Съмнителният шик на медийните щикове, на които се крепи властта

Една от странните новини на изминалата седмица беше свързана собещанието на премиера Борисов  да бъде проучен въпросът с монополизма в разпространението на вестници и да бъде разследвана връзката зад свързаната с това медийна групировка, чиито (формални) лица са депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирен Кръстева ( публична тайна е, че те разполагат с парите на банка, която би фалирала на секундата, ако държавата си изтегли авоарите от нея- нещо, което Борисов би могъл да реши с едно намигване).

Новината, че премиерът обещал да се разпореди да се провери „сигнала“ прозвуча като римейк на инициативата на издатели преди повече от година, които посетиха встъпилия в длъжност министър-председател Бойко Борисов с искане да разкрие… кой всъщност издава техните вестници. Искането им беше формулирано като зов за справедливост по отношение на конкурентната битка между реално стоящите зад медийния бизнес собственици. Изглеждаше смешно. Но този път не е. Общото между онова посещение и сегашната новина е в косвеното признание: без личната намеса на Борисов никой и нищо не може да засегне бетонираната медийна далавера в България. С факта, че той приема делегация от остро критикуващи го журналисти, които търсят неговата интервенция, е косвено доказателство за самочувствието му на арбитър в нещо, което иначе би трябвало да бъде регулирано от законите на страната. На негово място всеки друг би заявил: защо искате от мен да се меся ( и така да призная, че „независимите“ медии зависят от моето благоволение)? Самият Борисов го е казвал преди. Според мен си е променил мнението поради една особеност на характера: неустоимо е за него изкушението да демонстрира, че дори и враговете му го „уважават“. Това е същият синдром, който мотивира Първанов да включва в списъците за награждаване с държавни отличия емблематични за СДС отделни лица ( един- двама на десетина номинирани), с което (уви) легитимира раздаването на ордени на свои другари и другарки, а едновременно изпраща посланието: „виждате ли колко съм неустоим“! Още нещо, по което Борисов и Първанов си приличат( спомнете си как Борисов обясняваше, че с Първанов приличали заради бедното си провинциално детство, през което ритали топка по улиците) .

Нямаше да се връщам към темата, по която многократно съм се произнасял, заради което ми се вменява някакъв „реваншизъм“ и лично пристрастие – не за друго бих се въздържал от пореден коментар, а просто нямам какво да добавя. Прави го обаче журналистката Соня Колтуклиева в свое интервю за сайта БЛИЦ, извадки от което изглеждат така:

“Из софийския ефир се разпространява като виц на сезона есемес, който една креслива бивша телевизионерка изпратила на министър от кабинета „Борисов“. В него тя обяснявала с нетърпящ възражения тон, че всички пари от обществените поръчки на съответното министерство трябва да минават през нея. Когато показали съобщението на Бойко Борисов, той се „качил на черешата“ и здраво крещял няколко минути. Авторка на есемеса е Ани Русчева, личен пиар на рекламния бос Красимир Гергов. Тя се помота напред-назад из коридорите на „Сан Стефано“ 29, май по едно време репортерстваше в предаването „Плюс-минус“, продуцирано от Елена Вълчева, но не остави забележима следа в БНТ. По царско време работеше като пресаташе на Агенцията за приватизация /AП/.

… Ани Русчева се обади миналия вторник, за да крещи заплашително по телефона, заради публикация на в.“ШОУ“, че Красимир Гергов прави сватба за един милион евро в Тоскана с приятелката си Деница, от която има тригодишна дъщеря…
– Да, разказаха ми за това. Красимир Гергов, който иска да се представи „целият в бяло с клонка от маслини“, бил адски ядосан, че някой е написал за шамарите, които Деница отнесе от съпругата му Румяна в столичен джаз-клуб преди три години, когато майката на двете му дъщери с потресение узна за неговото прелюбодейство с водещата на „Цветно“ по БНТ. Но още повече се е подразнил, заради споменаването на сумата от един милион евро, които ще похарчи за тридневното парти в Тоскана, гарнирано с голф-турнир на частното игрище към замъка Castiglion del Bosco. Едно на ръка, че звучи като „пир по време на чума“ на фона на българската мизерия и новата световна криза, но по-притеснителното за медийния магнат е, че

той е затънал в дългове към български банки.

