Каква може да бъде причината някой да създаде група във фейсбук, в която да вкара имена на реално съществуващи личности, някои известни, на които не им е известно да подкрепят въпросното „начинание“? Кой би си направил труда?Явно ще е някой, който страда от криза на идентичността и краде чужд авторитет.
Питам не защото собствената ми съпруга се оказва задочно рекетирана като „участник“ в група за приятелство с Русия във фейсбук ( което обаче е сигурно доказателство за кражба на чужда идентичност), а защото играта на криеница е любим пропаганден фокус на Петата колона в България. И звучи като признание, че да си признаеш любовта към чуждата държава, окупирала и държала в подчинение България десетилетия, явно не е много за хвалене.
БСП например се крие зад младежката си организация колчем стане нужда да се отговаря на предизвикателството да бъде защитаван Монументът на окупационната червена армия (МОЧА). Нито веднъж лицата, поставени начело на партията, не застанаха с лицата си пред хората откакто ние, „маргиналите“ ( по определението на руския посланик Исаков) успяхме да накараме обществото да забележи стърчащата насред столицата ни Софийска стена- досущ като Берлинската, разделяла дълго германския народ. А истината е, че тъкмо маргинали биват пращани на „барикадата“ на публичната полемика да бранят съветската символика. Едва на 9 май тази година Сергей Станишев, в комфортния за него формат на монолога пред режисираната идеологическа праведност, се застъпи за любимия на Петата колона знак на подчинение пред съветско-руския приоритет България да бъде държана на колене пред лъжата за „освобождението от фашизма“. Съответно не другаде, а пред този олтар на преклонението пред голямата лъжа БСП обяви началото на предизборната си кампания за кмет на София, издигайки избраника си Кадиев. Уж каузата на желаещите демонтирането била маргинална, обречена, жалка, а я разчетоха по този начин като основополагащ идеологически фундамент за партията си.
Пропуснал съд да отбележа дали руската законодателна инициатива от 2009 г. , според която чужденци могат да бъдат вкарвани до 5 години в затвора в Русия заради отказ да признаят ролята на СССР ( и съюзниците й!) в победата над националсоциализма, е вече факт. Много бих се радвал. Лично аз не познавам „маршируващи в колони ветерани от СС“, които искат да рушат паметници на съветски воини ( както картинно се изразява в. „Комсомолская газета“ по повод законопроекта) и смятам за правилно всяка принадлежност към нацистката символика да бъде осъдена осъдена. Но виждам в идеята за съдебно преследване на тоталитарната пропаганда много добра аналогия.
На 24. 04. 2009 г. Московският таблоид пише:
“Иностранным гражданам, отрицающим роль СССР и союзников по антигитлеровской коалиции в победе над нацистской Германией, будет рекомендовано не появляться на территории России. Если, конечно, они не хотят получить реальный тюремный срок – до 5 лет.”, т.е. на глупаците, отричащи очевидния исторически факт на победата на СССР и западните съюзници над националсоциализма се полага затвор.
Не си представям кой би отрекъл победата над Германия ( макар на практика от днешна гледна точка е ясно, че по международен престиж, жизнен стандарт, икономическа мощ и привлекателност за милиони хора по света днешна Германия е абсолютен краен победител в състезанието със СССР и Русия). В България обаче чужденци и техните местни поклонници систематично лъжат и преиначават същата тази история. Къде във въпросния монумент, пълен с болшевишка пропаганда насред София, е признанието за ролята на западните държави и нации за победата над националсоциализма? Нали ( напоследък, поради изчерпването на лъжите в чувала с манипулациите) се опитват да ни обяснят, че всъщност съветският тотем в центъра на София не бил знак за признателност към освобождението на България, а към освободителната мисия на червената армия в Европа изобщо! Това било израз на нашата европейска принадлежност! Ако е така обаче, защо да нямаме паметник на британския подвиг островитяните да с борят сами срещу националсоциалистите цели две години ( докато в същото време, в периода септември 1939-юни 1941 г. СССР помага масирано на Хитлер с огромно количество жито, горива, дървесина, редки метали и какво ли още не, необходимо за захранване на нацистката военна машина)? Значи отричаме ролята на съюзниците и по руския (проекто?)закон автоматично сме за затвора!
На принципа на реципрочността българските законодатели би трябвало да разработят закон за осъждане на всеки, който обижда истината, отричайки следните факти:
-Червената армия окупира неутрална България, поддържаща с Москва дипломатически отношения до последния час на съветското нахлуване на 5 септември 1944 г.
