В. „Стандарт“:
“Руснак ремонтира Шпагиниста
Викат на помощ архитекти от Москва и Берлин, зам.-кмет иска да го мести
Столичани ще могат да дават идеи за обновяването и промяната на Княжеската градина в София, където е Паметникът на съветската армия. Това съобщи за “Стандарт” главният архитект на София Петър Диков. Идеята е да се случи нещо подобно, както с допитването до гражданите за реновиране на зоната около НДК. Предвижда се да има и специална книга, в която хората да дават мненията си. Така ще се реши и дали Шпагиниста да остане в градината, да бъде премахнат или преобразен. Предстои реновация на целия терен, като за целта ще бъде обявен международен конкурс през есента. Архитекти и дизайнери от всички страни ще могат да дадат оригинални предложения за градината. В журито ще има колеги от чужбина. Експерти от Русия и Германия ще оценяват предложените проекти, допълни Диков. Според него, ако идеите се подбират не от родни специалисти, надпреварата ще бъде възможно най-безпристрастна. По думите на архитект номер 1, докато планът за пространството се разработва, столичани ще могат да участват активно с предложения. Идеите са много и трябва да има дебат, каза зам.-кметът по културата Христо Ангеличин. Моето лично мнение е, че този терен трябва да стане парк, а не да е това, което е в момента, коментира заместникът на Фандъкова. Според него монументът трябва да се премести. Подходящо място е Музеят на тоталитарното изкуство, който се прави в момента, допълни Ангеличин. Шпагинистът се превърна в ябълка на раздора и за общинските съветници. След като неизвестен младеж преобрази монумента като комикс миналия месец, градският парламент се събра на специално заседание, на което да обсъди съдбата на Шмайзера. До решение обаче не се стигна. Тогава съветниците от СДС и ДСБ се обединиха около мнението, че паметникът трябва да се демонтира. На противоположно мнение тогава застана Поля Станчева от ГЕРБ. Според нея паметникът трябва да остане, където е в момента. Тя лансира и предложението да се проведе референдум за неговото бъдеще.
Ралица Русева”
Две неща трябва да се добавят, според мен към тази интересна с развитието на уж „безинтересната“ доскоро тема , но не съвсем достоверна информация:
Ако архитект Диков наистина допуска вероятността монументът да бъде преместен или поне променен на място, това е съществена промяна в категоричната му позиция. На дискусията, в която участваше, не само защитаваше оставането на паметника, но и язвително определяше като „екстремистки“ исканията на хората за демонтиране на монумента. А беше само преди два месеца!
Освен това не е Поля Станчева от ГЕРБ инициатор на идеята за референдум. Тази идея, зад която стои убедеността на петата колона в нейната медийна мощ ( платена с руски пари), че може да пропагандира победоносно своята теза, всъщност има негласната, но явно решаваща подкрепа на руското посолство.
Уважаеми Инджев,
имам едно предложение – нека маметника на съветската армия да остане там, където е, но в замяна нека в Москва на подходящо в центъра място – червения площад например да помолим руската държава да ни даде правото да построим паметник на братята Кирил и Методи, дали и на руснаците писменост или монумент на българския натовски войн. Ако ни разрешат-ще е взаимен компромис, ако не – защо ще гледаме техния в нашия център.
Доколкото София е нашият общ дом, където прекарваме по-голяма част от дните си, Поля Станчева трябва да бъде запитана дали на стената в собствения си дом би държала в рамка снимката, която ежедневно я дразни (или член от семейството й), напомняйки й за неприятна семейна история от миналото.
Не би било морално издържано референдум да решава съдбата на този паметник. Достатъчен е фактът, че той е обиден за страшно много българи. В случая е напълно несъществено дали те съставляват мнозинство или не.
