Русия – страната на булгарите
17 Юли 2011
Иван Ярцев
Политком.ру
Ако съдим по фактите, разкривани от следствието за трагичната гибел на кораба “Булгария”, нищо чудно Русия да бъде сполетяна от същата участ като историческата Волжка Булгария (или Волжка България – б. р.), потънала в историческото небитие. Така се наричала някога една страна, разположена по течението на Волга. От нея обаче останало само името, наследено от България – държава със славянско население. Булгарският народ не оставил практически никакъв друг спомен за себе си; същото може би очаква и жителите на Русия.
Руският речен флот е прогнил до основи (също както през царуването на императрица Ана Иоановна изгнил по пристанищата морският флот, построен от Петър Първи) и това отдавна не е никаква тайна. В момента по реките в Русия не плават кораби, ненавършили 25-30 години. Изключенията са единици: пробни проекти и речни яхти на разни руски бизнесмени, чиновници и криминални босове. Някой би отвърнал, че и в Европейския съюз браздят реките множество плавателни съдове, по-стари и от “Булгария”, произведен в Чехословакия през 1955 г. Да не забравяме обаче, че там въпросните кораби редовно се ремонтират. Инак, даже и да плават, с тях не би пътувал никой.
Чешките корабостроители обясниха пред руски журналисти, че потъналият кораб е бил в чудовищно състояние. Двигателите не са били ремонтирани, а явно “закърпвани” тук-там с какви да е части руско производство. Бордовете са били изгнили и също оставени без ремонт. Сиреч, простичко казано, речните моряци са плавали с една ръждясала черупка. И чудесно са го знаели, както са знаели и за постоянния наклон към десния борд. Той си бил технологична особеност на всички кораби от проект 785.
Включително на “Булгария”, който легнал на десен борд и след броени минути потънал. Загинали над сто души, включително капитанът Островски. И нека отбележим: той е бил наясно с всички проблеми на своя кораб и очевидци разказват, че не горял от желание да отплава с него в този последен рейс. При все това обаче качил на борда и семейството си. Просто смайващо нехайство и пренебрежение дори към живота на близки хора.
Разбираема донейде, макар и незаслужаваща оправдание, щеше да е логиката на някой хладнокръвен убиец – защо да не кани пътници на кораб, който може всеки момент да иде на дъното, щом знае, че си е скътал сигурна спасителна лодка и стопроцентово ще се отърве. Но да плаваш с повреден кораб и да мъкнеш там свои роднини . . . Това е по-лошо от предателство, това си е идиотизъм, направо кретенизъм на квадрат, възможен само в една страна, където животът ти не струва нищо – нито пък този на другите.
Просто невъзможно е било капитанът да не знае всичко, което широката публика научава едва днес. Че “Булгария” е бил взет под аренда, после под субаренда, за да си няма проблеми реалният собственик, ако се случи нещо с кораба. Че въпросният собственик освен дялове в Камското параходство е притежавал и кораборемонтен завод – значи сигурно сам си е издавал справки за фиктивен ремонт на собствените си кораби. Че вписването на “Булгария” в Речния регистър явно също не е минало без “корупционен компонент”. Това обаче не е спряло капитана – разчитал човекът на късмета, както правим ние, руснаците. И тая надеждица е надвила чувството за самосъхранение.
Както става впрочем и с туристите в Русия, които не бързат да връщат билетите за речни круизи, нищо че през последните дни изплуват все нови данни за ужасяващото състояние на руския речен флот. От корабните компании наистина заявяват, че напоследък се купуват четворно по-малко нови турове. Броени туристи обаче се отказват от направени вече заявки.
Хората сигурно вярват, че “Булгария”, както и пожарът в нощния клуб “Куцият кон” в град Перм, или трагедията в Саяно-Шушенската ВЕЦ, или пък неотдавнашното смъртоносно аварийно кацане на Ан-24 са само случайности. А правилото според тях е, че макар самолетите да са остарели, а корабите – вехтории, ако изобщо паднат или потънат, това ще се случи друг път. Когато пътува някой друг.
