Умълчаха се! Къде са дежурните по антиамерикански псувни български политици да се възмутят от посланик Уорлик, че бламира българското правителство с подкрепата си за руския монополист „Лукойл” в момент, когато управниците ни се биеха в гърдите, че се „бият” с монополизма му?
Няма го Румен Петков, който използва безпрецедентно брутален уличен език срещу пратеника на Вашингтон. Защото беше лично уязвен.
Спотайва се нейде Волен Сидеров, този радетел на българския национализъм, който смело громи всичко американско и никога дума не обелва срещу нищо руско. Защото е от русофилите, за когото американското е лична обида, обаче в случая Уорлик хвали руското.
Крепеният от него Борисов също се прави на разсеян. Има по-важни задачи да прерязва лентички, макар че публично му подрязаха авторитета на „боец” за налагане на закона, който „Лукойл” гази и нагази дори в американски води, за да се аргументира срещу аргументите на българските закони. Лично не му пука.
Някъде встрани си гледа августовския кеф и се прави, че нищо не се е случило и президентът Първанов. А помните ли как се разпищя, когато, чул-недочул реплика на Уорлик (в която видя себе си лично засегнат) и го оприличи на руски гаулайтер на България от 19-ти век. Личният му комфорт, както винаги, му е по-важен в осъществяването на личния му преход от комунизъм към хедонизъм.
Какво им „стана” на всички? Нищо не им е „станало”. Такива са си. Уж са личности, а всъщност пречупват всичко през личния си дребен интерес. Нали са все големи патриоти, а когато наистина дойде време да покажат принципност в защитата на националния интерес, се снишиха в духа на заветите на вожда Живков насред съветската перестройка: да се поснишим, докато попремине бурята!
Вестник „Пари” се „осмелява” да категоризира постъпката на Уорлик като голям гаф. Политологът Огнян Минчев, когото обикновено ругаят като проамерикански коментатор, също се произнесе в този дух. И моя скромна милост, заливан с помия от обвинения за проамериканизъм, написа съответен текст, след който не последва нито един злостен отзвук ( например,че пиша по поръчка на американците, които са ми платили да критикувам Уорлик, за да се правя на интересен)– крайно необичайно за дежурните псувачи в мрежата.
Истината е, че в България не се служи на принципи, а се слугува на интереси. Вярно е, че в политиката те са водещи зад кулисите, но поне за пред публиката трябва малко приличие да се спазва. Обаче къде ти приличие в спомената по-горе компания – не й прилича хич!
Остро око имате г-н Инджев!Но какво от това?Нещата остават в блога ВИ!Прочем,впечатлен съм от коментара на г-н Огнян Минчев!Неговият и вчерашния Ваш коментар обрисуват характерния за българите манталитет ,да не могат да отсяват житото от плявата ,да се препъват в едни и ъщи камъни в житейския си път,да стъпят на истинската писта на националните интереси,които в никакъв случай според мен,не са прокламираните от АТАКА и ВМРО!
Не само за изказването на Уорлик всички замълчаха. Траят си за изказването на Флоров. Никъде нито дума или реакция, освен във e-vestnik. Аз поне не срещнах в нито един информационнен сайт, дори не реакция и мнение, не срещнах отразяване на този гаф.
Учуден съм от постъпката на Уорлик, признавам си. Не знам какво го е накарало да постъпи така, явно ръцете на ЛукОйл са дълги, нещо за което и Огнян Минчев говори. Има и още една, макар и леко умозрителна възможност – Уорлик да прави “мили очи” на руснаците, като се надява в замяна на “по-малко обстрел” от тяхната пета колона по повод шистовия газ.
Ако разчита на “джентълменство” от страна на руснаците се лъже, защото както знаем, “Москва не вярва на сълзи и договорености не спазва”.
При всички положения, това е голям гаф за Уорлик и вреден ход за България – наистина, следващият път когато той проговори за енергийна независимост, този гаф НАСТОЙЧИВО трябва да му се напомни.
Точно това си мислех, след като преди няколко дни прочетох статията Ви. И не съм очаквал де, някой да псува по посланика. Но ходът (с непсуването) е тъп. Т.е. би бил тъп, ако табуто изказване срещу Русия не беше толкова дълбоко сраснало в организмите им. Така че ходът пак си е тъп, но обясним.
Хубав коментар.
Аз не се чувствам дежурен плювач към когото и да било. Още по-малко бягам гузно от коментар (негонен), но мисля, че за Уорлик всичко е казано и вече всеки сам си прави извод “кой е, какъв е и за какво се бори”. Неговото превъзходителство е чисто и просто защитник на американския икономически интерес и в това няма нищо укорително – бих желал и българските посланици да са така мотивирани по икономическите въпроси. В името на България обаче. Още едно доказателство за горното – вижте в Биволъ. Друга тема е, че уж Уорлик има достатъчно акъл, за да показва позицията по начин, подобаващ на позицията му (някои казват – генерал-губернатор), а не по балканско-махленски. “Аз ся ше ида при Вальо Златев, да го похваля и да ви видя как ще реагирате”. “Сори”, ама с подобна визия и поведение трудно ще спечели.
