На забравилите да припомня, а на незнаещите да кажа: един от идиотските лозунги на социализма, приписвани на самия Живков, беше : „икономиката-икономична“. Ако ми е позволено да продължа с „иронията-иронична“, ще стигна и до „дипломацията-дипломатична“. Така може би ще си обясним какво ни казва в интервюто си за в. „Труд“ бившият американски посланик в София Джеймс Пардю.
От всичките американски посланици в периода на т.н. преход Джеймс Пардю беше най-малко „дипломатичният“. Интервюирал съм го по-често от останалите му колеги-по стечение на обстоятелствата, защото това беше най-активният ми период като водещ на „В десетката“ в Би Ти Ви. Убедил съм се, че „не си поплюва“. При едно от интервютата му имаше технически гаф с превода за броени секунди и той беше на ръба да си тръгне. Всъщност Пардю „научи“ Би Ти Ви да превежда в ефир зад кадър, а не по допотопния начин с преводач, седнал до него. Постави го като условие още за първото си интервю и въпреки мърмореното в телевизията се видяха принудени да въведат този стандарт.
Пардю постави на мястото му и Слави Трифонов, който пък се самопредложи в опит да се наложи като втори водещ заедно с мен в извънредно публицистично предаване, посветено на приемането на България в НАТО. На моите предупреждения, че това ще предизвика скандал, не обърнаха внимание, но след като Пардю реагира с отказ да участва при новите обстоятелства, на Слави му се наложи безславно да се оттегли.
Макар и нестандартен в проявата на твърдост, дипломатът Пардю все пак използва дипломатическия стандарт дори и сега в интервюто си, дадено в качеството му на вече бивш дипломат. Ако действително се смяташе за свободен да каже нещо друго, щеше да го направи. Но спазвайки стандарта да не ги коментира, той практически потвърждава истинността на повилите се от негово име констатации за положението в България, изтекли в сайта Уикилийкс. Във въпросния доклад той посочва поименно олигарси и политици, преплетени в симбиоза, която ние , недипломатите, недипломатично наричаме мафия. Нещо повече, днес той не се отказва от мнението си за онзи период от т.н. царско управление, а констатира, че почти нищо не се е променило. Да ви звучи това като подкрепа за „пушилката“, която вдига сегашната власт за успехи в борбата с престъпността и особено с ( добре) организираната такава?
„Пушилката“ е израз, който той използва по повод на първородния грях на България- нейната зависимост от Русия. Този огън се поддържа с руски нефт, газ и ядрено гориво, а маневрата на Борисов с демонстрацията на „твърдост“ срещу „Лукойл“ бившият дългогодишен фактор от американското военно разузнаване Джеймс Пардю нарича без заобикалки с думи като „пушилка“, „театър“, „драматизация на най-високо ниво“, които вредят на България. „Най-високото ниво“ е едно в София: шефът на натоварената с най-много власт институция Бойко Борисов. Дали Пардю визира пак него, като обобщава, че всичко се е върнало „на изходна позиция“, как мислите?
Най-шокиращото за мнозина вероятно е рамото, което Пардю дава на Меглена Кунева с добрата оценка за нейната работа за България и с разкритието, че лично той, като семеен приятел, е поощрил кандидатирането й за президент( можеше да спести тази подробност, но доброволно я вплита в посланието си). Коментарите по този повод могат да бъдат всякакви, но един от тях няма как да не е: близка до отчаянието от ГЕРБ реакция, която дава сигнал, че (дори) Кунева е за предпочитане по липса на реална демократична алтернатива! Не е задължително този намек да отразява правителствената позиция във Вашингтон, но е симптоматична оценка за самия Борисов, когото пък посланик Байърли описва като лутащ се между Русия и Америка, а г-жа наследничката му на поста Нанси Макълдауни още по-саркастично вкарва метафорично „в леглото на мускулестите „Газпром“ и „Лукойл“.
А на всички, които първосигнално отново ще запеят за „американската“ намеса, ще кажа: сто пъти за предпочитане е това откровено говорене, пред онова задкулисно ръмжене на руската мечка, която се е настанила трайно в нашия двор и се прави на невидима, но няма как да заблуди никого ( освен желаещите да се възползват от мечешките й услуги) за поразиите, които прави.
Здравейте Г-н Инджев,
Днес Ц. Цветанов каза, че ние разполагаме с “военно временен запас” на горива, но той щял да стигне само за един месец на МВР. Не били осигурени други доставчици,и затова решението Лукойл да продължи да работи било много държавническо. Според мен, този запас не е за ВОЕННО време, а са някакви измислени складове. По-добре е да ги наричат “Складовете”.
Не коментирам дали ще влизаме изобщо във воина. Явно е, че и за една седмица не можем да раздвижим някаква техника щом само МВР ще изразходи всичко за един месец.
Проблема е,че официално беше отнет лиценза на Лукоил – НЕФТОХИМ, а им беше разрешено да работят защото Лукоил – БЪЛГАРИЯ щял да претърпи загуби. БТВ завоалира положението и са радостни, че “КРИЗАТА” с горивата е решена. Нямаше криза, и при реален пазар щяха да влезнат други продавачи, но пазарна икономока няма – има монопол защитаван от държавата. Аз лично смятам, че можем да се отделим от енергиината зависимост от Русия. Лошото е, че повечето от нас не са готови на лишенията,които ще ни доведат до тази независимост.