Колкото до другите, те нека си се давят. Така са разсъждавали вероятно капитаните на корабите, минали спокойно край потъващия “Булгария”. Или хората, снимали от брега с мобилните си телефони корабокрушенците, сред които е имало над 50 деца.
Точно в тази смесица от нихилизъм, цинизъм и апатия се крие основният проблем на Русия, който заплашва да я превърне във втора Волжка Булгария – оставила на своите “наследници” само името, тази страна е вече бяло петно в историята: от нея не е запазено кой знае колко, по-точно нищо на практика. Явно просто не е имало какво да помнят хората.
Защото е направо невъзможно да си представим един германски турист примерно да се качи на кораб, видимо наклонен настрана, или примерно в самолет с повредена обшивка. Германецът няма нужда от никакви държавни контролни органи, технически надзор, полиция и речен регистър, за да реши самостоятелно, че няма да пътува с неизправен кораб, че ще предпази себе си и своите близки.
После той естествено ще се разтича, ще се оплаче пред всички гореизброени инстанции и ще издейства вероятно по съдебен ред корабът да бъде спрян от плаване като опасен за живота на пътниците. Но вече няма да е твърде необходимо, тъй като собственикът на кораб с очебийни за всички повреди просто ще се разори – ще си изгуби клиентите. И то завинаги, дори ако развие друг бизнес, защото всяка работа идва и си отива, а лошата репутация остава.
Така стоят нещата – но не и в Русия. Жителите на тази страна, изгнила като 56-годишния кораб, и пет пари не дават за своя живот, за живота на своите близки, камо ли за живота на съвсем непознати мъже, жени и деца. А при този светоглед всички модернизации и иновации (освен модернизация на съзнанието) само ще предизвикват техногенни аварии с още по-завъртени технически подробности и стотици жертви. И естествено всички ще гледат час по-скоро да забравят една такава докрай прогнила страна, ако потъне в небитието. Още повече, че ако изчезне, ще погине също тъй ненадейно, бързо и безвъзвратно като кораба “Булгария” – за броени минути.
БТА
———————————————————————————————————————————–
Ако аз бях написал тази или подобна статия в блога си ivo.bg отново щях да бъда обруган от моите сънародници по паспорт, но чужденци като светоусещане, каквито са русолюбците, които самоотвержено бранят всичко руско от българите, които държат да са преди всичко хора и българи. Не се съмнявам , че и руският автор на горния текст ще бъде обявен я за лумпен, я за „евреин“, т.е. някакъв вреден елемент в туловището на „матушка Рус“.
Авторът вероятно не е много наясно с историята на споменаваната от него Волжка България, защото споменът за нея е целенасочено заличен от руските владетели, които са водели войни на унищожение ( днес това се нарича геноцид) с волжките българи. ( подробности съм публикувал в „Течна дружба“).
Каквито и фактологични неточности да има в това отношение, анализът на руския автор е убийствено точен като разрез на проблема на Русия …и България. Там давят хора на кораб „Булгария“ поради престъпна небрежност, отразяваща цялостното състояние на съвременния прогнил руски кораб: застаряващ, демографски застрашен, прогнил от корупция и липса на воля сред самите пасажери да го ремонтират основно, макар това да застрашава самото им оцеляване.
Абсолютно същото се случва в самата „Булгария“: деца ( убийството на германчето Сара в басеина на хетел Берлин не е първият подобен случай) се давят мъчително, засмукани на дъното на басейни в държавата, която е просмукана от корупция и нехае за последиците от вездесъщата престъпна небрежност. Други почиващи си тук деца, русначета и украинчета, биват колективно тровени с вода, която била заразена с фекалии…И над всичко това „грее“ лозунгът: „карай да върви“ ( народе изродени, с извинение).
Е, как да не е вярно, че сме си близки братушки в рамките на нашата „течна дружба“!
Ей смотаняк, в човешката трагедия ли търсиш майка си бе курво?
