същата гавра и с паметника на Гюро Михайлов в Пловдив…
В България в центъра на всеки град и почти всяко село има войнишки паметници които признателните жители са строили със собствени средства за да съхранят паметта за героите.
Интересен материал за въпросните паметни плочи:
Интервю: Страници от българския ГУЛАГ
Методи Терзиев
http://www.kroraina.com/knigi/v_mak/1994/mak_31_5-4.html
“След това разчистихме терена на Артилерийските казарми. Там имаше една малка плоча – посветена на героите от полка. Помолихме Историческият музей да я прибере след като я опаковахме, но циганите откраднаха бронза и буквите.
За управляващите сигурно това са били бивши войници, които са загинали не за отечеството, а за царя?
– Да, когато стигнахме Южния парк, започнахме да бутаме сградйте на Първи и Шести полк, които подпираха плочите с имената на загиналите. Теренът се разчистваше от Благоевски райсъвет. Ние поставихме въпроса за съхраняването на плочите, но никой не ни обърна внимание. Решихме да оставим паметната плоча на наша отговорност. Отсякохме я отзад и я подпряхме. След една-две години Благоевски райсъвет построи естрада, като използуваше паметните плочи за гръб. Ние все пак бяхме доволни. Но през 1964 година оперативен работник, който ми имаше зъб, открил, че не съм съборил плочата, и в Банско отново бях арестуван. Този път с обвинение, по което ми се искаше 15 години затвор. “
ОТ ЛЕСНО ПО-ЛЕСНО, НА МЯСТОТО НА СЪВЕТСКИЯ К-Р т.е. ФАЛОС В КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА, ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ВОЙНИШКИЯ ПАМЕТНИК НА ШОПСКАТА ДИВИЗИЯ. Само идея, но не лоша май.
Ена не лоша идея.
ОТ ЛЕСНО ПО-ЛЕСНО, НА МЯСТОТО НА СЪВЕТСКИЯ К-Р т.е. ФАЛОС В КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА, ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ВОЙНИШКИЯ ПАМЕТНИК НА ШОПСКАТА ДИВИЗИЯ.
Извинявам се за повторението – пробпеми с нета.
Пак ще ги бием! Да живее България!
БРАВО ИВО !!! ДАНО СИ ЗАЧОВЪРКАТ В КРАТУНИТЕ ! (ако могат да изпитват срам…)
Към пендо глупака:
На тези съдбовни въпроси би трябвало да отговори ” историк номер едно в България “-президентът на РъБъ.
Г-н Инджев,
В битността ми на панчарски шоп сакам да ви поправим.
Маче не се бие У (в, при), а О (от) дирек.
Иначе, както винаги, сте много праф.
Иво, преди известно време станах свидетел на една малоумност и съответно ме и оплюха, когато изразих и отстоях мнението си.
Ето ти историята: небългарска голяма компания организира в съботния ден (ах, спомени мили)доброволен труд и събиране на пари за да се иде в една софийска болница и да и се почисти двора и да се засадят и няколко дървета (купени със събраните пари + да се дарят още няколко неща от които болницата “страшно” се нуждаела).
Моята теза: на негодници, които по най-безобразен начин крадат парите от здравните ни осигуровки, и правят нищо, че е по-лесно – не си струва да се помага, докато не покажат желание, воля и промяна. Защото помагайки им по гореописания начин толерираме безхаберието и назадничавостта.
Е къде директно, къде индиректно бях овикан и оплют, бе ми дадено да се вгледам във величието на момента – жалко за мен, повече от ленински съботник на можах да видя. Доведох спора до патово състояние и продължихме нататък. На таблото на отличниците по-късно показаха на снимки героизма по време на ленинския съботник, Димитровския полуден или наречете го както ви харесва.
