Русия – живеем в съветски склад
20 Август 2011
Семьон Новопрудски
Газета.ру
Млада привърженичка на Путин и Медведев. Снимка: димовски – блог
Седемнайсет години подред центърът Левада пита руснаците за августовския пуч от 1991 година – грубият опит на КГБ с помощта на партийната и военната върхушка да спаси със сила разпадащия се Съветски съюз. През 2011 година 39 % от руснаците определят пуча като “трагично събитие, имащо гибелни последствия за страната и народа”.
За първи път, откакто се прави това допитване, този отговор е по-популярен от другия – “просто епизод в борбата за власт сред висшето ръководство на страната” (така мислят 35 на сто от анкетираните). Бавно, но сигурно, събитието, влизащо в тройката на най-значителните епизоди от историята на Русия през 20-ти век (редом с Октомврийския преврат и Великата отечествена война), започва да придобива в очите на руснаците своя истински мащаб.
Но, ако съставим каталог на съветското и на истински руското в нашия днешен живот, съветското ще се окаже повече.
Управлява ни членът на КПСС Владимир Путин с мироглед на напълно съветски човек (чекистите бяха едно от най-ярките въплъщения на “новото общество”, което в кървав социален експеримент се опитаха да наложат върху една шеста от сушата). Имаме си напълно съветски институции на властта. Партиите сякаш са повече от една, но въпреки това парламентът, както и в СССР, не е място за дискусии. “Единна Русия” (партията на Путин – бел. прев.) изглежда като пародия на КПСС, а “Общоруския народен фронт” (създаден от Путин преди наближаващите избори – бел. прев.) си е направо пълно копие на “нерушимия блок на комунисти и безпартийни”.
Имаме си, с редки изключения, съветски пътища (нито в гладното последно десетилетие на миналия век, нито в ситите първи десет години от новия страната не смогна да построи нови) и съветска липса на пътища. Съветска ни е канализацията. Съветски са основната маса от жилищните сгради, училищата и болниците – още от съветски времена или пък построени по късните съветски типови проекти. Учителите и лекарите ни също са предимно съветски.
Армията ни е съветска, със съветска военна техника и оръжие. Армията просто се разлага, а техниката остарява по естествени “физиологични” причини: не можеш да излъжеш времето. Имаме си съветски нефт и газ: всички основни находища са открити и експлотацията им е започнала в съветските времена.
Съветски са ни спецслужбите, съдилищата и затворите: при тях даже още не е имало и горбачовска перестройка – всичко продължава да съществува според вътрешните закони още от сталинската епоха, с допълнението на разкрилите се бизнес-възможности. Корумпираността на специалните служби при това положение се оказва даже относително благо в рамките на печалния исторически руски избор между крадците и палачите: нека по-добре да крадат, отколкото да убиват.
Имаме си съветска милиция, която защитава началството от гражданите, а не гражданите от престъпниците. Тя е още много далеч от полицията – преди това трябва да преживее глобална перестройка на съзнанието. Имаме си съветски дейци на културата – тези, които са готови да прислужват на всяка власт, но да имат достъп до хранилката. Имаме огромно множество от съветски ландшафти: цялата руска провинция си остана съветска по набора от паметници, топонимията и просто по външен вид.
Ако се съди по резултатите от изборите, и манталитетът ни е съветски. Мнозинството все още мисли или просто вярва, че държавата е длъжна да ни храни, сякаш не ние храним чиновниците. При това тази част от населението е станала дори по-ненаситна в сравнение със съветските времена. Хората по съветски гласуват или за всяко действащо началство, или за Комунистическата партия на Руската федерация, завладяни от носталгия по собствената си младост. Въпреки че, ако комунистите дойдат на власт, биха започнали пак да строят горе-долу онова, което се разпадна с такъв геополитически грохот преди 20 години.
Ние имаме съветско изражение на лицето. В основната си част смятаме безпричинната усмивка за идиотизъм, но затова пък мрачната безнадеждност и безпричинната злоба ни се струват напълно оправдани и естествени.
Имаме съветски представи за света. Значителна част от руснаците продължава да вярва в култивираните от руските власти съветски митове за враждебния Запад, за желанието на външните врагове на всяка цена да унищожат Русия. Същите тези хора искрено смятат, че все още живеят в свръхдържава, която има право и е способна да диктува някому своята воля.
Ние живеем в съветски склад. Оказахме се в брониран влак на резервния коловоз на историята. Релсите ни са ръждясали и буренясали. Безсмислено е да се съжалява за разпадането на Съветския съюз: той е навсякъде около нас. Ако искаме да живеем нормално тук и сега, е време да се измъкваме от този ръждясал брониран влак и 20 години по-късно най-накрая да започваме да строим реалната Русия.
БТА
Благодаря Ви, г-н Инджев! Статията на Семьон Новопрудски е просто без коментар! Но ми хрумна следното: петата колона да си замине в изконната (й)родина, наречена Русия (= СССР). Въобще, привържениците (не саму у нас, но и по света) барабар със Северна Корея на авторитари-/комуни-/тоталитаризма да си “строят светлото бъдеще” там.
Според мен ако се замени в текста Русия с България ще бъде също толкова вярно.Но това е нормално за “най-верния съюзник на СССР”-нали така ни наричаха/т.
Петата колона не си и помисля да отиде в СССР, Защото знаят, че ще бъдат извозени директно за Сибир за ПРЕДАТЕЛСТВО !
К`во ти става бе Инджев??
Ти ли се изчерпа…, перото ти ли се изтъпи, летвата ли се снизи…, или толкова си се изчерпал, че пишеш все повече еВтини статийки, които се четат от хейтъри, търсещи повод анонимно да “скачат” на целия свят?
За интелигентни хора ли пишеш или за пари???
Към pitanka:
Ти от кои си, щом четеш ” с отвращение”? Явно си на служба, но това не те прави интелигентен.
Блестящ и проницателен журнализъм. Промяната в нашето постсъветско мисловно пространство се уповава на всекидневния труд на хуманисти като Симьон Новопрудски и в българо-съветския случай на Иво Инджев.
Удивлявам се на последователността и упоритостта на г-н Инджев да поддържа огъня и дискусията в блога всеки ден.
Безрезервното русофилство и Петата колона са неразделна част от навиците и народопсихологията на значителна част от българите у нас и по света. За съжаление това е моят опит. И все пак се чувствам обнадежден в страниците на този блог , който неуморно ни напомня идеята Стамболова – “Хей народ поробен , що си тъй заспал, ил живот свободен теб не ти е мил”. “Ако искаме да живеем нормално тук и сега, е време да се измъкваме от този ръждясал брониран влак и 20 години по-късно най-накрая да започваме да строим реалната Русия” – България.
На г-н Инджев от недоимък на тостестерона вече омекват не само мускулите, но и мозъка му.
А петата колона трябва да бъде изпратена в Сибир за наказание.
Там ще ги накажат не за предателство, а за престараване и за собствена инициатива.
Е, докато измежду нас има такива, ярки представители на петата колона, като PITANKA нямаме друг шанс освен да изчакаме да се оправят руснаците в Русия, та да дойдат да ни оправят и нас! А дотогава да си питаме питанката!