Кой идиот измисли това абсурдно понятие тоталитарно изкуство?? Това стил ли е,течение ли е или какво? А може би е опит да се придаде историческа легитимност на тоталитаризма като модел за обществено устройство? Има ли тоталитарна наука,тоталитарно образование? Става дума за тоталитарно отношение към изкуството,за диктатура върху най съкровеното поле за изява на индивидуалността,душевността и интелекта.Тоталитаризма мрази свободата,индивидуализма и свободната изява.А изкуството е тяхна територия от зората на човечеството.Тоталитаризмът не създава изкуство!Той го унищожава!Унищожава го като го унифицира,ограничава,обединява,налага му правила или откровено го забранява и преследва. А и нека се разберем!Болшевишко-азиатския сталинистки модел,рецидивирал в Корея,Китай и др.Познат в Третия Райх. У нас основно през 50 те години на миналия век се изявява чрез монументалното “изкуство” на престъпници наречени партизани или съветски окупатори.Това не е изкуство!Изкуството не търпи идеология! И нещо повече. Отвратителният соцреализъм,през призмата на болшевишката човеконенавистническа,нихилистична идеология е напълно лишен от всякаква естетичност. Всичко е буржоазно.Дори жената трябва да не е жена!Тя е работничка,колхозничка,войник,но не и жена.Винаги е облечена по един и същи начин. Отидете на подходящото растояние и се вгледайте внимателно в лицето на “жената” от МОЧА.Сигурен съм че не сте го правили!Може да използвате оптически уред.По-добро е впечатлението!Ужасяващо! Паметника да бъде незабавно разрушен!! Не се страхувайте от тази дума,г-н Инджев!Не използвайте евфемизми.Няма да се дават пари за идиотщини,като преместване и др. подобни!И не забравяйте,че подобни уродства има стотици из страната.И тях ли да местим? И къде? Един бетонен кретен с шпагин има в началото на Княжевската гора,на последната спирка на трамвай 5.Вече не се различава от прорастналите храсти и дървета,ама я поискайте да го махнат и ще видите!!
Вече ми е напълно ясно!Общинските власти нямат никакво намерение да решат проблема с МОЧА.Бягат от отговорност и вземане на решение,или просто изпълнение на вече взето такова,като прехвърлят топката на някакви граждани и тяхни предложения.Това е абсолютен саботаж на всички усилия и действия до момента в посока на премахването на това сталинско чучело,като гнойна язва насред София. Припомних си обаче един политик от преди десетина години,не особено долюбван,но извършил епохално дело.Някой помни ли некрофилското светилище наречено мавзолей?Що приказки бяха,що вопли и стенания,обвинения в национално предателство и престъпление.А ето как трябва да се действа!!Ако не беше този решителен акт именно на разрушение,а не на преместване или смяна на предназначението,то още щеше да си стои на мястото!Азиатската некрофилска психопатология,да се покланяш на изкормен труп,пълен със слама,да водиш там деца,е най-големият позор на историята ни след 9.9.1944г.Създаде се култ към национален предател,болен от тежък алкохолизъм,лицемер и лъжец,псевдогерой и отявлен сталинист. Слава Богу вече го няма след решителните действия на един вицепремиер! Това трябва да е безусловната съдба и на “паметника”.На бунището на историята!
Господин Дакар, аз съм бил няколко пъти в Москва и там точно има паметник на Кирил и Методий на на Славянския площад примерно 500-600 метра от Червения. На другия край на площада е паметника на Героите от Плевен. Има такъв паметник и в Самара и в един от нефтените градове на Север- не помня точно Юганск или Хантийск. В 2009 в Севастопол също откриха паметник на Братята с пари от московското кметство и Черноморския флот.
Давайте други предложения
Наскоро с приятели се закачахме с обичайните твърдения : ” Няма държава ! Я ги виж гърците , пак ги затрупаха с пари и живот си живеят ! Кого ще правим президент ?” И аз отговорих . Иво Инджев ! К’во ? Оня дето иска да маха съветските паметници ли бе ?! Не може ! Сори , Инджев . Искам да те правя президент . Знам защо го искам , но Съветската армия и нейните паметници – не дават .Може би като се изредят всякакви октоподи , плазмоди и цялата “пета колона ” , ще дойде и твоя ред . Ще изчакам .
1.Референдумът изисква доста време да бъде организиран и при този непрекъснат отлив на будни хора от България авторите на идеята за провеждането му разчитат да получат болшинство;
2. Личното ми мнение е, че понятието “неподкупен чужденец” е твърде условно, т.е. могат да бъдат намерени доста подкупни чужденци, даже подкупни поради “авангардни” идеи за устройството на обществото.
ПП. С този паметник посред София все едно управляващите ми казват, че мен, българинът, биха ме искали за сънародник в България, само ако вътре в себе си приема натрапената роля на Червената армия за Родината ми.
предлагам на мястото на моча да се възстанови паметните плочи на първи и шести пехотен софийски полк във вида показан на последните четири снимки от този http://stara-sofia.com/vitoshka.html линк (включително и бронзовият лъв с картата на санстефанска България). интересно ме е какви ще са коментарите на “патриотите” от петата колона по повод това предложение.