Да, аз никак не го харесвам, защото е циничен дори и за нашите, балкански разбирания. Може би трябва да ги сменят по-често, изхабяват се и се покваряват.
Иначе е ясно, че в милата ни България нещата винаги са били наобратно. Каквато държавата, такъв и посланикът. Добрият ловец е бракониер на защитени животни, Вълкът извозва смет, а под Червената шапчица не се крие младежки ентусиазъм и невинност, а 120-годишна бабичка! Егати приказката!
Много си точен за морала и етиката на споменатите “български” политици. Ама нали ние си ги избираме? Къде е алтернативата? Или по-просто, за кого да гласуваме? Да си върнем Тройната коалиция? Да си дадем гласа за тези, за които скачахме като луди в студа през 1996-1997 г. и после меко казано ни измамиха? Или за “градивния” ГЕРБ? Ти кажи.
“Има и още една, макар и леко умозрителна възможност – Уорлик да прави „мили очи“ на руснаците, като се надява в замяна на „по-малко обстрел“ от тяхната пета колона по повод шистовия газ.”
Не е “леко умозрителна”, ами си е направо сделка. Истинската сделка. Тук, така наречените “акционери” нямат нищо общо. Жалък народ е българският.
Не е по темата, но е косвено свързано с нея:
– Управляващата партия си поръчала химн, в който се пее, че Тя е единствената ни надежда;
– Министърът на милиционерските работи оглавява предизборния щаб на управляващата партия;
– Военния министър ще възражда със закон от 1.1.2012 г. военното обучение в средните училища и ВУЗ;
– Шефът на “антимафиотите” иска да се върне тоталитаризмът, за да спи спокойно в овехтяла панелка и с отключена лада отпред;
– Министърът на МВР иска той да събира доказателства, той да ги представя в съда и той да отсъжда без адвокати, защото съдът не си вършел работата, а адвокатите взимали пари от клиентите си, което било неморално;
– Президентът му домиляло за лозУнга “Строим за родината”;
– Правителството на своите заседания не обсъжда нищо, а всички внесени точки се приемат без възражение, и само Първият ръководител има думата за правешки отклонения;
– Министър-председателят не само копира авторитарния диктатор Живков в делата и документите, а и рекламира това като единствено достойно поведение…
….
И масата или мълчи гузно, или блее от възторг.
Явно социализмът никога не е напускал главите ни и съответно – и тази противна държава. Той никога не си е отивал, защото Те (списъкът с горните е само тяхна еманация) винаги са били тук, навсякъде.
Да живее Народната република България!!!
Към г-н Инджев:
Да, това е трагедията ни като народ и държава – спазват се не правила и принципи, а както сте отбелязали, на интереси. Позволявам си само едно допълнение: служи се не на националните интереси, а се слугува на нечии нечисти интереси.
До Валентина Маринова
Ето Ви го др.Флоров…. без коментар;)))
Благодаря за клипа, Росене, бях гледал само фрагменти… А аз се чудя що най-голямата гордост на БОП-аджиите е да се снимат на нечие диванче… с шапка и без шапка. То с такова управление… какъв коментар повече…
Много ми харесва коментарът на ЧИЧАКА.
Скоро писах във Фейсбук защо не гласувам.
Най-голямото престъпление на българската т.нар. политическа класа през годините след падането на режима е, че всячески пречи на самоорганизирането на българите в общество. На обществено ниво това е инстинкт, то би се случило, ако не се работеше активно срещу от страна на всички досегашни политици (с малко изключение на Иван Костов). Това е антинационално. И тази антинационална нагласа на политиците е също породена от липсата им на усещане за принадлежност към общността.
Иначе тези юнаци-простаци от сегашното правителство са най-яркия пример за разделение – “НИЕ трябва да въдворяваме и нареждаме, ТЕ да изпълняват, само така ще има ред”.
А връзката с темата “издънката на Уорлик и последвалата такава на правителствените ни мъже и жени, както и на журналистите” е “прекланям се пред силния, защото съм сам”.
“Истината е, че в България не се служи на принципи, а се слугува на интереси. ”
политиката е продължение на икономиката с други средства. затова е нормално в политиката да се слугува на (икономически) интереси.
това което не е толкова нормално е дребнавостта и късогледството, които родни политици и олигарси демонстрират в следването на интереса. няма я мащабната мисъл, няма го далечния хоризонт на планиране, няма инвестиране в бъдещето. всичките големи борби на националните ни лидери уж се водят в името и за ползата на на рода, а накрая опират до решаване на дребните битови проблеми на тесен кръг хора. всичко е борба за максимална изгода тук и сега. а това е равностойно на уморяване от глад, на оскубване и заколване на кокошката дето снася златните яйца.
Сценката, изиграна от Уорлик е толкова отвратителна и лепкаво нехигиенична, че просто не може да бъде коментирана.