Не мога, не искам и не бива да се опитвам да се харесвам на всички като публицист. И ми е омръзнало да обяснявам, че публицистиката, за разлика от новинарството и други жанрове, е пристрастна. Отразява личната гледна точка на автора и ако е откровена, а не подмазваческа с цел всестранно харесване на ползвателите, няма как да е „безпристрастна“. Би означавало да е лицемерна. Ето защо не откликвам на призиви да пиша това или да не не пиша онова. Не водя дори разговор на тази тема. Но всяко правило си има изключение, на което му идва времето.
Ето какво е написал един коментатор на блога, който с няколко изречения обобщава и други подобни мнения, с каквито , както вече отбелязах, по принцип не влизам в диалог, камоли в спор:
“Чанев
Г-н Инджев,
Следя редовно вашия блог, изпитвам уважение пред умението ви да синтезирате и да дадете друг поглед на „нещата от живота“, но някак ми става трудно, всеки ден да прочитам по нещо подтискащо.
Ако много задълбая, ще трябва да си пръсна черепа, защото надежда „не ме дебне отникъде“!
Мечтая да прочета нещо позитивно, нещо което се е променило, нещо което ще се промени, благодарение на подвига, който прави всяко семейство отглеждайки си децата, благодарение на хората на перото, благодарение на всички, които продължават да са тук и които имат нужда от надежда!”
Ще се опитам този път да отговоря и дори да туширам (само)иронията, която е част от моята същност в изразяването. Няма да е лесно: все едно да искаш от комедиен актьор да изиграе Хамлет със същия успех. Или от патоанатом да ти направи разкрасяваща операция.
Преди всичко да припомня, че и в драмите има място за „добри новини“. И друг път съм цитирал „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин, който описва стремежа на човека към щастие насред концлагера. Разтърсващо натуралистична е разказаната от него „любовна“ сцена на непознати мъж и жена от разделения с ограда по полов признак лагер. Преодолявайки смъртни опасности, непознатите успяват да се доближат един до друг достатъчно. Дори не се виждат от двете страни на стобора, но удовлетворяват нагона си и за миг са щастливи. Така че щастие и удовлетворение могат да се намерят и в трагична обстановка. Да си трайно нахилен сред море от нещастие ( и нещастници) обаче е налудно.
Какъв пример да дам още? Ще рискувам да е личен с пълното съзнание, че давам шанс за пародии и подигравки на желаещите, а те никак не са малко.
Току-що голямата ми дъщеря се омъжи щастливо и имах щастието да бъда гост на изцяло организираната и финансираната от младата двойка тридневна приказна сватба сред природата ( всъщност това събитие ме накара да се „разприказавам“ нетипично ). Какво е бракът, освен загуба на едно качество в името на друго в търсене на щастието?
Губил съм многократно работата си, но съм започвал друга, каквато най-вероятно нямаше да начена без принудата на „съдбата“. И понеже често ми се е налагало да си тръгвам, наложи също така често да тръгвам отначало в ново амплоа. Така преминах практически през всички възможни видове медии: информационна агенция, радио, вестници, телевизия. За да се приземя, издигайки се, в „собствената медия“, в която пиша в момента.
Загубил съм стабилен и постоянен източник на доходи, до спечелих страхотно много приятели по света. Написах три книги, две от които са по българските стандарти бестселър и – о, чудо- дори донесоха приходи, достатъчни да компенсират затлачени дългове по неизбежни разходи. Сега ми носят и надеждата за евентуален нов проект. Ако не на другите, на себе си доказах, че не съм бил прав да твърдя, че няма независима журналистика. Което е все едно средновековен алхимик да изобрети магическата формула на златото.
Имам дългове, но кой няма- вижте самата Америка! Важното е, че успявам да ги върна и да поискам нови, което си е голям комплимент за моята непредвидима благонадежност. Макар и финансово задлъжнял, материално съм задоволен.
Имам още три дъщери за омъжване и един син за женене. Самият себе си определям за щастливо женен. И съм здрав: правя 50 лицеви опори от раз ( мога и повече за фукня) и 5-6 набирания на лост за самодоказване. Ходя километри с 16 килограмовата Нина на гърба и почти толкова с 26 килограмовата Елена.