Изцяло споделям гледището на Митко и в двата му съществени момента: няма такова нещо като “тоталитарно изкуство” или “комунистическа литература”, да речем; то е същото като да допуснеш съществуването на комунистически “добродетели”, добродетели на убийците и прочие.
Второ, също смятам, че паметникът на съветския окупатор в София трябва не да бъде преместван или опакован, нито пък префасониран, той трябва да бъде разрушен. Всяко половинчато решение в тази посока ще има бумерангов ефект. Нищо чудно като видят колко сме скромни и плахи ний, антикомунистите, да вземат да го преместят, да речем, на Черни връх тоя паметник или дори на Мусала – идиоти и предатели у нас бол!
Затуй паметникът на окупатора трябва да бъде разрушен до основи и изчестен, което означава да скъсаме без жал пъпната връв на днешна България с комунизма и с източната империя на злото. Завинаги и безвъзвратно! Щото ако паметникът само бъде преместен, нищо чудно след време, при “благоприятни” исторически обстоятелства, пак да го върнат!
Също така трябва да бъдат разрушени всички други паметници-символи на съветския комунизъм у нас – до крак и до един! Като пловдивския Альоша примерно. Не бива да си мислим, че ако сме скромни и мекушави, ще омилостивим наглеците, белким благоволят да изпълнят плахото ни искане. Няма да ги омилостивим. Затуй трябва да се действа смело и категорично, без сянка от мекушавост.
Тогава именно има шанс да респектираме защитниците на съветския окупатор, щото те, като всечки предатели, са и страхливи, ама ний сме им позволили да се разгащят и да са все по-нагли. Време е да ги турим на мястото им. Предателите трябва да треперят от страх и да молят за пощада! Тъй разбирам нещата аз…
Страхувам се, че паметникът на Червената армия е далеч по-мрачен символ от това на една, макар и донесла толкова беди на България, окупация. Този паметник е символ на отшумялото (надявам се) право на т.н. велики сили да натрапват решенията си, в голямата си част егоистични, на малките, разделени и беззащитни държави. Нека да не забравяме в резултат на какво решение Червената армия окупира България и кои взеха това решение. Не беше ли и Мюнхен 1938 в същия дух? България даде много жертви по бойните полета, за да покаже, че не иска и няма да допусне друг да решава съдбата и, както това стана след 1878 г. Нека да си спомним Съединението 1885 г., войната със Сърбия, която всъщност беше подстрекана от великите сили, Балканската война, в която народът с голям ентусиазъм тръгна да освобождава български територии, които, покрай игрите на Русия с великите сили, останаха под турско владение, Войната 1913 г., с която искахме да докажем на една от великите сили, уж гарант на Балканския съюз, че България няма да търпи подли номера зад гърба си, Първата световна, в която наранената млада държава се опита (за последен път) да търси справедливост на бойното поле. Колко българи оставиха семейства, имот, приятели, да защитят това право на младата ни страна да е независима, когато си решава проблемите! И повече не се върнаха! Къде беше тогава освободителката Русия, с авторитета си сред великите, да каже: “Оставете този народ, живял 500 години под чуждо владичество да се опомни, той е народ умерен и трудолюбив, няма да навреди никому, а може да направи чудеса. Ако пък не искате да му дадете шанс, ще имате работа с нас!” Това ли направиха тогава великите ни освободители? А с една такава декларация колко хиляди български живота щяха да бъдат спасени! Знае се Русия какво направи вместо това. Както и да е, през 1918 г. България драматично прие онзи урок, който страни като Япония и Германия, с цената на милиони човешки живота, приеха много години по-късно. А той е, че не силата, а умението на народа поддържа авторитета на една страна в света. Започна се едно плавно и мъчително развитие на страната, с много борби, мъки и преодоляване на страсти и амбиции. Криви, прави, за чест на българските политици, те заобиколиха повечето подводни камъни и оставиха страната встрани от горещите събития, въпреки, че бяхме в техния център – просто защото войната не влизаше повече в националните ни планове и цели (колко лошо са ни разбрали тогава USA!). За да ни удари накрая егоистичното решение на великите сили (което, впрочем, доведе и до дългогодишната “Студена” война). За да дойдат едни неканени гости и да поставят начело на страната възможно най – неспособните да разберат и решат техническите и проблеми, с което беше сложен кръст на стореното с толкова жертви, мъки и лишения – нашето естествено икономическо развитие. Форсирано започна една индустриализация без никакви основи, водена от хора в разрез с простия принцип, че тези, които не могат да надхвърлят с мащаба на мисленето си днешния ден, не могат да направят нищо устойчиво за утрешния. Но самите критерии, които се налагаха, не допускаха някой да каже категорично: “Царят е съвършено гол! И няма никакъв шанс да бъде облечен!” Коя българска стока, произведена в “супериндустриалния” ни период, може да се похвали с авторитета на един прост български картоф, произведен в с. Горно нанадолнище, на европейския пазар?