-В условията на вероломната съветска окупация в България се развихря нечуван терор с масови убийства по политически причини, последван от „узаконяване“ на част от тези екзекуции на съветски по своята същност, закрилян и подстрекаван от окупаторите „народен съд“.
И т.н. и т.н…
А липсата на паметник на близо 40 000 загинали през 1944-45 г. български воини за освобождаването на Европа от националсоциализма не е ли обида за България? Тази „липса“ е крещяща на фона на лъжливите чугунени декларации из цялата страна, според които сме били освободени от СССР, макар на наша територия да не е имало нито въоръжена съпротива при нахлуването на съветските войски, нито германски войски, в резултат на което няма нито една съветска жертва.
Време е законодателите тук да се размърдат като вземат пример от руските си колеги- обидните лъжи с цел преиначаването на историята в Русия може да са теория, с която помпат уязвеното си самочувствие на претенденти за световна сила. Но у нас лъжите от подобен род имат практическа стойност. Справка: употребата на пропагандните клишета от миналото в неравната битка срещу натрапването на все по-голяма енергийна и икономическа зависимост от преродения в Руска федерация СССР.
Русия е чисто и просто динозавър оцелял до 21ви век. Самото приемане на подобни закони демоснтрира ясно, че властите там изпитват непоправимо влечение към отминалите времена. Трудности изпитват с факта, че просто загубиха на всеки фронт! Днес имат едни тръбички служещи за напомпване на самочувствие но това не променя историята или реалноста в която живеем. Що се отнася до клоунските редици на БСП, те техните идеолози в България скоро ще финишират земния си път. За добро или лошо на свобода и по естествен път. Остава проблема с техните родственици, но аз лично смятам, че те са далеч по-слаба ракия. Нямат си червена армия, а ние скоро ще имаме натовски щитове. Не че те са блян, но все пак съвестта знае за какво говорим. Дори тези дето ще почнат да скачат и крякат вътре в себе си знаят срещу какво скачат, а то е тъмното бъдеще което ще ги застигне дори тук, в България! Считам за важно да отбележа, че световната история не познава нито едно вечно статукво!
Г-н Николов, ужасно се надявам да сте прав, но ми се струва че грешите. Аз съм около четиридесетте, и преди двадесет години по време на големите сини митинги разсъждавах точно като вас. Мислехме, че комунистите са на изчезване просто заради биологичните закони, обаче се оказа, че грешим. Те умеят да се възпроизвеждат чрез някакъв друг способ, не-полово.:)
По някакъв странен начин, нормални хора, с нормален живот и биография, когато минат определена възраст, стават комунисти. Не всички разбира се, но доста от тях. Няма как иначе да се обяснят електоралните резултати на БСП от 20 години насам. Единственото обяснение е, че редиците на “естествено отишлите си” се попълват от нови редици червени юнаци.
Това е тъжната истина според мен..Не знам дали това е само български феномен.
Ти ли си тръгнал да забраняваш бе леке?
Я си наври главата в задника на Уорлик и дишай дълбоко…
комунистическата партия трябва да бъде забранена по примера на национал-социалистическата в германия! и никакви мимикрии не бива да пречат на това. ако го бяхме направили през 1989 г. – щяхме да се мерим с чехия във всяко отношение. а сега (както при тато) се утешаваме с това, че има и по-зле от нас. има, ама са в азия и африка!
ЗАБРАВЕНАТА СЪПРОТИВА
Даниела Горчева
http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/gorianite.htm
“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици… …но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”
Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”
Берлин, 1953
Будапеща, 1956
Прага, 1968
Всепризнато е твърдението, че българите, за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт… Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.
До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година. Първата масова въоръжена съпротива обаче започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.
За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.
Горяните
Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина.
В първите месеци след 9 септември са избити или “безследно изчезнали” близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора – понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации – над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО..
Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна – 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина – наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.
А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.
В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването © Даниела Горчевана държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.
В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио “Горянин”. В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов2. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.
На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но© Даниела Горчева въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в
Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха
Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо – комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание – издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.
И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за “народната” власт в борбата й срещу народа на България.
Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.
Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?
Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.
И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.
Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят “братската” помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха.
Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси.
Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националните предателства на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината
Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.
БЕЛЕЖКИ
1. Рисунките на Костадин Събев, художник от Чирпан, са правени по снимки на горяните. Излагани са през септември 2006 г. в София, Синия лъв.
2. Георги Маринов Стоянов – Търпана е роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 г. Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.