Свободен човек съм както никога преди. С една дума съм щастлив. Но с „две думи“ нещата са по-сложни. Личното щастие е по-скоро задължаващо обстоятелство за публициста. Да съдиш по себе си е най-малкото подвеждащо, а да не можеш да оцениш околната действителност, за да не си развалиш собственото спокойствие, е не само егоистично, но и направо самоубийствено. Само че животът ми е мил. Поради което ще продължавам да съм „лош“, „заядлив“ и саркастичен, макар това изобщо да не е отражение на собственото ми състояние. За хвалби на успехите и постиженията едно време си имаше пропагандатори, а сега съществуват пиари. Пожелавам им успех в трудното поприще да опаковат и продадат на хората своята стока.
Малко са хората като Вас, г-н Инджев! Бъдете жив и здрав и все така последователен и упорит в идеите и проектите си!
Г-н Чанев обаче само в няколко изречения изразява изключително показателно психологичните нагласи на българите – ако къщата ми е паднала, затварям си очите да не я гледам (и си представям, че не е паднала); докторе, ако имам лоша диагноза, излъжи ме, не ми казвай истината; филмът не ми хареса, защото главният герой има много недостатъци…и т.н. Не знам дали комунизмът ни задържа в развитието ни или поначало сме си емоционални хипофизарни джуджета, но в реалността сме с очакванията и нагласите на едно три-четири годишно дете.
“Ще рискувам да е личен с пълното съзнание, че давам шанс за пародии и подигравки на желаещите, а те никак не са малко.”
Въпросните хора, които посещават Вашата страница, едва ли са много. Много повече обаче са хората, които Ви уважават, ценят и възхищават за това което правите. С тази си статия Вие просто затвърждавате тези убеждения и някак се приближавате още повече до тези хора. Поне аз така се почувствах в края на статията.
Продължавайте все така! Има много хора като мен, които имат нужда от хора като Вас! Бъдете здрав!
Страхотно се радвам на Вашите успехи и съм респектирана от волята и борбената Ви натура, от силното Ви перо и справедливото око за злото и фалша. Мисля, че сътворявате не само личното си щастие в момента , но и своето трайно присъствие в националната духовност далеч в бъдното. Вие сте ми пример как човек не трябва да се предава , а да се изправя въпреки всичко. Показахте на всички, че с труд и упоритост можеш да противостоиш на всички удари и злини, които ти нанася реалността. Покланям Ви се , г-н Инджев, и се радвам , че имам и такива сънародници като Вас.
Поздравления за всичко!Бъдете много щастливи всички близки на теб хора!
Бъдете жив и здрав и все такъв какъвто сте г-н Инджев!! Без да приемате каквито и да е съвети за корекция над личността си-читателите Ви харесваме точно затова което сте !!А позитивно и лъчезарно настроения Ви читател Чанев да се запише във фейсбук групата Небесна Лъчезария-по името на оптимистичната поема посветена на лъчезарния генерал Борисов,а може и да си закупи лъчезарно-позитивистичната стихосбирка на поетесата д-р Венета Бакалова https://www.facebook.com/group.php?gid=189401002698 Народе български, привет!
Стани! Върви със ГЕРБ напред
към лъчезарни, светли дни.
България да поведем, обляна в звездна светлина
О, достолепни генерале, поведи ни!
Проправяй бедния ни път напред,
За да остане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна Лъчезария…/поетеса д-р Венета Бакалова/
Thumbs up!
Г-н Инджев ,нали при комунизма новините бяха ПОЗИТИВНИ.И какво от това-живяхме в лъжа.Вие сте едно изключение за това дразните.Има хора ,които искат да знаят истината , а тя се крие-пишете и анализирайте за тях.
Харесаха ми много интерпретацията на тази любима тема на значителен брой българи (от цитирания постинг) – граматически в действителен, но смислово в отрицателен залог (темата). Неволно си спомних един мой ирански приятел, който веднъж сподели с мен, че има желание да уринира върху корана, но не може да прецени какъв е смисълът от това. И все пак, макар тайно, го направи. Не съм в състояние да опиша какъв ефект предизвикваше забавното му откровение пред приятелите му, как се същисваха, замисляха и гледаха с един и същи радостно, пълен с надежда да е истина, невярващ поглед. Защото на будните хора в тази страна ислямският фундаментализъм с неговите безкрайни диктаторски перверзии им е омръзнал до смърт, но просто напластявания с векове страх ги блокира да направят първата крачка.