С това предисловие и в контекста на онова, което много хубаво по-горе си написал ето моята скромна идея: Имам въжета за височинна работа, имам удължител и флекс и перфоратор, имам и желание. Вярвам, че ще се намерят и съмишленици (най-малкото мисля да прдложа на героите от горния съботник да се включат). Хайде да се организираме и да подарим на столична община доброволен труд за демонтиране на “осмоъгълния петохуйник” (така си го наричаме още от време на булсоца това грозно нещо – тогава бяхме ученици). Може да го минем като няколко Ленински съботника, после като няколко Димитровски полудни и като една хубава гражданска инициатива която ще разкара “недоносчето” и ще освободи мястото за да се намесят реставраторите (вярвам, че има запазени снимки от войнишкия паметник), които с малко общински и малко наши пари да започнат възстановяването на паметника (ако дойдат и европейски пари то още по-добре). Получения резултат добре ще се съчетае със стената на която са изписни имената на част от жертвите на комунизма.
Е, форумци, това е което имах да ви напиша. Пишете какво мислите
авторът – художник на МОЧА е направил само една единствена грешчица. Трябвало е да напише “В КРАК С БРЕМЕТО” и нещата щяха да се подредят напълно.
Хвала, Г-н Инджев, че повдигате отново точно този аспект от “немарата” на историческата ни памет! Разбирам проблемите с големината на фонта, с който това би трябвало да се изпише, за да може да се чете и от космоса! За да могат дебелогъзите “радетели” за съхранението на историческата памет да не могат да прикрият в никакви гащи двойностандартния си задник, когато надават зловонните си пърдели относно МОЧА (да им се измоча)! За да могат най сетне тези, които се ръководят само и единствено от мотот си “да не простине и да не се мине” най-после да престанат да се забавляват с гаврата “остроумие” измислено от тях – “Като Гюро Михайлов на пост”! Заюото точно имената на “Гюро Михайловците”, които защитиха с цената на живота си и прославиха България бяха изписани там и ние помним това, въпреки “топлите” грижи за “съхранение” на историческата ни памет!
Абе има и по зле.На братята германци им взривиха цял меморил в Таненберг и нищо не смеят да кажат , па нашите черни душици ли ша са трогнат от поруганата памет чест българското войнство.
Здравейте г-н Инджев,поздрави от Варна!!!Като редовен читател на блога Ви,се обръщам към Вас с въпрос по отношение на отпечатването на вестник “Седем”!Вече 3-та седмица не мога да го открия,продавачите не са сигурни какво точно става,редакционният им телефон 02/962 84 00 не отговаря!!Нима успяха да унищожат един от последните мохикани на свободното слово,това бе ЕДИНСТВЕНИЯТ вестник който си купувах през последните 7-8 години..!!?Предварително Ви благодаря..!!
Господин Бизов,
вече сме двама!
Наистина е крайно време да се разчисти това свърталище на плъхове и наркомани, около което вятърът разнася миризма на урина, празни спринцовки и изхвърлени презервативи в центъра на столицата.
А ако наистина е възможно на негово място да се възстановят паметните плочи, би било възхитително.
Историята за Крачун и Малчо, знае ли я някой? Да? Едвали! Във всеки случай не и по този начин разказана.
В Морската столица беше открит по врме на каденцията на кмета Кирчев (СДС) – паметник на на цар Борис 3 Обединител, точно в градинката зад Общинският съвет и срещу Армейският дом. В центъра. Граднинката бе спонтанно наречена от местните морски столичани: Борисова градина. Паметникът представлява една гранитна плоча с диаметър около 1 метър в която е монтиран барелеф на царя , боядисан със златиста боя. Няма пиедестал, няма колони, стига ми до кръста и е поставен зад пейките, на които обикновенно се любят младите нощем, понеже “техните” не са посветени, а забраненият плод е най-сладък.