Ако ще се говори за израз на почит към съюзниците, победили нацизма, то тогава в София трябва да има паметник на жертвите, дадени от съюзническите армии във войната срещу силите от Оста. За каква почит става въпрос, когато ярстните защитници на лъжата за “освобождението” ни от Съветския съюз не пропускат възможност да хвърлят хули срещу американци, англичани и пр., скривайки истината, че именно помощта на САЩ и Великобритания се оказа решаващ фактор в удържането на германския натиск на Изток. А що се отнася до “освобождението”, няма да е излишно да се напомнят отново някои детайли от т. нар. “освобождение”: На 22 август 1944 г. българският пратеник Стойчо Мошанов се среща в Кайро с представителите на САЩ и Великобритания, за да преговаря за сключване на примирие, тъй като от 13 декември 1941 г. България е в състояние на война с тези две страни. Научавайки това, същия ден Сталин дава нареждане на маршал Г.К.Жуков спешно да се разработи план за война срещу България. /Г.К.Жуков. Спомени и размисли/ Значи се подготвя война срещу страна, която иска да сключи примирие със съюзниците на Съветския съюз.Целта на тази война не е предизвикана от военна необходимост, а е реализация на отдавна замисления план в Кремъл за поглъщането на България като част от следвоенната сталинова империя. Съветите обявяват война на държава, която се готви да обяви война на Германия, има продемократично правителство на власт /това на Константин Муравиев/, издало ред демократични актове като стъпка към премахване на авторитарния режим. За предателската роля на генерал Иван Маринов,военен министър в правителството на Муравиев, улеснил съветската окупация на България е писано доста, който желае, може отново да я напомни.
Когато на 5 септември 1944 г. съветският външен министър уведомява посланиците на САЩ и Великобритания в Москва за обявената от Съветите война на България, посланиците на тези държави изразяват учудването си, че Съветският съюз обявява война на страна, която иска примирие със съюзниците и самата се готви да обяви война на Германия. Това е историческата истина за “освобождението” ни, което продължава вече толкова десетилетия да ни държи в мъртва хватка. За поддържането на тази мъртва хватка отново в услуга са българи!
Към Dian
georgiev@abv.bg
Благодаря ти, че с идиотизма си показваш колко съм прав!
Корпорация КПСС и нейният местен филиал БКП замислиха и организираха контролирането на неизбежния фалит на социалния феодализъм и официалната му религия наречена комунизъм само и единствено,защото другата алтернатива беше неконтролируем фалит,последван от ужасяващи разкрития за истинската същност на комунизма.Така мъчителния,лутащ се и дивашки “преход” всъщност е съзнателно планиран. Като се започне с подставените фирми на тайните служби,после с “назначените” бизнесмени,организирането на “неорганизираната” престъпност и накрая с последователното контролиране на политическия живот,посредством поддържането на слаба и непрекъснато атакувана десница и силна и охранена “своя” левица. Резултатът е налице. Колкото по-послушни на Москва бяха нейните сателити,толкова по-подобен на руския е техния преход. Барабар с мутрите,назначените бизнесмени и партиите-марионетки. Мутиралите в социалисти бивши гробокопачи на капитализма в крайна сметка си останаха с голата истина – да бъдат завинаги слуги на имперската политика на Кремъл. Всичко останало е демагогия, позьорство и откровено лицемерие относно заиграването с “лявата” идея. Така стават напълно разбираеми и прозрачни събитията свързани с приоритетите на БСП. А те са следните:
1.- Интересите на Русия.
2.- Интересите на руския бизнес.
3.- Интересите на родната червена олигархия.
4.- Интересите на БСП,като партия,защитаваща интересите на всички гореизброени.
5.- Интересите на всичко останало не представляват интерес.(В това число – държавата България, населението на тази държава, Европейското бъдеще и всички други.)
А политическите катаклизми стават пределно ясни,разглеждани като борби между враждуващи престъпни групировки за повече власт и пари
DIAN, пачему нервничиш,хонорарите ли намаляха, що ли ???
Опитвам се да те разбера – когато “дишаш дълбоко” предимно смръдливи путинизми – то си е за нервничене…..
Да ти подскажа нещо успокоително – прочети книгата “Течна дружба” – ще ти подейства като хладна зелева чорба след руски запой !!!
Dian ,стара червена маймуна , Магистрали ли ? БЕСИЛКИ ДА СТРОИ ГОМНОБРОЙКО , а не празни пътища за джиповете !! За червените хлебарки ! Вечно гладни !