Нашата подобна първа крачка би била да махнем пропагандните чудовища на съветския империализъм от страната ни. И за нас съществува страх за последствията от гнева на червения Аллах и смисъла на самото премахване, но тази първа крачка, ако веднъж я направим, би ни показала, че няма нищо ужасно да останем сами със спецификата ни на народ, каквато и да е тя, без лицемерния “опекун”, поставящ бариера между нас и нормалното човечество и признаващ ни за народ само от гледната точка на очакващ нашата сервилност.
И тогава вече може би няма да мечтаем да прочетем нещо позитивно, а сами заедно ще го създаваме без да има нужда да го търсим между редовете на някой вестник.
ПП. “…страдателен залог…”, не отрицателен.
Здрав да си ! С “другото” ще справиш. Не се съмнявам.
Г-н Инджев,
/и всички четящи този блог/,
Изненадан съм, че моят малък коментар е забелязан.Поласкан съм, но може би и не съм разбран.
Аз не съм еманация на българския дух, но г-н Иджев смятам за такъв.
Като такъв, мога да си позволя една по-голяма взискателност към това, което прави с перото си.
Щом следя неговия блог с интерес, това означава, че неговият поглед ми е интересен.
От ерудит като него, познавайки трудовете на Платон и Аристотел, поднасяйки ни фактите, очаквам не проста дедукция.Очаквам и мъдрост!А той може да бъде такъв!
П.С.
Не е достатъчно да изберем в държавата, в града, в селото, в което живеем – най умния!
По важно е да намерим НАЙ-МЪДРИЯТ!Мисля, че това ни е проблема.
Древногръцките философи са го проумяли преди 2300г.
Г-н Чанев, аз Ви благодаря, че коментирахте в тази дискусия.
Не видях да има критика към Вас.
Вие не сте еманация на българския дух, но вие казвате това, което всички българи чувстваме – до там ли сме я докарали! много ми се искаше да чуя други неща за нас, ерго, за мен.
Това сме ние, г-н Чанев – Вие, аз, авторът – малко или много…явно малко, защото успява да постави професионализма си над личните емоции.
Аз разбирам г-н Чанев напълно. Бих могла да напиша същото като него, малко по-различно. Не е редно веднага да бъде описван и да му се дават етикети. Просто това е неговия поглед. Бих добавила, че надеждата и позитивното е в това, че се събираме тук през деня и вечер и четем и си пишем. И че Иво Инджев пише за нас.
Иво,не знам как го направи, но ме разплака. С глас. Толкова отдавна не ми се беше случвало. Мислех си, че вече не мога да плача…
Ти си невероятен! Бъдете здрави и лично щастливи 🙂 – ти и твоите близки и обичани хора!
Благодаря ти!
Бъдете здрав и пишете, г-н Инджев, а аз продължавам да Ви чета, дори и когато мнението ми се различава от Вашето. Публицистиката Ви и анализите на общественозначими явления и събития са безкрайно по-интересни от обясненията с читатели, които едва ли са на висотата на Вашия талант. И все пак 50 лицеви опори от раз плюс километри с 26-килограмовата Елена на здравия Ви гръб е впечатляваща тренировка
с оглед на предстоящите сватби в многобройното Ви и щастливо семейство.
Хахаха, жив и здрав да си, Иво!Желая ти и на внуците си да отидеш на сватбите! И правнуци да дочакаш!Все пак Лев Толстой ще излезе прав – ако си здрав и не страдаш от угризения на съвестта, значи си щастлив!
Pozdravlenia G-n Injev.Badete jiv i zdrav! Bog da e s Vas!
Harrison
Pozdravlenia i pochitania, G-n Indzhev!!!
За г-н Чанев: 🙂
“Не трудното, а лесното погубва
човешкото в човешката душа.
И то не би разкрило свойта хубост
без шмиргела на грозните неща”
http://vbox7.com/play:cc924e2f
+
Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си. 🙂