С Уважение:Б.Илиев.
Единственото, в което съм сигурен е, че изказванията на държавни служители (бивши включително) които са или са били на високо ниво по административната стълбица (особено на имперски сили като САЩ и Русия) не могат да се взимат 1:1 като откровени и безкористни.
В кандидат президентската “драматизация на най-високо ниво” e логично г-н Пардю да одобрява кандидатурата на Миглена Кунева.
Семейното им приятелство е “дипломатична-дипломация”. Служебната им кореспонденция
е вероятно в рамките на разработка на американското военно разузнаване в координация с нашите служби и национални интереси. По-удобно е да се работи с политик, който е образован, говори и разбира английски и е с дългогодишен международен опит, отколкото с работническо-селски популист притискан “в леглото на мускулестите “Газпром ” и Лукойл”. Макар и червена приятелката на г-н посланника е светлина “в глубине тунела”. May be.
Г-н Инджев, поздравления за поредният блестящ анализ. Янките могат да водят за “свой човек” ББ но това ни най-малко не им пречи да му надникнат и в кътните зъби. Лошото е, че нещата така се омотаха, че в края на краищата, политологът Иван Кръстев може и да познае. Едва в 2020 г. месията от Банкя да не се води премиер. Недай си боже.
Имав само една лека забележка. Прословутата безсмислица “икономиката- икономична” принадлежи на Брежнев. Ако не ме лъже паметта, точният лозунг беше “иконимиката трябва да бъде икономична”. Бай Тошо просто бързо я припозна “мислата” и я пусна и за местна употреба.
da vreme e da skasame s ruskata energiyna zavisimost no parvo tryabva da si osigurim drugi iztochnici na gaz i neft inache umirame pravi a nabuko se bavi i bavi.
Пардо и той си казва мнението, като всички нас, но факти американците така или инак много трудно постигат срещу Русия и от тази позиция не е удобно да упреква някакъв си министър председател на абсолютно притисната страна, че той видите ли, вдигал пушилка, пък те направо успяват да размажат всеки, когато си поискат.
Скъпи ми господин Инджев,
Нееднократно съм го казвал под други никове в този блог (пускате филтри срещу мен), че за мен няма разлика накъде ще се наведе човек – на Запад или на Изток. 30 сребърника няма цвят и не миришат. А аз първо съм българин, а после съм социалист/демократ/либерал и т.н.
Не мога да си кривя душата – написаният от Вас материал е много добър анализ, само с последното изречение не съм съгласен – няма полезно ръмжене, нито от руската мечка, нито от американският орел. Затова, колкото и да ми е неприятно, май ще трябва да продължим с навеждането.
Към Меркадер:
Не знам колко съм скъп, но е евтино обяснението за “първо българин”. Това е манталитет от 19-ти и евентуално е част от 20-ти век, през който напредналите народи декларират друго: първо съм Човек и после всичко останало. А е нечовешко да се кичите с псевдоним на името на убиеца на Троцки, изпратен в Мексико от Сталин. Чрез него се заявявате първо като сталинист и после като каквото и да било.
Може американецът, когото цитирам, да ви е омразен ( защото е американец), но казва истината. Докато любимите братушки с техните твърдения за освобожгдения и вечни дружби лъжат безпардонно и това няма как да бъде поставено със знак за равенство в “навеждането”, което толкова удобно и извинително за въпросните блатушки поставяте под един знаменател.
1. Въпрос на мнение, не е задължително да съм съгласен винаги с вас, както и вие с мен;
2. Защо връзвате всичко с омраза? Къде я виждате срещу Пардю, поне в моя коментар? Да, Пардю ни казва истината, но това не променя нещата, че е гледната точка на една велика сила. И не отнема правото на другите Велики сили – щото не е сал Русия на света – да ни шамаросват зад врата от време на време.
3. Другарят Меркадер е само част от никовете ми – казах ви, ползвате филтри (разбирам ви, всякакви идиоти ги има в нета) и ме ограничавате. Мейловете също не са мои, не съм Стоичков и не съм в Лондон. Конспирация, какво да се прави.
Явно конспирацията е основното нещо в душата на чекиста, па макар и с испанско име. Но да се обърнем към историята: четейки Димитър Маринов не успях да намеря и една минута в описаното от него време Русия да не се държала като мечка в нашия двор. Старите рефлекси трудно се забравят особено когато и не искаш. Мисля, че руснаците не искат да разберат, че света живее в 21-ви век, а те все още в 17-ти.
Имаше някога една стена не само в Берлин,но и в цяла източна Европа от Балтика до Черно море. От едната страна хората се движеха свободно, от другата бяха под постоянен надзор и контрол. Това рухна, но остана стената за дезинформацията. Сега може да намерите в интернета секретната информация на американските дипломати, но “недай боже” да помислите за секретната информация
на руските “дипломати”. Можете да намерите роднините на всички, които не са комунисти, но “недай боже” да потърсите родословието на комунист. И това беше така в миналото, когато “отговорните другари” се возеха в мерцедеси с перденца, живееха в забранени градчета с телени мрежи и кули с войници с шмайзери и на никой не беше позволено да знае за тях. Някои бяха хора без образи въобще. Даже снимките им се подреждаха за печат. Минало и настояще, забранено да се споменава.