Да ти еба майката.Жалко че Белене не съществува.Щях да т5и сера в устата и да те пребия с винкел.След като те наебе Газдов.
по повод на:
Nikolai
Mikov@abv.bg
91.92.157.70
На вниманието на властите, ако има такива:
Това не е ли вандализъм и заплаха, за която трябва да се сезирате?
“Курск” и Баренцово море, “Булгария” и Волга. Тази земя не спира да произвежда зло. В родната Булгария положението е същото. Сравнението, което правят двамата автори, не е фигуративно, за съжаление, а е голата грозна истина.
Николай!! Другарю!!Стига простотии!!
А чухте ли добрата новина??Тази година наградата “Квадрига” все пак няма да бъде връчена.
Анализът на руския автор е жесток, но верен. Нравствената разруха в Русия е потресаваща. А нашият “капитализъм” в сравнение с техните бизнес-нрави е като една детска градина… Вижте отговора на Лукойл на репликите на В.Танов е С.Дянков – рекордни цени на горивата! Май че е време да преглътнем мъжки европейските цени на петролните продукти, ако трябва да плащаме скъпо – да е за европейски доставки – и да перем шута, братя, на великоруските изнудвачи от Лукойл.Аз лично го правя от днес.
Комунист за бой се стяга,но разбира се е обикновен пишльо,няма я съветската армия да ги сложи на власт,та да пращат хората по лагери и да им взимат къщите!Те затова и пищят толкова за този паметник на окупаторите като спомен и искрица надежда,че пак ще стане.А наградата “Квадрига” няма да бъде връчена,защото има хора като Вацлав Хавел,за голямо съжаление ние си нямаме Вацлав Хавел.
към НИКОЛАЙ:
ти си обикновен болшевик = обикновен НАЦИСТ!!!
Колко много злоба има в някой хора. Събирана, складирана, натъпкана, компресирана немотивирана, нелогична злоба стои в нечия душа и току избухне някъде из мрежата. Като истински терорист анонимно си гръмне заряда от нечистотии и опръска с тях всички които се окажат наоколо. Въпреки, че това са само думи, като попадна на подобно изказване ми се разваля настроението.
До Иво Инджев, по повод проблема “Nikolai”
Властите ще вкарат проблема в някакъв параграф за непристойно поведение, дребно хулиганство и обида. Дребен хулиган, значи, глоба петдест лева и порицание. Нашата администрация би осъдила д-р Менгеле за лоша хигиена в лабораторията му. Виж, от тоя Nikolai има и полза. Никой нямаше да ти повярва, ако беше написал, че тъпата чудовищност на Газдов е още жива и щъка между нас. Че приказките за убийства с винкел и копач по комунистическите лагери не са приказки. Че наоколо стискат челюсти хора, готови при първа възможност да бесят, да удушват и да връзват други хора. Ето защо, Иво, би било добре да се сезираме ние, обикновените граждани. Тоя Nikolai трябва да бъде показан на ония, които искрено вярват в комунизма или поне в онова, в което той понякога мимикрира. Нека възрастните хора предизборно прочетат трудовете на тоя Nikolai. Може би тогава ще преразгледат ентусиазираната си позиция и към Гоце, и към паметника в Княжеската градина, и към червената идея въобще… Би могъл да е полезен тоя Nikolai, колкото и да е отблъскващ като мислене. Властите – нека се сезират, няма лошо. Но ние в тоя форум, в тоя град, в тая държава – ще се сезираме ли, да ни вземат дяволите булгарски? Е?
наистина, Русия е в процес на разскапване. Най-вече морално. Но няма как да е другояче в държава, управлявана от редуващи се психопати, дебили и престъпници вече почти цял век. Там отдавна няма хора, живяли в нормална среда, в която преобладават нормалните човешки ценности. Вече почти няма и хора, чули навремето от жив свидетел, че подобна среда изобщо някога е съществувала.
Струва ми се, Русия е преминала точката, до която е било възможно да се възстанови и върне към нормалността със собствени сили.