Да се “забранят”?..Трудно!Ние сме демокрация.
Но на фалшификатори и лъжци мястото им е в затвора.
Може да се добави за паметниците на Съветската Армия като победител над нацизъма, защо никой не пита къде са българските участници в тези паметници. Да не говорим за англичани, французи, канадчани, австралийци, американци. Защо няма паметници за загиналите българи в войната срещу Германия. Помня пловдивския девети полк беше почти на половината унищожен в Югославия. Все добри млади момчета, някои от тях мои съученици. Защо за нашата стохилядна армия няма никакъв паметник, а за няколко стотици партизани е пълно с паметници. Някои от тях бяха избягали в планината, не за да се борят, а защото се страхуваха, че ще разкрият конспирациите им. Това е защото “борците срещу фашизъма” не се биха срещу германците а избиха българското правителство, народно събрание, интелигенция, военни и много способни хора. Заграбиха нивите, лозетата, и парите на всекиго. Обявиха бръснарите за капиталисти, а собствениците на содо-лимонадени и тухлени “фабрики”, за големи врагове на народа. Това бе най-сладкия бизнес за “комунистите”. И сега хората мълчат, но всеки от старите го знае, а младите не искат и да се споменава.
Младите не знаят истината, старите знаят и помнят, но още ги е страх. Знаете ли, че във фирмите на ТИМ Златев и др. се следи и докладва за анти руски и анти комунистически настроения и говорене. Също както преди 1990 г., и мерките са същите- влизаш вчерния списък за работа и назначение.
Neka da sprem s tazi manipulacia, narechena “ruskata armia osvoboditelka”. Izvestno e na vsichkio che bliadovete sa dali 0 (nula) jertvi v BG. Za razlika ot tiah BG voinici, zaginali po boinite poleta na IIta svetovna voina, sa hiliadi. Za tova bliadovete e dobre da napraviat edin pametnik na BG voinik, koito e dal mnogo poveche v tazi voina za SSSR otkolkoto savetskia voinik e dal na BG. Ai siktir s tezi psevdo-osvoboditeli, kradci, alkoholici i iznasilvachi na BG jeni. Niamam nishto protiv ruskia narod, no sam kategorichno protiv falshifikaciata na istoriata v polza na bolshevizma.
Diane,
Maslarova sha ia sadite li be? Ili Gomnobroiko shte chaka da padne tavana na liatnoto kino? To remont za 2500 evro kvadrata i v ljubimia SSSR go niama.
Откакто Герхард Шрьодер не е канцлер на Германия и сьветските/руските пипала вече не влизат там сьветските/руските феодали извадиха монопола на борци срещу нацизма.
Калфин,Гоце и “леваците” отработват петро-газо (рубли)доларите,но се чудя за DIAN и племето му диагноза ли е или откровена идиотщина?!?
Все пак има такъв паметник (на загиналите 44-45) Намира се срещу Феята, под блока, в който е представителството на Сеат. Може да се види само ако свивате от Цариградско към Ситняково
рез април 2007 г. естонските власти демонтираха паметника на Червената армия в Талин. Демонтажът предизвика масови демонстрации на етническите руснаци в Естония. При сблъсъците с полицията тогава загина един човек, а поне 40 бяха ранени. Премахването на паметника беше осъдено и от руските власти, които обявиха, че ще вземат ответни мерки. Провокирана от руската реакция на 9 май 2007 г. покойната вече Елена Бонер публикува писмо до редакцията на Грани.ру. Известната руска правозащитничка, която почина на 17 юни тази година, е участвала в Отечествената война като доброволка. По времето на Брежнев е заточена заедно със съпруга си акад. Андрей Сахаров в Горки. Елена Бонер беше един от най-острите критици на режима на Путин и на руската агресия в Чечения.
Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната.
364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла “Оскърбеният победител-освободител”.
Те ли са освободителите-победители?
Мен не ме оскърбява пренасянето на останките на загиналите и на паметника. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, и във всяка друга страна) не “На воина-освободител”, а “На загиналия воин”.
Ние никого не сме освобождавали, дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде поновому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.
Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия, ветеран и инвалид от Великата отечествена война.
P.S. Обичам Латвия, Литва и Естония. И много ми се иска шведските умни академици най-после да присъдят Нобеловата премия за литература на Яан Кросс, живия класик, представител на малкия естонски народ и на голямата общочовешка култура.
Превод: Милен Радев
По Медиапул, 2007 г.
hubava statia!
😉