Инвестициите му в няколко голф-игрища се оказаха тежък „камък на шия“ и практически невъзвръщаеми за десетилетия напред…

Та въпросната Ани Русчева веднъж ме покани като главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма, за да ме агитира да убедим държавата да промотира България като голф-дестинация. Красимир Гергов така е свикнал: да дава пари за луксозни партита на собствените си голф-игрища, но друг да рекламира България като голф-дестинация, ако може. И понякога му се връзват на номерата, като по време на управлението на НДСВ и тройната коалиция, например. Не остана „капо“ и при тази власт. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма му даде милиони за рекламни кампании на страната в чужбина, които никак не личи да са ефективни при тези празни плажове, хотели и ресторанти особено на Северното Черноморие.

Когато се случи трагичният инцидент с 14-годишната Сара, която се удави в необезопасен басейн в „Златни пясъци“ и медиите в Германия взривиха общественото мнение срещу България, нямаше кой да направи грам антикризисен пиар. Знаеш ли защо?! Защото немската фирма „Медиа консулта“, партньор на фирма „Крес“ на Красимир Гергов отказа да работи за страната ни, тъй като не си била получила парите от предишни дейности, поръчани от българска страна…

Не бих искала да се съмнявам в обективността на бТВ, но някак съмнително изглежда да се редуват елейни репортажи за голф-турнири от провинциален порядък с яростни репортажи, бичуващи масовия туризъм и системата ол-инклузив. Туристическият бранш заподозря умисъл от страна на голф-инвеститора и „консултант“ на бТВ Красимир Гергов. Ако си беше направил труда да плати на експерти за маркетингово проучване, навярно щяха да му кажат, че България още дълги години ще си остане чартърна дестинация за морски туризъм. Голфът е туристически продукт, който изисква много добра инфраструктура, летища, яхтени пристанища, лесен достъп до игрищата и разни други екстри…

Та докато Красимир Гергов се стяга да се прави на принц в Тоскана, неговата придворна Ани Русчева плаши гаргите, като се опитва да притисне някой министър, та белким й сервира обществена поръчка за 500 000 лева, че и повече. Както каза един от тях:“Моята класация е: нахален, по-нахален, най-нахален, Ани Русчева.“ Не бих се занимавала изобщо с нея, ако не беше дясната ръка на рекламния монополист Гергов, от когото се плашат вече няколко правителства, особено преди избори. Защото той работи по системата:

“Първо създаваме проблем на клиентите, после им го решаваме за пари…много пари“

Виж какъв абсурд. На път е да падне дори монополът на „Лукойл“, но рекламният монопол на Красимир Гергов цъфти и връзва. Впрочем Красимир Гергов и Валентин Златев са близки приятели и родовете и на двамата са от Правец.

Гергов разпределя рекламни бюджети, той командва медиите, той изнудва властта да му дава обществени поръчки срещу медиен комфорт, иначе следва … дискомфорт и удари под кръста. Негови бизнес-партньори са така наречените Кънчовци – Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, мастити социолози, които подсилват медийната мощ на Красимир Гергов. На кой властник му стиска да се изправи срещу такава мощна компания?”

Въпросът може да бъде поставен и иначе: не дали му стиска, а дали изобщо иска. Нима, ако е достоверно усилието срещу могъщата „Лукойл“, същата храброст и принципност не може да бъде приложена и към финансови български субекти- финансови дребосъци спрямо руския гигант, но с огромно влияние върху обществото. Може, разбира се, но само ако Той пожелае да докаже, че е готов да се откаже от съмнителното удобство да се носиш на вълните на помпаните рейтинги. Талейран е казал за неудобството да седиш върху щиковете, с чиято помощ си взел властта. Този афоризъм е лесно разбираем. За да бъде разбрана обаче истината, че да балансираш на върха на рейтингите с цената на безпринципни компромиси не е непременно шик, се иска нещо повече от разум: характер. А за характера (Му) вече споменах…