Дойде повикът на “великите” за демокрация и тъничкият конец на нашето индустриално “величие” се скъса тутакси (оправдано чрез представянето на Иван Костов като змей горянин). Странно как Германия и Япония, които получиха “нашия урок” от 1918 чак през 1945, са на такова отстояние от нас в икономиката, нямало ли е там някой Иван-Горянин?
В един много боек военен марш се съдържат думите: “Един завет оставили са нам дедите…”. Имам прост въпрос към горещите защитници на паметника – този паметник демонстрира ли, че сме верни на завета на дедите ни, написан с толкова много кръв, за да достигне до нас? Какво му е непреходното – че вечно ще спим и ще чакаме великите сили да ни решат проблемите? Че един от нас иска да живее за сметка на поне 20 други? Как ще живеем заедно с този призрак в гардероба?
Благодаря за информацията г-н Тупанджиев, иначе предполагам разбрахте, че предложението ми е в кръга на шегата.
Няма “тоталитарно изкуство”!Има тоталитарна пропаганда.Тоталитарна(тотална)лъжа.
“Изкуството трябва да демонстрира
предимството на съветския строй
над загниващият капитализъм”
Това го е казал или Ленин или Сталин…или някой друг пресъпник.
Това не е за референдум другарко
Стан’ева.
Това е за съд!
Дивашката армия на СССР,и нейните български слуги,избиха без съд десетки хиляди образовани българи.
За десетки години напред българската култура и економика бяха унищожени.
Цитирам едно интересно мнение:
” Абе много руско има за изкореняване в тая София.
Аз лично бих почнал с един друг паметник- там всичко е една голема историческа лъжа, символ на руската военнщина, азиатщина и антиевропеизъм. Няма място за такива паметници в една просветена европейска столица. Да отгоре на всичко виси над целия град от най-високото място наверно.
Ако някой не се е сетил още става въпрос за Храм-паметника св. Александър Невский.
Какъв светия е той- никакъв. Обикновен средновековен феодал. Пил, блудил, убивал, с неверниците в съюзи влизал.
Символ на руската военнщина- и по царско време и сега висшия военен орден носи неговото име. При това абсолютен антиевропеец- на нас като членове на НАТО и ЕС не ни отива да имаме паметник с името на човека воювал против прогресивните европейци и християни в лицето на шведите и тевтонците и влезнал в съюз и зависимост от мусулманите татаро-монголци.
И какво общо има тоя руски милитарист с България, от какво ни е освобождавал. Голяма п…..вка ни правят с него.”
Плевенският “Альоша” го махнахме още в началото на прехода, както и “паметника” на Ленин срещу гарата. Комунягите покрякаха, поврякаха и утихнаха. И след това в свободния от комунизъм град Найден Зеленогрски спечели три пъти кметските избори. Включително срещу Румен Петков и Цецка Цачева (Данговска)! Ще спечели и четвъртия мандат вероятно и без балотаж. Та, искам да ви кажа, почистете ВСИЧКИ градове от комунизма! Не е лесно, никак не е лесно! Има отпор, но има и начини!
Ето една идея:
Парк с алеи и вода, който както на Запад да е затворен през ноща.
И още една:
Съборете НДК и направете още по голям парк с алеи, зеленина и вода! Също да е затворен през ноща.
Не че съм голям изкуствовед но да се говори за “тоталитарно изкуство” е просто глупост. Няма такова. Има “тоталитарна естетика” в изкуството
Към Тупанджиев
На Славянския площад в Москва действително съществува паметник на Кирил и Методи, надписът на който гласи (за автентичност го предавам на руски език – превод от старобългарски, а не от староруски, в което някой може да ме упрекне, но ще си е негов проблем): “Святым равноапостольным первоучителям словенским Мефодию и Кириллу благодарная Россия”. Къде в този надпис виждате идея за българското първоначало?