Кметът Йорданов – “безпартиен” червен буратино, кукла на ТИМ, реши ,че на Варна й трябва спешно един монументален, внушителен паметник на цар Калоян. Спонсори веднага се намериха (тим) и един огромен бронзов конник с вдигнат меч, наречен условно, от склуптора му : “цар Калоян”, бе изтипосан на три метра от другият паметник – този на цар Борис Обединител, който напълно очаквано изчзна от пейзажа и полезрението на блуждаещият из дебрите на стара Варна редови и леко слънчасъл турист. Та това е историята за Крачун и Малчо .
А, някой чувал ли е за фондация “Стефан Стамболов”? Основана е от хора , завършили в СССР , участвали в управлението на “Мултигруп”, както и в “почистването” на паметника на СА от разкрасяващата го временно арт украса. Стефан Стамболов има един паметник в София, поставен там по поръчка на Илия Павлов и изобразяващ една голяма глава със страдаща гримаса изписана на лицето , цепната на две места. Посланието е:
който скочи на Русия, това го чака.
Та така за манипулацията на масите и политиката на БКП по въпросите за формиране на съветско съзнание в Българина.
И това всичко в 21 век
Паметника на лъжата да се премести и на негово място да се сложат плочите – ето това ще е добро дело.
Това че Митьо (Гестапото) се изживява и като историк и беше драскал нещо за Стамболов го помня , че Йорднов, ТИМ,БКП и Бате ББ са в един тим е очевидно,но какво общо има паметника на Цар Калоян?
Блуждаещите светулки на българското съзнание – това са днес достойните българи, търсещи място под звездите за своите си-дали живот за свидното Отечество!Дали ще го намерят, за да успокоят българският дух?
Към Пламен Иванчев – Благодаря за подкрепата. Надявам се да станем повече. То времето да се действа ще дойде, неизбежно ще дойде – независимо от опитите за отлагането/забавянето му!
Добре де, паметника се намери (скрит в музея)
Да го извадят днешните демократични управници и да го върнат на мястото му.
Нали вече не лижем руски задници. Минахме на американски.
А, Иво, предложи заедно с паметника на съветската армия да съборят и паметника на американските летци, дето са умрели, докато са избивали булгарски мирни граждани през втората световна война.
Че то след време, току виж внуците ни нарекли “амеркански гъзолизци”.
Към BIZOV, Иванчев:
Бесен съм от мъка и яд! Инвалид съм /клапно протезиран/ и трудно вързвам обувките си, а така ми се иска да бъда с вас!
Все пак смятайте, че вече сме трима – ще помогна с каквото мога. Ако не друго, поне тока за перфоратора ще платя!
Към Труден:
Защо говориш в множествено число за нещо, което правиш?
И нали сте големи антифашисти- американците не бяха ли съюзници на СССР или ще го споменавате само, когато ви е удобно да наричате “фашисти” противниците на вероломната съветска окупация на България с надежда и съюзниците ( американските антифашисти) да се хванат на въдицата ви. Т.н. антифашизъм на комунизма, съюзник на Хитлер цели две години (1939-41 г.), е единственото отчаяно убежище на делегитимирания комунизъм, брат близнак на националсоциализма, надделял за по-дълъг живот в битката за надмощие между двете версии на социализма – да, с огромната материална ( един пример: СССР не е разполагал с НИТО ЕДИН КАМИОН, целият автопарк през войната е подарък от американския народ) и съществена военна подкрепа на антифашистките демокрации пред войната- именно Великобритания спира устрема на нацистката агресия в Европа и се бори сама под ехидния поглед на подстрекателя Сталин, който в същото време снабдява райха с несметни количества стратегически суровини за военната индустрия с надежда западните нации да се изпопребият, след което да се намеси като победител в изтощената Европа ( и не само).
И какво щяхте да правите в безпомощните си напъни да защитите символиката на съветския колониализъм, огромна като мащаб, бройка и агресивна по експресивност, нацвъкана навсякъде из България, ако не беше тази невиждана ( защото е почти невидима край оградата на едно посолство) паметна плоча, която сами са си вдигнали американците на своите сънародници?