Първо да уточним – кого обсипваш с простотията необузданата си злоба, Иво Инджев или Иван Ярцев? Защото /обърни внимание/ Ярцев е руснак и пише за сънародниците си, за страната си и за нейния управляващ елит. Ама вие, комунягите, умирате да се правите по-католици от Папата и по-руснаци от руснаците.
Чета тук в блога как се възмущават от бълвочите ти, как обидено негодуват.
Аз пък ти се радвам! По няколко причини:
1. Четат те твоите зализани съидейници/съпартийци от БСП-то, дето уж вече не са комуняги, а модерни европейски леви, ще рече демократи и те псуват: „Гледай го къде е ръгнало говедото?! Лагери му се приискали! Такива само ни дънят имиджа!”
2. Чете те и „блатото” /по тов. Ленин/, тези овчици дето все още мечтаят за „тато”, вярват че сте се „реформирали”, че вече сте от добрите и ще донесете „сполука” на България. Вярват и пускат червена бюлетинка.
3. Буквално „сереш” /простете съфорумци – изразът е на говедото/ в устата на червените корифеи, политолози, социолози от рода на Андрей Райчев /с извинение/ дето се съсипаха да ни убеждават, че преходът бил свършил и антикомунизмът бил анахронизъм, демоде, излишен и ненужен и даже признак на лош вкус.
4. Имал ли си работа с плъхове? Ама не червени – истински, огромни и тлъсти, с черни очички без зеници, с влажна, лепкава, мръсна козина, със несъразмерно къси розово-сиви крачета и дълга, гадна, люспеста, на места оплешивяла опашка на влечуго! Виждал ли си такъв плъх, притиснат в ъгъла, осъзнал безсилието си и неизбежния изход? Чувал ли си го как пронизително цвърчи? Усещал ли си непомерната омраза, подхранваща неистовото му желание да продължи да убива? Подушвал ли си тежката му мускусна смрад, вонята на урина и разлагаща се плът? И на страх?! И на СТРАХ!!!
Чета написаното от теб и чувам цвърченето. Чета и усещам вонята.
И ми става весело на душата!
🙂 🙂 🙂
Докато съществуват и преобладават такива НЕ хора като този Николай, потъването е неизбежно ! Жалко , много жалко ! Аз бих искал да попитам въпросния другар : Ти нямаш ли майка бе , ИЗРОД !
Само да добавим малко фактология към Волжка България: страната е смазана от руснаците, докато още са събирали данъци за татарите, градовете й са сравнени със земята, а жителите й упорито са наричани „татари“. Град Болгар у заличен напълно от картата (съвременното селище със същото име дори не е на същото място). За това няма да намерите много в българските учебници, в руските няма и дума.
Волжка Булгария днес се нарича Татарстан. Това име й е наложено от комунягите. http://bulgarlar.com/
Простете! Едва сега обърнах внимание на факта, че не съм адресирал обръщението си!
Какъв пропуск /въпреки, че май всички сте се досетили/!
Все пак да сме наясно – писах за теб NIKOLAI /Газдов Беленски/.
🙂
Това призрачно влечуго,изпълзяло от усоите на българския Гулаг/а може би от съветския…/със шокиращата си вулгарност и злоба към обективния журналист и патриот,поборника за създаване на силно и действащо гражданско общество в България,Иво Инджев,ме ужаси.Потресена съм от реалната зловеща заплаха,която афишира.Веднага потърсих в Уикипедия информация за Надя Дункин,за която си спомних,че беше злодейски убита и отстранена като свидетел за концлагерите.До този момент не е открит извършителя…
Очевидно беленския герой разчита на
“могъщо лоби”.А ние,ние вече трябва да излезем от летаргията…
Ех, Никола, и ти си изпълнен с отчаяние като останалите другари. Нищо от това, с което заплашваш вече не може да стане. Няма Белене, няма и Газдов. Няма го и вашия вездесъщ произвол над човешките съдби.