DAKAR E SUS NAY-PRAVILNOTO PREDLOJENIE.
Към meri:
.
Признавам, че от 31 години не съм стъпвал в Русия ( СССР), ако не се брой един транзитен полет до Хелзинки през 1994 г., но знам, че точно пред този известен паметник руски шовинистични банди много обичат да пряват сборищата си, припознавайки символиката на Кирил и Методий като основополагаща за шовинизма си.
Това с паметниците на св.св. Кирил и Методий в бившата СССР е просто елемент от комунистическата пропаганда, според която няма българска азбука – има славянски альфавит, парната машина е откритие на мужика Иван Ползунов, електрическата крушка – на Лодигин, а радиото – на Попов.
Щях да пропусна – съветският болен е най-здравия болен, а съветското джудже – най голямото джудже в света.
Така, че предлагам аргументът на Тупанджиев да отпадне.:) 🙂 🙂
Предполагам, че не четете 24 часа и затова, в приетия от г-н Инджев стил да се цитират медии, предлагам на форумците текста на П.Бочаров. Мисля, че е по темата.
Залезът на “Петата колона”
Публикувана: Неделя, 24-ти Юли 2011, в.24 часа
Kато не се намира друг да внесе в предизборното ни всекидневие малко оптимизъм, ще го направя аз. Вече е задължително. И не само защото точно сега, към края на 2011 г., работите ни наистина започват да се уреждат, а и защото всички сякаш са се наговорили да твърдят обратното.
Оглушителен шум и вой колко сме зле и колко по-зле ще бъдем и няма дори едничък гласец за истината. Не е справедливо. И не е честно. Това управление заслужава някой да надвика “пророците на мрака”, както се изрази външният министър Николай Младенов. А защо реших, че именно аз съм подходящ да го направя?
Първо, защото с моите 92 години съм по-отдавна от повечето политически наблюдатели в проблематиката на нашето развитие и зависимостите му от международните промени; и второ, защото пак поради моите 92 г. никой не може да ме обвини, че се слагам на управляващите, за да ме изберат примерно за евродепутат. Имам мнение, уверен съм в нещо и искам да го кажа.
България в момента мога да оприлича на спринтьор, който вече е нагласил краката си върху стартовите блокчета, мускулите му са като пружини, той целият физически и психически е готов за изпитанието, за което грижливо се е тренирал. И скоро ще излети.
За първи път, откакто се помни, е успял да се освободи от цял куп пречки, които са му били поставяни от “доброжелатели” и кръвосмучещи инсекти. За първи път няма насрещен вятър. За първи път от 22 г. знае какво иска, знае какво може и знае как да го постигне. И най-важното – не краде. Допълнителна причина, за да е уверен в себе си. Затова и дава резултати.
Вътре – като с постиженията му изпокапват от пистата остарелите муцуни на “прехода”; вън – като президентската институция няма повече да се представлява от двойка комунистически ветерани с прононсирано антинатовско и промилошевско минало.
Световната криза вече отшумява, с новата ни инфраструктура, която само след няколко години ще бъде готова, с природните ни дадености като стратегически кръстопът между Европа, Азия и Средния изток, с грамадния производствен и суровинен потенциал на Югоизточна Азия, обединена Корея и най-вече на гиганта Китай, с нашата благословена земя, с уникалните ни зеленчуци и безценното богатство на минералните ни води, с природните ни красоти и перспективите пред туризма – с всичко това се изстрелваме нагоре в по-стръмна траектория, отколкото дори през 30-те г. на миналия век.
Такава е истинската картина на днешния ни ден. Такава я виждат и европейските и американските финансови и политически институции, те даже не крият, че са изненадани. При това отскокът от дъното е постигнат само през първата половина от мандата на правителството.
И най-смешното е, че именно при наличието на успехи, които се виждат и няма как да ги сбъркаш, антиправителствената пропаганда приказва дивотии. Имало “ерозия” на доверието в ГЕРБ, не било ясно как се е снабдил Цветанов с “имотите” си, а защо пък в чужбина Младенов разпродава български имоти, управлението било “пълен провал”, ГЕРБ била в “изолация” и предсрочните парламентарни избори били вече неизбежни.
Слушам тия и други подобни глупости, плод не на друго, а на задълбочаващо се отчаяние и объркване и си казвам, че май и съдбата застава на страната на охулваните. Защото като за проклетия тъкмо сега гръцкият бизнес тръгва да бяга към България, сякаш да демонстрира на нашенеца от какво го е спасила финансовата неотстъпчивост на министър Дянков.