Само че всички тези исторически факти нямат значение за хора, на които им е Трудно да схванат елементарните разлики в антифашизма на демократите и на комунистите и слагат знак за равенство между тях, когато им е удобно.
Когато България стане 70 процента зависима в енергетиката от САЩ и изпадне до положението на жалка колония да има 10 пъти повече внос от износа си с американците, както е с руснаците, тогава се обаждай за лизането.
А междувременно- да ти е сладко лизането на каквито и да било задници, защото говорейки в множествено число, явно си опитвал лично, макар и в компания…
Господин Инджев -я го попитайте психично здраве ли отиде да търси във Южна Африка -Другаря труден!
Брее ГОЛЯМ ТАРИКАТ-като му е изгодно капиталист и той става !
Ама на някои другари им спряха американските визи-що така не уважават Тарикатите -не знам!
ето снимки на паметника, наистина е впечатляващ, реве ми се като знам колко красиви неща са унищожени, за да бъдат заменени със соцгрозотии – в края на страницата са
http://stara-sofia.com/vitoshka.html
Г-жо Фъндъкова и др.кандидат кметове – ето матриал за предизборните Ви обещания,макар че на мен като несофиянка по- би ми харесало софиянци да се организират и да възстановят този паметник – трудно е ама е смислено и приляга някак на столичани, вярвам че ги има
“Руските завоеватели” не е много уместно за 1916. Тогава на руснаците съвсем не им е до завоевания – просто изпращат подкрепления на отстъпващите румънци, които няколко седмици след влизането си във войната вече са пред капитулация.
Към Спас Колев:
Малко грешите- “простото изпращане” се състои в продължителна настъпателна кампания, в който участват сръбски, румънски и руски войски под руско командване. Това си е истинска война, продължила месеци наред. Българирската армия открива втори фронт и форсира дунава (чак) при Свищов ( точно там, където руснаците дебаркират през 1877 г.) в контранастъпление, завършило с победен марш на български части в Букуреш.
А претекстът на Русия е, че помага на съюзника си Румъния ( подстрекавана от империята през Междусъюзническата война три години по-рано), е да си върнела заграбени от България земи. Което е особено подло в светлината на интригантската руска политика да скара Румъния с България, след като отнеме на румънците територии с румънско говощо население и ги насъсква да си търсят компенсация от България.
Особено жалко е, че тези интриги отравят двустранните отношение тъкмо с Румъния, която е еденственота страна, помогнала безкористно на България през възраждането, превръщайки се в негов тил. А при руското военно фиаско край Плевен румънската помощ ( отказана преди от Александър втори с типично имперско презрение) буквално спасява Русия от поражение във войната. Гордите румънци обаче отказват да се включат в руско-турската война под руско командване и след това правят показно на руснаците как се строи понтонен мост,подминавайки плацдарма на руското форсиране на Дунава. Императорът се принуждава да приеме румонското условие и дори поставя своите генерали под румънско командване само да спаси положението, оплескано от неговите генерали в плевенсксата епопоя ( което предизвиква открито брожение сред докачените на чест руски офицери).
KAMY70 Видях паметника. Благодаря за линка. Даже и от стара снимка въздействието му е старховито и стархотно – такава каквато е била и войската на Третото Българско Царство.
До Павел Тинков – написах го: Единия ден Ленински съботник, другия Димитровски полуден и целия труд за подарък на Столична община само да вземат решението за премахването на “осмоъгълния патохуйник” за да дойдат реставраторите. Ако трябва и пари ще започнем да събираме.
В Англия съм виждал такива войнишки паметници в малки и големи градове обикновенно в паркове а най-важното е, че всеки намиращ се около тях изразява тихо по свой си начин своето благоговение и уважение. Това прави от хората НАЦИЯ!