И също като за проклетия тъкмо сега България беше удостоена с едно невиждано в дипломацията посещение – почти целият кабинет на една чужда държава, в случая Израел, да ти дойде на крака, за да покаже пак нагледно как плодородният чернозем ще става по-скъп от петрола.
Тежка организирана престъпност ли? Да, имаше такава, но МВР успешно се пребори с нея. Натика мутрите в кьошето. Нямало в миналото “политическа воля” за борба с бандитите! А защо нямало, никой не ти обяснява. И карай да върви. Но дотук беше.
Вече има политическа воля, защото вътрешният министър Цветанов не отива на моабет с престъпници. Много скоро и на “Дондуков” 2 ще се извърши отлаганата от 8 г. здравословна промяна.
Тук бих могъл да свърша, но няма, защото искам да поясня какво мисля и по главния проблем, по този, който лежи в основата на всичко, ставащо в България. Много е важно, защото малко са сънародниците, които разбират нещата.
Ще си абсолютен наивник, ако вярваш, че у нас вече няма руска “пета колона”. Винаги я е имало. Тя, тази “пета колона”, която по-рано беше съветска, постави на държавното ни кормило т.нар. Отечествен фронт, тя свали вече изхабения Живков, тя създаде престъпните групировки, тя окраде народните богатства, нейното лице представяше България в чужбина.
С една дума тя държеше абсолютния контрол върху държавата по време на комунизма, държеше го и в годините на прехода, държа го и до края на 2009 г. Да оставим провинцията, погледнете само София.
Защо се вдигна такава патърдия с изрисувания паметник на Червената армия? Спрете поглед на скулптурата на върха на паметника на Съветската армия – войн богатир с вдигнат първобитен шмайзер, от двете му страни български работник и селянка, не му стигат и до рамото. Композиция за народ второ качество.
Всичко, ама буквално всичко, ставало у нас от 1944 г. насам, е ставало къде с участието, къде с благословията, къде и под натиска на руската “пета колона”. Какво има да се чудят някои? Има ли друга държава два пъти да е предлагала на СССР националния си суверенитет? Няма такава държава. Ние сме единствени и неповторими.
Та мисълта ми е, че не случайно сега срещу ГЕРБ се е надигнало цялото кралско войнство. Защото това не е нито беззъбото с противоречията си СДС, нито е немощната с меркантилизма си тройна коалиция.
Това е нова, сега израстваща партия, която се поправя, когато е сбъркала, но е политическа сила не с идеология, а с кауза. Именно с каузата да направи страната регионална сила. Лично аз очаквам, че след като получи и втори мандат, ще го постигне.
ПЕТКО БОЧАРОВ*
* Известен журналист и политически коментатор. Целият му трудов стаж – от 1952 до 1983 г. – преминава в БТА. Сега е на 92 г., но продължава да пише коментари за няколко медии.
За Meri
Правилно е написано. Даже ние не твърдим, че Кирил и Методий са българи.
Що се отнася до приоритета- зимата на остров Хайнян спорихме с един руснак на тая тема защото и аз се бях начел такива спекулации като господин Тинков. Руснака обаче извади от мрежата скан на учебник по история за 7 клас и там черно на бяло е написано и за Преславската школа и за цар Борис, Климент Охридски, Черноризец Храбър и пр.
Лично аз не намерих за какво да се хвана по тоя повод
Откъде накъде решиха, че “експерти” от Москва могат да бъдат независими?
Откъде накъде решиха, че именно референдум е решението на този проблем, и че “гражданите” ще участват в решенията за преустройство на градинката? Нали на всички е ясно, че само определени “граждани” ще бъдат допускани да дават предложения, и че цялата тази история е един голям маскарад.
Аз имам предложение към Вас, г-н Инджев.
Да се определи един ден в месеца за протести и изяви пред паметника, като една възможна инициатива е да се направят 2 големи платна, които да се поставят върху самият паметник. На едното да има имената на убитите българи по време на съветската окупация, на другото имената на жертвите дадени от страна на съветската армия в “освобождението” на България. Мисля, че ще бъде достатъчно красноречиво.
Предлагам съдбата на тоталитарните паметници да се разреши от ромите. Със средствата от разтопеният метал да се основе фонд за ромското включване.