До Иво: Скоро ми попадна “The Soviet Story”, това е нещо което трябва да се види от повече Българи. Предполагам, че в България няма да го пуснат поради липса на интерес 🙂
Навремето комунистите демонтирали скромния войнишки паметник,който красеше площада на село Горно Ботево,Старозагорско и на който бяха изписани имената на много местни загинали жители,в това число дядо ми и неговия брат…Преместили паметника в градината ,където обикновено пасат магарета.Потрошили мраморния кръст…Преди няколко години един скромен и много достоен човек успя да организира потомците ,та да се възстанови паметника на мястото му .Ако потомците на тези 3000 загинали българи се захванат ,ще ги подкрепим всички и властта ще намери и средства и място за възстановяването на ИСТИНСКАТА историческа памет.
…Всъщност потомците на тези 3000българи са разпръснати и е трудно да се организират,както в едно малко село,а военните ,патриотичните и всички организации от списъка на Иво са в битка за спасяване на окупаторския паметник…
Г-н Инджев, чест Ви прави загриженоста за българските исторически-патриотически паметници.Подържам Ви изцяло и без никакви уговорки.Разбрах, че имало и скулптура на американските летци, нападали София!Не им е мястото тук- да си го вземат в Америка! Тези, които боядисаха паметника на Съв.Армия в София заслужават висша адмирация, докато кметицата на София се прояви като долнопробна руска блудница- къде й е българското достойнство?Спомнете си Стамболов, който се опълчи на една велика империя макар от една новосъздадена държава, а сегашните управници се нас…т от страх като им скръцне зъби г-на от РУ.
Към Павел Пулиев:
Замислете се обаче върху факта, че дори не знаете за какво става дума в случая с паметната плоча ( да не кажа плочка) край оградата на американското посолство в София, която не е скулпура. Получава се като “едно време”: онова не сме го виждали, но го мразим ; не сме го чели, но го заклеймяваме. Просто знакът на равенство между въпросната невиждана от българите и поставена от самите американци, спрямо наложения от окупаторите и построен от българи (?!) огромен съветски символ на колониализма, с многобройните му реплики в цяла България, е абсурден!
Противник съм на сравнението между тоталната и тотолитарна зависимост преди и сегашната ни действителност на вменена подобна зависимост от САЩ не защото съм “поклоник” на всичко американско, както се опитват да ме уязвят някои, а просто защото тази аналогия няма нищо общо с фактите. Истината е, че днес да наругаеш американския посланик, дори да си президент или (бивш) министър, се смята за голям патриотичен шик. Опитайте се да си спомните или да си представите дали нещо далеч, далеч по-невинно, би могло да се случи по отношение на СССР в НРБ…
Към KAMY70,
Благодаря за линка!! Никога не бях виждал тези “плочи”, които са Грандиозни, великолепна архитектура, дори мисля, че да се наричат “плочи” е неправилно. За мен това са Триумфали “арки”…. Не мога да си обясня, как е възможно такова творение да бъде разрушено…. Напълно подкрепям идеята за тяхното ВЪЗТАНОВЯВАНЕ!!!!
на последните снимки от линка на kamy70 се вижда как висш представител от армията на съюзника ни от 2 години (датата под снимката е 1943-та) отдава почест пред мемориал на БА.
интересно ми е колко пъти в 45 годишната ни история на най-верен съюзник със ссср се е случвало представител на “великият ни съюзник” е отдавал почит на български мемориал освен на безименния и безличен паметник на незнайния войн.
мол
на последните снимки от линка на kamy70 се вижда как висш представител от армията на съюзника ни от 2 години (датата под снимката е 1943-та) отдава почест пред мемориал на БА.
интересно ми е колко пъти в 45 годишната ни история на най-верен съюзник със ссср се е случвало представител на „великият ни съюзник“ е отдавал почит на български мемориал освен на безименния и безличен паметник на незнайния войн.
и едни въпрос към любителите на всичко руско и съветско – какво отношението на фашистка германия към “фашистка” България и какво е отношението на комунистическият ссср към най-преданият му сателит комунистическа НРБ.
извинявам се двойният пост но без да искам изпратих предния по-рано от колкото трябва